🇱🇹🚧🇧🇾 Недовършен подземен проход, прокопан от беларуска страна под физическата бариера, беше открит при село Латежерис в община Друскининкай от служители на заставата „Кабеляй“, съобщава Държавната служба за охрана на границата (VSAT) на Литва. Изкопът навлиза около 4 метра навътре в територията на страната на дълбочина близо 1,5 метра, укрепен е с трупи и дъски, а входът откъм Беларус е бил прикрит с маскировъчно платнище. Изходът на литовска територия така и не е пробит, затова никой не е успял да мине по него. След процесуалните действия граничарите го засипаха, а окръжната прокуратура на Каунас образува досъдебно производство.
Това е 12-ият регистриран опит за подземно пресичане на границата към Литва от началото на годината и третият тунел, който Варенският граничен отряд намира за по-малко от две седмици. На 23 юли служители на същата застава засякоха по вибрациите в почвата прокопаване край село Пиешчяй във Варенски район: коридор с диаметър около метър, дълъг около пет метра. Три дни по-късно застава „Капчямиестис“ откри в Лаздийски район, край брега на безименен поток и на 9,5 метра от бариерата, недовършена конструкция от около 11 метра с изоставени на място трупи, кофи и прясно изкопан пясък.
Нито един от трите не е бил довършен. Заедно обаче обясняват защо изобщо се копае. Оградата, под която минават, стои от края на август 2022 г.: 502 км мрежа и бодлива тел по граница, дълга 679 км. Тогавашният премиер Ингрида Шимоните обясни при завършването, че преграда по цялото протежение е невъзможна от фактическа гледна точка, защото линията пресича езера, реки и блата, както и че останалото ще се покрива с наблюдение. От март 2023 г. Вилнюс обявява, че цялата граница е под сензорен контрол. Резултатът личи от цифрите: през 2025 г. литовските власти спряха над 1600 души, опитали се да навлязат незаконно откъм Беларус, а от началото на 2026 г. до средата на юли числото е 929. От избухването на миграционната криза, предизвикана от режима на беларуския президент Александър Лукашенко през 2021 г. насам общият сбор е около 25 500.
Спадащият поток обаче не означава спаднал натиск, а сменен метод. Затворената повърхност оставя само едно направление, а хоризонталната бариера няма как да го покрие: тя пази земята, не онова, което става на метър и половина под нея. Подземните проходи не са белег за пробита ограда, а за ограда, достатъчно ефективна, за да принуди организаторите към много по-бавен и много по-скъп метод. Досега нито един от 12 опита не е стигнал до изход в литовска територия.
Началникът на VSAT Рустамас Любаевас поставя отговорността отвъд самите копачи. Според него властите в Беларус или си затварят очите, или помагат активно за реализиране на плана: трупите и дъските, с които се укрепват сводовете, не биха стигнали до граничната ивица без съдействието на държавната гранична служба. Любаевас говори за десетки места по линията, където подобни изкопи биха могли да съществуват.
Полската граница показва мащаба, до който литовската още не е стигнала. През 2025 г. местната гранична охрана откри 4 тунела в Подляско войводство, а намереният край Наревка през декември беше действащ: висок около 1,5 метра, с вход на около 50 метра навътре в Беларус и изход на 10 метра навътре в Полша. По данни от електронното наблюдение там са минали около 180 души, включително афганистанци, пакистанци, индийци, непалци и бангладешци; 130 бяха задържани почти веднага, а броени дни по-късно – още 9 други. Заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек тълкува подобна находка като признание за високата ефективност на охраната: „Копаенето на тези тунели означава, че ефективността ни в спирането на миграцията е толкова висока, че беше решено да се докарат специалисти от Близкия изток, които да ги копаят.“ Ръководителят на полското вътрешно министерство Марчин Кервински уточни, че в прокопаването участват мигранти от Кюрдистан, но отговорността носят беларуските власти.
Литва пристъпва към поръчка на специализирана апаратура за откриване на подземни кухини, с която бяха намерени последните тунели. Тя беше донесена от служители на подляската секция на граничната служба на Полша, които участваха в разкопаването; министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас обяви след изпитанието, че страната ще я купи. „Работи, намери онзи тунел“, каза той. Апаратурата предстои да бъде предадена на граничните застави.
Копаенето е само един от няколко фронта по литовско-беларуската граница. От 2023 г. Вилнюс затвори 4 от 6 пропускателни пункта. През октомври 2025 г. контрабандни балони, пускани от територията на Беларус, наложиха да бъдат спрени полетите на Вилнюското летище цели пет пъти в рамките на месец, като в една нощ бяха засечени 66 летящи обекта, и правителството затвори и останалите два пункта. Засегнати бяха над 30 000 пътници и над 200 полета; пунктовете заработиха отново в средата на ноември. Лукашенко отвърна със заплахата, че може да спре сътрудничеството с Брюксел по миграционните въпроси.
Съседна Латвия се намира в още по-изострено положение. На 31 юли 2026 г. Рига затвори „Патерниеки“, единствения останал действащ пункт с Беларус, след като „Силене“ спря работа още през 2023 г. заради миграционния натиск. Обявената причина е техническа: отказ на информационните системи на пункта, заради който граничният контрол станал временно невъзможен. Латвийският център за реагиране при киберинциденти Cert.lv заяви, че няма признаци за външна намеса в тези системи. Три дни по-късно камионите пред пункта продължаваха да чакат.
Успоредно с това Литва изтегля навътре в страната онова, което не бива да стои по границата. Държавните стратегически запаси от храна, гориво и други критични материали се преместват в централните райони: към април 2026 г. 60% от складираното в крайграничните бази вече е изнесено, според Ауримас Гущюс от бюрото за планиране на отговорната агенция. След като бъдат построени две нови съоръжения в северна и централна Литва резервите за гражданска защита към Департамента за пожарна безопасност и спасяване ще бъдат преместени през 2027 г.. Едната, с площ близо 2000 кв. метра, се строи до летището в Шяуляй по договор за 2,3 млн. евро от края на февруари и трябва да е готова до лятото на 2027 г.
12 изкопа за 7 месеца, изнесени складове и затворени пунктове – всичко това описва една и съща граница, но не и задължително един и същ замисъл: подземните маршрути са дело на трафикантски мрежи, а самото изтегляне на запасите е военно планиране за сценарий на конфликт. Свързва ги географията и допускането, което Вилнюс вече прави съвсем открито: че линията с Беларус ще остане под натиск с различни средства, а всяко затваряне на един път отваря търсене на друг. Прокопаването е най-бавният и трудоемък от всички пътища и досега най-безрезултатният. Ако някой от следващите изкопи излезе от литовска страна, това ще е първият знак, че съотношението между бариерата и лопатата се е обърнало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар