Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.