Анализ: Федоров благодари на Мъск, а Starlink остава извън украински контрол

🇺🇦🛰️ Освободеният през юли министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров отправи публични благодарности към Илон Мъск за спирането на руските терминали Starlink и заяви, че ще поддържа връзка с него независимо от поста, който заема. Думите му са от ексклузивно интервю за CBS News, публикувано на 16 август. На следващия ден Мъск му отговори в X, че се опитва да постъпи правилно и се надява скоро да има мир. Благодарността обаче разкрива и зависимост: решението, за което Федоров благодари, беше взето от частен собственик, а не от Киев.

Поводът за това решение може да бъде проследен до конкретен инцидент. В края на януари руски ударен дрон, посочен като BM-35, навлезе в правителствения квартал на столицата Киев, насочвайки се към Офиса на президента, и се разби във фасадата на съседна сграда. Причинени бяха леки щети, но нямаше жертви. Според реконструкция на The Atlantic именно този случай е подтикнал Мъск да вземе окончателно решение по въпроса. След като Киев се обърнал към SpaceX, ръководството на компанията е наредило системата да се използва без ограничения в подкрепа на Украйна. Проблемът обаче беше по-широк: руските сили бяха започнали да монтират контрабандно внесени терминали на ударни дронове „Шахед“, което ги правеше по-устойчиви на електронна война и позволяваше управлението им в реално време на големи разстояния.

На 2 февруари украинското правителство въведе т.нар. „бял списък“ за Starlink терминали: на територията на страната могат да работят само регистрираните устройства, а всички останали се изключват. Военните регистрират своите в бойната система „Делта“, а цивилните – чрез „Дия“ и центрове за обслужване, които се управляват от държавата. Реалното изпълнение беше възложено на SpaceX, която на 4 февруари обяви мерките съвместно с министерствата на отбраната и на цифровата трансформация.

Към регистъра бяха добавени геозониране и автоматично прекъсване на връзката при скорост 75-90 км/ч. Това ограничение прекъсва връзката на ударните дронове, но позволява на по-бавните украински апарати да продължат да летят. За регистрираните терминали на украинските бригади скоростният праг може да бъде понижаван. Скоростта се определя от самата спътникова мрежа, а не въз основа на данни от устройството, което затруднява заобикалянето на ограничението.

Резултатите проличаха бързо. До 5 февруари украинският Генерален щаб обяви, че руският достъп до Starlink по фронтовата линия е напълно прекъснат.нат. По-късно Пентагонът свърза деактивирането на терминалите с връщането на около 400 квадратни километра при украинската офанзива през април и май – първите териториални придобивки на Киев от 2023 г.

Прекъсването на достъпа не реши проблема изцяло, а го прехвърли на друго равнище. След като загубиха достъпа до мрежата, руските сили преминаха към нейното заглушаване. Комплексът „Волна-Купол-Гарант“ може да нарушава спътниковите връзки на площ от около 20 квадратни километра и според украински данни струва близо 1,5 милиона долара за брой. През юли украинският 422-ри полк унищожи два такива комплекса. Предимството на Киев е в управлението на безпилотните апарати, а не в производството им.

Изключването на терминалите на противника и разрешаването на украинските да работят над окупираните територии, за които Федоров благодари поотделно, всъщност са двете страни на едно и също решение. Същият регистър, който прекъсва връзката на руския оператор, запазва достъпа на украинския дрон над Донбас – там, където дотогава SpaceX ограничаваше услугата с геозониране.

Границата, която SpaceX досега не е преминала, съвпада с държавната граница на Руската федерация. Над международно признатата ѝ територия услугата остава изключена, а именно промяна на това ограничение иска Федоров сега. Пред CBS News той заяви, че разговорите с Мъск продължават, а целта им е Starlink да бъде използвана срещу руските пускови установки за балистични ракети. В разговор с бившия си съветник Серхий Стерненко на 6 август Федоров беше видимо по-предпазлив: описа задачата като трудна и каза, че последният разговор е бил само преди дни.

Обсегът отдавна не е основното ограничение. С Федоров начело на отбраната украинските удари на големи разстояния скочиха 10 пъти, а на 22 август Зеленски обяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили обект на руската космическа агенция в Самара, на около 900 км от границата. Това, което липсва, е връзка в реално време по време на полета и приближаването към целта. Спътниковият канал не увеличава обсега, а осигурява управление и корекция там, докъдето ракетата и без това може да достигне. Срещу подвижна пускова установка именно това може да бъде разликата между изстрелян боеприпас и поразена цел.

Спешността на задачата личи и от числата, посочени от самия президент. През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети за комплексите Patriot. През 2025 г. броят им беше 364, а тази година се очакват 264. Зеленски иска допълнителни 300 за зимата, докато ВВС са заявили необходимост от 360. В същото време руското производство на балистични ракети вероятно ще скочи от 600 до 1300 годишно. Когато наличните средства за прехват не достигат, тежестта се измества към унищожаването на пусковите установки. За това Украйна трябва да може да открива целите и да управлява оръжията си отвъд границата.

Пред Стерненко Федоров описа и рисковете, ако ограничението бъде премахнато без механизъм, който да запази избирателния достъп. Руските сили биха могли да управляват операции от Москва, да водят дронове по маршрути извън обхвата на украинските радари и акустични сензори и да атакуват изтребителите F-16 и зенитно-ракетните батареи Patriot. Следователно предимството от февруари зависи от решение, което би могло да бъде отменено със същата лекота, с която е било взето. Украинската ПВО и перспектива за удари в дълбочина остават зависими от преценката на един частен собственик, който вече е отказвал подобни искания.

От кабинета на президента тази зависимост звучи по различен начин. На 22 август, по време на двучасова среща с журналисти, чийто препис беше публикуван на другия ден, Зеленски за първи път говори публично за своите разногласия с Федоров. По думите му Министерство на отбраната го уверило, че има съгласието на SpaceX за използването на Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия, стига да бъде получено одобрение от политическо ниво.

Зеленски повдигнал въпроса пред президента Доналд Тръмп и му казал, че Мъск е потвърдил съгласието. При по-късна среща Тръмп му отговорил, че Мъск е отхвърлил идеята, смята този ход за опасна ескалация и че Зеленски го е заблудил. Президентът разказва, че след това се върнал обратно към Министерство на отбраната, откъдето му отговорили, че е възможно нещата действително да са се развили така.

Зеленски не обвини Федоров в неистина, а заяви, че случаят е сред причините за последвалите решения. Двете версии не се изключват напълно, тъй като предварително съгласие би могло впоследствие да бъде оттеглено. Те обаче представят един и същ епизод по несъвместим начин: за Федоров Starlink е успехът, който поддържа неговите контакти с Мъск, а за Зеленски – информацията, заради която е бил поставен в неловка ситуация пред Тръмп.

Уточнението, направено от Федоров, че ще поддържа контактите с Мъск независимо от позицията, на която се намира, съвсем не е случайно. Той остана извън изпълнителната власт на 16 юли, след като Върховната рада разпусна правителството на Юлия Свириденко и одобри новия кабинет на Сергий Корецки. Зеленски посочи като причина неразрешим конфликт между министъра и главнокомандващия Олександър Сирски.

Освобождаването на Федоров разпали протести в Киев и други градове с две основни искания: той да бъде върнат на поста, а генералът да бъде отстранен. Второто искане беше изпълнено на 21 юли, но първото – не. Президентът твърди, че е предложил на бившия министър четири възможности да остане в правителството и че Федоров е отхвърлил всички. Попитан пред CBS News защо е бил освободен, той отговори, че не желае да обсъжда въпроса пред американска аудитория.

Пред „Украинска правда“ на 29 юли Федоров беше далеч по-конкретен. Като причина посочи натиска около поръчките на отбранително оборудване и съпротивата на групи, чийто интерес се сблъсква с промяната на правилата на отбранителния пазар, а не личен конфликт. Според него натискът над ведомството е започнал да нараства още в началото на април.

В момента то се ръководи от генерал-майор Йевгени Хмара, който беше назначен за временно изпълняващ длъжността на 20 юли – 3 дни след като Зеленски го освободи от ръководството на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

След отстраняването си Федоров отправи призив за провеждане на избори. На 22 август Зеленски възрази, че по време на толкова тежка война това би било огромен риск и би разцепило страната. Пред CBS News бившият министър остана уклончив за собственото си бъдеще. „Скоро ще видим“, лаконичен бе той, след което допълни, че при всички случаи работата му ще е насочена към спиране на войната и реконструкция на Украйна.

Засега Федоров работи с фонд „Източна Европа“. На 22 август той отбеляза пред „Украинска правда“, че предстоящото му пътуване до САЩ е свързано с набиране на средства за фонда, срещи за отбранителния сектор и привличане на инвестиции. За евентуална среща с Мъск каза само, че „ще види“. Отрече да търси подкрепа от Тръмп и заяви, че никой отвън не бива да диктува решения по вътрешните въпроси на Украйна.

Компаниите и инвеститорите, които Федоров изброи пред CBS News, не са просто реторичен списък. Ерик Шмид, бивш изпълнителен директор на Google, е сред чуждите инвеститори, вложили над 10 млн. долара в украинския отбранителен акселератор D3 в киевския технологичен парк Unit City. След серия от посещения на фронтовата линия той заяви, че именно там се постигат пробиви в използването на изкуствен интелект и дронове. Обещанието, че подобни компании ще инвестират в украинската победа, описва модел, при който частният капитал сам решава кога и къде да се включи, без украинските държавни институции да могат да го задължат.

Връзката, която Киев не може да си позволи да загуби, се поддържа от лице, което остана без официална длъжност. В същото време ведомството, формално отговарящо за отношенията със SpaceX, е предоставило информация, поставила президента в неловко положение пред Тръмп. Зеленски вече говори за подготвяни алтернативи на Starlink, сред които европейски комуникационен проект, докато Русия и Китай разработват собствени системи. Руският проект „Рассвет“ беше задействан именно след прекъсването на достъпа до Starlink. Зеленски не посочи конкретен срок за европейския проект.

Възможно е публичната благодарност на Федоров да е не само признание, но и умел тактически ход. Мъск реагира одобрително броени часове след нея – 5 дни преди Федоров да потвърди пътуването си до САЩ. Бившият министър призна пред Стерненко, че този канал за комуникация не дава лесно резултат. Публично утвърденият образ на Мъск като човек, помогнал решително на Украйна, би направил следващия отказ по-труден и скъп в репутационно отношение. Двете обяснения са съвместими помежду си: 35-годишният бивш министър може едновременно да изпитва искрена благодарност и да я използва като средство за влияние.

Малко вероятно е SpaceX да разреши употребата на Starlink над международно признатата руска територия до края на 2026 г. Позицията на компанията вече е заявена, епизодът с Тръмп я потвърждава, а рискът от ескалация е същият аргумент, с който Мъск отказа през септември 2023 г. да включи услугата край Крим.

Тази прогноза обаче не е окончателна и може да бъде опровергана от публична промяна в правилата за геозониране или неочаквана украинска операция в дълбочина, която не може да бъде проведена по друг начин. Разширяване на белия списък, което не засяга руската държавна граница, не би било достатъчно доказателство за подобна промяна.

Междувременно пред CBS News Федоров обяви далеч по-кратък срок за проект, който не зависи от Мъск: собствена украинска балистична ракета за нанасяне на удари по руска територия в рамките на 3-6 месеца. През юни производителят Fire Point проведе ключови изпитания.

Мъск отказа Starlink за украински удари в дълбочината на Русия

🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.

Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.

В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.

Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.

Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.

„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.

Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.

Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.

Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.

Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.

Русия изстреля първите серийни сателити „Рассвет“ в опит да замени Starlink.

🇷🇺🛰️ Русия изстреля първа партида сателити за своята система за широколентов интернет „Рассвет“,  съобщи руската аерокосмическа компания „Бюро 1440“. Проектът е определян като опит за налагане на местна алтернатива на Starlink на Илон Мъск, като се появяват все повече индикации, че той може да обслужва военни нужди.

Изстрелването беше извършено късно снощи, когато в орбита бяха изведени 16 сателита, разработени от компанията. Според „Бюро 1440“ всички апарати са се отделили успешно от ракетата-носител и са поети под контрол от операторите на мисията.

Това разгръщане бележи първия случай, в който в орбита се извеждат серийно произведени сателити, а не експериментални единици. „Изстрелването на първите апарати от целевото съзвездие отбелязва прехода от изпитания към изграждане на комуникационна услуга“, гласи изявление на компанията. Оттам добавиха, че за постигане на глобално покритие ще са нужни още десетки изстрелвания и стотици сателити.

Въпреки този крайъгълен камък, експерти са категорично, че текущото разгръщане е далеч от достатъчно, за да се конкурира със Starlink, която действа с хиляди спътници. Космическият анализатор Виталий Егоров отбеляза, че макар проектът първоначално да е бил предназначен за граждански цели, като осигуряване на свързаност за авиолинии и железопътни мрежи, неговата стратегическа стойност се е променила.

След ограничаването на достъпа на рускат армия до Starlink, нуждата от сателитна комуникационна мрежа е станала неотложна, обясни той, но допълни, че замяната на Starlink изисква значителен брой изстрелвания и разработване и масово производство на достъпни наземни терминали.

Програмата „Рассвет“ се намира в процес на разработка поне от 2023 г. насам, като по-ранни изстрелвания бяха извършени от руския космодрум „Восточний“. По-рано руските власти посочиха, че системата може да осигури широколентово покритие в цялата страна към 2027 г. Въпреки това сроковете се изместиха поради непрекъснати проблеми и забавяне в производството.

Близки до Кремъл медийни лица все по-често подчертават значението на проекта за руските военни усилия, особено след загубата на достъп до услугите на Starlink в началото на годината. Тогава някои отбелязаха, че дори ограничено сателитно съзвездие би позволило първоначални тестове на собствена система, макар все още да е далеч от покриване на оперативните нужди.

Интернет връзката от вида на Starlink заема все по-централна роля за множество руски части. Прекъсването на руските акаунти в мрежата на SpaceX парализира операциите на руската артилерия и дронове в Украйна, които спряха да имат достъп до надеждно средство за комуникация.

Преди това министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров разкри, че спирането на руските терминали Starlink е намалило военната активност на Русия, като броят на стрийминг операциите на руските сили е спаднал цели 11 пъти. Федоров подчерта, че Киев на практика е „спрял руските комуникации“ с деактивиране на терминалите, което е довело след себе си рязко покачване на прехванатите комуникации в радио ефира. Този ход бе извършен в отговор на масовата употреба на Starlink за управление на дронове и тактически комуникации от страна на руските въоръжени сили – ключов инструмент за военните операции.

Илън Мъск критикува новата програма за изтребители F-47 на Тръмп

🇺🇸 Илън Мъск отправи нови критики към американските програми за изтребители с екипаж, този път насочвайки се към обявения по-рано тази година проект F-47 на президента Доналд Тръмп.

„Инвестирането на повече от трилион долара за безполезен нов изтребител с екипаж, вместо за програма за дронове, сериозно подкопава националната ни сигурност“, отбеляза Мъск в публикация на X, платформата, известна преди като Twitter.

Инициативата F-47, представена по-рано тази година от Тръмп, беше описана като ключов елемент за поддържане на въздушното превъзходство на САЩ. Американският президент описа програмата като съществена за осигуряване на предимство на американските пилоти в оспорваното въздушно пространство.

Думите на Мъск отразяват дългогодишния му скептицизъм по отношение на актуалността на изтребителите с екипаж в епоха на бърз напредък в технологиите за дронове. През последните години той многократно е подчертавал, че автономните системи са бъдещето на въздушния бой.

Дебатът за системите с екипаж срещу безпилотните системи се засили в последните години, след като напредъкът в изкуствения интелект и автономните технологии започнаха да трансформират бойното поле. Мъск, който отдавна е привърженик на рояците с дронове от следващо поколение, преди това отхвърли изтребителите с екипаж като реликви от отминала епоха.

Привържениците на безпилотните системи твърдят, че дроновете могат да изпълняват много бойни мисии на по-ниска цена и с почти нулев риск за човешкия живот. Защитниците на платформите с екипаж отвръщат, че пилотите носят адаптивност и преценка, които никой алгоритъм не би могъл да повтори в сложни среди.

На Капитолийския хълм законодателите остават разделени относно това до каква степен да се даде приоритет на системите с екипаж при бъдещото планиране на силите. Някои изразиха загриженост за нарастващите разходи за традиционни изтребители, докато други алармират, че изоставянето им твърде рано може да остави САЩ уязвими.

Коментарите на Мъск вероятно ще подхранят този дебат, принуждавайки лидерите в отбраната да се изправят пред трудни въпроси относно бъдещата форма на американската въздушна мощ.