🇱🇹🚧🇧🇾 Литовски граничар е бил ранен при сблъсък с мигранти на 26 юли по границата с Беларус, като оттогава насам е в болничен. В продължение на три седмици ръководството на Държавната служба за охрана на границата (VSAT) поддържаше версията, че никой не е пострадал в инцидента. Това разкри местното издание Lrytas на 14 август, а информацията получи потвърждение от Виталиюс Ягминас, председател на професионалния съюз на институциите за досъдебно разследване във Вилнюския окръг. Същия ден вътрешният министър Мартинас Кателинас заяви, че ако разгласеното се потвърди, не вижда възможност командващият Рустамас Любаевас да остане начело на службата.
Сблъсъкът е станал в района на заставата Капчямиестис към Варенския граничен отряд, в Лаздийски район в южната част на Литва. Патрулът е засякъл по вибрациите в почвата тунел, изкопан под граничната линия откъм беларуска страна, и 4-ма служители устроили засада близо до изхода му. Когато първите преминали през тунела изпълзели навън, граничарите ги задържали и им сложили белезници. Тогава от тунела излезли около 20 души с тояги и камъни и се нахвърлили на четиримата служители. В крайна сметка засадата се е провалила, литовците били принудени да отстъпят, а нападателите се измъкнали обратно към Беларус заедно с четиримата вече задържани и оковани с белезници.
Според разказа на професионалния съюз част от нападателите сграбчили един от четиримата граничари и се опитали да го извлекат отвъд линията, към беларуска територия. Той успял да се изтръгне едва след като видели, че е въоръжен. Получил леки травми, поради което е временно нетрудоспособен. Ягминас отправи предпазлив упрек към командващия: не твърди, че Любаевас е излъгал, а допуска, че може да е сгрешил или да е бил подведен от подчинените си, при което отговорността за действията на службата все пак остава негова.
Самият тунел остава незавършен. Дълъг е 11 метра на територията на Литва и достига до точка на около 9,5 метра от физическата ограда, а вътре са открити изоставени инструменти и трупи за укрепване. Именно тук разстоянието до теленото съоръжение е съществено. През август 2022 г. Литва приключи 4-метрова ограда от бодлива тел по 502 км от границата с Беларус, но още тогава властите във Вилнюс признаха, че езерата, реките и блатата остават извън него. Копачите обаче не търсят тези незащитени водни отсечки. Тунелът минава под самата ограда и на практика обезсмисля нейната височина.
На 29 юли службата описа публично находката край село Пертакас: недовършен тунел, засечен в неделя вечер по вибрациите в почвата, с довлечени трупи, кофи и изкопан пясък край входа. Изявлението завършва с успокоение. „Тунелът беше недоизкопан, изходен отвор отвъд патрулната пътека нямаше, така че по този подземен маршрут нелегални мигранти или други лица нямаха възможност да проникнат в нашата страна“, гласеше то. За около 20 чужденци службата посочи само, че се оттеглили към Беларус, след като видели граничарите. В съобщението нямаше нито дума за тояги, камъни, белезници и принудително отстъпление. Седмица по-рано служителите на заставата Кабеляй бяха затрупали със земя друг ход край село Пиесчяй, който също все още нямал изход на литовска територия.
Случаят стана публично известен едва на 5 август, когато местният портал Delfi публикува информация за нападението. Премиерът Миндаугас Синкевичус, чието правителство пое властта в края на юни, също научи за случилото се от медиите. „Надявам се, че служителите са изпълнили дълга си, но неразгласяването на информация ми поражда въпроси“, каза той и възложи на Кателинас да установи защо кабинетът е научил с дни закъснение и дали граничарите са се защитили както трябва. Министерството на вътрешните работи разпореди служебна проверка на действията на ръководството.
Отговорът на службата беше процедурен. Говорителката Лина Лауринайтите-Григиене заяви, че сведенията са били публикувани в обем, съгласуван с прокуратурата. Любаевас определи случая като неразличаващ се съществено от други инциденти по границата и допусна, че оценката му може да е била погрешна. Два дни по-късно тонът му се втвърди: според него за инцидента е писано много, което не отговаря на реалността, нападение от мигранти не било регистрирано, а пробив през граничната линия също не е имало. „Нито един от тях не е пострадал, нито един от тях не е получил психологични травми“, посочи командващият за своите подчинени си и добави, че съпротива от страна на преминаващи и превозвачи се среща сравнително често. Професионалният съюз оспорва посочената версия и твърди, че след изтичането на информация Любаевас е свикал участвалите в засадата и им е указал да мълчат.
Действията на прокуратурата обаче сочат, че разследването обхваща значително по-широк кръг от събития и обстоятелства. Досъдебното производство за незаконно пресичане на държавната граница е започнато на 27 юли, а на 6 август Каунаската окръжна прокуратура го преквалифицира и разшири. Към първоначалната квалификация бяха добавени подготовка за незаконно превеждане на хора през граничната линия по чл. 21 и 292 от Наказателния кодекс и съпротива срещу длъжностно лице по чл. 286. Първата добавка измества част от фокуса от самите преминали към хората, организирали копаенето и придвижването през границата. Добавянето на чл. 286 означава, че разследващите работят и по версията за оказване на съпротива срещу държавни служители – обстоятелство, което влиза в очевидно противоречие с публичното твърдение на командващия, че нападение не е било регистрирано. Успоредно с това прокурорите проверяват действията на отговорните ръководители във VSAT, организирали и осъществявали наблюдението, контрола и охраната на границата, включително дали не са нарушили служебните си задължения. Делото се води от втори отдел за наказателно преследване на Каунаската окръжна прокуратура.
Тук възниква и институционалният конфликт: разследването се провежда от служители на същата служба, чието ръководство е обект на проверката. На 14 август Кателинас поиска този проблем да бъде разрешен. Същия ден министърът се срещна с главния прокурор и поиска прокуратурата да прецени дали делото да не бъде прехвърлено на друга компетентна институция, тъй като работата по него трябва да е всестранна, обективна и безпристрастна. Генералната прокуратура заяви чрез Милда Римке, че не разполага с данни за наранявания на пострадали при инцидента. Синкевичус призова да не се бърза с оценките за отговорността на Любаевас и да се изчакат резултатите от проверката. Срок за приключване не е обявен, а прокуратурата също не съобщава кога ще завърши разследването си.
Тунелите вече не са единично явление. Подобен случай беше регистриран и през юни, отново в участъка на Варенския граничен отряд, а през юли нови ходове вече бяха откривани през интервал от по няколко дни. В началото на август Любаевас съобщи пред агенция Elta, че през 2026 г. в Литва са открити около 10 тунела, през които мигранти са правили опити или са успели да влязат в страната, а най-дългият е около 25 метра. Засичат ги технически средства по трептенията на почвата, което обяснява и защо повечето са откривани недовършени: сигналът идва, докато копаенето продължава. Синкевичус нарече тунелите новоизмислена форма на незаконната миграция. Те са продължение на модела, прилаган от Минск от 2021 г. насам: потокът към литовския, латвийския и полския участък се насочва от беларуска страна, а всяко препятствие променя техниката, с която се търси обходът му. Оградата затрудни преминаването на открито; тунелите заобикалят именно това препятствие. В литовската и латвийската публична дискусия вече се допуска и по-тревожна интерпретация на същото явление – че подземните ходове могат да служат не само за превеждане на хора.
В нощта на 11 август тази техника се появи и в Латвия. Граничната охрана залови в енорията Скрудалиена, община Аугшдаугава, група от 15 души, преминали незаконно през границата от Беларус, а при изясняване на обстоятелствата беше открит подземен ход на десетина метра от оградата. Вътрешният министър Янис Домбрава определи случая като първи по рода си в държавата и обяви, че са задържани първите „инженери на подземни тунели“. Същия ден Рига започна операция „Вилкатис“ по източната си периферия, планирана до края на август. Координацията е поверена на Център за управление на кризи към Държавна канцелария, а изпълнението – на граничната охрана, държавната полиция и въоръжените сили, докато министерство на външните работи трябва да съгласува с Литва, Естония и Полша мерките срещу незаконните преминавания и вторичните придвижвания навътре в ЕС. Обменът на разузнавателна информация е обявен за централен елемент на операцията – знак, че отделните участъци на четирите страни се разглеждат като части от един и същ трансграничен проблем, а не като изолирани случаи.
Натоварването върху отделните граници обаче варира драстично. Граничните власти в Литва не допуснаха на неразрешени места 929 души от началото на 2026 г. до средата на юли, при над 1600 за цялата 2025 г., а от началото на кризата Вилнюс е върнал общо 25 500 незаконно преминали. Латвия отчита през 2026 г. близо 9500 пресечени опита за влизане. Разликата е над 10 пъти и показва накъде са изместили основната тежест на потока неговите организатори. Латвийският премиер Андрис Кулбергс формулира задачата на своята администрация директно: длъжни сме да направим всичко, за да направим Латвия непривлекателен избор. Точно затова литовският случай не се изчерпва с един ранен човек. Ако най-натоварената доскоро гранична служба в Прибалтика допуска задържани лица да се измъкнат обратно през границата заедно с белезниците им и след това не съобщава за станалото, съседните служби губят дори и предупредителния сигнал, върху който трябва да изграждат собствената си реакция.
Версията на командващия и тази на професионалния съюз се изключват една друга. Ако медицинското на граничаря от Капчямиестис потвърди, че е бил ранен при изпълнение на служебните си задължения, всяко едно твърдение, че никой не е пострадал, става несъстоятелно. Процедурното обяснение за съгласувания с прокуратурата обем на първоначално публикуваната информация също няма да обясни защо впоследствие ръководството е отрекло изрично наличие на пострадали, а кадровият въпрос за Любаевас ще стане реално неизбежен предвид заявената позиция на министъра на вътрешните работи. Ако документацията обаче потвърди подобно нараняване, остава версията на VSAT, че публикациите в медиите се разминават с разказа на самите участници, и тогава тежестта за доказване пада върху професионалния съюз. Дотогава срещу службата работи собствената ѝ хронология: за сблъсък с четирима нейни служители, при който задържани лица са се измъкнали обратно през границата с белезниците си, тя не съобщи нищо в продължение на 10 дни, а собственият ѝ министър вече обвърза оставането на командващия на поста с резултата от проверката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар