🇷🇺🛰️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин описа Илън Мъск „гениален човек“ и заяви, че страната му поддържа „тесни контакти“ с него и американските си партньори по сателитните групировки в ниска орбита. Изказването му идва две седмици след като военната версия на Starlink, наречена Starshield, беше подложена на ограничения в Украйна, и три дни след като Мъск заяви, че тя не бива да служи за „недвусмислено нападателни удари“. Путин говори днес в Москва, докато обикаляше с африкански държавни глави изложбата на 3-тия икономически и хуманитарен форум „Русия–Африка“, посветена на руски решения в икономиката и социалната сфера.
Повод бе руският отговор на Starlink. Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев демонстрира пред Путин системата „Рассвет“, която компанията „Бюро 1440“ проектира и изгражда като собствена мрежа за широколентов интернет в ниска орбита и която по думите му вече е разположила 30 спътника в околоземна орбита. Путин я сравни с американската: „Илън Мъск е гениален човек, наистина гениален.“ После сподели, че Мъск разполага с над 5000 такива апарата в орбита, и продължи: „А ние правим само първи крачки. Но се гордеем, че започнахме да го правим и започнахме да го правим самостоятелно.“
Путин обясни контакта с Мъск с нуждата от ред в космоса. „Ние сме в тесен контакт с нашите американски партньори, включително с г-н Мъск, защото в орбита е много важно да не си пречим, да пазим дисциплина, ред“, отбеляза той. Според него двете държави ценят това взаимно и работят тясно заедно „въпреки всички въпроси от политически характер“, в което участва „Роскосмос“, и други компании. За собствената система Путин заключи: „Качеството го има. Сега трябва да се преминава от качество към количество.“
Броят, посочен от Путин пред щанда, е около два пъти под реалния. Starlink разполага с над 10 000 апарата в околоземна орбита още от март 2026 г. по данни на Scientific American. Първите 16 серийно произведени спътника на „Рассвет“ излетяха през март, а следващите 16 – на 19 юли. В оценка от 31 август Институтът за изследване на войната (ISW) установи, че от 32 апарата, изведени в орбита, едва 12 от първата партида са достигнали височина около 550 км, спрямо нито един от изстреляните през юли.
Похвалата идва в разгара на спора между Мъск и Украйна във връзка с ограничения на услугата Starlink. От 14 октомври терминалите Starshield в страната започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч, с което силно се затрудни работата на дроновете-прехващачи. 10 дни по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че връзката е била възстановена. Същия ден Мъск писа в X, че Starshield се намира под контрола на американското правителство в лицето на Пентагона, докато за обикновената гражданска услуга на Starlink заяви: „Украинската армия наруши условията за ползване на Starlink и го използва за нападателни удари с дронове, за да убива хора.“ и тъкмо тази вратичка е била затворена през седмицата преди публикацията.
На 25 октомври Мъск допълни, че системата може да обслужва военна инфраструктура, но не може да се използва за „недвусмислено нападателни удари, които я превръщат в законна мишена за ответен удар“. Унищожаването от противник на спътници от съзвездието на Starlink би довело до верижно разрушаване, коетоот своя страна би образувало поле от отломки, което ще превърне космоса в неизползваем, написа той. Два дни по-късно Зеленски отговори пред журналисти, че Украйна използва Starshield срещу руската армия единствено на собствена територия, а не за удари дълбоко на руска територия, което представлява отбрана, а не нападение.
Путин е хвалил Мъск и преди. По време на Източния икономически форум във Владивосток през септември 2023 г. той го описа като изключителна личност и талантлив бизнесмен. През април 2025 г. при срещата си със студенти от техническия университет „Бауман“ в Москва, Путин сравни Мъск с главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов. Този път към похвалата той добави и твърдение за пряк контакт с най-богатия човек, аргументиран с нуждата сателитите на двете страни да не си пречат взаимно в орбита.
От февруари насам руските сили на фронта не разполагат с достъп до мрежата на човека, наречен от Путин гениален. Тогава SpaceX и Министерство на отбраната на Украйна въведоха бял списък на регистрираните терминали, а на 5 февруари ведомството обяви, че връзката на терминалите, използвани от руските войски в Украйна, е прекъсната. По оценката на ISW от 31 август от 32 спътника на руската алтернатива, изведени в орбита, едва 12 са достигнали височина 550 км, а нито един не е достигнал планираната работна орбита.
🇺🇦🗣️🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски призна, че се чувства предаден от Доналд Тръмп, и обвини американския президент, че е застанал на грешната страна в седмицата, в която Вашингтон облекчи санкциите срещу руския дизел, а украинските военни загубиха част от спътниковата си връзка. „За нас това е война, а за някого е икономика, за някого бизнес, и това не е честно“, заяви той в интервю за британския водещ Пиърс Морган, записано на 14 октомври в лондонското му студио часове преди срещите с премиера Анди Бърнам и с крал Чарлз III.
На въпроса дали се чувства предаден, Зеленски отговори: „Наистина, да. Наистина, казано между нас.“ Веднага уточни, че нещата са „малко по-сложни от моите емоции или чувства“, защото Украйна трябва да оцелее и разчита на стратегическите си партньори. За САЩ каза: „Жалко е, че губим силен партньор.“ Морган го попита дали губи Америка. „Да, но не заради нас. Не можем да бъдем слаби, иначе няма да оцелеем. Ние не продаваме страната си. Вижте, за нас не става дума за бизнес. Това е просто животът ни, нашата страна, нашето тяло, нашият дом, нашите деца.“ Това го доведе и до най-острата му реплика: „Затова боли, когато президентът Тръмп избира една страна, и тя не е нашата.“ Киев приема Тръмп да заема междинна позиция, добави Зеленски, „но ако си по средата, трябва да останеш по средата, а не на грешната страна“. Той търси вината в обкръжението на Тръмп: „Мисля, че съветниците му грешат. Не знам кой го тласка далеч от правилната страна.“
Разривът се задълбочи в рамките на 6 дни. На 9 октомври, след телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз № 135, който до 7 април 2027 г. разрешава търговия с руски дизел, включително внос в САЩ. На следващия ден Тръмп заяви пред журналисти: „Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка“, и добави, че е „време Украйна да си намери нов президент“. Илън Мъск го подкрепи в X: „Зеленски прекали“. Преди това Тръмп заяви, че украинските удари по руските рафинерии са виновни за поскъпване на горивата, а екипът му, по данни на Financial Times и CNN, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и доставките на оръжие, ако Киев не прекрати атаките. На 11 октомври Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което изненада Киев.
Още формулировката на примирието постави двете страни в неравностойно положение. Служител на Белия дом заяви пред Axios, че то засяга само петролните рафинерии, а споразумение за енергийната мрежа не последва. Такова примирие щади многобройните руски заводи, а оставя незащитена украинската критична инфраструктура – най-уязвимото място на страната. Киев обяви, че не е атакувал рафинерии в Русия от 11 октомври. Москва продължи ударите: в нощта срещу 14 октомври Русия изстреля 39 балистични ракети, от които бяха свалени 4, и 128 дрона, от които бяха свалени 115, по данни на ВВС на Украйна. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за „масиран удар“ по 4 електрически централи в Киев и региона и 2 в Харков. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков попита още на същия ден: „Какви са очертанията на енергийното примирие и какво означава то? Конкретизирано ли е?“ Вицепремиерът Александър Новак пък заяви, че украински дронове са ударили заводи в Саратовска и Рязанска област, а съветникът на Зеленски по комуникациите Дмитро Литвин определи твърдението за фалшификат. Тръмп не е упрекнал Москва за ударите.
Същата нощ, около 1 ч. според Зеленски, терминалите Starshield на украинската армия започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч. Starshield е военната версия на спътниковата система Starlink на SpaceX, а услугата за украинската армия се плаща по договор с Пентагона. С такава скорост летят ударните дронове и прехващачите срещу реактивните дронове „Шахед-238“. Президентският съветник Сергий Бескрестнов заяви, че ограничението е наложено без предупреждение, провалило е няколко операции и „не може да е съвпадение“. „Сигурен съм, че знаеха какво правят“, каза Зеленски пред Морган. Военните му потърсили SpaceX и американски генерали, но самите те не повярвали, че става въпрос за техническа повреда: „Ние сме професионалисти. Когато скоростта на Starlink спада, разбираме какво става. Значи са го изключили. Това е тяхно решение.“ Решението на Мъск той нарече „голяма грешка“, която „ще донесе много човешки загуби“: хора ще загинат, ако атаките продължат, а Starlink не работи. Допусна, че може да става дума за „голям технически проблем“, но поиска системата да бъде включена отново, защото „така ще бъде честно, както трябва да бъде между партньори“.
Вечерта на 14 октомври, след интервюто, бившият министър на отбраната Михайло Федоров съобщи в X, че връзката при скорост до 160 км/ч се възстановява, благодари на Мъск и поиска ограничението на Starshield да падне изцяло. Мъск отговори: „Системите Starshield са собственост на правителството на САЩ и са под негов контрол. Решенията за всякакви ограничения на скорост или употреба се вземат от американските военни и в крайна сметка от президента.“ Обикновеният Starlink според него е търговска услуга единствено за граждански или отбранителни цели. Министерството на отбраната на Украйна каза пред журналисти, че таванът остава, но качеството на връзката при скорост до 160 км/ч се е подобрило. Така собственикът на SpaceX пренасочи към Пентагона и Тръмп упрека, който Зеленски отправи към него.
Вторият проблем, който Зеленски описа, е разузнавателният обмен за изстрелванията на руски балистични ракети. Партньорите от САЩ обяснили прекъсванията с „технически проблеми“ и уверили, че системата ще работи, „но половината нощ отново не работеше“. Киев беше атакуван с балистични ракети за две поредни вечери, на 12 и 13 октомври, преди сирените да се включат. „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви Тръмп пред Reuters на 13 октомври.
Зеленски представи и собствени данни за загубите на фронта. Според него в момента руската армия губи по 43 хил. военнослужещи месечно – убити и тежко ранени. Това е повече от когато и да било във войната, като убитите са 20–25 хил. На всеки убит украински военен се падат от 7 до 10 руски. В украинската армия на един убит се падат 5–6 ранени, докато в руската броят на убитите и ранените е равен. Зеленски отказа да посочи украинските загуби и съотношението не може да се провери независимо. Числото от 43 хил. се доближава до статистиката от юли на Генералния щаб в Киев, която включва убити, ранени, безследно изчезнали и пленени: тогава руските загуби за първи път тази година надхвърлиха 40 хил. при средно към 34 хил. на месец за първите 7 месеца на 2026 г.
В Европа най-остро реагира Джорджа Мелони. В местния Сенат на 14 октомври, преди срещата на върха на ЕС, италианският премиер нарече сделката за дизела „много рискован избор“ и заяви, че цените на дизела се вдигат главно заради войната в Иран, а не заради Украйна. „Резултатът от това решение е несигурен, а рисковете са ясни: легитимация за Москва“, каза тя и предупреди за свежи приходи за руската агресия и отслабване на натиска, оказван благодарение на санкциите. Обединеното кралство не критикува сделката, а Бърнам заговори в парламента за „възстановяване на отношенията, за да се възобнови подкрепата“. Германия, Великобритания и Франция публично застанаха зад Зеленски след призива на Тръмп за нов лидер в Киев. Самият Зеленски отвърна пред Морган: „Нито Тръмп, нито Мъск, нито който и да е друг на света може да избира президента в други държави.“ На въпроса дали ще подаде оставка каза: „Разбира се, че не. Това е моя отговорност“, категоричен бе той и допусна, че някои „големи играчи“ искат да го сменят, „защото никога няма да приема украинската земя за руска“.
Хронологията от 9 до 14 октомври показва, че за 6 дни 3 условия, от които Киев зависи и които са в ръцете на Вашингтон, се промениха в негов ущърб: санкциите за руския дизел бяха облекчени, разузнавателните данни за пуск на балистични ракети закъсняват, а дроновете загубиха ключова част от комуникацията си. Същите дни Москва получи лиценз за дизела и не чу упрек за ударите по украинските електроцентрали. Фразата на Зеленски за войната и бизнеса назовава точно тази асиметрия. Обратното тълкуване има своя опора: Тръмп настоява, че обменът на разузнавателни данни продължава, прекъсванията се обясняват с технически проблеми, а скоростта на Starshield е частично възстановена за по-малко от денонощие след украинския протест. Частичното възстановяване обаче показва и друго: щом таванът се сваля и вдига за часове, той действа като лост, а Мъск сам посочи чия ръка го държи. Докато цените на горивата остават тема в кампанията преди междинните избори на 3 ноември, натискът върху Киев вероятно ще продължи.
🇺🇸🛰️🇺🇦 През изминалата нощ SpaceX е ограничила Starshield, военния пакет на сателитния интернет Starlink в Украйна без предупреждение, и няколко операции са били провалени. Терминалите губят връзка, щом се движат по-бързо от 160 км/ч. За ограничението съобщи сутринта в Telegram Сергий Бескрестнов, известен като Флеш, съветник на президента Володимир Зеленски по отбранителните технологии, а източници в Министерството на отбраната го потвърдиха пред Kyiv Independent. SpaceX не е обяснила мярката, а Белият дом не я е коментирал.
„Нашите сили за отбрана не са получили предупреждение за това ограничение и това доведе до провала на няколко мисии“, заяви Бескрестнов и добави: „Очевидно е, че това действие не може да бъде съвпадение и е свързано с настоящата политическа ситуация.“ Доброволецът Стерненко, някогашен съветник на Михайло Федоров в Министерството на отбраната, уточни, че обикновените терминали продължават да работят, но отиде по-далеч: „Вероятно SpaceX е прибягнала до такива мерки по искане на администрацията на Тръмп.“ Три дни по-рано Бескрестнов отхвърляше слуховете за изключване, които според него подклаждаха руски канали в Telegram: „Мъск е преди всичко бизнесмен, а Украйна носи на SpaceX значителна печалба, затова съм сигурен, че никой няма да изключи Starlink в Украйна.“
Starshield е шифрована правителствена версия на Starlink, а в Украйна Пентагонът плаща за достъпа до нея: по данни на Bloomberg от декември 2024 г. два американски договора покриват 3000 терминала. Военните я ценят, защото сателитната връзка не спира, когато дронът се скрие зад земната кривина, и трудно може да бъде заглушена със средства за електронна война. С нея се управляват дроновете, с които се нанасят удари на средна дълбочина в окупираните територии, и точно тях засяга новият праг. Според източниците на LIGA.net в министерството ограничението затруднява също логистиката и безпилотните системи изобщо, а боец от подразделение за дронове описа положението с израза „всички крила на Starlink легнаха“, като имаше предвид самолетните дронове. В 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски също отчетоха смущения, а една част на Гуляйполското направление е отменила мисиите си за деня.
Какъв точно е прагът, още не е ясно. Бескрестнов посочва 100 мили в час и източниците в министерството потвърждават, че връзката прекъсва над тази скорост, но уточняват, че конкретната стойност все още се изяснява. От фронта идват сведения за загуба на връзка и при по-бавно движение. В 7-и корпус връзката прекъсвала при 110–120 км/ч, сочат данни на корпуса, предадени от украински издания. Прекъсванията траели по 10–20 секунди. Събеседник на LIGA.net от звено за дронове говори за 90 км/ч, а други военни – за около 70 км/ч.
Бескрестнов вижда и по-тежка последица. Starlink се използва в дроновете прехващачи, които според него в момента са най-ефективното средство за противодействие на реактивните дронове „Шахед“ („Геран-3“, „Геран-4“ и „Геран-5“). С действията си партньорите „на практика ни лишават от един от малкото шансове да защитим страната“ от тях, пише той. Сметката е проста. На 13 октомври самият той посочи, че дроновете „Геран-4“, които долетяха до Лвов, са поддържали средна скорост между 320 и 380 км/ч, а апаратът, който трябва да ги настигне, неизбежно надхвърля прага от 160 км/ч. Тези дронове и без това са най-трудната цел за ПВО: в началото на октомври Зеленски посочи, че делът на свалените е между 50 и 55%, при 85 до 92% за витловите „Шахед“.
Инструментът е същият, който SpaceX насочи срещу руските дронове в началото на годината. Към края на януари компанията въведе по молба на Министерство на отбраната на Украйна праг от около 75-90 км/ч за всички терминали в Украйна, защото руските ударни дронове летяха със Starlink, а регистрираните военни терминали бяха вписани в „бял списък“ и освободени от ограничението. Руските военни канали направиха сравнението още в първия час. „Това изглежда горе-долу като случилото се с руската армия в началото на 2026 г.
Първо ограниченията засягаха скоростта на полета на дроновете, а после ги блокираха напълно“, отбелязва „Архангел спецназа“, който предполага, че този път до пълно блокиране няма да се стигне, тъй като според него Белият дом давал урок на Зеленски кой е господарят. „Кондотиер“ пише, че „съдейки по прехващания, ВСУ имат проблеми с насочването на скоростни цели“, а „Осведомител“ се съмнява в цялата история и я нарича „кампания на хленч“ за натиск върху Тръмп преди изборите за Сенат през ноември. Нито един от трите поста не посочва конкретен източник на информация.
Ограничението дойде в края на седмица, белязана от натиск на Вашингтон върху Киев от няколко посоки. На 10 октомври Axios обяви, цитирайки украински официален представител, че пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са предупредили по време на срещата в Маями, че САЩ могат да спрат потока на разузнавателни данни, ако Киев продължи да удря рафинерии в Русия; американски официални лица отрекоха. Същия ден Мъск заяви в X, че „Зеленски прекали“, и подкрепи призивите на Тръмп за ново ръководство в Киев. Тръмп обяви и едностранно примирие в енергетиката, след което Киев спря ударите по рафинериите. Вечерта на 12 октомври балистични ракети удариха Киев без предупреждение от партньори, а на 13 октомври това се повтори. Politico съобщи, позовавайки се на анонимен източник, че американците са обяснили пропуска с лошо време, а Тръмп заяви същия ден, че обменът на разузнавателна информация продължава.
В нощта на ограничението руската армия удари украинската енергийна мрежа с 39 балистични ракети и 120 ударни дрона в Киев, Киевска област и Харков, съобщи Зеленски. Тежки щети понесоха 26 елемента на енергийната мрежа и четири обекта от нефтогазовия сектор, а най-малко 600 000 души останаха без ток. В Деснянския район на Киев ракета удари 9-етажен жилищен блок и пожарът изгори апартаментите от 1 до 8 етаж. По данни на полицията към обяд загиналите в столицата бяха 5, а ранените – 36. Говорителят на ВВС Юрий Игнат уточни, че за първата вълна предупреждение от партньорите не е имало, а за следващите 3 е имало. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви масирани удари по енергийната мрежа и комуникационната инфраструктура.
Украинската армия и преди е зависела от решение, взето в частната корпорация. През юли 2025 г. Reuters разкри, позовавайки се на трима източници, че през есента на 2022 г. Мъск е наредил на старши инженер да изключи покритието край Берислав в Херсонска област, докато украинските сили опитваха да обкръжат руските; според украински военен източник прекъсването е допринесло за провала на операцията. SpaceX не го потвърди, а Мъск отрича да е изключвал терминали. Отказа си да включи връзката до Севастопол, където Киев готвел удар по Черноморския флот, той призна сам: иначе SpaceX щяла да стане съучастник в ескалацията. През февруари 2025 г. Reuters писа, че американската делегация на преговорите е поставила въпроса за възможно спиране на Starlink, ако Киев не подпише сделката за минералите. На 9 март същата година Мъск определи системата си за „гръбнака на украинската армия“ и добави, че „целият им фронт би рухнал“, ако я изключи, а по-късно същия ден обеща, че Starlink „никога няма да изключи терминалите си“.
На 14 октомври полският външен министър Радослав Сикорски върна на Мъск обръщението от онзи спор. Тогава милиардерът го нарече „малък човек“, след като министърът напомни, че Полша плаща около 50 млн. долара годишно за Starlink за Украйна. Сега Сикорски написа в X: „Хей, @elonmusk, голям човеко, пак ли правиш политика с продуктите си?“ и добави, че европейските клиенти на Мъск го наблюдават. Полша финансира обикновени терминали, които засега работят. Ограничен е пакетът, за който плаща Пентагонът.
Никой не е представил конкретни данни, че решението идва от Белия дом и това е предположение, което се основава на близостта във времето: ограничението беше въведено 4 дни след заплахата за прекратяване на разузнавателния обмен и след поста на Мъск, в нощта на втория удар срещу Киев без предупреждение. Съпоставката прави връзката с политическия момент твърде вероятна. Кой конкретно е взел решението – администрацията, която плаща за Starshield, или самият Мъск? Нито една от двете страни не са говорили по темата. Има и следа към търговско обяснение. През май Reuters съобщи, че по време на войната с Иран SpaceX е вдигнала цената на достъпа до Starshield за всеки дрон камикадзе от 5000 на 25 000 долара и Пентагонът е платил въпреки възраженията си. Ограничението на скоростта засяга именно ударните дронове и прехващачите, т.е. употребата, за която компанията вече веднъж е поискала отделна цена.
Посоката ще проличи по три неща. Първото е дали прагът ще бъде вдигнат, без Киев да направи отстъпки, или промяната му ще бъде обвързана с ударите по рафинериите. Второто е дали ограничението ще обхване и услуги извън военния пакет, който по думите на Бескрестнов засега е единствен засегнат. Третото е дали SpaceX ще обясни мярката с правилата и цената на услугата. Докато прагът остава в сила, прехващачът със Starlink губи връзка точно когато набере скоростта, без която не може да настигне целта си.
🇺🇦🛰️ Освободеният през юли министър на отбраната на Украйна Михайло Федоров отправи публични благодарности към Илон Мъск за спирането на руските терминали Starlink и заяви, че ще поддържа връзка с него независимо от поста, който заема. Думите му са от ексклузивно интервю за CBS News, публикувано на 16 август. На следващия ден Мъск му отговори в X, че се опитва да постъпи правилно и се надява скоро да има мир. Благодарността обаче разкрива и зависимост: решението, за което Федоров благодари, беше взето от частен собственик, а не от Киев.
Поводът за това решение може да бъде проследен до конкретен инцидент. В края на януари руски ударен дрон, посочен като BM-35, навлезе в правителствения квартал на столицата Киев, насочвайки се към Офиса на президента, и се разби във фасадата на съседна сграда. Причинени бяха леки щети, но нямаше жертви. Според реконструкция на The Atlantic именно този случай е подтикнал Мъск да вземе окончателно решение по въпроса. След като Киев се обърнал към SpaceX, ръководството на компанията е наредило системата да се използва без ограничения в подкрепа на Украйна. Проблемът обаче беше по-широк: руските сили бяха започнали да монтират контрабандно внесени терминали на ударни дронове „Шахед“, което ги правеше по-устойчиви на електронна война и позволяваше управлението им в реално време на големи разстояния.
На 2 февруари украинското правителство въведе т.нар. „бял списък“ за Starlink терминали: на територията на страната могат да работят само регистрираните устройства, а всички останали се изключват. Военните регистрират своите в бойната система „Делта“, а цивилните – чрез „Дия“ и центрове за обслужване, които се управляват от държавата. Реалното изпълнение беше възложено на SpaceX, която на 4 февруари обяви мерките съвместно с министерствата на отбраната и на цифровата трансформация.
Към регистъра бяха добавени геозониране и автоматично прекъсване на връзката при скорост 75-90 км/ч. Това ограничение прекъсва връзката на ударните дронове, но позволява на по-бавните украински апарати да продължат да летят. За регистрираните терминали на украинските бригади скоростният праг може да бъде понижаван. Скоростта се определя от самата спътникова мрежа, а не въз основа на данни от устройството, което затруднява заобикалянето на ограничението.
Резултатите проличаха бързо. До 5 февруари украинският Генерален щаб обяви, че руският достъп до Starlink по фронтовата линия е напълно прекъснат.нат. По-късно Пентагонът свърза деактивирането на терминалите с връщането на около 400 квадратни километра при украинската офанзива през април и май – първите териториални придобивки на Киев от 2023 г.
Прекъсването на достъпа не реши проблема изцяло, а го прехвърли на друго равнище. След като загубиха достъпа до мрежата, руските сили преминаха към нейното заглушаване. Комплексът „Волна-Купол-Гарант“ може да нарушава спътниковите връзки на площ от около 20 квадратни километра и според украински данни струва близо 1,5 милиона долара за брой. През юли украинският 422-ри полк унищожи два такива комплекса. Предимството на Киев е в управлението на безпилотните апарати, а не в производството им.
Изключването на терминалите на противника и разрешаването на украинските да работят над окупираните територии, за които Федоров благодари поотделно, всъщност са двете страни на едно и също решение. Същият регистър, който прекъсва връзката на руския оператор, запазва достъпа на украинския дрон над Донбас – там, където дотогава SpaceX ограничаваше услугата с геозониране.
Границата, която SpaceX досега не е преминала, съвпада с държавната граница на Руската федерация. Над международно признатата ѝ територия услугата остава изключена, а именно промяна на това ограничение иска Федоров сега. Пред CBS News той заяви, че разговорите с Мъск продължават, а целта им е Starlink да бъде използвана срещу руските пускови установки за балистични ракети. В разговор с бившия си съветник Серхий Стерненко на 6 август Федоров беше видимо по-предпазлив: описа задачата като трудна и каза, че последният разговор е бил само преди дни.
Обсегът отдавна не е основното ограничение. С Федоров начело на отбраната украинските удари на големи разстояния скочиха 10 пъти, а на 22 август Зеленски обяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили обект на руската космическа агенция в Самара, на около 900 км от границата. Това, което липсва, е връзка в реално време по време на полета и приближаването към целта. Спътниковият канал не увеличава обсега, а осигурява управление и корекция там, докъдето ракетата и без това може да достигне. Срещу подвижна пускова установка именно това може да бъде разликата между изстрелян боеприпас и поразена цел.
Спешността на задачата личи и от числата, посочени от самия президент. През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети за комплексите Patriot. През 2025 г. броят им беше 364, а тази година се очакват 264. Зеленски иска допълнителни 300 за зимата, докато ВВС са заявили необходимост от 360. В същото време руското производство на балистични ракети вероятно ще скочи от 600 до 1300 годишно. Когато наличните средства за прехват не достигат, тежестта се измества към унищожаването на пусковите установки. За това Украйна трябва да може да открива целите и да управлява оръжията си отвъд границата.
Пред Стерненко Федоров описа и рисковете, ако ограничението бъде премахнато без механизъм, който да запази избирателния достъп. Руските сили биха могли да управляват операции от Москва, да водят дронове по маршрути извън обхвата на украинските радари и акустични сензори и да атакуват изтребителите F-16 и зенитно-ракетните батареи Patriot. Следователно предимството от февруари зависи от решение, което би могло да бъде отменено със същата лекота, с която е било взето. Украинската ПВО и перспектива за удари в дълбочина остават зависими от преценката на един частен собственик, който вече е отказвал подобни искания.
От кабинета на президента тази зависимост звучи по различен начин. На 22 август, по време на двучасова среща с журналисти, чийто препис беше публикуван на другия ден, Зеленски за първи път говори публично за своите разногласия с Федоров. По думите му Министерство на отбраната го уверило, че има съгласието на SpaceX за използването на Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия, стига да бъде получено одобрение от политическо ниво.
Зеленски повдигнал въпроса пред президента Доналд Тръмп и му казал, че Мъск е потвърдил съгласието. При по-късна среща Тръмп му отговорил, че Мъск е отхвърлил идеята, смята този ход за опасна ескалация и че Зеленски го е заблудил. Президентът разказва, че след това се върнал обратно към Министерство на отбраната, откъдето му отговорили, че е възможно нещата действително да са се развили така.
Зеленски не обвини Федоров в неистина, а заяви, че случаят е сред причините за последвалите решения. Двете версии не се изключват напълно, тъй като предварително съгласие би могло впоследствие да бъде оттеглено. Те обаче представят един и същ епизод по несъвместим начин: за Федоров Starlink е успехът, който поддържа неговите контакти с Мъск, а за Зеленски – информацията, заради която е бил поставен в неловка ситуация пред Тръмп.
Уточнението, направено от Федоров, че ще поддържа контактите с Мъск независимо от позицията, на която се намира, съвсем не е случайно. Той остана извън изпълнителната власт на 16 юли, след като Върховната рада разпусна правителството на Юлия Свириденко и одобри новия кабинет на Сергий Корецки. Зеленски посочи като причина неразрешим конфликт между министъра и главнокомандващия Олександър Сирски.
Освобождаването на Федоров разпали протести в Киев и други градове с две основни искания: той да бъде върнат на поста, а генералът да бъде отстранен. Второто искане беше изпълнено на 21 юли, но първото – не. Президентът твърди, че е предложил на бившия министър четири възможности да остане в правителството и че Федоров е отхвърлил всички. Попитан пред CBS News защо е бил освободен, той отговори, че не желае да обсъжда въпроса пред американска аудитория.
Пред „Украинска правда“ на 29 юли Федоров беше далеч по-конкретен. Като причина посочи натиска около поръчките на отбранително оборудване и съпротивата на групи, чийто интерес се сблъсква с промяната на правилата на отбранителния пазар, а не личен конфликт. Според него натискът над ведомството е започнал да нараства още в началото на април.
В момента то се ръководи от генерал-майор Йевгени Хмара, който беше назначен за временно изпълняващ длъжността на 20 юли – 3 дни след като Зеленски го освободи от ръководството на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
След отстраняването си Федоров отправи призив за провеждане на избори. На 22 август Зеленски възрази, че по време на толкова тежка война това би било огромен риск и би разцепило страната. Пред CBS News бившият министър остана уклончив за собственото си бъдеще. „Скоро ще видим“, лаконичен бе той, след което допълни, че при всички случаи работата му ще е насочена към спиране на войната и реконструкция на Украйна.
Засега Федоров работи с фонд „Източна Европа“. На 22 август той отбеляза пред „Украинска правда“, че предстоящото му пътуване до САЩ е свързано с набиране на средства за фонда, срещи за отбранителния сектор и привличане на инвестиции. За евентуална среща с Мъск каза само, че „ще види“. Отрече да търси подкрепа от Тръмп и заяви, че никой отвън не бива да диктува решения по вътрешните въпроси на Украйна.
Компаниите и инвеститорите, които Федоров изброи пред CBS News, не са просто реторичен списък. Ерик Шмид, бивш изпълнителен директор на Google, е сред чуждите инвеститори, вложили над 10 млн. долара в украинския отбранителен акселератор D3 в киевския технологичен парк Unit City. След серия от посещения на фронтовата линия той заяви, че именно там се постигат пробиви в използването на изкуствен интелект и дронове. Обещанието, че подобни компании ще инвестират в украинската победа, описва модел, при който частният капитал сам решава кога и къде да се включи, без украинските държавни институции да могат да го задължат.
Връзката, която Киев не може да си позволи да загуби, се поддържа от лице, което остана без официална длъжност. В същото време ведомството, формално отговарящо за отношенията със SpaceX, е предоставило информация, поставила президента в неловко положение пред Тръмп. Зеленски вече говори за подготвяни алтернативи на Starlink, сред които европейски комуникационен проект, докато Русия и Китай разработват собствени системи. Руският проект „Рассвет“ беше задействан именно след прекъсването на достъпа до Starlink. Зеленски не посочи конкретен срок за европейския проект.
Възможно е публичната благодарност на Федоров да е не само признание, но и умел тактически ход. Мъск реагира одобрително броени часове след нея – 5 дни преди Федоров да потвърди пътуването си до САЩ. Бившият министър призна пред Стерненко, че този канал за комуникация не дава лесно резултат. Публично утвърденият образ на Мъск като човек, помогнал решително на Украйна, би направил следващия отказ по-труден и скъп в репутационно отношение. Двете обяснения са съвместими помежду си: 35-годишният бивш министър може едновременно да изпитва искрена благодарност и да я използва като средство за влияние.
Малко вероятно е SpaceX да разреши употребата на Starlink над международно признатата руска територия до края на 2026 г. Позицията на компанията вече е заявена, епизодът с Тръмп я потвърждава, а рискът от ескалация е същият аргумент, с който Мъск отказа през септември 2023 г. да включи услугата край Крим.
Тази прогноза обаче не е окончателна и може да бъде опровергана от публична промяна в правилата за геозониране или неочаквана украинска операция в дълбочина, която не може да бъде проведена по друг начин. Разширяване на белия списък, което не засяга руската държавна граница, не би било достатъчно доказателство за подобна промяна.
Междувременно пред CBS News Федоров обяви далеч по-кратък срок за проект, който не зависи от Мъск: собствена украинска балистична ракета за нанасяне на удари по руска територия в рамките на 3-6 месеца. През юни производителят Fire Point проведе ключови изпитания.
🇺🇸🛰️🇺🇦 Илън Мъск е отказал на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) достъп до Starlink за нанасяне на удари в дълбочина на руска територия и така на практика е поставил граница пред възможностите на Киев за прецизни удари. Това съобщи The Atlantic, позовавайки се на хора, близки до бившия министър на отбраната Михайло Федоров, който води разговорите от украинска страна. Един от тях описва ситуацията така: „Към този момент няма положително решение. Илън все повтаря, че е време за сделка.“ Белият дом и SpaceX отказаха коментар.
Искането е отправено на най-високо ниво, но чрез посредник. На 28 юли, по време на закрити разговори в Белия дом, президентът Володимир Зеленски помоли американския си колега Доналд Тръмп да го свърже с Мъск, за да обсъдят разрешение Киев да управлява дронове през Starlink при атаки срещу цели в Руската федерация. Тръмп обеща да обмисли въпроса, без да поеме конкретен ангажимент. Самият Мъск отказа срещата. За искането The Atlantic съобщи още на 30 юли, а сенаторът от Южна Дакота Майк Раундс го потвърди пред Fortune: украинците се нуждаят от дългосрочен достъп до Starlink, за да повишат точността на системите си със среден и голям обсег.
В момента Starlink работи за украинските сили само в международно признатите граници на страната, включително в Крим и временно окупираните области, а отвъд тях услугата е географски блокирана. Киев иска ограничението да бъде премахнато над самата Русия – не толкова заради комуникацията сама по себе си, колкото заради възможността тя да осигури на летящия дрон постоянна командна връзка. Чрез нея операторът получава картина в реално време и може да коригира курса до последната секунда. Без такава връзка далекобойният дрон следва предварително зададен маршрут към предварително определено място. Това е недостатъчно именно срещу целите, които тревожат украинското командване най-силно – мобилни пускови установки за балистични ракети, монтирани на камиони и сменящи позициите си между отделните залпове.
Спешността е пряко свързана с ограничените запаси от прехващачи. По обобщените данни на Euromaidan Press през юли Русия е изстреляла 376 балистични и крилати ракети при средномесечни около 168, т.е. с 58% над темпото през първите седем месеца на 2025 г.; 126 от тях са били балистични. При последните две големи вълни украинската ПВО е свалила 2 от общо 36 балистични ракети – приблизително една на 20. Проблемът не е толкова в самите батареи, колкото в боеприпасите: запасите от прехващачи Patriot са намалели заради войната срещу Иран, а батарея без достатъчно ракети има силно ограничена бойна стойност. Зеленски е поставил въпроса пред Тръмп и с оглед на предстоящата зима, когато руските удари по правило все по-силно се насочват към енергийната инфраструктура.
Политическото разрешение и техническата възможност обаче са два различни въпроса. Ограниченията за удари със западни ракети по цели в Русия бяха премахнати от бившия президент Джо Байдън през ноември 2024 г., а след това върнати от администрацията на Тръмп. От пролетта на 2025 г. Пентагонът въведе режим на одобрение за всеки отделен случай, който на практика спря употребата на ATACMS отвъд границата. Това, което Киев иска от Мъск, е от друг порядък и не зависи пряко от решение във Вашингтон: става дума за комуникационната връзка, без която възможността собствените украински оръжия да поразяват подвижни цели рязко намалява.
„Вместо да сваляме стрелите, ще удряме стрелците“, казва пред The Atlantic Денис Щилерман, съосновател на Fire Point – украинската компания, проектирала далекобойния дрон FP-1 и крилатата ракета „Фламинго“. Дружеството продаде на държавата FP-1 за 13,2 млрд гривни през 2024 г. – близо една трета от бюджета на Министерство на отбраната за дронове – и беше разследвано от Националното антикорупционно бюро за завишени цени. Според оценката на Щилерман Starlink модули на борда биха разширили зоната до 500 км навътре в руска територия, а този радиус включва голяма част от районите, където се изстрелват ракетите срещу украинските градове. Оценката идва от производителя, който би доставял самите дронове.
Междувременно каналът, по който Киев разговаряше с Мъск, се стесни. Федоров ръководи Министерството на отбраната шест месеца, до средата на юли, и през февруари договори със SpaceX мярката, с която беше прекъснат руският достъп до мрежата: „бял списък“ на регистрирани терминали, извън който всички устройства се изключват. Решението беше взето на 2 февруари, след като руските сили започнаха масово да монтират контрабандно внесени терминали на ударните дронове „Шахед“, а до 5 февруари украинският Генерален щаб обяви достъпа им по фронтовата линия за напълно прекъснат. Освободен от поста при юлското пренареждане на правителството, Федоров вече не заема държавна длъжност, но продължава да търси контакт с Мъск по неформални канали. Отговор засега няма.
Мъск обяснява отказа си с необходимостта от мирно споразумение и с риска войната да ескалира, ако украинските удари навлязат по-дълбоко в Русия. Той изложи тази позиция публично преди по-малко от месец. В интервю за The Economist, публикувано на 23 юли, Мъск нарече пълното изтегляне на руските сили нереалистично, обвини дипломатите, които настояват за него, в мечтателство и призова за прагматично решение, включващо отстъпки към Москва. Отказът му през 2022 г. следваше същата логика: тогава Мъск не разреши активирането на покритие над Севастопол за атака на украински морски дронове срещу Черноморския флот, тъй като според собственото му по-късно обяснение при подобно съгласие SpaceX би се превърнала в „изричен съучастник в голям акт на война и ескалация на конфликта“.
Същата зависимост обаче създава риск и за самата SpaceX – нещо, което Москва демонстрира през февруари. В дните, когато „белият списък“ влезе в сила, Владимир Соловьов заяви в предаването си по „Русия 1“, че не разбира защо сателитите на Мъск не се смятат за законна военна цел, и добави, че един ядрен взрив в космоса би решил въпроса достатъчно ефективно. На забележката, че подобен взрив би унищожил и руските спътници, той отговори, че тогава ще се премине към пощенски гълъби. Заканите не останаха само на реторично равнище: според разузнавателни оценки, цитирани от Fortune, Русия разработва противоспътникови средства, насочени именно срещу съзвездието на Мъск. Разрешение Starlink да се използва за удари дълбоко в Русия би превърнало системата в още по-пряка мишена за държава, която вече търси средства да наруши функционирането ѝ.
Ключовото решение засега остава в ръцете на Мъск. Пентагонът плаща за част от терминалите в Украйна по договори със SpaceX от 2023 г. насам, включително за защитения военен вариант Starshield, но закупената услуга не му дава автоматичен контрол върху географските ограничения на покритието. Starlink е търговска мрежа на частно дружество, а не американска военна система, затова Тръмп може да настоява за промяна, но не и едностранно да я разпореди. Промяна в сегашното положение би проличала по един от три начина: съгласие на Мъск след разговор, който досега отказва; договор между американското Министерство на отбраната и SpaceX, който изрично урежда условията за използване на услугата над руска територия; или украинско решение Starlink да бъде заобиколен чрез собствени спътникови и радиоканали за управление на далекобойните системи. Докато нито едно от тези неща не се случи, възможностите на Украйна за дистанционно управление на прецизни удари ще продължат да свършват там, където свършва и разрешеното покритие.
🇷🇺🛰️ Русия изстреля първа партида сателити за своята система за широколентов интернет „Рассвет“, съобщи руската аерокосмическа компания „Бюро 1440“. Проектът е определян като опит за налагане на местна алтернатива на Starlink на Илон Мъск, като се появяват все повече индикации, че той може да обслужва военни нужди.
Изстрелването беше извършено късно снощи, когато в орбита бяха изведени 16 сателита, разработени от компанията. Според „Бюро 1440“ всички апарати са се отделили успешно от ракетата-носител и са поети под контрол от операторите на мисията.
Това разгръщане бележи първия случай, в който в орбита се извеждат серийно произведени сателити, а не експериментални единици. „Изстрелването на първите апарати от целевото съзвездие отбелязва прехода от изпитания към изграждане на комуникационна услуга“, гласи изявление на компанията. Оттам добавиха, че за постигане на глобално покритие ще са нужни още десетки изстрелвания и стотици сателити.
Въпреки този крайъгълен камък, експерти са категорично, че текущото разгръщане е далеч от достатъчно, за да се конкурира със Starlink, която действа с хиляди спътници. Космическият анализатор Виталий Егоров отбеляза, че макар проектът първоначално да е бил предназначен за граждански цели, като осигуряване на свързаност за авиолинии и железопътни мрежи, неговата стратегическа стойност се е променила.
След ограничаването на достъпа на рускат армия до Starlink, нуждата от сателитна комуникационна мрежа е станала неотложна, обясни той, но допълни, че замяната на Starlink изисква значителен брой изстрелвания и разработване и масово производство на достъпни наземни терминали.
Програмата „Рассвет“ се намира в процес на разработка поне от 2023 г. насам, като по-ранни изстрелвания бяха извършени от руския космодрум „Восточний“. По-рано руските власти посочиха, че системата може да осигури широколентово покритие в цялата страна към 2027 г. Въпреки това сроковете се изместиха поради непрекъснати проблеми и забавяне в производството.
Близки до Кремъл медийни лица все по-често подчертават значението на проекта за руските военни усилия, особено след загубата на достъп до услугите на Starlink в началото на годината. Тогава някои отбелязаха, че дори ограничено сателитно съзвездие би позволило първоначални тестове на собствена система, макар все още да е далеч от покриване на оперативните нужди.
Интернет връзката от вида на Starlink заема все по-централна роля за множество руски части. Прекъсването на руските акаунти в мрежата на SpaceX парализира операциите на руската артилерия и дронове в Украйна, които спряха да имат достъп до надеждно средство за комуникация.
Преди това министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров разкри, че спирането на руските терминали Starlink е намалило военната активност на Русия, като броят на стрийминг операциите на руските сили е спаднал цели 11 пъти. Федоров подчерта, че Киев на практика е „спрял руските комуникации“ с деактивиране на терминалите, което е довело след себе си рязко покачване на прехванатите комуникации в радио ефира. Този ход бе извършен в отговор на масовата употреба на Starlink за управление на дронове и тактически комуникации от страна на руските въоръжени сили – ключов инструмент за военните операции.
🇺🇸 Илън Мъск отправи нови критики към американските програми за изтребители с екипаж, този път насочвайки се към обявения по-рано тази година проект F-47 на президента Доналд Тръмп.
„Инвестирането на повече от трилион долара за безполезен нов изтребител с екипаж, вместо за програма за дронове, сериозно подкопава националната ни сигурност“, отбеляза Мъск в публикация на X, платформата, известна преди като Twitter.
Инициативата F-47, представена по-рано тази година от Тръмп, беше описана като ключов елемент за поддържане на въздушното превъзходство на САЩ. Американският президент описа програмата като съществена за осигуряване на предимство на американските пилоти в оспорваното въздушно пространство.
Думите на Мъск отразяват дългогодишния му скептицизъм по отношение на актуалността на изтребителите с екипаж в епоха на бърз напредък в технологиите за дронове. През последните години той многократно е подчертавал, че автономните системи са бъдещето на въздушния бой.
Дебатът за системите с екипаж срещу безпилотните системи се засили в последните години, след като напредъкът в изкуствения интелект и автономните технологии започнаха да трансформират бойното поле. Мъск, който отдавна е привърженик на рояците с дронове от следващо поколение, преди това отхвърли изтребителите с екипаж като реликви от отминала епоха.
Привържениците на безпилотните системи твърдят, че дроновете могат да изпълняват много бойни мисии на по-ниска цена и с почти нулев риск за човешкия живот. Защитниците на платформите с екипаж отвръщат, че пилотите носят адаптивност и преценка, които никой алгоритъм не би могъл да повтори в сложни среди.
На Капитолийския хълм законодателите остават разделени относно това до каква степен да се даде приоритет на системите с екипаж при бъдещото планиране на силите. Някои изразиха загриженост за нарастващите разходи за традиционни изтребители, докато други алармират, че изоставянето им твърде рано може да остави САЩ уязвими.
Коментарите на Мъск вероятно ще подхранят този дебат, принуждавайки лидерите в отбраната да се изправят пред трудни въпроси относно бъдещата форма на американската въздушна мощ.
