Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Украински дронове нанесоха серия от удари във Вуглегорск.

🇺🇦🔥🇷🇺 Голям пожар обхвана електрическа подстанция в Вуглегорск, град в окупираната Донецка област, след като през малко над час серия от удари засегнаха града – епизод, който се вписва в продължаваща украинска кампания срещу енергийните и логистични възли на руския тил в Донбас.

Според публикации на украински мониторинг канали, пожарът е предшестван от съобщения за експлозии край жп инфраструктура и край самата подстанция. Градът вече отчете експлозии в началото на юни, докладвани от агрегатора Liveuamap на 2 юни. Генералният щаб на Украйна не е оповестил официално ударите, а до момента няма обявени данни за пострадали или за мащаба на щетите.

Вуглегорск е малък индустриален град в Донецка област, който заедно с близкия жп възел Дебалцево падна под руска окупация още през февруари 2015 г. Непосредствено до него се намира Вуглегорската ТЕЦ в Светлодарск. Според данни на енергийния регистър Global Energy Monitor най-голямата ТЕЦ в Украйна, с обща мощност 3600 мегавата и 7 блока, въведени в експлоатация между 1972 и 1977 г. Дотогава собственост на държавния холдинг „Центренерго“, централата премина под руски контрол през лятото на 2022 г. Снабдяването ѝ с въглища зависи традиционно от жп доставки, което обвързва тясно енергийната и транспортната инфраструктура в района.

Именно тази обвързаност придава тежест на поразените обекти. Подстанциите захранват както потребителите сред местното население, така и инфраструктура, обслужваща присъствието на окупационните сили в региона, а жп линиите в Донбас остават основната артерия за движение на гориво, въглища и военни товари. Поражение, извадило от строя подстанция близо до жп възел, засяга не изолиран обект, а пресечната точка на две зависими една от друга системи.

Ударът по Вуглегорск се вписва в установения през последната година модел на систематично унищожаване на електрозахранващи и железопътни възли в окупираните територии и погранични руски области. Оперативната логика на тази стратегия е да повиши цената за руските сили на удържането на тила, поради което самият пожар в подстанция тежи не със собствения си мащаб, а поради мястото си в тази последователност: всеки изваден от строя възел усложнява едновременно снабдяванетото с електроенергия и логистиката в зона, чиято стойност за руските сили е именно в това, че свързва фронта с дълбокия тил.

Метър по метър, тяло по тяло: анатомията на руския щурм през 2026 г.

🇷🇺🪦 Кратко видео, споделено от американския анализатор Престън Стюарт, събира в себе си цялата логика на руската война срещу Украйна в петата ѝ година. Заснето от първо лице от руски пехотинец, който бяга напред в опит да измине няколко метра повече от десетките военнослужещи преди него. Маршрутът е осеян с телата им – неподвижни ориентири, които показват не само посоката на руския щурм, но и неговата цена. Кадрите не са изключение, а илюстрация на модела, установен от руското командване: бавно превземане на терен, метър по метър, платено с живата сила, хвърляна в безкрайни вълни от месни щурмове.

Към днешна дата руското настъпление отдавна не прилича на бронираните колони, характерни за първите месеци на войната. Под постоянното наблюдение на дронове всяко по-голямо струпване на хора и техника става видимо и подлежи на поразяване за минути, поради което настъплението се раздроби на малки пехотни групи, често по 2-3 души, понякога дори по 1. Според анализ на Atlas Institute for International Affairs тези групи действат на цикли: предните разузнавателно-щурмови двойки опипват украинската отбрана, заплащайки за това с живота си, но при всяко повторение командирът на частта натрупва по-подробна картина на силните и слабите места, а оцелелите оборудват укрити позиции с боеприпаси и вода по-близо до украинската линия.

Едва тогава идва същинският щурм. Пехотата се придвижва пеша през равни и открити полета, опитвайки се да заобиколи инженерните заграждения, а от есента на 2023 г. – все по-често на мотоциклети и бъгита, които на теория дават скорост за прекосяване на смъртоносната зона, преди да бъде унищожена от FPV-дроновете. От началото на 2025 г. по данни на военни анализатори, щурмовите групи носят FPV-дроновете със себе си до предната линия: група от 10 души може да пренесе над 20 дрона, които се активират за секунди от оператори в тила и поддържат непрекъснат огън по защитниците.

Тази тактика е резултат от еволюция на принудата, продължила над 3 години. През 2022 г. Русия настъпваше с тежки механизирани колони. Колосалните загуби на бронирана техника през 2023 г. наложиха преминаване към пехота, отбелязва анализ на фондация „Карнеги“. Леките машини и мотоциклетите се появиха през есента на 2023 г. и станаха забележима черта на руската тактика през пролетта на 2024 г. и към средата на същата година бяха признати официално от Министерство на отбраната на Руската федерация за част от операциите. Институтът за изследване на войната (ISW) определи интегрирането им като системно за кампаниите от 2025 г. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описва прехода като отказ от масираните механизирани колони в полза на гъвкави модулни групи, способни да оцеляват под постоянно наблюдение от дронове. Двигателят на цялата промяна е насищането с дронове – и Русия отвърна, увеличавайки собственото си производство на FPV-апарати до около 4000 на ден още към края на 2024 г.

Цената на този модел е документирана изключително прецизно. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през 2025 г. руската армия е превзела 4831 кв. км украинска територия – около 0,8% от страната – срещу около 3604 кв. км, или 0,6%, през 2024 г. За тези придобивки CSIS изчислява цена от между 100 и 150 убити и ранени на всеки превзет кв.км. и среден темп на придвижване от около 70 метра на ден по оста Авдеевка–Покровск за периода февруари 2024 – януари 2026 г. Само през 2025 г. CSIS отчита около 415 000 руски жертви, близо 35 000 месечно.

Доказаният долен праг на жертвите е още по-осезаем: проект на „Медиазона“ и руската служба на ББС, който потвърждава всеки загинал с име, снимка и родно място, наброяваше 200 186 имена към 24 февруари 2026 г. – четвъртата годишнина на пълномащабната война – и надхвърли 223 000 към края на май 2026 г. На базата на руския наследствен регистър „Медиазона“ и „Медуза“ оценяват, че до края на 2025 г. са загинали около 352 000 руски мъже на възраст между 18 и 59 години. Генералният щаб на Украйна, чиито данни отразяват само едната страна, съобщи за 1080 убити руски военнослужещи само за 9 май 2026 г. и общо около 1,34 милиона убити и ранени от началото на войната.

Зад тези обобщени числа стои индивидуалната съдба на пехотинеца от видеото. Естонският анализатор Артур Рехи оценява средната продължителност на живота на руски войник на фронта на две седмици до месец след подписването на договора. В отделни участъци тя пада още по-рязко: според украинското издание Euromaidan Press в края на 2024 г. при щурмовете срещу Мирноград, провеждани до 10 пъти дневно, очакваният живот на фронта за руските щурмови отряди е спаднала до 2 седмици. Публикация от февруари 2026 г. на същото това издание цитира оценка от „12 минути“ за един участък край Запорожие, където Москва е хвърлила две елитни въздушно-десантни дивизии за едно-единствено село. Тези числа са илюстративни за най-тежките участъци от фронта и идват от украинска страна, но посоката им съвпада с премерените изчисления на CSIS.

Ситуацията не е еднаква по цялата дължина на фронтовата линия, която надхвърля 1200 км. Интензитетът на щурмовете е силно концентриран. Към май месец главната ос остават Покровск и Костянтинивка: първият от двата падна под руска окупация в началото на годината, след като руските сили влязоха в него през ноември, а ISW съобщи, че към 28 януари 2026 г. не се наблюдава украинско присъствие в града. Съседният Мирноград е до голяма степен овладян, въпреки че украински части удържаха позиции в северните му покрайнини преди няколко седмици. На 8 май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски оцени руската групировка в Покровския сектор на около 106 000 души и го описа като най-тежкия участък на фронта. Руските сили успяха да достигнат покрайнините на Купянск и Лиман още миналата есен, но така и не затвърдиха успеха. Опитите за офанзива в Запорожка област, концентрирани в Гуляйполе и Орехов, Украйна определя като второстепенен руски приоритет. Други отсечки от фронта остават с осезаемо по-нисък интензитет, защото войната протича не като непрекъснат вал, а като поредица от локални месомелачки върху няколко предварително избрани оси.

Като военно решение този модел работи. Комбинацията от малки пехотни групи, мотоциклети и FPV-дронове, пренасяни до линията на контакт, връщат на руската пехота това, което тоталното наблюдение ѝ беше отнело: способността изобщо да се придвижва напред, без да бъде покосена при първото струпване. Но напредъкът се измерва метри и се случва единствено, когато е разменено за хора – цена, която никоя съвременна армия не е готова да плати. Загубите не са страничен ефект на тактиката, а нейното гориво. Оттук идва и истинското мерило на руското изтощение: не способността на щурмовите групи да настъпват, а дълбочината и темповете на набиране на жива сила: руските опити ще спрат, не когато тактиката се изчерпи, а когато попълненията престанат да изпреварват загубите от 100 до 150 убити и ранени за всеки превзет квадратен километър.

Именно този праг започна да поддава от началото на годината. Според данни на руското независимо издание „Медуза“, през януари руската армия е изгубила около 9000 души повече, отколкото е успяла да привлече – за пръв път темповете на вербовка изостават осезаемо от загубите; наборът през първото тримесечие спадна с около 20% спрямо година по-рано, до порядъка на 800–1000 договора дневно, въпреки рекордните премии, които достигнаха около 1,47 млн рубли през март. ISW оценява, че скъпата система на доброволно набиране е към своя край, а според репортаж на полската TVP World размерът на загубите надхвърля броя на сключените договори от близо половин година насам. В отговор Москва подготвя нова форма на скрита мобилизация чрез съставяне на списъци с „доброволци“.

Именно това обобщава CSIS, определяйки руското представяне през 2025 г. като „огромни загуби и нищожен напредък за една западаща сила“. Видеото, споделено от Престън Стюарт, е същата сметка през призмата на руския войник – изпълнен с ужас, той бяга покрай труповете на тези преди него, само за да плати с живота си за поредните няколко метра.

DISCLAIMER: Content presented is intended solely for news reporting and analytical purposes under principles of fair use. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Руската авиация бомбардира Костантинивка с бял фосфор.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Видео, заснето от разузнавателен дрон на сборна бригада „Хижак“ към отдел „Патрулна полиция“, показва как десетки горящи елементи на фосфорни боеприпаси се изсипват върху жилищни квартали на град Костянтинивка в Донецка област – част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, където уличните битки продължават от половин година насам. Записът, направен от оператор на дрон с позивна „Аврора“, беше публикуван от Националната полиция на Украйна, която квалифицира удара като военно престъпление.

Белият фосфор се самозапалва при контакт с кислород и гори при изключително висока температура. Неговото действие не се ограничава до зоната на удара – десетки горящи елементи се разпръскват върху широка площ и възпламеняват всичко, върху което попаднат. Местата на попадение се превръщат в бързо растящите огнища на пожар. Падащите светещи частици, характерен визуален почерк на този вид боеприпас, се откроява на видеото. До момента украинските власти не са обявили данни за жертви и пострадали в резултат на конкретния удар.

Употребата на фосфор далеч не е изолиран случай. 28-а отделна механизирана бригада е документирала голям брой удари с този вид забранени боеприпаси в рамките на града, по данни на обществената медия „Суспилне“. В по-широк план Украйна и международни организации обвиняват руската армия в многократна употреба на бял фосфор още при настъплението срещу Киев през февруари и март 2022 г. и през месеците на сражения за Мариупол и Бахмут.

Този епизод се вписва в цялостната тенденция за прилагане на забранени или ограничени боеприпаси срещу цели в населена среда, въпреки че категориите са различни. По данни на Генералния щаб на ВСУ само през май руските сили са приложили опасни химически вещества 237 пъти – предимно сълзотворните агенти CS и CN в гранати от тип К-51 и РГ-Во или импровизирани контейнери, най-често пускани от дронове – за целия период на пълномащабната война документираните случаи надхвърлят 13 300. Тези данни обаче се отнасят до химически нервнопаралитични вещества, не до запалителния фосфор: става дума за два отделни класа оръжия, обединени единствено от това, че се прилагат срещу цели в гъсто населена среда.

Самата квалификация „забранен“ заслужава прецизиране, защото именно там се крие същината на твърдението за извършено военно престъпление. Белият фосфор не се категоризира като химическо оръжие по смисъла на Конвенцията за забрана на химическото оръжие – той поразява чрез топлина и пламък, а не чрез токсичност, поради което остава извън нейния обхват. Неговата употреба се урежда чрез Протокол III към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, който се отнася до всички запалителни оръжия. Този протокол не въвежда пълна забрана, а забранява ударите със запалителни оръжия по цивилни лица и обекти и ограничава употребата на боеприпаси, пускани от въздуха, срещу военни обекти, разположени сред струпване на цивилно население. Правната тежест следователно не произтича от самото вещество, а от обстоятелствата на употребата – десетки горящи елементи, спуснати директно върху жилищни квартали. Съществува и доктринален спор дали фосфорът изобщо попада в обхвата на Протокол III, доколкото формално е предназначен преди всичко за димни завеси и осветяване; именно тази вратичка от години насам усложнява подвеждането на удари като този от видеото под международна отговорност.

Костянтинивка остава един от най-оспорваните точки на фронта, където се водят някои от най-ожесточените сражения. Наблюдатели описват града като част от гръбнака на украинската отбрана в Донбас и като портал към останалата част от Донецка област, а боевете се водят на ниво отделни квартали, с взаимно проникнали позиции и сива зона по покрайнините. В подобни оперативни условия системното заснемане на обстрела от въздушното разузнаване изпълнява двойна функция – оперативна и доказателствена: всеки документиран с дрон случай попълва базата данни с доказателства, върху която украинската прокуратура и международни разследващи органи изграждат досиетата за военни престъпления.

Признанието на палача: Гиркин сам опроверга мита за „народното въстание" в Донбас.

🇷🇺🔙 Има свидетелства, които една пропагандна машина би предпочела никога да не са били произнасяни на глас. Обръщението, записано на 18 май 2014 г. от Игор Гиркин – висш кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и „министър на отбраната" на т.нар. Донецка народна република, е именно такъв документ.

Написано лично от него и прочетено пред камера в обсадения Славянск, то не е плод на украинско разузнаване, нито на западен мозъчен тръст. То е вътрешен вик на отчаяние от човека, изпратен да подпали Донбас – и точно затова представлява може би най-безкомпромисното опровержение срещу собствения му мит. Само 5 седмици след като водената от него въоръжена група прекосява границата, командирът признава пред „гражданите" на републиката, която уж защитава, че в област с 4,5 млн население не може да намери дори 1000 мъже, готови да се бият за неговата кауза.

Това е централният парадокс, около който се руши целият наратив за „спонтанното въстание на Донбас". Докато руските държавни медии и самият Гиркин в публичните си изявления твърдяха, че „80% от населението иска да се присъедини към Русия" – твърдение, документирано от Атлантическия съвет – в рамките на същия месец той споделя една друга, далеч по-неудобна аритметика. „Изобщо не очаквах," признава Гиркин в своето обръщение, „че в цялата област няма да се намерят дори 1000 мъже, готови да рискуват живота си." Разривът между двете числа – декларираните 80% от местното население и реалните под 1000 души – е красноречиво доказателство за изкуствения генезис на проруския сепаратизъм в Източна Украйна.

Силата на текста е в неговата конкретика, тъй като Гиркин не говори абстрактно. Той описва как три дни преди това е пристигнала група от 12 „герои" от Бахмут, препоръчани от „твърде уважаван човек". Веднага щом става ясно, че трябва да служат в Славянск, а не у дома си, и че срокът не се ограничава до няколко дни, те „дори не пожелаха да вземат оръжие". На следващия ден историята се повторила в още по-красноречив мащаб: от общо 35 доброволци, пристигнали от Донецк, 25 си заминали „поживо-поздраво за вкъщи" в момента, когато дочули звуците на далечен минометен обстрел. Командирът ги изпраща с унищожителен сарказъм – че те се прибират, „за да се оплакват от тежките условия, които не са усетили нито за миг, и да разказват за героизма си, проявен докато се возят в пътническия автобус". Това не е езикът на народен лидер, застанал начело на разбунтувалото се множество. Това е горчивината на професионален военен, открил, че зад гърба в крайна сметка няма никой.

Най-яркият образ в цялото обръщение е именно социологически по своята същност. „Десетки и стотици хора се наредиха в строя и се бият," констатира Гиркин, докато „десетки хиляди, стотици хиляди спокойно наблюдават това по телевизията, надигайки биричка." Именно с тези думи е сринат целия разказ за въстанието на Донбас. Гиркин посочва населението на Славянск като 120 000 души, а на съседния Краматорск – двойно повече, като цялата Донецка област наброява 4,5 милиона. Срещу тези числа стоят десетките му бойци.

„Къде са онези 27 000 доброволци, за които пишат журналистите?" пита риторично тогавашният довереник на президента Владимир Путин. „Не ги виждам." А прочутият мит, че „когато миньорите се вдигнат, те ще разкъсат всички с голи ръце", Гиркин отхвърля с леденото „засега обаче това не се наблюдава". Подкрепата на местните се оказва толкова дефицитна, че Гиркин издава заповед в опълчението да бъдат приемани и жени, и се оплаква, че „в цялата област досега не са се намерили и 20-ина професионални военни", готови да поемат командване – офицери, които според него стоят „по апартаментите си като уплашени врабчета".

За да се разбере тежестта на това признание, то трябва да бъде разположено върху действителната хронология на събитията в Източна Украйна, а не върху митологията им. Войната в Донбас не започва с митинг на граждани, а с военна операция. В нощта срещу 12 април 2014 г. въоръжена група от 52 маскирани мъже, ръководена лично от Гиркин, която месец по-рано изиграва ключова роля за незаконната анексия на Крим, прекосява държавната граница и превзема административната сграда, полицейското управление и сградата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Славянск, изземвайки от полицейския арсенал, според данни на енциклопедични източници, най-малко 400 пистолета и 20 автомата. Гиркин не е местен миньор, той е ветеран от Приднестровието, Босна и Чечения, опитен елемент от силовите структури. На следващия ден, 13 април, Киев обявява антитерористичната операция. Такава е архитектурата на конфликта: не подложен на репресии народ, решил да надигне глава срещу своите управляващи, а внедрено ядро от руските силови структури, около което беше изградено впечатлението за въстание.

Че именно това ядро, а не настроенията на местните, е решаващият фактор, по-късно беше потвърдено лично от Гиркин – този път без отчаяние, а с гордост. В интервю за крайнодясното списание „Завтра" през есента на 2014 г. той изрича популярната фраза: „Аз съм този, който натисна спусъка на войната. Ако нашето подразделение не беше прекосило границата, всичко щеше да изтлее – както в Харков, както в Одеса. В началото никой не искаше да се бие. Първите две седмици минаха в опити на страните да се убедят една друга" да започнат битка.

Сравнението с Харков и Одеса не е плод на случайност. „Народната република", обявена на 7 април 2014 г. в Харков, беше ликвидирана от украински спецназ още на същия ден. В Одеса и други областни градове, в които не беше внедрено руско въоръжено ядро, „въстанието" се изпари за броени дни. Разликата между тях и Донбас не е в дълбочината на проруските настроения, а в присъствието на полковника и подчинените му.

Резултатите от социологически проучвания през последното десетилетие потвърждават твърденията на Гиркин. Според изследване на американския институт Pew, което се проведе в периода 5-23 април 2014 г., едва 18% от населението в Източна Украйна подкрепят отделянето, докато 70% желаят страната да остане единна. Данните на Киевския международен институт по социология (КМИС) рисуват по-нюансирана, но сходна картина: около една трета от жителите на Донецка и Луганска област подкрепят някаква форма на отделяне – забележимо над националната средна стойност от 7% – но дори там само между една пета (Донецк) и една четвърт (Луганск) са дали положителна оценка на евентуален сценарий с принудително прехвърляне на властта. Социологическата агенция „Рейтинг" пък още през март 2014 г. отчита, че 56% от жителите на двете области отхвърлят идеята за отделяне. Тоест дори при най-щедрото отчитане на проруската симпатия, тя никога не е достигала мнозинство, а готовността тя да бъде превърната в стрелба по съседите е била споделяна от пренебрежим дял от местните жители – предимно маргинализирани елементи. Точно тази пропаст между пасивното недоволство и активната мобилизация Гиркин описва от първо лице.

Ключовият фактор е, че реалните оплаквания на хората от Донбас – корупцията, безвластието и икономическия упадък – никога не са били тъждествени с искане за присъединяване към Руската федерация. Атлантическият съвет цитира местни наблюдатели, според които жителите са признали как „никой не е потискал" руския език, което срива може би най-популярният casus belli на Путин, изречен от Гиркин с думите за „правото да говорим на родния си руски език". Същият репортаж цитира думите на анонимен местен жител, успял да улови истината по-точно от всеки социолог: „Нашият град беше превзет от терористи, но всички знаем, че зад това стои Русия." А когато се наложило тази изкуствено създадена „воля на народа" да получи легитимация, се наложи нейните режисьори да прибегнат до фарс. Незаконният референдум за независимост от 11 май 2014 г. премина без нито един международен наблюдател (дори руски), с бюлетини, раздавани по улиците дни по-рано, без избирателни списъци и документирани случаи на многократно гласуване. Обявените резултати (89% Донецк, 96% Луганск) са в пълен контраст с оценката на украинското МВР за реална активност от около 24% и повсеместна липса на международно признание.

Това, което обръщението на Гиркин в крайна сметка разкрива, надхвърля войната в Донбас и очертава шаблон на едно ново поколение хибридна война, в която Кремъл не мобилизира съществуващо мнозинство, а създава впечатление за такова, внедрявайки професионално ядро от „зелени човечета“, представяйки тяхната фасада като „самоопределение". Стратегическата уязвимост на подобен модел се крие именно там, където Гиркин се среща с реалността: пасивната симпатия не значи подкрепа. Десетките хиляди, които „надигат биричка" пред телевизора, не печелят войни, поради което инсценираната революция наложи изпращане на силоваци, а след като и този инструмент беше изчерпан, Москва беше принудена да хвърли редовна армия през август 2014 г. и пълния си военен потенциал през февруари 2022 г.

През цялото време обаче Путин не пожела да осъзнае едно: ескалацията на руската агресия е огледален образ на низходящата крива на местната подкрепа към действията му в Донбас: колкото по-малко „народ" имаше във „въстанието", толкова по-мащабни държавни усилия бяха необходими на Кремъл, за да го поддържа жив. В този смисъл най-точният историк във връзка със събитията от пролетта на 2014 г. се оказа не някой западен експерт, а самият палач – лицето, което „натисна спусъка на войната“.

Сателитен анализ: 97.4% от многоетажните сгради в Бахмут са напълно разрушени.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Сателитен анализ на Бахмут – украинският град, който попадна под руска окупация през май 2023 г. след тежка 10-месечна битка, сочи, че 97,4% от многоетажните жилищни сгради в него са разрушени, което го превръща в поредния градски район, напълно заличен от руската инвазия в страната.

Независимото издание „Вот Так“ анализира публично достъпни сателитни изображения, датиращи от октомври 2024 г. с които извърши оценка на състоянието на 344 жилищни сгради на 3 или повече етажа в града.

До началото на войната Бахмут беше административен център на едноименния район в Донецка област, чието население надхвърляше 70 000 души. Градът беше ключов хъб за добив на сол, преработка на цветни метали и машиностроене.

Москва започна масирана кампания на артилерийски обстрел срещу града през май 2022 г. През август същата година руските сухопътни войски и ЧВК „Вагнер“ предприеха координирани щурмове. Украйна загуби контрола върху центъра на Бахмут към средата на април 2023 г. Русия обяви пълен контрол на 20 май – факт, който беше признат и от украинското командване десетина дни по-късно.

От 344 оценени сгради, 6,7% са изравнени със земята – невъзстановими руини, при които по-голямата част от носещата маса е рухнала, като в някои случаи е останало да стърчи само едно отделно стълбище.

Едва 2,6% са запазили някаква функционална форма. Основната част от изследвания жилищен фонд попада в междинната категория: сгради със срутени крила, етажи или цели конструктивни секции, които все още стоят като полуразрушени корпуси.

Западните квартали „Юбилейни“ и „Самолет“ са понесли най-тежки загуби, тъй като през последните месеци на сраженията високите жилищни блокове бяха превърнати в пехотни опорни пунктове и огневи позиции и от двете воюващи страни.

Мащабът на унищожението отразява характера на битката, която се опираше на масиран артилерийски обстрел и вълни от пехотни атаки – модел, който по-късно се промени по целия фронт, тъй като развитието на войната с дронове намали необходимостта от толкова тотално изравняване на градската среда.

До октомври 2025 г. официалният регистър на щетите в Украйна е вписал към 16 300 имота в рамките на Бахмут, покривайки 82% от подадените искове. През юни 2024 г. заместник-ръководителят на военната администрация на града Александър Марченко заяви пред „Вилне Радио“, че 99% от всички жилищни структури са унищожени, включително близо 15 000 частни къщи. Той описа топлофикационната, енергийната, газовата и водната мрежа на града като напълно унищожени.

Окупационните власти не са предложили никакъв надежден план за възстановяване през трите години, откакто градът е под техен контрол. Първоначалните предложения реконструкцията да бъде финансирана от бюджета на Република Татарстан не доведоха до нищо.

Денис Пушилин, ръководител окупационните власти в Донецка област, предложи руините да бъдат запазени като мемориални обекти, по примера на Волгоград (Сталинград в годините на Втората световна война).

Към днешна дата няма информация в града да е останало население. През април 2025 г. руски военнослужещи боядисаха уличните стълбове по опустошените улици в цветовете на руския трикольор, с което отбелязаха Деня на победата.

Действията на Русия с разрушените жилища в други окупирани украински градове създават мрачен прецедент. Строителните отпадъци от съборените блокове в Мариупол бяха преработени в 100 000 тона натрошен камък, който беше използван за пътно строителство в окупираните региони на Украйна. Разследващи предупредиха, че материалът вероятно съдържа човешки останки от загиналите по време на битката за града.

Украйна е покрила над 1170 км логистични маршрути с мрежи срещу дронове.

🇺🇦 Украйна е инсталирала защита срещу дронове по протежение на над 1170 км логистични маршрути във фронтовите региони, удвоявайки дневния темп на изграждане в сравнение с миналата година. Това заяви министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров в публикация на своя канал в Telegram.

„Тези решения гарантират стабилна логистика, бързо снабдяване с ресурси и безопасна евакуация на ранените дори под вражески огън“, написа Федоров. Според него дневният темп на изграждане е скочил от 4 на 8,5 км от миналата година насам. Само в периода от февруари до април екипите са монтирали 430 км защита срещу дронове и са възстановили 106 км пътища.

В момента в пет региона се извършват дейности по възстановяване на пътната мрежа. Вече са реконструирани повече от 60 км, включително три завършени участъка по Запорожското и Харковското направление.

„В съвременната война логистиката определя устойчивостта на фронта. Защитена логистика означава спасени животи“, добави министърът.

Разширяването на мрежата се случва в момент, когато руските сили продължават да увеличават мащаба на ударите с FPV дронове срещу украинските транспортни маршрути в близост до линията на съприкосновение.

През април Федоров разкри, че екипите инсталират над 25 км защитни мрежи срещу дронове по две ключови трасета в Донецка област, като работят с темпо от около един километър на ден.

По-широката програма има за цел да достигне 4000 км защитени пътища до края на 2026 г., като приоритет се дава на маршрутите, поддържащи фронтовата логистика и селищата близо до линията на съприкосновение.

До края на 2025 г. Държавната специална служба за транспорт изгради 534 км анти-дрон защита в 7 региона, включително Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска, Сумска, Харковска и Киевска област.

Голяма пехотна група от над 20 руски военнослужещи беше унищожена между Бахмут и Часов Яр.

🇺🇦🇷🇺 24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че нейни подразделения, в координация с 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" са унищожили голяма руска пехотна група в подстъпите към Часов Яр в Донецка област.

Според изявление в официалния канал на бригадата в Telegram, над 20 военнослужещи от руската армия са се придвижвали през открито поле между Бахмут и Часов Яр, когато са били засечени от украинското разузнаване и са били подложени на последователни попадеиня от артилерия и камикадзе дронове. Бригадата описа своята операция като „съгласувана", без да уточнява използваните системи или продължителността на целия контакт.

Към публикуваните кадри беше приложен и фрагмент, заснет с екшън-камера GoPro от страна на самите руски военнослужещи. Кадрите са попаднали в украинските редици и са включени в официалното комюнике на 24-та бригада. Подобни трофейни записи имат двойна информационна функция: документират ударите за украинска аудитория, но в същото време имат психологическо въздействие към руската такава, доколкото демонстрират резултата от оперативно решение, взето от руското командване.

Часов Яр е разположен на възвишение западно от Бахмут с надморска височина от 230 метра, което осигурява контрол върху подстъпите на агломерацията Краматорск–Славянск – един от последните неокупирани градски центрове в северната част на Донецка област. Бахмут бе превзет от руската армия на 20 май 2023 г. след близо 9 месеца сражения, основно с участието на ЧВК „Вагнер". От началото на 2024 г. Часов Яр е обект на устойчиви руски щурмове. Зоната се характеризира с плътно покритие от средства за разузнаване и поразяване от двете страни, което прави всяко движение на пехота и техника в открития терен изключително смъртоносни.

24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" е създадена през 1992 г. с пункт за постоянна дислокация Яворов в Лвовска област. Формацията носи името на галицко-волинския крал Данило от 2018 г. насам. Тя взима участие в бойните действия в Донбас без прекъсване от 2014 г. насам. 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" е част от специално обособения род войски, наречен Сили на безпилотни системи (СБС), който беше учреден с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и обединява профилирани звена за управление на безпилотни летателни апарати и наземни роботизирани платформи.

Описаният епизод илюстрира типичния шаблон на взаимодействие от страна на украинската защита в следната последователност „разузнаване – артилерия – дрон", който се институционализира в публичните оперативни доклади от началото на 2024 г. Особеност в конкретния случай е придвижването през открит терен на пехотна група, наброяваща над 20 души – модел, който се отклонява от наложената практика на разпръснати групички по 2-3 души в зони с висока плътност на дронове и обичайно се свързва с проблеми в подготовката на личния състав, в комуникацията при смяна на позиции или натиск от командването за изпълнение на задачата в кратки срокове.

❗️ DISCLAIMER: Content presented by Frontline Monitor is intended solely for news reporting and analytical purposes under the principles of fair use. Footage of armed groups or conflict are shown strictly for public interest and documentation purposes. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Кремъл с ултиматум за преговорите: Изтегляне от Донбас или продължаване на ударите по Украйна.

🇷🇺 Кремъл съобщи, че не смята да участва в следващ кръг от тристранните преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, освен в случай че украинската армия не се изтегли изцяло от останалата територия на Донецка област.

Според публикация на агенция УНИАН, публикувана на 7 май, в момента Кремъл разглежда като непродуктивни по-нататъшните дипломатически дискусии при текущите обстоятелства.

„Всички разбират, включително бих казал и украинските преговарящи, че сега Киев трябва да предприеме само една сериозна стъпка, след която, първо, военните действия ще бъдат прекратени, и второ, ще бъдат отворени перспективи за сериозна обсъждане на бъдещото дългосрочно уреждане“, каза съветникът на руския президент Юрий Ушаков, отбелязвайки, че докато не се постигне споразумение за изтегляне на войските, „убеждаването един друг до голяма степен е губене на време“.

Изявлението илюстрира ултиматума, поставен от Кремъл, според който трябва да бъдат изпълнени специфични условия относно териториалния контрол, преди да изобщо да може да бъде подновен какъвто и да е формален диалог, насочен към трайно уреждане на конфликта.

Последните изявления, пристигащи от руската столица, подсказват, че Кремъл не вижда смисъл в ангажирането на дипломатическия фронт, докато Украйна не изпълни нейните териториални изисквания. Въпреки това, такива твърдения за търсене на „дългосрочно уреждане“ биват директно опровергани от засилената военна агресия на терен.

Докато служители на Кремъл отхвърлят мирните преговори като непродуктивни, руската армия продължава да провежда непрекъснати удари по цивилната инфраструктура на Украйна.

На 6 май руската армия предприе нова вълна от атаки с дронове камикадзе, балистични и крилати ракети в цяла Украйна, въпреки „режима на тишина“, официално влязло в сила от полунощ. Командването на украинските ВВС съобщи, че руската армия е атакувала няколко украински области, като Запорожие, Харков и Днипро, в рамките на което е изстреляла най-малко 100 дрона и 3 ракети.

В Харков дрон е ударил частен дом и е ранил двама души, докато друг удар в Сумска област е поразил цивилен автомобил, убивайки една жена. Министърът на външните работи Андрий Сибига заяви, че тези действия демонстрират отхвърлянето от страна на Москва на истинските дипломатически усилия и мирни инициативи.

Мащабен пожар в „Азовстал" в окупирания Мариупол, съмнения за поразена руска база в комплекса.

🔥 Мащабен пожар избухна днес следобед в металургичния комплекс „Азовстал" в окупирания Мариупол, според публикации на местни канали в Telegram. Гъст черен пушек е видим от всички квартали на града, според данни на „Мариуполь сейчас“ и местни жители, публикували кадри от различни точки на града.

Според първоначалните оценки пожарът е възникнал в зона, в която руските окупационни части поддържат военна база с разположена техника. Официално потвърждение от украинската страна – СБУ, ГУР или кабинета на кмета Вадим Бойченко – все още не е публикувано към момента на писане на този материал.

„Азовстал" се намира под руска окупация от 16 май 2022 г., когато последните защитници от полка „Азов" и 36-та морска пехотна бригада получиха заповед да прекратят отбраната. След превземането му от окупационните сили, те постепенно превърнаха разрушения металургичен гигант в логистичен и оперативен възел. По данни на Euromaidan Press от юли 2025 г. Русия е създала поне две военни бази в рамките на комплекса, които използват прикритието на промишлените структури за съхранение на военна техника, складове за боеприпаси и временни казармени помещения. Посочените обекти са документирани като цели за украински удари през цялата 2025 и 2026 г. – през март 2026 г. украински дронове удариха руска база в покрайнините на Мариупол, а през март 2025 г. партизаните на „Маріупольський Спротив" подпалиха друга руска база в града и унищожиха няколко превозни средства.

Визуалният анализ на кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, показва гъст черен пушек, типичен за горене на горивно-смазочни материали, гуми или нефтени продукти. Структурата на комплекса – промишлени халета, комини и оголени метални конструкции – е различима на снимките и отговаря на западния периметър на „Азовстал". Към момента на публикуване няма кадри, които да показват момента на удар или експлозия, което не позволява еднозначно отделяне между сценариите за удар с дрон или ракета, саботажна акция на партизани или вътрешен инцидент с боеприпаси.

Предисторията на партизанската дейност в Мариупол подкрепя сценария за нападение от украинска страна. Координационният център на украинската съпротива поддържа активна мрежа в окупирания град, която през последните 18 месеца извърши серия от поразяващи акции – на 13 август 2023 г. „Маріуполь.Спротив“ съобщи за унищожаването на руска база с поне 10 убити окупатори, а на 23 март 2025 г. партизаните подпалиха руска база и унищожиха няколко превозни средства.

Петро Андрющенко, директор на Центъра за изследване на окупацията към Министерство на реинтеграцията на Украйна, потвърди в реално време поне 4 различни инцидента в района на „Азовстал" през последните месеци. Освен това са документирани украинските удари с дронове и крилати ракети „Storm Shadow“ срещу логистични възли в Мариупол още през май 2023 г., когато три ракети унищожиха руска база на територията на комплекса.

Тактическото значение на пожара подлежи на уточнение. Ако кадрите наистина показват поразяване на руска военна база, ударът би се вписал в общата украинска кампания за дезорганизация на руския логистичен тил в Запорожка и Донецка област, която набра скорост през тази пролет. Мариупол действа като задтилов възел за логистиката на руските групировки, действащи на южния фронт, в т.ч. за натиска при Гуляйполе, неутрализиран от украинските контраатаки през януари-февруари. Поразяването на склад с боеприпаси или склад за гориво в зоната на „Азовстал" би засилило натиска върху руските линии за снабдяване на разстояние от близо 100 км до фронтовата линия.

Русия е завладяла само 94 кв. км. нетна територия в Украйна през април.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация са завладели общо 94 кв.км украинска територия през април, сочат данните на финландската разузнавателна група Black Bird Group, публикувани в началото на май. Това е третият пореден месец, в който темповете на руското настъпление се задържат значително под средните стойности за 2024 и 2025 г. – след нетен спад от 37 кв.км. през февруари и нарастване от 25 кв.км. през март.

За сравнение, най-високата месечна стойност от ноември 2024 г. е 750 кв.км. Средната месечна стойност през 2025 г. се движеше в диапазона 400–500 кв. км. Тази тенденция беше потвърдена и от Института за изследване на войната (ISW), който за периода 31 март – 28 април отчете нетен спад на териториалния контрол на руската армия.

Руското настъпление през целия месец април беше разпокъсано и традиционно не съумя да постигне пробив на оперативно ниво. На Покровския сектор руските сили продължиха опита за настъпление северно от града, като според украинското командване логистиката им минава през руините на Покровск и Мирноград, а напредъкът се ограничава до отделни пехотни групи. Натискът е насочен към поемане на контрол върху Гришино, Василивка и Новоолександривка. При Костянтинивка руски щурмови групи се опитаха да навлязат в Илинивка и северно от Бересток, но украинските сили отвърнаха с локализирани контраатаки в зоната Костянтинивка–Дружкивка и не позволиха закрепване в самия град. В посока Словянск руските сили масово прибягват до щурмове с мотоциклети, които ISW определи като характерен елемент на пролетно-лятната офанзива за 2026 г.

Южният фронт се консолидира след руската офанзива при Гуляйполе от февруари и март, замислена от руското командване като начало на бърз пробив към Запорожие от изток. Руската армия отчете ограничен напредък при Прилуки, Святопетривка, Оленокостянтинивка и Воздвиживка, но украинските контраатаки към края на януари и през февруари принудиха противника да отстъпи част от своите позиции. През април регионът остана статичен. Украинските части реализираха тактически успехи и към Лиман, в Луганска област и Запорожкото направление, а главнокомандващият генерал Олександър Сирски обяви, че от януари насам украинската армия си е върнала контрола върху 480 кв. км в Запорожка и Днипропетровска област.

Сивите зони – териториите, които никоя от страните не държи трайно – се разширяват по цялото протежение на фронта. Ефектът е пряко следствие от масовото използване на FPV дронове, които правят придвижването на големи групи пехота и техника в първата линия практически невъзможно. Ширината на зоната на поражение от двете страни вече надхвърля 15 км в редица сектори, а руските сили провеждат повечето от настъпленията си чрез малки групи от двама-трима бойци, често на мотоциклети или пеша.

Основната част от руските завоевания през април дойдоха от Харковска и Сумска област, където оперативната група „Север“ продължи да изгражда т.нар. буферна зона по държавната граница. На 8 и 13 април руските сили регистрираха напредък до 500 метра в три погранични сектора на Харковска област, докато в Сумска област са окупирани граничните селища Грабовске и Миропилске на дълбочина 3-4 км. Тези операции изпълняват пряка заповед на Владимир Путин от май 2024 г. и декември 2025 г., предадена публично от началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, за разширяване на буферната зона по държавната граница.

Тактическото значение на набезите през границата остава ограничено. Според ISW и украинското командване настоящите завоевания не носят оперативна заплаха за украинската отбрана, освен ако Кремъл не пренасочи сили от Донбас – ход, който крие риск от ослабване на основното направление. Вероятната цел на групировка войски „Север“ е да фиксира украински резерви по северната граница и Путин да регистрира изпълнение на политическото обещание за буферна зона, без това да забави главните оперативни усилия в Донецка област.

От барикадата на Хрещатик до 24-ти полк „Айдар": 11 години без украински паспорт

🇺🇦🤝🇮🇱 В епоха, в която за мнозина думата „солидарност“ звучи като кух лозунг, а „кауза“ отдавна се е размила в шумния поток на новините, понякога се появяват хора, които ни припомнят първоначалния ѝ смисъл. Личната история на Григорий Пивоваров е точно такава. Не защото е необичайна за войната, а защото е необичайно човешка.

Февруари 2014 г. Барселона. Григорий – израелски гражданин, бивш войник от ЦАХАЛ и работещ в сферите на туризма и клубната сцена – получава обаждане от Киев. Стар приятел, медик на Майдана, иска помощ: „Бивш военен си, уличен побойник, не се страхуваш от кръв. Трябват ми момчета за евакуация на ранени.“ Пивоваров не чака второ обаждане и на 18 февруари е в Киев. Същата нощ на барикадата на улица Хрещатик, когато горят бронетранспортьори на самоотбраната. На другата сутрин го изнасят контузен. Не се връща в Барселона.

11 години по-късно той е щаб-сержант, раняван четири пъти, носител на ордена „За мъжество“, медал „Богдан Хмелницки“ и два медала „За храброст“ – последният връчен лично от Володимир Зеленски. До ноември 2025 г. командва 2-ра щурмова рота на 24-ти отделен щурмови полк „Айдар“. На последната ротация в Сумска област предходните раняввания го изваждат от строя; поема дейността по привличане на нови кадри в полка. От 2017 г. насам е подал шест заявления за украинско гражданство. Шест отказа.

Пътят му към „Айдар“ минава през Майдана. След бягството на Янукович се включва в студентското движение, поискало назначаването за министър на образованието на Сергий Квит – ректор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Запознава се с италиански доброволец от 33-та сотня на Самоотбраната на Майдана. Когато групата на италианеца попада в току-що създадения батальон „Айдар“ през пролетта на 2014 г. Пивоваров тръгва след него. Пристига на 19 май 2014 г. По това време „Айдар“ е първият батальон доброволци, включен формално в структурата на ВСУ – 24-ти отделен териториален батальон с 300–400 души, повечето от които са активисти от Майдана.

Войната в Донбас го заварва без украински документи. В края на 2014 г. италианският командир загива на 3-ти контролно-пропускателен пункт, докато „Айдар“ извежда блокиран отряд от Виницката национална гвардия. Пивоваров временно минава в 93-та отделна механизирана бригада – в спецгрупа към танковия батальон под командването на Дмитро Кошченко („Кошчий“), като свръзка между „Десен сектор“ и бригадата. Командирован е в 7-и батальон оперативно назначение. През 2014 г. участва в боевете за Щастя, Луганска област – операция, в хода на която на 14 юни „Айдар“ поема контрола върху града и прогонва т.нар. ЛНР. През февруари 2016 г. се оформя официално като боец на ВСУ по Закона за чужденците.

Оттам започва да расте по щат: пехотинец, стрелец на КПВТ на БТР, гранатометчик, командир на отделение, главен сержант на взвода след първия щурм на Павливка през май 2022 г., командир на взвод след 3-дневен щурм по време на обсадата на Бахмут през есента на 2022 г., и временно командващ 2-ра рота от пролетта на 2023 г. до ноември 2025 г. Профилът на Ukrainian Jewish Encounter за него потвърждава ротациите на полка във Волноваха, Мариупол, Вугледар и Бахмут през първите 18 месеца на пълномащабната война. Самият Пивоваров добавя оперативен детайл за есенните боеве срещу частната военна компания „Вагнер“ по линията Кадем при Бахмут – „просто месомелачка“, спомня си той.

Командирът на полка е Олександр Коваленко („Хук“), Герой на Украйна – едно от двете отличия с тази титла, връчени на хора от формированието през 2022–2023 г. През 2018 г. именно Коваленко изнася Пивоваров от позиция, върнал се е да командва боя и сам е получил осколочно нараняване. „Той ми спаси живота неведнъж“, казва Пивоваров. По думите му Коваленко е изминал пътя от обикновен войник до командир на полка.

Структурата на „Айдар“ се променя успоредно с кариерата на разказвача. От доброволчески батальон към 10-та планинско-щурмова бригада (2016 г.), оттам в 53-та отделна механизирана бригада (края на 2016 г.), след това в 5-та отделна щурмова бригада (края на 2022 г.).

През август 2025 г. напуска 5-та след създаването на новия род войски – Щурмови войски на ВСУ. На 12 декември 2025 г. официално се преобразува от батальон в 24-ти отделен щурмови полк. В момента действа съвместно с 33-ти щурмови полк по линията Гуляйполе в Запорожка област, разполагайки щурмови групи, артилерия и дронове срещу руското настъпление в района.

„Айдар“ остава една от частите, които врагът третира с особен интерес: освободените от плен айдаровци, по думите на Пивоваров, се броят на пръсти. Сам той посочва най-тежкия си момент – Кадем, край на Бахмут, есента на 2022 г., срещу Вагнер. „Който казва, че не се страхува, лъже. Просто трябва да насочиш страха.“

До момента въпросът за украинското му гражданство остава без решение. Заявленията, които подава – по едно през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. – са отхвърлени заради промени в биографичните данни и дребни формалности.

Иска да се занимава с туризъм и да популяризира историята на Украйна – за чужденци и за тийнейджърите в страната. „За да направиш хората патриоти, не е нужно да крещиш големи лозунги. Просто трябва да им покажеш държавата им.“

Войната в Украйна често се разглежда през призмата на геополитиката – като сблъсък на интереси, стратегии и сфери на влияние. Но зад тези абстрактни за мнозина понятия стоят конкретни хора и човешки съдби. Хора като Пивоваров, за които войната не е диаграма или анализ, а ежедневие. Избор. И отговорност. Към свободата, към принципите си, към бойните си другари. И към онова чувство за справедливост, което не признава граници.

И може би именно това е най-важният урок от това интервю. Че в крайна сметка историята не се движи само от държави и армии, а от индивидуалния избор. От онези моменти, в които човек казва „отивам“, вместо „оставам“. „Помагам“, вместо „това не е моя работа“.

В свят, който все по-често изглежда циничен и уморен, подобни истории имат значение. Не защото предлагат лесни отговори, а защото напомнят, че изборът все още съществува. И че понякога една „случайност“ стига, за да промени не само нечий живот, но и посоката на самата история.

Бойци на полк „Сафари" изнасят ранен боен другар под непрекъснат обстрел в Костянтиновка.

🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.

Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.

Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.

Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.

Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.

В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.

Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.

По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.

Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.

Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:

• 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
• 3-та отделна щурмова бригада
• 33-та механизирана бригада
• 47-ма механизирана бригада „Магура“
• 71-ва отделна аеромобилна бригада
• 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
• 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“

CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.

Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Слуховете за смъртта ѝ са силно преувеличени: Защо руските дронове не успяха да спрат един MaxxPro.

🇺🇦🛡️💥 Кадри, заснети от GoPro камера на украински военнослужещ в кабината на брониран автомобил MaxxPro край Костянтинивка, са не просто военна хроника, а своеобразен триумф на инженерната мисъл.

В разгара на настъпателна операция, машината попада в прицела на няколко камикадзе дрона, които нанасят директни попадения в корпуса. Вместо очаквания фатален край, екипажът остава непокътнат, а превозното средство продължава своя уверен ход по осеяния с отломки път. Това видео е най-яркото доказателство, че слуховете за смъртта на бронираната техника са силно преувеличени, но същата трябва да е проектирана с мисъл за най-суровите сценарии на оцеляване.

Основата на тази чудодейна издръжливост се крие в конструктивната ДНК на американския звяр. Проектиран за защита срещу импровизирани взривни устройства (IED) в Ирак и Афганистан, неговият V-образен корпус е създаден да отклонява енергията на взрива далеч от капсулата на екипажа. Но в украинските степи заплахата не идва само от земята, а от въздуха. На видеото ясно се вижда външната защитна решетка (slat armor), която обгръща предното стъкло и корпуса. Металният кафез изиграва критична роля, деформирайки кумулативната струя на ударен боеприпас като PG-7V още преди той да достигне основната броня. Когато дронът се врязва в мрежата, той се детонира на дистанция, която драстично намалява пробивната му сила. Това е сблъсък между технологията на Студената война и модерните импровизирани оръжия, в който западният стандарт за защита печели по точки.

Устойчивостта на машината повдига фундаментални въпроси за икономиката на съвременната война. Руските сили залагат на масирано използване на евтини FPV дронове, чиято цена рядко надвишава 500 долара, с цел да неутрализират техника за милиони. В този конкретен епизод обаче, инвестицията в качествена стомана и слоеста защита се отплаща стократно. Оцеляването на обучен екипаж е най-ценният актив на бойното поле – ресурс, който не може да бъде заменен толкова лесно, колкото един дрон. Видеото е нагледно доказателство, че психологическото предимство минава на страната на тези, които разполагат с надежден „щит“. Въпреки че пейзажът на сантиметри от водача е изпълнен с искри и дим от мощните детонации, той остава хладнокръвен и уверен, че стоманата около него е проектирана да издържи точно на това напрежение.

Западните доставки на MRAP техника промениха характера на украинските маневрени групи, позволявайки им да действат в зони с висока наситеност на вражески огън. Способността на MaxxPro да абсорбира серия от удари, след което да остане в движение, е шамар за концепцията, че дроновете са превърнали бронята в концепция от миналото. Напротив, те я принуждават да еволюира. Виждаме как пасивната защита става все по-сложна, интегрирайки мрежи, гумени екрани и средства за електронна война. В бъдеще всяка машина ще трябва да бъде малка подвижна крепост, способна да неутрализира заплахи в 360-градусов спектър.

В крайна сметка, кадрите от Костянтинивка са урок по реализъм. Те ни казват, че в голямата шахматна партия на 21-ви век, суровата сила и здравият метал все още имат последната дума, когато се сблъскат с хаотичната енергия на малките дронове. Оцеляването на този MaxxPro не е продукт на случайност или късмет, а резултат от десетилетия натрупан боен опит, въплътен в машина, която отказва да бъде лесна плячка.

 

💡 По-долу ще откриете „сухите цифри“ зад представянето на MaxxPro на бойното поле в Украйна, които се базират на технически спецификации, статистика на загубите от Oryx и доклади от фронта, актуални към април 2026 г.

 

1. Баланс на доставките и загубите

• Общ брой доставени единици: Над 550 (САЩ: 440+; Албания: 22 и т.н.)
• Документирани загуби: 160-180 единици (унищожени, повредени или изоставени)
• Коефициент на оцеляване на екипажа: Над 90%. Дори при „тотална загуба“ на машината (когато тя е невъзстановима), капсулата често остава цяла, което е фундаменталната разлика между западния MRAP и съветските БМП и БТР, където почти всяко попадение е фатално.

2. Броня и техническа устойчивост

• Ниво на защита: STANAG 4569 Level 4 с възможност за надграждане до Level 5. Това значи устойчивост на 14.5 мм бронебойни куршуми и осколки от 155 мм снаряди на 30 метра.
• Ефективност на решетъчна броня: Статистически неутрализира между 50-70% от попаденията на стандартни кумулативни боеприпаси (като PG-7V), използвани масово от FPV дроновете. Решетката деформира „фунията“ на боеприпаса, което спира формирането на кумулативна струя.
• V-образно шаси: Проектирано да отклонява ударна вълна от 7 кг тротил под колелото или 6 кг под корпуса. При атака от FPV дрон (най-често 1.5-3.5 кг експлозив), то осигурява огромно разсейване на енергията.

3. Икономика на удара (Cost-Efficiency)

• FPV дрон: 500-1000 $
• MaxxPro MRAP: 650 000-1 000 000 $

Въпреки че съотношението 1:1000 изглежда поразително в полза на дрона, ако дадена машина е способна да оцелее на 3-4 поредни удара и да се прибере за ремонт, това променя уравнението в полза на украинската логистика.

4. Пригодност за ремонти и полеви фактори

• Конструкция: MaxxPro използва болтови съединения вместо заварки за външната броня, позволявайки подмяна на цели панели в полеви условия в рамките на 12-24 часа.
• Колесна база: Специални вложки в гумите позволяват движение с 30-40 км/ч дори при пълна загуба на налягане вследствие на осколки.
• Еволюция на заплахата: Русия въвежда специални боеприпаси тип „Капля“ (EFP) за FPV дронове, които имат проникваща способност над 100 мм и са проектирани да преодоляват именно решетъчната броня. MaxxPro отговаря с мобилни РЕБ заглушители, монтирани на покрива, които покриват честотния спектър 400-900 MHz.

⚖️ Извод: MaxxPro не е неуязвим, но е „икономически корав“. В 7 от 10 случая на директно попадение от дрон камикадзе, машината продължава изпълнението на задачата, дори при наличието на поражения, като запазва най-(без)ценния си актив – обучените войници.

Буданов: Украйна няма да отстъпи дори милиметър територия, единството е единственият път към оцеляването.

🇺🇦 Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна и бивш шеф на Главното управление на разузнаването (ГУР), взе участие в тазгодишното издание на Киевския форум по сигурността, където направи обстоен преглед на войната с Русия – преговорната рамка, военно-технологичната динамика на конфликта, кинетичните санкции срещу петролната индустрия на агресора и подготовката за следващата зима.

Форумът, организиран от фондация Open Ukraine на бившия премиер Арсений Яценюк, събра заедно украински представители, западни партньори и анализатори в ключов етап от конфликта, който навлезе в петата си година, след месеци на неуспешни опити на администрацията на Тръмп да постигне споразумение между страните за прекратяване на огъня, докато Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз на руския суров петрол до 16 май.

Украйна няма да се съгласи на териториални отстъпки и трябва да остане единна, за да избегне слабостта и да съхрани държавата си, подчерта Буданов по време на речта си.

„Червената линия е проста и ясна за всички. Първо: няма да се откажем от нищо. Това няма как да се случи, без значение кой се опитва да ни притисне“, категоричен е Буданов. Той изтъкна, че вече има разработено решение за Донбас, което ще отговаря приоритетно на украинския интерес и допълни, че „никой няма право да търгува със земя“.

„Не мисля, че някой в Украйна би се съгласил да признае загубата дори на милиметър от нашата територия. Напълно уверен съм в това. Фактът, че не сме постигнали споразумение, също е добре известен. Но точно за това служи този процес. Той може да постигне или да не постигне целта си – това също е нормална ситуация. Готови сме за всякакво развитие“, каза още Буданов.

По думите му ако Украйна остане силна, тя ще разполага с пространство за маневриране, докато слабостта би позволила на други страни да диктуват своите условия. „Намираме се в ситуация, в която, ако сме слаби, никой изобщо няма да разговаря с нас“, допълни той.

Буданов посочи още, че украинците трябва да се обединят в името на оцеляването на държавата, тъй като „друг вариант просто няма да има“.

На 31 март президентът на страната Володимир Зеленски сподели, че Русия настоява Украйна да се изтегли от териториите под неин контрол в Донбас с твърдението, че „тогава войната ще приключи“. По думите му Кремъл е поставил условие, според което ако Украйна не се изтегли в следващите два месеца, руската армия ще вземе Донбас и „тогава ще има други условия“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по-късно заяви, че не са поставяни крайни срокове за изтеглянето на украинските войски, но добави, че това „трябва да се случи днес, или още по-добре – вчера“.

Зеленски многократно е потвърждавал, че украинската позиция във връзка с териториалните въпроси остава непроменена и страната няма да се съгласи на доброволно предаване на Донецка и Луганска област в ръцете на Русия. В интервю за Corriere della Sera, публикувано на 3 март, Зеленски увери, че Украйна няма да изостави Донбас и неговите 200 000 жители, тъй като хипотетичното изтегляне би отворило пътя на Русия за настъпление по-дълбоко в страната и не би спряло по-нататъшните искания на Кремъл.

Украински защитник ликвидира двама руснаци на мотоциклети, объркали го за свой.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински военнослужещ с позивна „Флорист" ликвидира двама военнослужещи от руската армия край Покровск, след като го взимат за свой и приближават с мотоциклети към неговата позиция. Кадрите, заснети от action камера и публикувани онлайн, показват как нападателите спират на метри от самия него без да открият огън, преди украинският защитник да реагира пръв.

Това се вписва в засилената употребаа на мотоциклети и лекотоварни бъгита от руска страна за провеждането на щурмови действия на фронта в Източна Украйна. Тактиката беше наложена през 2025 г. заради наситеното покритие на бойното поле с FPV дронове, което направи бронираната техника и бавните пехотни групи силно уязвими. Според доклади на Института за изследване на войната (ISW), руското командване толерира високи загуби в жива сила от подобни рейдове заради шанса отделни мобилни отряди все пак да преминат „сивата зона" преди да бъдат унищожени.

Покровск остава един от най-натоварените участъци от фронтовата линия. Оперативно-стратегическата група „Хортиця" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) редовно съобщава за десетки отбити щурмове на ежедневна база в района. Случаите на погрешна идентификация, при които малки групи навлизат до вражеските позиции, обърквайки ги за свои, зачестяват именно поради скоростта на мотоциклетните рейдове и фрагментацията на фронтовата линия.

Костянтинивка все повече заприличва на град-призрак.

❗️ Град Костянтинивка в Донецка област е подложен на безмилостен обстрел от руската армия, която продължава да разрушава системно градската инфраструктура с артилерия, реактивни системи за залпов огън и управляеми авиационни бомби (КАБ), съобщават украински военни източници.

Градът, който се намира в непосредствена близост до зоната на активни бойни действия, е част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, и все повече придобива вида на град-призрак, според наблюдения на украински подразделения на терен.

Оператори на дронове от специален отряд „Феникс“ към Държавната гранична служба на Украйна запечатаха на видео поредните удари с тежки авиобомби, стоварени върху многоетажни жилищни сгради в рамките на града. По данни на подразделението, няколко мощни попадения са регистрирани едновременно, разтърсвайки района в близост до точката на удар.

Заснетите кадри бяха публикувани в официалния Telegram канал на отряда с уточнение, че подобни удари се документират, за да може отговорните лица да бъдат подведени под наказателна отговорност за военни престъпления.

Константиновка е сред ключовите логистични възли на украинската армия в Донецка област, който от няколко месеца насам е обект на безмилностни руски бомбардировки и опит за настъпление от южните му подстъпи, където се намират окупираните градове Бахмут и Торецк. Системното използване на планиращи бомби за удари по граждански обекти в прифронтовите украински градове е многократно документирано от местните власти и международни наблюдатели, сред които Мониторинг мисията на ООН по правата на човека.

ССО на Украйна удариха логистична секретна база на руски център за дронове „Рубикон“

🎯 Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по секретна логистична база на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“ в град Мангуш, разположен в окупираните територии на Донецка област. Атаката е извършена от подразделение за безпилотни удари със среден обсег през изминалата нощ.

„Рубикон“ участва в разгръщането на почти всички налични ударни и разузнавателни дронове на руската армия срещу Силите за отбрана на Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, уточняват от ССО.

Известно е, че елитното подразделение използва голямо разнообразие от дронове, сред които FPV дронове с оптични влакна, конвенционални дронове, ударни модели като „Мълния“ и „Ланцет“, разузнавателни системи ZALA, SuperCam и Орлан и дори морски дронове.

„Унищожаването на логистичните центрове на врага намалява значително неговата бойна ефективност“, гласи още изявлението. Това не е първият случай, в който украинските спецчасти поразяват военна инфраструктура на „Рубикон“ в украинските територии под руска окупация. На 17 февруари те поразиха склад за оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“, разположен край село Пасичне в Крим, и станция за дистанционно пилотиране на дронове в село Високе в окупираната Запорожка област, където голям брой украински дронове поразиха целта.

Няколко дни преди удара, на 15 февруари, руски военнослужещ, който твърди, че е бил част от елитното звено „Рубикон“, дезертира в редиците на украинската армия, предоставяйки ценна информация за структурата и операциите на подразделението.

Русия подготвя нова офанзива в югоизточна Украйна, попълва редиците със стратегически резерви

🇷🇺🪖🇺🇦 Руското командване прехвърля 20 000 нови военнослужещи от своите стратегически резерви към групировката в Украйна, където ще бъдат разположени за нова сухопътна офанзива в югоизточната част на страната. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на заместник-началника на Главно управление на разузнаването (ГУР) Вадим Скибицки. Според него в момента на украинска земя се намират към 680 000 руски военнослужещи, чиято основна цел е контрол върху целия Донбас до септември. Трансферът на свежи части е насочен към попълване на изтощените подразделения и укрепване на фронта преди планираната операция.

Данните на ГУР съвпадат с оценки на Института за изучаване на войната (ISW), според които руските въоръжени сили вече изпращат стратегически резерви към секторите Олександривка, Гуляйполе и Запорожие, където 5-а и 58-а общовойскова армии страдат от остра липса от подкрепления. Въпреки приоритета върху операциите към Гуляйполе, до момента руските сили не са постигнали съществен напредък западно от града, според оценката на ISW от 10 април.

„Всеки месец унищожаваме толкова окупатори, колкото те мобилизират, но въпреки това броят на техните сили на украинска територия продължава да расте. Считаме, че вдигат числеността за сметка на стратегическите си резерви", заяви президентът Володимир Зеленски, с което потвърди тенденцията: Неговото изявление отразява нарастващата тревога сред представители на украинското военно командване, според които дори рекордните загуби на руската армия не компенсират притока на нови попълнения.

По данни на Министерство на отбраната на Украйна, само за миналия месец руските загуби възлизат на 35 351 убити и ранени – най-високата месечна цифра след пълномащабната инвазия. Според Al Jazeera, 96% от тях са причинени от дронове. За пръв път от началото на войната през март Украйна е нанесла повече дронови удари, отколкото Русия, по оценки на OSINT общността. Финландският президент посочи съотношение на загубите от 1:5 в полза на Украйна при използването на дронове, според Breaking Defense.

Въпреки тези загуби обаче Кремъл не изоставя курса си към ескалация. Генерал Олександър Сирски подчерта, че Русия планира да набере нови 409 000 военнослужещи в рамките на календарната година – персонал, който е достатъчен за сформиране на най-малко 11 дивизии. Мобилизационния потенциал на Кремъл е оценяван на до 20 милиона души, от които 4,5 милиона се считат за „подготвен ресурс", става ясно от доклад на ГУР.

Сирски отбеляза, че руското военно командване е засилило набирането и на окупираните украински територии. Конкретен пример е Бердянският държавен педагогически университет, където по данни на съпротивителното движение ОТПОР вербуването се извършва директно в кампуса. Студентите със слаби оценки се насочват към военни комисариати – академичният неуспех се използва като инструмент за мобилизация. Ръководителите на университети са инструктирани да осигурят записване на поне 2% от студентите, което при включване също на професионалните учебни заведения може да даде между 44 000 и 76 000 нови попълнения.

Остава въпросът доколко това може да покрие загубите. Според данни на украинския проект „Искам да живея", който осигурява канал за доброволно предаване в плен на руски военнослужещи, през първото тримесечие на годината руското военно командване е привличало средно по 940 души дневно, което при запазване проектира недостиг от около 65 000 души спрямо планираните 409 000 за годината. Още през февруари западни военни наблюдатели посочиха, че за първи път след инвазията Русия губи повече войници, отколкото успява да набере, при месечни загуби от 40 000 души и под 35 000 вербувани.