Хиляди военни търгове разкриха разширения бункер на „Мъртвата ръка“ в Урал

От тук руският президент Владимир Путин възроди програма от ерата на Студената война за гарантиране на ответен удар срещу НАТО при сценарий на ядрена война. Базата е огромен подземен команден пункт, способен да издържи на нападение с американските бомби за поразяване на дълбоко разположени бункери. Това е стратегия за „деня на Страшния съд“, която цели да гарантира взаимно гарантирано унищожение в случай, че Русия е подложена на ядрен удар. Наличието на обекта беше разкрито в съвместно разследване на вестник The Sunday Times, датската медийна група Danwatch и центъра „Досие“. Използвайки методи на OSINT журналистиката, те се сдобиват с първите кадри на съоръжението и военната операция зад него, с доказателства за мащабните строителни дейности на мястото, както и с разузнавателна информация, която потвърждава, че програмата за ядрени ракети е напълно действаща.

🇷🇺 Руската федерация е разширила и модернизирала обект 1335, команден комплекс, скрит дълбоко под планинския масив Косвински Камък в Северен Урал. От тук при сценарий на ядрена война трябва да бъдат ръководени Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН). В него е разположено и обновеното звено за управление на „Периметър“, съветската резервна система за гарантиране на ответен ядрен удар, известна на запад като „Мъртвата ръка“.

В периода от 2018 г. до август 2024 г. Министерството на отбраната е обявило хиляди обществени поръчки за комплекса. Сред тях са най-малко 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабели. Ново поколение на управляващото звено е на бойно дежурство в планината от 2023 г., пише генерал, който е бил назначен да ръководи разработката му.

Строежът е проследен в съвместно разследване, публикувано на 26 септември 2026 г. от датското издание Danwatch, британския вестник The Sunday Times и Центъра „Досие“, основан от Михаил Ходорковски. През 2024 г. в продължение на месеци датският разследващ екип е събирал документи от руската публична база данни за обществени поръчки. Властите в Москва системно са ограничавали достъпа до нея и изданието е стигнало до документите през мрежа от сървъри в Русия, Казахстан и Беларус. Така е натрупало над 2 млн. документа от военни търгове, а хиляди от тях се отнасят именно до обект 1335. Всички тези търгове са част от държавната отбранителна поръчка и са обявени от Главното военностроително управление № 8 от името на ведомството в Москва. Кремъл и неговият говорител Дмитрий Песков не отговориха на запитванията за коментар, изпратени от разследващите.

Самите търгове описват за какво служи бункерът. В един от тях е записано, че обект 1335 трябва да побере апаратура за системите за управление, свръзка и охрана, както и постоянни помещения за личния състав, който дежури и живее там. Изпълнителите трябва да притежават лиценз за работа с държавна тайна, който се издава от Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Служебни сгради, огради и складирани строителни материали до комплекса. Мащабът на разширението е проследен по поръчки за поне 22 000 тона стомана, над 56 500 тона цимент и около 600 км кабел от 2018 г. до август 2024 г.

Към стоманата и цимента се добавят 170 км стоманени тръби, около 41 000 стоманени елемента и 13 000 тона пясък и трошен камък. Електрическата мрежа е съставена от 14 000 лампи, 30 трансформатора и 21 подстанции, проектирани да издържат на земетресение и експлозии. За прокопаването са доставени 95 единици тежка строителна техника и 648 компонента за пробиване на скала. Поръчани са 182 агрегата за вентилация, както и филтри, които задържат химически и биологични агенти и радиоактивен прах. Част от материалите се произвежда на място: доставени са агрегат за първично трошене с челюстна трошачка и сортировъчна инсталация, които превръщат взривената скала в чакъл и пясък, а до един от входовете на комплекса е изграден бетонов възел. През 2019 г. е доставено и хладилно оборудване с обща мощност от около 5 мегавата. То отвежда топлинната енергия от свързочната, изчислителна и електрическа апаратура, която може да се наложи да работи без прекъсване.

Защитен костюм с противогаз на кадър от предоставена фотосерия. За подземния комплекс са поръчани вентилационни агрегати и филтри срещу химически и биологични агенти и радиоактивен прах – оборудване, нужно за работа в условия на замърсена външна среда.

Строителната документация споменава най-малко 24 отделни подземни помещения, до които достига система за сгъстен въздух. Разстоянието по права линия от главния до аварийните изходи е около 2,5 км. Косвински Камък е куполообразен масив, висок около 1,5 км и има обиколка около 40 км, като в него водят най-малко 4 оборудвани входа. Сателитните снимки, анализирани от екипа на Danwatch, показват мащабни изкопи до входовете и изходите и работа по още шест отвора, които приличат на нови входове в масива.

Старите аварийни изходи на комплекса „Грот“, обозначени върху сателитен изглед на Косвински Камък. Според строителната документация разстоянието по права линия между главния и аварийните изходи е около 2,5 километра. В подножието се вижда селището Китлим.

Бивши наборници от военно поделение 20003 в подножието на планинския масив описват вътрешността по спомени. Един от тях, който е бил вътре, сравнява залите с метро, макар веднага да уточнява, че самият той никога не е бил в метро. Друг не е стигал до тунелите, но служилите с него, които са прокарвали свързочни кабели, му разказвали, че разстоянията са толкова големи, че по тях може да се движи автобус.

Според The Sunday Times най-интензивната фаза на строителство е през 2020 и 2021 г. Вестникът свързва с бункера думите на президента Владимир Путин по време на съвещание с ръководството на министерството на отбраната в Сочи на 11 ноември 2020 г.: „Както ми докладваха, създаването на нов пункт за управление, включително на стратегическите ядрени сили, с практически абсолютна защита, е на финален етап.“ Къде се намира този пункт, Путин не каза.

Първият официален сигнал за възраждането на системата „Мъртва ръка“ се появява през 2020 г. с публикуването на стенограма от среща между Путин и висши военни ръководители. На срещата Путин обсъди създаването на система, гарантираща оцеляване на руската инфраструктура за командване и контрол на стратегическите ядрени сили след обезглавяващ удар. „Наясно сме, че много неща зависят от устойчивостта на тези системи и способността им да продължат да действат в условия на бойни действия“, заяви Путин. „Информираха ме, че изграждането на изключително защитен обект за управление на стратегическите ядрени сили (наред с други функции) е към своя край и че той ще притежава много висок запас на надеждност.“ Оттогава насам Путин има все по-силна параноя във връзка с евентуална американска атака и това, че САЩ са разработили бомби за поразяване на дълбоко вкопани бункери, способни да стигат цели, скрити дълбоко под земята, подобни на тези, използвани за поразяване на ирански ядрени обекти през 2025 и 2026 г.

Системата „Периметър“ е създадена в Съветския съюз през 70-те и 80-те години на миналия век за случай, в който ядрен удар унищожи висшето ръководство и основните командни пунктове и прекъсне обичайните канали за връзка. Тогава системата влиза в действие, за да предаде заповедта за ответен удар към силите, които са оцелели. Най-необичайният ѝ елемент са командните ракети: вместо ядрена бойна глава те носят радиоапаратура и в полет над страната излъчват кодираната заповед до оцелелите пускови установки. Павел Подвиг, експерт по ядрено разоръжаване и ръководител на проекта Russian Nuclear Forces, определя „Периметър“ преди всичко като комуникационна система, чиято основна идея е „дублиране, дублиране, дублиране“.

Съветска балистична ракета на военен парад на Червения площад в Москва, 1971 г. „Периметър“ възниква през Студената война като допълнение към ядрения арсенал: системата трябва да осигури достигането на заповедта за ответен удар до оцелелите ракетни комплекси. 📸 Снимка: Rolls Press/Popperfoto

Конкретното място за бункера избира Централното конструкторско бюро за тежко машиностроение, чиито специалисти участват в създаването и на „Периметър“. Определящи са свойствата на скалата: тя позволява радиовълните да преминават през голяма дебелина на масива. Строежът на съоръжението с кодовото име „Грот“ започва през 1982 г. В недрата се прокопава мрежа от подземни изработки, а основата на комплекса са радиоцентрове на дълги и къси вълни, разположени на дълбочина от десетки до стотици метри. Според американския журналист Дейвид Хофман, автор на отличената с наградата „Пулицър“ книга The Dead Hand, през 1985 г. Съветският съюз задейства „Периметър“ за първи път в новия подземен комплекс. Дълго време точното местоположение на „Грот“ погрешно е свързвано с друг подземен комплекс в Урал, Ямантау.

Резервен вход към обект 1335 в Косвински Камък, показан в разследването на Центъра „Досие“. Строежът на подземния комплекс започва през 1982 г., като в скалния масив са разположени радиоцентрове на дълбочина от десетки до стотици метри.

Част от тази история е записана на информационно табло в самото поделение, което роднина на наборник е заснел, а „Досие“ откри в социалната мрежа ВКонтакте. Таблото изрежда етапите на строежа, проведени изпитания и предназначение на подземните обекти. Според него през февруари 2000 г. през обект 1335 е минала команда за изстрелване на междуконтинентална балистична ракета „Топол-М“. През 2004 г. „Грот“ става основа на резервния пункт за управление на Генералния щаб с правилник, утвърден от министъра на отбраната и началника на щаба. В Китлим, селото под планината, през следващите години израства военно градче с жилищни блокове, детска градина, поликлиника и хеликоптерни площадки. Поръчката за около 1,5 млрд. рубли се изпълнява близо десетилетие и приключва окончателно през 2020 г.

Военно поделение 20003 в подножието на Косвински Камък. Именно снимка на информационно табло в поделението, открита от „Досие“ във VK, разкрива етапи от строителството на „Грот“, изпитания на защитената свръзка и предназначението на подземните съоръжения.

Модернизацията на самия „Периметър“ описва генерал-майор от запаса Виктор Халин. Той участва дейно в разработката на съветската версия от 1973 до 1975 г. и до 1990 г. служи в Главното управление за ракетно въоръжение. По думите му на 5 май 2005 г. Путин подписва таен указ за създаване на ново управляващо звено на „Периметър“, което да бъде разположено в обект 1335. Разработката се извършва от същото това конструкторско бюро за тежко машиностроение под ръководството на Халин. До 2010 г. изделието минава предварителни изпитания на стенд, след което е изпратено към обекта. През 2011 г. командващият РВСН Сергей Каракаев потвърждава публично в интервю, че „Периметър“ съществува.

Входът към подземния комплекс и картечна кула, обозначени върху наземен кадър от района на самото поделение. Зад видимата инфраструктура се намира съоръжението на „Грот“, което през 2004 г. става основа на резервен пункт за управление на руския Генерален щаб.

В брой 4 за 2025 г. на вестник „Ветеран-ракетчик“, издаван от ветеранската общност на РВСН, Халин пише, че „през 2023 г. в обект 1335 е поставено на бойно дежурство специално изделие от ново поколение“, което трябва да осигури употребата на стратегическите ядрени сили дори след нанесени обезоръжаващи удари по РВСН и обезглавяващи удари по военно-политическото ръководство на страната. Става дума за удари с прецизно ядрено или конвенционално оръжие по най-важните стратегически обекти на Руската федерация и съюзниците ѝ. Той назовава противника директно: САЩ или НАТО. Друг ветеран, полковник Ю. Андреев, цитиран от The Sunday Times, също пише, че обектът е бил поставен на бойно дежурство през 2023 г. след дълги години на експериментална работа.

Разположението на поделението спрямо Косвински Камък и увеличен кадър с обозначен вход към подземните съоръжения. Според разследването в масива водят поне четири оборудвани входа, свързани с комплекса за резервно управление на стратегическите ядрени сили.

В същата публикация Халин твърди, че военно-политическото ръководство „вече разполага с практически надежден технически инструментариум за осъществяване на възмездие както в автоматизиран, така и в автоматичен режим“. В първия режим голяма част от операциите протичат без човек, но на определен етап решението трябва да се потвърди от оператор. Във втория, след предварително привеждане на системата в съответното състояние, последователността може да бъде изпълнена докрай без необходимост от човешко решение. Съветският „Периметър“ оставяше последното решение на човек, а според Халин съвременната му версия може да мине и без това. Автоматиката му е обновена, а способностите са разширени с мобилни и силно защитени пунктове за управление и сателитни радиолинии за предаване на бойни команди. Подвиг поставя акцента другаде: според него човекът е „важно звено в цялата тази верига на вземане на решения“. Алгоритмите на системата са засекретени и степента на автоматизацията ѝ не може да се провери отвън.

Конферентна зала с изображения на ракетни пускове и военни плакати. Разследването описва и наземната инфраструктура за личния състав: близо до комплекса е изградено военно градче с жилища, клуб, детска градина и поликлиника, завършени окончателно през 2020 г.

Халин отбелязва още, че изграждането на комплекса с командни ракети „Сирена-М“ е финализирано. През декември 2019 г. тогавашният заместник-министър на отбраната Алексей Криворучко обяви, че следващата година ще бъде сключен договор за изработване на този подвижен комплекс, с доставка до 2025 г. Според „Досие“ новото поколение командни ракети е изградено на база на ракетата-носител на РС-24 „Ярс“. През ноември 2024 г. Каракаев обяви, че едно ракетно съединение ще бъде превъоръжено с мобилен комплекс „Сирена-М“ до 2026 г. според седмичника „Звезда“ на Министерството на отбраната.

Сред поръчките за обект 1335 има и западна продукция: топлоизолация на датската Rockwool и спирателна арматура на Danfoss, италианска изолация K-Flex, швейцарски клапани Belimo и строителни платформи на френската Haulotte. Част от тези доставки са извършени след влизането в сила на първите ограничения на износа на стоки с военно и двойно предназначение, въведени от ЕС в отговор на незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. Вносни изделия продължават да се появяват в документацията и след февруари 2022 г. въпреки значително по-строгия режим на международни санкции.

Нови пътища и строителни площадки край подземния комплекс. Сателитните изображения допълват сведенията от военните поръчки, по които разследващите проследяват разширяването на обект 1335 и доставките на десетки хиляди тонове строителни материали.

Том Рьосет от Норвежкия щабен колеж разглежда строежа като част от по-широк процес: „Разширяването на обект 1335 следва мащабно обновяване на ядрените сили, което има висок приоритет във Въоръжените сили на Руската федерация.“ Ученията на стратегическите ядрени сили също продължават. На 2 април 2026 г. екипажи на мобилните ракетни комплекси „Ярс“ изведоха пусковите установки в определените райони за бойно патрулиране в Сибир и пръснаха подразделенията по полеви позиции. След продължителни маршове те смениха позиции, отработиха защита от условни въздушни удари и действия в условия на радиоактивно заразяване, докато армейска авиация и дронове разузнаваха маршрутите и търсеха условни диверсанти. Министерството на отбраната съобщи за учението с позоваване на заместник-командващия РВСН генерал-лейтенант Андрей Бурбин. „Ярс“ е сред основните системи на руския ядрен арсенал: ракетата РС-24 има обсег на поразяване до 11 000 км и носи няколко бойни блока с индивидуално насочване. Командните ракети на „Периметър“ са предназначени да предадат заповедта за ответен удар на оцелели пускови установки като тези.

Danwatch е открил стотици снимки от поделението в подножието на Косвински Камък, но само една, която изглежда направена в тунелите. Над четири десетилетия след първите изкопи вътрешността на планината се описва по поръчки за тоалетни, кранове, гумени уплътнения и светлоотразителни жилетки, за сейфове, електромагнитни ключалки и инфрачервени датчици. Анди Уебър, бивш помощник-министър на отбраната на САЩ по програмите за ядрена, химическа и биологична отбрана, заяви пред The Sunday Times, че няма основания да смята обекта за нещо различно от „Периметър“. Според The Sunday Times публичността на много от търговете вероятно е умишлен ход, насочен към чуждите разузнавания. Путин отдавна се опасява от обезглавяващ удар, който да лиши ръководството от възможност да разпореди ответен пуск, каза Уебър и обобщи: „Каква полза от такава система, ако другата страна не знае за нея? Путин иска насреща да знаят, че системата работи.“

Взривиха автомобила на директора на „Уралдронзавод“ край Екатеринбург

🇷🇺💥🚗 Автомобилът на Владимир Ткачук, основател и главен директор на „Уралдронзавод“, беше взривен късно снощи в село Болшой Исток, южно от Екатеринбург. Ткачук оцеля, но беше настанен в реанимация в тежко състояние. Следствието образува производство за опит за убийство, извършено по общоопасен начин. Предприятието на Ткачук произвежда FPV дрона „Упир“ – един от най-широко използваните руски ударни безпилотни апарати, управлявани с изглед от първо лице.

„Чу се силен взрив“ преди огъня, разказва жител на селището пред местното издание Е1, което публикува двата материала за инцидента на 5 август. Кадри от мястото показват горяща кола и стълб черен дим между дърветата; на аудиозаписа към едно от видеата се чува минувач, който казва, че там явно се е взривила машина. На мястото работиха спасителни екипи и служители на реда. Органите на реда отказаха коментар, като се позоваха на члена от наказателно-процесуалния кодекс, който забранява разгласяването на данни от предварително следствие. Отговорност за нападението не е поета от никого, а руската страна не е назовала версия.

Болшой Исток е градче с под 10 000 жители в Сисертски общински окръг на Свердловска област, което се намира на двата бряга на река Исет между Арамил и микрорайон Химмаш на Екатеринбург. Формално то се намира извън чертите на областния център, но влиза в неговата агломерация и е на 10 км от южния ѝ край. Самото предприятие е регистрирано на друг адрес, в промишлената зона на Полевски тракт в областния център, където се пренесе през ноември миналата година от жилищна сграда в Академическия район.

Ткачук е човекът, който създава „Упир“ и дълго беше известен само с това. През 2022 г. работи като индивидуален предприемач в подбора на персонал; идеята за евтин ударен дрон му хрумва през есента, след мобилизацията, когато приятели от фронта го молят за апарати. Замисълът е технически прост и точно затова възпроизводим: сглобяем квадрокоптер, който носи съветски ръчни противотанкови гранати от типа ПГ-7ВЛ и РКГ-3М, каквито в складовете има в изобилие. Екипът се събира от екатеринбургски състезатели по дронови надпревари, а парите идват от дарения на абонати на едри руски военни телеграм канали и на военните кореспонденти Александър Коц и Евгений Подубни.

От пролетта на 2023 г. дронът се използва на фронта, а по думите на самия Ткачук през същото лято „Упир“ поразява плавателни средства на Въоръжените сили на Украйна по река Днепър в района на Антоновския мост. Оттам употребата се разстила по цялата линия на съприкосновението. В неговото описание апаратът пробива тактическия контур и удря на дълбочина до 12 км, работи при валежи и маневрира в гориста местност с денивелация, а с него са поразявани всички класове западна бронетехника, доставена на украинската армия. Пред водещия Павел Зарубин той описа сметката на един такъв удар така: машинка за 60 000 рубли влиза в кърмата на „Ейбрамс“ и унищожава многомилионна бойна единица.

През септември 2023 г. е регистрирано дружеството „Уралдронзавод“, а през август 2024 г. екипът обявява собствен завод. Междувременно самият Ткачук минава от анонимност към пълна публичност. През 2023 г. се появява в стрийм на руски военен блогър, без да влезе в кадър, а на изложението „Армия-2023“ показва лицето си, но не и името; изданието „Важни истории“ го разкри по снимки и профили през август 2023 г. След това дава интервюта за RT и „Россия 1“, изказва се на форуми в Екатеринбург заедно с представители на президентското пълномощно представителство в Уралския федерален окръг и открива учебен център, който по негови думи изкарва по 30-ина оператори месечно.

Мащабът зад това лице се промени за две години. Приходите на „Уралдронзавод“ растат от 3,6 млн. рубли през 2023 г. до 438,5 млн. през 2024 г. и 6,16 млрд. през 2025 г. – 14 пъти за година, изчислиха анализатори на Seldon.Basis за „ФедералПрес“. Чистата печалба се качва от 86,3 млн. на 1,9 млрд. рубли, балансът стига 4,64 млрд., а щатът нараства от 18 души през 2024 г. до 110 през 2025 г. През февруари тази година Ткачук заяви пред журналисти на форум на „Единна Русия“, че министерство на отбраната ще вдигне договарянето многократно заради данните от бойната употреба на новата модификация „Упир-18“, носеща 10 кг мина.

Международните санкции засегнаха първо предприятието, а после и човека зад него. На 16 декември 2024 г. „Уралдронзавод“ влезе в 15-ия пакет ограничения на Европейския съюз, като официалният вестник на ЕС го определи като новосъздадена компания, възникнала като стартъп по време на войната, и назова изрично FPV дрона „Упир“. Две седмици по-рано указ на президена Володимир Зеленски наложи санкции върху 57 физически и 52 юридически лица от сферата на дроновете; сред юридическите попада „Уралдронзавод“, а сред физическите беше вписан именно Ткачук.

Шест дни преди Болшой Исток същият сценарий се разигра в Тула. През нощта срещу 29 юли неизвестен стрелец изчака Андрей Черезов на площадката пред апартамента му на улица „Михеева“ и стреля три пъти, след което избяга, докато жената на ранения отвори вратата. Черезов е основател, едноличен собственик и директор на „Руска лаборатория за въздушен транспорт“, която произвежда ударните FPV дронове „Овод“. Той оцеля с тежки рани, лежа в реанимация и състоянието му беше стабилизирано към 1 август. Компанията му влезе в 21-вия пакет санкции на ЕС шест дни преди покушението. Пресслужбата на предприятието заяви пред РИА Новости, че Черезов се намира под европейски, американски и украински санкции, а причината за нападението е работата му за фронта.

Свердловска област има собствена хронология по същата линия, само че досега тя свършваше при тайника. През септември 2024 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовка за взривяване на автомобил на ръководител на отбранително предприятие в областта; изпълнителят е ликвидиран при опит за задържане, а на мястото са иззети пистолет „Макаров“, радиоуправляем самоделен заряд и кореспонденция с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. На 3 март 2026 г. схемата се повтори в самия Екатеринбург: мъж, роден през 1985 г., изнесъл взривно устройство от тайник, за да го постави в колата на топ мениджър на завод от отбранителната сфера, и загинал на място, когато кураторът му го задействал дистанционно в момента на задържането. На местопроизшествието е намерен втори заряд, маскиран в корпус на външна батерия, заедно с фалшив паспорт и средства за връзка. Уралът присъства в чуждите епизоди като място, откъдето се набират изпълнители: през май 2026 г. осем души получиха присъди от 6-15 години за подготвяно през декември 2024 г. взривяване на автомобила на Генадий Девятов, заместник-директор на конструкторско бюро в Подмосковието, произвеждащо „Искандер“ и „Игла“, а четирима от осъдените са жители на Нижни Тагил.

И в двата публично известни епизода в рефуиба покушението срещу автомобил на ръководител на завод от сферата на военно-промишления комплекс беше прекъснато на етап пренасяне на заряда. Този път обаче не беше прекъснато.

Освен това регионът престана да бъде недостижим тил по въздух. На 25 април 2026 г. украински дронове за първи път стигнаха до Урал: един от тях се вряза в жилищна сграда на улица „Хохрякова“ в центъра на Екатеринбург, а шестима души пострадаха, предимно с леко натравяне от продуктите на горенето. На 25 юли областният губернатор Денис Паслер съобщи за отразена атака над Чкаловски район на града, където от паднали отломки пламна паркинг от 300 кв. метра до логистичния комплекс на Wildberries. Разстоянието, което дроновете изминаха дотук, надхвърля 1700 км, сочи оценка на украинския военен портал Militarnyi.

Успоредната поредица срещу хора в униформа е по-известна и по-стара. На 17 декември 2024 г. в Москва загинаха началникът на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощникът му от взривно устройство, привързано към електрическа тротинетка пред входа на жилищна сграда на Рязанския проспект; източник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви пред ББС, че това е нейна операция. На 25 април 2025 г. взрив на паркиран автомобил в Балашиха, Подмосковие, уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб. На 22 декември 2025 г. в южната част на Москва загина началникът на управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб генерал-лейтенант Фанил Сарваров, чиято кола беше минирана отдолу на паркинг на улица „Ясенева“; Следственият комитет обяви, че проверява и версия за причастност на украинските служби. На 6 февруари 2026 г. беше прострелян първият заместник-началник на руското военно разузнаване генерал-лейтенант Владимир Алексеев, който оцеля.

Двамата пострадали през последната седмица не приличат на предишните мишени. Кирилов, Москалик, Сарваров и Алексеев са кадрови офицери с длъжности в йерархията. Черезов и Ткачук са предприемачи от частния бизнес, чиито предприятия израснаха извън държавната конструкторска система и именно затова трябваше да бъдат видими. Държавните бюра пазят главните си конструктори без имена и без лица; т.нар. народен военнопромишлен комплекс направи обратното по устройство, защото даренията изискват човек, към когото да се обръщат. Абонатите, финансирали първите „Упири“, получиха срещу парите познато лице, интервюта и присъствие на изложения. Същото това лице после влезе в санкционен списък с име, длъжност и предприятие.

Безпрецедентно: Русия обяви ракетна тревога на 2500 км от границата с Украйна.

🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война беше обявена ракетна опасност в Ямало-Ненецкия автономен окръг на Руската федерация, който се намира на повече от 2500 км от държавните граници на Украйна, съобщиха местните власти на 29 май.

Тревога беше активирана още в съседните региони, а „Росавиация“ затвори временно летищата в Екатеринбург, Челябинск и Перм за пристигащи и заминаващи полети.

Предупреждението не беше ограничено само до Ямал. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, обяви това, което самият той описа като безпрецедентно решение: сигнал за въздушна отбрана е бил активиран едновременно в шестте региона на окръга.

На 29 май властите в Челябинска, Свердловска, Курганска и Тюменска област, както и в Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономен окръг, обявиха почти по едно и също време въвеждането на режим „ракетна опасност“.

„За първи път се въвежда режим на „ракетна опасност“ на цялата територия на Уралския федерален окръг. Уважаеми жители, отговорните служби са в състояние на повишена готовност. Всички необходими мерки за гарантиране на вашата безопасност вече са предприети. Моля всички да запазят спокойствие“, написа Жога в публикация на своя канал в Telegram.

Властите в Ямало-Ненецкия автономен окръг заявиха, че в региона никога досега не е възниквала заплаха от въздушна опасност. Жителите бяха призовани да запазят хладнокръвие, да останат на закрито и да стоят далеч от прозорците.

Това бележи забележително разширяване на предупрежденията във връзка с вътрешната сигурност в Руската федерация към един от нейните най-отдалечени северни региони, разположен на хиляди километри дълбочина и далеч отвъд регионите, в които сигналите за опасност от дронови и ракетни атаки се превърнаха в ежедневие.

Към момента на публикуване не е налична официална информация за експлозии, прехванати въздушни цели или нанесени материални щети на територията на Ямал.

Дронове на 1-ви корпус „Азов" поразяват логистиката край Мариупол – на 100 км навътре в руския тил.

🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.

Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.

Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.

Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.

Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.

Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.

Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.

1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.

Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.

Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.