🇺🇦🛡️🇫🇷 Украйна ще изложи пред партньорите си своя антибалистична програма – това постави на върха на дневния ред украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Париж на 13 юли заедно с първата дама Олена Зеленска, в навечерието на националния празник на Франция.
„Нашият върховен приоритет е антибалистичната отбрана,“ написа Зеленски в X още при пристигането си, определяйки разговорите във френската столица като шанс за „значително по-големи възможности“ пред украинската отбрана. За първи път Киев излага плана си на среща, събрала едновременно държавни ръководители, съветници по националната сигурност и компании от сферата на отбраната – тези, които могат да вложат технологии, финансиране и производствен капацитет за изграждането на нова система срещу балистични ракети.
Спешността има конкретна причина. През последния месец руските балистични удари по градовете и енергийната мрежа на Украйна се оказаха практически неуязвими с наличната отбрана – прехващачите за системите Patriot са почти изчерпани, докато руските балистични ракети, летящи с няколко пъти над скоростта на звука, преодоляват отбраната, която иначе спира по-бавните цели. Само през изминалата нощ Русия изстреля 134 далекобойни ударни дрона и 3 ракети; украинските ВВС съобщиха, че са свалили или заглушили и 3-те ракети и 123 дрона, но 6 безпилотни апарата все пак нанесоха щети на 5 локации. С наближаване на зимата – сезонът, в който Русия традиционно засилва ударите по електрическата мрежа, отопление и водоснабдяване – Киев бърза да затвори тази пролука преди студовете.
Оттук идва и обратът, който отличава срещата в Париж от поредната молба за допълнителни доставки. Наред с тях, Украйна тласка своите партньори към нещо по-трайно – собствена индустриална основа за противоракетна отбрана. По думите на служител от френското председателство фокусът обхваща три посоки едновременно: осигуряване на нови американски прехващачи Patriot, ускорено разгръщане на френско-италианската SAMP-T и най-съществено за Киев – начини европейската и украинската военна индустрия да разработят собствени алтернативи. Преди началото на срещата 9 държави, сред които Италия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия, заседаваха с около дузина компании – сред тях Eurosam (производителят на SAMP-T), Leonardo, Thales и Saab – с ясната цел да ги подтикнат да направят повече. Дипломати очакват в Париж да бъде обявено формализирането на проекта FREYJA – украинският опит да се сглоби собствена антибалистична система.
FREYJA засега е по-скоро посока, отколкото оръжие. В основа стои ракетата FP-7.X на украинската компания Fire Point – позната досега с масовото производство на далекобойни дронове и крилатата ракета Flamingo, а сега пристъпваща към една от най-сложните области на съвременната война. FP-7.X е модификация за прехващане на балистичната ракета FP-7, като на 3 юни компанията проведе първия ѝ изцяло управляем маневрен полет. Ракетата, изработена от композитни материали и способна да развие скорост от 1500 до 2000 м/с, е замислена да носи полуактивна инфрачервена самонасочваща се глава, разработвана съвместно с германската Diehl Defence – създателят на IRIS-T. Управляемият полет обаче е далеч от прехват: първата стрелба със сваляне на реална въздушна цел е насрочена едва за края на 2027 г. Дотогава FREYJA остава заявка за технологичен суверенитет, а не действаща отбрана – но заявка, зад която за първи път застава конкретно европейско партньорство и производствена перспектива.
Вторият стълб на тази стратегия минава през Токио. Дни преди Париж Зеленски заяви, че Киев иска да работи с японския конгломерат Mitsubishi Heavy Industries – единственият производител, лицензиран да сглобява прехващачи PAC-3 извън САЩ. Компанията произвежда около 30 такива ракети годишно и може да удвои темпа, стига да се преодолее тясното място с доставките на самонасочващи глави от Boeing. Замисълът стъпва на обещанието, което президентът Доналд Тръмп даде на срещата на НАТО в Анкара – лиценз за производство на Patriot на украинска земя. Пътят обаче е дълъг: японските „Три принципа“ за трансфер на отбранителна техника забраняват износ на оръжие към страна в активен конфликт, а лиценз, започнат от нулата, според оценки на експерти би дал първите ракети едва през 2029–2030 г. Инерцията е налице, но преградите пред нея са реални.
Всичко това се случва на фона на срещата на Коалицията на желаещите в Дома на инвалидите в Париж, ръководена от Макрон, британския премиер Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, която според данни на Kyiv Post вече наброява около 37 държави и събра около 25 държавни и правителствени ръководители. Само седмица по-рано съюзниците в Анкара се ангажираха за 70 млрд евро военна помощ за Киев през 2026 г. Успоредно с преговорите Олена Зеленска се срещна с новия генерален директор на ЮНЕСКО, за да обсъди разширяване на партньорството с Украйна. А утре 25 украински военнослужещи – таванът, допускан за чуждестранни партньори – ще преминат в парада за националния празник на Франция, който тази година ще бъде воден от близо 500 военни от държавите на Коалицията.
Посоката на движение е ясна: от аварийна зависимост от западни доставки Киев опитва да се превърне в съпроизводител, а с времето – в самостоятелен източник на противоракетна отбрана. Календарът обаче е все така безмилостен. Собственият прехващач ще стреля по въздушна цел след повече от година, докато лицензираният Patriot – след няколко. Зимата, която чука на вратата, ще бъде посрещната пак с онова, което съюзниците успеят да изпратят навреме. Париж очерта хоризонта на суверенната отбрана; студът ще провери с колко от нея Украйна разполага още сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар