По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

МВФ и Световната банка възобновяват отношенията си с Венецуела след 7 години

🇻🇪 Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че подновява официалните си отношения с Венецуела, които бяха прекъснати през 2019 г. Часове по-късно със сходно изявление излезе и Световната банка, което на практика нормализира достъпа на Каракас до двете ключови глобални финансови институции.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева определи решението като „важна стъпка, направена съгласно позициите на членовете на Фонда“, която позволява повторно ангажиране „по начин, който в крайна сметка може да бъде от полза за венецуелския народ“, гласи съобщение на институцията.

От своя страна временният президент Делси Родригес определи подновяването като „голямо постижение на венецуелската дипломация“, цитирана от Al Jazeera.

Отношенията бяха замразени през 2019 г. в резултат на международното разцепление във връзка със спор за  легитимността на тогавашния президент Николас Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо. На следващата година МВФ отхвърли искане на Каракас за спешен заем от 5 милиарда долара за борба с пандемията, докато последният кредит от Световната банка за страната е отпуснат през 2005 г.

Нормализацията идва след политически трусове в началото на годината, когато администрацията на Доналд Тръмп отстрани Мадуро чрез специална военна операция в Каракас, която го изправи пред редица обвинения от федерален съд в Ню Йорк, включително за наркотрафик и притежание на оръжия. На негово място властта пое Делси Родригес, а Вашингтон отмени санкциите срещу нея няколко седмици преди изявленията на двете институции – ход, който фактически ѝ даде международна легитимност.

Макар Венецуела да е член на МВФ и Световната банка още от 1946 г., това е първата цялостна икономическа оценка на страната от близо две десетилетия насам. Страната е затънала в едни от най-тежките финансови дисбаланси в света – около 60 милиарда долара в необслужвани облигации и общ външен дълг между 150 и 170 милиарда долара по данни, цитирани от BusinessWorld. Анализатори от JPMorgan изчисляват, че Каракас разполага и с около 5 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ), които биха могли да се отключат при пълно възстановяване на отношенията.

Първоначално МВФ ще се фокусира върху събиране на базови данни и оценка на икономиката – стандартна процедура, която предхожда технически консултации и кредитни програми. Всеобхватно преструктуриране на суверенния дълг обикновено изисква нова кредитна програма с Фонда. Към момента на публикуване на тази новина нито информационното министерство, нито централната банка на Венецуела са коментирали развръзката.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

Тръмп: „Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

🇺🇸🗳️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на пресконференция в Белия дом, че ако се кандидатира за президент на Венецуела, би получил „най-много гласове в историята на страната".

„Така че когато приключа с това", имайки предвид войната срещу Иран, „мога да отида във Венецуела", каза той в шеговит тон пред журналисти. Тръмп добави, че ще започне да учи испански: „Няма да ми отнеме дълго. Добър съм с езиците. Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

Tой направи подобни изказвания и предходната седмица, когато в присъствието на държавния секретар Марко Рубио заяви, че е „човекът с най-висок рейтинг в проучванията" в страната от Латинска Америка и може да се изправи срещу Делси Родригес.

Непосредствено след тов обаче Тръмп премина към сериозен регистър и изрази задоволство от работата на „избрания президент", както нарече изпълняващата длъжността президент Родригес. Освен това той направи директен паралел с Ирак след 2003 г., за да обоснове своето решение да запази структурите на боливарския режим в Каракас.

„Помните ли Буш в Ирак? Уволни генералите, уволни полицията, уволни всички. И какво се получи? Хаос. И какво стана? Създаде се Ислямска държава. Тези генерали и тези войници се обединиха. При нас това няма да стане", аргументира се Тръмп. Тази линия на разсъждения от страна на Тръмп не е нова, тъй като още средата на януари, малко след задържането на Мадуро, американският президент използва идентичен аргумент, за да обясни защо администрацията му работи с Родригес вместо с венецуелската опозиция.

Тръмп определи ситуацията във Венецуела като успешна. „Влязохме, постигнахме голям успех. Военна мощ, невиждана досега", каза той, визирайки операция Absolute Resolve от 3 януари 2026 г. По време на операцията около 150 самолета, вдигнати във въздуха от 20 различни бази в Западното полукълбо, неутрализираха ПВО на Венецуела и нападнаха резиденцията на Мадуро в Каракас. За около два часа и половина президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани до самолетоносач, а впоследствие — до Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения за наркотероризъм. При операцията загинаха между 75 и 100 души, според различни оценки – Washington Post посочи около 75 загинали военни, докато венецуелският вътрешен министър Диосдадо Кабейо заяви пред CNBC, че жертвите надхвърлят 100. Сред убитите бяха 32 кубински бодигарди, намиращи се на венецуелска територия, където отговаряха за личната охрана на Мадуро.

На 5 януари вицепрезидентът Делси Родригес положи клетва като изпълняваща длъжността президент пред Националното събрание – първата жена, упражняваща президентски правомощия в историята на Венецуела, съобщи Al Jazeera. Първоначално тя описа ареста на Мадуро като „варварство" и нарушение на суверенитета, но на следващия ден зае по-смирена позиция, предлагайки „програма за сътрудничество" със САЩ. Оттогава отношенията между Вашингтон и Каракас се затоплят осезаемо: на 1 април Министерството на финансите на САЩ свали санкциите срещу Родригес, наложени още през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп, след което американското посолство в Каракас, затворено от март 2019 г., беше насрочено да отвори отново врати тази седмица, съобщи Bloomberg.

Въпреки шеговития тон, изказванията на Тръмп за президентска кандидатура във Венецуела са юридически неосъществими — конституцията на страната изисква президентът да е венецуелски гражданин по рождение, а американското право забранява на действащ президент да заема чужда държавна длъжност. Зад реториката обаче стои по-съществен сигнал: администрацията на Тръмп разглежда Венецуела като пример за успешната смяна на режим, при който ключовите държавни структури са запазени, за да се избегне вакуумът на властта, довел до възхода на Ислямска държава в Ирак след 2003 г.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.

Линдзи Греъм: Президентът Тръмп е „златният стандарт“ за външната политика.

🇺🇸 Сенатор Линдзи Греъм заяви, че според него президентът Доналд Тръмп е „златният стандарт“ на Републиканската партия за подход спрямо външната политика и дори надминава наследството на Роналд Рейгън, когато говорим за стратегия към ключови диктаторски режими.

Греъм направи своето изказване по време на телевизионно интервю в ефира на Fox News, където обсъдиха последните действия на САЩ срещу Иран и други глобални заплахи.

Сенаторът посочи, че Тръмп е постигнал значителни резултат,и които не са били реализирани от предшественици, включително ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и предполагаемото предстоящо падане на режима в Куба.

Сенаторът нарече настоящия ирански режим „майката на международния терор“ и прогнозира неговия крах, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят мощни въздушни удари, насочени срещи цели на Революционната гвардия, въоръжените сили и репресивния апарат, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и почти цялото военно-политическо ръководство.

Изказването на Греъм отразява подкрепата на ястребите в Републиканската партия към по-агресивната линия на външна политика, докато действията на Тръмп в Близкия изток продължават да са предмет на спорове и разделение в Съединените щати.

Нанесените удари по режима на Иран целят да ограничат способностите му и да намалят неговото влияние в региона, но критици се опасяват за рискове от ескалация и дългосрочна нестабилност.

Венецуела изтри официалната си позиция след смъртта на Хаменей

🇻🇪 Министърът на външните работи на Венецуела Иван Хил премахна официалното изявление в социалните мрежи, с което реагира на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран в събота, довело до смъртта на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Съобщението, първоначално публикувано в профила на Хил веднага след потвърждение за кончината на Хаменей, гласеше: „Венецуела дълбоко осъжда и съжалява, че в контекст на активни усилия на дипломацията и преговори беше избран военният вариант срещу Ислямска република Иран“.

„Венецуела потвърждава своя непоколебим ангажимент към мира, мирното разрешаване на спорове, зачитането на суверенитета и международното право“, гласи текстът, който избягва изричното споменава на САЩ, Израел и техните лидери. Часове по-късно изявлението изчезна от каналите, свързани с външно министерство.

Премахването на позицията съвпадна с официалното потвърждение за смъртта на Хаменей, определян от медиите като „мъченик на ционистко-американската агресия“. Иранското правителство обяви 40-дневен национален траур и преустанови официалните дейности за една седмица.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя в интервю за цифровата платформа The Atlantic, че новото ръководство на Иран се стреми към подновяване на разговорите с Вашингтон и увери, че се е съгласил на диалог.

Тръмп посочи, че Техеран „е трябвало да направи по-рано това, което е било съвсем лесно“, и заяви, че участници в иранската делегаиця на преговорите, с които наскоро са водени дискусии, са загинали при бомбардировките.

Критичен финансов застой заплашва защитата на Мадуро.

🇺🇸⚖️🇻🇪 Правната защита на венецуелския диктатор Николас Мадуро в САЩ внесе официален документ в съда на Южния окръг на Ню Йорк, с който информира за критичен финансов застой, който застрашава частното му представителство.

Адвокат Бари Дж. Полак е уведомил съдия Алвин Хелерщайн, че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) „изненадващо“ е оттеглила разрешението правителството на Венецуела да покрива правните разходи на Мадуро. Според внесения документ, на 9 януари OFAC е издала лицензи, които позволяват на Мадуро и неговата съпруга Силия Флорес да получават държавни средства от Венецуела за своята защита.

Въпреки това, по-малко от три часа по-късно, агенцията е изменила лиценза на Мадуро „без никакво обяснение“, като изрично е забранила на адвокатите му да приемат плащания от правителството на Венецуела – ограничение, което не е било приложено в случая на Флорес.

Защитниците на Мадуро увериха съда, че тази мярка нарушава Шестата поправка на американската конституция, която гарантира правото на адвокат по избор. Документът е категоричен в твърдението, че „г-н Мадуро не може да си позволи адвокат по друг начин“ и той има легитимното очакване венецуелската държава да поеме тези разходи съгласно своите закони и обичаи.

Защитата определи като противоречив факта, че OFAC дава позволения на търговски сделки с държавни субекти от Венецуела, но блокира средствата, предназначени за гарантиране на конституционно право. Поради липсата на отговор от страна на финансовите власти на искането за възстановяване на плащанията, правният екип обяви, че планира да внесе официално искане за съдействие от съда.

„Шестата поправка гарантира правото на адвокат. Въпреки това, САЩ обявиха Мадуро за нелегитимен през 2019 г. и биха могли да аргументират, че той няма право на президентски привилегии“, коментира журналистът от АП Джошуа Гудман.

Кубински служители напускат Венецуела.

🇻🇪🇨🇺 Кубински служители по сигурността и лекари напускат Венецуела, след като Каракас беше подложен на силен натиск от САЩ за прекратяване на най-значимия ляв алианс в Латинска Америка от десетилетия насам, съобщи Ройтерс, позовавайки се на 11 източника, запознати със ситуацията.

Временният президент на Венецуела Делси Родригес е поверила личната си охрана на венецуелски телохранители, според четири от източниците, за разлика от сваления президент Николас Мадуро и неговия предшественик, покойния президент Уго Чавес, които разчитаха на елитни кубински части.

Според властите в Хавана 32-ма кубинци са убити при военната атака на САЩ, при която на 3 януари беше заловен Мадуро. Тези войници бяха част от мащабно споразумение за сигурност между Каракас и Хавана, започнало в края на първото десетилетие на века. Чрез него агенти на кубинското разузнаване се внедриха в редиците на армията и страховитото венецуелско звено за контраразузнаване DGCIM, което беше от ключово значение за потушаването на вътрешната опозиция.

„Кубинското влияние беше абсолютно жизненоважно за оцеляването на чависткото правителство“, коментира Алехандро Веласко, доцент по история в Нюйоркския университет и експерт по въпросите на Венецуела.

В структурата на DGCIM някои кубински съветници вече са отстранени от постовете си, твърди бивш служител на венецуелското разузнаване. Част от кубинските медицински работници и съветници по сигурността са отпътували от Венецуела за Куба с полети през последните седмици, споделят двама от източниците.

Източник, близък до управляващата партия във Венецуела, заяви, че кубинците си заминават по разпореждане на Родригес заради натиска от страна на САЩ. Останалите източници не уточняват дали кубинците са принудени да напуснат от новото венецуелско ръководство, дали си тръгват по собствено желание или са отзовани от Хавана.

Решението за отстраняване на кубинците от президентската гвардия и контраразузнавателното звено не е било съобщавано до този момент.

F-35 от Националната гвардия на Върмонт се насочват към Карибите за операция „Южно Копие“.

🇺🇸✈️ Изтребители F-35 Lightning II от състава на 158-мо въздушно крило на Националната въздушна гвардия на Върмонт се отправят към Карибския басейн, където ще участват в ударни мисии в рамките на операция „Южно копие“, съобщи американски служител за The War Zone. Този ход отбелязва поредно натрупване на американски военни в региона за мисията за борба с наркотиците и оказване на натиск над венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Служител на Пентагона не успя да уточни точния брой самолети, дата и час на пристигане или мястото на разполагане, но предположи, че ще летят до „Руузвелт Роудс“ – възродената база на ВМС на САЩ в Пуерто Рико, която служи като междинен пункт за събиране на авиация и военнослужещи в района.

Стелт изтребители от Корпуса на морската пехота на САЩ започнаха да идват в базата в средата на септември. Самолети за електронна атака E/A-18G Growler също пристигнаха там вчера, което вероятно е най-очевидния признак, че САЩ се готвят за въздушни удари, повече от всеки друг през последните няколко месеца.

В сряда медиите във Върмонт съобщиха, че техника на въздушното крило се готви за разполагане, но не уточниха къде. „В сряда подполковник Меган Смит потвърди пред Vermont Public, че 158-мо изтребително крило „е получило федерална заповед за мобилизация“, съобщи изданието.

„Въпреки че не можем да обсъждаме конкретни срокове и местоположения, летците ни се обучават непрекъснато, за да гарантират, че са напълно подготвени да подкрепят федерални и щатски мисии, когато и където са нужни“, заяви Смит в имейл.

Републиканският губернатор Фил Скот заяви, че не разполага с информация за това къде ще бъдат разположени изтребителите. „Скот заяви по време на седмичния си брифинг с медиите в сряда, че Пентагонът е издал заповедите за мобилизация съгласно член 10 от федералният закон, който позволява на президента да постави сили от Националната гвардия под федерално командване“, според новинарското издание.

„Няма много какво да споделя, защото не знам за нито една мисия. Доколкото разбирам, в момента всичко идва от Националната гвардия или от Пентагона“, каза Скот.

Разполагането на F-35A в Карибите, които са първите тактически самолети на ВВС на САЩ, направили това, отваря възможност за пускане на управляеми бомби от 900 кг. по цели дълбоко на територията на Венецуела.

В момента изтребителите от пето поколение F-35B, разположени в Пуерто Рико, са ограничени до 450 кг боеприпаси. Освен това те имат значително по-кратък обсег и реално отсъстваща маневреност. На борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford няма разположени F-35, а само F/A-18 Super Hornet, а USS Iwo Jima в момента превозва малък контингент от AV-8B+ Harriers.

Като се вземе предвид всичко това, разполагането на F-35A е сериозен сигнал за това какво можем да очакваме в следващите няколко дни.

Русия и Беларус протягат ръка на Николас Мадуро на фона на натиска от Тръмп

🇧🇾🇷🇺 Русия и нейният близък съюзник Беларус се обърнаха към подложения на силен натиск венецуелски диктатор Николас Мадуро, а американският президент Доналд Тръмп ескалира мерките за отстраняването му, което повдига възможността да потърси убежище в чужбина.

Източници съобщиха за Ройтерс, че по време на телефонен разговор на 21 ноември Мадуро е казал на Тръмп, че е готов да напусне Венецуела, но само при условие че той и близките му получат пълна правна амнистия.

В четвъртък беларуският президент Александър Лукашенко проведе среща с Хесус Рафаел Салазар Веласкес, посланик на Венецуела в Москва, втора среща в рамките на 17 дни.

Според държавна агенция БелТА, Лукашенко е споделил на пратеника, че Мадуро винаги е добре дошъл в Беларус и е време да ги посети. Освен това днес беларуският президент беше цитиран как припомня на Веласкес, че на първата среща са се договорили да „координират някои въпроси“ с Мадуро.

„Договорихме се, че след разрешаване на конкретни въпроси ще намерите време да дойдете при мен и да се срещнем отново, за да можем да вземем подходящо решение, което е в компетентността ни. И ако е нужно, тогава ще включим и президента на Венецуела.“

Ройтерс поиска коментар от кабинета на Лукашенко относно значението на срещите и дали Беларус би била готова да предложи убежище на Мадуро, ако той се оттегли. Отговор не беше получен.

Кремъл заяви, че по време на телефонен разговор с венецуелския президент днес Владимир Путин е „потвърдил подкрепата си за политиката на правителството на Н. Мадуро, насочена към защита на националните интереси и суверенитета в лицето на нарастващия външен натиск.“

Администрацията на Тръмп е категорична, че не признава Мадуро, който е на власт от 2013 година, за легитимен президент на Венецуела. Той твърди, че е спечелил изборна победа миналата година на вот, отхвърлен като фарс от международната общност. Независими експерти смятат, че опозицията е спечелила убедително.

През последните месеци Тръмп засили натиска върху Венецуела, не на последно място с масивно военно струпване в Карибския басейн.

В интервю за Politico тази седмица Тръмп заяви, че „дните на Мадуро са преброени“, но в същото време отказа да коментира дали би бил готов да изпрати американски войски във Венецуела.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред репортери в четвъртък: „Надяваме се, че Белият дом ще успее да предотврати по-нататъшно плъзгане към пълномащабен конфликт, който заплашва да има непредсказуеми последици за цялото Западно полукълбо.“

Лукашенко, дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, поддържа приятелски връзки с Мадуро, а по-рано тази година започна и диалог с администрацията на Тръмп, след като години наред беше игнориран от Вашингтон и други западни държави заради дългото му досие в погазването на правата на човека и подкрепата за руската агресия срещу Украйна.

Тръмп започна да облекчава американските санкции срещу Беларус, а миналия месец за специален пратеник в страната беше назначен Джон Коул, който ще продължи дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на политически затворници от затворите на режима в Минск.

Съединените щати конфискуваха петролен танкер край Венецуела

🇺🇸⚔️🇻🇪 Съединените щати конфискуваха петролен танкер край бреговете на Венецуела, обяви днес президентът Доналд Тръмп, отбелязвайки ход, който покачи цените на петрола и вероятно ще ескалира допълнително напрежението между Вашингтон и Каракас.

„Току-що конфискувахме танкер край Венецуела – голям танкер, много голям, най-големият досега, и се случват и други неща“, заяви Тръмп, който по-рано тази година разпореди мащабно усилване на военното присъствие в региона – ядрен самолетоносач, изтребители, десетки кораби, подводници, десантна група и десетки хиляди войници.

Задържането на танкера може да е сигнал за нова агресивна кампания срещу венецуелския петрол – основният източник на приходи за страната.

Трима американски служители, които разговаряха с Ройтерс при условие за анонимност, споделиха, че операцията е ръководена от Бреговата охрана на САЩ, но отказаха да посочат името на танкера, под какъв флаг плава, нито точното място на задържането.

Британската компания за морски рискове Vanguard съобщи, че тази сутрин по крайбрежието на Венецуела вероятно е бил конфискуван танкерът Skipper. САЩ наложиха санкции на въпросния плавателен съд, когато той се казваше Adisa, заради участие в търговия с ирански петрол.

След новината за задържането фючърсите на петрола се покачиха, като от отрицателна територия фючърсите на Брент скочиха с 27 цента (0,4%) и затвориха на 62,21 долара за барел, докато West Texas Intermediate добави 21 цента (също 0,4%) до 58,46 долара за барел.

Въздействие върху петролния пазар?

През последния месец Венецуела изнасяше над 900 000 барела на ден: третият най-висок месечен показател за годината, заради увеличения внос на нафта от държавната PDVSA, която е необходима за разреждане на тежките местни сортове. Въпреки ескалиращия натиск върху президента Николас Мадуро, до този момент Вашингтон не беше предприемал директни действия срещу износа на венецуелски петрол.

Венецуела е принудена да продава на занижени цени на основния си купувач Китай, заради конкуренцията на санкционирания руски и ирански петрол.

„Това е поредният геополитически и санкционен удар върху текущата наличност на пазара“, посочи Рори Джонстън, анализатор в Commodity Context.

„Конфискуването на този танкер разпалва допълнителни притеснения за краткосрочните доставки, но не променя фундаментално ситуацията, защото тези барели така или иначе щяха известно време да се мотаят по морето“, добави той.

Нарастващ натиск върху Мадуро

Мадуро твърди, че безпрецедентното натрупване на американски военни има за цел свалянето му от власт и овладяването на огромните петролни запаси на страната му, която е членка на ОПЕК.

От началото на септември администрацията на Тръмп нареди над 20 удара срещу плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици през Карибско море и Тихия океан, при които загинаха повече от 80 души.

Според експерти много от тези удари може да са незаконни, тъй като не бяха представени публични доказателства, че корабите наистина са пренасяли наркотици, нито че е било наложително да бъдат потопени, вместо да бъдат спрени, обискирани и екипажът им – разпитан.

Тревогата нарасна още повече този месец, след като се появиха съобщения, че командирът на операцията е наредил повторен удар, при който са били убити двама оцелели от първи удар, насочен срещу същата лодка.

Според доклад на Reuters и Ipsos, публикуван днес, повечето от американските граждани не подкрепят ударната кампания, включително около една пета от републиканските избиратели на самия Доналд Тръмп.

Тръмп многократно е повдигал възможността за директна военна намеса във Венецуела, като в същото време миналата седмица беше публикуван обширен стратегически документ, според който основен приоритет на външната му политика ще бъде връщането на американското господство в Западното полукълбо.

Едмундо Гонсалес лети за Осло, за да връчи Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо

🇻🇪 Лидерът на венецуелската опозиция Едмундо Гонсалес Урутия, който живее в изгнание в Испания от септември 2024 г., пътува до Осло, за да присъства на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, присъдена на Мария Корина Мачадо. Това съобщи Антонио Ледесма, бивш кмет на столицата Каракас, в изявление до социалните мрежи.

„Президентът Гонсалес Урутия се качва на самолета за Осло. Историческа среща с Мария Корина Мачадо, чрез чиито гласове ще бъдат изразени чувствата на милиони венецуелски семейства, които са изпълнени с надежда скоро да върнат пълната свобода на нашата родина“, гласи публикуваното в социалните мрежи съобщение.

Към него е приложено видео, което показва как Гонсалес Урутия се качва на пътнически полет за норвежката столица. В него самият Ледесма, който също живее е в изгнание в Испания, отбелязва, че той също се намира на борда. На публикуваните кадри Гонсалес е посрещнат с аплодисменти и възгласи „Президент, президент!“ от останалите пътници.

В същото време присъствието на самата опозиционна лидерка в Осло за получаване на наградата утре, остава загадка. Предвидената за днес, вторник, пресконференция, която Мачадо трябваше да даде в Нобеловия институт в Осло от 13:00 часа местно време, е отложена, съобщиха от Института, без да посочват причина. Оттам добавиха, че ще оповестят новия час „поне два часа предварително“.

В събота Нобеловият институт информира EFE, че ден по-рано самата Мачадо им е потвърдила по телефона, че ще пътува до норвежката столица. Нейното местонахождение все още не е известно, тъй като тя живее в нелегалност в родината си.

Мачадо, на която е забранено да заема каквато и да е изборна длъжност във Венецуела, ръководеше предизборната кампания на Едмундо Гонсалес като кандидат на опозиционната коалиция Comando con Venezuela на президентските избори на 28 юли 2024 г.

Според официалните данни на режима, изборите са спечелени от Николас Мадуро за нов мандат, но опозицията успя да събере протоколите от гласуването и обяви „мащабна изборна измама“. Едмундо Гонсалес беше признат за новоизбран президент от няколко държави, начело със САЩ.

В крайна сметка, за да избегне арест в родината си заради публикуването на протоколите онлайн, Гонсалес избяга в Испания, чието правителство му предостави убежище.

ВМС на САЩ нанесоха нов удар по нарколодка в Тихия океан.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).

В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.

Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.

Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.

От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.

Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Консулствата на Португалия във Венецуела отвориха спешни телефонни линии.

🇻🇪📞🇵🇹 Консулствата на Португалия в Каракас и Валенсия обявиха денонощни телефони за спешни случаи, предназначени само за португалската общност във Венецуела, в условията на рязко влошаваща се обстановка в страната.

„Като част от постоянния ангажимент да подкрепяме португалците, живеещи във Венецуела, Генералните консулства в Каракас и Валенсия създават канали за спешни ситуации. Това е поредно потвърждение за отдадеността на португалската държава към защитата и помощта на гражданите“, се посочва в съобщението.

В него се подчертава, че телефоните са само за реални извънредни случаи, за да може консулската служба да реагира бързо и ефективно, докато за всички останали въпроси – информация, записване на час и други, трябва да се ползват обичайните канали.

Миналата седмица двете консулства пуснаха и официални WhatsApp канали, за да разпращат бързо важна информация до общността. Отделно съветват всички техни сънародници с планирани полети да се свържат директно с авиокомпании и туристически агенции, защото много рейсове са отменени на фона на последните събития.

Във Венецуела живее една от най-големите португалски диаспори в Латинска Америка. По данни от 2019 г. тя наброява около 300 000 души.