🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война беше обявена ракетна опасност в Ямало-Ненецкия автономен окръг на Руската федерация, който се намира на повече от 2500 км от държавните граници на Украйна, съобщиха местните власти на 29 май.
Тревога беше активирана още в съседните региони, а „Росавиация“ затвори временно летищата в Екатеринбург, Челябинск и Перм за пристигащи и заминаващи полети.
Предупреждението не беше ограничено само до Ямал. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, обяви това, което самият той описа като безпрецедентно решение: сигнал за въздушна отбрана е бил активиран едновременно в шестте региона на окръга.
На 29 май властите в Челябинска, Свердловска, Курганска и Тюменска област, както и в Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономен окръг, обявиха почти по едно и също време въвеждането на режим „ракетна опасност“.
„За първи път се въвежда режим на „ракетна опасност“ на цялата територия на Уралския федерален окръг. Уважаеми жители, отговорните служби са в състояние на повишена готовност. Всички необходими мерки за гарантиране на вашата безопасност вече са предприети. Моля всички да запазят спокойствие“, написа Жога в публикация на своя канал в Telegram.
Властите в Ямало-Ненецкия автономен окръг заявиха, че в региона никога досега не е възниквала заплаха от въздушна опасност. Жителите бяха призовани да запазят хладнокръвие, да останат на закрито и да стоят далеч от прозорците.
Това бележи забележително разширяване на предупрежденията във връзка с вътрешната сигурност в Руската федерация към един от нейните най-отдалечени северни региони, разположен на хиляди километри дълбочина и далеч отвъд регионите, в които сигналите за опасност от дронови и ракетни атаки се превърнаха в ежедневие.
Към момента на публикуване не е налична официална информация за експлозии, прехванати въздушни цели или нанесени материални щети на територията на Ямал.
🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.
Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.
Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.
Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.
Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.
Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.
Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.
1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.
Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.
Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.
