🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.
Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.
В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.
Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.
Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.
„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.
Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.
Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.
Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.
Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар