Ми-17 с номер 91101 и първите американци в Афганистан след 11 септември

🇺🇸🚁🇦🇫 На 26 септември 2001 г., 15 дни след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, хеликоптер Ми-17 на ЦРУ прелетя над прохода Анджуман в Хиндукуш и кацна в долината Панджшир със 7-членния екип Jawbreaker. Мисията беше едно от първите действия на САЩ в отговор на атентатите. Последвалата война стана най-дългата в американската история. Днес хеликоптерът, който ЦРУ води под номера 9-11-01, е изложен пред централата на агенцията в Лангли, щата Вирджиния. За 25-ата годишнина той е реставриран, съобщи CBS News на 26 септември 2026 г.

По данни на ЦРУ на борда са пътували 7 негови агенти, 3-ма души екипаж и 2-ма афганистански партньори. Водеше ги Гари Шрьон, 59-годишен ветеран от оперативната служба на ЦРУ с 32 години стаж, който на 11 септември беше на седмици от пенсия и говореше дари и пущу. Според реконструкцията на Боб Удуърд в The Washington Post Шрьон трябваше да убеди Северния алианс да работи със САЩ и да подготви идването на американските сили, без подкрепление и с малко спасителни екипи, които биха могли да изтеглят групата при провал. Началникът на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ Коуфър Блек му постави задачата и по-кратко: „Имате една мисия. Намерете Ал Кайда и ги убийте.“

Изборът на хеликоптера е част от прикритието. Ми-17 е съветска конструкция, а този екземпляр, по данни на The War Zone, е произведен през 1991 г. ЦРУ го придобива през 90-те години. „И Северният алианс, и талибаните използваха Ми-17“, обясни пред CBS историкът на ЦРУ Роб Байър. „Основната причина да изберем Ми-17 вместо Black Hawk е, че не бие на очи.“ Хеликоптерът трябва да издържи и височината: проходът Анджуман е на около 4400 метра, а според Байър Ми-17 е „един от малкото хеликоптери, които наистина могат да минат над този проход“. „Бяхме много тежки“, спомни си Шрьон на церемонията през 2019 г.: хората, оръжието, горивото и боеприпасите натоварваха машината до предела ѝ.

Полетът от Узбекистан продължи 2 часа и половина. Територията под маршрута се смята за контролирана от алианса, но според разказа на Удуърд всеки талибан с преносим зенитен ракетен комплекс Stinger или зенитна установка ЗУ-23 на някой връх можеше да свали хеликоптера. Машината нямаше и транспондер, за електронно разпознаване от американските самолети, затова екипажът импровизира. По горната страна на хоризонталния стабилизатор изписва „USA“ и американски флаг, които пилотите виждат отгоре, а от земята не се вижда; синя боя няма и флагът остава недовършен. От двете страни на фюзелажа стои „607“, позивна на афганистанския пилот от първия полет. Номерът помага на хеликоптера да минава за такъв на Северния алианс и позволява на съюзните пилоти да го разпознават като свой. На опашната греда, в по-малко видно черно, екипажът нанася и „91101“.

Jawbreaker каца в 15:00 ч. местно време на площадка на около 110 км северно от Кабул, дълбоко навътре в територията на алианса. Два дни преди 11 септември атентатори на Ал Кайда убиха военния му командир Ахмад Шах Масуд, който е наследен от генерал Мохамед Фахим. Шрьон носи 3 млн. долара в стодоларови банкноти. Още на същата вечер той изважда 500 000 долара на масата пред инж. Мохамед Ариф Савари, началник на разузнаването и сигурността на алианса, а на следващия ден още 1 млн. пред Фахим и външния министър Абдула Абдула. Фахим разполага с около 10 000 бойци, много от тях зле въоръжени, но отговаря с въпрос: „Кога започва войната?“ Скоро Шрьон поиска от централата още 10 млн. долара и ги получи.

Отговорът на въпроса идва на 7 октомври, когато САЩ и Обединеното кралство започват въздушни удари. До средата на месеца Jawbreaker оставаше единствен американски екип на терен в описаната операция в Афганистан. На 17 октомври в друга част на Северен Афганистан е прехвърлен втори екип на ЦРУ Alpha при силите на узбекския командир Абдул Рашид Дустум. Това са първите американци, изпратени отвъд линиите на талибаните. На 19 октомври идва и първият екип на специалните сили на американската армия. Хората от Alpha яздят с бойците на Дустум през планините, понякога по 14 часа на ден. Алиансът влиза в Кабул на 13 ноември, 48 дни след кацането в Панджшир.

По данни, публикувани през ноември 2002 г. от Удуърд, американското присъствие на терен при свалянето на талибанския режим включва около 110 агенти на ЦРУ и 316 военнослужещи от специалните сили, заедно с масирани въздушни удари. ЦРУ е изчислило, че преките му плащания в брой на терен са 70 млн. долара, част от тях за полеви болници. „Това си е изгодна сделка“, коментира в интервю за него президентът Джордж У. Буш.

Дейвид Тайсън и Джони Майкъл Спан, известен като Майк, двама служители на ЦРУ от екипа Alpha, влизат на 25 ноември в Кала-и-Джанги, историческа крепост от XIX век край Мазар-и-Шариф, където са събрани стотици пленени чуждестранни бойци. Тяхната задача е да установят кои са задържаните и откъде идват. Часове по-късно пленниците въстават. „Вярвам, че Майк вече беше мъртъв, когато стигнах до него“, спомня си Тайсън. Спан, на 32 години, е първият американец, загинал в бой в Афганистан. На Мемориалната стена в централата на ЦРУ, където всяка една звезда е посветена на служител, дал живота си по време на служба, неговата е 79-ата. Тайсън се изтегли с пушката на Спан, която днес се намира в музея на управлението.

Северният алианс стига до Кабул 48 дни след кацането на Jawbreaker. Цитираните около 430 американци и 70 млн. долара обаче са общи данни за кампанията, а не само за въпросните 48 дни. Шрьон отдава успеха на връзките със Северния алианс, изграждани години по-рано. Бързото сваляне на талибаните не означава окончателно поражение на противника. Около 16 декември 2001 г. бин Ладен напуска пещерния комплекс Тора Бора в Източен Афганистан и се прехвърля към племенните райони на Пакистан, където започва да се укрива, според заключение Комисията по външни отношения на Сената в доклад от ноември 2009 г. Според него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и генерал Томи Франкс взимат решението да не изпращат американски войски да препречат пътя му, тъй като това би противоречало на възприетия от тях подход за минимално военно присъствие. Бин Ладен остава в Пакистан до май 2011 г.

Когато талибаните се връщат обратно на власт през август 2021 г. Панджшир, където каца Jawbreaker, беше последната провинция, над която обявиха контрол. Американските войски напуснаха страната на 30 август, а на 6 септември говорителят на движението Забихула Муджахид заяви, че „провинция Панджшир изцяло падна в ръцете на Ислямския емират Афганистан“. Съпротивата, водена от Ахмад Масуд, сина на убития през 2001 г. командир, отвърна, че държи стратегическите позиции в долината и продължава борбата.

Ми-17 изпълни над 300 мисии в Афганистан и остана на служба до 2012 г. През 2018 г. е докаран в Лангли без горивопроводи и част от агрегатите и поставен на открито сред скали, подредени да напомнят терена на Афганистан. На 26 септември 2019 г. е официално представен като експонат, а на церемонията говори Шрьон. Той почива на 80 години; ЦРУ обяви смъртта му на 1 август 2022 г. „Боята беше силно избеляла от слънцето, а вътре влизаха и някои животинки“, каза Байър. През последната година ЦРУ запечата отворите и пребоядиса машината по-близо до вида ѝ от 2001 г. Зеленото е нарочно малко по-ярко, за да избелее с времето до замисления тон. С реставрацията беше върнат и номерът „607“.

Четвърт век след първия полет на хеликоптера помощта за част от афганистанските партньори продължава. След изтеглянето част от афганистанците, воювали редом с американците, останаха в страната, изложени на отмъщението на новата власт. Тайсън и вдовицата на Спан, Шанън Спан Дебрюн, участват в Badger Six, организация с нестопанска цел, основана през 2022 г. и кръстена на позивната на Спан. Тя продължава да подпомага около 35 семейства на бойци, сражавали се заедно с отряда Alpha, с храна, лекарства и помощ при преместване и презаселване. Попитан дали чувства задължение да помага там, където правителствата не са помогнали, Тайсън отговори: „Разбира се, да. Това правят хората. Това правим ние.“