Командир на бригада, практикувала „зануляване“ на военнослужещи, е назначен за вицепремиер на ДНР.

🇷🇺 Иля Емелянов, бивш командир на 114-а мотострелкова бригада, известна с практиките на „зануляване“, е назначен за заместник-председател по въпросите на „жизненото осигуряване на освободени територии“ в правителството на т.нар. „Донецка народна република“, отбелязва изданието „Вьорстка“.

В поздравителната си публикация ръководителят на окупационната администрация на ДНР Денис Пушилин заяви, че Емелянов носи званието герой на „републиката“, кавалер е на два ордена за храброст и е участник във федералната програма „Времето на героите“, която подготвя нови държавни управленци измежду воювалите в Украйна.

„От 2014 г. Иля защитава руската земя, сега предстои да стартира тук градивни процеси. Под командването на Иля Емелянов 114-а бригада героично изпълняваше бойни задачи. От лятото на миналата година бях негов наставник в решаване на въпроси от мирния дневен ред, видях пълно потапяне в спецификата на работата и себеотдаване, системност по въпросите за подкрепа за жителите на освободените територии“, уточни Пушилин.

През 2024 г. Пушилин многократно е отличавал Емелянов с повиквателна „Малой“ като „легендарен“ или „героичен“ командир, благодарение на когото фронтът в Донбас „се отдалечава все по-далеч“ за сметка на превземането на нови населени места.

Мотострелковата бригада, командвана от Емелянов, фигурира в специалния проект на „Вьорстка“, озаглавен „Обнуляващите“. В тази бригада се практикуват различни видове „обнуляване“, включително изпращане на войници на щурм без бронежилетки и оръжие, както и затварянето им в ями, където се предполага, че са организирани боеве без правила.

През януари 2025 г. Емелянов все още е един от командирите на бригадата, както се посочва в репортаж на „Комсомолская правда“. Още през май обаче, в интервю за телевизионния канал „Санкт Петербург“, Емелянов е посочен за участник в подбора за програмата „Времето на героите“ и споделя, че от 2015 г. е заемал различни длъжности, от командир на взвод до заместник-командир на бригада.

Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.