МВФ и Световната банка възобновяват отношенията си с Венецуела след 7 години

🇻🇪 Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че подновява официалните си отношения с Венецуела, които бяха прекъснати през 2019 г. Часове по-късно със сходно изявление излезе и Световната банка, което на практика нормализира достъпа на Каракас до двете ключови глобални финансови институции.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева определи решението като „важна стъпка, направена съгласно позициите на членовете на Фонда“, която позволява повторно ангажиране „по начин, който в крайна сметка може да бъде от полза за венецуелския народ“, гласи съобщение на институцията.

От своя страна временният президент Делси Родригес определи подновяването като „голямо постижение на венецуелската дипломация“, цитирана от Al Jazeera.

Отношенията бяха замразени през 2019 г. в резултат на международното разцепление във връзка със спор за  легитимността на тогавашния президент Николас Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо. На следващата година МВФ отхвърли искане на Каракас за спешен заем от 5 милиарда долара за борба с пандемията, докато последният кредит от Световната банка за страната е отпуснат през 2005 г.

Нормализацията идва след политически трусове в началото на годината, когато администрацията на Доналд Тръмп отстрани Мадуро чрез специална военна операция в Каракас, която го изправи пред редица обвинения от федерален съд в Ню Йорк, включително за наркотрафик и притежание на оръжия. На негово място властта пое Делси Родригес, а Вашингтон отмени санкциите срещу нея няколко седмици преди изявленията на двете институции – ход, който фактически ѝ даде международна легитимност.

Макар Венецуела да е член на МВФ и Световната банка още от 1946 г., това е първата цялостна икономическа оценка на страната от близо две десетилетия насам. Страната е затънала в едни от най-тежките финансови дисбаланси в света – около 60 милиарда долара в необслужвани облигации и общ външен дълг между 150 и 170 милиарда долара по данни, цитирани от BusinessWorld. Анализатори от JPMorgan изчисляват, че Каракас разполага и с около 5 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ), които биха могли да се отключат при пълно възстановяване на отношенията.

Първоначално МВФ ще се фокусира върху събиране на базови данни и оценка на икономиката – стандартна процедура, която предхожда технически консултации и кредитни програми. Всеобхватно преструктуриране на суверенния дълг обикновено изисква нова кредитна програма с Фонда. Към момента на публикуване на тази новина нито информационното министерство, нито централната банка на Венецуела са коментирали развръзката.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

Тръмп: „Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

🇺🇸🗳️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на пресконференция в Белия дом, че ако се кандидатира за президент на Венецуела, би получил „най-много гласове в историята на страната".

„Така че когато приключа с това", имайки предвид войната срещу Иран, „мога да отида във Венецуела", каза той в шеговит тон пред журналисти. Тръмп добави, че ще започне да учи испански: „Няма да ми отнеме дълго. Добър съм с езиците. Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

Tой направи подобни изказвания и предходната седмица, когато в присъствието на държавния секретар Марко Рубио заяви, че е „човекът с най-висок рейтинг в проучванията" в страната от Латинска Америка и може да се изправи срещу Делси Родригес.

Непосредствено след тов обаче Тръмп премина към сериозен регистър и изрази задоволство от работата на „избрания президент", както нарече изпълняващата длъжността президент Родригес. Освен това той направи директен паралел с Ирак след 2003 г., за да обоснове своето решение да запази структурите на боливарския режим в Каракас.

„Помните ли Буш в Ирак? Уволни генералите, уволни полицията, уволни всички. И какво се получи? Хаос. И какво стана? Създаде се Ислямска държава. Тези генерали и тези войници се обединиха. При нас това няма да стане", аргументира се Тръмп. Тази линия на разсъждения от страна на Тръмп не е нова, тъй като още средата на януари, малко след задържането на Мадуро, американският президент използва идентичен аргумент, за да обясни защо администрацията му работи с Родригес вместо с венецуелската опозиция.

Тръмп определи ситуацията във Венецуела като успешна. „Влязохме, постигнахме голям успех. Военна мощ, невиждана досега", каза той, визирайки операция Absolute Resolve от 3 януари 2026 г. По време на операцията около 150 самолета, вдигнати във въздуха от 20 различни бази в Западното полукълбо, неутрализираха ПВО на Венецуела и нападнаха резиденцията на Мадуро в Каракас. За около два часа и половина президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани до самолетоносач, а впоследствие — до Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения за наркотероризъм. При операцията загинаха между 75 и 100 души, според различни оценки – Washington Post посочи около 75 загинали военни, докато венецуелският вътрешен министър Диосдадо Кабейо заяви пред CNBC, че жертвите надхвърлят 100. Сред убитите бяха 32 кубински бодигарди, намиращи се на венецуелска територия, където отговаряха за личната охрана на Мадуро.

На 5 януари вицепрезидентът Делси Родригес положи клетва като изпълняваща длъжността президент пред Националното събрание – първата жена, упражняваща президентски правомощия в историята на Венецуела, съобщи Al Jazeera. Първоначално тя описа ареста на Мадуро като „варварство" и нарушение на суверенитета, но на следващия ден зае по-смирена позиция, предлагайки „програма за сътрудничество" със САЩ. Оттогава отношенията между Вашингтон и Каракас се затоплят осезаемо: на 1 април Министерството на финансите на САЩ свали санкциите срещу Родригес, наложени още през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп, след което американското посолство в Каракас, затворено от март 2019 г., беше насрочено да отвори отново врати тази седмица, съобщи Bloomberg.

Въпреки шеговития тон, изказванията на Тръмп за президентска кандидатура във Венецуела са юридически неосъществими — конституцията на страната изисква президентът да е венецуелски гражданин по рождение, а американското право забранява на действащ президент да заема чужда държавна длъжност. Зад реториката обаче стои по-съществен сигнал: администрацията на Тръмп разглежда Венецуела като пример за успешната смяна на режим, при който ключовите държавни структури са запазени, за да се избегне вакуумът на властта, довел до възхода на Ислямска държава в Ирак след 2003 г.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.

Линдзи Греъм: Президентът Тръмп е „златният стандарт“ за външната политика.

🇺🇸 Сенатор Линдзи Греъм заяви, че според него президентът Доналд Тръмп е „златният стандарт“ на Републиканската партия за подход спрямо външната политика и дори надминава наследството на Роналд Рейгън, когато говорим за стратегия към ключови диктаторски режими.

Греъм направи своето изказване по време на телевизионно интервю в ефира на Fox News, където обсъдиха последните действия на САЩ срещу Иран и други глобални заплахи.

Сенаторът посочи, че Тръмп е постигнал значителни резултат,и които не са били реализирани от предшественици, включително ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и предполагаемото предстоящо падане на режима в Куба.

Сенаторът нарече настоящия ирански режим „майката на международния терор“ и прогнозира неговия крах, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят мощни въздушни удари, насочени срещи цели на Революционната гвардия, въоръжените сили и репресивния апарат, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и почти цялото военно-политическо ръководство.

Изказването на Греъм отразява подкрепата на ястребите в Републиканската партия към по-агресивната линия на външна политика, докато действията на Тръмп в Близкия изток продължават да са предмет на спорове и разделение в Съединените щати.

Нанесените удари по режима на Иран целят да ограничат способностите му и да намалят неговото влияние в региона, но критици се опасяват за рискове от ескалация и дългосрочна нестабилност.

Венецуела изтри официалната си позиция след смъртта на Хаменей

🇻🇪 Министърът на външните работи на Венецуела Иван Хил премахна официалното изявление в социалните мрежи, с което реагира на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран в събота, довело до смъртта на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Съобщението, първоначално публикувано в профила на Хил веднага след потвърждение за кончината на Хаменей, гласеше: „Венецуела дълбоко осъжда и съжалява, че в контекст на активни усилия на дипломацията и преговори беше избран военният вариант срещу Ислямска република Иран“.

„Венецуела потвърждава своя непоколебим ангажимент към мира, мирното разрешаване на спорове, зачитането на суверенитета и международното право“, гласи текстът, който избягва изричното споменава на САЩ, Израел и техните лидери. Часове по-късно изявлението изчезна от каналите, свързани с външно министерство.

Премахването на позицията съвпадна с официалното потвърждение за смъртта на Хаменей, определян от медиите като „мъченик на ционистко-американската агресия“. Иранското правителство обяви 40-дневен национален траур и преустанови официалните дейности за една седмица.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя в интервю за цифровата платформа The Atlantic, че новото ръководство на Иран се стреми към подновяване на разговорите с Вашингтон и увери, че се е съгласил на диалог.

Тръмп посочи, че Техеран „е трябвало да направи по-рано това, което е било съвсем лесно“, и заяви, че участници в иранската делегаиця на преговорите, с които наскоро са водени дискусии, са загинали при бомбардировките.

Критичен финансов застой заплашва защитата на Мадуро.

🇺🇸⚖️🇻🇪 Правната защита на венецуелския диктатор Николас Мадуро в САЩ внесе официален документ в съда на Южния окръг на Ню Йорк, с който информира за критичен финансов застой, който застрашава частното му представителство.

Адвокат Бари Дж. Полак е уведомил съдия Алвин Хелерщайн, че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) „изненадващо“ е оттеглила разрешението правителството на Венецуела да покрива правните разходи на Мадуро. Според внесения документ, на 9 януари OFAC е издала лицензи, които позволяват на Мадуро и неговата съпруга Силия Флорес да получават държавни средства от Венецуела за своята защита.

Въпреки това, по-малко от три часа по-късно, агенцията е изменила лиценза на Мадуро „без никакво обяснение“, като изрично е забранила на адвокатите му да приемат плащания от правителството на Венецуела – ограничение, което не е било приложено в случая на Флорес.

Защитниците на Мадуро увериха съда, че тази мярка нарушава Шестата поправка на американската конституция, която гарантира правото на адвокат по избор. Документът е категоричен в твърдението, че „г-н Мадуро не може да си позволи адвокат по друг начин“ и той има легитимното очакване венецуелската държава да поеме тези разходи съгласно своите закони и обичаи.

Защитата определи като противоречив факта, че OFAC дава позволения на търговски сделки с държавни субекти от Венецуела, но блокира средствата, предназначени за гарантиране на конституционно право. Поради липсата на отговор от страна на финансовите власти на искането за възстановяване на плащанията, правният екип обяви, че планира да внесе официално искане за съдействие от съда.

„Шестата поправка гарантира правото на адвокат. Въпреки това, САЩ обявиха Мадуро за нелегитимен през 2019 г. и биха могли да аргументират, че той няма право на президентски привилегии“, коментира журналистът от АП Джошуа Гудман.

Кубински служители напускат Венецуела.

🇻🇪🇨🇺 Кубински служители по сигурността и лекари напускат Венецуела, след като Каракас беше подложен на силен натиск от САЩ за прекратяване на най-значимия ляв алианс в Латинска Америка от десетилетия насам, съобщи Ройтерс, позовавайки се на 11 източника, запознати със ситуацията.

Временният президент на Венецуела Делси Родригес е поверила личната си охрана на венецуелски телохранители, според четири от източниците, за разлика от сваления президент Николас Мадуро и неговия предшественик, покойния президент Уго Чавес, които разчитаха на елитни кубински части.

Според властите в Хавана 32-ма кубинци са убити при военната атака на САЩ, при която на 3 януари беше заловен Мадуро. Тези войници бяха част от мащабно споразумение за сигурност между Каракас и Хавана, започнало в края на първото десетилетие на века. Чрез него агенти на кубинското разузнаване се внедриха в редиците на армията и страховитото венецуелско звено за контраразузнаване DGCIM, което беше от ключово значение за потушаването на вътрешната опозиция.

„Кубинското влияние беше абсолютно жизненоважно за оцеляването на чависткото правителство“, коментира Алехандро Веласко, доцент по история в Нюйоркския университет и експерт по въпросите на Венецуела.

В структурата на DGCIM някои кубински съветници вече са отстранени от постовете си, твърди бивш служител на венецуелското разузнаване. Част от кубинските медицински работници и съветници по сигурността са отпътували от Венецуела за Куба с полети през последните седмици, споделят двама от източниците.

Източник, близък до управляващата партия във Венецуела, заяви, че кубинците си заминават по разпореждане на Родригес заради натиска от страна на САЩ. Останалите източници не уточняват дали кубинците са принудени да напуснат от новото венецуелско ръководство, дали си тръгват по собствено желание или са отзовани от Хавана.

Решението за отстраняване на кубинците от президентската гвардия и контраразузнавателното звено не е било съобщавано до този момент.

F-35 от Националната гвардия на Върмонт се насочват към Карибите за операция „Южно Копие“.

🇺🇸✈️ Изтребители F-35 Lightning II от състава на 158-мо въздушно крило на Националната въздушна гвардия на Върмонт се отправят към Карибския басейн, където ще участват в ударни мисии в рамките на операция „Южно копие“, съобщи американски служител за The War Zone. Този ход отбелязва поредно натрупване на американски военни в региона за мисията за борба с наркотиците и оказване на натиск над венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Служител на Пентагона не успя да уточни точния брой самолети, дата и час на пристигане или мястото на разполагане, но предположи, че ще летят до „Руузвелт Роудс“ – възродената база на ВМС на САЩ в Пуерто Рико, която служи като междинен пункт за събиране на авиация и военнослужещи в района.

Стелт изтребители от Корпуса на морската пехота на САЩ започнаха да идват в базата в средата на септември. Самолети за електронна атака E/A-18G Growler също пристигнаха там вчера, което вероятно е най-очевидния признак, че САЩ се готвят за въздушни удари, повече от всеки друг през последните няколко месеца.

В сряда медиите във Върмонт съобщиха, че техника на въздушното крило се готви за разполагане, но не уточниха къде. „В сряда подполковник Меган Смит потвърди пред Vermont Public, че 158-мо изтребително крило „е получило федерална заповед за мобилизация“, съобщи изданието.

„Въпреки че не можем да обсъждаме конкретни срокове и местоположения, летците ни се обучават непрекъснато, за да гарантират, че са напълно подготвени да подкрепят федерални и щатски мисии, когато и където са нужни“, заяви Смит в имейл.

Републиканският губернатор Фил Скот заяви, че не разполага с информация за това къде ще бъдат разположени изтребителите. „Скот заяви по време на седмичния си брифинг с медиите в сряда, че Пентагонът е издал заповедите за мобилизация съгласно член 10 от федералният закон, който позволява на президента да постави сили от Националната гвардия под федерално командване“, според новинарското издание.

„Няма много какво да споделя, защото не знам за нито една мисия. Доколкото разбирам, в момента всичко идва от Националната гвардия или от Пентагона“, каза Скот.

Разполагането на F-35A в Карибите, които са първите тактически самолети на ВВС на САЩ, направили това, отваря възможност за пускане на управляеми бомби от 900 кг. по цели дълбоко на територията на Венецуела.

В момента изтребителите от пето поколение F-35B, разположени в Пуерто Рико, са ограничени до 450 кг боеприпаси. Освен това те имат значително по-кратък обсег и реално отсъстваща маневреност. На борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford няма разположени F-35, а само F/A-18 Super Hornet, а USS Iwo Jima в момента превозва малък контингент от AV-8B+ Harriers.

Като се вземе предвид всичко това, разполагането на F-35A е сериозен сигнал за това какво можем да очакваме в следващите няколко дни.

Русия и Беларус протягат ръка на Николас Мадуро на фона на натиска от Тръмп

🇧🇾🇷🇺 Русия и нейният близък съюзник Беларус се обърнаха към подложения на силен натиск венецуелски диктатор Николас Мадуро, а американският президент Доналд Тръмп ескалира мерките за отстраняването му, което повдига възможността да потърси убежище в чужбина.

Източници съобщиха за Ройтерс, че по време на телефонен разговор на 21 ноември Мадуро е казал на Тръмп, че е готов да напусне Венецуела, но само при условие че той и близките му получат пълна правна амнистия.

В четвъртък беларуският президент Александър Лукашенко проведе среща с Хесус Рафаел Салазар Веласкес, посланик на Венецуела в Москва, втора среща в рамките на 17 дни.

Според държавна агенция БелТА, Лукашенко е споделил на пратеника, че Мадуро винаги е добре дошъл в Беларус и е време да ги посети. Освен това днес беларуският президент беше цитиран как припомня на Веласкес, че на първата среща са се договорили да „координират някои въпроси“ с Мадуро.

„Договорихме се, че след разрешаване на конкретни въпроси ще намерите време да дойдете при мен и да се срещнем отново, за да можем да вземем подходящо решение, което е в компетентността ни. И ако е нужно, тогава ще включим и президента на Венецуела.“

Ройтерс поиска коментар от кабинета на Лукашенко относно значението на срещите и дали Беларус би била готова да предложи убежище на Мадуро, ако той се оттегли. Отговор не беше получен.

Кремъл заяви, че по време на телефонен разговор с венецуелския президент днес Владимир Путин е „потвърдил подкрепата си за политиката на правителството на Н. Мадуро, насочена към защита на националните интереси и суверенитета в лицето на нарастващия външен натиск.“

Администрацията на Тръмп е категорична, че не признава Мадуро, който е на власт от 2013 година, за легитимен президент на Венецуела. Той твърди, че е спечелил изборна победа миналата година на вот, отхвърлен като фарс от международната общност. Независими експерти смятат, че опозицията е спечелила убедително.

През последните месеци Тръмп засили натиска върху Венецуела, не на последно място с масивно военно струпване в Карибския басейн.

В интервю за Politico тази седмица Тръмп заяви, че „дните на Мадуро са преброени“, но в същото време отказа да коментира дали би бил готов да изпрати американски войски във Венецуела.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред репортери в четвъртък: „Надяваме се, че Белият дом ще успее да предотврати по-нататъшно плъзгане към пълномащабен конфликт, който заплашва да има непредсказуеми последици за цялото Западно полукълбо.“

Лукашенко, дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, поддържа приятелски връзки с Мадуро, а по-рано тази година започна и диалог с администрацията на Тръмп, след като години наред беше игнориран от Вашингтон и други западни държави заради дългото му досие в погазването на правата на човека и подкрепата за руската агресия срещу Украйна.

Тръмп започна да облекчава американските санкции срещу Беларус, а миналия месец за специален пратеник в страната беше назначен Джон Коул, който ще продължи дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на политически затворници от затворите на режима в Минск.

Съединените щати конфискуваха петролен танкер край Венецуела

🇺🇸⚔️🇻🇪 Съединените щати конфискуваха петролен танкер край бреговете на Венецуела, обяви днес президентът Доналд Тръмп, отбелязвайки ход, който покачи цените на петрола и вероятно ще ескалира допълнително напрежението между Вашингтон и Каракас.

„Току-що конфискувахме танкер край Венецуела – голям танкер, много голям, най-големият досега, и се случват и други неща“, заяви Тръмп, който по-рано тази година разпореди мащабно усилване на военното присъствие в региона – ядрен самолетоносач, изтребители, десетки кораби, подводници, десантна група и десетки хиляди войници.

Задържането на танкера може да е сигнал за нова агресивна кампания срещу венецуелския петрол – основният източник на приходи за страната.

Трима американски служители, които разговаряха с Ройтерс при условие за анонимност, споделиха, че операцията е ръководена от Бреговата охрана на САЩ, но отказаха да посочат името на танкера, под какъв флаг плава, нито точното място на задържането.

Британската компания за морски рискове Vanguard съобщи, че тази сутрин по крайбрежието на Венецуела вероятно е бил конфискуван танкерът Skipper. САЩ наложиха санкции на въпросния плавателен съд, когато той се казваше Adisa, заради участие в търговия с ирански петрол.

След новината за задържането фючърсите на петрола се покачиха, като от отрицателна територия фючърсите на Брент скочиха с 27 цента (0,4%) и затвориха на 62,21 долара за барел, докато West Texas Intermediate добави 21 цента (също 0,4%) до 58,46 долара за барел.

Въздействие върху петролния пазар?

През последния месец Венецуела изнасяше над 900 000 барела на ден: третият най-висок месечен показател за годината, заради увеличения внос на нафта от държавната PDVSA, която е необходима за разреждане на тежките местни сортове. Въпреки ескалиращия натиск върху президента Николас Мадуро, до този момент Вашингтон не беше предприемал директни действия срещу износа на венецуелски петрол.

Венецуела е принудена да продава на занижени цени на основния си купувач Китай, заради конкуренцията на санкционирания руски и ирански петрол.

„Това е поредният геополитически и санкционен удар върху текущата наличност на пазара“, посочи Рори Джонстън, анализатор в Commodity Context.

„Конфискуването на този танкер разпалва допълнителни притеснения за краткосрочните доставки, но не променя фундаментално ситуацията, защото тези барели така или иначе щяха известно време да се мотаят по морето“, добави той.

Нарастващ натиск върху Мадуро

Мадуро твърди, че безпрецедентното натрупване на американски военни има за цел свалянето му от власт и овладяването на огромните петролни запаси на страната му, която е членка на ОПЕК.

От началото на септември администрацията на Тръмп нареди над 20 удара срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици през Карибско море и Тихия океан, при които загинаха повече от 80 души.

Според експерти много от тези удари може да са незаконни, тъй като не бяха представени публични доказателства, че корабите наистина са пренасяли наркотици, нито че е било наложително да бъдат потопени, вместо да бъдат спрени, обискирани и екипажът им – разпитан.

Тревогата нарасна още повече този месец, след като се появиха съобщения, че командирът на операцията е наредил повторен удар, при който са били убити двама оцелели от първи удар, насочен срещу същата лодка.

Според доклад на Reuters и Ipsos, публикуван днес, повечето от американските граждани не подкрепят ударната кампания, включително около една пета от републиканските избиратели на самия Доналд Тръмп.

Тръмп многократно е повдигал възможността за директна военна намеса във Венецуела, като в същото време миналата седмица беше публикуван обширен стратегически документ, според който основен приоритет на външната му политика ще бъде връщането на американското господство в Западното полукълбо.

Едмундо Гонсалес лети за Осло, за да връчи Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо

🇻🇪 Лидерът на венецуелската опозиция Едмундо Гонсалес Урутия, който живее в изгнание в Испания от септември 2024 г., пътува до Осло, за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, присъдена на Мария Корина Мачадо. Това съобщи Антонио Ледесма, бивш кмет на столицата Каракас, в изявление до социалните мрежи.

„Президентът Гонсалес Урутия се качва на самолета за Осло. Историческа среща с Мария Корина Мачадо, чрез чиито гласове ще бъдат изразени чувствата на милиони венецуелски семейства, които са изпълнени с надежда скоро да върнат пълната свобода на нашата родина“, гласи публикуваното в социалните мрежи съобщение.

Към него е приложено видео, което показва как Гонсалес Урутия се качва на пътнически полет за норвежката столица. В него самият Ледесма, който също живее е в изгнание в Испания, отбелязва, че той също се намира на борда. На публикуваните кадри Гонсалес е посрещнат с аплодисменти и възгласи „Президент, президент!“ от останалите пътници.

В същото време присъствието на самата опозиционна лидерка в Осло за получаване на наградата утре, остава загадка. Предвидената за днес, вторник, пресконференция, която Мачадо трябваше да даде в Нобеловия институт в Осло от 13:00 часа местно време, е отложена, съобщиха от Института, без да посочват причина. Оттам добавиха, че ще оповестят новия час „поне два часа предварително“.

В събота Нобеловият институт информира EFE, че ден по-рано самата Мачадо им е потвърдила по телефона, че ще пътува до норвежката столица. Нейното местонахождение все още не е известно, тъй като тя живее в нелегалност в родината си.

Мачадо, на която е забранено да заема каквато и да е изборна длъжност във Венецуела, ръководеше предизборната кампания на Едмундо Гонсалес като кандидат на опозиционната коалиция Comando con Venezuela на президентските избори на 28 юли 2024 г.

Според официалните данни на режима, изборите са спечелени от Николас Мадуро за нов мандат, но опозицията успя да събере протоколите от гласуването и обяви „мащабна изборна измама“. Едмундо Гонсалес беше признат за новоизбран президент от няколко държави, начело със САЩ.

В крайна сметка, за да избегне арест в родината си заради публикуването на протоколите онлайн, Гонсалес избяга в Испания, чието правителство му предостави убежище.

ВМС на САЩ нанесоха нов удар по нарколодка в Тихия океан.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).

В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.

Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.

Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.

От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.

Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Консулствата на Португалия във Венецуела отвориха спешни телефонни линии.

🇻🇪📞🇵🇹 Консулствата на Португалия в Каракас и Валенсия обявиха денонощни телефони за спешни случаи, предназначени само за португалската общност във Венецуела, в условията на рязко влошаваща се обстановка в страната.

„Като част от постоянния ангажимент да подкрепяме португалците, живеещи във Венецуела, Генералните консулства в Каракас и Валенсия създават канали за спешни ситуации. Това е поредно потвърждение за отдадеността на португалската държава към защитата и помощта на гражданите“, се посочва в съобщението.

В него се подчертава, че телефоните са само за реални извънредни случаи, за да може консулската служба да реагира бързо и ефективно, докато за всички останали въпроси – информация, записване на час и други, трябва да се ползват обичайните канали.

Миналата седмица двете консулства пуснаха и официални WhatsApp канали, за да разпращат бързо важна информация до общността. Отделно съветват всички техни сънародници с планирани полети да се свържат директно с авиокомпании и туристически агенции, защото много рейсове са отменени на фона на последните събития.

Във Венецуела живее една от най-големите португалски диаспори в Латинска Америка. По данни от 2019 г. тя наброява около 300 000 души.

Тръмп „затвори“ въздушното пространство на Венецуела.

🇺🇸✈️🇻🇪 Два палубни изтребителя F/A-18E Super Hornet бяха засечени в полет по крайбрежието на Венецуела с изключени транспондери, според онлайн платформи за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите, излетели от американския самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78), разположен в Карибско море, са прелитали на ниска височина в международно въздушно пространство на под 50 км от столицата Каракас. Изключването на транспондерите прави невъзможно разпознаването им от гражданските радари и се възприема като провокация от режима на Мадуро.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че авиокомпаниите трябва да считат въздушното пространство на Венецуела за затворено – ход, който засилва допълнително натиска върху ръководството в Каракас на фона на седмици на ескалиращо напрежение между двете страни, довело до сериозна заплаха от военна операция срещу Мадуро.

Затварянето на въздушното пространство над дадена държава често е първа стъпка преди въздушни удари. Последното изявление на Тръмп идва на фона на масирано струпване на американски военни сили в региона през последните седмици.

Администрацията на Тръмп обвинява режима на Мадуро, че ръководи картел, който изпраща наркотици към САЩ. В понеделник тя обяви Cartel de los Soles за терористична организация. Този ход може да предостави правно основание на Пентагона да нанесе удари срещу правителствени цели на територията на Венецуела. Всъщност обаче тази групировка не е нито формална организация, нито класически картел.

От Белия дом все още няма отговор на запитването защо Тръмп предупреди самолетите да не прелитат над Венецуела и какво е сегашното разположение на американските сили в региона.

Тръмп няма законово право да затваря едностранно въздушно пространство на чужда държава, но изявлението му изглежда като заплаха за атака или опит да накара венецуелския режим да повярва, че такава се обмисля сериозно.

Тръмп многократно обвини Мадуро, че оглавява наркокартел, и заяви, че не изключва изпращане на войски в страната.

От август насам американската армия струпа значителни сили и техника в Карибския басейн, а от началото на септември насам нанесе удари по десетки лодки, за които администрацията твърди, че участват в наркотрафика, при което загинаха десетки хора. В отговор Мадуро разпореди мобилизация на войските и народната милиция в страната.

Преди малко над седмица Федералната авиационна администрация (FAA) издаде предупреждение към пилотите да проявяват „повишено внимание“ при полети над Венецуела „поради влошаваща се ситуация със сигурността и засилената военна активност“ в и около страната.

Обикновените хора във Венецуела остават в пълна несигурност – хванати между заплахата от американска атака и правителство, на което не вярват, че им казва истината.

Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Американски самолетоносачи патрулират крайбрежието на Венецуела.

🇺🇸✈️🇻🇪 Палубни изтребители на ВМС на САЩ извършиха патрулен полет по крайбрежието на Венецуела, с което отбелязваха първия директен знак, че най-способният ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford вече се намира в зоната на активни операции в Карибско море.

В патрула се включиха самолет за далечно радарно откриване и контрол E-2D Advanced Hawkeye и няколко многоцелеви изтребителя F/A-18E/F Super Hornet.

До този момент наблюдението на района се извършваше от авиационни части на Корпуса на морската пехота с изтребители пето поколение F-35B Lightning II, излитащи от база в Пуерто Рико. Появата на Super Hornet и E-2D Hawkeye показва, че пристигналият наскоро в региона самолетоносач е пълноценен участник във военните операции в региона.

Данни от платформите за мониторинг на полети потвърждават многократни орбити и маршрути на самолети с позивните RHINO (F/A-18E/F) и TRACER (E-2D) над международни води по северното крайбрежие на Венецуела и недалеч от Аруба и Кюрасао – типични за морско патрулиране.

E-2D Hawkeye на Northrop Grumman осигурява ранно предупреждение, контрол на въздушното пространство и далечно наблюдение. F/A-18E/F Super Hornet е проектиран за нанасяне на удари, въздушен бой и морски патрулни задачи, заемайки ролята на основен палубен изтребител на американските самолетоносачи.

Преминаването от сухопътно базирани патрули на морската пехота към палубна авиация отразява промяна в оперативната поза след пристигането на Gerald R. Ford. Въздушното крило на най-новия ядрен самолетоносач позволява значително по-продължителни полети и постоянно присъствие, без да е нужна наземна летищна инфраструктура.

Венецуела отбелязва Деня на авиацията с демонстративен полет на изтребители.

🇻🇪 Боливарската военна авиация на Венецуела ще отбележи Деня на авиацията в четвъртък, 27 ноември, с едни от най-мащабните си учения през последните години, в които ще участват руските изтребители Су-30МК2В и американските F-16A Fighting Falcon, съобщават местни източници.

Ученията ще се проведат над северното крайбрежие на страната и във въздуха над няколко острова в Карибско море, които са венецуелско владение, включително архипелага Лос Рокес и остров Ла Орчила. Според официални представители маневрите включват прецизни излитания, симулирани прехващания, демонстративен полет във формация и координация с военноморските сили.

Основната част от активността ще се фокусира около авиобаза „Ел Либертадор“ в Пало Негро, щат Арагуа, която помещава Су-30МК2В – най-модерните изтребители във венецуелския арсенал. Към тях ще се включат и остарелите, но все още оперативни изтребители F-16A, придобити от САЩ в началото на 80-те години на миналия век, преди влошаването на двустранните отношения.

Военните посочват, че целта на демонстрациите е „да бъде показана бойната готовност, да се укрепи териториалната отбрана и да се отдаде почит към наследството на венецуелската авиация“. Очаква се полетите да бъдат наблюдавани от хиляди граждани по плажовете и възвишенията в северната част на страната.

Освен военната програма, по традиция Денят на авиацията включва още образователни изложби в училищата, лекции на бивши пилоти и ден на отворените врати в музеите на бойната авиация.

Тазгодишните чествания са белязани от високо напрежение между режима на Мадуро и Белия дом, което доведе до безпрецедентно натрупване на американски военни сили в Карибския басейн.