Анализ: Три години след Авдиивка руското настъпление в Донбас губи скорост

🇷🇺⚔️🇺🇦 Три години след началото на руската офанзива за Авдиивка на 10 октомври 2023 г. започналата там битка за Донбас се развива по-бавно, отколкото през всяка от предходните две години. В първото полугодие на 2026 г. силите на Москва са окупирали територии или са проникнали в тях на обща площ от 622,6 кв. км, едва 28% от площта за същия период на 2025 г. Това сочат изчисления на Института за изследване на войната (ISW), според които през октомври украинските войски си възвръщат територии и на двата фланга на настъплението: край Лиман на север и Олександривка на юг, където по непотвърдени данни е освободено и село Комар на пътя от Запорожие за Донецк.

Картата, с която френският анализатор и картограф Клеман Молен отбеляза годишнината на 26 октомври, представя трите години с три цветни ивици. Тъмночервената ивица за 2024 г. покрива Авдиивка и земите до Курахове и Вугледар. Оранжевата за 2025 г. стига до Покровск, Мирноград и западната граница на Донбас. Жълтата за 2026 г. образува тясна лента между Сиверск и Костянтинивка, северно от Покровск към Добропиля и западно от Гуляйполе. Молен, 20-годишен студент по международни отношения в Лил, нарича тези сражения третата битка за Донбас от началото на пълномащабната война. Според неговия прочит руският натиск, започнал от юг и запад, постепенно се е изместил на север, а основното сражение днес се води край Добропиля.

Авдиивка, индустриалният град непосредствено северно от Донецк, се намираше на фронтовата линия още от 2014 г. Атаките от 10 октомври 2023 г. първоначално изглеждаха като опит украински сили да бъдат задържани далеч от Запорожкия фронт, където тогава се водеше украинска контраофанзива. Два дни по-късно ISW преразгледа оценката си: нападателите атакуваха едновременно от северозапад, запад и юг с бронирани щурмови групи, вертолети и концентрирана артилерия, а настъплението беше по-мащабно, отколкото ISW първоначално беше оценил. Според кадри с установено местоположение още в първите дни Москва вероятно е загубила бронирана техника, достатъчна за поне една батальонна тактическа група, т.е. подсилен батальон с танкове и артилерия. Четири месеца по-късно, рано сутринта на 17 февруари 2024 г., новият главнокомандващ Олександр Сирски изтегли войските от града, за да не попаднат в обкръжение. Тогава Украйна изпитваше остър недостиг на снаряди, а американската помощ беше блокирана в Конгреса от месеци.

След това темпото растеше година след година. През 2024 г. Русия е завзела в Украйна 3604 кв. км, средно по 9,87 кв. км на ден, по изчисления на ISW. През 2025 г. площта нарасна до 4831 кв. км, а дневното темпо достигна 13,24 кв. км. Върхът беше през ноември, когато армията ѝ напредваше с почти 21 кв. км на ден. Курахове падна през първата половина на януари 2025 г., а Покровск – в началото на февруари 2026 г. Украинската мониторинг група DeepState определи 2025 г. като наистина трудна за Силите за отбрана на Украйна.

През 2026 г. тенденцията се обърна. ISW отчита, че темпото на Москва намалява непрекъснато от ноември 2025 г. насам. За първото полугодие руската армия е завзела територии или е проникнала в тях на обща площ от 622,6 кв. км срещу 2189,9 кв. км за първите шест месеца на 2025 г. В новото изчисление институтът включва и територии, през които руски групи само са се промъкнали, без да ги контролират. През първите месеци на 2025 г. тази тактика още не се прилагаше широко. През юни Москва е напредвала с 1,01 кв. км на ден, около 16 пъти по-бавно, отколкото през юни 2025 г. През април, по изчисление на ISW, цитирано от Al Jazeera, Русия дори е загубила нетно 116 кв. км. В самата Донецка област ISW отчита 630 кв. км. превзети земи от Москва през 12-те месеца до 1 октомври 2026 г. Само през 2025 г. делът на областта под руски контрол нарасна с 10 процентни пункта според DeepState, което се равнява на около 2600 кв. км.

Данните на DeepState, които отчитат само нетната промяна, водят до същия извод. Според коригираните числа на групата през май и юни Русия е загубила повече територии, отколкото е завзела. За юли, август и септември предварителното изчисление показва териториален прираст от 341 кв. км за Москва, по-малко от 564-те кв. км само за юли 2025 г. Групата обаче предупреждава, че поне 270 до 320 кв. км, освободени от украинските сили през същите месеци, още не са нанесени на картата. Тя очаква и балансът за юли да се окаже в полза на Украйна. Числата се коригират със закъснение и в двете посоки: първоначалната оценка за прираста през септември беше 66 кв. км, а коригираната е 154 кв. км. За четирите седмици между 22 септември и 19 октомври руският нетен териториален прираст е около 8 кв. км, по данни на DeepState, обобщени от проекта Russia Matters. През седмицата до 19 октомври Москва дори е загубила нетно около 52 кв. км. Твърдението на Молен, че Русия напредва „все по-бавно“, е вярно при съпоставка между годините. От пролетта насам нетният руски териториален прираст по данни на DeepState е отрицателен през май и юни. За третото тримесечие той ще остане между 20 и 70 кв. км, ако украинските придобивки бъдат нанесени на картата в обявения обем.

Руското настъпление обаче не е спряло. Главната цел на Москва в Донбас е т.нар. крепостен пояс – верига от укрепени градове Словянск, Краматорск, Дружкивка и Костянтинивка. На 25 октомври ISW отчете въз основа на кадри с установено местоположение, че руски групи продължават да разширяват зоната си на проникване в центъра на Добропиля. Руски военен блогър твърди, че е превзето и Билицке, южно от града. Според института оттук нападателите се опитват да обходят пояса от запад: Добропиля е южното рамо на клещите, което трябваше да се съедини със северното при Барвинкове в Харковска област. В Костянтинивка щурмовете продължават, без да е потвърден напредък на 24 и 25 октомври. По Новопавливския участък, на запад от Покровск, руската армия наскоро напредна. Покровск показа колко дълго може да продължи това проникване. В края на октомври 2025 г. кадри с установено местоположение показваха как щурмови групи напредват по улиците му. От 28 януари 2026 г., т.е. около три месеца по-късно, ISW вече не регистрира украинско присъствие в града.

Втората контраатака е на юг, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Украйна атакува в Олександривския сектор от началото на февруари, пише ISW. По непотвърдени данни на украинския наблюдател Костянтин Машовец, на когото ISW често се позовава, на 25 октомври са освободени Перебудова, Комар и Федоривка, въпреки че руски части все още държат североизточния край на Перебудова. През там и Комар минава национален път Н-15 Запорожие – Донецк, който според Молен е е спряно. Машовец обяви, че постоянните контраатаки са принудили руското командване да прехвърли сили от 120-а дивизия на морската пехота на Балтийския флот и 40-а отделна бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот. Те трябва да се отбраняват тук, вместо да подкрепят настъплението към Гуляйполе. До преместването си през март тези части са воювали край Добропиля според ISW. В Олександривския сектор е изпратена и част от 90-а танкова дивизия, първоначално предвидена за удара към Дружкивка. Институтът оценява, че по-нататъшно украинско напредване би застрашило тила на войските, които настъпват от Гуляйполе на запад, за да обхванат Орихив. Прокремълски военен блогър вече признава, че темпото на настъплението към Орихив е намаляло.

По данни на Генералния щаб на Украйна расте и цената на всеки окупиран квадратен километър. Според Генщаба през януари Русия е загубила 31 710 души убити и ранени, а през септември – 46 230, най-много за годината. За първите 9 месеца загубите достигат около 326 900 души. Самият ISW съпоставя данните на Генщаба с площта: за 2025 г. те дават средно 78 души за всеки превзет квадратен километър в Украйна и Курска област. Изчислението по същия метод за първото полугодие на 2026 г. дава 314 души за всеки квадратен километър, който е превзет или в който е проникнато, или четири пъти повече. Числата идват от воюваща страна и няма как да бъдат потвърдени независимо. Тенденцията, която очертават, обаче съвпада с оценката на ISW от 8 октомври, че притокът на нови войници в руската армия не покрива загубите.

В средата на октомври украинските дронове частично загубиха връзка. Около 14 октомври SpaceX въведе ограничение във военната версия на сателитната си мрежа Starshield, при което дрон, летящ с над около 160 км/ч., губи сигнал, по думите на украински официални лица пред NBC News. Според тях ограничението е затруднило свалянето на дронове и ги е принудило да отменят операции. Дроновете-прехващачи, най-успешното украинско средство срещу реактивните ударни дронове на Москва, се нуждаят от Starshield за насочване към целите, отбелязва ISW. Между 14 и 24 октомври делът на свалените реактивни дронове е спаднал с около 3 процентни пункта, от 77% на около 74%. Същия ден Киев обяви, че връзката отново работи напълно. Илън Мъск заяви, че SpaceX само е приложила условията си за ползване, след като те са били заобиколени. Киев отрича да ги е нарушавал, а президентът Володимир Зеленски допусна, че в решението са замесени и Мъск, и Доналд Тръмп.

Молен обясни обрата на фронта с това, че неуспехите на Украйна през 2024 и 2025 г. са били предизвикани от лоша координация между подразделенията, липса на укрепления и руското числено превъзходство. По думите му повечето от тези проблеми вече са преодолени. Според него не се е сбъднала и прогнозата, че войната на изтощение ще доведе до постепенно ускоряване на руския напредък и в крайна сметка до украински срив. Другото обяснение е, че изтощението не е изчезнало, а се измества от фронта към тила. По оценка на Financial Times от 20 септември руските удари са унищожили около 2,1 млн. от общо 5 млн. кв. м модерни складови площи в Украйна. Те са извели от строя и 3-те останали големи металургични завода, които произвеждат 90% от стоманата в страната. На 25 октомври компанията за морска сигурност Ambrey отчете пред същото издание значително засилване на руските удари по кораби в пристанищата на Украйна. Ако мярката е икономиката, а не територията, руският натиск върху Украйна е безпрецедентен.

Териториалният баланс за годината обаче е почти предрешен. Дори ако от юли до декември руските сили бяха настъпвали със средното си темпо от 2025 г., годината щеше да завърши с около 3060 кв.км окупирана територия. Това отново е под онези 3604 кв.км. от 2024 г. Реалното темпо от лятото насам е многократно по-ниско, затова 2026 г. почти сигурно ще е годината с най-малко териториални придобивки за Москва от трите календарни години на битката.

Три години след Авдиивка руската армия напредва с малко над една четвърт от темпото си отпреди година, а украинските сили си връщат територии и на двата ѝ фланга. Дали това ще се окаже траен застой или само по-бавен път към същата цел, ще стане ясно в Добропиля. Ако до края на януари проникването в центъра на града прерасне в контрол, за около три месеца, както при Покровск, Москва ще се приближи до широкото обхождане на крепостния пояс, което ISW смята за нейна цел. Ако градът удържи и след това, тя ще започне пролетта с разгром и на двете рамена на обхождането ѝ: северното при Лиман и южното в Добропиля.

Запис от 2014 г.: руски бойци обстрелват село и ликуват при стрелбата

🇷🇺💥🇺🇦 Руски войски обстрелват село Придорожне в Донецка област с автоматичен гранатомет АГС-17 и посрещат откосите с възторжени викове. Това се вижда на видео, публикувано в YouTube на 31 юли 2014 г. от канала „Новостной Донбасс“, който описва стрелящите като „опълченци на ДНР“. Сцената е заснета от самата огнева позиция, а видеото е клипът е достъпен и днес, 12 години по-късно, с близо 130 000 гледания.

Придорожне е село в тогавашния Старобешевски район, днес част от Старобешевската селищна община в Калмиуски район, на около 12 км северно от Старобешеве. Координатите на точката, от която са заснети кадрите (47.855764, 37.968038) попадат в землището му.

Разчетът се намира на позиция, обградена с чували с пясък, зад гранатомета, който е с кръгъл барабанен магазин. Пред позицията се простира открито поле. Отвъд него има дълга селскостопанска постройка със светъл покрив, а около и зад нея се виждат покривите на къщи. Откосите са насочени към тази постройка. В последните кадри камерата приближава целта и гранатите вдигат дим от мястото на попадение край нея, на фона на дърветата и дворовете на селото.

Огънят е прицелен и се коригира след всеки откос. Един от бойците дава команда „малко по-ниско“, после спира стрелеца: „Стой, стой, 450.“ Следва ново число за разстоянието: „485 от моста, от края“, а след него и нов откос.

Възгласите идват след откосите. „О!“ – извиква някой, а малко по-късно, след следващата серия, се чува: „О, ето го!“ Радостните викове се чуват между командите за мерника и числата за разстоянието.

АГС-17 „Пламя“ е съветски 30-мм автоматичен гранатомет, постъпил на въоръжение през 1971 г. Стреля от тринога на откоси с осколъчни гранати. Обслужва се от двама или трима души, а прицелната му далечина е 1730 м. На записа се виждат отлично и триногата, и барабанният магазин, а огънят се води по командите на боеца, който го коригира.

12 години по-късно се появи и друг публичен разказ за огъня по населени места в Донбас през 2014 г. През юни 2026 г. руският генерал и депутат в Държавната дума Андрей Гурульов разказа в ефир, че още в зората на руската война срещу Донбас е разпоредил артилерийски огън по жилищни квартали на населено място в областта, включително по махала с християнски храм, където се укривали хора. Загинали са жена и дете. По собствените му думи по-късно той казал на свещеник, който му разказал за загиналите: „Слушай, това бях аз.“ За откъса напомни украинският журналист Денис Казански, който го публикува на 9 юни, а още на следващия ден признанието беше споделено от Censor.NET и United24 Media. Гурульов не назовава мястото, затова двата случая не могат да бъдат свързани. Общото между двата записа е, че публичният наратив за умишленият обстрел по населено място, нанесен съвсем съзнателно, знаейки за укрилите се там цивилни, идва от онези, които са го извършили, и не включва съжаление: генералът изрично казва, че не иска хората да му прощават, а бойците край Придорожне ликуват.

Месец по-късно войната в същия край на Донецка област взе стотици животи. На около 19 км по въздушна линия от Придорожне е Иловайск, където през август 2014 г. украински части попаднаха в обкръжение. На 29 август колоните, които излизаха по договорения „зелен коридор“, бяха обстреляни, а под огън попадна и автомобил със знака на Червения кръст. В операцията и при разстрела на колоните загинаха 366 украински военни, а 429 бяха ранени. Украинската прокуратура смята, че разстрелът е подготвен от Москва. „[…] по наше мнение вероломното убийство е било планирано от Руската федерация предварително“, категоричен бе през август 2021 г. Юрий Рудь от Кабинета на генералния прокурор на Украйна. По думите му, докато се водели преговорите за коридора, по договорените маршрути вече се подготвяли засади и позиции.

Видеото от Придорожне назовава оръжието и показва конкретната мишена и място, а виковете разкриват самото отношение на стрелящите към безразборния обстрел срещу цивилни райони. Каналът го публикува под заглавие „Опълченци на ДНР обстрелват плевня с АГС-17“ и включва молба за дарения в описанието. В кадрите на канал около тази „плевня“ се виждат покривите на селото.

Олга Кулигина: от Приднестровието през Словянск до Херсонска област

🇷🇺🕵️🇺🇦 Олга Кулигина, бивш преподавател по мениджмънт в Москва, е едно от трите руски оперативни лица, които според изследване на Free Russia Foundation (FRF) от юни 2023 г. разпалват войната в Донбас заедно с Александър Бородай и Игор Гиркин. Нейният път минава през конфликта в Приднестровието през 1992 г., Словянск през пролетта на 2014 г. и окупираната част на Херсонска област през 2022 г. От юни 2022 г. името ѝ попада в санкционния списък на САЩ.

Изследването Vile Bodies на Пиер Во и Майкъл Уайс е издадено от Free Russia Foundation, организация на руски емигранти, противници на Кремъл, със седалище във Вашингтон. Кулигина, родена на 14 септември 1972 г. в Москва, е на 19 години, когато през пролетта и лятото на 1992 г. сепаратистите, с решаваща помощ от руските военни, фактически откъснаха Приднестровието от Молдова. През август 2015 г. е представена от Бородай пред „Украина.ру“ с думите „Оля всъщност воюва от 1992 г.“ и допълни, че оттогава ѝ е останал прякорът „Валкирия“. Самата тя каза в същото интервю, че е карала хуманитарна помощ в Бендер, където се е запознала с Гиркин, докато Бородай е бил „малко по-нататък, в Кицкани“, но „всички се запознахме чак в Москва“. „Всички бяхме ветерани от войната в Приднестровието“, заяви тя и уточни, че през 1992 г. думата „ветерани“ не ѝ подхожда съвсем. Според FRF с Бородай се е запознала още в Приднестровието.

Една година по-късно Кулигина се намира в Москва по време на обсадата на сградата на Върховния съвет, известна като Белия дом, когато през октомври 1993 г. президентът Борис Елцин разпореди на танковете да стрелят по нея. Официално тя е част от медицински екип от доброволци към защитниците на парламента. През 90-те години тя и Бородай пишат за националистическия вестник „Завтра“ на Александър Проханов, а през 2012 г. Бородай разговаря с нея за октомври 1993 г. в предаването „Черният октомври“ на свързаната с вестника телевизия „День ТВ“. Именно Кулигина, по думите на самия Бородай, го е запознала с Гиркин; FRF отнася запознанството към 1996 г.

На 12 април 2014 г. въоръжен отряд на Гиркин, бивш кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ), превзема ключовите административни сгради в Словянск. Кулигина също е там под прикритието на академичен експерт по теория на управлението от Руския икономически университет „Плеханов“, където по нейните думи реално е преподавала. Снимка на нидерландския фотограф Пиер Кром, публикувана от FRF, я показва на 2 май в центъра на Словянск с автомат АКС-74 сред маскирани бойци. Малко по-късно Бородай става „премиер“ на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР), а Гиркин – неин „министър на отбраната“. През ноември 2022 г. нидерландски съд осъди Гиркин задочно на доживотен затвор за свалянето на полет MH17, при което загиват всички 298 души на борда (283 пасажери и 15 членове на екипажа), пътували от Амстердам за Куала Лумпур.

Четири седмици след снимката Кулигина е задържана. В нощта срещу 30 май 2014 г. украински граничари спират на държавната граница с Руската федерация 2 микробуса „Газел“ и Mercedes Vito, който трябва да ги посрещне. В тях са открити 27 автомата „Калашников“, 4 картечници, 5 снайперски пушки и 84 сандъка с боеприпаси и гранати, съобщи Държавната гранична служба на Украйна (ДПЗУ). Задържани бяха 13 души, сред които жена с 10 000 долара в брой. Медиите в Киев по-късно я посочиха като Кулигина, а през 2015 г. и самата тя потвърди, че е била в плен.

Със своето освобождаване се заема Игор Безлер с позивна „Бес“, който командва бунтовниците в Горливка и който е описван като офицер от ГРУ. На 5 юни 2014 г. той публикува видео, в което двама пленници падат край стена при автоматен откос, и заплаши да разстреля всички пленени офицери, ако Киев не освободи задържаните от неговата група. Разстрелът е инсцениран. Единият от двамата, местният бизнесмен Васил Будик, когото хората на Безлер взимат в плен още на 2 май, по-късно разказва, че са предупредени: първи залп ще е с халосни патрони. Двамата се престорили на мъртви. Вторият пленник в инсценирания разстрел беше офицер от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), пише Atlantic Council. Според изданието Безлер заплашвал да разстрелва по двама пленници на всеки няколко часа, докато Кулигина не бъде пусната.

Валерий Кондратюк, който през 2014 г. ръководеше украинското военно разузнаване (ГУР), разказа пред авторите на FRF, че след ареста службите в Киев са прихванали разговори между Гиркин и Безлер. Руската страна готвила въоръжено нападение срещу конвоя с Кулигина, което налага смяна на маршрута, а Безлер дори заплашва с отравяне на водата в Киев.

На 29 юли 2014 г. 17 украински военнопленници, държани от Безлер в Горливка, са освободени, а Кулигина е предадена на сепаратистите. Киев тогава отрича да е имало размяна и представя освобождаването като специална операция. ДНР потвърждава размяната пред РИА „Новости“ и нарича Кулигина съпруга на свой боец. През септември размяната е потвърдена от главния редактор на Censor.net Юрий Бутусов. Той пише, че не всички в службите са били съгласни тя да бъде пусната.

За коя служба работи тя, остава без потвърждение. Бутусов я нарича агент на ФСБ, близка до Бородай и Гиркин. Кондратюк е убеден, че тя е висш офицер от ГРУ. Той се позовава на усилията на противника да я върне и на това, че на разпитите не е казала нищо освен името си.

През 2015 г. Бородай основава Съюз на доброволците от Донбас, организация на ветераните от сраженията там. Според FRF той основава организацията заедно с Кулигина и с подкрепата на бизнесмена Константин Малофеев, негов бивш работодател. Министерство на финансите на САЩ сочи като основател Владислав Сурков, дългогодишен съветник на Путин. В интервюто, в което Бородай я представя, Кулигина споделя, че е „възможно“ да влезе в ръководството; украинският регистър на санкциите днес я посочва като член на управителния съвет.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. съюзът се включва в набирането и изпращането на хора на фронта, а неговите бойни части сключват договори с Министерството на отбраната на Руската федерация, пише Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Членовете му извършват разузнаване за руските сили, включително търсейки цели за удари. На 28 юни 2022 г. OFAC санкционира организацията и 16 нейни ръководители, сред тях Бородай като председател и Кулигина. Япония и Украйна вписват Кулигина в своите списъци през октомври 2022 г. Европейският съюз санкционира съюза през декември като военизирана организация, която воюва срещу Украйна.

Три месеца след американските санкции Кулигина се появява в московския вестник „Метро“ като фелдшер, т.е. медик със средно медицинско образование, в батальона „Гром“, сформиран от съюза. Тя разказва, че е прекарва почти 2 месеца в Херсонска област, включително при боевете край Андриивка, при прехвърляне през река Днепър на понтон, който е станал мишена на украински удар, и участва в обучение на санитари, които изнасят ранените от фронта. „Само дето командирът. 1-2 пъти ме спря, когато се приближих съвсем до предната линия“, каза тя.

Нейната биография показва колко тесен е кръгът от хора, които FRF поставя в началото на войната от 2014 г. Бородай и Кулигина са в Приднестровието през 1992 г. и в Москва през октомври 1993 г. Бородай казва, тя го запознава с Гиркин. През 2014 г. двамата мъже застават начело – Гиркин в Словянск, Бородай в самия Донецк. Съюзът превръща този кръг в постоянна структура, която от 2022 г. набира и изпраща войници по договор с руската армия. Структурата има и политическо лице: на изборите от септември 2026 г. Бородай отново беше избран в Държавната дума, този път от едномандатен окръг в окупирания Донбас.

Дали Кулигина е кадрови служител на разузнаването, остава недоказано. Версиите на Бутусов и Кондратюк се разминават по въпроса за службата, а тя години наред говори публично под своето име пред „День ТВ“, „Украина.ру“ и „Метро“. Това може да отговаря и на друго обяснение: че е доброволец, индоктриниран от националистическия кръг около „Завтра“, без служебна обвързаност. Натискът на Безлер също не решава въпроса, тъй като част от неговите заложници, като Будик, са пленени преди нейния арест, а сепаратистите я представят като съпруга на свой боец. Повече тежест носи разказът на Кондратюк за прихванат разговор с Гиркин и за готвеното нападение срещу конвоя. Ако е точен, вероятно за връщането ѝ са се застъпвали хора извън кръга в Горливка, но FRF не посочва друг източник за този разказ.

12 години след като Гиркин влиза в Словянск, градът попада в зоната на задължителна евакуация на всички семейства с деца: на 22 октомври 2026 г. началникът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин я разшири до всички населени места в Словянска и Краматорска община и посочи като причина ежедневните руски удари. Две от лицата, свързани с началото на войната в този град, продължават участие в нея и след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.: Бородай като председател на съюза, който по данни на САЩ изпраща бойци срещу Украйна, а Кулигина като фелдшер на херсонския фронт в батальон на същия съюз.

Бивш боец на Моторола е обвинен в двойно убийство в Москва

🇷🇺⚖️ Кузминският съд в Москва остави в следствения арест 47-годишния Теймураз Гогиашвили, който беше обвинен в убийство по особено жесток начин на предприемачката Елена Церетели и на нейната 19-годишна дъщеря Дария. Обвиняемият е известен като бивш член от батальона „Спарта“ на т.нар. „Донецка народна република“, воювал в „първата вълна“ на сепаратистите под командването на Арсен Павлов с позивна Моторола.

Пред съда Гогиашвили се представи като роден в Тбилиси руски гражданин и едноличен търговец, който е неженен, има две непълнолетни деца на издръжка и без предишни присъди; не се изказа по съществото на обвинението и заяви само, че не възразява срещу ареста, съобщи РИА Новости. Следственият комитет на Руската федерация му повдигна обвинение по чл. 105, ч. 2 от Наказателния кодекс (убийство на две лица от користни подбуди) и за две деяния по чл. 222, ч. 1 (незаконни действия с оръжие и боеприпаси).

Гогиашвили е признал вината частично: при проверка на показанията на място, в апартамента и гаража, е потвърдил предишните си показания и разказал, че след убийствата се е опитвал да измие кръвта и скрие следите. В кадрите от апартамента, които СК публикува на 5 октомври, Гогиашвили казва на следовател, че смъртта е настъпила мигновено, че е улучил главата и че след това е взел жертвата на ръце, занесъл я към банята, където я е положил. Публично не е известно коя точно част от обвинението той признава.

Елена Церетели е бивша съпруга на московския ресторатор Мамука Церетели. Вестник „Комерсант“ пише, че двамата от години не живеят заедно, но пазят общи бизнес проекти, а „Российская газета“ – че самата тя е развивала бизнес с мениджмънт на недвижими имоти и салони за красота.

В следобедните часове на 3 октомври в апартамент на бул. „Жулебински“ в югоизточната част на руската столица са открити фрагменти от човешко тяло: частите от тялото на Елена Церетели са били в пакети на балкона. Криминалистите са намерили още следи от кръв, ножове и скривалище с оръжие и боеприпаси. Следователите установили самоличността на жертвата, на нейната дъщеря и нейния съжител, както е бил описан Гогиашвили, без да го назовава по име. Той е използвал гараж в Нова Москва – територия южно и югозападно от столицата, присъединена към нея през 2012 г. На 4 октомври СК съобщи, че там е открито тялото на Дария, заедно с второ скривалище с оръжие, а според „Медиазона“ при оглед на апартамента и гаража са намерени и гранати.

Маршрутите на Гогиашвили са възстановени по камери за видеонаблюдение; СК съобщи, че той е задържан във Воронежка област, след което е отведен в Москва. С него е била жена, родена през 1986 г. В момента я проверяват за съпричастност. Към момента обвинение срещу нея не е повдигнато.

Сведенията за хронологията на убийствата идват от източник на ТАСС в силовите структури: според него Гогиашвили признал и двете убийства и казал, че първо е убил момичето в гаража, а след това и нейната майка. „Московский комсомолец“ описва същото по-подробно, като се позовава на данни от неуточнени източници: Гогиашвили взел Дария след тренировка, завел я в гаражен кооператив, за да вземат някакви вещи, и я застрелял, после застрелял и Елена и разчленил тялото ѝ.

За мотива в публичното пространство има три версии. „Московский комсомолец“ посочва като възможен мотив финансови разногласия: партньорът не искал да харчи пари за Елена. Telegram каналът Mash обяви, че Гогиашвили отрича користен мотив и говори за битов конфликт, а Life.ru добавя, че не е обяснил защо е взел часовника и обеците на жертвата. Обвинението включва користни подбуди, но публично не е обявено какви пари са имали значение. Само третата версия е на следствието и тя е най-общата – готви материали за психолого-психиатрична съдебна експертиза, съобщи ТАСС.

Досие в Цензор.нет от 26 февруари 2015 г. с подпис от Иракли Комахидзе посочва година на раждане 1979 в Тбилиси, но поне 17 години престой в Украйна и Русия. В периода 1998-2003 г. той следва международна икономика в Луганск, после работи като мениджър на транспортни компании и „Северсталь“. През втората половина на 2014 г. постъпва в батальон „Спарта“ с позивна „Гоги“. Съпругата му по това време е министър на правосъдието на ДНР.

Арсен Павлов, командирът на „Спарта“, е убит на 16 октомври 2016 г. от самоделно взривно устройство в асансьора на дома му в град Донецк. Заедно с него загива и охранителят му, съобщиха тогава властите на ДНР. Част от публикациите, включително такива на украински журналисти, посочваха Гогиашвили като този охранител. Арестът му през 2026 г. ги опровергава: Гогиашвили е жив, а „Важные истории“ намират следи от неговия престой в Донбас и след 2016 г. На негово име са регистрирани SIM карти на местния оператор „Феникс“ през 2017 г.

В периода 2019-2021 г. Гогиашвили работи в международната медийна група „Россия сегодня“, държавната информационна агенция, в която влизат РИА Новости и Russia Today, става ясно от изтекли данни, цитирани от „Важные истории“. През 2021 г. той получава руско гражданство по опростена процедура. Независимото руско издание Astra пише, че в агенцията тойн извършва реорганизация на складов обект в Подмосковието. Московски съд признава за незаконно и решението, с което на Гогиашвили е забранено да влиза в Русия за период от 3 години; това личи от съдебни документи, до които получава достъп РИА Новости. В тях лицето фигурира като гражданин на ДНР с разрешение за пребиваване в Руската федерация с непълнолетни деца, руски граждани.

Преди Москва той живее в Макеевка, предградие на Донецк, пише „Фонтанка“. През 2023 г. се регистрира като едноличен търговец на автомобилни части. Съдебни изпълнители събират от него над 42,8 млн. рубли по иск на отбранително предприятие КБП „Академик Шипунов“ за аванс от над 42,1 млн. рубли, за който не е извършена работа. Публично не е съобщена връзка между това задължение и убийствата.

Определенията, с които го представят, се разминават. Близките до Кремъл медии го наричат предприемач и фитнес треньор. Вестник „Комерсант“ пише за бивш опълченец от Донецк, станал предприемач; РЕН ТВ говори за участник в „специалната военна операция“, фитнес треньор и състезател по силов трибой. Това, което единствено е документирано, е редовното пресичане на държавната граница с окупираните Донецка и Луганска области след началото на пълномащабната война, пише „Медиазона“, без да посочва конкретна служба във войната от февруари 2022 г.

Обвинението не споменава нито батальона „Спарта“, нито войната в Донбас. Службата при Моторола е ключов период от биографията на обвиняемия, но не влиза в тезата на следствието, въпреки че е подробно документирана от медии и изтекли данни. Към 5 октомври Следственият комитет не е съобщил и откъде са оръжията и боеприпасите от двете скривалища, нито дали има връзка между тях и миналото на обвиняемия в „Спарта“. Три неща могат да променят тази картина: обвинителният акт, който може да уточни какви пари стоят зад користните подбуди, резултатът от психолого-психиатричната експертиза и решението за жената, родена през 1986 г. Предварителният арест изтича на 3 декември 2026 г.

Руските резерви контраатакуваха по лъжливо направление, 3-ти корпус превзе Новое край Лиман

🇺🇦🎻🇷🇺 3-ти армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обяви днес успешния резултат на третия от четирите „сезона“ на настъпателна операция „Вивалди“, като освободи Новое, Редкодуб и Катериновка северно от Лиман и възстанови контрола върху Карповка и Новомихайловка.

Главната цел на операцията беше Новое – селище на около 19 км от града, определяно от командването на ВСУ като ключов възел в руския плацдарм западно от река Жеребец. На 28 септември корпусът обяви край на третия етап от операцията, поемайки контрол над 51 кв.км и общо 176 кв.км от началото на операцията.

Според корпуса руските загуби в жива сила от последния етап възлизат на 2000 души, а пленените са над 250. По думите на командването руснаците са се предавали с цели подразделения, включително офицери, оператори на дронове и артилеристи. Общо от началото на операцията загубите на Москва в този участък достигат 5000 души. Това увеличава броя военнопленници, които Киев може да предложи на следващите размени.

Командир на корпуса е бригаден генерал Андрий Билецки – основател на батальона „Азов“ и 3-та отделна щурмова бригада, върху която през март 2025 г. е изградено цялото формирование. Той обясни избора на целта с релефа: „Който контролира височините около това селище, държи инициативата на плацдарма.“ По думите му ударът е бил очакван другаде: „Противникът беше убеден, че главното направление на удара е Шандриголово–Зелена Долина. Това го накара безсмислено да изгори резервите си в контраатаки именно по това направление. Руснаците проспаха истинския удар, който беше концентриран върху превземането на Новое.“

Лъжливото направление е било подготвено от специално звено. На 26 септември командването обяви, че е създало наскоро звено за сигурност на операциите, което събира данни от всички подразделения, които се подлагат на анализ и преценява какво е склонен да повярва врагът. Лъжливото направление е представено като истинско, а истинското – като лъжливо. „Врагът знаеше, че обичаме да блъфираме, затова показахме блъфа точно там, където го търсеше“, обясниха от звеното. Част от заблудата са и публичните изказвания на самия Билецки, в които той разказваше как е подвел противника при по-ранната операция „Делфин“.

Блъфът е подействал на командване, което и без него вижда фронта изкривено. По оценка на Института за изследване на войната (ISW) лъжливото докладване по командната верига на руските въоръжени сили води до системно изкривяване на представата на командирите за обстановката. На 25 септември военен блогър, близък до Кремъл, призна за успешното възползване на украинските сили от масовата руска практика да се докладват преувеличени успехи край Лиман. Същия ден командир на украински батальон от същия участък заяви, че погрешните доклади за напредък са скрили украинската подготовка от вражеското командване. Това разминаване с действителната ситуация на терен достигна до Кремъл – президентът Владимир Путин обяви Святогорск за превзет още на 1 септември, в отговор на което§ Билецки записа обръщение на видео от центъра на града, със Святогорската лавра зад гърба си, и заяви, че 60-а механизирана бригада държи отбраната.

Пробивът е осъществен с помощта на съветски БТР-60 от 60-те години, които бяха превърнати в камикадзе машини с дистанционно управление, благодарение на което бяха взривени най-здравите руски укрепления. Звеното NC13, което работи с наземни роботизирани комплекси е въоръжило своите роботи камикадзе с по два гранатомета Bullspike. Роботът обстрелва позицията, след това влиза във вътрешността на укритието, от където се детонира, а операторите го управляват от защитени пунктове на десетки километри от линията на контакт. Според публикацията обстрелваните са смятали, че ги атакува цяла щурмова група.

Bullspike е български гранатомет, произвеждан от Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) в Сопот като усъвършенстван вариант на произвеждания по лиценз съветски РПГ-22. Това е еднократен противотанков гранатомет със 72,5-мм кумулативна граната, чийто насочен взрив пробива до 400-мм броня при 3,4 кг общо тегло. Гранатата действа и срещу хора, укрити в бункери и укрепления.

Украйна доказа, че може и да използва роботите в дълбочина. На 24 септември командването съобщи, че тежки дронове бомбардировачи на 3-та щурмова бригада са доставили наземни роботизирани комплекси от тип „камикадзе“ на повече от 10 км дълбочина в руския тил. Командването нарече тази тактика „Грифон“, определяйки я като първата по рода си. През последния етап украинските сили са унищожили и стартовите площадки на „Рубикон“ – елитния руски център за безпилотни технологии. Според съобщението на корпуса подразделението е изтеглено от направлението.

Корпусът обявява резултатите на части и със закъснение и това се прави съвсем умишлено. Настъплението беше потвърдено публично едва на 15 септември, а още на 25 август ISW отчете въз основа на геолокирани кадри от 18 август, че украинските въоръжени сили вероятно са успели да си върнат Новое и Катериновка. По оценка на френския наблюдател Клеман Молен атаката северно от Лиман е започнала на 22 май, когато механизиран батальон на 3-та щурмова бригада е атакувал позициите около Новое.

Обявената площ включва и сивата зона, в която никоя от страните няма устойчив контрол. След първия етап бяха отчетени 75 кв.км, прочистени от проникнали руски диверсионно-разузнавателни групи, както и 10 кв. км, освободени от окупация. На 20 септември, след втория етап, общата площ достигна 125 кв.км, от които 50 кв.км са освободени от окупация. За последния етап няма подобна разбивка. Независимите картографи достигат до стойности както под, така и над обявените 176 кв.км. На 8 септември Молен отчете повече от 200 кв. км, профилът AKM Mapping достигна до 151 кв. км, а Конрад Музика от Rochan Consulting – до около 240 кв. км.

Плацдармът, споменат от Билецки, е позиция на десния, западен бряг на Жеребец, установен от полковете на 20-а общовойскова армия за офанзивата към Лиман. Според оценка на ISW от 27 септември частите на противника се оттеглят със сражения през реката. Източник, близък до руската групировка войски „Запад“, призна, че нейните сили изпитват трудности в едновременното отстъпление и удържане на западния бряг, където са останали изолирани позиции край Ивановка и Заречное. Според друга оценка на ISW замисълът на 25-а общовойскова армия в участъка е да превземе Лиман, да форсира Северски Донец и да обхване от северозапад „Крепостния пояс“ – укрепената градска агломерация на Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка.

По думите на самия Билецки за височините около Новое инициативата на плацдарма вече премина изцяло на украинска страна, а картината на ISW за руско отстъпление през Жеребец потвърди това. Руската армия все още държи изолирани точки на западния бряг и според същата оценка се опитва да ги удържи, така че плацдармът продължава да съществува. Северната половина на руската операция за обхващане на „пояса“ обаче много вероятно няма да бъде подновена тази есен, защото частите, които трябваше да я осъществят, отстъпват зад реката.

ISW свързва загубите край Лиман и с промяна в изказванията на Путин. На 25 септември той заяви, че Киев търси примирие за ударите по енергетиката, тъй като те са твърде разрушителни. Путин заяви още, че няма противодействие срещу модернизираните руски дронове „Геран“ и Украйна „трябва да почувства“ ответния удар. Според ISW публичното признаване на украинския напредък северно и североизточно от Лиман може да подтиква Путин да замени теорията си от юни 2024 г. за победа, основана на тромавото, но относително устойчиво настъпление, с кампания от удари в дълбочина през зимата. По-тясното обяснение е, че руските кампании срещу украинската енергетика се повтарят от есента на 2022 г. и не са обусловени от поражение при Лиман. То обаче не обяснява защо в думите на Путин ударите заемат мястото, което досега заемаше непрекъснатото настъпление.

Прогнозата за Лиман ще се потвърди, ако последните руски позиции при Ивановка и Заречное също бъдат изоставени и украинският натиск се прехвърли към южните подстъпи на Лиман – край селищата Диброва и Ямпол, където източници от другата страна вече съобщават за украински контраатаки. Тя ще отслабне, ако противникът все пак съумее да си върне височините около Новое или прехвърли отново сили на западния бряг на река Жеребец. Корпусът вече обяви, че ще има и четвърти сезон на „Вивалди“, а реката, която 20-а армия прекоси, за да достигне Лиман, сега е линията, към която тя отстъпва.

Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

Путин избра ескалацията: 300–400 хиляди души без нова мобилизация

🇷🇺⚔️ „Ще ме обесят.“ Така руският президент Владимир Путин е описал пред приближени личния риск от евентуално решение за спиране на войната, без да е постигната дори минималната поставена цел, твърди вътрешен източник на The Economist. След няколко седмици обмисляне през лятото Путин е стигнал до решение да разшири войната, вместо да търси изход от нея – така описват неговия избор източници, близки до Кремъл. Съдържанието на ескалацията е конкретно: допълнителни 300 до 400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна система и по-агресивна хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. В деня на публикацията, руското министерство на отбраната обяви, че подготвя именно такъв удар по енергетиката.

Допълнителният личен състав няма да се мобилизира с нов указ. Заповедта за мобилизация от септември 2022 г. никога не е била отменяна и остава действащото правно основание, затова нужните хора ще бъдат събирани с натиск по региони без официално обявена национална кампания. Така политическата цена на недоволството остава концентрирана там, където възниква – в отделните области, вместо да прерасне във всеобщ проблем. Схемата вече се изпробва в Пенза, на около 750 км югоизточно от Москва.

Числата показват защо подобен подход е нужен на Кремъл. От януари до юни договор с руската армия са подписали 200 000 души, според заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и бяха потвърдени от Службата за външно разузнаване на Украйна, която на 4 август отчете 11% спад спрямо същия период на предходната година. За същото полугодие украинските оценки дават общо 196 700 руски загуби. Отделно са посочени 115 300 убити и 80 400 евакуирани по медицински причини. При тези числа новото набиране стига само за компенсиране на загубите и почти не създава резерв.

При подобен баланс нуждата от още 300-400 хиляди души не означава надграждане върху вече натрупан излишък, а изисква значително увеличаване на поток, който сегашната система за договорно набиране не осигурява. Принудата по региони трябва да произведе именно тази разлика и по същество представлява форма на мобилизация, независимо че няма да бъде наречена така. Украинското разузнаване очаква така да бъдат привлечени общо 600 хиляди души до края на следващата година.

Причината решението да няма алтернатива е свързана преди всичко с вътрешната политическа сцена, а не с геополитиката. Минималната цел на Путин остава овладяването на Донбас, а прекратяване на огъня без нейното постигане според него би създало личен риск за властта му. „Ще ме обесят“, е казал на неколцина от приближените си той в даден момент от войната, по думите на източник на The Economist. Системата, която Путин е изградил, може да понася насилие, но много по-трудно понася очевиден провал.

Военната цел обаче продължава да се отдалечава. Руските сили контролират 79,89% от Донецка област по оценка на Института за изследване на войната (ISW), което оставя близо 5300 кв. км. извън руски контрол от общо 26 500 кв. км. През юли руското настъпление добави нетно 36 кв. км – според украинския проект DeepState, след като украинската армия си възстанови контрола върху 25 кв. км. през май и още 27 кв. км. през юли. При подобен темп превземането на остатъка би отнело повече от десетилетие.

DeepState определи плана за пълна окупация до края на годината като непостижим и добави, че с текущия темп Русия няма реалистичен шанс да го постигне и през 2027 г. Част от освободената от Киев територия е на Олександривския участък, където украинските сили настъпват от 29 януари. По изчисления на ISW до 12 август те са освободили около 627 кв. км. Киев съобщава за 745 кв. км. и 26 населени места.

Така стратегическият кръг се затваря. „Сценариите по инерция са неизгодни за Кремъл“, споделя вътрешен източник от Кремъл пред изданието: те поглъщат икономически ресурс и изчерпват политически капитал. Преговорите от своя страна биха означавали Путин да признае, че 4 години и половина бойни действия не са донесли дори абсолютния минимум като поставена цел. Разширяването на войната също не гарантира овладяването на Донбас – то означава още повече загуби при темп на настъпление, който досега се оказва недостатъчен за постигането на тази цел.

Вътре в Русия мълчаливото обществено съгласие започва да ерозира. „Левада“ отчита, че 57% от руските граждани смятат обстановката за напрегната, а анкетираните посочват като причини войната, загиналите, мобилизацията, ударите с дронове и липсата на усещане за бъдеще. Доверието в пропагандата по руските държавни медии намалява, млади руснаци публикуват призиви за прекратяване на кампанията, а рейтингът на Путин спада. Настроенията в елита са дори по-негативни. „Царят е гол“, казва един от представителите му, а основният упрек не е нито към икономиката, нито към липсата на военни успехи, а към пропиляното време.

Как точно ще изглежда разширяването на войната, засега не е съвсем ясно. Срещу Украйна това вероятно значи ескалация в мащаба на отдавна прилагани действия, защото обявеният в събота удар по енергетиката се вписва в зимна кампания, която Киев и без това очаква. Основният инструмент срещу съюзници на Киев в Европа пък остава хибридният натиск.

Очаква се Германия да обвини открито Русия за дрона над летището в Лайпциг от 4 август и вероятно готви да наложи нови санкции. Румъния съобщи, че на 20 август е унищожила руски морски дрон, насочен към сондажна платформа в нейни води. На 25 август Словакия осуети умишлен палеж в завод за дронове, а три дни по-късно Финландия поиска шведски самолети и кораби, за да следи 1340-километровата си граница с Руската федерация. Западните разузнавания се опасяват, че Русия може да посегне на европейски заводи, които произвеждат техника за украинската армия, но в същото време вярват, че Путин не търси директен сблъсък с НАТО.

Решението има и непосредствен повод. Украинските дронове нанасят удари по рафинерии и логистични обекти в Русия, включително складове на Wildberries, водещия онлайн търговец в страната. На 22 август Путин наруши своето продължително мълчание по темата, обвини Киев, че е отворил „кутията на Пандора“, и обеща ответен удар по най-чувствителните сектори на украинската икономика. По-рано същия ден, пред „Единна Русия“, той отхвърли всяка мисъл за край на войната: „Специалната военна операция продължава. Ще се движим само напред.“

3 дни по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва без предварително предупреждение. Версиите се разминават дали целта му е била да предупреди Путин да не напада държави от НАТО, или да му представи мрачна оценка за перспективите пред Русия и да го подтикне към преговори. Дългогодишен сътрудник на руския президент смята, че Путин по-скоро е възприел визитата като признак на американска слабост – както според него е разчел и идването на Уилям Бърнс през ноември 2021 г. Три месеца по-късно Русия нахлу в Украйна.

Ескалацията обаче може да бъде инструмент за натиск на масата за преговори, а не непременно отказ от такива. На 21 август Москва обяви, че е готова за „нови идеи“, стига те да отговарят на целите на Путин. По време на посещението Ратклиф е повдигнал възможността за тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин, съобщи Axios. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, очаква усилията за мирни преговори да бъдат подновени през септември с американско участие.

При този прочит зимната кампания срещу енергетиката и събирането на допълнителен личен състав трябва да увеличат натиска върху Киев да отстъпи Донецка област на преговорната маса, вместо Русия да бъде принудена да я завладява изцяло на терен. Военният натиск и натискът в преговорите обаче преследват една и съща цел и затова вероятно ще вървят паралелно, а не единият вместо другия.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Кремъл публикува доклад от командир, смятан за загинал от май 2025 г.

🇷🇺☎️ Кремъл публикува на своя официален уеб сайт крайно необичаен телефонен разговор, в който полковник Абдулазиз Шихабидов докладва на президента Владимир Путин като командир на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия. Същият офицер беше обявен за загинал през май 2025 г. от руски военни блогъри и училищата в родината му Дагестан. Стенограмата се появи на президентския сайт във вечерните часове на 6 август, а записът беше публикуван от агенция ТАСС. Оттам разговорът беше разпространен от държавните медии, като „Российская газета“ го публикува още същата вечер. Официално потвърждение за смъртта му никога не е излизало; няма и официално опровержение.

В записа офицерът сам се представя, посочвайки длъжността и званието си. Путин не изрича неговото име нито веднъж и в заключителната си реплика се обръща към събеседника единствено по длъжност. Докладът следва установения служебен формат: по думите на Шихабидов съединението е приключило задачите си в Курска област и по създаването на буферна зона в Сумска област, а сега изпълнява задачи в състава на групировката „Център“ към Добропиля, по разпореждане на началника на Генералния щаб.

Основната част от онова, което държавните медии изнесоха като същина на доклада, обаче липсва от аудиозаписа. Числата (украински загуби от 6000 военнослужещи, 14 унищожени танка, 140 бронирани машини, 54 артилерийски системи и миномета, 210 автомобила, 19 пленени и над 71 отбити контраатаки) присъстват единствено в писмената стенограма. Там са и твърденията, че елементи на 76-а са довършили превземането на Покровск, след което са превзели Гришине и още три села, както и изречението, че няма проблеми, изискващи внимание. Записът с продължителност от две минути не съдържа нито едно от тези твърдения.

Путин задава три въпроса: за духа на войските, за това какво им липсва и дали поставените задачи могат да бъдат изпълнени в определените срокове. Следва отговор, според който настроението е бодро и уверено, формированието не стои на едно място, а подобрява начина си на работа. В записа президентът приключва с това, че за него е било важно да чуе именно това, нарича 76-а „легендарна“ и пожелава успех. В записа обаче не присъства никаква благодарност към личния състав, нито пък оценка, че дивизията действа с по-висок темп от съседните части.

Публичното разпространение на доклад по телефона от командир на дивизия се отклонява от обичайната практика на Кремъл, при която публичност получават предимно разговори с държавни глави и министри. The Daily Beast предаде, че ходът е бил възприет като безпрецедентен, включително от бивш съветник на Путин. Самата 76-а е сред най-разпознаваемите съединения на въздушно-десантните войски: известна е като Псковската дивизия и воюва в Украйна от 2014 г.

Некролозите за същия човек са отпреди 15 месеца. През май 2025 г. няколко училища в Дагестан проведоха възпоменателни събития за Шихабидов; снимки и видеозаписи бяха публикувани в местни групи, а един от фоторепортажите по-късно е изтрит. В лицей № 13 в Каспийск беше открит паметен кът, докато в средното училище интернат № 3 в Буйнакск са били събрани ученици от 7 до 9 клас. Групата „За Родину и ВДВ“ във „ВКонтакте“ съобщи, че прощаването с командира се е състояло на Троекуровското гробище в Москва на 5 май. Част от изданията в Русия, сред тях Life, публикуваха новината за гибелта, а Z-блогъри я потвърдиха, без да уточняват обстоятелствата. Изданието „Агентство“ обърна внимание на съвкупността от всичко това.

Официален отговор няма и до днес. „Агентство“ извърши проверка и установи, че към днешна дата личните документи на Шихабидов, в т.ч. неговият паспорт, продължават да са валидни. Това е силен аргумент срещу версията за гибелта му, но само по себе си не я изключва.

Шихабидов е родом от Дагестан, завършил Рязанското висше въздушно-десантно командно училище и Общовойсковата академия, с бойна служба в Южна Осетия и Сирия, носител на три ордена „Мъжество“ и на орден „Суворов“. Путин го назначава за командир на 76-а дивизия с указ от 10 март 2025 г., на мястото на гвардейски генерал-майор Денис Шишов. През април държавният глава хвали публично съединението под негово командване и казва, че практически всеки ден чува как то заобикаля, щурмува и напредва; думите му са цитирани от Telegram канала на властите в Република Дагестан. Две седмици по-късно тръгват първи съобщения за гибелта на Шихабидов.

Институтът за изследване на войната (ISW) постави автентичността на записа под съмнение в оценката си от 7 август. Доводите са два: Путин не назовава събеседника си по име, а множество местни източници са докладвали гибелта на Шихабидов през май 2025 г. и сочат Денис Шишов начело на съединението. Първият довод се потвърждава от звука дотолкова, доколкото президентът реално не се обръща към него поименно; самият офицер обаче се представя с фамилията си още в самото начало. Шишов пък е начело на дивизията именно до указа от 10 март 2025 г., така че вторият аргумент описва състоянието отпреди назначаването на Шихабидов.

По същата оценка обаждането е опит да се отговори на упрека, че Путин е откъснат от онова, което става на фронта. В последните няколко седмици военни кореспонденти и част от твърдолинейните среди в руската столица се оплакаха от разминаването между бойната обстановка и начина, по който тя бива представена на Путин. Уверението, че няма проблеми, които да изискват докладване, идва точно в момент, когато тази среда се оплаква от точно обратното. Публичният доклад от командир на дивизия към висше политическо ръководство, включително с въпроси за снабдяване и срокове, отговаря на този упрек, без да го назовава директно. Сергей Марков, бивш съветник на Путин, представи записа в Telegram като ход срещу западното твърдение, че Украйна е обърнала хода на войната.

Числата от стенограмата могат да бъдат сравнение с реалната териториална динамика в Донбас. Отчетени са единствено загубите на противника; за собствените загуби в текста няма и дума. През юли настъпващите сили окупираха 45,96 кв. км. при Покровск и 34,67 кв. км. при Добропиля, което ISW определи като крайно недостатъчно спрямо обявените цели. Заявените украински загуби от над 6000 души на един участък не са намерили съизмеримо отражение в териториалния напредък, а спечеленото при Добропиля е резултат от действията на цялата групировка за цял един месец, не само на 76-а. ISW оценява превземането на цялата Донецка област до 31 декември 2026 г. за крайно нереалистично, а овладяването на т.нар. „крепостен пояс“ – Константиновка, Дружковка, Славянск и Краматорск в близко бъдеще — за слабо вероятно. Настоящите операции при Покровск и Добропиля са описвани като общо усилие за обхождане на украинските позиции от югозапад. Самият Покровск се намира под руска окупация от началото на февруари, а руският натиск към Добропиля се развива от вече заетата агломерация.

Обяснението, че записът е изфабрикуван, и обяснението, че съобщенията от май 2025 г. са неверни, имат приблизително еднаква тежест. Възпоменанията са били проведени в родната му република и сред хора и институции, които би трябвало да имат достоверна информация: паметният кът в Каспийск е инсталация от траен характер, а не временна публикация, която може просто да бъде премахната, а самото прощаване е свързано с конкретен гробищен парк и дата. Срещу това стоят валидните документи и самата публикация от 6 август, в чието заглавие президентската администрация изписва името му.

Самият запис не позволява еднозначно да се отхвърли нито едно от двете обяснения: фамилията е изрично спомената, но чий е конкретният глас не може да бъде установено. Остават и други въпроси – защо един от училищните фоторепортажи е бил свален и защо докладваните числа се появяват в стенограмата, но не и в аудиото. Появата на Шихабидов пред камера, указ за назначаване на друг командир на 76-а или посмъртно отличие на негово име биха могли да разплетят мистерията. Дотогава на въпроса дали командирът на едно от най-известните съединения на въздушно-десантните войски е жив няма отговор от публичен източник в Русия, а официалната публикация на Кремъл от 6 август игнорира изцяло съобщенията отпреди година.