Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Делото на Татяна Навка поставя под изпитание доказателствения стандарт на санкциите на ЕС

🇷🇺⚖️🇪🇺 Татяна Навка, съпругата на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, е завела дело срещу Съвета на Европейския съюз с искане санкциите срещу нея да бъдат отменени и да получи обезщетение в размер на два милиона евро.

Производството е образувано пред Общия съд в Люксембург под номер T-324/26, искът е внесен на 26 май 2026 г. Съобщението за него се появи в „Официален вестник“ на 27 юли 2026 г. В него се оспорват Решение (ОВППС) 2026/696 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/695 от 14 март 2026 г., с които Съветът подновява наложените ограничителни мерки за нови 6 месеца, до 15 септември 2026 г. Първоначалното вписване от 3 юни 2022 г. отдавна е извън срока за обжалване.

Правният спор

Финансовата част на иска е разписана до последното евро. Навка претендира 134 558 евро за направени правни разноски и не по-малко от 1 903 000 евро за накърнена репутация и други неимуществени вреди, като втората сума нараства с по 1000 евро за всеки ден, в който мерките остават в сила + законна лихва. Двете пера дават малко над два милиона евро към датата на завеждане. Защитата се води от старши адвокат Затшлер, а езикът на производството е английски.

Мерките, чиято отмяна се търси, са стандартният пакет по режима за териториалната цялост на Украйна: забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на средства и икономически ресурси и забрана за предоставяне на каквито и да било средства. Навка, на 51 години, е олимпийска шампионка по фигурно пързаляне, родена в Съветска Украйна и руска гражданка; в Русия тя е публична фигура от телевизионния екран и ледените ревюта. В списъка тя попада на 3 юни 2022 г. заедно с двете деца на Песков, като самият говорител на Кремъл е вписан по-рано същата година.

Основанията са четири. Първото се позовава на член 296, параграф 2 от Договора за функциониране на ЕС: мотивите на Съвета били така формулирани, че не позволяват на Навка да установи защо точно мерките се запазват. Второто е естеството на спора и атакува прилагането на 2 отделни критерия от Решение 2014/145/ОВППС и Регламент 269/2014 – критерия за подкрепа на действия, застрашаващи териториална цялост на Украйна, и критерия за връзка с вече включено в списъка лице. По него защитата оспорва и надеждността на работния документ WK 6449/22, върху който Съветът стъпва, както и твърдението, че са налице рискове от заобикаляне на мерките. Третото основание е за нарушени права на защита: Съветът не актуализирал своите доказателства и не бил осигурил на вземащите решение реална възможност да се запознаят със становището на ищцата. Четвъртото засяга човешкото достойнство и правото на семеен живот и определя мерките като непропорционални и като „жестова политика“.

Мотивите, които Навка оспорва, остават без промяна от 3 юни 2022 г. и се държат на две отделни опори. Според текста в „Официален вестник“ тя е „съсобственик на дружества и имоти, разположени в Крим, който беше незаконно анексиран от Руската федерация“, поради което „подкрепя действия, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“. Втората опора е отделна: тя е „свързана с включено в списъка лице, което активно е подкрепяло действия или политики“ със същия ефект. Същите актове бяха вписани и на двете деца на Песков – Елизавета Пескова и Николай Песков, при които обосновката е изцяло производна: дъщерята „е придобила въпросните доходоносни позиции и води луксозен живот благодарение на връзките на баща си“, а синът „използва богатството и парите на баща си“.

Материалът трябва да показва не просто личен спор със санкционния режим, а по-широкия въпрос доколко Съветът на ЕС може да защити ограничителни мерки, основани на семейна и икономическа близост до Кремъл.

Основанията на Съвета

Искът на Навка не е изолиран случай. В същия ден пред Общия съд е заведено дело T-323/26 от Анастасия Игнатова, доведената дъщеря на Сергей Чемезов, ръководител на държавната корпорация „Ростех“. Двете дела атакуват едни и същи актове от 14 март, водят се от един и същ адвокат и са внесени в един и същ ден. Игнатова претендира един милион евро и освен това иска от съда да обяви за неприложим по реда на член 277 от Договора самия критерий, по който е вписана – въведеният през юни 2023 г. критерий (ж), който позволява санкции на непосредствени членове на семейството и други лица, които извличат полза от водещи руски бизнесмени. Майка ѝ Екатерина Игнатова и баба ѝ Людмила Рукавишникова фигурират в същите списъци, в позиции 922 и 924.

Това не е първото производство около нея в Люксембург. През 2023 г. дружеството „Сулберг Сървисис“ заведе две отделни дела, първо за бездействие на Съвета, после за отмяна, с единствена цел да се заличи едно-единствено изречение от нейните мотиви: твърдението, че формално притежава 85-метровата яхта „Валери“ на стойност 140 милиона долара с дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Първото завърши с определение, че произнасяне не е нужно, но с осъждане на Съвета да плати разноските; второто беше прекратено през август 2024 г.

Календарът обяснява защо искове срещу вписвания отпреди четири години се появяват едва сега. Срокът за обжалване на акт на Съвета е два месеца и десет дни, така че първоначалното вписване е недосегаемо. Списъкът обаче се удължава на всеки шест месеца, а всяко удължаване е нов акт с нов срок за обжалване. При около 2600 включени лица и образувания това значи, че Съветът два пъти годишно отваря еднакъв по ширина процесуален прозорец за всяко от тях и всеки път трябва да бъде в състояние да защити досието от доказателства в актуалното му състояние. Практиката на Общия съд върви именно натам: обосновка, която е издържала веднъж, не се пренася автоматично в следващия шестмесечен цикъл.

Семейна близост и икономическа облага

Натоварването от този механизъм е очевидно. През 2022 г. пред Общия съд бяха заведени 103 нови дела за ограничителни мерки, или 11,4% от всички постъпили дела, при 4,8% през 2021 г. и 3% през 2020 г. Всички тези производства съставляват едно от най-обемните направления в работата на съда, а всяко едно от тях изисква от Съвета на еС да поддържа и защитава конкретно доказателствено досие на английски или друг процесуален език, срещу адвокати, чиито хонорари ищците включват в исканията за обезщетение. Навка претендира точно това: 134 558 евро разноски, отделно от вредите.

Досегашните решения очертават къде точно минава границата за роднините. На 8 март 2023 г. Общият съд отмени мерките срещу Виолета Пригожина, майката на основателя на „Вагнер“, като прие, че вписването ѝ почива единствено на родствената връзка със сина ѝ, а Съветът не е представил конкретни доказателства за собствено участие. Изводът от онова решение остана в сила и след него: няма презумпция, че близките на подложен на мерки руснак също подкрепят режима, а връзката, която ги обвързва с целта на санкциите, трябва да е доказана с конкретни данни към момента на приемане на акта, а не автоматично изведена от самата родствена връзка. Отговорът на Брюксел бе нормативен: през юни 2023 г. Съветът добави критерия (ж), който прави роднинството относимо, но само когато е съчетано с доказана полза от санкционираното лице. Как работи новият критерий, стана видно на 10 юни 2026 г., когато Общият съд отхвърли предишния иск на Анастасия Игнатова по дело T-601/24 и потвърди, че доведена дъщеря може да се третира като непосредствен член на семейството, а активите, свързани с Чемезов, стигат, за да се приеме, че тя извлича полза от него. Малко по-рано, на 26 март 2026 г., бяха отхвърлени и исковете на Дмитрий Пумпянски, Тигран Худавердян, Виктор Рашников, Дмитрий Мазепин и Герман Хан.

Съветът е вписал Навка по критерия за собствена подкрепа, заради активите в Крим, а роднинската връзка стои като допълнително основание; семейният критерий (ж), който стои в основата на спора на Игнатова, при нея изобщо не се прилага. Ако кримската част от досието издържи, на Съвета не му трябва производна вина: пред него ще стои поведение на самата ищца. Ако не издържи, остава роднинската връзка, а именно тя се оказа недостатъчна по делото на Пригожина. Изходът зависи от съдържанието на работния документ WK 6449/22 и от това дали Съветът е поддържал доказателствата актуални при подновяванията след 2022 г.

Какво може да реши съдът

Отмяната на вписването изглежда малко вероятна, но не напълно пренебрежима. Последните решения по руските дела вървят в полза на Съвета, а мотивите на Навка съдържат конкретно фактическо твърдение за собственост, което е далеч по-защитимо от чистата асоциация. Искането за обезщетение стои другояче. Извъндоговорната отговорност на ЕС изисква достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която дава права на частноправните субекти, и отмяната сама по себе си не я поражда; на практика Съдът е присъждал обезщетение по санкционно дело в изолирани случаи, най-известното от които е онова в размер на 50 000 евро от иранската инженерна компания Safa Nicu Sepahan през 2017 г. Уважаването на претенция за над два милиона е много малко вероятно дори при успех по главното искане.

Сроковете са дълги. Съветът разполага с около два месеца за писмена защита, а решенията по санкционни дела на първа инстанция най-често идват в период от 12-24 месеца, т.е. най-рано догодина, след още 2-3 удължавания на списъка. Дотогава мерките остават в сила, защото искът за отмяна не спира изпълнението им.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Съсобственикът на Fire Point обвърза края на войната с границите от 1991

🇺🇦💡 Войната не може да приключи, докато Украйна не възстанови границите от 1991 г. заедно с Крим, а трайното решение изисква или разпада на Руската федерация, или създаване на демилитаризирана зона от 500 км на нейна територия. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и основател на Fire Point, производител на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, в интервю за украинския журналист Дмитро Гордон, ден преди официалното посещение на президента Володимир Зеленски в Белия дом. Според днешната аритметика на фронта това условие е недостижимо. В светлината на историческия опит от последния половин век обаче то не е безпрецедентно: окупирана територия се е връщала и след 26 години, и за 4 дни, а държави, водили война в продължение на над десетилетие, са рухвали за 11 денонощия. Пътищата дотам са малко на брой и всеки от тях има разпознаваеми предварителни условия.

Изходната точка е отрезвяваща. Под руски контрол се намират около 116 165 кв.км. или 19,25% от общата международно призната територия на Украйна, която включва Крим и Севастопол, които остават под руска окупация от 28 февруари 2014 г. Фронтовата линия е дълга около 1200 км и почти не се изменя: от началото на годината руските сили са окупирали едва около 800 кв.км. За същия времеви период украинските сили освободиха около 700 кв.км. Ограничението обаче не се крие единствено в противника. Украинската пехота страда от липса на комплектовани съединения в степен, която превръща мащабна настъпателна операция в химера. В част от предните подразделения численият състав на пехотния компонент е спаднал до 10-20% от щатното разписание, а съдебните дела за самоволно напускане и дезертьорство от февруари 2022 г. до септември 2025 г. надхвърлят 290 000, от които 162 700 са регистрирани само за 9-месечен период през 2025 г. Нито един от сценариите по-долу не работи, ако този кадрови дефицит остане непроменен. Всички те се задействат от промени, претърпени от окупатора, но се реализират от армия, способна да навлезе в отворилото се пространство.

Единият път е оперативен срив на фронта. Хърватският модел показва как армията на Република Сръбска Крайна държеше близо една трета от територията на Хърватия в продължение на цели четири години и се смяташе за замразен конфликт, а през август 1995 г. отбраната ѝ рухна само за четири дни. Причината не беше внезапен военен гений на хърватите, а натрупване на фактори: превъоръжена и добре обучена армия срещу отбранителна линия без оперативни резерви, разтеглена по фронт, който Белград вече не е готов да подсили. Условието за повторение на този модел в Украйна е руската армия да достигне точка, в която не може да държи дългата 1200 км фронтова линия и едновременно с това да реагира на пробив от украинска страна. Числата в това отношение вече се променят. През първото тримесечие на 2026 г. Русия е сключила 71 216 договора с наемни военнослужещи – най-ниското ниво от три години насам и 20% под отчетеното за същия период на миналата година, а към юли изпълнението на годишния план от 409 000 подписа изостава при около 195 000 сключени договора. На този заден план стоят близо 300 загинали дневно; заедно с тежко ранени и безследно изчезнали невъзвратимите загуби вече изпреварват новия набор. Москва компенсира това с бонуси за подписване, които достигат до 5,5 млн рубли за една година служба. Оперативният срив е възможен не просто когато тези числа се влошат, а когато станат невъзможни за компенсиране с пари.

Вторият път е разкъсване на върха. Той е най-бърз и най-трудно предвидим, тъй като не търпи постепенно натрупване, а се задейства внезапно. Режимът на сирийския диктатор Башар ал-Асад оцеля в продължение на 13 години брутална гражданска война и рухна за 11 дни през декември 2024 г., след като покровителите му бяха ангажирани другаде, а подкрепленията, на които сирийската армия разчита, така и не пристигнаха. Съветският съюз издържа на ценовия срив на петрола през 1986 г. и просъществува още пет години с него и се разпадна за броени месеци, след като опитът за преврат през август 1991 г. показа на всички републики, че центърът вече не контролира силовите си структури. Именно от този разпад произлизат границите, за които става дума днес – украинските граници от 1991 г. са продукт именно на разпада на Съветския съюз.

Русия през 2026 г. демонстрира част от тези предварителни условия, но не и други. Бюджетният дефицит за първите 4 месеца на годината достигна 78,4 млрд долара, или 2,5% от БПВ – почти двойно повече спрямо предходната година и над целта за цялата ликвидна година. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние се свиха от 6,5% от брутния продукт в началото на войната до 1,8% през април 2026 г. и вече са по-малки от самия бюджетен дефицит. Приходите от нефт и газ спаднаха с 45% през първите три месеца, а преработката на суров петрол намаля до 3,91 млн барела дневно, най-ниското ниво от 2005 г. насам. Полският Център за източни изследвания отчита високо напрежение между Федералната служба за сигурност и политическия блок на заместник-ръководителя на президентската администрация Сергей Кириенко преди изборите през септември, както и растящо недоволство в политическия и стопанския елит. Същият анализ обаче е категоричен, че данните на този етап не показват непосредствена криза на властта. Бунтът на покойния Евгений Пригожин през юни 2023 г. беше най-близкото събитие до вътрешен колапс на режима, който той е преживял, но го погълна за едно денонощие. Структурно нерешен остава въпросът с приемствеността: президентът Владимир Путин е на 73-годишна възраст, институционализиран механизъм за предаване на властта на практика липсва, а всеки опит за открито посочване на наследник се превръща в повод за вътрешни съперничества, които самата държавна система оценява като изключително рискови. Въпросът с приемствеността не е сценарий, а неизбежност във времето; неясен остава единствено точният момент и форматът на промяната.

Третият път изобщо не преминава през фронтовата линия. Индонезия анексира Източен Тимор през 1976 г. и го контролира 23 години; територията се завръща не като резултат от военно поражение, а след като азиатската финансова криза свали от власт президента Сухарто през май 1998 г., а неговият наследник се съгласи с провеждане на референдум, на който през август 1999 г. 78,5% от гласувалите подкрепиха с вот независимостта. Механизмът е съществен, тъй като е приложим и без разпад на държавата: той включва смяна на властта, при която задържането на скъпоструваща окупирана територия престава да е въпрос на легитимност, съчетано с международноправна рамка, която никога не е признавала анексията. Втората половина от това условие вече е налице по отношение на Крим и окупираните области. Първата зависи от това дали евентуален следващ руски лидер ще възприеме войната като свое собствено наследство, или ще я прехвърли като чужда сметка на предните управляващи. Историческият опит показва, че новите режими редовно избират втория подход, макар и не веднага, нито безусловно.

Четвъртият път е дългосрочен и се явява единственият с пряк аналог по продължителност. Азербайджан изгуби Нагорни Карабах през 1994 г., прие фактическото поражение, прекара 26 години в превъоръжение и трансформация на геополитическия баланс на силите, след което възстанови своя контрол върху региона с 44-дневна война през 2020 г. и бърза еднодневна операция през 2023 г. Този модел допуска сключването на примирие в настоящия момент без отказ от основната цел, но носи висока цена, която рядко се назовава на глас: през тези десетилетия окупираната територия се променя в демографски и институционален план, а евентуалното ѝ връщане по-късно е равносилно на интеграция на една изменена до неузнаваемост земя. Хърватия илюстрира по-меката форма на този механизъм – Източна Славония, единствената област, която остана извън обхвата на офанзивата от 1995 г., беше върната по мирен път с преходната администрация на ООН, а процесът приключи през януари 1998 г. Това демонстрира, че международната администрация над окупирана територия е работещ инструмент, но до момента той се е доказвал само там, където държащата я страна вече е претърпяла военно поражение или е останала без външни покровители.

На обратния полюс стоят историческите прецеденти, при които натискът не постигна никакви резултати. Ирак преживя военно поражение през 1991 г., вътрешно въстание; зони, забранени за полети и 12 години под най-тежкия режим на международни санкции в съвременната история, но Саддам Хюсеин остана на власт чак до момента, в който амеирканската армия предприе сухопътна инвазия. Слободан Милошевич падна от власт 16 месеца след поражението в Косово, при това в резултат на вътрешни избори, не заради бомбардировките на НАТО. Иран води война в продължение на 8 години, в която понесе стотици хиляди жертви и излезе от нея с напълно непокътнат управленски режим. Общото между случаите на срив и тези на устойчивост не е мащабът на външния натиск, а обстоятелството дали силовия апарат в решителния момент изпълнява заповедите на властта. Това е единствената променлива величина, която не подлежи на предварително измерване, и именно затова всички изброени исторически сривове изглеждаха напълно невъзможни броени седмици преди да се случат. Налице е и една безпрецедентна асиметрия: нито една от рухналите държави в тези примери не е разполагала с ядрено оръжие, с изключение на Съветския съюз, чието разпадане бе договорено политически, а не извоювано с военни средства.

При настоящите данни пълното възстановяване на границите от 1991 г. през следващите пет години остава малко вероятно, а по чисто военен път – още по-малко. Разликата между двете оценки обхваща същността на целия въпрос: вероятността за обрат се обуславя не от обстановката на бойното поле, а от това доколко устойчива ще се запази руската държава. Именно там показателите се влошават последователно, въпреки че все още не са прекосили критичния праг. Аналитичната оценка ще се засили, ако набирането на наемни военнослужещи остане под нивото на необратими загуби за две поредни тримесечия, ако Москва прибегне до нова открита мобилизация преди изборите през септември, ако даден регион откаже да изплаща сумите по компенсации или ако заповед от централната власт остане неизпълнена, както през юни 2023 г., но този път без завършек в рамките на денонощие. Оценката ще отслабне, ако петролните приходи се възстановят, ако едно евентуално примирие осигури на руската армия време за възстановяване на оперативния резерв или ако недостигът на пехота в украинските редици се изостри до такава степен, че няма кой да използва открилите се пролуки. Условието, поставено от Щилерман, отговаря на крайната цел във всичките четири възможни сценария. Историята познава такива развръзки, но в нито един от случаите те не се случиха по предварителен график и нито веднъж не бяха постигнати само от оръжието, което ги очакваше.

Alfa-Bank не кредитира Крим, а въпросът „наш ли е“ бил „провокационен“

🇷🇺🏦 Служител на Алфа-Банк, най-голямата частна банка в Руската федерация, отказа да потвърди на клиентка, че Крим е част от страната, определи самия въпрос „Крим наш ли е?“ като провокативен и обясни, че банката не отпуска кредити на хора с регистрация на полуострова.

Разговорът, заснет в московски клон и разпространен на 24 юли от редица канали в Telegram, за часове се превърна в повод за спорове в руското онлайн пространство, и то не заради това, което служителят каза, а заради онова, което не можа да каже.

В записа клиентката директно пита дали Крим е руски. Вместо простото „да“ служителят се започва да се колебае, нарича въпроса провокативен и минава към кредитната политика: банката, казва той, „в момента не кредитира новите територии“ и отпуска заеми само на клиенти с регистрация в „старата територия“. Когато жената възразява, че Крим е руски вече 12 години и че самата тя е гражданка на Русия, позицията не се променя. Служителят отказва да обясни защо и добавя единствено, че всяка банка определя собствените си правила.

Отказът не е приумица на касиер. Алфа-Банк отдавна не поддържа нито клон, нито офис, нито банкомат в Крим и Севастопол, а клиенти с адресна регистрация на полуострова от години съобщават, че банката не им издава кредитни карти и заеми. Служителят в московския клон просто изрече на глас политика, която институцията иначе прилага мълчаливо.

Причината обаче е далеч по-прозаична от онова, което записът предполага. Големите руски банки като Сбербанк, Алфа-Банк и Т-Банк избягват пряко присъствие в Крим не защото оспорват принадлежността му, а защото дейност на анексирания полуостров е директен спусък за западни санкции. Логиката е публично формулирана още през 2017 г. от тогавашния шеф на Сбербанк Герман Греф: „Няма схема, която да ни позволи да работим в Крим, без да попаднем под целия пакет санкции.“

Присъствие там носи санкционен риск, която банка с международни амбиции не може да понесе, затова в Крим обслужването е оставено на институции, които нямат какво повече да губят. Пазарът днес се държи почти изцяло от държавната ВТБ, който през юни 2025 г. юридически погълна дотогавашната основна банка на полуострова – РНКБ (Руската национална търговска банка) с нейните над 200 офиса, която и без това попада под пълните западни санкции. Разграничението е ясно: държавните банки обслужват полуострова по политическа поръчка, наложена от Кремъл; частните, водени от търговска сметка, го подминават.

На пръв поглед този довод е остарял. Алфа-Банк попада под пълните санкции на САЩ още от април 2022 г.; съоснователите ѝ Михаил Фридман и Пьотр Авен бяха лично санкционирани от ЕС и Обединеното кралство и напуснаха борда на директорите същата година. Банка, вече откъсната от долара и западната финансова система, на теория няма какво да губи от още едно нарушение. И все пак избягването на Крим оцелява, защото санкционният риск днес минава не през Запада, а през „приятелските“ юрисдикции. Достъпът до банки в Китай, ОАЕ, Казахстан и Турция, от които зависят разплащанията на санкционирани руски институции, се крепи именно на готовността на тези посредници да не бъдат заподозрени, че обслужват сделки, свързани с Крим, тоест сделки, които носят вторичен санкционен риск за самите тях. Отрязана от долара, банка като Алфа-Банк оцелява чрез кореспондентски сметки в юани, дирхами и лири; всяка от тези нишки може да бъде прекъсната, ако партньорът отсреща реши, че кримската експозиция не си струва риска. Мълчаливото ограждане на полуострова не пази отдавна изгубения западен пазар; пази последната останала международна свързаност.

Заобиколните пътища открояват абсурда. Същите банки, които бягат от Крим като юрисдикция, не се отказват от кримчани като клиенти: Сбербанк издава карти на жители на полуострова и предлага ипотеки за кримски имоти през клон в Краснодар, на „старата територия“. Проблемът никога не е бил самият кримчанин, а адресът. За банка с международна експозиция кредит, обезпечен с имот в Крим, е актив, който трудно може да осребри: собствеността над него почива на актове, непризнати извън Русия, а вписването му в баланса някой ден може да бъде разчетено в Ню Йорк или Брюксел. По-лесно е да откажеш заема, отколкото да го носиш в книгите си.

Обособеността на Крим датира от началото на окупацията. След 2014 г. международните платежни системи Visa и Mastercard спряха да работят на полуострова, западните банки излязоха, а мнозинството руски банки предпочетоха да не влизат. Именно тази загуба тласна Москва да ускори собствената платежна система „Мир“, замислена за клиентите, откъснати от западната инфраструктура; но след 2022 г. и „Мир“ попадна под западен натиск и редица банки в Турция, Казахстан и Персийския залив спряха да я приемат, тъй че изолацията беше възпроизведена на следващото ниво. Празнотата беше запълнена от шепа институции, създадени или пренасочени точно за това: РНКБ, банка „Россия“, ГЕНБАНК и няколко по-малки, всичките така или иначе под изчерпателни санкции. Според данни на украински мониторинг от няколкото десетки руски банки, отваряли дейност на полуострова през годините, по-голямата част бързо са губили своите лицензи, а трайно там оперираха едва около пет. Крим така и не влезе в общата руска банкова система, а получи собствена, паралелна и изолирана.

За жителите на полуострова това означава банкова услуга от втора ръка: руски паспорт, но достъп само до тесен кръг от местни, изцяло санкционирани институции и затворена врата пред най-големите федерални кредитори. На хартия гражданин на държавата, кримчанинът е клиент втора ръка в банковата ѝ система.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

Над 1350 удара с дронове по руската логистика в тила от май

🇺🇦🚛🇷🇺 Украински дронове са поразили над 1350 руски камиона в оперативна дълбочина на окупираните територии на Украйна от началото на май, а заедно с това ежедневни удари понасят и жп линии, зенитни комплекси и енергийни обекти. Оценката е на френския експерт Клеман Молен, публикувана на 23 юли в подробна нишка в платформата X. Молен следи тези удари от месеци чрез геолокирани видеокадри, стъпвайки върху мрежата от утвърдени картографи на бойните действия и брои само публикуваните попадения, поради което числата му очертават долна граница, вместо пълния обем на щетите.

Съпоставката на собствените му отчети показва как кампанията набира скорост. В началото на юни той преброи около 290 поразени машини от началото на май; само за първата седмица на юли преброи над 240 – средно по 34 на ден; 7 седмици по-късно общият брой вече надхвърля 1350. Очакването му е юли да надмине юни по поразени машини, още повече че компилациите от кадри вече се събират заедно от Силите за безпилотни системи (СБС), обособени като отделен род войски през юни 2025 г. и ръководени от Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, който традиционно публикува голям пакет кадри в края на месеца.

Плътността по отделните пътни артерии си личи от магистрала Р-280 между Ростов и Крим, наричана от руснаците „Новоросия“: само по него Молен е геолокирал около 175 поразени камиона и машини в същия период, а на 22 юли 414-та бригада ударни безпилотни системи „Птиците на Мадяр“ публикува поредния отчет за ударите по трасето. В ударите на среден обсег, които започват на около 20 км зад фронта, участват над 25 украински подразделения с различни типове дронове: Hornet, Dart, класически FPV и поне още един неустановен модел. По данни на украинското издание Militarnyi ударите вече стигат до 150 километра зад фронтовата линия, а по трасетата между Донецк и Крим удари нанасят и екипи на военното разузнаване ГУР.

Приоритетната цел остават цистерните с гориво – поне 42 поразени само през юли, при около 540 ударени машини общо за месеца, отново само от публичните видеа. Основен довод на Молен е, че самите камиони са най-малката загуба за Москва, тъй като тя лесно намира нови. Невъзстановим е недоставеният товар: гориво, боеприпаси и храни, които не стигат до силите на фронта и според него забавят значително руското настъпление. Молен онагледява с Донецк: всеки геолокиран камион на подстъпите, по трасето от Мариупол или по околовръстния път, е недоставен товар за градовете на фронта. По веригата се натрупват и вторични ефекти: задръствания, обиколни маршрути, каране само нощем, зенитни разчети, изтеглени да пазят тила, и убити шофьори. Достатъчно е да бъде поразен 1 от 20 камиона по дадено трасе, за да се принудят 10 други да търсят алтернативни пътища или да се движат на тъмно.

Украинският агрегатор Exilenova+ ежедневно събира кадри, заснети от самите руснаци в окупираните части на Украйна, които показват ключови пътища, осеяни с изгорели машини; Молен говори за „безумни“ видеа с цели отсечки, задръстени от обгорели камиони, и стига до заключение, че значителна част от товарите за фронта е изпепелена още в оперативна дълбочина, преди изобщо да се приближи до предните позиции.

Руският отговор засега изостава. Молен е открито скептичен към мобилните огневи групи, екипите с леко стрелково оръжие и картечници, които руското командване разположи срещу дроновете: видеата, в които те самите са поразени, са осезаемо повече от онези, в които същите свалят дрон. Много по-резултатни са средствата за електронна война и дроновете-прехващачи, но признаци за мащабното им разгръщане по логистичните артерии засега липсват.

Пълният ефект се измерва трудно и самият Молен подчертава несигурността на оценката; очакването му е последиците да проличат на фронта към есента, и то неравномерно. Донбас е относително облекчен за руската логистика: гъстата мрежа от градове позволява къси, лесни за организиране курсове. Най-тежко ще бъде в Запорожка област и по поречието на Оскол при Купянск, където маршрутите са дълги, открити и системно обстрелвани. Географските особености обясняват разликата: южното направление е зависимо от дългите открити трасета на сухопътния коридор покрай Азовско море, включително пътя Р-280, където той преброи най-много попадения.

Ударите по камиони са само част от много по-широка кампания. Успоредно с тях вървят хиляди попадения по складове, тилови бази, петролна, газова и енергийна мреж и кораби: Молен изброи около 200 удара по руски кораби в Азовско и Черно море, на които обещава отделен разбор. Най-тежко е положението в Крим, където енергийната кампания, водена от Мадяр в отговор на руските обстрели по електрическата мрежа на Украйна, е оставила по-голямата част от полуострова без ток при слаба съпротива от руска страна. Само от 1 юли СБС отчитат 38 поразени енергийни обекта в Крим и Донбас, Бровди обяви 16 удара по подстанции в рамките на 48 часа, докато в курортни селища като Алуща токът се пуска по 2 часа на всеки 12. Тези удари се застъпват с обявената от Зеленски в края на юни серия далекобойни операции срещу Крим и руския тил, чието средоточие са авиобазите, складовете за ирански дронове „Шахед“ и зенитно-ракетните комплекси С-400 на полуострова.

Зад устойчивостта на темпото стои разширяваща се производствена база. Украинската компания Fire Point, производител и на крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, очаква да произведе 100 000 дрона FP-1 и FP-2 тази година; по изчисления на Молен това е двойно повече от руското годишно производство на „Геран“, местна версия на иранския „Шахед“, което при това е съсредоточена в един-единствен завод в Алабуга, Република Татарстан. Планът има реална основа: към март компанията заявяваше по около 200 дрона за дълбочинни удари на ден (темп от порядъка на 70 000 годишно) с готовност да го утрои при нужда, а по-новата версия на FP-2 вече носи бойна глава от 200 кг. Стоте хиляди засега са планов хоризонт, но дори сегашният темп подсказва накъде се измества съотношението.

Кампанията действа на оперативно ниво: тя не измества фронтовата линия днес, а отнема пропускателна способност: недоставено гориво, обиколни маршрути, разчети, ангажирани с охрана на тила. Средният ритъм от над 15 поразени машини на ден в продължение на близо три месеца, и то само в публикуваните кадри, прави натрупването системно, не епизодично. Границите на метода обаче са реални: броенето по видеа не показва какъл дял от общия трафик е порязен, а руската адаптация – нощни курсове, разпръскване по второстепенни пътища, зенитни постове – сваля уязвимостта с цената на допълнително забавяне. При запазване на сегашния темп е вероятно кумулативният недостиг да проличи наесен първо в Запорожието, както предвижда и Молен; ако производствените планове на Fire Point се изпълнят дори частично, Украйна влиза в зимата с числено предимство в дълбочинните дронове.

📽️ Видео: Иловайск в окупираната част на Донецка област, обективен контрол над изгорена руска техника от ударните дронове на ССО. Маршрутът на теория е покрит от руски дронове-прехващачи „Елка“, но както е видно, това не спира украинските дронове.

ARTEMIS II на САЩ отново дълбоко над Черно море, южно от Крим.

🇺🇸📡🇷🇺 Разузнавателен самолет ARTEMIS II на Сухопътните войски на САЩ прекара днешния 20 юли в продължителна патрулна мисия южно от Крим, една от редките такива на американската пилотирана авиация над Черно море от месеци насам. Полетът е документиран по открити данни от Itamilradar – издание, специализирано в мониторинг на военната авиация: бордът с регистрация N159L и позивна BRIO66 излетя от Румъния, прекоси западната половина на морето и продължи стотици километри на изток, до централния басейн, вместо да остане близо до крайбрежието.

През цялото време той остана в международното въздушно пространство, далеч от окупирания полуостров, но траекторията му осигури широк обхват към него и към източната част на Черно море. В хода на мисията машината за кратко изчезна от покритието на ADS-B (системата, чрез която самолетите излъчват позицията си и са видими на публичните радари), след което се появи отново в същия участък, без да прекъсва своя маршрут. Подобно поведение се наблюдава често при чувствителни разузнавателни операции.

ARTEMIS II е втората машина по програмата Airborne Reconnaissance and Targeting Exploitation Multi-Mission Intelligence System (ARTEMIS). Тя представлява модифициран бизнес самолет Bombardier Challenger 650, който компанията Leidos представи през декември 2022 г. Фирмата го оперира в полза на Сухопътните войски по модела „разузнаване като услуга“ (intelligence as a service): самолетът, екипажите и поддръжката са собственост на частния изпълнител, а събраните данни се предоставят на армията. Специализацията на платформата е в областта на електронното (ELINT) и комуникационно разузнаване (COMINT) – прехващане и геолокиране на радарни емисии, военни комуникации и друга електромагнитна активност върху обширна площ. По данни на Leidos самолетът лети по-високо и вижда по-далеч от турбовитловите машини на средна височина от семейството RC-12 Guardrail, които предстои да замени. Първият самолет от програмата беше използван в мисии още през септември 2020 г. над Грузия и Абхазия, а от май 2021 г. е разгърнат в Европа.

ARTEMIS обаче е само преходна платформа. Сухопътните войски на САЩ преустройват изцяло въздушното  разузнаване с програмата HADES (High Accuracy Detection and Exploitation System). Тя залага на реактивни самолети за голяма височина, базирани на Bombardier Global 6500, с интегратор Sierra Nevada Corporation. Според плановете, потвърдени през април, първият прототип трябваше да премине летателни изпитания през пролетта, а първата изцяло оборудвана машина се очаква наесен за оперативни тестове. За да ускори темпото, през януари компанията закупи четвърти Global 6500. До въвеждане в строй тежестта на реалната дейност се изнася от преходни платформи – ARTEMIS, системата ARES на L3Harris и модифицирани машини по инициативата ATHENA. Днешният полет е ярък пример как изглежда тази дейност на практика.

Черно море се превърна в чувствителна зона за американските платформи след инцидента от 14 март 2023 г. Тогава руски изтребител Су-27 над международни води изля част от горивото си върху американски дрон MQ-9 Reaper и закачи витлото му, което принуди операторите да го приводнят. Пилотираните мисии на САЩ не спряха напълно, но по оценка на Itamilradar през последните месеци те оредяха значително в сравнение с ранните етапи на войната, а рутинното наблюдение на региона се пое основно от европейските съюзници. Това лято обаче американското присъствие отново се завърна в полезрението: същият борд BRIO66 беше засечен в средата на април да изпълнява дълги орбити от румънския бряг към центъра на Черно море. На 14 юли руската държавна агенция ТАСС, позовавайки се на източник от европейските среди за управление на въздушното движение, също съобщи за ARTEMIS II, който е излетял от Констанца и е кръстосвал южното Черно море на височина над 10 км. Днешната мисия е второто подобно засичане в рамките на седмица.

От позицията южно от Крим сензорите на платформата покриват целия полуостров, движението на кораби в източната част на Черно море и излъчванията в дълбочина чак до Новоросийск. Именно в това пристанище Черноморският флот на Руската федерация изтегли голяма част от бойните си кораби още през октомври 2023 г. след украинските удари срещу Севастопол. В момента електромагнитната среда на полуострова е изключително наситена. Крим попада във фокуса на украинската ударна кампания, обявена от президентa Володимир Зеленски в края на юни. На 1 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди 5 удара от дронове по хангари на авиобаза „Саки“, където в този момент се намираха изтребители Су-30 и Су-30СМ. Към 19 юли командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди „Мадяр“ отчете, че фериботният капацитет през Керченския пролив е съкратен със 75% след серия от удари по плавателни съдове. Освен това град Керч в източния край на полуострова остана изцяло без източник на захранване след удари по енергийната мрежа. За самолет, чиято основна задача е да картографира мястото и работата на вражески радари, небе с толкова активна въздушна отбрана и електронна борба подсигурява изобилен материал за анализ.

Дали тази единична мисия сигнализира за трайно завръщане на американския разузнавателен фокус към Черно море, остава открит въпрос – от Itamilradar също не бързат с категоричните заключения. Данните, върху които може да се стъпи, все още са оскъдни, но пък са напълно реални: две засичания за седмица след месеци на отсъствие. Важна подробност е също фактът, че през по-голямата част от полета машината беше видима на публичните тракери. Екипажът има възможност да изключи транспондера, а самолет, който иска да остане скрит, не би излъчвал своя сигнал в ефира. Това подсказва, че същата видимост е допусната съзнателно, ако не и целенасочено търсена – присъствието се регистрира ясно както в Москва, така и сред съюзниците.

Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Украйна порази втори патрулен кораб „Светляк“ в Керч за два дни

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха втори руски граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на пристанище Керч в окупирания Крим – удар, затегнал още повече широката украинска кампания срещу военноморската и снабдителна инфраструктура, поддържаща руската групировка на полуострова.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна от 18 юли поразеният съд е вторият кораб от същия клас, ударен в същото пристанище за последните две денонощия, след аналогична атака, съобщена ден по-рано, на 17 юли.

В същата оперативна сводка Генералният щаб отчита поредица от удари по морската логистична верига на врага в Черно и Азовско море – 2 танкера, 2 плаващи крана и 1 влекач. По думите на военното командване танкерите са превозвали суров петрол, петролни продукти и втечнен газ в нарушение на международните санкции, както и гориво за нуждите на руската армия, а крановете и влекачът са обслужвали обработката на военни товари и пристанищната логистика. Извън морето същата нощ украинските удари са засегнали петролна база в Московска област и железопътен мост в окупираната Луганска област, по който руските части придвижват подкрепления и снабдяване към фронта.

Корабите от клас „Светляк“ се експлоатират от Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за морско патрулиране, ескорт и охранителни задачи около окупирания Крим. С всяко изтласкване на едрите бойни единици на Черноморския флот на изток Москва все по-осезаемо се обляга именно на такива малки съдове, за да прикрива Керченския проток, Кримския мост и близките пристанища – възлите, където минава голяма част от снабдяването на руската армия на юг. Тъкмо тези катери стоят на първа линия срещу морските дронове, с които Киев пренесе войната навътре в акваторията и принуди руския боен флот да се отдръпне от западното крайбрежие; загубата на два от тях за два дни изтънява именно охранителния пояс, който Русия се опитва да опъне около протока и моста.

Проект 10410 „Светляк“ влиза в експлоатация в края на 80-те години на миналия век като замяна на старите съветски гранични катери. Плавателните съдове имат пълна водоизместимост от около 375 тона, екипаж от 28 души и максимална скорост над 30 възела. Според модификацията носят 76,2 или 30-мм оръдие, тежки картечници, преносими зенитно-ракетни комплекси и противодиверсионни гранатохвъргачки: въоръжение, скроено за охрана на крайбрежие и вътрешни води, а не за морски двубой срещу равностоен противник. Именно този профил на бърз, леко въоръжен патрулен кораб превръща този клас в основния работен кон на пограничната охрана около Крим, но в същото време и уязвима цел, когато ударът дойде от посока, за която корабът не е проектиран да се брани.

Последната атака идва непосредствено след поразения на 17 юли друг кораб от същия клас „Светляк“ на същото пристанище и според данни на украинското командване е втори удар срещу класа за толкова дни. Тя се вписва в по-широк модел, в който Киев методично разширява обхвата на далекобойните операции: от бойните и спомагателните кораби в Черно и Азовско море, през петролните бази и рафинериите дълбоко в руския тил, до жп мостовете, крепящи фронтовата логистика. Ударите по керченските патрулни съдове и по снабдителната верига в двете морета имат една обща цел: да бъде повишена максимално цената на руското присъствие в Крим и да се разстрои тъкмо онази морска и пристанищна инфраструктура, от която зависи изхранването на групировката на юг.

Дронове на „Омега“ поразиха руски Су-24М на „Саки“ в Крим

🇺🇦 Центърът за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ) унищожи руски фронтови бомбардировач Су-24М, разположен в авиобаза „Саки“ на окупирания Крим. Ударът е нанесен с дронове камикадзе в момент, когато машината се е готвила за поредната бойна операция в небето над Южна Украйна. Първият дрон е поразил носовата част, докато вторият е попаднал в резервоарите за гориво, предизвиквайки силен пожар, който е изпепелил самолета. Това става ясно от информация, публикувана от командващия НГУ бригаден генерал Олександър Пивненко.

Су-24М е фронтови бомбардировач с променлива геометрия на крилото от съветската епоха, способен да носи управляеми боеприпаси на голямо разстояние. Русия го използва системно за атаки по фронтовата линия срещу Украйна – самолетът е една от основните платформи за нанасяне на въздушни удари, а паркът от този вид машини не се попълва лесно. Именно затова самолетите, базирани на летищата в окупирания Крим, се превърнаха в приоритетна цел: всяка унищожена машина означава един носител по-малко за удари навътре в страната.

„Саки“ край Новофедоровка е една от опорните бази на руската морска авиация по западното крайбрежие на Крим. Базата има своята символика: през август 2022 г. серия от мощни експлозии унищожи наведнъж близо 10 руски самолета. По онова време това отбеляза най-тежката загуба на руската военна авиация за денонощие от Втората световна война насам – събитие, което Москва се опита да представи като случаен инцидент, довел до детонация на боеприпаси. Онзи удар беше първата стъпка от дълъг процес, превърнал летищата в Крим от сигурен тил в обекти под непрекъсната заплаха. Оттогава „Саки“ е редовна мишена, а през последните седмици понася удар след удар. Русия отдавна разпръсква тактическата си авиация към по-далечни летища дълбоко в собствената си територия, но за останалите в обсега на украинските дронове това все по-често се оказва недостатъчна защита.

„Омега“ е специално звено на Националната гвардия, обединяващо снайперисти, сапьори, бойни водолази, както и оператори на дронове и роботизирани системи. Първоначално създадено за борба с тероризма и специални задачи, „Омега“ все по-често намира място в хрониките на украинската дълбочинна кампания. Няколко седмици по-рано негови военнослужещи съобщиха за унищожен руски зенитно-ракетен комплекс „Тор-М1“ на стойност 25 млндолара. Поразяването на паркиран боен самолет последователно два пъти демонстрира същия тактически почерк, който прави тези операции дотолкова рентабилни за Киев. Докато един ударен дрон струва от порядъка на няколко хиляди долара, стойността на бомбардировач като Су-24 се измерва в десетки милиони. Именно това асиметрично съотношение – изключително евтино средство срещу многократно по-скъпа цел – тласка Нацгвардията и другите украински служби да залагат все повече на далекобойните безпилотни атаки вместо на скъпи ракетни залпове.

Атаката се вписва във все по-ясно очертаващата се вълна от украински удари по кримските летища. В началото на юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува „Саки“ два пъти в рамките на седмица (1-3 юли). При второто нападение бяха засегнати 7 самолета Су-30СМ, Су-30 и Су-24, укрити в хангарите; сателитни изображения, заснети в деня след удара, ясно показват разкъсаните защитни врати на четири от тези укрития. Няколко дни преди това, на 24 юни, украински дронове удариха „Саки“ и съседното военно летище „Гвардейско“, където руските сили базират изтребители и ирански дронове „Шахед“. Отделно, спецотряд „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) също отчете унищожен Су-24 в Крим. Успехът на „Омега“ е поредният епизод в тази верига – този път осъществен по линия на НГУ.

В изявлението си Пивненко обобщава картината и отвъд конкретната операция. По думите му силите на НГУ, сред които 1-ви корпус „Азов“ и 2-ри корпус „Хартия“, вече поразяват цели, разположени на над 100 км разстояние: логистични маршрути, складове за боеприпаси, командни пунктове, ПВО комплекси и авиация. В изказването му ясно се откроява една структурна промяна. През последната година Нацгвардията, която исторически е вътрешна сила за охрана и специални операции, беше преустроена като армейска структура, а бригади като „Азов“ и „Хартия“ бяха трансформирани в корпуси със собствени ударни способности. Ведомството представя атаката по Су-24М като част от това системно нарастване на далекобойния безпилотен капацитет.

Кримските летища не са единствените потърпевши от тази кампания. През последните две години Киев последователно разширява обхвата на атаките срещу руската бойна авиация – от базите на полуострова до летища дълбоко в руския тил – използвайки морски и въздушни дронове, както и далекобойни ракети. Логиката е ясна и прагматична: колкото повече самолети изгарят на пистите или биват изтегляни извън обсег, толкова по-рядко те ще бъдат вдигани за нанасяне на удари срещу украинските позиции на фронта и градовете в тила. Успешният удар на „Омега“ срещу Су-24М е малък, но изключително показателен епизод от тази мащабна стратегия.

Украйна разкри цяла ескадрила бомбардировачи „Горинич“ за многократна употреба

🇺🇦✈️🇷🇺 Украйна показа за първи път цяла ескадрила от собствено разработени бомбардировачи за многократна употреба. Става дума за поне 10 преоборудвани леки самолета с окачени под корпуса авиобомби от съветската епоха. Според украински източници, машините вече са провели успешна нощна атака срещу подземен руски логистичен възел край Армянск, разположен на Перекопския провлак в окупирания Крим. Снимките, публикувани от Серхий Стерненко (съветник на министъра на отбраната Михайло Федоров), разкриха програма, пазена в строга тайна близо две години.

„Тази снимка заслужава да бъде наречена историческа“, пише Стерненко под кадрите. На тях се виждат подредени самолети от типа SkyRanger – граждански свръхлеки апарати, преработени в дистанционно управляеми бомбардировачи. В Украйна те са известни с прякора „Горинич“ – по името на многоглавия змей от славянския фолклор. Всеки от тях носи по една осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-100-120 с тегло около 100 кг. Този съветски боеприпас доскоро се използваше от щурмови самолети като Су-25 и МиГ-29, а днес пада от корпуса на бивш любителски самолет.

Онова, което отличава „Горинич“ от познатите досега украински средства за нанасяне на удари в тила е, че той се завръща обратно след мисия. За разлика от дронове камикадзе, тези платформи са създадени да прелетят над обекта, да пуснат бомбата и да се приберат обратно в базата.

По данни на Defense Express, те използват серийните корпуси на SkyRanger Swift и Nynja – комплекти за любителска авиация, известни по целия свят. Системите за ръчно управление в кабината са демонтирани и заменени с дистанционна електроника и електрооптични камери. Операторът води машината от земята, докато под фюзелажа виси пълноразмерна авиобомба. Един такъв корпус струва десетки хиляди долари – нищожна цена за средство, което доставя 100 кг експлозив и оцелява, за да го направи отново, при това без никакъв риск за живота на пилот.

За въоръжени сили, които не разполагат със собствени бомбардировачи, това е ефективен импровизиран заместител. Досегашният арсенал за дълбоки удари се крепеше на ракети и камикадзе дронове, които се изразходват при еднократно попадение. Платформата, която се завръща, преобръща тази икономическа сметка: един и същ апарат може да изпълнява мисия след мисия, а ако бъде свален, загубата му е сходна  с тази на обикновен дрон, а не на скъп боен самолет.

Разбира се, тези предимства имат своята цена. Свръхлекият самолет лети бавно и ниско, което го прави лесна плячка за ПВО. Неслучайно първите единични бройки от този модел бяха документирани от руска страна едва след като бяха свалени. Именно затова появата на цяла подредена ескадрила е показателна: тя сочи, че Украйна е успяла да разгърне серийно производство, позволявайки на армията да абсорбира загубите и да поддържа постоянен боен строй.

Самият тактически подход връща часовника десетилетия назад. Машината се приближава бавно до целта и пуска свободно падаща бомба – метод, по-близък до тактиката от Втората световна война, отколкото до съвременните прецизни удари. Точността до метър тук обаче няма значение. 100 кг взрив, стоварени над голям неподвижен обект – склад, депо или наземна инфраструктура на вкопан логистичен възел – вършат своята работа.

Именно това прави Перекопския провлак (тесния сухопътен коридор към Крим) идеална мишена. Целите там са мащабни, статични и концентрирани в тесен коридор, през който преминава основното сухопътно снабдяване на руската армия. Вкопаните складове в района крият гориво, боеприпаси и техника – обекти с висока стойност, които обаче са трудни за поразяване заради своето разположение под земята. Според информация на Defense Express последната операция е проведена съвместно от Военновъздушните сили, група „Лазар“ от Националната гвардия и 34-ти център за безпилотни системи „Venom“.

Снимките на ескадрилата обаче показват нещо още по-важно от самия удар. Досега тези модифицирани самолети се появяваха инцидентно на фронта поне от 2024 г. насам. 10 машини на едно място доказват, че програмата е излязла от своята експериментална фаза. Анализатори обръщат внимание и на още един детайл от кадрите – оголените дървета и липсата на зеленина издават, че снимката вероятно е направена месеци по-рано. Ако това е вярно, Украйна е разполагала с внушителен флот от тези апарати дълго преди да реши да го покаже официално.

Това разкритие е част от по-широката стратегия на Киев за прекъсване на руската логистика към Крим. Целта на кампанията, която методично удря Керченския мост, фериботите и подстъпите през Перекоп, е ясна – полуостровът да бъде изолиран откъм сухопътно снабдяване и цената на руското присъствие там да стане непосилна.

Това не е първи случай, в който Киев впряга лека авиация за военни цели. През юни 2025 г. модифициран А-22 Foxbat беше използван, за да изтегли безмоторен планер със 100 кг бойна глава срещу завода за ирански дронове „Шахед“ в специална икономическа зона Алабуга, Република Татарстан – първото бойно приложение на подобна тандемна схема.

Засега украинското военно командване не е потвърдило официално точния брой на участвалите самолети и конкретните щети в Армянск, но кадрите говорят сами по себе си: евтин граждански хоби самолет беше превърнат в ефективен бомбардировач, който нанася удар, прибира се в базата и утре може да излети отново. И Украйна вече разполага с цели ескадрили от тях.

Украйна порази близо 28 руски съда в Азовско море, Русия затвори Керч

🇺🇦💥🛢️ Силите на безпилотните системи на Украйна (СБС) проведоха най-мащабната си операция с дронове по море досега – през изминалата нощ поразиха 28 руски кораба в Азовско море, сред които петролни танкери от „сенчестия флот“ и кораби, обслужващи руската военна логистика. Мащабът на удара принуди властите да затворят две от най-натоварените си морски артерии в региона: за първи път от началото на кампанията руската погранична служба спря трафика през Керченския проток и по Азовско-Донския морски канал.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди целите включват 21 петролни танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд. Украинските сили уточниха, че размерът на пораженията все още се оценява. Бровди отбеляза, че операторите на дронове са отчели 73 успешни удара през нощта, а между 6 и 11 юли украинските сили са поразили общо 76 руски съда – число, което, по думите му, тепърва може да расте.

В операцията са участвали няколко звена на СБС:

• 414-та отделна бригада „Птиците на Мадяр“
• 20-а отделна бригада „К-2“
• 1-ви отделен център за безпилотни системи
• 413-ти отделен полк „Рейд“
• 412-та отделна бригада „Немезис“
• 427-ма отделна бригада „Рарог“

Според Генералния щаб ударите са част от продължаваща кампания за подкопаване на икономическите и военните способности на Русия с разстройване на морската логистика и петролния износ, който финансира войната.

Логиката на целите следва тази рамка. Поразените танкери превозват суров петрол и петролни продукти в заобикаляне на международните санкции – гръбнакът на сенчестия флот, с който Москва поддържа своите приходи въпреки наложените ценови тавани и ембаргота, местейки товари с остарели кораби под неясна собственост и удобни флагове. Влекачите, товарните кораби и драгажният съд обслужвали военни превози, снабдяване и поддръжка на пристанищната инфраструктура. Изборът на драгажен съд не е случаен: именно драгите правят плавателни плитките подстъпи на източното крайбрежие на Азовско море, без които тежко натоварените танкери не достигат руските пристанища.

В същата нощ украински дронове поразиха 53 военни цели в окупираните Крим и украински юг – енергийни съоръжения и военноморски активи – в рамките на мисия, наречена „Кримско изключване“. Тя продължава широка серия удари по електрическата мрежа на полуострова, чиято цел е да откъсне окупационните сили и разположените там части от енергийната мрежа. От началото на юли кампанията извади от строя десетки енергийни обекти в Крим и на моменти остави целия полуостров без ток.

Ефектът за руското корабоплаване е най-силно потвърдения резултат от нощта. Позовавайки се на руската погранична служба, Ройтерс съобщи, че Москва е преустановила движението по Азовско-Донския морски канал – плитководния драгиран проход, който отвежда съдовете от Азовско море към делтата на Дон и пристанищата при Ростов и Азов – и е спряла да приема заявки за преминаване през Керченския проток под Кримския мост. Самият Бровди твърдеше, че трафикът през протока е спрял; този път руската страна не опроверга твърдението, а сама затвори прохода – рядко признание за ефекта от удара вместо обичайното омаловажаване. Тежестта на подобен ход личи от географията: Керченският проток е единственият морски изход от Азовско море към Черно, а Азовско море Москва третираше като защитен тил, откакто през 2022 г. сухопътният коридор през окупирания юг го превърна на практика във вътрешен руски басейн.

Русия призна далеч по-ограничени поражения. Министерство на отбраната говори за 4 атакувани кораба, а губернаторът на Ростовска област потвърди удари по Таганрогския залив, където според независими данни са били поразени четири кораба, сред тях метанолов танкер, а един моряк е загинал. Разминаването между украинското „около 28“ и руското „4“ е характерно за отчетите в кампанията: Киев изброява цели, поразени по цялата акватория, докато Москва признава само малка част от конкретните попадения в териториалните си води.

Ефектът беше усетен и извън бойното поле. Пшеничните фючърси на борсата Euronext поскъпнаха с близо 4% до най-високото си равнище от 6 седмици насам с оглед на съобщенията за ограничено корабоплаване в Азовско море – регион, през който минава значителна част от руския, а назад във времето и украинския зърнен износ.

Хронология:

• 7 юли: 10 съда (8 танкера с гориво, 1 сухотоварен кораб, 1 ферибот)
• 8 юли: 9 съда (5 танкера и 4 сухотоварни)
• 9 юли: 14 съда (12 танкера с гориво, 1 ферибот и 1 влекач)
• 10 юли: 13 съда (10 танкера с гориво, 1 сухотоварен, 1 ферибот и 1 влекач)
• 11 юли: 28 съда (21 танкера, 4 влекача, 2 сухотоварни кораба и 1 драгажен съд)

Морската офанзива е част от обявената в края на юни далекобойна кампания на президента Володимир Зеленски – серия от удари срещу Крим, руския тил и Москва, замислени като натиск за край на войната, с полуострова като основен фокус. В последните седмици Силите на безпилотните системи заедно с други украински звена удрят военни летища, складове за ирански дронове „Шахед“, ПВО системи и все по-често самите съдове, изхранващи окупирания Крим по вода. Украйна, останала без същински военен флот още в началото на войната, направи двете морета оспорвани именно с евтини безпилотни катери.

Потвърденото от тази нощ далеч надхвърля отделните удари. Русия затвори сама два от най-натоварените си морски пътища в региона – мълчаливо признание, че украинските дронове са способни да задушат цял морски театър, без нито един кораб да излезе в морето. Каква част от сенчестия флот е трайно извадена от строя ще стане ясно едва когато кампанията утихне и позволи преброяване – засега най-красноречиво за нейния ефект говорят затворените руски канали.

35 съда за 96 часа: украински дронове попиляха сенчестия флот при Крим.

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха 14 плавателни съда в Азовско море през изминалата нощ, с което броят на поразените танкери, сухотоварни кораби и помощни съдове през последните 96 часа достигна 35, което превръща текущите удари в най-мащабната кампания срещу сенчестия флот от началото на войната.

За удара съобщи Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на СБС. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди успешни удари срещу 12 танкера, 1 влекач и 1 кораб за сухи товари в отделна публикация.

По думите на Бровди сред поразените танкери са „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“ и „Иля Репин“, „Меркурий“ и влекачът „Алфео“ заедно с шлепа „Афродита“. Отделно е поразен танкерът „Галиаскар Камал“ под флага на Панама, за който се твърди, че се намира под международни санкции; идентичността на още пет съда все още подлежи на уточняване. „Всички посочени танкери влизат в състава на сенчестия флот и са обект на международни санкции“, пише Бровди. Генщабът уточни, че степента на пораженията и резултатите от ударите все още се оценяват и че съдовете са използвани за снабдяване на руски военни части с гориво и смазочни материали, както и за превоз на петрол в опит да заобиколят санкциите.

Ударите са нанесени с далекобойни дронове FP-2 на украинската компания Fire Point – разпознаваемият подпис на кадрите, публикувани от СБС, отбелязват украинските военни издания. Операцията е дело на пилоти от звено „Кайрос“ на 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, 413-и полк „Рейд“ и 1-ви отделен център на СБС, а координацията отново минава през наскоро създадения Център за дълбочинни удари към СБС. Плътното струпване на танкерите в средата на Азовско море, посочват пилотите, представлява очевидно улеснение за работата на дроновете.

Нощната офанзива не се ограничи с морето – СБС порази 45 военни цели в оперативната дълбочина на окупирания Крим и южните региони на Украйна. Сред тях са Сакската ТЕЦ, 3 горивни склада, 2 склада, станция за електронна война „Житель“ и комуникационни кули. Електрическата централа беше поразена при украински удар в края на юни, а серията удари по енергийната мрежа доведе числото на поразените енергийни обекти на полуострова до 50 само за 8 дни от началото на юли.

Насрещно потвърждение пристигна и от руска страна. Губернаторът на Ростовска област Юрий Слюсар призна, че в Таганрогския залив дронове отново са атакували два танкера, нанасяйки тежки механични повреди; екипажите са били успешно евакуирани, а на борда е избухнал пожар – единият все още е горял към момента на изявлението му. Това е второто признание от руската страна за украинските удари срещу танкери в залива от началото на седмицата.

Последните удари се вписват в системните усилия на Украйна за прекъсване на горивните доставки за окупирания Крим. Основната им артерия минава точно през Азовско море – от град Таганрог в Ростовска област до пристанищата на полуострова, след като по-рано ударите по петролни съоръжения в Крим и по сухопътния коридор през Керч разстроиха снабдяването и още през май принудиха властите да наложат купонна система за гориво, а по-късно и пълна забрана за продажбите на граждани. Украйна настоява, че танкерите, превозващи руски петрол и петролни продукти, финансират директно военната агресия срещу страната, поради което могат да бъдат считани за легитимна цел – довод, който вицепремиерът Олексий Кулеба изложи в писмо до Международната морска организация (IMO), след като Киев беше обвинен от Москва в „терористични“ нападения над търговски кораби.

Хронология на ударите по сенчестия флот (6–9 юли)

• 6 юли – 2 танкера: „Капитан Бармин“ и „Санар-3“ (тип Primemax).
• 7 юли – 10 съда (8 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 ферибот): „Венера-3“, „Санар-1“, „Санар-17“, „Климена“, „Тети“, „Алексей Саврасов“, „Пенелопа“, „Иван Черемисинов“, неуточнен сухотоварен кораб и фериботът „SKS One“ в Керч.
• 8 юли – 9 съда: танкерите „Ефросиния В“, „Мария“, „Санар-17“ (повторно), „Санар-4“ и „Климена“ (повторно); сухотоварните кораби „Донстар“, „Владимир Яригин“, „Феофан Шохирев“ и „Евгения З“.
• 9 юли – 14 съда (12 танкера, 1 сухотоварен кораб и 1 влекач): „Челси-6“, „Аура“, „Сонар-1“, „Иля Репин“, „Меркурий“, „Галиаскар Камал“ (панамски флаг, под санкции), влекачът „Алфео“ с шлепа „Афродита“, „Венера-3“ и „Пенелопа“; още пет съда се уточняват.

Кампанията все още не е приключила – Бровди анонсира нови удари всяка сутрин, а реалните мащаби на загубите за руската логистика тепърва ще бъдат изяснявани от независими данни. Дори при предпазливо тълкуване на украинските числа обаче тенденцията е ясна: Азовско море, което доскоро беше считано за сравнително спокоен тил за снабдяването на Крим, се превърна в най-опасния участък по пътя на руското гориво към полуострова.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.