Украйна се отказа от безплатните австралийски хеликоптери Tiger заради цената на експлоатацията

🇺🇦🚁🇦🇺 Украйна оттегля заявката си за щурмови хеликоптери Eurocopter Tiger, извеждани от употреба от Австралия, след като е преценила, че експлоатация и поддръжка ще носят допълнителни разходи и логистични трудности за въоръжените сили. Това съобщи онлайн изданието Defense Express, което се позова на украинския посланик в Австралия Васил Мирошниченко. Киев няма да поема машините, които Канбера заменя с американските AH-64E Apache Guardian.

Defense Express съобщи, че решението е мотивирано от оценка на няколко фактора: разходи за летателен час, наличност на резервни части, техническо състояние и конфигурация на оборудване, каквато Украйна можела да очаква. Австралия е била готова да предаде хеликоптерите като военна помощ, но безплатното предаване не отменя останалите разходи: Киев пак трябва да изгради инфраструктура за експлоатацията им, да проведе обучение на пилоти и наземни екипажи, да гарантира доставките и да поддържа машините в бойна готовност. Експерти смятат, че има смисъл да се избират хеликоптери, които по-добре отговарят на нуждите и възможностите на Силите за отбрана, защото машина, която стои на базата и не изпълнява бойни задачи, няма стойност.

Подробности добави порталът Militarnyi, също с позоваване на Мирошниченко. Заявката е подадена през 2024 г. и оттеглена към началото на 2026 г. Ключов фактор е американското оборудване, което подлежи на правилата за износ на оръжия и военни технологии (ITAR), а предаването му на трета държава се нуждае от изричното одобрение на Вашингтон. Свалянето на част от него би могло да намали бойните възможности на машините.

Австралия е експлоатирала 22 броя Tiger ARH (въоръжен разузнавателен хеликоптер), вариант на френския Tiger HAP. Двуместната машина е разработка на Eurocopter, преименуван през 2014 г. на Airbus Helicopters. Тя носи 30-мм оръдие, 70-мм неуправляеми ракети, противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire II и електрооптични системи за откриване и проследяване на цели.

Австралийската национална одитна служба (ANAO) установява в одит, че на 14 април 2016 г. началникът на въоръжените сили е обявил пълна оперативна способност, т.е. видът е въведен с пълния набор от заложени възможности. Обявлението идва със 7 години закъснение и 9 оперативни ограничения. Одиторите отчитат 76 недостатъка във възможностите, от които 60 са считани за критични от Министерството на отбраната. Бялата книга за отбраната от 2016 г. заделя 500–750 млн. австралийски долара за покриване на текущите изисквания към платформата и предвижда нейната замяна в средата на това десетилетие.

Наличността се оказва много под заложената: през 2015 г. в произволен ден средно 3,5 от общо 16 машини в оперативния флот са годни за експлоатация, при минимална цел от 12. Към юни 2016 г. един летателен час струва 30 335 австралийски долара при цел от 20 000. В щатски долари това са 22 500 срещу около 14 800, а дългосрочната средна е 39 472 австралийски долара, или около 29 300 щатски долара.

Проблемите не отшумяват до края на службата. През ноември 2024 г. (когато отписването още се очакваше през 2027–2028 г.) на изслушването си в Сената началникът на армията генерал-лейтенант Саймън Стюарт признава проблеми и натиск в снабдяването с резервни части. В доклада на министерството на отбраната за 2024–2025 г. наличността и поддръжката все още се определят като проблемни, а компонентите от вече изтеглени машини поддържат в полет останалите. The Aviationist уточнява, че 6 от 22 броя са били изведени от експлоатация преди края на службата заради трудна поддръжка и ниска наличност.

Преценката на Defense Express съдържа 4 фактора. 4 от тях, а именно разходи за летателен час, резервни части и техническо състояние, съвпадат с мерките, по които австралийските одитори и министерството на отбраната отчитат проблеми в периода 2016-2025 г. Последният, конфигурацията на оборудването, опира до ITAR и одобрение, което е извън правомощията на двете страни.

Австралия се спря на AH-64E Apache Guardian за негов наследник през януари 2021 г. и направи поръчка на общо 29 машини. Първата беше доставена през октомври 2025 г. Към момента са доставени 6, но се очаква до края на 2029 г. пълният състав да бъде достигнат, според ABC News, който оценява флота от 22 единици Tiger на 1,1 млрд. австралийски долара. На 23 септември 2026 г. Австралия обяви края на полетите с Tiger в Дарвин. Според изявление на армията краят на службата съвпада с планирания 20-годишен срок, а AH-64E е далеч по-подходящ за среда с напреднала ПВО, прецизни оръжия и безпилотни платформи.

Разговорите за прехвърлянето на Tiger в Украйна се водят от 2024 г. Тогава Мирошниченко потвърди пред Defence Connect, че страната му е готова да разговаря по темата. Австралия е обмисляла варианта, докато е определяла съдбата на флота. Сега посланикът обърна внимание на сътрудничеството след двустранното споразумение за сигурност, подписано от Австралия и Украйна по-рано този месец. Defence Connect пише, че документът предвижда двете страни да работят по съвместни проекти в отбранителната промишленост, а Австралия се е ангажирала да обмисли рамки за тяхното финансиране.

След извеждането от експлоатация в Австралия, Tiger остава само при три оператора: Франция, Германия и Испания. Militarnyi отбелязва малкия брой оператори сред причините за отказа. Франция и Испания смятат да задържат типа: според Airbus от 19 юни 2026 г. около 85 френски и испански машини трябва да получат модернизацията MkIII в средата на жизнения цикъл. Германия остава извън програмата и изтегля своя парк около 2032 г. – с 6 години по-рано от първоначалния срок. Defense Express припомни, че експлоатираните от Луфтвафе машини са имали идентични проблеми и известно време дори са стояли на земята. В статия по темата изданието описва Tiger като общоевропейска алтернатива на американския Apache, която се оказва проблемна въпреки инвестираните милиарди евро и четирите оператора.

Междувременно Украйна обмисля други платформи за модернизация на армейската си авиация. През юли нейният командир бригаден генерал Павло Бардаков посочи американския UH-60 Black Hawk като основна бойна платформа на бъдещия парк и го оцени като баланс между възможности, разходи за експлоатация и ефективност. Набавянето на изцяло нов парк е дълъг процес, казва той, но модернизацията сама не решава проблема, защото съветските хеликоптери зависят от резервни части, повечето от които се намират само в Русия. Друг американски вариант предлага Bell Textron. През април компанията откри дъщерно дружество в Украйна като център за монтаж, поддръжка и ремонт и предложи AH-1Z Viper и UH-1Y Venom с локализация на производството.

Украинската армейска авиация залага на Black Hawk заради руската зависимост

🇺🇦🚁🇺🇸 Армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна залага американския UH-60 Black Hawk като бъдеща предпочитана основна платформа, докато поддържа и модернизира съветски вертолети за текущите си бойни задачи. Посоката очерта бригаден генерал Павло Бардаков, командир на този род войски, в интервю за изданието LIGA.net от 3 юли.

„Основната бойна машина, която виждаме, е UH-60 Black Hawk. Това е универсална платформа за бойни и десантно-транспортни задачи, доказала се в множество военни операции“, обясни Бардаков. Изявлението му не е обвързвано с доставка и засега остава обявено предпочитание, а не подписан договор, но въпреки това идва от офицера, който командва целия вертолетен състав на армията, и очертава посока, в която се очаква да се движи модернизацията му през следващите години.

В момента армейската авиация лети предимно със съветските Ми-8 и Ми-24 – транспортни и щурмови машини, много от които вече са преоборудвани със западни системи за навигация, въоръжение и средства за самозащита, за да отговорят на изискванията на съвременното бойно поле. В същото време обаче тази модернизация е кръпка, не решение, признава Бардаков, според когото проблемът е произходът на частите.

„Пристигането на нова техника за Армейската авиация е неизбежно – целият вертолетен флот е обвързан с резервни части, възли и компоненти, повечето от които се произвеждат в Русия“, каза той, като увери, че не се очаква недостиг в близките година-две, но в средносрочен план е необходимо преминаването към нова платформа. Тук е и същинската стратегическа примка: една армия не може да поддържа безкрайно флот, чиито жизненоважни части идват от държавата, срещу която воюва. Всеки модернизиран Ми-8 е заложник на руската верига за доставки, а тя рано или късно ще пресъхне. Западната авионика удължава живота на машината, но не сменя сърцето ѝ.

Black Hawk вече летят в украински ръце, но единствено за Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната, отделна служба със свой малък авиационен отряд, чийто вертолети получиха публична известност на 31 октомври 2025 г. Тогава две единици UH-60A свалиха бойна група на спецотряд „Тимур“ в индустриалната зона на Покровск, за да пробият сухопътен коридор в обкръжавания град. Кадри от операцията, включително заснети от руски дрон, ги показаха да летят на много ниска височина, десетина метра, за да избегнат засичане. Новината сега е друга: не ограничени хеликоптери за специални операции на разузнаването, а цял род войски – Армейската авиация – залага същата платформа за своето бъдеще.

Покровск даде на украинското командване нещо, което никой технически аргумент не би могъл да замени – доказан боен прецедент. Платформата вече е изпитана в най-тежкия възможен сценарий: десант под огън, в град на ръба на обкръжението. Изборът на Бардаков не стъпва на брошура, а върху бляскава операция, проведена пред очите на целия свят.

Зад нея стои и по-тих пласт опит. Екипажите на разузнаването публично отработваха десантиране на бойни групи, евакуация, спускане по въжета и нощни полети – рутинната школа, превърнала една чужда машина в позната. Това означава, че украинската армия не започва от нулата: Киев вече разполага с пилоти, техници и тактически наръчник за UH-60, натрупани в реални условия. Когато Армейската авиация назовава Black Hawk за своя бъдеща платформа, тя стъпва върху съществуваща база от компетентност, а не на теоретична преценка на лист хартия. Именно този наличен опит скъсява пътя от намерение до боеспособност, дори и броят машини да е малък.

Стъпвайки върху този опит, Бардаков описа Black Hawk като машина с благоприятен баланс на способности, разходи за експлоатация и цялостна ефективност. Украйна разглежда не само нови, но също и ремонтирани или модернизирани машини и вече се работи активно върху няколко проекта за придобиване. Партньорски програми, финансирани от съюзници, приспособяват вертолетите към конкретните изисквания на войната, която Русия води срещу Украйна. UH-60, влязъл в служба на американската армия през 1979 г., прехвърля войски, евакуира ранени, превозва товари и изпълнява широк набор от тактически задачи. Именно тази универсалност го превръща в предпочитания избор на десетки армии по света и причината украинското командване да го вижда като заместник на цялото семейство съветски транспортно-щурмови машини наведнъж.

Предпочитанието към Black Hawk почива и на пряко сравнение. Разузнаването, което вече лети с машината, посочва, че тя дава осезаеми предимства в характеристиките пред съветските Ми-8 и Ми-24 – по-модерна авионика, по-голяма живучест, по-добра защита. Но Black Hawk покрива транспортно-десантната роля, не ударната; в тази част от парка съветският Ми-24 засега няма пряк заместник в украински ръце. Точно това е приината Бардаков да говори за флот, а не за една машина: пълната подмяна на съветското наследство ще изисква едновременно универсална десантна платформа и посветен щурмови вертолет. Разсъжденията му за „други варианти на ударни хеликоптери“ водят точно дотам – не всяка машина, летяща по света, отговаря на условията в тази война.

Командирът беше пестелив и към другите варианти. „Не всички машини, които са въведени на въоръжение в много държави, отговарят на условията на нашата война. Не всички отговарят на изискванията за условия на експлоатация, авионика и въоръжение. Има много крехки и скъпи за поддръжка машини. Все още трябва да подхождаме към флота си по-рационално и икономично“, каза той – трезва бележка от армия, която брои всеки долар и всеки летателен час.

Икономиката тежи на всяко от тези решения. „Всичко е скъпо – вертолетите, обучението, поддръжката, резервните части, съпровождането, авиационното въоръжение, подготовката“, изброи Бардаков. Оттам и залогът на модернизацията: докато нова техника не пристигне в достатъчни количества, наличните Ми-8 и Ми-24 се дооборудват със западни системи, за да изпълняват задачите днес – по-евтин мост към момента, в който преходът се окаже неизбежен. Балансът между способност, разход за летателен час и ефективност е причината именно Black Hawk, а не по-скъпа или по-крехка машина, да излиза начело в предпочитанията на командването.

Изборът на Black Hawk се вписва и в по-широк процес – вкореняването на западна вертолетна екосистема в Украйна. На 20 октомври 2025 г. Bell Textron подписа писма за намерение с Министерство на икономиката в Киев за евентуална доставка на щурмови AH-1Z Viper и многоцелеви UH-1Y Venom по линия на програмата за Чуждестранни военни продажби (FMS), със заявена готовност да изгради производствено-ремонтен цех в страната. Впоследствие компанията учреди дъщерно дружество „Bell Textron Ukraine“. Логиката е обща за двата коловоза: не еднократна доставка на машини, а изграждане на местна база за поддръжка – т.е. изход именно от онази зависимост от чужди части, която обрича съветския флот.

На стратегическо ниво се очертава смяна на цялата логистична основа на украинската армейска авиация – от съветска към западна платформа, верига за доставки и школа за поддръжка. Това е дълъг процес: самата подмяна на вертолетен флот се мери в години, не в месеци, а войната налага темпо, при което всеки Black Hawk трябва да бъде обучен, въоръжен и обслужен, преди да влезе в бой. По-реалистичният сценарий е, че прегрупирането ще се случва паралелно – модернизираните Ми-8 и Ми-24 ще носят основната тежест още дълго време, докато западните машини се въвеждат в експлоатация на различни етапи, вероятно приоритет ще се постави върху най-сложните десантно-щурмови задачи, където Покровск демонстрира предимството им.

Военнослужещ се научи да управлява автономен Black Hawk за под час.

🇺🇸 Военнослужещ от Националната гвардия на САЩ, без опит в авиацията, се е научил да маневрира с безпилотен хеликоптер Black Hawk на Sikorsky за под час. Това става ясно от официално изявление на компанията.

В рамките на безпрецедентно обучение, гвардеецът е използвал преносим таблет със сензорен екран, за да управлява безпилотния вариант на Black Hawk и да планира задачите на Northern Strike 25-2. Това е мащабно многонационално учение, провеждано два пъти годишно под егидата на Бюрото на Националната гвардия на САЩ, което се състоя в Мичиган миналия август. По време на маневрите звената тренират широк спектър от настъпателни и отбранителни операции в съвместни бойни сценарии.

Гвардеецът, чието име не се уточнява, е използвал дистанционно управление, за да извърши транспортиране на външно окачван резервоар за вода с тегло около 1 300 кг. По време на учението са демонстрирани и други ключови способности, като превоз на въздушно-десантни войски до зони за скокове на различни височини и симулирана медицинска евакуация. При десантното упражнение хеликоптерът е изпълнил списък от действия, докато е бил контролиран от гвардееца от борда на кораб на Бреговата охрана, намиращ се на над 70 морски мили в езерото Хюрън. След като е подал команда за разтоварване на товара, войникът е използвал машината и за десантиране на военнослужещи.

От Lockheed Martin, компанията майка на Sikorsky, допълват, че автономният Black Hawk е постигнал и първо по рода си изпълнение на шест последователни цикъла по закачване и доставяне на пусков контейнер за HIMARS.

„В ситуации с оспорвана логистика, Black Hawk, работещ като голям дрон, предлага на командирите по-голяма устойчивост и гъвкавост при доставяне на ресурси до необходимата точка“, заяви в съобщение до пресата Рич Бентън, вицепрезидент и генерален мениджър на Sikorsky.

Въпреки че запазва възможността да бъде управляван от пилот, този вариант на Black Hawk може да бъде програмиран да изпълнява задачи дистанционно или да се управлява по време на мисия.

Технологията Matrix, разработена в съвместната програма на Агенцията за перспективни изследователски проекти в сферата на отбраната (DARPA) и Sikorsky, позволява на вертолета да преминава от пилотиран към безпилотен режим.

Sikorsky използва технологията Matrix и в своята изцяло автономна версия на UH-60L Black Hawk, позната като U-HAWK. Тя беше представена официално миналата година по време на конвенцията на The Association of the United States Army (AUSA) във Вашингтон.