Москва е единственият руски град със стратегически противоракетен щит А-135 „Амур“.

🇷🇺🛡️ Москва остава единственият регион на Руската федерация, защитен от специализирана мрежа за стратегическа ракетна отбрана, създадена за посрещане на междуконтинентални балистични ракети.

За разлика от обикновените зенитно-ракетни комплекси като Панцир-С1 и С-400, системата А-135 „Амур“ е разработена специално за прехващане на приближаващи балистични ракети, носещи ядрени бойни глави, се посочва в анализ, публикуван от Defense Express на 9 юни. Системата продължава да заема място в основата на стратегическата отбрана на руската столица и към днешна дата може да включва елементи от по-новата програма за модернизация А-235.

Централният елемент на мрежата е радарът „Дон-2Н“ – голяма станция за проследяване с фазирана антенна решетка, разположена североизточно от Москва. Тя осигурява 360-градусово покритие, отговаряйки както за откриването на приближаващи заплахи, такъв и за насочването на прехващачи към съответните цели. По-рано руски източници твърдяха, че радарът е способен да проследи балистични заплахи на разстояние до 3700 км.

Защо А-135 използва прехващачи с ядрени глави

Според Defense Express първоначалната архитектура на А-135 е използвала два класа ракети-прехващачи. Единият е 51Т6, има голям обсег е проектиран за поразяване на цели извън атмосферата, докато другият 53Т6 притежава по-малък обсег за унищожаване на приближаващите бойни глави в близост до Москва.

Ключова характеристика и на двата е използването на ядрени бойни глави вместо кинетична технология за директно поразяване (hit-to-kill). Defense Express отбелязва, че съветските инженери са разчитали на ядрени детонации, за да компенсират ограничената точност на системите за радиокомандно насочване. Съобщава се, че прехващачът 53Т6 е носел ядрен полезен товар от около 10 килотона, докато някои версии на 51Т6 се смята, че са носили бойни глави от 20 килотона до няколко мегатона.

Изданието отбелязва, че оригиналните прехващачи 51Т6 постепенно са били изведени от въоръжение, докато пусковите площадки за ракетите с по-малък обсег 53Т6 остават активни около Москва. Оценките от публично достъпни източници показват, че в Московска област все още са активни редица комплекси за прехващане, в които общо могат да се съхраняват десетки готови за изстрелване ракети.

Русия прекара десетилетия в опити да модернизира системата чрез програмата А-235, която обикновено се свързва с прехващача „Нудол“. Изпитания на ракетата се провеждат поне от 2014 г. насам, като последното публично известно такова беше извършено през 2024 г. Въпреки че ракетният щит около Москва е подобрен от съветската епоха насам, Defense Express посочва, че според наличните доказателства системата все още може да зависи от ядрено въоръжени прехващачи като основен метод за неутрализиране на приближаващи бойни глави на балистични ракети.

Многослойната отбрана около Москва

Противоракетната мрежа на столицата работи съвместно с отделна архитектура за противовъздушна отбрана, която защитава града. През последните години Русия интегрира множество защитни пръстени в околностите му, включително системи Панцир-С1, Панцир-СМД-Е, С-300 и С-400.

Най-малко 4 зенитно-ракетни комплекса „Панцир“ бяха поставени по покриви на високи сгради в столицата от 2023 г. насам, създавайки допълнителен слой защита около ключови правителствени сгради, включително райони в непосредствена близост до Кремъл. Тези разполагания последваха поредица от украински удари с дронове с голям обсег, насочени срещу руската столица.

През май представители на водещите индустриални и енергийни компании в Руската федерация се обърнаха към президента Владимир Путин с искане за допълнителна защита срещу атаки от дронове, включително по-тежки оръжия, системи за електронна война и модерни технологии като лазерна отбрана.

Искането дойде в отговор на непрекъснатите украински удари, които ежедневно поразяват военна, енергийна и индустриална инфраструктура в голяма част от страната, което засили опасенията относно способността на наличните мрежи за ПВО да защитят критични съоръжения далеч от фронтовата линия. Украинските дронове с голям обсег на действие многократно достигнаха цели на хиляди километри дълбочина в руската територия, включително обекти в предполагаемо защитената Московска област.