Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Руската авиация продължава да хвърля бомби по руски села в Белгородска област.

🇷🇺 Самолети на руските въздушно-космически сили редовно хвърлят управляеми авиационни бомби по собствена територия в Белгородска област, като в последните няколко дни там са паднали най-малко осем такива бомби.

Това стана ясно от прихванат разговор, в който жителка на пограничен район разказва за пожари, избухнали в инфраструктурни обекти. и признава, че част от ударите са били нанесени от собствени руски самолети.

„За 11 дни руските бомбардировачи хвърлиха 8 бомби! Върху територията на Белгородска област. Можете ли да си представите?“, възмущава се жената в аудио запис, публикуван онлайн от Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна (ГУР).

В своите удари срещу Украйна руската тактическа авиация продължава да използва планиращи бомби, оборудвани с коригиращи модули (УМПК). Поради ниската техническа надеждност на този вид боеприпаси една част от тях се отклоняват от курса и в крайна сметка поразяват населени места в Руската федерация в близост до държавната граница с Украйна

Украинското военно разузнаване публикува и друг подслушан разговор, който илюстрира мащабите на руските загуби на фронта. В него жена разказва как нейният роднина Дима е един от едва двамата оцелели военнослужещи след руска щурмова операция.

Според ГУР, което е прихванало разговора на 15 септември, жената обяснява, че в подразделението на Дима първоначално е имало 25 души. „Само двама се върнаха“, казва тя и описва как останалите са били напълно унищожени по време на атаката.

Думите на тази жена свидетелстват за продължаващо упование на тактика, известна като „месни щурмове“, фронтални атаки с минимална поддръжка и минимален шанс за оцеляване, а тези загуби продължават да са ежедневие по цялата линия на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано ГУР се похвали с нова серия от успешни ударни операции, насочени към руски военни обекти в окупирания полуостров Крим. Специален отряд „Призраци“ е нанесъл удари с дронове, които поразиха част от ключовите зенитно-ракетни и радарни системи на руските сили.

Зеленски и Тръмп обсъдиха подкрепа за Украйна във втори разговор за последните два дни.

🇺🇦📞🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че е провел втори разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп в рамките на два дни, описвайки го като „много продуктивен“. Според него двамата са обсъдили подкрепата за противовъздушната отбрана и възможностите за нанасяне на удари с далечен обсег, на фона на засилващите се руски удари по енергийната инфраструктура на Украйна.

„Президентът Тръмп е добре запознат с всичко, което се случва“, отбеляза украинският лидер.

Предишният разговор между двамата се състоя вчера. В него те обсъдиха руските атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, споразумения за укрепване на противовъздушната отбрана и американските усилия за постигане на мир в Близкия изток.

Вторият разговор беше фокусиран върху конкретни въпроси, планирани по време на първия, като двамата лидери са разгледали „всички аспекти на ситуацията“, каза Зеленски.

Белият дом все още не е коментирал разговора. Новината идва на фона на съобщения, че САЩ от месеци подпомагат Украйна при удари по енергийната инфраструктура на Руската федерация, като предоставят разузнавателни данни за целите.

Според Axios разговорът вчера е засегнал и потенциалната доставка на крилати ракети Tomahawk за Украйна, което би засилило нейните способности за нанасяне на удари по руски военни цели.

„Виждаме и чуваме, че Русия се страхува, че американците може да ни предоставят Tomahawk, което показва, че такъв натиск може да бъде ефективен за постигане на мир“, заяви Зеленски в своето вечерно обръщение на 12 октомври.

Все още не е ясно дали по време на разговорите е взето решение по въпроса. На 6 октомври Тръмп отбеляза, че „донякъде е взел решение“ относно доставката на ракетите за Киев, но иска „да научи какво ще правят с тях“.

Зеленски заяви, че е провел продуктивен разговор с Тръмп.

Президентът Доналд Тръмп посреща президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом във Вашингтон, 28 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Ben Curtis/AP Photo

🇺🇦📞🇺🇸 Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи, че е провел продуктивен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп на 5 август, в който двамата са дискутирали прекратяването на войната с Русия и координиране на военните и дипломатически усилия.

Разговорът между двамата лидери се състоя три дни преди крайния срок, поставен от Тръмп на руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна.

„Благодарни сме на Тръмп за всички усилия за постигане на справедлив и траен мир. Наистина е наложително да се спрат убийствата възможно най-скоро и ние напълно подкрепяме това“, написа Зеленски в X.

Двамата лидери обсъдиха ситуацията на бойното поле, отбелязвайки, че „руснаците са засилили жестокостта на своите атаки“, според публикацията на Зеленски.

Украинският президент добави, че Тръмп е напълно информиран за руските въздушни удари по Киев и други градове и общности. Последната масирана атака срещу столицата на 31 юли се оказа най-смъртоносната от началото на войната досега, убивайки 31 души и ранявайки повече от 150.

Зеленски също говори за санкции, заявявайки, че Москва е чувствителна към перспективата за нови американски наказания и към решителността на Тръмп, наричайки това лост, който може да промени много.

Двамата лидери също така обсъдиха разширяването на отбранителното партньорство. Зеленски отбеляза, че Украйна вече е подготвила проект на споразумение за сътрудничество в сферата на безпилотните системи със САЩ и е готова да финализира това, което той нарече „едно от най-силните споразумения, което може да има“.

Зеленски благодари на САЩ и останалите партньори от НАТО, сред които Нидерландия, Швеция, Норвегия и Дания, за ангажирането на повече от 1 милиард долара финансиране за американски оръжия, които да бъдат доставени на Украйна.

Схемата беше предложена от Тръмп през юни. Според тази инициатива страните от Алианса ще закупуват оръжие, произведено в САЩ, в това число системи за противовъздушна отбрана, и ще изпращат част от тях в Украйна.

Висшият американски дипломат Джон Кели заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 31 юли, че Тръмп очаква мирно споразумение до 8 август.

„Президентът Тръмп ясно заяви, че това трябва да стане до 8 август. Съединените щати са готови да приложат допълнителни мерки за осигуряване на мир“, отбеляза той.

На 29 юли Тръмп предупреди, че ако Русия не се съгласи да спре инвазията си в рамките на десет дни, ще влязат в сила нови всеобхватни санкции, включващи вторични мита върху страни, които продължават да търгуват с руски петрол, газ и други експортни стоки – ход, способен да засегне значително големите търговски партньори на Русия като Китай и Индия.

Президентът Зеленски разговаря с Тръмп за Деня на независимостта и сътрудничеството в сферата на отбраната.

🇺🇦🤝🇺🇸 Президентът на Украйна Володимир Зеленски проведе телефонен разговор със своя американски колега Доналд Тръмп, в който отправи поздравления към него и американския народ по случай Деня на независимостта.

Според официално изявление на президентския кабинет, публикувано в Telegram днес, той описа разговора като „много важен и полезен“ за бъдещото сътрудничество между Киев и Вашингтон.

Зеленски благодари на Съединените щати за подкрепата, която спомага за спасяването на украински животи и защитата на независимостта на страната.

„Постигнали сме много заедно с Америка и подкрепяме всички усилия за спиране на убийствата и връщането на нормалния, траен и справедлив мир“, заяви Зеленски и добави, че Украйна подкрепя предложенията на Белия дом за постигане на мир.

По време на разговора двамата лидери обсъдиха ситуацията със сигурността, включително руските въздушни удари по Украйна и по-широката динамика на фронтовата линия. Зеленски отбеляза, че Тръмп е добре информиран за ситуацията и изрази благодарност за вниманието му към Украйна.

Специален акцент беше поставен върху противовъздушната отбрана. Президентите се съгласиха да работят за подсилване на защитата на въздушното пространство на Украйна и координираха среща между съответните си екипи.

Други ключови теми включваха сътрудничеството в отбранителната промишленост и съвместни проекти с американски компании.

„Ние сме готови за директни проекти с Америка и вярваме, че това е от решаващо значение за сигурността, особено в областта на дроновете и свързаните с тях технологии“, заяви Зеленски.

Двамата лидери обсъдиха още взаимни доставки, инвестиции, дипломатическа координация и продължаващи съвместни усилия с други международни партньори.

По-рано Тръмп проведе разговор с руския президент Владимир Путин, продължил около един час, в който бяха обсъдени продължаващата война в Украйна и редица глобални геополитически въпроси.

Макрон и Путин с първи разговор от две години насам.

Руският президент Владимир Путин (вляво) слуша френския президент Еманюел Макрон по време на срещата им в Кремъл, Москва, Русия, 7 февруари 2022 г. (Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

🇫🇷🤝🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон призова руския си колега Владимир Путин да се съгласи на всеобхватно прекратяване на огъня в Украйна „възможно най-скоро“, отбелязвайки първия телефонен разговор между двамата от две години и половина насам, според Елисейския дворец.

Кремъл потвърди разговора, като уточни, че Путин е използвал момента, за да обвини западните страни за конфликта и е подчертал, че всяко мирно споразумение трябва да бъде „дългосрочно“.

В разговорите, продължили над два часа, двамата президенти са се договорили, че такива ще има и занапред, главно по въпросите на Украйна и Иран, съобщи френското президентство.

Макрон „подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и „призова възможно най-скоро да бъде установен режим на прекратяване на огъня и да стартират преговори между Украйна и Русия за солидното и трайно уреждане на конфликта“, се посочва още в изявлението на Елисейския дворец.

Кремъл заяви, че Путин е „напомнил на Макрон, че украинският конфликт е пряко последица от политиката на западните страни“, които дълги години „игнорираха интересите на Русия в сферата на сигурността“, за да се подготвят за „създаването на антируски плацдарм в Украйна“.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и руският президент Владимир Путин позират за снимка по време на срещата им във форта Брегансон в Борм-ле-Мимоза, Южна Франция, на 19 август 2019 г. (Alexei Druzhinin, Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

Путин е заявил на френския си колега, че всяко мирно споразумение трябва да бъде „всеобхватно и дългосрочно, да предвижда премахване на основните причини за кризата в Украйна и да се основава на нови териториални реалности“.

По отношение на Иран е взето решение за координиране на усилията и насрочване на нов разговор за проследяване на въпроса, се допълва във френското изявление.

Телефонният разговор се проведе само няколко дни след влизането в сила на примирието, сложило край на 12-дневната война между Иран и Израел. Миналия месец президентът на Франция призова Техеран да свали напрежението с преминаването към „нулево обогатяване“ на уран в ядрената си програма.

Макрон „подчерта спешната необходимост“ от спазването на иранските задължения по Договора за неразпространение на ядрени оръжия и „по-специално с пълно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (IAEA), чиито инспектори следва да могат да подновят своята работа без забавяне“, се посочва в изявлението.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и руският президент Владимир Путин преминават през Галерията на битките в двореца Версай при пристигането си за съвместна пресконференция след срещата им във Версай, близо до Париж, Франция, понеделник, 29 май 2017 г. (Stephane de Sakutin/Pool Photo via AP, File)

„Той изрази своята решимост да търси дипломатическо решение, което да позволи трайно и строго уреждане на въпроса с иранската ядрена програма и балистични ракети и ролята му в региона.“

Френският президент проведе серия от телефонни разговори с Путин в началото на 2022 г. в опит да отправи предупреждение срещу започване на пълномащабна инвазия в Украйна и пътува до Москва в началото на годината,

Макрон продължи да води телефонни разговори с Путин в началото на пълномащабната инвазия, но по-късно разговорите бяха преустановени, а последният такъв се е състоял през септември 2022 г. Той втвърдява позицията си спрямо Русия, заявявайки, че експанзионизмът заплашва цяла Европа.

Освен това президентът на Франция отказа да изключи възможността за изпращането на войски на място в Украйна. През април 2024 г. руският министър на отбраната по това врем

` Сергей Шойгу и френският му колега Себастиен Лекорню, близък довереник на Макрон, проведоха разговори, фокусирани върху сигурността в навечерието на Олимпийските игри в Париж.

Това беше последният официален контакт на високо ниво между двете страни.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) управлява електрическа голф количка с руския президент Владимир Путин в градината на двореца Версай след срещата им във Версай, близо до Париж, Франция, понеделник, 29 май 2017 г. (Alexei Nikolsky/Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

Изглежда, че харесва Мелания повече от мен – Тръмп шеговито за разговора му с Путин.

🇺🇸📞🇷🇺 Русия и Украйна ще започнат незабавни преговори за прекратяване на огъня, обяви президентът на САЩ Доналд Тръмп след провеждане на отделни разговори с лидерите на двете страни, целящи да ускорят напредъка за край на тригодишната война, които обаче не доведоха до съществен пробив.

Не е ясно кога и къде ще бъдат проведени преговорите, нито кой ще участва. Изявлението на Тръмп идва няколко дни след първия пряк контакт между руски и украински делегации от 2022 г. насам. Тези преговори в петък в Турция доведоха до ограничен обмен на пленници, но не и до спиране на боевете.

Преди разговорите Белият дом обяви, че Тръмп е разочарован от лидерите на двете страни заради продължаващия конфликт. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че Тръмп ще настоява Путин да покаже дали наистина иска да прекрати войната, като в противен случай САЩ може да се оттеглят от усилията за спиране на конфликта. По-късно Тръмп каза пред журналисти, че вярва в сериозността на Путин относно постигане на мир.

„Условията за това ще бъдат договорени между двете страни – както и трябва да бъде, защото само те познават детайлите на едни преговори, които никой друг не би разбрал,“ отбеляза Тръмп в пост в социалната мрежа TruthSocial.

Той определи разговора с Путин като отличен, добавяйки: „Ако не беше, щях да го кажа сега, не по-късно.“

Тръмп изпитва трудности да сложи край на войната, започнала с руската инвазия през февруари 2022 г. – неуспех спрямо обещанията му, че ще уреди конфликта бързо, дори преди да встъпи в длъжност.

„Той е уморен и разочарован и от двете страни“, каза говорителката на Белия дом Каролайн Левит пред журналисти в понеделник. „Дал е ясно да се разбере, че иска мирно решение и прекратяване на огъня възможно най-скоро.“

Републиканският президент разчита на личния си авторитет и личния си опит с Путин, за да преодолее застоя в мирните преговори. Той предложи възможни икономически стимули, като облекчаване на санкции и увеличаване на търговията с Русия, ако войната приключи.

След разговора Путин заяви, че страната му е готова да продължи дискусиите за прекратяване на боевете след „много информативен и откровен“ разговор с Тръмп. Той призова за „компромиси, които устройват всички страни“.

Москва, по думите му, е готова да предложи на Украйна меморандум с рамка за „възможен бъдещ мирен договор“. Но подчертавайки, че Русия не отстъпва по ключови въпроси, Путин добави: „Основната ни цел е да елиминираме корените на тази криза.“

Зеленски потвърди, че е заявил перд Тръмп готовността на Украйна за пълно и безусловно примирие. Той призова международната общност да запази натиска върху Москва, ако тя откаже да спре инвазията.

„Украйна не се нуждае от убеждаване – представителите ни са готови да взимат реални решения. Нужно е огледално намерение от страна на Русия за смислени преговори,“ заяви Зеленски.

Руският президентски съветник Юрий Ушаков, бивш посланик в САЩ, описа разговора като приятелски – Тръмп и Путин се обръщали един към друг по малко име.

„Тръмп каза: ‘Владимир, можеш да се обаждаш по всяко време и ще се радвам да говоря с теб’,“ разказа той и добави, че евентуална лична среща между Тръмп и Путин е възможна, но все още няма определена дата.

Двамата обсъдили и размяна на затворници между Русия и САЩ – процес, който според Ушаков „върви напред“ и предвижда освобождаване на по девет души от всяка страна. Подробности не бяха разкрити.

Преди разговора, вицепрезидент Ванс заяви, че Тръмп може да се откаже от посредничеството, ако прецени, че Путин не е сериозен относно преговорите

„Повече от готови сме да се оттеглим,“ каза Ванс пред журналисти, заминавайки от Рим след среща с папа Лъв XIV. „Президентът ясно заяви, че няма да си губим времето. Искаме резултати.“

Зеленски, който говори лично с Тръмп преди разговора с Путин и след това с европейски лидери, подчерта, че Украйна трябва да участва във всички решения за бъдещето си. Той също така повдигнал темата за „сериозни санкции“ срещу Русия.

Тръмп спомена, че Ватикана е проявила интерес да бъде домакин на преговорите, но няма потвърждение, че такива са насрочени.

След руската инвазия, довела до тежки санкции от страна на САЩ и съюзниците им, Тръмп се опитва да използва икономически стимули за постигане на сделка.

„Русия иска да прави мащабна ТЪРГОВИЯ със САЩ, когато този катастрофален „кървав ад“ приключи, и аз съм съгласен,“ написа Тръмп в социална мрежа. „Има огромна възможност Русия да създаде милиони работни места и богатство. Потенциалът ѝ е НЕОГРАНИЧЕН.“

Министърът на финансите Скот Бесент каза в неделя в предаването „Meet the Press“, че Тръмп е дал ясно да се разбере, че ако Путин не преговаря „добросъвестно“, може да има още санкции.

Бесент посочи, че санкциите, наложени при администрацията на демократа Джо Байдън, не са били ефективни, тъй като не са ограничили приходите на Русия от петрол – за да не се повишат цените в САЩ. Вместо това се опитали да наложат таван на приходите, запазвайки износа на петрол, за да ограничат инфлацията, предизвикана от войната.

Тръмп и Зеленски обсъдили с лидери на Франция, Италия и Финландия, както и с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които настояват за по-строги санкции срещу Русия, за да бъде принуден Путин да преговаря.

Путин наскоро отхвърли предложението на Зеленски за лична среща в Турция като алтернатива на 30-дневното примирие, за което настояваха Украйна и западните ѝ съюзници, включително САЩ. Вместо това руски и украински представители се срещнаха в Истанбул – първите директни преговори от март 2022 г.

Те приключиха в петък за по-малко от два часа без постигнато примирие, но в същото време двете страни се ангажираха с размяна на военнопленници във формат 1000 за 1000, като ръководителят на украинското разузнаване Кирило Буданов съобщи по телевизията, че размяната може да се състои още тази седмица.

В края на четиридневното си посещение в Близкия изток, Тръмп каза в петък, че Путин не е отишъл в Турция, защото самият Тръмп не е бил там.

„Той и аз ще се срещнем, и или ще решим проблема, или няма да го решим,“ заяви Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One. „Поне ще знаем. А ако не го решим – ще е интересно.“

📽️ На видеото: „Путин каза, че има голямо уважение към жена ми... Шеговито отговорих: А аз? Изглежда, че харесва Мелания повече от мен“, пошегува се американският президент.

Нетаняху благодари на Путин за освобождаването на израелски заложник.

🇮🇱🤝🇷🇺 В телефонен разговор по-рано днес израелският премиер Бенямин Нетаняху благодари на руския президент Владимир Путин за помощта му за освобождаването на Саша Труфанов през февруари, съобщи The Times of Israel. Той също така изложи текущите усилия на Израел за освобождаване на останалите заложници.

Те разговаряха по случай Деня на победата в Европа, който се отбелязва на 8 май, посочи кабинетът на министър-председателя на Израел.

„Двамата лидери си размениха топли поздрави по случай 80-годишнината от победата над Нацистка Германия във Втората световна война“, се посочва в израелското съобщение. „Премиерът подчерта решаващия принос на Червената армия за победата над нацистите и подчерта значението на многото еврейски командири и бойци във войната.“

Двамата лидери-ветерани обсъдиха и „регионалните развития“.

Путин и Ал-Шараа са провели телефонен разговор.

🇷🇺📞🇸🇾 Руският президент Владимир Путин е разговарял по телефона със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, съобщават руските държавни медии.

Путин е “потвърдил непоклатимата готовност на Русия да допринесе за подобряване на социално-икономическата ситуация в Сирия”, включително чрез предоставяне на хуманитарна помощ на нейните жители, според съобщенията.

Беларус отрече коментарите на Зеленски за извиненията след инвазията.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко не се е извинявал на украинския си колега Володимир Зеленски в дните след пълномащабното нахлуване в Украйна, заяви говорителка на авторитарния лидер, оспорвайки неотдавнашните коментари, направени от Зеленски.

„Никакви извинения не са поднесени от беларуския президент на Зеленски по простата причина, че ние нямаме за какво да се извиняваме“, посочи говорителката на президентството Наталия Ейсмонт пред руските медии на 6 януари, като в същото време потвърди, че наистина е проведен телефонен разговор.

Изявлението беше дадено в отговор на коментар, направен от украинския президент по време на интервю с американския подкастър Лекс Фридман, публикувано ден по-рано. От думите на Зеленски стана ясно, че Лукашенко му се е извинил за ракетите, изстреляни от беларуска територия в първите дни след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.

„Той каза, че „не съм бил аз. Ракетите бяха изстреляни от моя територия и Путин ги изстреля“, разказа Зеленски, спомняйки си думите, изречени от Лукашенко: „Володимир, това не съм аз. Аз не командвам.... Не командвам. Това са само ракети. Това е Путин.“

„Ти също си убиец, просто казвам“, отвърнал Зеленски, при което е бил посъветван от Лукашенко, че „трябва да разбереш, че не можеш да се биеш с руснаците“.

Беларуското президентство твърди, че по време на разговора Лукашенко „основно е отбелязал, че конфликтът е избухнал на територията на Украйна, на територията на Зеленски, и той е този, който в крайна сметка ще трябва да бъде отговорен за загубата на живот повече от всеки друг“.

Въпреки че Беларус не изпрати сухопътни сили в помощ на руската армия в нейното настъпление срещу Украйна, страната позволи на Москва да използва територията ѝ като плацдарм за инвазията, започнала през февруари 2022 г.

През 2023 г. двете страни подписаха документи, позволяващи разполагането на руски тактически ядрени оръжия на територията на Беларус, отбелязвайки първо задгранично разполагане на ядрени бойни глави след падането на Съветския съю.

Решението предизвика вълна от критики от правителствата по света, а НАТО го нарече „опасно и безотговорно“.

Лукашенко поведе безмилостно потискане на инакомислещите си сънародници, които по един или друг начин изразиха несъгласието си с подкрепата за Путин, откакто в страната стана свидетел на безпрецедентни улични протести, след обявяването на изборната победа в тежките избори за шести президентски мандат през 2020 г.

На 26 януари са насрочени следващите президентски избори, на които Лукашенко със сигурност ще бъде обявен за победител.

Шолц и Путин са разговаряли за първи път от над две години.

Руският президент Владимир Путин (вляво) и германският канцлер Олаф Шолц (вдясно) по време на разговори на последното официално посещение на Шолц в Кремъл, февруари 2022 г.
📸 Снимка: Mikhail Klimentyev / Sputnik

🇷🇺🗣️🇩🇪 Германският канцлер Олаф Шолц и руският президент Владимир Путин са провели телефонен разговор в петък, за да обсъдят начините за прекратяване на войната в Украйна, съобщава немското издание Sueddeutsche Zeitung, позовавайки се на анонимен източник.

Разговорът бележи първата директна комуникация между двамата лидери от почти две години насам и идва в критичен момент за Украйна, когато страната се подготвя за третата си зима в условията на непрестанни руски атаки.

Украйна посреща зимния сезон със срината енергийна система, след катo загуби около 90 процента от капацитета си за производство на топлина енергия в резултат от кампания на целенасочени руски атаки срещу енергийната инфраструктура в страната, извършени в периода март-май 2024 г.

Нараства и несигурността относно бъдещето на военната помощ, предоставяна на Киев от неговите западни партньори преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом следващата година. Германия е вторият най-голям поддръжник на Украйна след Съединените щати и обеща допълнителна помощ в размер на милиарди евро.

По-рано тази година Шолц сигнализира готовността си да осъществи пряк контакт с Путин за първи път от декември 2022 г., потенциално преди срещата на върха на лидерите от Г-20 в Бразилия. Но в същото време той подчерта, че ще поддържа тесен контакт с Вашингтон и европейските съюзници преди всеки подобен телефонен разговор.

Германският лидер, който пътува за срещата на Г-20 в Рио де Жанейро в неделя, е в политическа криза, след като преди броени дни неговото управляващо правителство се разпадна в резултат на разногласия с по-малък коалиционен партньор. Социалдемократите на Шолц, които изостават от германските консерватори в социологическите проучвания, сключиха сделка за провеждането на предсрочни избори на 23 февруари 2025 г.

В обръщение към парламента тази сряда, канцлерът увери законодателите, че администрацията му ще удържи на ангажимента, който е поела към Украйна, въпреки че в същото време не пожела да предостави на Киев оръжия с голям обсег като крилатите ракети Taurus – решение, което беше обект на остри критики от голяма част от европейските партньори на Украйна.

Същия ден канцлерът разговаря по телефона и с украинския лидер Володимир Зеленски, на когото обеща своята „непоколебима солидарност“. Говорителят на Шолц сподели, че двамата са обсъдили „възможните пътища към справедлив мир“.

Но прекият контакт с руския президент е чувствителен въпрос в рамките на Европейския съюз, като редица правителства отхвърлят всякакви опити за увертюра с Путин като безполезни. Усилията на френския президент Еманюел Макрон да поддържа открита линия с Кремъл през първите месеци на войната не дадоха резултат, а в същото време не се харесаха на Киев.

Междувременно някои европейски длъжностни лица отправиха финални призиви към отиващата си администрация на Джо Байдън да укрепи максимално военната позиция на Киев преди края на своя президентски мандат в началото на следващата година.

Доналд Тръмп, който встъпва официално в длъжност на 20 януари 2025 г., многократно подчерта намерението си да осъществи бърза сделка за прекратяване на войната, предизвиквайки опасения в европейските столици, че подобно споразумение вероятно ще бъде крайно неизгодно за Украйна и ще бетонира териториалните придобивки на Русия, осъществени след февруари 2022 г.

Американският държавен секретар Антъни Блинкен организира набързо пътуване до Брюксел в сряда, за да увери съюзниците от НАТО и Европейския съюз, че администрацията на Байдън ще активизира максимално своите усилия за предоставяне на военна помощ за Украйна в седмиците до встъпването в длъжност на новоизбрания президент, който остро критикува мащабите полаганите от Вашингтон усилия в подкрепа на Киев.

Ресурсите, споменати от Блинкен – пари, амуниции, оръжия - идват преди всичко от пакет в размер на 61 милиарда долара, приет от Конгреса на Съединените щати по-рано тази година. Освен това Блинкен даде уверение, че „всеки долар, с който разполагаме“, ще бъде предоставен възможно най-скоро.

Зеленски и Нетаняху обсъдиха по телефона ситуацията в Близкия изток

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху разговаря с украинския президент Володимир Зеленски по време на церемония по подписване в Киев, Украйна, 19 август 2019 г.
📸 Снимка: AP Photo/ Efrem Lukatsky

🇺🇦☎️🇮🇱 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е разговарял по телефона с Володимир Зеленски в сряда. Това съобщава канцеларията на украинския президент.

„Страните обсъдиха ситуацията в региона на Близкия изток“, информира Сергей Никифоров, прессекретар на украинския лидер, допълвайки че „премиерът Нетаняху изрази подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“.

„Володимир Зеленски благодари на Израел за участието на страната във встъпителната среща на върха за мира и подкрепата на заключителното комюнике“, се посочва в изявлението. „Страните се договориха за по-нататъшни контакти“.

През юни Израел участва в двудневна среща на върха в Швейцария, фокусирана върху „пътищата към всеобхватен, справедлив и траен мир за Украйна“. На нея присъстваха около 100 държави, но без Русия и нейния партньор и съюзник Китай.

В сряда израелският всекидневник Haaretz цитира неназован високопоставен украински дипломат, според който разговорът в сряда е бил проведен по инициатива на Нетаняху, който е похвалил Киев за защитата му срещу масираната руска въздушна атака от понеделник вечерта, която е една от най-тежките от началото на войната досега.

Съобщава се, че Нетаняху е сравнил атаката с атаката на Иран срещу Израел, извършена през април тази година, при която силите на Революционната гвардия изстреляха стотици ракети и дронове по страната, почти всички от които бяха неутрализирани.

Призивът идва в момент, когато Израел е в очакване на нова атака, на фона на обещанията за отмъщение от страна на Техеран за убийството на Исмаил Хания, политическия лидер на Хамас, за което Израел нито пое, нито отрече отговорност.

Двамата лидери се съгласиха да се срещнат през септември, когато и двамата планират да бъдат в Ню Йорк за Общото събрание на ООН.

Телефонният разговор в сряда e най-малко вторият, проведен между двамата от избухването на войната между Израел и Хамас на 7 октомври миналата година, когато хиляди палестински бойци нахлуха от Ивицата Газа в Южен Израел, където отнеха живота на близо 1200 души, а други 251 бяха взети за заложници.

Зеленски изрази твърдата си подкрепа за Израел след атаката, призовавайки за засилване на сътрудничеството между двете страни в сферата на сигурността. Освен това украинският лидер изрази желанието си да посети Израел, но до този момент пътуването му така и не се осъществи.

Израел подкрепи публично Украйна в лицето на пълномащабната руска инвазия през 2022 г., но се въздържа да изпрати на страната каквото и да било военно оборудване, включително системи за противовъздушна отбрана.

Израел действа предпазливо, за да се предпази от антагонизиране от руска страна. Тел Авив и Москва поддържат напрегнати, но все пак работещи отношения в съседна Сирия, където самолети на израелските ВВС често извършват удари срещу позиции на групи и лица, свързани със Иран. Освен това, Тел Авив отказва да предоставя от оръжието си на Киев, тъй като съществуват реални опасения от попадането на израелска технология в руски, а от там и в ирански ръце.

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски са провели телефонен разговор.

🇺🇦☎️🇺🇸 Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп заяви, че е разговарял по телефона с украинския държавен глава Володимир Зеленски, описвайки разговора между двамата като „много добър“, и заяви, че ще сложи край на войната, като постави Киев и Москва на масата за преговори, предаде Ройтерс.

В свой коментар, публикуван в социалната мрежа Truth Social, Тръмп посочи, че като президент „ще донесе мир на света и край на войната, която струва толкова много животи“.

„И двете страни ще могат да се съберат и да договорят споразумение, което да прекрати насилието и да проправи път към просперитет“, каза още той.

Зеленски също съобщи за разговора си с Тръмп и изрази благодарност за американската военна помощ. Но той не спомена нищо в коментара си в платформата X (бивш Twitter) относно усилията за прекратяване на 28-месечния конфликт.

По-рано Тръмп даде заявка, че ще прекрати войната в Украйна още преди евентуалното си встъпване в длъжност идния януари, допълвайки, че войната е нямало да избухне ако е бил начело на САЩ през февруари 2022 г. Въпреки липсата на конкретни политически предложения от негова страна до този момент, по време на интервю за Ройтерс миналата година той прогнозира, че вероятно на Украйна ще бъде принудена да отстъпи част от територията си, за да постигне мирно споразумение.

Зеленски сподели още, че е поздравил Тръмп за номинацията на Републиканската партия и е осъдил опита за убийство, извършен срещу него миналата събота.

„Пожелах му сила и пълна безопасност в бъдеще“, продължава Зеленски в своята публикация за платформата X. „Отбелязах жизненоважната двупартийна и двукамарна американска подкрепа за защита на свободата и независимостта на нашата държава.“

Зеленски посочи, че Украйна „винаги ще е благодарна на САЩ за оказаната помощ“, но в същото време отхвърли всякаква възможност за преговори с Русия за спиране на огъня, докато войските ѝ са на украинска територия.

Украинският президент предложи мирен план, който беше лансиран отново на международната среща на върха, проведена миналия месец в отсъствието на Русия. В него се настоява за изтегляне на руските войски и възстановяване на постсъветските граници на Украйна от 1991 г.

Руската армия окупира около 20% от украинската територия, постигайки ограничени по мащаб териториални успехи единствено в източната част на страната.

Военните министри на Русия и САЩ са обсъдили избягване на ескалацията.

🇷🇺🤝🇺🇸 Министърът на отбраната на Руската федерация Андрей Белоусов е провел разговор по телефона със своя американски колега Лойд Остин в петък, отбелязвайки втория подобен разговор между двамата от назначаването на Белоусов в средата на май, съобщава ТАСС.

Обсъден е бил въпросът за намаляване на риска от възможна ескалация, съобщи руското военно ведомство.

„На 12 юли 2024 г. по инициатива на руската страна се състоя телефонен разговор между министъра на отбраната на Русия Андрей Белоусов и министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин. Беше обсъден въпросът за предотвратяване на заплахи за сигурността и намаляване на риска от възможна ескалация“, съобщи руското военно ведомство.

Припомняме, че в края на юни Остин разговаря с руски министър на отбраната за първи път от март 2023 г.

Пентагонът заяви тогава, че Украйна сама избира целите си, след като Кремъл директно обвини Съединените щати за атака срещу Крим, която според тях е била извършена с доставени от САЩ ракети ATACMS и е убила най-малко четирима души и ранила 151.

Москва няма никакви съмнения относно участието на Вашингтон в атаката срещу Севастопол, заяви по-рано руското външно министерство.

Също така, около срещата на НАТО в четвъртък Русия повтори позицията си за Украйна - готова на преговори, но не я пуска в НАТО.

„Никога не сме отказвали диалог, но трябва да разберем за какво преговаряме“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, запитан за възможността Русия да бъде поканена на втора конференция за Украйна, цитиран от BBC. „От самото начало казахме, че за нас разширяването на НАТО на територията на Украйна е неприемливо, неприемлива заплаха за нашето съществуване, за нашата сигурност", добави Песков.