🇺🇦💰 Президентът Володимир Зеленски призова Върховната рада да приеме 7 законопроекта през седмицата, за да осигури външното финансиране, нужно за бюджета на страната. В своето вечерно обръщение на 14 септември той предупреди, че част от мерките ще бъдат трудни и непопулярни, но са нужни за финансирането на отбраната и устойчивостта на Украйна. Повечето проекти в дневния ред за седмицата от 15 септември са на етап първо четене.
Призивът идва на фона на очаквани 12,7 млрд. долара външно финансиране до края на годината, обвързано с изпълнение на законодателни и правителствени ангажименти. Бюджетът за 2026 г. разчита на средствата за покриване на вече планирани разходи и поети държавни задължения.
Зеленски заяви, че решенията не са въпрос на политически предпочитания, а на средства, с които Украйна да продължи да функционира и да се отбранява. На същия ден председателят на Радата Руслан Стефанчук призова депутатите да не използват парламентарните процедури за блокиране на законопроектите, като посочи конкретно масовото внасяне на поправки. По думите му от парламента зависи не само качеството на законите, но до голяма степен и способността на държавата да посреща финансовите си задължения.
На 27 август председателят на бюджетната комисия Роксолана Пидласа обяви, че до края на годината Киев може да получи 12,7 млрд. долара по 4 линии: инструмента на ЕС Ukraine Facility, заем Ukraine Support Loan, програма на Международния валутен фонд и кредит на Световната банка. През първата сесийна седмица депутатите приеха 2 от 6 нужни решения. С тях е свързано финансиране за 315 млн. долара при планирани 6,4 млрд. долара за периода – около 5% от сумата.
Връзката между тези плащания и отбраната минава през гражданската част на бюджета. Описаната външна подкрепа за бюджета покрива пенсии, заплати в бюджетния сектор, здравеопазване и енергийна подкрепа през зимата. Пример са 841 млн. долара от Световната банка, предназначени конкретно за изплащането на пенсии.
Вътрешните приходи и финансиране (данъци, мита, вътрешен дълг и постъпления от приватизация), дават ресурс за отбраната. Когато външната подкрепа постъпи навреме, тя позволява по-голям дял от средства, събрани в страната, да бъде насочвана за нуждите на отбраната. При забавяне правителството може да се наложи да покрива неотложни граждански плащания с вътрешен ресурс, което би ограничило средствата за отбрана, включително за снабдяване на войските.
Зимата засилва този натиск: подготовката за отоплителния сезон и енергийната подкрепа за населението не могат да се отлагат без последствия. Сергий Корецки постави подготовката за сезона сред основните приоритети на кабинета още при своето встъпване в длъжност.
Представената от премиера пред депутатите в началото на септември бюджетна ревизия посочва недостиг от 27 млрд. долара за отбрана. Корецки, който оглави кабинета на 16 юли след Юлия Свириденко, определи на 14 септември състоянието на държавните финанси като близко до критично. Той алармира, че забавяне на законите би поставило под въпрос 29,5 млрд. долара външна подкрепа за годината.
Натискът за бързо гласуване е свързан с график на международните програми. Плащанията се отпускат на траншове след оценка на изпълнените ангажименти. Кабинетът е поел такъв да осигури приемането на 43 закона и 44 правителствени решения до 1 ноември 2026 г. 26 от законопроектите вече са внесени, а други 17 предстои да бъдат внесени. Сред междинните срокове попадат 29 септември за ангажимент, свързан с Висшия антикорупционен съд, и 30 септември за пакет от 13 текста.
Правителството и парламентът имат различни задачи. Кабинетът може сам да приема актовете от своята компетентност, докато за всеки законопроект е нужно парламентарно мнозинство. Това обяснява призива на Зеленски, отправен едновременно към изпълнителната власт и към Радата. До началото на септември в парламента чакаха 27 законопроекта, част от които с крайни срокове за същия месец. За текстовете, които трябва да преминат две четения, са нужни последователни гласувания в рамките на същия график.
На 2 септември парламентът гласува три текста по Ukraine Facility – инструмента на ЕС за 58 млрд. долара, задействан през 2024 г. Те засягат сближаването на правилата за възобновяема енергия със стандарти на ЕС, реформа на държавната помощ и режима на специалните задължения в публичния сектор. Последният текст премина само първо четене. С тези решения е свързано финансиране от 411 млн. евро – красноречив пример за значителните суми, които зависят от напредъка по законодателните ангажименти.
От началото на септември кабинетът е изпратил 8 законопроекта към парламента. 3 от тях, внесени на 9 септември, засягат управлението на Национална комисия по ценните книжа и фондовия пазар, държавния железопътен оператор „Укрзализниця“ и Висшата квалификационна комисия на съдиите – орган, подбиращ кандидатите за съдийски длъжности.
Тези проекти не предвиждат пряко събиране на бюджетни приходи. Те променят назначенията в регулатор, управлението на железниците и подбора на съдии, изпълнявайки институционални условия по програми на международно ниво. Финансовият им ефект произтича от обвързаните с тях плащания.
Най-спорната мярка е премахването на освобождаването от ДДС за международни пратки на стойност до 150 евро. Предишните опити за промени в Митническия и Данъчния кодекс са свързани със законопроекти № 15460 и № 15112-д. Гласуванията на 26 май и 1 септември не осигуриха нужното мнозинство: посочената подкрепа е съответно 194 и 198 депутати при нужни 226. Текстовете бяха върнати за доработване и накрая беше внесена нова редакция под № 16051-1, препоръча за приемане от финансовата комисия чак от третия опит.
Мярката е конкретен ангажимент за реформа по меморандума с МВФ от 13 февруари 2026 г. Върху него се основава 4-годишната програма за 8,1 млрд. долара. Изпълнението на подобни ангажименти е важна част от оценката на фонда при прегледите по програмата.
Очакваните приходи са около 10 млрд. гривни годишно, предназначени за сектора за сигурност и отбрана. Новият режим би влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2027 г. С приемането на закона е обвързан и транш от МВФ за 700 млн. долара, както и второ плащане по макрофинансовата помощ на ЕС за 3,7 млрд. евро.
Така мярката има два различни финансови ефекта: бъдещи данъчни приходи и възможност за получаване на външни средства преди тях. Политическата цена обаче възниква още при гласуването, а потребителите биха усетили поскъпването на покупките след влизането ѝ в сила. Това разминаване помага да се обясни съпротивата срещу инициатива, която се обсъжда от почти две години.
Резултатите от гласуванията сами по себе си не установяват преднамерен саботаж. Недостигът от 32 и 28 гласа показва липса на достатъчна подкрепа, но не обяснява мотивите на отделни депутати. Управляващата партия „Слуга на народа“ първоначално блокира напредъка заради спор около поправките, а необходимото мнозинство не беше осигурено и след отстраняването на спорните текстове.
Опозицията също обвързва подкрепата си за закона с отстъпки. Депутатът Володимир Ариев заяви, че ако управляващите искат мярката да бъде приета, трябва да се съобразят с предложенията на неговата група.
Изборите в Украйна остават отложени заради влязлото в сила военното положение, но това не премахва възможните изборни съображения при гласуване за одобрение на непопулярни мерки. ДДС на евтините международни пратки би бил видим за потребителя при всяка една облагаема поръчка. Това е възможно обяснение за нежеланието на депутати да подкрепят промяната, въпреки че тя не доказва мотивите им.
Европейският опит дава полезен контекст. От 1 юли 2021 г. ЕС премахна освобождаването от ДДС при внос на пратки под 22 евро и въведе схемата IOSS за улеснено деклариране и плащане на ДДС при определени продажби на вносни стоки в пратки до 150 евро. Двата прага имат различно предназначение: този от 150 евро не означава освобождаване от данъка. Примерът показва, че облагането на пратки с ниска стойност не е изискване, прилагано само към Украйна, но сам по себе си не решава конкретния украински спор.
Руската държавна агенция ТАСС представя парламентарните затруднения като проблем на президентската власт. На 3 септември тя публикува материал, който цитира коментар на „Украинска правда“, който сравни Зеленски с ездач, затънал в блато, който подканя коня си към последни скокове. В публикацията е поставен и въпросът кой е вкарал коня в блатото. Агенцията отделно отбелязва, че президентската политическа сила формално разполага с мнозинство в Радата.
Въпросната интерпретация не разграничава достатъчно трудностите при изпълнение на условията на МВФ за финансиране от загубата на достъп до него. Обвързването на плащанията с реформи е ключов елемент от механизма на програмите с МВФ. Описаните събития показват затруднения при осигуряване на нужната парламентарна подкрепа, но сами по себе си не доказват, че Украйна е изгубила достъп до договорените средства. Подписаната 4-годишна програма обаче също не гарантира автоматично получаване на всеки транш: изпълнението на ангажиментите остава съществено условие.
Един възможен сценарий е Радата да придвижи напред проекти от 9 септември, които нямат толкова пряко отражение на потребителските разходи, а да отложи данъчната мярка до наближаването на поредния срок. Двата провалени опита за приемането ѝ показват устойчивостта на съпротивата въпреки силния натиск. Те обаче не са достатъчни, за да се предвиди следващото гласуване.
Приемането на законите няма непременно да доведе до незабавни преводи. Изпълнението на условията и одобряването на отделните плащания също отнемат време, а забавянето може да измести постъпленията спрямо бюджетния график. Дали това ще ограничи средствата за отбрана през зимата, ще зависи както от решенията на парламента, така и от действителното постъпване на външто финансиране през оставащите месеци.
