🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.
Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.
FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.
Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“
Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.
Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.
В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.
Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.
В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.
Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.
Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.
