🇨🇺⚡🇺🇸 Цялата национална електрическа мрежа на Куба се разпадна днес – 7-ият тотален колапс на острова за 18 месеца и поредното потъване в мрак на 11-те милиона население посред най-тежката енергийна криза в новата история на страната.
Държавната компания „Унион Електрика“ (UNE) обяви настъпилото „пълно разкачване на Националната електрическа система“ и поясни, че е започнала разследване на причините, а до момента на срива не е била засечена авария в работещите блокове на ТЕЦ. Министерство на енергетиката и мините потвърди новината и обяви, че вече е започнало усилия по възстановяване, без да посочи срок.
Колапсът настъпи с оглед на генериращ дефицит, какъвто мрежата отдавна не понася. В рамките на деня държавният оператор прогнозира недостиг от порядъка на 2200–2230 мегавата срещу пиково търсене от 3100 мегавата – системата разполага с едва 1000. Извън строя са блокове 6 и 8 на ТЕЦ „Максимо Гомес“ в Мариел, блок 1 на емблематичната „Антонио Гитерас“ в Матансас (спирал 17 пъти от началото на 2026 г. съоръжението не е подлагано на основен ремонт от 2010 г.) и блок 6 на „Диес де Октубре“ в Нуевитас. Към това се добавяха 106 разпределени генериращи централи, спрели заради липса на гориво: близо 890 мегавата, които просто не присъстваха в системата.
Точно тук се вижда истинската анатомия на колапса. Непосредствената причина остава неизяснена: при тотално разкачване защитата изключва каскадно и мрежата пада до нула, но цялостната ситуация е ясна. Кубинската енергетика гние от години: съветски топлоцентрали, поддържани далеч отвъд своя проектен ресурс, без валута за резервни части и основни ремонти. Първият всеобхватен срив от подобни мащаби островът преживя през октомври 2024 г. Оттогава авариите зачестяват още повече, а интервалите между тях се скъсяват. Седем пълни колапса за година и половина не са поредица от независими инциденти, а симптом на изчерпана система, която работи на ръба на всеки следващ ден.
Върху тази вече рухнала основа ляга външният натиск – американската блокада на доставките на горива. От над три месеца насам островът без внос на петрол: дизел, мазут, бензин, авиогориво и втечнен газ, а неговият собствен добив покрива едва около 40% от нуждите. Голямата пробойна зейна с интервенцията на САЩ във Венецуела на 3 януари 2026 г.: свалянето на бившия президент Николас Мадуро и поемането на държавната петролна индустрия пресякоха доставките, които допреди месеци осигуряваха половината от петрола на Куба – около 35 000 барела на ден. От февруари американската брегова охрана започна да прехваща танкери на път за острова, а Вашингтон заплаши с мита всяка държава, която все пак продължи да изпраща гориво. В началото на май санкции удариха и GAESA – военно-търговски конгломерат, който държи около 40% от кубинската икономика – и затегнаха валутната примка още повече.
Ефектът върху обикновения кубинец отдавна надхвърлят статистиката. В началото на юли прекъсванията засегнаха около 72% от територията на страната, а при част от разпределителните вериги токът липсва за периоди до 33 часа. Възстановяването след тотален срив е технически бавно: операторите сглобяват първо регионални „микросистеми“ около критичните обекти, после към тях постепенно връзват едрите ТЕЦ – процес, който може да отнеме дни. Междувременно недоволството излиза на улицата. Само през юни в страната бяха отчетени 107 протеста, почти двойно повече от рекордните 54 през март, 82 от които бяха в Хавана; в неделя, часове преди срива, жители на столичния квартал Хайманитас блокираха улици заради денонощния мрак. Службата на ООН за правата на човека алармира, че дефицитът на горива вече разстройва наличието на питейна вода и храна, както и болничните заведения.
Здравната система понася удара най-осезаемо. Още през февруари Министерство на здравеопазването призна, че недостигът е разстроил акушерските прегледи и забавя ваксинация на новородени за десетки хиляди бременни, а всичките 46 кръвни центъра в страната работят с намален капацитет заради липса на реактиви и медикаменти – с пряко отражение върху трансфузиите при оперирани пациенти и децата на химиотерапия. Всеки тотален колапс превръща тези хронични дефицити в непосредствена опасност: болниците минават на аварийни агрегати, чието собствено гориво също е строго лимитирано, а водните помпи спират заедно с тока.
Дали този седми срив ще остане само поредното нощно затъмнение, или ще се окаже точката, в която търпението у жителите на острова се пречупва, ще покажат близките дни – първо колко бързо UNE ще вдигне мрежата, после дали улицата ще се задоволи с връщането на тока. Засега Куба чака на тъмно, а причините, които я оставиха там, няма да се вдигнат заедно с напрежението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар