Проиранска групировка обяви обстрел по израелски войски край Дараа

🇸🇾🇮🇱 Групировка, представяща се като „Ислямска съпротива в Сирия“, обяви, че е нанесла обстрел по израелски войски в провинция Дараа в южната част на страната. Съобщението беше публикувано вечерта на 9 август и споделено от авторитетния наблюдател на  War Noir, който по кадрите разкри използвания боеприпас като 107 мм осколочно-фугасен реактивен снаряд иранско производство. Израелските отбранителни сили (IDF) не са потвърдили подобен обстрел; за него не съобщават и сирийски или международни агенции.

Въпросният боеприпас се среща под две имена. Иранската военна промишленост го предлага за износ като „Фаджр-1“, докато в справочниците за невзривени боеприпаси се води като „Хасеб“. Става въпрос за 19 кг реактивен снаряд с осколочно-фугасна бойна глава от около 8 кг и обсег до 9 км, който се произвежда от „Шахид Багери“ към иранската Организация на аерокосмическата промишленост и по конструкция почти копира китайския „Тип 63-2“. Изстрелва се както от 12-цевна установка, така и от единични тръби, сглобени на място. Това е сред най-широко използваните артилерийски боеприпаси в региона, който се среща в най-различни въоръжени групи, така че появата му в кадрите не сочи към конкретен канал за снабдяване.

Името в съобщението почти сигурно сочи към „Фронта на ислямската съпротива в Сирия“, познат още като „Ули ал-Баас“. Фракцията се появява за първи път на 17 декември 2024 г. – едва девет дни след падането на Башар ал-Асад – под името „Фронт за освобождение на Юга“, а през януари 2025 г. се преименува и сменя емблемата си с изображение на вдигната ръка, стиснала автомат. Мотивът е заимстван от ливанската Хизбула. Начело стои лице, представящо се като Абу Муджахид, а военните заявления на формацията се публикуват от името на говорител с псевдонима Абу ал-Касем. От края на януари 2025 г. персийскоезични канали в Telegram, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, системно споделят нейните публикации.

Обявените от формацията операции обаче значително изпреварват потвърдените бойни действия от нейна страна. На 13 януари 2025 г. групата съобщи, че разгръща леко бронирани машини и бойци в провинциите Кунейтра, Суейда, Дараа и Дамаск. На 26 януари заяви, че е свалила израелски дрон. На 31 януари съобщи за удар срещу израелски военни в село Тарандже в северния край на Кунейтра, без да предложи никакви доказателства, а през февруари отрече този случай в публикация на собственият си канал в Telegram. Към края на същия месец фракцията съобщи, че тепърва сформира бойни клетки – т.е. предишните ѝ заявки са изпреварвали изграждането на собствената ѝ бойна структура.

Единствената частично проверена акция остава ракетният обстрел срещу Голанските възвишения от 3 юни 2025 г. IDF потвърдиха, че от сирийска територия са изстреляни две ракети, а на другия ден Абу ал-Касем пое отговорност. Видеото, публикувано от групировката, показваше две установки, но не и самия пуск. Това беше първата стрелба от Сирия по територията на Израел след 5 май 2024 г. Отговорът на Израел последва само броени часове по-късно: артилерийски огън по огневата позиция на около 12 км от границата и серия въздушни удари в цяла Южна Сирия. SANA съобщи за 8 убити и 7 ранени в редиците на сирийската армия при удара в Дараа, а министърът на отбраната Израел Кац възложи отговорност за атаката лично на Ахмад ал-Шараа и заяви, че няма да допусне връщане към реалностите отпреди 7 октомври. Следващата обявена операция дойде чак на 2 април 2026 г., когато формацията съобщи за засада в Кунейтра и за втори свален апарат.

Най-тежкият документиран бой на израелската армия в Сирия обаче не е свързан с тази формация. На 28 ноември 2025 г. израелски патрул навлезе в Бейт Джин в селския район на Дамаск и се натъкна на силна съпротива с леко стрелково оръжие. В боя загинаха най-малко 13 души, сред тях жени и деца, а Израел съобщи за шестима ранени свои войници, трима от които в тежко състояние. Израелската страна приписа задържаните бойци на „Ал-Джамаа ал-Ислямия“.

Новото съобщение идва на фона на почти ежедневно израелско военно присъствие на сирийска територия. Сирийската обсерватория за правата на човека преброи 53 операции в югозападната част на страната от началото на 2026 г. до 30 юли: четири въздушни удара и 49 действия на сухопътни части, при които са били убити петима души. Операциите са концентрирани в провинция Кунейтра и крайния запад на провинция Дараа. На 4 и 5 август израелски сили влязоха в село Мария в Ярмукския басейн, претърсиха няколко къщи и се изтеглиха без извършени арести, докато северно от Уади ал-Ракад булдозер под прикритието на танк разчистваше стар черен път. На 7 август израелски части откриха огън по две населени места в западната част на провинцията. Веднага след падането на Асад Израел обяви Споразумението за разделяне на силите от 1974 г. за невалидно и оттогава действа отвъд старата линия.

Дамаск междувременно преговаря. На 26 юли Ахмад ал-Шараа заяви, че страната работи за споразумение за сигурност с Израел с участието на няколко държави и че успехът му би отворил път към пълноценен мир, но същевременно подчерта, че Сирия не се отказва от правата си над Голанските възвишения. Сирийските власти си поставиха срок до края на годината за постигане на договорки в сферата на отбраната. Текущите преговори вървят под посредничество от САЩ, с директни срещи в Париж и Баку, и са фокусирани върху възстановяване на споразумението от 1974 г., връщане на разделителна зона под наблюдението на ООН и изтегляне до линиите отпреди 8 декември 2024 г. Основният спор остава планината Хермон: Дамаск настоява израелските части да напуснат заетата част от планината, а другата страна отказва.

Южна Сирия обаче не се дели на два лагера. В Сувейда, където при сблъсъците от юли 2025 г. загинаха над 1700 души, повечето от тях друзи, реда се поддържа от местни въоръжени фракции вместо сили, изпратени от столицата. През януари 2026 г. духовният водач Хикмат ал-Хиджри постави автономията на провинцията като централно искане и я обвърза с външен гарант, какъвто според него може да бъде единствено Израел. От представители на друзкото духовенство дойде и предложение провинцията да стане част от израелската държава. Практическата пречка е географска: Израел няма обща граница със Сувейда, а Йордания, която има, отказва да отвори пропускателен пункт или хуманитарен коридор. Така на юг от Дамаск едновременно действат правителство, което преговаря за израелско изтегляне, общност, която настоява за външен гарант, и подкрепяна от Иран фракция в нелегалност, чиито твърдения почти винаги изпреварват реалните действия.

Дали действително е имало обстрел край Дараа, ще може да се прецени и по онова, което последва. Ракетите от 3 юни 2025 г. предизвикаха ответен огън още в рамките на същата нощ, довел до осем загинали сирийски войници и обвинение, отправено директно към сирийския президент. Ако и през следващите дни от израелска страна не последва реакция или потвърждение, новото твърдение ще остане поредната заявка на формацията без възможност за независимо потвърждение. И след залпа срещу Голанските възвишения, и след боя при Бейт Джин Израел сам оповести случилото се в рамките на часове.

Афганският фронт на свободата удари талибите в Зебак – бой за граничните височини

🇦🇫 Фронтът за освобождение на Афганистан (AFF) започна офанзива срещу позиции на талибаните в район Зебак на североизточната провинция Бадахшан и твърди, че е изтласкал врага от височините около граничния батальон в Зебак. Настъплението стартира сутринта в четвъртък от няколко посоки срещу бази, части и укрепени точки на режима и към събота все още беше в ход. Съобщава се за най-малко 21 убити талибани, сред които няколко командири, и 37 други ранени.

Сред убитите командири е Мула Шадаб, ръководил подразделението в Зебак, а също Маулви Гул Ахмади, Мула Фаридуллах и Кари Умари Лазари, начело на гранични роти в района. Сумирани, твърденията дават 58 жертви – цифрата, с която фронтът обяви, че сраженията навлизат в нова фаза. „Досега няколко опита на талибаните да си върнат освободените стратегически позиции се провалиха и всеки път групировката понасяше значителни загуби, принудена да отстъпва“, се казва в изявление на AFF.

Около обед в събота бунтовниците заявиха, че са свалили и два дрона на талибаните. Потвърждението от ръководството на фронта се забави, но се появиха кадри от планински район с останките на летателните апарати, разпространени по-късно от самата група. Афганският журналист Билал Сарвар съобщи в Х, че сражението е продължило над 20 часа и талибаните са използвали дронове, които са свалени от бойци на фронта.

Версията на талибаните е коренно различна. Hurriyat Radio, контролирана от талибаните медия, съобщи за петима убити бойци, цитирайки сведения от пресслужбата на 219-а дивизия от 207-и корпус на Ислямския емират. Според описание бойците на AFF са опитали да преминат границата от пакистанския окръг Читрал и да навлязат в Бадахшан за дестабилизиращи действия. Твърди се, че са получили база от пакистанската армия в Читрал, откъдето са планирали да навлязат в район Зебак през прохода Шах Салим. AFF представя себе си като вътрешна съпротива, докато обвиненията за чуждестранна подкрепа са рутинен епизод от реториката на талибаните и засега остават без потвърждение.

Ударът в Зебак идва седмица след друг показателен епизод в същата провинция. В нощта на петък, 17 юли, друга въоръжена групировка на име „Сепахиан-е Михан“ („Войници на родината“), водена от бившия член на афганистанските специални части Абдул Каюм Маланг, за кратко превзе центъра на район Яфтал-е Паин в западната част на Бадахшан. 20-25 бойци щурмуваха сградата на местната администрация, полицейското командване и офиса на разузнаването, свалиха талибанското знаме и издигнаха свое, разоръжиха членове на талибаните и отнесоха оръжие, техника и автомобили, преди да се изтеглят след няколко часа. Това беше първото съобщено, макар и временно, овладяване на районен център от опозиционни сили от завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.

Особеното в случая Яфтал е, че самите талибани го признаха. Полицейският говорител Ехсанулла Камгар определи нападателите като „безотговорни лица“, избягали след идване на подкрепления, а началникът на щаба Фасихудин Фитрат посети района, нарече извършителите „размирници“ и посочи, че повечето от тях са задържани. Именно този епизод е прецедентът, който наблюдатели и афгански журналисти сочат като първи от 2021 г. насам. Двете събития лесно се сливат в едно, но зад тях стоят различни групи, различни краища на провинцията и различен характер: краткотрайно овладяване на административен център при Яфтал срещу продължителен бой за гранични височини при Зебак.

Провинция Бадахшан заема най-североизточния ъгъл на Афганистан, планинска и труднодостъпна, опряна в Таджикистан, Китай и Пакистан. Зебак се намира на изток, близо до границата с Пакистан, а Яфтал-е Паин – на запад, до провинциалния център Файзабад. Именно географията прави региона идеален за въоръжена съпротива: тесни долини, високи проходи и близка граница, отвъд която следите се изгубват. Струпването на няколко нападения за броени дни показва, че натискът вече не е ограничен до едно изолирано огнище.

Активността на Фронт за освобождение на Афганистан не се изчерпва със Зебак. На 25 юли групата съобщи за ракетен удар срещу военна колона на талибаните, движеща се от Кабул към Бадахшан през район Доши в провинция Баглан; по нейни данни 7 талибани са убити и 6 са ранени, без загуби за нападателите. Ако тези претенции отговарят на реалността, фронтът е действал едновременно по маршрута към провинцията, но и вътре в самата нея – модел на изтощаване по снабдителните пътища, а не еднократен щурм.

Групировката е основана през март 2022 г. от генерал Мохамад Ясин Зия, началник на Генералния щаб на Афганистанската национална армия и изпълняващ длъжността министър на отбраната до самото сваляне на правителството от талибаните през 2021 г. Ръководният съвет на фронта наброява около 50 души начело на комитети в области като външна политика, културни и религиозни въпроси. Ядрото на състава е съставено от бивши служители на силите за сигурност. Групата заявява операции в повечето провинции на страната и координация с Националния фронт на съпротивата (NRF), най-известното анти-талибанско формирование, изградено около наследството на Панджшир.

За близо пет години управление на талибаните въоръжената съпротива в Афганистан остана разпокъсана и на моменти почти невидима. Фокусирането на удари в Бадахшан за няколко дни – настъплението на AFF по граничните височини на Зебак и краткото овладяване на районен център от друга групировка – не измества баланса на силите, но показва, че различни формирования са способни да действат паралелно и в крайна сметка да принудят талибаните да реагират открито, включително признавайки загуба на територия. Дали това е началото на по-широка вълна, или серия от изолирани удари, ще проличи от едно: дали спечелените позиции се задържат. Засега и при двата случая нападателите се изтеглиха.

Война на релсите: анатомия на руската съпротива срещу Кремъл в дълбокия тил.

🇷🇺 Руската съпротивителна група „Черна искра“ съобщи, че е извела от строя газопровода „Валдай-Псков-Рига“ в района на Стара Руса – артерия, която захранва Псковския завод за апаратура за далечни комуникации, производител на секретно радио оборудване за Министерството на отбраната, Газпром и РЖД.

В своята публикация тя свърза избора на целта с три доверени лица на президента Владимир Путин – Сергей Чемезов от „Ростех“, Алексей Милер от „Газпром“ и Олег Белозьоров от РЖД – и с премерена ирония заявява, че отсега нататък „тя решава на кого да тече газът в северозапада на Русия“. Жестът е показателен не толкова с физическия резултат – независимо потвърждение за поражението липсва, а такива канали често надценяват постигнатия ефект – колкото с това, че илюстрира един цял пласт от войната, който до голяма степен остава непознат за широката публика: въоръжената съпротива във вътрешността на Русия.

Зад групата „Черна искра“ стои една-единствена публична фигура – Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на Газпромбанк, който от началото на войната се сражава на украинска страна и през май осветли движението, след като обяви неговите цели без заобикалки: диверсии, сваляне на режима и разпад на империята. Но „Черна искра“ е просто един фрагмент от мозайка, която е далеч по-разнородна и противоречива отколкото победоносната реторика на тези канали внушава.

Грешката, която допускат повечето външни наблюдатели, е да обединят под названието „руска съпротива“ цели четири явления с различна природа и лоялност.

• Идеологически мрежи – като „Бойна организация на анархокомунистите“ (БОАК), която от февруари 2022 г. извежда от строя жп линии, подпалва военкомати и комуникационни кули и публикува наръчници за саботаж. Това са реални антивоенни руснаци, които по собствените им оценки поддържат между 20 и 40 автономни клетки на територията на Русия.
• Проукраински диверсанти – „Атеш“ (в превод: „огън“) – група с кримско-татарски корени, отговорна за над половината диверсии в Русия, с 32 акции, проведени само за 2025 г. – от държавната граница с Украйна чак до Далечния изток.
• Националисти – Легион „Свобода на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“ (обявен от Кремъл за терористична организация на 30 декември 2023 г.), действат не като нелегална мрежа, а като подразделения в състава на Въоръжените сили на Украйна и провеждат трансгранични операции в Курска и Белгородска области.
• Хибридни явления – „Черна искра“ съчетава публично лице зад граница с агентурна мрежа на терен.

Моделът на действие издава именно тази разнородност. Идеологическите клетки залагат на евтиния, масов саботаж: разглобяване на скрепления на релси, палежи на релейни шкафове по участъци – точката, в която минимално усилие спира максимален трафик. „Атеш“ работи на същия принцип, но координирано с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна: на 7 юни групата съобщи за унищожаване на тежък жп кран от серията ЕDK-300/5 във Воронежка област, а през май претендира, че диверсия в Московска област е лишила част от ПВО около столицата от капацитет за наблюдение. На по-високо, професионално ниво са съвместните удари със Силите за специални операции (ССО) на Украйна – както при поразяване на първичната установка за преработка на Илския НПЗ в Краснодарски край през септември 2025 г. и завода „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област в нощта на 4 октомври, и двата приписани на сътрудничество с „Черна искра“. Към тях ще добавим и серия от съмнителни взривове по танкери в руски пристанища от края на 2024 г. насам.

Тъкмо тук е и най-неудобният факт за романтичния разказ. Голяма част от хилядите случаи (ACLED анализира над 1200 събития в Русия и окупираните територии на Украйна) се извършват не от идеологически борци, а от наети аматьори, често непълнолетни, вербувани в Telegram срещу заплащане. ГУР предлага възнаграждение в парични суми за палеж, изисква фото, видео и GPS-доказателство за извършеното и плаща суми от порядъка на 10 000 рубли (около 120 долара) на еднократни изпълнители, които често не осъзнават, че са оперативен консуматив. Кремъл води огледална кампания, вербувайки украински тийнейджъри по съвсем сходен начин. С други думи, под знамето на „съпротивата“ съжителстват автентичното политическа съпротива и студената, транзакционна икономика на саботажа, в която рискът е изнесен изцяло върху най-уязвимите.

Отговорът на Кремъл е тъкмо толкова безмилостен, колкото и системен. ФСБ преобразува саботажа в основание за показателни присъди: по членовете за тероризъм руските съдилища произнасят средно около 5 присъди дневно. Жител на Краснодарския край получи 16 години за палеж на жп мрежата още в началото на 2025 г. В края на декември четирима жители на Кубан получиха дългогодишни присъди за палеж на релеен шкаф. Анархистът Руслан Сидики беше осъден на 29 години от гарнизонния военен съд в Рязан за взрив на релси към фронтовата линия, както и за удар с дрон срещу военна база, с над 58 милиона рубли обезщетения и глоби. Все по-често на подсъдимата скамейка сядат непълнолетни – двама тийнейджъри на 15 и 16 години в Нижегородска област получиха 6 и 8 години за диверсия на жп линия. През март 2026 г. ФСБ докладва общо 37 ареста на руски граждани за палеж по украински инструкции, а от началото на 2025 г. твърди, че десетки „терористични“ деяния с участие на малолетни са били осуетени.

Стратегическата равносметка изисква трезва оценка, която самите канали избягват. Физическият ефект на огромна част от тези акции е тактически и преходен: повредени релейни шкафове, прекъснати трасета и подпалени трансформатори се възстановяват бързо, а трафикът се пренасочва – заключение, до което стига и ACLED, описва нанесените щети предимно като символни. Реалната стойност на групата лежи другаде – в информационно и психологическо измерение: то принуждава Кремъл да разпилява ресурс по охрана на хиляди километри тилова инфраструктура, подхранва усещането за несигурност дълбоко зад фронта и доставя на украинското разузнаване мрежа от очи в територия, до която иначе няма достъп.

Същата равносметка обаче разкрива структурните ограничения на този вид съпротива: дълбоката фрагментация и идеологическа несъвместимост на съставните ѝ части – анархисти, либерали и националисти емигранти не споделят нито обща визия, нито командна структура или контакти – и до известна степен зависят от външно спонсорство. Доколкото живецът ѝ се захранва от украински пари и логистика, тя остава помощен инструмент в борбата срещу руската агресия, а не автономен вътрешен политически фактор, способен да бутне режима на Путин. „Ледът се пропука“, както заявява „Черна искра“, но от пукнатината до разлома има дистанция, която нито честотата на саботажите, нито реториката са в състояние да скъсят.

Мащабен пожар в „Азовстал" в окупирания Мариупол, съмнения за поразена руска база в комплекса.

🔥 Мащабен пожар избухна днес следобед в металургичния комплекс „Азовстал" в окупирания Мариупол, според публикации на местни канали в Telegram. Гъст черен пушек е видим от всички квартали на града, според данни на „Мариуполь сейчас“ и местни жители, публикували кадри от различни точки на града.

Според първоначалните оценки пожарът е възникнал в зона, в която руските окупационни части поддържат военна база с разположена техника. Официално потвърждение от украинската страна – СБУ, ГУР или кабинета на кмета Вадим Бойченко – все още не е публикувано към момента на писане на този материал.

„Азовстал" се намира под руска окупация от 16 май 2022 г., когато последните защитници от полка „Азов" и 36-та морска пехотна бригада получиха заповед да прекратят отбраната. След превземането му от окупационните сили, те постепенно превърнаха разрушения металургичен гигант в логистичен и оперативен възел. По данни на Euromaidan Press от юли 2025 г. Русия е създала поне две военни бази в рамките на комплекса, които използват прикритието на промишлените структури за съхранение на военна техника, складове за боеприпаси и временни казармени помещения. Посочените обекти са документирани като цели за украински удари през цялата 2025 и 2026 г. – през март 2026 г. украински дронове удариха руска база в покрайнините на Мариупол, а през март 2025 г. партизаните на „Маріупольський Спротив" подпалиха друга руска база в града и унищожиха няколко превозни средства.

Визуалният анализ на кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, показва гъст черен пушек, типичен за горене на горивно-смазочни материали, гуми или нефтени продукти. Структурата на комплекса – промишлени халета, комини и оголени метални конструкции – е различима на снимките и отговаря на западния периметър на „Азовстал". Към момента на публикуване няма кадри, които да показват момента на удар или експлозия, което не позволява еднозначно отделяне между сценариите за удар с дрон или ракета, саботажна акция на партизани или вътрешен инцидент с боеприпаси.

Предисторията на партизанската дейност в Мариупол подкрепя сценария за нападение от украинска страна. Координационният център на украинската съпротива поддържа активна мрежа в окупирания град, която през последните 18 месеца извърши серия от поразяващи акции – на 13 август 2023 г. „Маріуполь.Спротив“ съобщи за унищожаването на руска база с поне 10 убити окупатори, а на 23 март 2025 г. партизаните подпалиха руска база и унищожиха няколко превозни средства.

Петро Андрющенко, директор на Центъра за изследване на окупацията към Министерство на реинтеграцията на Украйна, потвърди в реално време поне 4 различни инцидента в района на „Азовстал" през последните месеци. Освен това са документирани украинските удари с дронове и крилати ракети „Storm Shadow“ срещу логистични възли в Мариупол още през май 2023 г., когато три ракети унищожиха руска база на територията на комплекса.

Тактическото значение на пожара подлежи на уточнение. Ако кадрите наистина показват поразяване на руска военна база, ударът би се вписал в общата украинска кампания за дезорганизация на руския логистичен тил в Запорожка и Донецка област, която набра скорост през тази пролет. Мариупол действа като задтилов възел за логистиката на руските групировки, действащи на южния фронт, в т.ч. за натиска при Гуляйполе, неутрализиран от украинските контраатаки през януари-февруари. Поразяването на склад с боеприпаси или склад за гориво в зоната на „Азовстал" би засилило натиска върху руските линии за снабдяване на разстояние от близо 100 км до фронтовата линия.

Съпротива против властта на талибаните в Афганистан

🇦🇫 След свалянето на правителството на Афганистан под ръководството на президента Ашраф Гани и поемането на властта от талибаните, общо 14 въоръжени групировки обявиха съществуването си в различни региони на Афганистан с основна цел борба срещу талибаните.

Важно е да се отбележи, че някои от тях, като Ислямска държава-Хорасан и Движението за съпротива за справедливост, бяха активни и преди падането на правителството на Ашраф Гани.

Списък на съпротивителни групи

1. Движение за съпротива за справедливост
   Сили под командването на Абдул Гани Алипур
   Начало на дейност: 2013 г.
   Регион на дейност: Майдан Уардак, Гор, Дайкунди, Газни, Урузган и Бамиан
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Част от бившите сили на Хезб-е Вахдат-е Ислями и под влиянието на Абдул Али Мазари
2. Ислямска държава – провинция Хорасан
   Начало на дейност: април 2015 г.
   Регион на дейност: източни и северни райони на Афганистан
   Салафистко-джихадистки и уахабистки тенденции
3. Афганистански национален фронт за съпротива
   Сили, лоялни на Ахмад Масуд
   Начало на дейност: 15 август 2021 г.
   Регион на дейност: Панджшир, Баглан, Каписа и Парван
   Етническа принадлежност: таджики
4. Фронт за свобода на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Ясин Зия
   Начало на дейност: 4 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Тахар, Кундуз и Бадахшан
5. Фронт на свободния народ на Афганистан
   Начало на дейност: 7 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Хост, Каписа, Кабул, Парван и други
   Няма единен командир; съюзници на силите на Ахмад Масуд
6. Тигрите на свободен Туркестан
   Сили, лоялни на Яр Мохамад Достум
   Начало на дейност: 8 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Джозджан и Фаряб
   Етническа принадлежност: узбеки
7. Национално ислямско движение за освобождение на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Халед Азиз
   Начало на дейност: 23 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Нангархар, Кунар и Хелманд
   Етническа принадлежност: пуштуни
8. Фронт за свобода и демокрация
   Начало на дейност: 24 март 2022 г.
   Регион на дейност: шиитски и централни райони
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Следват идеите на Абдул Али Мазари
9. Висш съвет на съпротивата
   Сили, лоялни на Ата Мохамад Нур
   Начало на дейност: 25 март 2022 г.
   Регион на дейност: северни и централни провинции
   Етническа принадлежност: таджики и хазарейци
10. Народна демократична партия на Афганистан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Кабул
    С комунистически наклонности
11. Фронт за освобождение на Западен Нуристан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Нуристан
12. Възход на свободата
    Начало на дейност: 5 май 2022 г.
    Регион на дейност: Санг-2 Такхт, провинция Дайкунди
    Етническа принадлежност: хазарейци
    Влияние от идеите на Абдул Али Мазари
13. Вълчи единици
    Сили, лоялни на генерал Абдул Рашид Достум
    Начало на дейност: 6 май 2022 г.
    Регион на дейност: Барка, Баглан
14. Патриотичен фронт
    Начало на дейност: 10 май 2022 г.
    Регион на дейност: Газни, Кабул и Херат