🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха координирани удари по всички основни мостови съоръжения, свързващи северните подстъпи на Крим с окупираните територии на Херсонска област, точно на прага на Перекопския провлак.
Поразени бяха два моста над Северно-Кримския канал в района на Преображенка и Мирне, автомобилният мост по маршрута Перекоп–Армянск, както и инфраструктурен обект в района на село Ставки. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо потвърди атаката, която първоначално беше сведена от него до три обекта, и докладва за свалянето на 45 украински дрона над региона през изминалата нощ. Самото признание е от негова страна е показателно: то изважда инцидента от рамката на пропагандното отразяване и го фиксира като потвърден факт дори за най-отявлените скептици, въпреки че засега не разполагаме с пълната картина на пораженията.
Значението на операцията може да бъде разчетено правилно единствено през географските особености на провлака. Кримският полуостров е свързан с континенталнта част на Украйна по три основни коридора: Перекопския провлак на запад, в района на Армянск и Перекоп; централния чонгарски маршрут през Сиваш; и източния обход по Арабатската коса при Геническ, като и трите артерии за изключително тесни. От две седмици насам украинските удари се фокусират последователно над всяка от тези оси. Чонгарският мост беше поразен два пъти (7 и 9 юни), след което движението през пункта при Джанкой беше спряно, а руските власти наложиха ограничения за използването и на трасето при Геническ. Така Салдо беше принуден да пренасочи трафика към западния обход през Армянск и Перекоп – маршрут, който удължава разстонието с приблизително 130 км. Настоящият удар засяга именно този последен резервен коридор – мостовете над Северно-Кримския канал и шосейния мост Перекоп–Армянск, който съвсем доскоро се считаше за устойчива алтернатива на останалите пътни артерии.
Подборът на цели следва ясна оперативна логика. Северно-Кримският канал не е просто хидротехническо съоръжение, а ключов воден ресурс, който осигурява около 85% от прясната вода на полуострова. Ударите, поразили мостовете над него, създават паралелно логистичен и психологически натиск. По украински данни, които следва да се тълкуват консервативно, тъй като не подлежат на независимо потвърждение, товарният трафик по основните сухопътни артерии към Крим е спаднал с 71% само за последните две седмици, докато руското командване е принудено да ограничи движението на военни доставки. Отчетени са затруднения при снабдяването с гориво, което при нарушена проходимост на ключови мостове се превръща в ключов фактор на натиск. Както руски, така и украински източници съобщават за пълен хаос и срив на логистиката.
Важно е да се отбележи, че Чонгарският мост беше поразяван на няколко пъти от 2023 г. насам. Въпреки това във всеки един от случаите окупационните власти успяваха да възстановят движението по него в рамките на няколко дни. Руските инженерни звена разполагат със значителен капацитет за бърз ремонт и разгръщане на временни съоръжения, докато ударите с ограничен заряд по-скоро нарушават ритъма на движение, отколкото да причинят трайно прекъсване на пътни артерии. В този смисъл за момента „островизацията“ на окупирания Крим остава оперативна цел, вместо наложено фактическо състояние. По-реалистичен, а вероятно и удобен, сценарий за украинската страна е този на пермаментно влошена логистика – по-дълги маршрути, повишени разходи и невъзможност за предоставяне на каквато и да е форма на гаранция за оцеляване на логистичните доставки към Крим.
Именно в кумулативния ефект се съдържа стратегическото значение на тези удари. Системната деградация на трите водещи сухопътни коридора – Чонгар, Геническ и вече Перекоп–Армянск – заедно с мостовете над канала. Сухопътният коридор, изграден през първите седмици на инвазията през 2022 г. като демонстрация на устойчива връзка между Крим и континента, бавно и необратимо се превръща в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Вместо стабилен и сигурен маршрут – такъв под непрекъсната уязвимост, който ежедневно поглъща ресурси без възвръщаемост. Дали този процес в един момент ще доведе до повторение на сценария от ноември 2022 г. в Херсон – само времето ще покаже. Украинското командване не търси бърз резултат, а трайно налагане на непосилна цена за снабдяване на Крим, което в дългосрочен план неизбежно ще постави въпроса, доколко е рационално изобщо поддържането на окупацията на полуострова, който отдавна изгуби първоначалната си роля.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове нанесоха тази сутрин масиран удар по пристанището на окупирания Мариупол, съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна. Зад привидно локалния епизод обаче прозира методична кампания: вместо единичен удар, това е поредния епизод в системния натиск за разглобяване на логистичния гръбнак, по който руската армия захранва целия южен фронт по крайбрежието на Азовско море.
По данни на СБС операцията е била проведена съвместно с 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, както и местната дирекция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Донецка и Луганска области и Центъра за специални операции „А“ – звеното, познато като „Алфа“. Съобщава се, че пристанището е служило на руската армия за логистика, както и за незаконен износ на заграбено украинско зърно, въглища и метали към Русия.
Ударът е извел от строя подстанции, радарно оборудване, ремонтни мощности, контролната кула и резервоари за горива и смазочни материали. Поразен е плавателният съд „Lady Augusta“, свързван със „сенчестия флот“. „В резултат на удара пристанището остана без електричество. Способността на Русия да използва Мариупол като логистичен възел е значително ограничена“, гласи съобщението на СБС. Превзет окончателно от руската армия през май 2022 г. след обсадата на „Азовстал“, Мариупол остава един от най-важните логистични възли в Южна Украйна – пункт между окупираните части на Донецка област, полуостров Крим и самата Русия.
Ударът от 10 юни не стои изолиран, а продължава поредица, започнала още през май, когато 1-ви корпус „Азов“ обяви, че далекобойните му операции поставят ключови маршрути в Южна Украйна под огневи контрол, с удари по военната логистика по пътищата, свързващи Мариупол с Таганрог и Волноваха. Публикувани кадри показват украински дронове да проследяват пътния трафик и да поразяват военни цели веднага щом бъдат разпознати по маршрутите на т.нар. сухопътен коридор към окупирания Крим.
Според „Азов“ целта на ударите е лишаването на руската армия от сигурни логистични коридори в Приазовието и избутване на „санитарната зона“ за вражеското снабдяване максимално близо до Русия и окупирания Крим. „Територията на Украйна трябва да се освободи от руски войски. Най-сигурният път към това е изместването на санитарната зона за вражеската логистика по-близо до самата Русия и до окупирания Крим“, обяви корпусът. Следвайки същата доктринална логика, командирът на СБС Робърт Бровди „Мадяр“ формулира обявената от него 25 км огнева зона по фронтовата линия – пояс, в който всяко руско движение автоматично се превръща в цел.
Отвъд инфраструктурата на самото пристанище украинските дронове преследват и корабите във водите край окупираното крайбрежие. На 5 юни Бровди, командир на СБС от 3 юни 2025 г. и носител на званието „Герой на Украйна“, причислен към списъка на издирваните от Кремъл „терористи“, съобщи, че неговите подразделения са поразили 5 кораба в окупираните територии. Ударите са нанесени в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на окупираните райони, от личния състав на 1-ви отделен център на СБС. Сред поразените цели е имало товарни кораби и танкер. По думите на Бровди те са участвали в „скритата кражба на украинско зърно“ и са пренасяли военни товари и гориво. Такива кораби, добави той, „вече нямат дългосрочна оцеляемост като големи, относително неподвижни цели“.
