🇺🇦🚁🇦🇺 Украйна оттегля заявката си за щурмови хеликоптери Eurocopter Tiger, извеждани от употреба от Австралия, след като е преценила, че експлоатация и поддръжка ще носят допълнителни разходи и логистични трудности за въоръжените сили. Това съобщи онлайн изданието Defense Express, което се позова на украинския посланик в Австралия Васил Мирошниченко. Киев няма да поема машините, които Канбера заменя с американските AH-64E Apache Guardian.
Defense Express съобщи, че решението е мотивирано от оценка на няколко фактора: разходи за летателен час, наличност на резервни части, техническо състояние и конфигурация на оборудване, каквато Украйна можела да очаква. Австралия е била готова да предаде хеликоптерите като военна помощ, но безплатното предаване не отменя останалите разходи: Киев пак трябва да изгради инфраструктура за експлоатацията им, да проведе обучение на пилоти и наземни екипажи, да гарантира доставките и да поддържа машините в бойна готовност. Експерти смятат, че има смисъл да се избират хеликоптери, които по-добре отговарят на нуждите и възможностите на Силите за отбрана, защото машина, която стои на базата и не изпълнява бойни задачи, няма стойност.
Подробности добави порталът Militarnyi, също с позоваване на Мирошниченко. Заявката е подадена през 2024 г. и оттеглена към началото на 2026 г. Ключов фактор е американското оборудване, което подлежи на правилата за износ на оръжия и военни технологии (ITAR), а предаването му на трета държава се нуждае от изричното одобрение на Вашингтон. Свалянето на част от него би могло да намали бойните възможности на машините.
Австралия е експлоатирала 22 броя Tiger ARH (въоръжен разузнавателен хеликоптер), вариант на френския Tiger HAP. Двуместната машина е разработка на Eurocopter, преименуван през 2014 г. на Airbus Helicopters. Тя носи 30-мм оръдие, 70-мм неуправляеми ракети, противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire II и електрооптични системи за откриване и проследяване на цели.
Австралийската национална одитна служба (ANAO) установява в одит, че на 14 април 2016 г. началникът на въоръжените сили е обявил пълна оперативна способност, т.е. видът е въведен с пълния набор от заложени възможности. Обявлението идва със 7 години закъснение и 9 оперативни ограничения. Одиторите отчитат 76 недостатъка във възможностите, от които 60 са считани за критични от Министерството на отбраната. Бялата книга за отбраната от 2016 г. заделя 500–750 млн. австралийски долара за покриване на текущите изисквания към платформата и предвижда нейната замяна в средата на това десетилетие.
Наличността се оказва много под заложената: през 2015 г. в произволен ден средно 3,5 от общо 16 машини в оперативния флот са годни за експлоатация, при минимална цел от 12. Към юни 2016 г. един летателен час струва 30 335 австралийски долара при цел от 20 000. В щатски долари това са 22 500 срещу около 14 800, а дългосрочната средна е 39 472 австралийски долара, или около 29 300 щатски долара.
Проблемите не отшумяват до края на службата. През ноември 2024 г. (когато отписването още се очакваше през 2027–2028 г.) на изслушването си в Сената началникът на армията генерал-лейтенант Саймън Стюарт признава проблеми и натиск в снабдяването с резервни части. В доклада на министерството на отбраната за 2024–2025 г. наличността и поддръжката все още се определят като проблемни, а компонентите от вече изтеглени машини поддържат в полет останалите. The Aviationist уточнява, че 6 от 22 броя са били изведени от експлоатация преди края на службата заради трудна поддръжка и ниска наличност.
Преценката на Defense Express съдържа 4 фактора. 4 от тях, а именно разходи за летателен час, резервни части и техническо състояние, съвпадат с мерките, по които австралийските одитори и министерството на отбраната отчитат проблеми в периода 2016-2025 г. Последният, конфигурацията на оборудването, опира до ITAR и одобрение, което е извън правомощията на двете страни.
Австралия се спря на AH-64E Apache Guardian за негов наследник през януари 2021 г. и направи поръчка на общо 29 машини. Първата беше доставена през октомври 2025 г. Към момента са доставени 6, но се очаква до края на 2029 г. пълният състав да бъде достигнат, според ABC News, който оценява флота от 22 единици Tiger на 1,1 млрд. австралийски долара. На 23 септември 2026 г. Австралия обяви края на полетите с Tiger в Дарвин. Според изявление на армията краят на службата съвпада с планирания 20-годишен срок, а AH-64E е далеч по-подходящ за среда с напреднала ПВО, прецизни оръжия и безпилотни платформи.
Разговорите за прехвърлянето на Tiger в Украйна се водят от 2024 г. Тогава Мирошниченко потвърди пред Defence Connect, че страната му е готова да разговаря по темата. Австралия е обмисляла варианта, докато е определяла съдбата на флота. Сега посланикът обърна внимание на сътрудничеството след двустранното споразумение за сигурност, подписано от Австралия и Украйна по-рано този месец. Defence Connect пише, че документът предвижда двете страни да работят по съвместни проекти в отбранителната промишленост, а Австралия се е ангажирала да обмисли рамки за тяхното финансиране.
След извеждането от експлоатация в Австралия, Tiger остава само при три оператора: Франция, Германия и Испания. Militarnyi отбелязва малкия брой оператори сред причините за отказа. Франция и Испания смятат да задържат типа: според Airbus от 19 юни 2026 г. около 85 френски и испански машини трябва да получат модернизацията MkIII в средата на жизнения цикъл. Германия остава извън програмата и изтегля своя парк около 2032 г. – с 6 години по-рано от първоначалния срок. Defense Express припомни, че експлоатираните от Луфтвафе машини са имали идентични проблеми и известно време дори са стояли на земята. В статия по темата изданието описва Tiger като общоевропейска алтернатива на американския Apache, която се оказва проблемна въпреки инвестираните милиарди евро и четирите оператора.
Междувременно Украйна обмисля други платформи за модернизация на армейската си авиация. През юли нейният командир бригаден генерал Павло Бардаков посочи американския UH-60 Black Hawk като основна бойна платформа на бъдещия парк и го оцени като баланс между възможности, разходи за експлоатация и ефективност. Набавянето на изцяло нов парк е дълъг процес, казва той, но модернизацията сама не решава проблема, защото съветските хеликоптери зависят от резервни части, повечето от които се намират само в Русия. Друг американски вариант предлага Bell Textron. През април компанията откри дъщерно дружество в Украйна като център за монтаж, поддръжка и ремонт и предложи AH-1Z Viper и UH-1Y Venom с локализация на производството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар