Морската пехота управлява FPV дрон от хеликоптер в експеримент срещу рояци.

🇺🇸🚁🎮 Оператор на дронове от Корпуса на морската пехота на САЩ управлява FPV дрон от кабината на многоцелеви хеликоптер UH-1Y Venom край авиобаза Чери Пойнт в Северна Каролина. Така серията изпитания на машината като въздушен пункт за управление на евтини дронове получава приложение в отбраната. Полетът е бил извършен на 10 август като част от Technology Operational Experimentation Event 26.1, провеждан от Управлението за военноморски изследвания (ONR) съвместно с 269-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила (HMLA-269). Проведеният експеримент има за цел да формулира оперативни изисквания и да провери технически решения за борба с рояци от безпилотни системи. Корпусът публикува кадрите на 14 август.

Операторът е ланс-капрал Кристофър Джеймс от рота „Б“ на Батальона за криптологична поддръжка на морската пехота – звено, подчинено на Информационното командване на Корпуса, което е специализирано в електронното разузнаване (SIGINT) и е базирано във Форт Мийд. Съгласно официално обявената си мисия той изпълнява задачи по радиоелектронно разузнаване и защита на информацията, свързвайки национално и тактическо ниво с Агенцията за национална сигурност (NSA) и Централната служба за сигурност (CSS).

Досега FPV дроновете в Корпуса преминаваха основно през пехотни подразделения, където на въоръжение постъпи американският квадрокоптер Neros Archer. Затова присъствието на пилот от криптологично звено в кабината на Venom показва различен подход – чрез структурата на Корпуса, която работи с радиочестотния спектър. На борда са още капралите Остин Фийлд и Джейкъб Стоун, екипни началници от HMLA-269.

Изпитанията на хеликоптер като носител и въздушен пункт за управление на FPV дронове започнаха около 3 месеца по-рано, но първоначално бяха насочени към друга задача. На 14 май в авиобаза Мирамар в щата Калифорния наземен екип изстреля Archer и предаде управлението му на оператори в UH-1Y, който беше във въздуха на няколко километра от мястото.

„Основната цел бе да проверим доколко е осъществимо пускането и разгръщането на FPV дрон от движещ се хеликоптер без употреба на взривен заряд – нещо, което успяхме да сторим днес“, каза капитан Куинтън Торнбъри, пилот от 169-а лека щурмова хеликоптерна ескадрила.

На 16 юни в Camp Pendleton същата ескадрила и 3-ти лек брониран разузнавателен батальон повториха тази схема в подкрепа на група за абордаж от Командването за специални операции на морската пехота (MARSOC). Дронът, пуснат и управляван от кабината, огледа палубата и надстройката на целеви плавателен съд, преди военнослужещите да се спуснат по въже. И при майското, и при юнското изпитание целта беше разузнавателната способност да бъде изнесена по-близо до обекта, докато пилотираният носител остава на безопасно разстояние.

Междувременно Cherry Point се превърна в полигон, на който ONR проверява възможности за защита срещу масирани атаки с дронове. Между 26 януари и 6 февруари там се проведе експериментът „Wave Breaker“. Подразделения от 1-ви батальон на 2-ри полк на морската пехота сформираха отбранителна клетка със задача да защитят военен кораб и пистите на базата от симулирана масирана атака.

Лабораторията по космическа динамика предостави системата CAirO, която обединява радари, камери и компютърно зрение за откриване, проследяване и поразяване на безпилотни летателни апарати, лодки и самолети.

Графикът на цялата експериментална кампания беше обявен предварително. В запитване към индустрията от 19 ноември 2025 г. ONR я описа като демонстрация, последвана от ограничени експерименти в периода от март до юли 2026 г. и завършваща с изпитание на напреднала способност от август и декември, съобщи специализираното издание Inside Defense.

В запитването противодействието на рояци е поставено редом с още две теми: контейнерни полезни товари за морски дронове и постигане на превъзходство при вземане на решения в морски оперативни центрове. ONR търси технологии със степен на готовност между ниво 5 и 7 – тоест решения, които вече са изпитвани в релевантна или реална среда, а не съществуват само в лаборатория.

Роякът представлява отделен проблем, защото е способен да пренасити отбраната. Срещу едновременно приближаващи десетки цели решаващо значение има не само точността на отделния прехващач, а и броят на прехващанията, които защитникът може да извърши за ограничено време.

Корпусът не съобщава какъв дрон е използван на 10 август. Стандартът при досегашните изпитания е Archer на Neros – компания със седалище в Калифорния – квадрокоптер с около 20 км обхват, 2 кг полезен товар и цена от около 2000 долара. Той се произвежда без китайски компоненти, включително без чипове китайско производство.

Archer се предлага в 3 размера с диаметър на витлата между 12,7 и 25,4 см, а най-големият вариант може да носи бойна част на американския производител Kraken Kinetics. Програмата вече се намира извън чисто експерименталния етап. Корпусът има поръчка за ударни варианти на машината от 3 ноември 2025 г. До май са приети над 3500 апарата, а производителят твърди, че вече произвежда около 1200 седмично.

Украинската практика показва защо именно подобни евтини апарати се разглеждат като средство за борба с рояци. Използваните там FPV прехващачи струват между 1000 и 2100 долара и се управляват от оператор с очила или монитор пред него. Работилницата Wild Hornets отчете 600 свалени цели за под 5 месеца до началото на октомври 2025 г. За това обаче са били изразходвани около 1800 прехващача – средно по 3 за 1 сваляне, което увеличава действителния разход до близо 6300 долара на поразена цел.

През юли Skyfall представи вариант, способен да преследва реактивни дронове „Шахед“ със скорост до 370 км/час. Американската армия стигна до сходна икономическа логика по-рано тази година, когато закупи 13 000 прехващача Merops на цена около 15 000 долара за брой срещу цели, струващи между 30 000 и 50 000 долара.

„Сваляме Шахеди, които струват между 30 000 и 50 000 долара, което е чудесно, защото ни поставя от правилната страна на кривата на разходите“, каза министърът на армията Даниел Дрискол пред Конгреса през април.

Хеликоптерът предоставя две предимства, с които наземният екип не разполага. Първото е разширеният радиохоризонт. Управлението и сигналът на видеопотока на такъв дрон изискват пряка видимост, а след издигане на оператора на няколкостотин метра височина разстоянието, на което той може да наблюдава и командва машината, се увеличава значително.

Второто предимство е гледната точка отгоре надолу към ниско летящи цели, които могат да бъдат изгубени от наземните радари заради особеностите на релефа и други препятствия. Срещу тези предимства застава уязвимостта на носителя. UH-1Y е голяма, шумна и сравнително бавна цел. Както отбелязва изданието Army Recognition, смисълът на концепцията е сензорът и ударната способност да бъдат изнесени напред, докато пилотираният хеликоптер остава извън обсега на съвременната ПВО.

Противодействието на рояк не се изчерпва с физическото прехващане. Групата от дронове може да бъде откривана, проследявана и разстройвана и чрез нейния електромагнитен отпечатък – задача, която попада пряко в компетенциите на криптологичните и информационните звена.

На институционално равнище Корпусът подреди тази дейност през юли. С разпореждане MARADMIN беше създадена Групата за роботизирана интеграция на морската пехота (MCRIG) – служебна организация, която трябва да приведе в стандарт и въведе в цялата структура обучението за използване на малки дронове от групи 1 и 2 и за противодействие срещу тях.

Паралелно работят два отряда: наличният този за ударни дронове на морската пехота (MCADT) и новият за антидрон дейност (MCCDT) към Батальона за огнева подготовка в Куантико. Вторият категоризира самата заплаха, проверява нововъзникващи решения, утвърждава тактики и предава резултатите на MCRIG, преди да бъдат въведени в целия Корпус.

Съобщението за изпитанието през юни определя цялата линия като част от изпълнението на разпореждане на министъра на войната Пийт Хегсет войските да експериментират с безпилотни технологии на всяко едно ниво.

Публично описание на ролята на дрона в полета от 10 август не е налично. Не е ясно дали той е бил в ролята на прехващач срещу целите, управлявани от противникова клетка, или е бил част от симулираната заплаха. По-вероятно е първото, тъй като вертолетът изглежда е бил използван като носител и ретранслатор, докато имитирането на рояк рядко изисква пилотиран носител за пускане на отделните апарати.

Ако реално това е посоката на изпитанията, до края на годината експериментът за напреднала способност би трябвало да доведе до формулирано оперативно изискване за противодействие на рояци, а не само до отчет за проведени полети.