🇧🇬🛩️🇮🇷 Иранското командване е оценявало възможни удари по американски военни цели в държави от Югоизточна Европа, сред които България. През юли София разреши на самолети цистерни на ВВС на САЩ да оперират от авиобаза „Безмер“. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до режима в Техеран. Часове по-късно българските власти обявиха, че мерките за сигурност около базата са засилени, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка заплаха за националната сигурност.
Разглежданите сценарии не се ограничават до България. Единият от събеседниците на изданието посочва и Кипър, където през март ударен дрон порази британската суверенна база „Акротири“. Западни официални лица тогава допуснаха, че машината е била иранска, но е изстреляна от регионални съюзници на Техеран, вероятно ливанската Хизбула, а не от самия Иран. Отделно въоръжените сили на Ислямската република са проучвали възможността за нападение срещу подводните оптични кабели в Ормузкия проток.
Според източниците условието за такъв отговор е конкретно: американският президент Доналд Тръмп да изпълни заканата си да нанася удари по иранска инфраструктура. През юли той обяви, че ще унищожава по един мост или електрическа централа в Иран при всяко нападение срещу кораб в Ормуз. „Ако САЩ отидат твърде далеч, Иран ще се защити на всяка цена, ще излезе извън региона и ще удари и Европа“, каза втори събеседник пред Financial Times.
На 22 юли Народното събрание одобри временно разполагане със 136 гласа „за“ и 13 „против“. Решението допуска до 8 самолета KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени в „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток. Първите два самолета кацнаха на 31 юли.
KC-135 не носи въоръжение, а гориво, с което увеличава бойния радиус на зарежданите във въздуха изтребители и бомбардировачи. Още преди вота иранското посолство в София връчи протестна нота, а говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей предупреди, че всяка дейност, улесняваща американски нападения срещу страната му, ще бъде считана за съучастие в агресия. През същия месец Революционната гвардия отправи подобно предупреждение към Лондон заради използването на британски бази от САЩ: „Всяка база, използвана за атака срещу иранска територия, ще бъде считана за законна цел.“
Институционалният отговор в сряда беше двупосочен: засилени превантивни мерки, но без официално повишаване на оценката за непосредствен риск. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че мерките около авиобаза „Безмер“ са съгласувани с Министерство на отбраната по указание на премиера и са разчетени за „много по-високо ниво на заплаха от онова, което сочи наличната информация“. Стоянов повтори, че пряка заплаха не е установена. От НАТО отделно заявиха, че алиансът е готов да реагира и ще предприеме нужното за защитата на своите членове.
ГЕРБ поиска правителството да информира парламента за реалното ниво на риска и да извика иранския посланик за обяснения. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини кабинета, че въвлича страната във война, а Николай Денков описа подхода във външната политика като неумел. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че управляващите разрушават българския суверенитет. Разполагането предизвика и протести: на 24 юли в Ямбол и на 30 юли пред самата авиобаза се събраха местни жители заедно с хора от София, Пловдив и Сливен.
Специалистите, цитирани от Financial Times, оценяват военната заплаха по-сдържано. Сидхарт Каушал от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) в Лондон я определя като „реална, но ограничена“. Според него Иран може да използва балистични ракети със среден обсег, включително от серията „Шахаб“, срещу американски цели в Южна и Югоизточна Европа. На големи разстояния обаче трудно биха нанесли сериозни поражения, а системите с по-голям обсег биха могли да достигнат тези райони само с намален боен товар, което допълнително би ограничило ефекта.
Каушал смята, че за Иран би било по-изгодно да действа чрез подкрепяни от него групировки, сред които шиитските милиции в Ирак, Хизбула и Ансар Аллах (хутите). Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) посочва и друго ограничение. Опитите срещу Диего Гарсия през тази година показват, че Иран разполага с оръжия с обсег над 2000 км, но остава неясно колко такива системи притежава. Освен това с увеличаването на дистанцията точността намалява.
Техническото предизвикателство личи и от разстоянията. По права линия до Ямболско има около 1600 км от северозападния край на Иран, около 2000 км от Керманшах и близо 2300 км от Техеран. През март при четири отделни атаки противоракетната отбрана на НАТО прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран към въздушното пространство на Турция, и нито една не падна на територията на страната. Ракетите, насочени към съвместната американско-британска база Диего Гарсия, разположена на около 4000 км от Иран, също не достигнаха целта си.
Събеседниците на Financial Times в Техеран обаче посочват и противоположен пример. Според тях ударът по американската база в Йордания през юли, при който загинаха трима военнослужещи, е най-точния удар, извършван досега от Иран на подобна дистанция. „Това беше и послание към Европа: тя би могла да получи ракети, така че да знае къде да застане в тази война“, каза първият източник.
Твърдолинейният курс на Техеран има конкретна предистория. Меморандумът, постигнат между Вашингтон и Техеран през юни, се разпадна през юли, след като Иран нападна кораби в Ормузкия проток. Последваха взаимни обвинения в нарушения, ответни атаки и подновяване на морската блокада на пристанища в Иран. Крайният срок за постигане на споразумение изтече на 17 август, а на следващия ден Доналд Тръмп заяви, че няма „провеждани или насрочени разговори“ с Техеран и че ще разчита на икономическия натиск и блокадата.
През миналата седмица върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей назначи хардлайнери на ключови постове в апарата за сигурност. Сред тях е бившият командващ Революционната гвардия Мохсен Резаи, който оглави Върховния съвет за национална сигурност. Ирански анализатори тълкуват промяната като опит за изтласкване на главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. „Посланието е: не се ядосвай, защото аз съм по-луд от теб“, обобщи вторият събеседник.
Недостатъците в собствената отбрана на България вече наложиха търсенето на съюзническа помощ. След заседание на Съвета по сигурността в София на 5 март поискахме подкрепа, а Гърция разположи батарея Patriot край Дидимотихо, близо до българската граница, за защита на обекти от критична инфраструктура по Черноморието. На 19 май Атина изтегли системата, обяснявайки хода с промяната в геополитическите условия.
В сряда гръцкото министерство на отбраната съобщи, че още веднъж разглежда вариантите за съдействие, ако София отправи искане и то бъде одобрено от Правителствения съвет за национална сигурност и външна политика в Атина. 4 гръцки изтребителя F-16 и 1 фрегата остават в района. Румъния допусна американски самолети цистерни в базите „Михаил Когълничану“ и „Къмпия Турзий“ още през март, а комплексът Aegis Ashore в Девеселу първоначално беше изграден именно за защита на Европа от балистични заплахи, идващи от Близкия изток.
Оценяването на възможни цели не е равнозначно на заповед за удар. По-вероятно е да става въпрос за резервен сценарий и възпиращо послание, а не за непосредствено готвен удар. Три различни признака подкрепят този прочит: събеседниците определят удара в Йордания като послание; Каушал смята атаките на съюзнически групировки за по-изгоден инструмент; а прехващанията над Турция и провалът при Диего Гарсия показват ограниченията и несигурната надеждност на иранските далекобойни способности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар