Украински дронове поразиха патрулен кораб на Федералната служба за сигурност (ФСБ) в Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 През изминалата нощ украинската кампания в Черноморския басейн добави нова цел, която до момента оставаше извън фокуса на ударите – граничен патрулен кораб на Службата за брегова охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ).

В пакета от поражения, обявен от командира на Силите на безпилотните системи (СБС) на ВСУ Роберт Бровди „Мадяр“ днес сутринта, фигурира патрулният катер от клас „Светляк“ (проект 10410), ударен до село Юркино по азовското крайбрежие на Крим от дронове на 1-ви отделен център на СБС. Той не представлява голям боен кораб от състава на Черноморския флот и именно затова появата му в списъка с цели е показателна. Когато ударната кампания започва да поглъща и второстепенните единици, патрули и брегова охрана в дълбочината на полуострова, това означава, че основните цели вече са или унищожени, или изтеглени далеч извън обсег.

„Светляк“ са малки кораби с пълна водоизместимост около 375 тона и дължина 49,5 м, проектирани от ЦМКБ „Алмаз“ за патрулна служба в крайбрежната зона, контрол на пристанища и създаване на тактически рубеж за ПВО и противолодъчна отбрана. Поразеният екземпляр носи характерното за класа въоръжение – 76-мм артилерийска установка АК‑176, шестстволен 30‑мм зенитен автомат АК‑630, 14,5‑мм картечни установки и до 16 комплекта ПЗРК „Игла“ – с екипаж от 28 души и автономност от 10 дни (около 3540 км). Загубата му сама по себе си не пробива оперативната способност на флота, но изважда от строя точно класа катери, на който Москва разчита, за да затвори бреговата отбрана на азовско-кримския сектор, след като линейните бойни единици вече се укриват в Новоросийск.

Останалата част от пакета очертава познатата логика на СБС – оказване на едновременен натиск върху ПВО, навигация, логистика и енергетика в оперативна дълбочина. ЗРАК „Панцир‑С1“ при Стрелково в Херсонска област е поразен от същия 1-ви център, радио-техническа система за близка навигация РСБН‑4Н при Саки в Крим – ключов елемент за осигуряване на руската авиация над полуострова – също влезе в списъка.

Към тях се добавят локомотиви при Владиславовка и Раздолное (413-и отделен полк „Рейд“), трансформатори при Булавинское и Углегорск в Донецка област (20-а отделна бригада „К‑2“) и цистерни с горивно-смазочни материали в Макеевка. Това е почеркът на кампания, която вече се стреми не към отделен удар с трофейна стойност, а към системна ерозия на инфраструктурата, поддържаща присъствието на окупационните сили.

За да оценим тежестта на момента, ударът от изминалата нощ трябва да бъде тълкуван като част от цялата хронология на украинските удари. За руското присъствие това е един безкраен низ от поражения, които за малко над четири години превърнаха Черноморско-азовския регион от руско вътрешно езеро в оспорвана зона, а Черноморския флот – от мощен инструмент за проекция на сила в обект на постоянна отбрана.

Хронология на украинската ударна кампания по море (2022–2026)

Обхваща Черно море, Азовско море, делтата на Днепър и – от 2026 – Каспийско море.

Маркери:
🔴 потопен/унищожен
🟠 тежко повреден/изваден от строя
⚪ оспорен резултат.

2022

• 🔴 24 март – десантен кораб „Саратов“ (проект 1171 „Тапир“), пристанище Бердянск – балистична ракета Точка-У; първата голяма морска загуба.
• 🔴 14 април – ракетен крайцер „Москва“ (проект 1164 „Слава“), флагман на Черноморския флот, край о-в Змийски – две противокорабни ракети Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 2 и 7 май – два щурмови катера „Раптор“ (проект 03160) и десантен катер „Серна“ (проект 11770), о-в Змийски – Bayraktar TB2; „Серна“ е унищожена при опит да достави ЗРК „Тор“.
• 🟠 12 май – спомагателен кораб „Всеволод Бобров“ (проект 23120), край о-в Змийски – пожар и тежки повреди.
• 🔴 17 юни – спасителен влекач „Спасител Василий Бех“ (проект 22870), снабдяване на о-в Змийски – две ракети Harpoon; първо успешно използване на Harpoon.
• 🟠 29 октомври – първа масирана атака с въздушни и морски дронове по залива в Севастопол; поразени са фрегатата „Адмирал Макаров“ (проект 11356) и миночистачът „Иван Голубец“.

2023

• 🟠 4 август – десантен кораб „Оленегорский горняк“ (проект 775 „Ропуча“), Новоросийск – морски дрон Sea Baby; пробойна ~4×3 м под ватерлинията.
• 🟠 5 август – танкер „СИГ“, район на Керченския проток – Sea Baby.
• 🟠 13 септември подводница „Ростов‑на‑Дону“ (проект 636.3) и десантен кораб „Минск“ (проект 775) – тежко повредени/унищожени, сухите докове на Севастопол – крилати ракети Storm Shadow.
• 🟠 22 септември – ракетен удар по щаба на Черноморския флот, Севастопол.
• 🟠 11 октомври – патрулен кораб „Павел Державин“ (проект 22160), край Севастопол – Sea Baby (повреден рул); атакуван е и притеклият се влекач.
• 🟠 4 ноември – ракетен корвет „Аскольд“ (проект 22800 „Каракурт“), корабостроителница „Залив“, Керч – крилати ракети; вероятно невъзстановим.
• 🔴 10 ноември – десантни катери „Серна“ (проект 11770) и „Акула“ (проект 1176), зал. Вузка, Крим – морски дронове.
• 🔴 26 декември – десантен кораб „Новочеркаск“ (проект 775 „Ропуча“), Феодосия – крилати ракети.

2024

• 🔴 31 януари – 1 февруари – ракетен катер „Ивановец“ (проект 1241 „Молния“), ез. Донузлав – Magura V5.
• 🔴 14 февруари – десантен кораб „Цезар Куников“ (проект 775 „Ропуча“), край Алупка – Magura V5.
• 🔴 5 март – патрулен кораб „Сергей Котов“ (проект 22160), Керченски проток – Magura V5.
• 🟠 24 март – десантните кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775) и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол – комбиниран удар.
• 🟠 21 април – спасителен кораб „Комуна“ (1915, най-старият действащ кораб в руския флот), Севастопол – ракета Р‑360 „Нептун“.
• 🔴 19 май – миночистач „Ковровец“ (проект 266М „Натя“) и ракетен корвет „Циклон“ (проект 22800 „Каракурт“), Севастопол – ракетен удар (ATACMS).
• 🟠 22 август – железопътен ферибот „Conro Trader“, пристанище Кавказ – крилата ракета; удар по логистиката през Керченския проток.
• ✈️ 31 декември – Magura V5 с ракети „въздух‑въздух“ сваля хеликоптер Ми‑8 край нос Тарханкут – първо в историята поразяване на въздушна цел от морски дрон.

2025

• ✈️ 2 май – два изтребителя Су‑30СМ, Новоросийск – Magura V7 с ракети AIM‑9; първото в историята сваляне на реактивен самолет от морска платформа.
• 🟠 28 август – ракетна корвета от клас „Буян‑М“, Новоросийск – автономни подводни дронове.
• 🟠 ноември – танкери от „сенчестия флот“ KAIROS и VIRAT (под флаг на Гамбия, под санкции), 28–35 морски мили северно от Турция – Sea Baby; и двата изведени от строя.
• 🟠 10–11 декември – танкер от „сенчестия флот“ DASHAN, плавал с изключени транспондери в посока Новоросийск – Sea Baby.
• 🟠⚪ 15 декември – подводница проект 636.3 „Варшавянка“ (4 ПУ „Калибр“), Новоросийск – подводен дрон Sub Sea Baby; Киев обяви критични повреди (де факто тотална загуба), Москва отрича. Сателитни изображения потвърдиха украинските твърдения. Първа атака на подводен дрон срещу подводница.

2026

• 🔴 2 март – масиран удар (над 200 дрона) по Новоросийск: потопен миночистач „Валентин Пикул“; тежко повредени противолодъчни кораби „Ейск“ и „Касимов“.
• 🟠 6 април – фрегата „Адмирал Макаров“ (проект 11356), Новоросийск – повредени надстройка и пускови установки за „Калибр“.
• 🟠 18 април – десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“ и разузнавателен кораб „Иван Хурс“, Севастопол; при друг удар беше унищожен изтребител МиГ‑31.
• 🟠 7 май – малък ракетен кораб (проект 22800 „Каракурт“), Каспийско море – дронове; начало на каспийската кампания.
• 🟠 15 май – малък ракетен кораб и миночистач, база на Каспийската флотилия и три нефтени платформи на „Лукойл“, Каспийско море.
• 🟠 17 май – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410) на ФСБ, Каспийск, Дагестан – камикадзе дрон Fire Point FP‑1, на 1500 км от украинската граница.
• 🟠 4 юни – граничен патрулен кораб „Светляк“ (проект 10410), Юркино, Крим; ЗРГК „Панцир‑С1“ (Стрелково); навигационна РСБН‑4Н (Саки) – дронове на СБС

Горният списък включва над 30 руски кораба, поразени през последните 4 години – от флагмана „Москва“ и две подводници през цяла поредица от десантни кораби, ракетни корвети, патрулни кораби, миночистачи, влекачи и спасителни кораби, до танкери от „сенчестия флот“ и три хеликоптера, свалени от морски дронове. Около половината са потопени и унищожени окончателно, останалите – изведени от строя за месеци.

Списъкът показва и как се измества центъра на тежестта: големите бойни кораби в Севастопол (2022–2024) отстъпват място на корабите, укриващи се в Новоросийск, на веригата на петролни доставки в открито море (2025) и накрая на 1500 км в Каспийско море (2026) – географско разсейване, при което вече не съществуват понятия като безопасно пристанище.

Горната хронология очертава не серия от изолирани успехи, а методична деконструкция на цял оперативен театър, развита в 4 отделни фази. Първата (2022–2023) елиминира големите символи – флагмана „Москва“, десантните кораби, спасителните влекачи, снабдяващи гарнизона на Змийски остров – и наложи мрежата от далекобойни ракети и безекипажни катери като реална заплаха дори в защитени пристанища.

Втората (2024) превърна морския дрон от диверсионно средство в платформа за ПВО: след нос Тарханкут и Новоросийск руската военноморска авиация и хеликоптерния ѝ компонент изгубиха свободата над западния сектор на морето.

Третата фаза, белязана от изтеглянето на флота, измести центъра на тежестта от Севастопол в Новоросийск и оттам нататък разшири мишената отвъд военните кораби. Ударите по „сенчестия флот“ през есента на 2025 г. (танкерите „Кайрос“, „Вират“ и „Дашан“, поразени с морски дрон Sea Baby северно от бреговете на Турция) показаха, че кампанията вече има за цел не само бойната способност на флота, но и самата верига за износ на суровини, която финансира войната. Ударът с подводен дрон по подводница „Варшавянка“ през декември затвори и последното убежище на руските носители на „Калибр“.

Четвъртата фаза, която тече в момента, отне на Москва и географската дълбочина като защита. Каспийската серия от миналия месец – малките ракетни кораби, базата на Каспийската флотилия, нефтените платформи на „Лукойл“ и патрулният катер „Светляк“ при Каспийск, поразен на 1500 км от украинската граница – разрушиха и последните руски надежди, че разстоянието може да е равно на сигурност. Именно в тази логика се вписва и ударът от 4 юни: поразяването на кораба в Крим, успоредно с ПВО, навигация и други обекти в тила, показва зрялост на кампания, в която вече няма „второстепенни“ цели – има само звена от една и съща система за поддръжка на окупацията.

Когато врагът е принуден да брани с патрулни катери това, което в миналото защитаваше с ракетни крайцери, и да крие подводниците си на хиляди км от фронта, съотношението на силите в Черно море е преобърнато не количествено, а структурно. Рискът за Москва не се крие в единичната загуба, а в кумулативния ефект: всеки изваден от строя възел стеснява периметъра, в който окупирания Крим и крайбрежието все още са способни да играят ролята на военна база – а именно това стесняване, а не отделният трофей, е търсеният стремеж на цялата кампания.