Към морските и пристанищни цели украинските сили все по-плътно вписват и нови ударни платформи. Наскоро 412-та бригада „Немезис“ на СБС разкри детайли за местно разработен дрон с името MORRIGAN, който според звеното вече се използва за удари срещу руската военна логистика по ключовите маршрути между окупирания Мариупол и Крим. MORRIGAN е ударен дрон със неподвижна конфигурация на крилата, създаден с помощта на оператори от 412-та бригада, описван като платформа от среден клас, проектирана да действа в оперативна дълбочина – далеч зад руските линии, по магистрали като Р-280, която свързва Мариупол с Крим. Към края на май бригадата разпространи кадри от удари по руски военни камиони по магистралата Мариупол – Мелитопол – Симферопол, а според публикациите ѝ дронът дори участва в множество операции в Крим, където е поразил елементи на руската мрежса за ПВО и спомагателна военна инфраструктура.
Поредицата от удари очертава желязна оперативна логика: систематично превръщане на азовското крайбрежие от сигурен тил в силно оспорвана зона. Сухопътният коридор, изграждан от пролетта на 2022 г. след падането на Мариупол, Бердянск и Мелитопол, ѝ позволи да свърже по суша Ростовска област и Кримския полуостров, с което заобиколи уязвимия Кримски мост. Пристанищата на Азовско море и каботажното корабоплаване по тях са морското рамо на същата тази система. Украинската кампания – дронове срещу подстанции, контролни кули, морски дронове и ударни платформи срещу кораби и колони – няма за цел да превземе територия, а да задуши пропускателната способност: оскъпяване на всеки тон гориво и боеприпаси, който минава през Приазовието, и принуждаване на руското командване да разпръсква и прикрива онова, което доскоро се движеше безгрижно.
Границите на този подход обаче са също толкова реални, колкото и успеха му. Изваждането на едно пристанище от строя ограничава, но не прекъсва коридора: Русия запазва железопътния възел при Волноваха, крайбрежната магистрала и Кримския мост като алтернативи, поради което оценката за „значително ограничена“ способност остава най-вече украинска претенция, измервана с дни или седмици, а не трайно прекъсване. Именно затова украинското военно командване говори за изместване на санитарна зона, а не за освобождаване – признание, че инструментът поразява логистика, но не държи терен. В тази рамка ударът по Мариупол от 10 юни се вписва в дългосрочна линия: войната все по-системно се пренася в дълбокия тил на окупатора, а бреговете на Азовско море, доказали се като сигурна руска отсечка през последните четири години, се превръща в участък, по който нито един кораб, конвой или подстанция вече не може да се намира безопасност.
🇷🇺⛽️ Окупационната администрация на Севастопол въведе режим на нормиран достъп до гориво, с който можеш да заредиш с удостоверение, но не с обичайния талон, а с персонален QR-код, който може да бъде генериран само през националния месинджър MAX. Лимитът е 20 литра на автомобил веднъж седмично, изплащани на станциите на мрежата ТЭС. Плащането в брой беше прекратено в целия Крим още на 4 юни.
На пръв поглед това е поредната административна реакция на верижния дефицит, който украинските удари по рафинерии и логистика наложиха на Крим през цялата пролет. Но самата архитектура на мярката – обвързване на жизненоважен ресурс с конкретна софтуерна платформа, контролирана от държавата – измества събитието към сферата на дигиталната принуда, и именно затова заслужава по-внимателен прочит.
Хартиените талони, които традиционно обслужваха зареждането по време на криза, бяха изведени от употреба, а единственият начин за достигане до седмичния лимит стана ботът в MAX. Гражданинът, изправен пред празна колонка, няма друг избор пред себе си освен да инсталира приложението, което Кремъл от година избутва като свой „суверен" стандарт за онлайн комуникация. Точно тук се откроява разликата между предлагане и принуда: приложението не се рекламира, а се поставя на изхода на снабдителната верига като турникет. Доказателството за това, че натискът работи, се вижда от темпото – първата партида кодове в Севастопол беше изчерпана за под час, което едновременно илюстрира мащабите на дефицита и едновременно с това на принудата, която самият дефицит придава на платформата.
Точно тази логика, според анонимни източници на Telegram канала INSIDER-T, привлича вниманието на властите, които виждат в модела от окупирания Крим не аварийна импровизация, а шаблон за следваща вълна в усилията за налагане на приложението, който може да бъде възпроизведен в цялата страна. Схемата беше потвърдена от редица източници, включително държавните РИА Новости Крим и независимото бюро „Крим.Реалии" на Радио Свобода.
Каквато и да е първоначалната подбуда, схемата носи в себе си вътрешно противоречие, което я прави крехка именно там, където би трябвало да е здрава. На 3 юни, едва 3 дни преди старта на кодовете в Севастопол, Apple премахна MAX от App Store, съобразно режима на санкции, без да уточни кои точно. По думите на министъра на цифровото развитие Максут Шадаев ограничението е засегнало над 20 млн потребители в Руската федерация; Вече инсталираните копия продължават да работят, но онези, които нямат приложението или са го премахнали, не могат да го върнат по стандартния начин и са пренасочени към RuStore, Google Play и фирмените магазини на Huawei, Samsung и Xiaomi.
За притежателите на iPhone това значи, че достъпът до гориво зависи не само от наличието на такова, но също от теоретичната възможност за инсталация на платформата, в която се издава кодът. По този начин държавата обвързва разпределението на дефицитен ресурс с приложение, чийто канал за дистрибуция беше прекъснат за значителна част от потребителите само няколко дни по-рано.
Случаят в Севастопол очертава тенденция, надхвърляща въпросния казус за горивото. Принципът на обвързване на достъпа до базови услуги с конкретна държавна цифрова среда се изпитва в умален, но показателен мащаб: окупиран регион, белязан от хроничен дефицит на жизненоважен ресурс представлява удобна лаборатория, тъй като съпротивата на потребителя е минимална, когато алтернативата е празен резервоар. Ако кримският модел действително бъде кодифициран като шаблон, логиката му няма причина да се придържа само до дефицита на гориво. Всеки нормиран ресурс – от субсидия до запис за услуга – може да бъде прокаран през същия турникет.
Междувременно сблъсъкът с премахването от App Store показва границите на подхода: суверенната платформа е толкова устойчива, колкото е устойчив каналът, по който достига до устройството, а този канал остава уязвим на външни решения, които Москва не контролира и ще продължат да бъдат в неин ущърб докато води агресивна война срещу Украйна. Севастопол демонстрира едновременно и амбицията на модела, и неговата ахилесова пета – и тъкмо поради тази причина заслужава внимание отвъд тесните рамки на една регионална логистична криза.
🇷🇺🚫⛽️ Горивната криза в окупирания Крим, предизвикана от украинските попадения по т.нар. „кримски коридор“, започва да оказва влияние и върху други сфери на местната икономика. Заедно с недостига на гориво, на полуострова се наблюдават и признаци на все по-тежка продоволствена криза – от магазините изчезват определени хранителни продукти, а за други бяха въведени ограничения за покупка.
В част от търговските обекти липсват дори базови суровини като захар, сол и елда, а за олиото и макаронените изделия бяха въведени лимити от „до три бройки на човек“. В същото време местни жители съобщават и за ръст на цените.
Според независимото издание The Moscow Times, кризата с горивата вече е засегнала и туристическия сектор. Стотици туристи, пристигнали в Крим с личните си автомобили, не могат да напуснат окупирания полуостров в резултат на острия недостиг на гориво. Местните жители също изразяват сериозни опасения, че количествата, налични в местните вериги, няма да бъдат достатъчни дори за ежедневните нужди на населението.
Изданието цитира Ескендер Бариев, председател на т.нар. Кримски татарски ресурсен център, според когото цените на храните, стоките и услугите в Крим вече се повишават главоломно, което оказва пряко влияние във всички сфери на живота на полуострова.
Назначените от Кремъл окупационните власти в Севастопол обявиха ограничения върху свободната продажба на бензин и други горива. Те се отпускат единственп срещу предварително закупени талони, а лимитът е до 20 литра на човек. На бензиностанциите са разположени служители, които записват регистрационните номера на автомобилите с цел контрол върху разпределението.
„Когато обявиха талонната система, мнозина решиха, че е шега. Изглеждаше като нещо от 90-те години или от времето на Съветския съюз. Сега на практика се връщаме към разпределителен режим“, цитира The Moscow Times жител на Севастопол, пожелал анонимност.
Ограниченията върху продажбата на гориво вече обхващат целия Крим, като паралелно с това се задълбочават и проблемите в търговията на дребно.
Украинските удари по логистиката на руската армия доведоха до сериозни затруднения в опитите за снабдяване на предно разположените подразделения на окупираните територии. Още в края на май някои бензиностанции показаха ценови табла с нули вместо налични цени за горивата.
Говорителят на Военноморските сили на Украйна Дмитро Плетенчук заяви, че укрепването на украинския натиск с камикадзе дронове върху транспортните маршрути в Донецка и Запорожка области, както и Крим вероятно ще засегнт цивилното население по-силно, отколкото руските военни. По думите му руските сили ще продължат да използват тези логистични трасета въпреки рисковете, докато през последните 72 часа се появиха сведения за недостиг на хранителни доставки в цели райони на окупираната половина на Херсонска област.
Плетенчук допълни, че Москва вероятно ще се опита да засили противовъздушната отбрана на полуострова, но според него подобни мерки трудно могат да бъдат реализирани в кратки срокове.
🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).
В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.
„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.
Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.
Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.
За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.
Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)
Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.
🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.
2023
🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.
2025
✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.
2026
🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.
Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.
Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.
Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.
Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.
Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.
Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.
🇷🇺⛽️ „Ура! Ура! Мили мои! Бог да ви пази!“ – с тези думи руска жена посреща колона от едва 4 цистерни с гориво, влизащи в Севастопол. Краткото видео, споделяно масово в руските социални мрежи днес, е почти трогателно в наивността си: пристигането на 4-те цистерни се чества като избавление. Именно в тази сцена се вижда дълбочината на горивната криза, обхванала окупирания Крим – криза, която руските окупационни власти вече не могат да прикрият зад уверения за нормалност.
Назначеният от Кремъл ръководител на полуострова Сергей Аксьонов обяви на 30 май въвеждането на режим на дажби, влязъл в сила днес. Според данни на руското независимо издание „Медуза“ бензинът А-95 вече се продава изключително срещу купони в двете най-големи вериги бензиностанции на полуострова – ATAN и TES, като приоритет се дава на обществения и социалния транспорт; покупките са ограничени до 20 литра.
„Моля кримчаните да не трупат бензин и да зареждат автомобилите си както обикновено“, призова Аксьонов, който в същото време прогнозира, че положението ще се стабилизира „в рамките на 30 дни“. В Севастопол назначеният губернатор Михаил Развожаев призна, че до петък сутринта всички видове бензин са изчерпани от колонките, а дизелът се продава твърде ограничено. „Медуза“ цитира публикация на местите властите, в която беше поемстен списък със 148 бензиностанции, които все още разполагат с гориво – макар в режим на ограничени продажби.
Зад недостига стои не природно бедствие, а системна украинска ударна кампания. На 27 май министърът на отбраната Михайло Федоров обяви програма, която Киев нарече „логистична блокада“: допълнителни 5 млрд гривни (около 112 милиона долара) за разширяване на ударите с дронове със среден обсег срещу руския тил. Декларираната цел, по думите на Федоров, е „да се увеличи натискът върху руснаците в тила“ и да им отнеме способността да водят активни щурмови действия. Украинските сили поразяват цели на разстояние между 20 и 300 км зад фронтовата линия – диапазон, който превръща логистиката, а не самия фронт, в основен обект на изтощение.
Кримският полуостров е особено уязвим именно по тази логика. След ударите по Керченския мост Руската федерация на практика спря превоза на гориво по него от съображения за сигурност и пренасочи доставките към сухопътния коридор през окупираните области на Южна Украйна – артерия, която сега е мишена на тежък украински огън. Военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 29 май, че операторите на безпилотни летателни апарати от Управлението за активни операции са установили огневи контрол над участъци от магистралата, свързваща окупираните Бердянск, Мелитопол и Джанкой. По данни на ГУР, ударите се насочват към военни камиони с жива сила и боеприпаси, мобилни огневи групи и горивни цистерни, с използване на дронове от типа RAM, разузнавателни апарати Shark-M и американски Hornet, част от които доставени по проекта Jaws на фондацията на Сергей Притула. Паралелно, според данни на Kyiv Independent, в нощта срещу 30 май е поразено петролно депо край Феодосия, а жп мрежата е увредена още през април. Така свиването на доставките се усеща не само в Крим, но и в руските групировки в Запорожка, Херсонска и Донецка област.
Дори проруски военни канали, които обикновено омаловажават украинските успехи, на практика описват системния характер на провала. Материал на авторитетния руски канал Fighterbomber в Telegram изброява верига от взаимно подсилващи се ограничения: превоз на гориво с влак по моста се допуска единствено по изключение след удара срещу него, а собствениците на жп цистерни отказвали да ги предоставят, защото никой не ги застрахова; от трите жп ферибота за такъв превоз и трите били повредени, нов се очаква най-рано през септември, при това при недостиг на моряци; чакането за автомобилните фериботи достигало до пет денонощия, почти не се намирали шофьори, готови да карат гориво в окупираните области; частни лица на полуострова вече не желаели да съхраняват гориво в собствените си обекти, тъй като те многократно са били атакувани; а застрахователните фирми отказвали да поемат риска. Изводът на автора е красноречив – без намесата на държавата и армията, които да превозват горивото безплатно, проблемът не може да бъде решен.
Тази картина обяснява защо влизането на 4 цистерни в Севастопол изобщо се превръща в събитие, достойно за заснемане. Режимът на дажби, купоните и лимитът от 20 литра не са извънредна мярка срещу краткотраен срив, а признание, че обичайните търговски канали за снабдяване на полуострова са прекъснати и държавата трябва да поеме логистиката, която частният сектор вече отказва да обслужва.
От военно-оперативна гледна точка кампанията илюстрира преминаването на украинската стратегия от опити за пробив на фронта към систематично прекъсване на руския тил. Логиката, формулирана ясно от Федоров – колкото повече руска логистика се унищожава, толкова по-малко щурмове следват – е приложима особено добре в Крим, чието снабдяване зависи от тесен брой уязвими маршрути: моста, фериботите и единствения сухопътен коридор. Прекъсването дори на един от тях прехвърля целия товар върху останалите и създава ефекта на тесните места, който се наблюдава сега.
В същото време настоящата криза не е безпрецедентна и това остава важно за нейната оценка. Подобни ограничения върху продажбите на бензин бяха въвеждани в Крим още през октомври 2025 г. Недостиг беше отчетен и през декември същата година, по данни на Ukrainska Pravda. Повторяемостта на тези епизоди сочи, че става дума за структурна уязвимост на окупационната логистика, а не за еднократен срив – но също така подсказва, че окупационната власт вече има изпробван механизъм за управление на дефицита с нормиране. Прогнозата на Аксьонов за стабилизация „в рамките на 30 дни“ стъпва именно на този предишен опит; дали обхватът на „логистичната блокада“ този път ще надхвърли капацитета на този механизъм, ще зависи от това дали Украйна ще успее да задържи огневия контрол над сухопътния коридор през летния сезон на повишено потребление.
Анализът на тенденциите сочи, че горивото се утвърждава като предпочитана точка на натиск към окупирания юг – не толкова заради директните щети, колкото заради политическата чувствителност на едно населението, свикнало да възприема Крим като сигурен тил. Сцената с ликуващата жена пред 4 цистерни е несравнимо по-красноречив индикатор за състоянието на руския тил от всеки официален бюлетин – и точно затова кадрите ѝ обикалят мрежите въпреки призивите на Аксьонов за спокойствие.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински ударен дрон порази компоненти от радарна система за кацане на самолети РСП-28МЕ в авиобаза „Белбек“ в окупирания Крим. Атаката е извършена през нощта на 17 май, съобщава Telegram каналът „Досье Шпиона“.
Публикуваните снимки показват повреди по няколко компонента от радарния комплекс, включително модул за управление на въздушното движение ДРЛ-27СЕ и команден модул, монтиран върху шаси от военен камион КамАЗ-6350. Според кадрите руските войски са се опитали да защитят системата, разгръщайки мрежи срещу дронове около оборудването.
РСП-28МЕ е мобилна радарна система за кацане, проектирана да управлява движението на самолетите близо до оперативни летища и да подпомага пилотите при кацане. Тя осигурява радарно насочване при заход, следи траекторията на полета и поддържа подравняването на летателните средства с параметрите на глисадата и курса на пистата.
Русия започна да доставя системата РСП-28МЕ на своите въоръжени сили през 2021 г. Според съобщенията комплексът изисква екипаж от трима оператори. Въз основа на публични технически описания, цитирани от руски медии, комплексът РСП-28МЕ включва няколко компонента: диспечерски радарен модул ДРЛ-27СЕ, радарни модули за кацане ПРЛ-27СЕ или ПРЛ-27СМ, автоматичен радиопеленгатор, модул за командване и контрол и дизелова електростанция.
Авиобаза „Белбек“ често се превръща в цел на украинските далекобойни удари по военната инфраструктура в окупирания Крим. Тя се използва от руската тактическа авиация и по-рано там бяха разположени изтребители и средства за противовъздушна отбрана.
🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи на Украйна публикуваха кадри, които показват украински дронове FP-2 да нанасят удари с неуправляеми авиационни ракети по комуникационен възел на Черноморския флот на Руската федерация край Мирне в окупирания Крим. Според съобщенията, дроновете са атакували антенни системи и радио оборудване, свързани с командната мрежа на флота.
🇺🇦✈️🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна използваха ударни дронове FP-1/2, оборудвани с неуправляеми ракети въздух-земя, за да нанесат удар по защитен комуникационен обект на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим.
Според кадри, публикувани днес от 1-ви отделен център за безпилотни системи към СБС, украински дронове са взели под прицел защитен възел за стратегическа комуникация, използван от Черноморския флот близо до селището Мирне в окупирания Крим.
Публикуваното видео показва как множество дронове поразяват антенни кули, радио оборудване и околната инфраструктура. От кадрите се вижда, че безпилотни апарати изстрелват неуправляеми ракети въздух-земя точно преди сблъсъка, комбинирайки дистанционна атака с детонацията на основната бойна глава на дрона. Съдейки по визуалните материали, дроновете са били оборудвани с пускови релси, на които са поставени по няколко ракети.
Атаката изглежда разкрива и модифициран интерфейс за насочване на дронове. Видеото, разпространено от бригадата, показва обновен мерник на дисплея с прицелна мрежа и скала за разстояние, предназначени за подобряване на точността при изстрелване на ракетите.
FP-1/2 представляват ударни дронове с голям обсег, разработени от украинската компания Fire Point. Украйна постоянно разширява способностите на безпилотните системи в хода на войната, включително експерименти с морски дронове, дронове-прехващачи и безпилотни летателни апарати за далекобойни удари срещу военна инфраструктура дълбоко на руска територия.
По-рано същата нощ украински дронове с голям обсег проведоха една от най-мащабните атаки от началото на войната срещу цели на руска територия. Според информацията са били ударени съоръжения, свързани с руската отбранителна индустрия, горивна инфраструктура и заводи за микроелектроника, някои от които се намират в Московска област.
🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната – координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.
Според СБУ в рамките на атаката са поразени производствено предприятие „Ангстрем“ в закрития район Зеленоград – един от двата основни центъра на руската военна микроелектроника – петролна рафинерия в Капотня, нефтени помпени станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област, както и авиобаза „Белбек“ близо до Севастопол.
Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е прехванало 556 безпилотни летателни апарата в 14 региона на страната – неуспешен опит за нормализиране на инцидента. Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди, че при нощната вълна са загинали най-малко 3 души, а още 16 са ранени.
В Крим комбинацията от цели включваше подавяне на противовъздушната отбрана и разузнавателната авиация. По данни на СБУ при удара са поразени зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“, хангар, в който е разположен радарът на ЗРК С-400, системи за управление на дронове „Орион“ и „Форпост“, релейна точка за комуникация земя–въздух, контролната кула и един от хангарите на летището. Това е третата голяма поразена конфигурация на Белбек от началото на годината – част от методична украинска кампания за изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания полуостров. Загубата на радара на С-400 и на „Панцир-С2“ намалява директно плътността на руския щит над Севастопол, в който Черноморският флот търпи системна деградация от 2023 г.
Атаката срещу Московската рафинерия в Капотня – основният източник на бензин и дизел за столичния регион, експлоатиран от „Газпром нефт“ – е поредният удар във веригата срещу сектора за преработка на нефт в Русия, която Украйна засили от началото на 2026 г. Само през последните седмици бяха ударени рафинериите в Рязан (15 май), Перм (през април и началото на май), Ухта в Република Коми (рекорд по разстояние), както и помпени станции на „Транснефт“ в Татарстан и Брянска област. Помпените станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област са възли на тръбопроводната мрежа за доставка на горива към столицата и към западните региони – пряка цел в кампанията срещу руските логистични вериги. Тяхното едновременно поражение в една нощ натиска краткосрочния резерв на московския пазар на горива.
Ударът по „Ангстрем“ в Зеленоград засяга ключов възел на руското производство на военна микроелектроника. Заводът, основан през 1962 г. като част от съветската програма за полупроводници, е под американски санкции от 2016 г. (заради участието си в производство за окупираните територии) и 2022 г. (заради войната в Украйна), но продължава да произвежда дискретни транзистори, микроконтролери и микропроцесори за Министерството на отбраната и държавните оборонителни корпорации.
Зеленоград, руската „Силициева долина“, обхваща технопарк „Елма“ – над 150 предприятия на 60 000 кв. метра, специализирани в електронни компоненти, контролно-измервателни системи, IT-маршрутизация и военна оптика. Ударите от тази сутрин поразяват едновременно и двата обекта. Декларираният подбор показва ясна цел – нарушаване на руските вериги за снабдяване с военна електроника от собствено производство в условия на ограничен внос на западни и азиатски чипове по линията на санкциите.
Числото от 556 прехванати дрона, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация, илюстрират едновременно интензитета на украинската атака и оперативната пробиваемост на руското ПВО над западната част на страната. По исторически данни от последните две години дори при високи декларирани проценти на прехващане винаги част от далекобойните дронове достига целите си – а през изминалата нощ пораженията по критични индустриални обекти в самата столица потвърждават, че защитният периметър около Москва е силно компрометиран. Това е особено чувствително предвид 3-степенната отбрана, разположена в Московска област – С-400, „Панцир“ и електронно-оптично прехващане – която вече втора година не справя с насищане от ниско летящи композитни безпилотни апарати с увеличен радиус.
Кампанията на украинските далекобойни удари през 2026 г. се характеризира с три отличителни оси: насочване срещу руския сектор за преработка на нефт с цел създаване на вътрешен дефицит на горива, за който вече се появиха ограничения по бензиновата дистрибуция в редица региони през април–май; удар по производството на микроелектроника и отбранително оборудване като реакция на руските удари по украинската енергетика, парализирана от серия пробиви в края на миналата година; и системно изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания Крим в подготовка за по-нататъшна морска и въздушна операция. Сред ключовите инструменти се отличава безпилотният апарат „Лютий“ с радиус над 1500 км, използван последователно срещу рафинерии в Перм, Ухта и Татарстан в предходните седмици.
Систематичното разрушаване на ПВО активите на руската армия в Крим следва модел, утвърден от 2023 г. насетне – последователно поражение на С-400 и С-300 батареи, унищожаване на радари и ликвидиране на МиГ-31, Су-34 и Су-27 на летищата. През декември 2025 г. СБУ удари МиГ-31, С-400 и Панцир-С2 на Белбек; през април 2026 г. – 3 кораба и МиГ-31 в Севастопол и инфраструктура на авиобазата; сегашната операция от 17 май е третото голямо поразяване на летището за под 6 месеца. Загубата на специализирани радарни хангари, контролни системи за безпилотни апарати и комуникационни релета не само намалява текущата плътност на ПВО, но и създава условия за по-нататъшни украински операции над западната част на Черно море.
Ударите от изминалата нощ не са инцидентен залп и представляват системно прилагане на стратегията на украинското командване – преместване на тежестта на войната от позиционна отбрана към нанасяне на удари по ключови икономически, индустриални и военни цели в руския тил. Едновременното поразяване на военно производство, преработка на нефт, помпена логистика и противовъздушна отбрана в една нощ илюстрира както технологичното съзряване на украинските удари, така и съзнателния избор да се размива границата между фронт и тил – стратегия, която постепенно превръща Московска област и цяла Европейска Русия в де факто зона на постоянен риск.
🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.
Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.
Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.
Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.
Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.
Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.
Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.
1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.
Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.
Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.
🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове, оборудвани със Starlink терминали и носещи малки FPV дронове, поразяват руски зенитни-ракетни артилерийски комплекси „Панцир-С1“ и „Тунгуска“, а също така бойни кораби, катери, гранични застави и постове за въздушно наблюдение в окупирания Крим.
Заплахата беше потвърдена от руският военен канал „Два майора“ в публикация от 30 април, в която описва устойчиво нарастване на сигналите за подобни апарати над полуострова и признава, че стандартните руски средства за електронна война остават неефективни – управлението на FPV се ретранслира на честотите на Starlink в Ku-band, вместо на класическите честоти за контролни канали на 2,4 и 5,8 GHz.
Платформата-носител е FP-1 на украинската компания Fire Point. Машината има размах на крилата 5 м, дължина 3,5 м, продължителност на полета 12 часа, обхват до 1600 км и полезен товар до 120 кг. Според реконструкции на руски източници, FP-1 пренася два FPV-дрона на пилони под крилата, в комбинация с бойна глава с тегло 20–30 кг. Самият FPV запазва собствената си бойна глава. Starlink терминалът е инсталиран на носителя и служи за ретранслация на сигнала за управление на FPV – пакетите минават през Ku-обхвата на сателитната група, а не през стандартните канали на 2,4 и 5,8 GHz, които се потискат от руските системи „Поле-21“ и автомобилните комплекси „Сан“.
FP-1 беше представен публично през май 2025 г. на отбранителна изложба в Киев. Производството нарасна от 30 единици дневно в средата на 2025 г. до над 100 дневно към края на лятото; до август 2025 г. Fire Point обяви месечна продукция от 3000 единици. Цената е около 55 000 долара на единица – близо четири пъти по-ниска в сравнение с иранския „Шахед-136“.
Концепцията за носител плюс FPV дебютира в април 2025 г., когато звено „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) използва морски дронове със Starlink, за да унищожи бойни катери и зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край брега на полуострова. Първите съобщения за въздушния вариант над Крим датират от март 2026 г. – около шест седмици преди публичното признание от страна на руски военни блогъри.
Промяната в профила на целите разширява радиуса на заплахата за руските сили на полуострова. Класически атаки с FPV дронове бяха ограничени до близо 25 км от линията на контакт поради прохождението на сигнала, което е ограничено от хоризонта. Носител, който лети на височина и ретранслира сигнала на Starlink, позволява разгръщане на FPV срещу цели в Севастопол, Саки, Джанкой и южното крайбрежие на Крим, без операторът да се намира в обсега на руския контрабатареен огън. Веригата на поразяване се свежда до издигане на носителя, спускане на FPV в близост до целта, терминално насочване през спътниковия ретранслатор и удар.
Препоръките на „Два майора“ към руските военни очертават мащабите на пропуска в подготовката. Авторът отправя призив за поставяне на защитни мрежи върху корабните надстройки, разполагане на повече оптични и акустичните детектори, постове за въздушно наблюдение с прожектори и въоръжаване на отряди с гладкоцевни оръжия 12-ти калибър. Освен това той цитира собствените си публикации, според които въпросът за мрежите на корабите е стоял на дневен ред в руското командване още от есента на 2025 г. и не е получил решение. Тонът на публикацията е открито самокритичен – „трябваше да бъде направено вчера“ – и потвърждава забавена реакция при вече известна заплаха.
Оперативните последици могат да бъдат разпределени в три направления. Първо: руските комплекси за ПВО с малък обсег около Крим (Панцир-С1, Тор-М2 и Тунгуска) стават уязвими не само за далекобойни ракети (Storm Shadow, ATACMS), но и за евтини ударни дронове с FPV.
Второ: икономиката на размяната продължава да е силно неблагоприятна за руската страна – комплект FP-1 + 2 два малки FPV дрона струва около 60–80 000 долара срещу цел на стойност 15 милиона.
Трето: моделът пренася във въздуха принципа на „носител плюс точно евтино оръжие“, демонстриран от ГУР в Черно море през април 2025 г. Опитът на руската страна за обратно инженерство на украинския дрон „Молния“ беше документиран през юни 2025 г. от Euromaidan Press, но до момента не е известно да има руски аналог със Starlink-ретранслация.
Производственият капацитет, възлизащ на 3000 броя FP-1 месечно + десетки хиляди FPV, позволява системна употреба на тази комбинация през периода май–октомври, когато светлото време над Черно море е най-много. Руският отговор остава ограничен до ръчно откриване (гладкоцевно оръжие, наблюдателни постове), след като Starlink терминалите не подлежат на локално заглушаване.
Дълготрайното неутрализиране изисква отрязване на Starlink по линия на доставките (невъзможно по очевидни политически причини) или средства за откриване на носителя на голяма височина – способност, която която в момента отсъства в инструментариума на руската армия.
🇷🇺⚰️ Най-малко 2000 военнослужещи от окупирания Крим, сражавали се в редиците на руската армия, са били ликвидирани от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Това разкри разследване на проекта „Груз 200“ на изданието „Крим.Реалии“, публикувано на 27 април.
Журналистите са потвърдили 2000 некролога на жители на полуострова, воювали в състава на руската армия. Най-голям брой смъртни случаи са докладвани от Севастопол – 520 души, следван от Керченски район с 225. Повечето от загиналите са регистрирани в Донецка област.
Анализатори отбелязват и промяна в модела на привличане на личен състав, като се наблюдава осезаем спад в броя доброволци от окупирания полуостров. Докато през 2023 г. и 2024 г. са регистрирани до 70 некролога годишно, през 2025 г. бяха документирани едва 28. В същото време обаче дялът на бившите затворници сред загиналите е нараснал и вече съставлява над 10% от всички потвърдени загуби.
Разбивката на потвърдените смъртни случаи по статут включва 486 професионални войници на договор, 235 редовни военнослужещи, 201 бивши затворници, 199 доброволци, 118 мобилизирани и 12 наборници. Огромна част от убитите са на възраст между 40 и 50 години, като приблизително четвърт от тях са родени през 60-те и 70-те години на миналия век.
Сред подразделенията най-тежки загуби е претърпяла 810-а отделна бригада на морската пехота, базирана в Севастопол, с 311 потвърдени смъртни случая. През последните месеци обаче личният състав от Крим все по-често намира смъртта си, докато служи в части, разположени извън полуострова.
Най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2024 г. (601 некролога) и 2025 г. (582). Разследващият екип твърди, че изведените данни не претендират за изчерпателност, защото руското военно командване прикрива действителните мащаби на своите загуби, а много военнослужещи остават със статут на безследно изчезнали за дълги периоди от време.
Констатациите идват на фона на по-широки оценки за нарастващите руски загуби на бойното поле. Според финландския президент Александър Стуб през последните месеци Русия е претърпяла значително повече жертви от Украйна, като загубите се оценяват като неколкократно по-големи.
„Колко по-добра е Украйна днес в сравнение с преди една година? В последните четири месеца – и извинете за мрачната статистика – Украйна убива или ранява между 30 и 35 хиляди руски войници на месец“, каза той и добави, че текущото съотношение на жертвите възлиза на един загинал украински войник на всеки петима руски, което подчертава високата ефективност на украинската тактика.
🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) докладва за удари срещу множество цели, разположени в окупирания Крим през изминалата нощ, сред които кораби на Черноморския флот, зенитно-ракетни комплекси и изтребител-прехващач от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.
Според официално изявление на СБУ, публикувано днес, операцията е извършена от Центъра за специални операции „Алфа“, който е използвал дронове камикадзе, за да порази набелязаните цели в Севастопол и летище „Белбек“.
От СБУ посочват, че в рамките на операцията са поразени три руски кораба: големите десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“.
Освен морските цели, украинските сили са ударили инфраструктура, свързана с ПВО мрежата на полуострова, а също и разузнавателни способности – щаб на радиотехническо разузнаване и радарен комплекс МР-10М1 „Мис-М1“.
В рамките на операцията е нанесен удар по учебен център на Черноморския флот на Руската федерация, познат като „Лукомка“, заедно с технически и оперативни съоръжения на летище „Белбек“. Ведомството отбелязва, че е бил ударен и изтребител-прехващач МиГ-31, разположен на летището.
„Всяка такава операция има ясна логика: методично унищожаване на ключови активи от военна инфраструктура на врага – флот, авиация, разузнаване и ПВО. Това не са само директни загуби на техника, но и разрушаване на способността на врага да контролира пространството, да прикрива своите сили и да планира нови атаки. Тази работа ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си срещу нашата държава“, отбеляза ръководителят на СБУ Евгений Хмара.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове FP-2 удариха команден пункт на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Донецк, убивайки 12 офицери и ранявайки други 15, според командира на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди. Той уточни, че ударът е бил насочен срещу подразделение, отговорно за контраразузнаване и диверсионни дейности.
🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.
Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.
От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.
Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.
„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.
Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.
🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.
🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че военнослужещи от Центъра за специални операции „Алфа“ са провели комплексна операция в окупираната територия на Автономна република Крим, при която са поразени три руски бойни кораба.
Целите са включвали големите десантни кораби на Черноморския флот на Руската Федерация „Ямал“ и „Азов“, както и трети боен кораб от неустановен тип. СБУ посочва също данни за вероятно поразяване на патрулен катер за борба с диверсионна дейност от проект 21980 „Грачонок“.
Освен това според СБУ дронове на „Алфа“ са повредили антенен блок от комуникационна система „Делфин“, радарна станция МР-10М1 „Мис-М1“ и резервоари с гориво в нефтобаза „Югторсан“. СБУ представя ударите като част от системна кампания за отслабване на боеспособността на Черноморския флот и подкопаване на логистиката, която позволява на Русия да използва полуострова като военна база.
„Ямал“ и „Азов“ са десантни кораби от проект 775 (НАТО: клас „Ropucha“), построени в Полша през 80-те години на миналия век и пребазирани в Севастопол като част от Черноморския флот. Всеки от тях може да превозва до 500 тона техника и до 225 десантчици. Двата кораба вече бяха атакувани веднъж при мащабна украинска атака с крилати ракети на 23–24 март 2024 г. Тогава „Ямал“ получи критични повреди и пое вода, а „Азов“ беше също поразен в пристанището на Севастопол. Ако днешните твърдения на СБУ се потвърдят, това би означавало или повторно поразяване на частично ремонтирани кораби, или довършване на плавателни съдове, които и досега не бяха върнати в пълна оперативна готовност.
Катерите от проект 21980 „Грачонок“, от своя страна, са малки противодиверсионни кораби, използвани за охрана на военноморски бази – загубата на такъв съд би ограничила допълнително способността на руските военни да отбраняват самия периметър на Севастополския залив.
Обявените удари съвпадат по време с нощните експлозии в Севастопол, за които руски канали съобщиха за масиран удар с дронове, пожар в зоната на пристанището Казачя бухта и работа на ПВО „от всички позиции“. Назначеният от Москва ръководител на града Михаил Развожаев потвърди единствено удара по „резервоар с остатъчно гориво“ без пострадали, което съвпада с твърдението на СБУ за удар по нефтобазата „Югторсан“.
По-ранни съобщения на Крымский ветер и местни Telegram абонати посочваха стрелба на ПВО в близост до Севастополска ТЕЦ, прелитащи дронове над Ленинския район, както и експлозии край летищата „Саки“ в Новофедоровка и „Кача“. Свидетели сравняваха силата на детонациите с предишни попадения на крилати ракети Storm Shadow, без да се изключва използването на украинската крилата ракета „Фламинго“.
Обявлението на СБУ се вписва в по-широката тенденция през последните месеци, при която Украйна комбинира удари по флота, крайбрежните системи за наблюдение и петролно-логистичната инфраструктура на полуострова, за да ограничи използването на Крим като оперативна база.
🔥 През изминалата нощ окупираният Крим беше разтърсен от мощни експлозии, след като украински дронове поразиха нефтена база край Севастопол, съобщиха руски канали в Telegram, цитирани от Kyiv Independent. Местните жители споделиха за многократни взривове в различни квартали и интензивна работа на средствата за противовъздушна отбрана, описвана като стрелба „от всички позиции“.
Голям пожар избухна в зоната на пристанище Казачя бухта. Назначеният от Кремъл Михаил Развожаев заяви, че вследствие на свален дрон е поразен „резервоар с остатъчно гориво“, и допълни, че няма пострадали.
„Крымский ветер“ съобщи, че руските зенитно-ракетни системи са открили огън край Севастополската ТЕЦ, докато свидетели разказват за прелитащи дронове над Ленински район на града. Според местните жители в 01:40 часа безпилотен самолет е засечен над улица „Горпищенко“, при което ЗРК „Панцир-С1“ безуспешно е опитал да го свали.
Непотвърдени сведения сочат, че два удара са попаднали в сградата на бившия щаб на Военноморските сили на Украйна в Севастопол, като пожар възниква и в близост до жилищния комплекс „Доброгород“. Свидетели сравняват силата на детонациите с попадения на британски крилати ракети Storm Shadow в миналото, като не е изключено да става дума за украинската крилата ракета „Фламинго“ с 3000 км обсег на поразяване, навлязла в серийно производство през миналата година.
Експлозии бяха регистрирани и край летище „Саки“ в Новофедоровка около 01:20 часа, а на летище „Кача“ са били изстрелвани сигнални ракети, докато зенитните оръдия и картечници са водили огън, посочват местни източници.
Полуостровът, анексиран през 2014 г. от Русия след незаконен референдум, остава приоритетна цел за украинските удари заради близостта си до украинската територия и концентрацията на военна и логистична инфраструктура. През последните седмици, успоредно със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, Украйна ескалира своите атаки срещу руския петролен сектор с цел да ограничи приходите, финансиращи войната. Към 25 март около 40% от руския капацитет за износ на суров нефт, равняващи се на близо 2 милиона барела дневно, бяха изведени от строя след поредица от успешни украински удари срещу балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга и черноморския Новоросийск, които доведоха до най-тежкото прекъсване в съвременната руска история. До началото на април дялът на спрените мощности беше намален до около 20%, след като част от съоръженията бяха частично възстановени.
Последните събития се оказаха двойнствени за Москва. От една страна, по-високите енергийни цени трябваше да донесат значителен бюджетен прираст – в края на март сорт „Уралс“, доставян за Индия, се търгуваше над 120 долара за барел, дори с премия спрямо „Брент“, като по оценки на CNN петролните приходи на Русия е можело да се удвоят за месец. Реалните данни от бюджета илюстрират по-сложна картина: през март всички приходи от петрол и газ във федералния бюджет паднаха с близо 43% на годишна база до 617 млрд. рубли, тъй като данъците бяха изчислени по февруарските цени на „Уралс“ – едва 44,59 долара за барел и значително под заложените в бюджета 59. Едновременно с това украинските удари по западните пристанища ограничиха способността на Москва да монетизира конюнктурата – тя пренасочва обеми към Азия през тръбопровода за Китай и пристанището Козмино (ESPO Blend), но капацитетът на тези маршрути не покрива загубата.
Междувременно санкционната рамка претърпя рязък обрат. Първоначалното освобождаване за период от 30 дни, което позволяваше доставка на руски суров нефт, натоварен между 12 март и 11 април, изтече без подновяване, а на 15 април финансовият министър Скот Бесент обяви от Белия дом, че Вашингтон няма да поднови дерогацията. Само два дни по-късно, на 17 април, Министерството на финансите чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде нов временен лиценз, който удължава освобождаването с още месец – до 16 май. Бесент определи мярката като „тясно насочена, краткосрочна“, която се отнася „само за петрол, вече в транзит“ и „няма да донесе значителна финансова полза на руското правителство“.
Удължаването е свързано с продължаващата нестабилност в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, през който нормално преминава около една пета от световните доставки на петрол. Решението предизвика двупартийна критика във Вашингтон заради подкрепата към Иран от страна на руснаците.
Ден преди обрата, на 14 април, Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на руската икономика през 2026 г. с 0,3 процентни пункта, до 1,1%, позовавайки се именно на по-високите енергийни цени; за 2027 г. фондът също очаква растеж от 1,1%. Световната банка остава по-консервативна с прогноза от 0,8% за 2026 г.
🇺🇦🚀🇷🇺 Украинската армия провежда масирана атака с повече от 250 ударни дрона срещу територията на Руската федерация и окупирания Крим. Това съобщи мониторинг каналът Dronebomber в Telegram, който публикува карта с ориентировъчни траектории на полетите.
Показаните маршрути очертават атака по три основни направления. Първото следва посока Брянска, Смоленска и Калужка област, което представлява относително късия вход от територията на Украйна. Вторият централен вектор на атака навлиза ьдълбоко в европейската част на Русия през Курска, Воронежка, Липецкка и Тамбовска области. Третият маршрут обхваща Черноморския басейн – Крим, Новоросийск, Краснодарски край и Ростовска област. Реактивните дронове, отбелязани със сини стрелки, са разпределени в две по-тесни зони: около Курск и Суми и източно от Ростов на Дон.
Разликата между двата типа дронове е функционална. Ударните дронове често са с бутален или електрически двигател, сравнително ниска скорост и разчитат на насищане на противовъздушната отбрана. Реактивните от своя страна притежават турбореактивен двигател и поддържат значително по-висока скорост и оперативен обхват, докато прехватът им от руската отбрана е технически по-сложен.
Украйна разкри публично първия си собствено произведен дрон-ракета „Паляница“ през август 2024 г. – обявен от президента Володимир Зеленски на Деня на независимостта. През декември 2024 г. в серийно производство влезе и дронът „Пекло“, а през следващото лято украинската компания Fire Point обяви FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обхват надхвърля 3000 км. В публикацията на Dronbomber не се уточнява какъв точно реактивен тип е използван в настоящата вълна.
Ако бъде потвърдено от ежедневната сутрешна сводка на Министерство на отбраната на Руската федерация, числото от 250 дрона би наредило атаката от тази нощ сред най-мащабните такива през последните месеци. Традиционно с подобни вълни украинската страна атакува петролни рафинерии, военни летища, складове за съхранение на боеприпаси и обекти на енергийната мрежа, разположени дълбоко в руския тил.
Следим ситуацията в развитие и ще ви информираме своевременно при наличие на повече информация.
🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха успешно ключови военни активи на руската армия, сред които радарни компоненти от зенитно-ракетен комплекс С-400, логистични обекти и струпвания на жива сила, съобщават от Генералния щаб на ВСУ.
Според информацията от щаба, украинските сили са взели на прицел критичните съоръжения в рамките на операция, проведена вчера и рано сутринта днес.
Сред успешните удари е поразяването на радарна станция 96Л6 от С-400 край Красногорское, разположено в окупираната част на Запорожка област. Освен това е атакувана радарна станция „Небо-СВУ“ край Гвардейское в окупирания Крим.
Украинските сили атакуваха и унищожиха няколко руски логистични центъра. В окупираната Запорожка област е ударен склад за боеприпаси в село Терпиние, докато в Донецк, близо до селището Гирне, е поразен склад за съхранение на дронове. Унищожени са също така резервоари за гориво в Мариупол и материално-технически ресурси край Рибинске и Тополине.
Освен щетите по критичната инфраструктура, силите за отбрана на Украйна са атакували руски личен състав на редица локации. Удари са нанесени край Ивановский и Волфинский в Курска област, както и при Красногорское в Запорожка област, Березово в Днипропетровска, Родинске в Донецка и Олешки в Херсонска. Докладите сочат, че тези зони са били разположени значителен брой руски войници.
В изявлението се посочва, че са засегнати и други ключови военни активи, но пълният мащаб на руските загуби и степента на щетите все още се оценяват.
В контекста на тези събития Силите за отбрана на Украйна са извършили серия от прецизни удари срещу места за съхранение на дронове в района на летище Донецк. Ударите, насочени към намаляване на настъпателните способности на Кремъл, са били нанесени с крилати ракети SCALP и прецизни управляеми бомби GBU-39.
Според Генералния щаб на ВСУ операцията е ръководена от звена на украинските ВВС като част от по-широка стратегия за нарушаване на руската военна логистика. Целите са се намирали в окупираната Донецка област и са били използвани за съхранение на ударни дронове.
Наред с ракетите SCALP, украинските сили са използвали управляеми авиационни бомби и ударни дронове за поразяване на критични логистични възли и складове за боеприпаси. Ударите са потвърдени на няколко места, сред които Азовское в Запорожка област, както и Урзуф и Куликовске в Донецка област. Тези операции са част от продължаващите усилия на Киев да отслаби руската логистична подкрепа и бойни способности на фронта.
В същото време партизанското движение „АТЕШ“ пое отговорност за диверсионна операция дълбоко в руската територия, насочена срещу критичен комуникационен възел на руските сили в Свердловска област. Изявление от днес сутринта разкрива, че техните оперативни лица са унищожили телекомуникационно табло, свързано с голяма кула за далекосъобщения в селището Горний Щит. Посоченото съоръжение е считано за жизненоважно за осигуряване на защитени канали за командване и трансфер на данни и играе централна роля в логистичните операции на руската армия.
„Агентите ни продължават да удрят военната инфраструктура на агресора дълбоко в тила“, гласи изявлението. „В Горний Щит успешно унищожихме телекомуникационно табло, свързано с важна комуникационна кула, която поддържа оперативното управление и защитените канали за данни на щаба на Централния военен окръг.“
🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.
Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.
Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.
Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.
Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.
Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.
Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.
В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.
🔥 Украински дронове нанесоха нов удар по нефтената база край град Феодосия в окупирания Крим, съобщи местният Telegram канал „Кримски вятър", според когото ударът е бил нанесен около 01:00 ч. след полунощ местно време.
Съобщава се, че преди взрива над Стари Крим, град на около 25 км западно от Феодосия, са били засечени най-малко три дрона, които са били насочени в посока на пристанищния град. Попаденията са предизвикали пожар, който бързо се е разпространил, но това по никакъв начин не е ускорило пристигането на пожарните служби.
Telegram каналът Supernova+ публикува видео от градски камери, фиксирали момента на удара, и потвърди, че два от резервоарите на нефтобазата са обхванати от пламъци. Едновременно с удара по Феодосия беше поразен и обект в окупирания Луганск, макар че към този момент нямам конкретни сведения за характера на целта и нанесените щети.
Нефтената база на Феодосия е най-голямото хранилище на полуострова с капацитет до 250 000 тона гориво и служи за прехвърляне на петролни продукти между жп, морски и автомобилен транспорт, според сведения на Kyiv Independent. Обектът е бил многократна мишена на ракетни и дронови удари. През октомври 2024 г. и октомври 2025 г. украински безпилотни самолети предизвикаха мащабни пожари, като при последния бяха поразени поне пет резервоара, припомня The Moscow Times.
Назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти Сергей Аксьонов потвърди предишните атаки, като заяви, че противовъздушната отбрана е свалила над 20 вражески дрона, но не е успяла да предотврати пораженията.
Систематичните удари по горивната инфраструктура на Крим са част от мащабната украинска стратегия за прекъсване на логистичните вериги, снабдяващи руските въоръжени сили на полуострова. Само преди два дни украинската армия потвърди директни попадения по нефтения терминал „Шесхарис" в пристанището на Новоросийск – съоръжение, отговорно за обработката на около 20% от руския износ на петрол по море, при което се запалиха най-малко четири резервоара.
📽️ Видео: Емоциите на руски летовници, жители на Москва, пристигнали в Крим за Великденските празници, след като минават покрай резервоари за гориво, изпепелени от поредния украински удар по нефтобазата. На видеото може да бъде видян и руски зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, покрит с ламарина.
