🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.
Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.
В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.
Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.
Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.
WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.
Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.
Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.
Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.
Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.
Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.
Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.
Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.
Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.
През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.
Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.
Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.
Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.
Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.
По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.
Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.
По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.
При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар