🔥 През изминалата нощ окупираният Крим беше разтърсен от мощни експлозии, след като украински дронове поразиха нефтена база край Севастопол, съобщиха руски канали в Telegram, цитирани от Kyiv Independent. Местните жители споделиха за многократни взривове в различни квартали и интензивна работа на средствата за противовъздушна отбрана, описвана като стрелба „от всички позиции“.
Голям пожар избухна в зоната на пристанище Казачя бухта. Назначеният от Кремъл Михаил Развожаев заяви, че вследствие на свален дрон е поразен „резервоар с остатъчно гориво“, и допълни, че няма пострадали.
„Крымский ветер“ съобщи, че руските зенитно-ракетни системи са открили огън край Севастополската ТЕЦ, докато свидетели разказват за прелитащи дронове над Ленински район на града. Според местните жители в 01:40 часа безпилотен самолет е засечен над улица „Горпищенко“, при което ЗРК „Панцир-С1“ безуспешно е опитал да го свали.
Непотвърдени сведения сочат, че два удара са попаднали в сградата на бившия щаб на Военноморските сили на Украйна в Севастопол, като пожар възниква и в близост до жилищния комплекс „Доброгород“. Свидетели сравняват силата на детонациите с попадения на британски крилати ракети Storm Shadow в миналото, като не е изключено да става дума за украинската крилата ракета „Фламинго“ с 3000 км обсег на поразяване, навлязла в серийно производство през миналата година.
Експлозии бяха регистрирани и край летище „Саки“ в Новофедоровка около 01:20 часа, а на летище „Кача“ са били изстрелвани сигнални ракети, докато зенитните оръдия и картечници са водили огън, посочват местни източници.
Полуостровът, анексиран през 2014 г. от Русия след незаконен референдум, остава приоритетна цел за украинските удари заради близостта си до украинската територия и концентрацията на военна и логистична инфраструктура. През последните седмици, успоредно със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, Украйна ескалира своите атаки срещу руския петролен сектор с цел да ограничи приходите, финансиращи войната. Към 25 март около 40% от руския капацитет за износ на суров нефт, равняващи се на близо 2 милиона барела дневно, бяха изведени от строя след поредица от успешни украински удари срещу балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга и черноморския Новоросийск, които доведоха до най-тежкото прекъсване в съвременната руска история. До началото на април дялът на спрените мощности беше намален до около 20%, след като част от съоръженията бяха частично възстановени.
Последните събития се оказаха двойнствени за Москва. От една страна, по-високите енергийни цени трябваше да донесат значителен бюджетен прираст – в края на март сорт „Уралс“, доставян за Индия, се търгуваше над 120 долара за барел, дори с премия спрямо „Брент“, като по оценки на CNN петролните приходи на Русия е можело да се удвоят за месец. Реалните данни от бюджета илюстрират по-сложна картина: през март всички приходи от петрол и газ във федералния бюджет паднаха с близо 43% на годишна база до 617 млрд. рубли, тъй като данъците бяха изчислени по февруарските цени на „Уралс“ – едва 44,59 долара за барел и значително под заложените в бюджета 59. Едновременно с това украинските удари по западните пристанища ограничиха способността на Москва да монетизира конюнктурата – тя пренасочва обеми към Азия през тръбопровода за Китай и пристанището Козмино (ESPO Blend), но капацитетът на тези маршрути не покрива загубата.
Междувременно санкционната рамка претърпя рязък обрат. Първоначалното освобождаване за период от 30 дни, което позволяваше доставка на руски суров нефт, натоварен между 12 март и 11 април, изтече без подновяване, а на 15 април финансовият министър Скот Бесент обяви от Белия дом, че Вашингтон няма да поднови дерогацията. Само два дни по-късно, на 17 април, Министерството на финансите чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде нов временен лиценз, който удължава освобождаването с още месец – до 16 май. Бесент определи мярката като „тясно насочена, краткосрочна“, която се отнася „само за петрол, вече в транзит“ и „няма да донесе значителна финансова полза на руското правителство“.
Удължаването е свързано с продължаващата нестабилност в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, през който нормално преминава около една пета от световните доставки на петрол. Решението предизвика двупартийна критика във Вашингтон заради подкрепата към Иран от страна на руснаците.
Ден преди обрата, на 14 април, Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на руската икономика през 2026 г. с 0,3 процентни пункта, до 1,1%, позовавайки се именно на по-високите енергийни цени; за 2027 г. фондът също очаква растеж от 1,1%. Световната банка остава по-консервативна с прогноза от 0,8% за 2026 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар