Подготовка за мащабен военен парад в Китай с акцент върху авиацията.

🇨🇳 В Пекин кипи усилена подготовка за най-мащабния военен парад в Китай през последните десетилетия. Въпреки че оборудването на сухопътните войски вече взе дъха мнозина наблюдатели, експерти са на мнение, че въздушният сегмент може да се превърне в ключовия момент на парада.

Водещият експерт по китайска военна авиация Андреас Рупрехт заяви пред Defence Blog, че мащабът на репетициите вече надхвърля очакванията.

„Честно казано, фокусирайки се само върху въздушния сегмент и това, което се очаква да покаже Китай, самите репетиции за парада вече надминават всичко, което човек можеше да очаква (добре де, може би само представянето на стелт бомбардировача H-20 би било сензация сега)“, написа той.

Пекин представи своите най-съвременни единици в предишни паради, най-вече този през 2019 г. по време на отбелязването на 70-годишнината на Китайската народна република. Тогава за първи път бяха показани стелт изтребители J-20, J-16 и J-10C, военно-транспортният самолет Y-20A, танкера за зареждане с гориво във въздуха YY-20A и бомбардировача H-6N, заедно с безпилотни самолети WZ-8 и GJ-11. Днес тези системи вече са считани за наша даденост и центърът на внимание вече не е съсредоточен в тях.

Според Рупрехт, потвърденото наличие на J-20A и неговата двуместна версия J-20AS в състава на ВВС на Народната освободителна армия (PLAAF) е едно от първите големи развития тази година.

„Това оттогава беше засенчено от също така потвърденото влизане в експлоатация на J-35A в PLAAF и морската версия J-35“, отбеляза той.

Не по-малко забележителна е появата на самолет за ранно предупреждение KJ-600 и модернизирани версии на палубния изтребител J-15, включващи J-15DH и J-15DT – варианти за електронна война – и J-15T, способен за изстрелване от катапулт и носещ ракети с голям обсег PL-15. Модернизираният транспортен самолет Y-20B и средства за електронна война като J-16D също са част от състава.

Рупрехт обаче предупреди, че е налице опасност тези демонстрации да бъдат засенчени от още по-модерни системи.

„За съжаление типове като KJ-500A, платформи за електронна война като Y-9Z и Y-9LG и новия самолет за противолодъчна война Y-9QF са напълно засенчени от гореспоменатите други акценти,“ отбеляза той.

Според Рупрехт, вниманието може да бъде привлечено от разкритието на нови модели бойни дронове.

„На първо място, отново е GJ-11, включително морската версия GJ-11J и безпилотните летателни апарати от типа CCA (Collaborative Combat Aircraft), които наскоро бяха разкрити за първи път, внимателно прикрити под брезенти, от които може да се показват до четири различни типа.“

В последните две десетилетия китайската отбранителна индустрия разшири бързо авиационните способности в стремежа към оспорване на западното господство в пилотираните и безпилотните самолети. За OSINT експерти наближаващият парад е възможност да бъдат потвърдени дълго предполагаемите платформи и да се оцени тяхната интеграция в китайската военна структура.

„Като цяло, просто сензация и съкровищница от нови системи за всички OSINT специалисти“, обобщи Рупрехт.

Парадът, към когото има очаквания да наблегне както на традиционни, така и авангардни системи, подчертава усилията на Пекин да проектира мощ в множество области. За съперниците в региона, сред които Япония, Тайван и Филипините, демонстрацията ще е наблюдавана с повишено внимание за това, което разкрива за развиващата се военна стратегия на Китай.

Стратегически военно-транспортни самолети на Китай с необичайна визита в Египет.

🇨🇳✈️🇪🇬 Група от стратегически военно-транспортни самолети Xi’an Y-20 на Военновъздушните сили на Народната освободителна армия (PLAAF) извърши необичайна и необявена визита в Египет по-рано тази седмица.

Според данни, събрани от OSINT анализатори и онлайн платформи за проследяване на полети като Flightradar24, най-малко шест самолета Y-20 са кацнали в Египет във вторник, 15 април 2025 г.

Наблюдатели предполагат, че конкретната дестинация на полетите е военновъздушната база Уади Абу Риш, военно съоръжение в южен Египет. Посочва се, че на следващия ден част от самолетите са се върнали в Китай.

Y-20, произведен от Xi’an Aircraft Industrial Corporation и експлоатиран от PLAAF, е предназначен за мисии за транспортиране на тежки товари на големи разстояния. С максимална товароносимост от над 60 тона, той е способен бързо да разполага войски, военни оборудване и стратегически товари на междуконтинентални дистанции.

Въпреки че специфичният характер на доставката остава неясен, разполагането на голям брой Y-20, който е най-големият военно-транспортен самолет на Китай, говори за нещо по-сериозно от рутинен логистичен полет. Мащабът и секретността около операцията повдигнаха въпроси сред експертите в сферата на отбраната.

Китай и Египет подсилиха двустранните си връзки в сферата на отбраната през последните години, включително с оръжейни сделки, съвместно обучение и разговори за сътрудничество и координация в борбата с тероризма. Скорошните полети обаче предполагат по-задълбочено ниво на обвързаност, което вероятно включва оборудване с висока стойност или помощна операция, която на този етап не е разкрита от нито едно от двете правителства.

В миналото PLAAF е използвала Y-20 в международни хуманитарни и военни мисии, включително медицински доставки в подкрепа на борбата с COVID-19, както и военни разполагания в Сърбия и Африка. Употребата на самолета в такъв контекст изглежда свързано с по-широки стратегически цели, тъй като Китай разширява отбранителната си дипломация, свързана с „Един пояс, един път“.

Нито Пекин, нито Кайро са направили изявление относно операцията.

Индия е разтревожена от съвместен проект на Бангладеш и Китай за авиобаза.

🇧🇩🤝🇨🇳 Бангладеш търси съдействието на Китай за изграждане на авиобаза на летище, разположено само на 10 км от границата с Индия. Реликва от британската колониална епоха, след края на Втората световна война то до голяма степен е изоставено и се използва само спорадично през следващите десетилетия.

Въпреки че проектът може да бъде формулиран като усилие на Бангладеш за съживяване на спящ актив, близостта му до чувствителния индийски коридор Силигури, познат като „Пилешкия врат“ и потенциалното участие на ВВС на Народна освободителна армия (PLAAF) породиха опасения за динамиката на регионалната сигурност. Със своите артилерийски системи, способни да атакуват обекта, Индия трябва да обмисли внимателно последиците от подобен ход и издаването на строго предупреждение към Бангладеш, ако се окаже, че авиобазата е предназначена за използване от китайските сили.

Летище Лалмонирхат, разположено в северозападен Бангладеш близо до районите Джалпайгури и Куч Бехар в щата Западен Бенгал, е създадено от британците през 1943 г. Заемайки 1166 акра, по време на Втората световна война то служи като стратегическа база на съюзниците за улесняване на комуникацията с Непал, Бутан и няколко индийски щата, а същевременно осигурява безопасно убежище за операции в източния театър на войната. След края на войната през 1945 г. летището излиза от употреба с кратък и неуспешен опит за извършване на граждански въздушни услуги през 1958 г. Оттогава мястото остава до голяма степен пренебрегвано, като ВВС на Бангладеш поддържат скромно присъствие, включващо звено за поддръжка, заедно с временния кампус на Авиационния и аерокосмически университет на страната.

Последните съобщения обаче сочат, че Бангладеш се стреми да съживи летището с помощ от Китай и потенциално да го трансформира в модерна въздушна база. Въпреки че няма официално потвърждение от нито една от двете страни, възможността за такъв проект се разпространява в медиите и отбранителните кръгове, а някои източници твърдят, че дискусиите са се състояли по време на скорошно посещение на временния лидер на Бангладеш Мохамед Юнус в Китай.

Местоположението, едва на 10 км от границата с Индия, го поставя в много чувствителна зона. Коридорът Силигури, тясна ивица земя, свързваща североизточните щати на Индия с останалата част от страната, е критична въздушна точка, намираща на около 160 километра от Лалмонирхат. Коридорът, който граничи с Непал, Бутан, Бангладеш и Китай, е спасителен пояс за Ню Делхи, който гледа на всяко военно присъствие в района с подозрение. Ситуацията се усложнява заради участието на Китай, стратегически съперник на Индия с напрегнати отношения в Източен Ладак.

Ако авиобаза бъде разработена с китайска помощ, а по-късно бъде отдадена под наем на PLAAF, това може да се тълкува от Индия като значителна заплаха за сигурността ѝ. Китайска авиобаза, разположена толкова близо до Силигури, би позволила светкавично разгръщане на изтребители, самолети за наблюдение и дронове, което ще позволи на Китай да наблюдава индийските военни движения на североизток, включително в Сиким и Западен Бенгал. При сценарий на конфликт самолетите на PLAAF биха могли да достигнат коридора за броени минути, с което да прекъснат доставките на Индия, заплашвайки териториалната ѝ цялост в региона. Освен това евентуалната авиобаза би могла да служи като пункт за събиране на разузнавателни данни, подкопавайки още повече стратегическата позиция на страната в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време близостта на летището до границата на Индия го поставя в обхвата на нейните артилерийски системи. Индийският арсенал, включващ 155-милиметровите гаубици Bofors и местната теглена артилерийска система (ATAGS), може да поразява с точност цели на разстояния от 30-40 км. В случай на военни действия, летището може да бъде бързо неутрализирано, с което да се ограничи оперативното предимство, което дава на всяка чужда сила. Тази уязвимост повдига въпроси относно намеренията на Бангладеш и стратегическите изчисления зад подобен проект.

Какво планира да прави той с авиобазата засега е неясно, но съществуват няколко варианта. От една страна, проектът може да е истинско усилие за модернизация на военната инфраструктура и укрепване на противовъздушна отбрана. ВВС на Бангладеш изпълняват програма за модернизация в рамките на своята инициатива Forces Goal 2030, включваща създаването на нови въздушни бази и придобиването на модерни радарни системи и бойни самолети. Съживяването на летището може да се приведе в съответствие с тези цели, осигурявайки стратегически актив в северозападната част на страната.

От друга страна, участието на Китай и потенциалът за отдаване на авиобазата под наем на PLAAF наклоняват везните към геополитически мотив. Временното правителство, начело на страната от август 2024 г., се стреми да задълбочи връзките си с Китай и Пакистан, което предизвика тревога в Индия. Скорошни изявления на временния премиер на Бангладеш, че страната е „единственият пазител“ на Индийския океан, визирайки липсата на излаз на море на североизточните индийски щати, бяха възприети като провокация. Ако Бангладеш възнамерява да отдаде под наем базата на Китай, това може да е опит да си осигури икономическа и военна подкрепа от Пекин, а в същото време да балансира отношенията си с Индия, най-големия си съсед и ключов търговски партньор.

Подобен ход обаче идва със значителни рискове за страната. Отдаване под наем на авиобазата на PLAAF почти сигурно ще провокира остра ответна реакция от Индия, което има потенциала да обтегне докрай двустранните връзки с отчетливи икономически или дипломатически последици. Нещо повече, уязвимостта на съоръжението от индийски артилерийски огън ограничава неговите предимства като предна оперативна база за китайската авиация, което го превръща в съмнителна инвестиция за Пекин.

Ново видео с китайския изтребител от шесто поколение J-36.

🇨🇳 Ново видео, циркулиращо в китайската социална мрежа Weibo, предлага най-ясната досега представа за това, което експерти смятат, че е следващо поколение стелт боен самолет на ВВС на Народната освободителна армия, обозначен като J-36.

Кадрите, заснети близо до Чънду в китайската провинция Съчуан, показват кацането на самолета в обект на Chengdu Aircraft Corporation (CAC), дъщерно дружество на Aviation Industry Corporation of China (AVIC). Местоположението и самолетът предполагат, че китайската програма за изтребители от шесто поколение сега преминава ранни летателни тестове.

Видеото разкрива платформа с безопашен дизайн с "летящи крила" и отличителна триреактивна конфигурация - необичайна характеристика в съвременния дизайн на изтребители. Силуетът на самолета включва модифицирано триъгълно крило с дълбоки предни изрези, простиращи се към носа, в комбинация с обемен фюзелаж, който загатва за увеличен вътрешен капацитет за гориво и оръжия.

Наблюдатели са забелязали приликата на долната част на фюзелажа на самолета с J-20, настоящият стелт изтребител на Китай, въпреки че J-36 е значително по-голям. Горната част на фюзелажа има монтиран въздухозаборник, разположен точно зад капака на пилотската кабина – конфигурация, рядко срещана при действащи бойни самолети. Анализатори смятат, че въпросният дизайн може да подобри стелт характеристиките и да позволи по-добро управление на въздушния поток в операции на голяма надморска височина и висока скорост.

Цялостният изглед показва платформа, фокусирана върху издръжливост, полезен товар и ниска видимост – ключови характеристики за тактически или стратегически боен самолет с голям обсег, проектиран да работи в оспорвано въздушно пространство.

Очаква се J-36 да служи като противовес на бъдещите западни изтребители от шесто поколение на Съединените щати, като F-47 по програмата Next Generation Air Dominance (NGAD). Появата му е в съответствие с усилията на Пекин да разшири бързо капацитета на бойната си авиация и да изгради конкурентна сила, способна да проектира мощ далеч отвъд своите граници.

Китайски официални лица не са потвърдили обозначението или спецификациите на самолета и не са направени официални изявления от AVIC или военновъздушните сили на НОАК. Въпреки това, кадрите с високо качество и близостта до известно съоръжение за разработка предполагат, че J-36 вече напредва отвъд концептуалната разработка и се намира в ранната фаза на тестване.

Китайски изтребител изстреля сигнални ракети по австралийски самолет за наблюдение

🇦🇺⚔️🇨🇳 Австралия изрази загриженост пред Китай относно инцидента, който описа като “небезопасни и непрофесионални” действия на китайски изтребител срещу австралийски морски патрул в Южнокитайско море два дни по-рано – твърдение, оспорено от Пекин.

Морски патрулен самолет P-8A Poseidon на Кралските австралийски военновъздушни сили (RAAF) е извършвал рутинен патрул за наблюдение във въздушното пространство над международни води в Южнокитайско море този вторник, когато изтребител J-16 от ВВС на Народната освободителна армия на Китай (PLA) изстрелва сигнални ракети в рамките на 30 метра от самолета на RAAF, съобщи министърът на отбраната на Австралия Ричард Марлс.

„Това е действие, което сме обявили за опасно. Направихме изявления относно нашите опасения пред китайското правителство както вчера, така и днес тук в Канбера, но също и в Пекин“, заяви Марлс в телевизионно интервю за Sky News Australia.

На свой ред китайското министерство на външните работи обвини австралийския патрулен самолет в “умишлено нахлуване” във въздушното му пространство, както и “застрашаване” на националната му сигурност.

„Мерките за експулсиране, предприети от китайската страна, са били легитимни, професионални и сдържани и Китай е внесъл тържествени изявления пред австралийската страна“, каза говорителят на министерството Гуо Дзякун на пресконференция в четвъртък.

Китай претендира за огромни части от Южнокитайско море, въпреки припокриващите се претенции на Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам. Решение на Постоянния арбитражен съд в Хага от 2016 г. отхвърли претенциите му като такива, които нямат правно основание.

Поредица от действия на флота и военновъздушните сили в Южнокитайско море, които Австралия характеризира като опасни, обтегнаха дипломатическите връзки.

Министерството на отбраната на Австралия също посочи, че оперативна група на китайския флот действа в северната част на Австралия.

Фрегата, крайцер и логистичен кораб на ВМС на Народната освободителна армия навлязоха в морските подходи на Австралия, като фрегатата от клас Jiangkai Hengyang премина през водите към северната част на Австралия, каза Министерството на отбраната в отделно изявление в четвъртък.

Австралийските военновъздушни сили и флота наблюдаваха китайската фрегата, която беше преминала през пролива Торес между Австралия и Папуа Нова Гвинея и остана в изключителната икономическа зона на Австралия, каза Марлес.

„Мисля, че австралийският народ иска да знае, че ние наблюдаваме отблизо какво прави тази бойна група... Но от гледна точка на международното право ние ще се уверим, че начинът ни на действие е едновременно професионален и безопасен“, заяви Марлс.

Министерството на отбраната заяви в изявление, че Австралия зачита правата на всички държави да упражняват свобода на навигация и полети и очаква останалите да зачитат правото на Австралия да прави същото.

Как китайските военновъздушни сили разширяват глобалния си обхват

Китайският акробатичен екип Bayi изпълнява по време на Деня на отворените врати на военновъздушните сили на Китайската народна освободителна армия в Чанчун в североизточната китайска провинция Дзилин.
📸 Снимка: STR/AFP via Getty Images

🇨🇳 През последните години Китайската народна република полага съгласувани усилия, за да разшири стратегическото си влияние в преследване на глобално присъствие. ВВС на Народната освободителна армия на Китай (PLAAF) непрекъснато увеличават своя фокус върху присъствието си навън, като създава нови военновъздушни бази, разширява експедиционни и задгранични дейности и култивира нови международни партньорства в сферата на отбраната.

За да утвърди мястото на Китай като глобална сила, PLAAF увеличи дейността извън вътрешната сфера до много по-високи оперативни темпове в Южнокитайско море и извън него. Последните данни от авиошоуто в Жухай през 2024 г. показват технологичния напредък на китайската авиационно-космическа индустрия.

Новата гама самолети включва стелт изтребители, далекобойна авиация, самолети носители, военно-транспортни самолети и щурмови хеликоптери, като всички те отбелязват значително подобрение в способностите на бойното поле, както и във вътрешния, отбранително-промишлен производствен капацитет. Комбинираните резултати от тези усилия доведоха до нарастване на глобалната видимост на PLAAF както за напредъка им, така и за агресивната им експанзионистка стратегия.

Стратегии за разширяване

Военно-транспортен самолет Y-20 се представя по време на репетиция за Деня на отворените врати на ВВС на Народната освободителна армия и авиошоуто в Чанчун на 23 август 2022 г. в провинция Дзилин, Китай.
📸 Снимка: Yang Kunye/VCG via Getty Images

Китай използва систематичен подход към своята експанзионистка стратегия, доклади от Пентагона показват, че висши военни служители наблюдават нарастващия обхват на Народната освободителна армия със загриженост за последствията. Генерал С. Флин, началник на американската армия, заяви, че китайската политика на агресивен растеж е пряка заплаха за регионалната стабилност.

PLAAF станаха по-смели с по-чести и по-дръзки прояви на агресия срещу американските сили и техните съюзници като Япония. През последното десетилетие американските самолети от флота, морската пехота и военновъздушните сили имаха все по-чести сблъсъци с китайски самолети, приближаващи се до небезопасни разстояния с опасна скорост и маневри.

През юли 2024 г. китайски шпионски самолет Y-9 нахлу в японското въздушно пространство и след първоначални отричания Китай в крайна сметка призна, че наистина са нарушили международното законодателство във въздушното пространство. Въпреки че много от тези полети произхождат от континентален Китай, все повече и повече самолети се настаняват в аванпостове като наскоро разширените военновъздушни бази на островите Спратли в Южнокитайско море.

риф Огнен кръст (Zhubo Reef)

• Приблизителна дължина на пистата: 3125 метра
• Най-развитият изкуствен остров с обширни военни съоръжения, включително хангари и докове, както и друга отбранителна инфраструктура.

риф Суби (Subi Reef)

• Приблизителна дължина на пистата: 3000 метра
• Летище, оборудвано с радар и системи за наблюдение.

риф Мишиф (Zhongsha Islands)

• Приблизителна дължина на пистата: 3000 метра
• Военни и граждански съоръжения, включително поддръжка на пристанище и летище.

Създаването на предни оперативни бази за поддръжка на разширени мисии е основата на дългосрочния план за PLAAF за провеждане на продължителни задгранични операции. Създаването и развитието на отдалечени съоръжения далеч от родните брегове е ясна индикация, че Пекин полага усилия за осигуряване на Южнокитайско море и Индийския океан, където той ще се стреми да утвърди господството си и да осигури морските си интереси.

Стратегически партньорства и аванпостове

Китайският двумоторен двуместен многоцелеви ударен изтребител Shenyang J-16
📸 Снимка: China Military

В доклад на Департамента на отбраната на САЩ можем да видим подробно изследване на стратегическото използване на партньорства и задгранични бази от Китай за укрепване на глобалното присъствие на PLAAF, тъй като сътрудничеството с различни страни в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия им осигурява достъп и ресурси, необходими за продължителни операции.

Китайското присъствие в страни като Еритрея например нараства от години и в никакъв случай не показва признаци на забавяне. Подобни партньорства често включват съвместни учения, военна помощ и развитие на местната инфраструктура, които не само подобряват възможностите на партньорските страни, но и създават редица логистични предимства за Китай.

По време на съвместно учение Falcon Strike, проведено с Тайланд през август 2024 г. Китай показа изтребители, ударни щурмови самолети и дори Y-9 – един от новите си самолети за електронна война (EW) и електронно разузнаване (ELINT).

Тези и други подобни инициативи без съмнение показват нарастващото влияние на Пекин и активността на PLAAF в ключови региони. Тези стратегически партньорства служат на отбранителни и държавни цели, насърчавайки геополитическите интереси на Китай по света.

Бъдеща перспектива

Китайският стелт изтребител Chengdu J-36 е заловен по време на първия си полетен тест близо до Ченгду, Съчуан, на 26 декември 2024 г.
📸 Снимка: Китайските социални мрежи

PLAAF разкри нова технология като J-20 и J-35 стелт изтребители от пето поколение и посочи, че скоро ще бъде представен нов стелт бомбардировач, H-20. Освен това те откриха няколко нови въздушни бази през последните няколко години, които значително подобряват глобалния обхват и оперативна готовност. Авиационният университет на ВВС на Съединените щати (USAF) публикува проучване за нарастващата заплаха на PLAAF, в един откъс те заявяват:

Въздушните сили на PLA (PLAAF) продължават да нарастват по размер и да се подобряват по качество. Видяхме масовото прехвърляне на всички наземни бойни самолети от ВМС на PLA (PLAN) към PLAAF през 2023 г., заедно с прехвърлянето на отговорността за противовъздушна отбрана на континента (която преди това беше разделена между PLAN и PLAAF).

Виждаме непрекъснато развитие в серията WS от високоефективни реактивни двигатели. Отминаха дните, когато самолетните двигатели бяха проклятие за развитието на PLAAF – китайските военни авиационно-космически предприятия сега произвеждат двигатели, близки до тези на страните от НАТО. PLAAF разполага с ракети въздух-въздух с голям обсег, които притежават по-голям обсег от американските ракети и продължава да развива още по-модерни способности в тази област.

И накрая, към момента на писане на тази статия, ние очакваме да видим новия „стелт“ бомбардировач H-20 в близко бъдеще със съпътстващите последици за намеренията за проектиране на мощ на Китайската народна република и по-нататъшно развитие на здрав въздушен компонент за нейната ядрена триада.

Центърът за сигурност, дипломация и стратегия (CSDS), изследователски център към Brussels School of Governance (BSoG), публикува проучване от 2024 г. за дългосрочните последици от военния възход на Китай, както и неговите глобални разклонения.

Повторните призиви на Китай за обединение с Тайван – вече невинаги придружени от епитета „мирен“ – подчертават нарастващия риск от шок за глобалните вериги за доставки. Неотдавнашните учения на НОА „Joint Sword-2024A“ след официалното встъпване в длъжност на тайванския президент Лай Чинг-те включваха инсценировка на въздушни и морски атаки срещу цели с висока стойност.

Разширяването на китайските военновъздушни сили е заплашителна стратегическа инициатива за създаване на стабилна и широкообхватна глобална въздушна сила. Тъй като PLAAF продължават да се модернизират и разширяват, тяхното въздействие върху международната сигурност и баланса на силите ще се превръща във все по-ясно изразено. Мониторингът и противодействието на развитието е от съществено значение за предвиждането на бъдещи стратегически тенденции и осигуряването на информирани, навременни и подходящо осигурени отговори на китайската агресия.

Филипините обвиниха Китай в рисковани маневри срещу техен патрулен самолет

🇵🇭⚔️🇨🇳 Началникът на генералния щаб на филипинските въоръжени сили генерал Ромео Браунър осъди действията на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай (PLAAF) срещу филипински самолет.

На 08 август 2024 г. лек транспортен самолет NC-212i Aviocar на филипинските военновъздушни сили (PAF), извършващ морски патрул в близост до плитчината Скарбъро, беше посрещнат от изтребители на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай, за които поради бързото време на реакция се предполага, че са били базирани на един от незаконните изкуствени острови, изградени от Пекин в акваторията на Южнокитайско море.

За да изтласка самолета на PAF от зоната, изтребителят на PLAAF, който изглежда е Shenyang J-11 или подобен на него самолет, прибягва до извършване на опасни маневри, сред които изстрелвамне на сигнални ракети по пътя на самолета на PAF.

Екипажът на филипинския самолет е останал невредим и се е завърнал благополучно във военновъздушната база "Кларк", разположена северно от Манила, обясни още генерал Браунър, без да предостави повече подробности.

Филипините искат да сключат споразумения в областта на отбраната с Канада, Франция и Нова Зеландия

Командването на Южния театър на китайската армия заяви, че самолет на филипинските ВВС в четвъртък е навлязъл "незаконно" във въздушното пространство над остров Хуанян - китайското наименование на плитчината Скарбъро, за която Китай претендира - и е нарушил тренировъчните му дейности. Командването е изпратило самолети и кораби, за да идентифицират, проследят и прогонят филипинския самолет, се казва още в изявлението.

Командването предупреди Филипините да "спрат нарушенията, провокациите, изопачаването и преувеличаването", се казва още в изявлението.

Браунър от своя страна заяви, че "случаят е бил заплаха за самолета на филипинските военновъздушни сили и неговия екипаж, представлявал е намеса в законните летателни операции във въздушното пространство в рамките на филипинския суверенитет и юрисдикция и е нарушил международните закони и разпоредби, регулиращи безопасността на въздухоплаването".

По думите му за случая е било докладвано на министерството на външните работи на Филипините, което е подало множество дипломатически протести срещу все по-настъпателните действия на Китай в спорните води.

Китай разполага с 14 бригади изтребители от пето поколение J-20.

Изтребители пето поколение J-20 на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай в плътна формация по време на летателно тренировъчно учение, 7 януари 2022 г.
📸 Снимка: China Military/Yang Pan

🇨🇳 Изтребителят от пето поколение Chengdu J-20 „Mighty Dragon“ е един от водещите проекти на китайската военна модернизация. Предназначен е да поддържа въздушното господство на Китай в Източнокитайско и Южнокитайско море и във високопланинския район на Хималаите.

Самолетът е проектиран да се бори с водещите американски изтребители, като F-22 и F-35. Близо 250 единици от него вече са построени, а над 200 са въведени в експлоатация. Очакванията са Военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай (PLAAF) да имат 400 самолета до 2027 г. по пътя към крайната цел от близо 1000 летателни единици до 2035 г.

Китай има една от най-големите икономики, която все още се разраства значително. Според Global Data Fixed-Wing Market Forecast за 2022-32 г., оценената текуща цена на J-20 е около 100 милиона долара на самолет. Очаква се общата програма да струва около 30 милиарда долара. Китай може да си позволи такива разходи, за да отговори на стремежите си към глобална власт.

Китай разбра, че за да прожектира сила и да стане глобален военен лидер, осъществяването на въздушно, морско и космическо господство е от решаващо значение. Следователно Пекин инвестира значително и в изграждането на самолетоносачи.

От няколко години е известно и публично признато, че Китай е изпреварил американския флот по брой бойни кораби. В скорошно свидетелство командирът на Индо-тихоокеанското командване на САЩ предположи, че Китай скоро може да има най-големите военновъздушни сили в света.

В момента се работи агресивно за пускането в експлоатация на Shenyang J-31, друг местен изтребител от пето поколение, който следва J-20. Сравнително по-малък, този подобен на F-35 самолет ще има палубна версия.

Китай също закупи почти цяла ескадрила изтребители Су-35 (24 самолета). Според някои твърдения причината за това е била основно за да се разбере по-нататъшното развитие на руското конструкторско бюро на Сухой.

Това може да му помогне да направи обратен инженеринг на още някои технологии, за да подобри своите Су-30МКК и подобните на тях изтребители. Но този многоцелеви самолет дава на PLAAF повече огнева мощ. Су-35С влезе на въоръжение в PLAAF през април 2018 г. и е базиран в провинция Гуандун в Югоизточен Китай.

Карта на всички въздушни бази, приютяващи изтребители J-20 на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай.
🔍 Източник: JanesINTEL

Китайски военни авиобази

Всяка страна изгражда своите въздушни бази, като взема предвид възприятието за дългосрочна заплаха. По същия начин най-новите самолети и други бойни средства са позиционирани в тези въздушни бази въз основа на настоящите заплахи.

Известно е, че Китай разполага с близо 150 военновъздушни бази. Над 100 от тях са на PLAAF, а много други са летища с двойна употреба в няколко различни военни региона и окръга в Китай. Китай е огромна страна, а със своите 400 000 души активен персонал и близо 3500 самолета от различни типове PLAAF е голяма по размер военновъздушна сила, която се нуждае от голям брой въздушни бази.

С такъв голям брой сателити за ISR (разузнаване, наблюдение и рекогносцировка) стана много лесно да се оцени разположението на въздушните бази и активите, разположени там. Голямо количество информация вече е достъпно чрез OSINT (разузнаване с отворен код), което може да бъде потвърдено от много независими източници. Тази статия разглежда предимно авиобазите с разположени в тях J-20 и Су-35.

176-та авиационна бригада, Дингсин

176-та авиационна бригада е в авиобаза Дингсин, Гансу, в пустинята Гоби близо до Монголия. Това е експериментално съоръжение за тестване и обучение в Западен Китай и първото звено, което получава самолети J-20 в етапа на първоначално производство с ниска скорост (LRIP).

Тя е част от Западното командване на театъра (WTC). Наричана от мнозина ​​свръхсекретната пустинна авиобаза на Китай, тя притежава големи ѝ перони, позволяващи експлоатация на над сто различни типа самолети.

Авиобазата в Дингсин отдавна е военен и център за тестване на оръжия. Тя поддържа развитието на тактика и въоръжение и напреднало обучение в сценарии с големи сили. Освен това разполага с агресорска ескадрила, включваща Су-30 и J-10, както и пълномащабни дронове за въздушни цели, преобразувани от по-стари варианти на МиГ.

Може да се нарече аналог на военновъздушната база Нелис в Съединените щати или комбинация от индийските TACDE (Tactics and Air Combat Development Establishment) и ASTE (Aircraft & Systems Testing Establishment).

Със сравнително уединена зона и голямо свободно въздушно пространство, Дингсин е идеалния регион за големите китайски учения за бойни и щурмови самолети, включително ежегодното състезание въздух-въздух „Golden Helmet“ и състезанието въздух-земя „Golden Dart“. Авиобазата също така поддържа учения за разполагане на големи сили (LFE) като „Red Sword“.

Въздушната база разполага с голям полигон наблизо, където се създават фалшиви цели от всякакъв вид. Там са разположени и наземни системи за ПВО и радиоелектронна борба.

111 изтребителна бригада, авиобаза Корла

Авиобазата е част от летище Корла Личенг. Намира се в провинция Синдзян, но в северната част на WTC, по-близо до Монголия. Въздушната база получи първите си изтребители J-20 през 2022 г., когато те бяха въведени по време на учения в Тибет и Хотан.

97-ма изтребителна бригада, авиобаза Дазу, Чунцин

Това е авиобаза с двойна употреба под командването на WTC и най-новата авиобаза, в която са разположени самолети J-20A. Чунцин е община в Югозападен Китай. Заедно с Пекин, Шанхай и Тиендзин, това е една от четирите пряко администрирани от централното правителство общини.

Това е единствената пряко администрирана община, разположена дълбоко във вътрешността на страната. Дазу е квартал на Чунцин. Авиобазата е само на 150 километра от Чънду, където се произвеждат J-20. Намира се на около 830 километра от индийския щат Аруначал Прадеш, обект на териториалния спорове между Китай и Индия.

9-та авиационна бригада, авиобаза Уху

9-та изтребителна бригада е базирана във военновъздушната база Уху, провинция Анхуей. Наричана „елитът на всички елитни дивизии в PLAAF“, единицата управлява J-20 и е водещата изтребителна авиационна единица във военновъздушните сили на Източното командване на театъра (ETC). Известна също като бригадата Ван Хай, единицата и нейните предшественици бяха първите звена на PLAAF, които използваха оперативно изтребителите Chengdu J-7, Сухой Су-27, Сухой Су-30МКК и Chengdu J-20.

Базата в Шанхай отговаря за защитата на финансовата столица на страната. През януари 2019 г. бригадата стана първата оперативна единица, оборудвана с J-20, заменяйки Сухой Су-30MKK, с който оперираше от 2001 г. насам. Бригадата завърши изцяло прехода към J-20 през първата половина на 2021 г. като разполага с между 24 и 30 самолета.

8-ма авиационна бригада, авиобаза Чансин

8-ма авиационна бригада е част от ETC и е разположена в авиобаза Чансин. Тя получи първите си изтребители J-20 през 2022 г. Освен това се намира много близо до Шанхай и е важна въздушна база за източния фронт срещу Окинава, Япония. Тя е отговорна за конфликта в Източнокитайско море и Тайванския пролив.

По-рано наричана 3-та въздушна дивизия, шестдесет и трима пилоти от това звено са участвали в Корейската война от 1950–1953 г., като са извършили общо 3465 полета с 87 въздушни победи над вражески самолети и бойни загуби на 27 самолета.

41-ва авиационна бригада, авиобаза Уишан

41-ва авиационна бригада, част от военновъздушната база Уишан, получи своите J-20 през 2023 г. Тя е част от ETC. Намира се в китайската провинция Фудзиен, разположена на 960 километра от въздушната база Кадена, Окинава, в Япония, която сега разполага с американски самолети F-22.

Новите J-20 могат да заменят по-старите самолети Shenyang J-11A и J-11BS, които също биват експлоатирани от бригадата. В нея потенциално могат да бъдат добавени няколко многоцелеви бойни самолета Shenyang J-16.

Основен активен оператор на J-20 в ETC

ETC разполага с три бригади J-20 и беше първият театър на бойното командване, който ги получи. Обхватът му включва югоизточен Китай (включително финансовия център Шанхай), Източнокитайско море и Тайван. Командването на театъра редовно провежда въздушни операции около Тайван и проектира въздушна мощ над Източнокитайско море към Западния Тихоокеански регион и Япония.

J-20 участваха в учения около Тайван, включително военното учение на PLA „Joint Sword-2024A“ през май 2024 г. Учението имаше за цел да проектира въздушна мощ над Източнокитайско море.

56-та изтребителна бригада, авиобаза Джънджоу

56-та изтребителна бригада е част от авиобазата Джънджоу в провинция Хенан. Джънджоу е столица и най-голям град в провинция Хенан в централната част на Китай. Това е единствената формация J-20 в Централното командване на театъра (CTC). Почти на еднакво разстояние от Шанхай и Пекин и на 430 километра източно от Сиан, той обхваща региона между тях.

5-та авиационна бригада, авиобаза Гуйлин Танян

5-та авиационна бригада, авиобаза Гуйлин Танян, е част от командването на южния театър (STC). Намира се недалеч от Шенжен, модерен метрополис в югоизточен Китай, свързващ Хонг Конг с останалата част континента. Получи първите си J-20 през 2021 г.

1-ва авиационна бригада, авиобаза Аншан

Първа авиационна бригада, авиобаза Аншан е в командването на Северния театър (NTC) и е най-близката база до Северна Корея. Намира се много близо до Шенян, където се помещава самолетостроителната корпорация, разработваща J-31B, която също така произвежда Shenyang J-11 - китайския вариант на руския Су-27, многоцелевия военноморски изтребител Shenyang J-15 и многоцелевия ударен изтребител Shenyang J-16.

172-ри авиационен полк в авиобаза Канчжоу

172-ри авиационен полк авиобаза Канчжоу, Хъбей, е тренировъчен полк южно от Пекин. Освен това притежава самолети J-16, J-10 и Су-30МКК, предназначени да защитават столицата.

4-та авиационна бригада, Фошан

4-та авиационна бригада, Фошан, провинция Гуангдонг, е част от командването на Южния театър (STC). Разположена е много близо до Хонконг и Макао. Janes Defense съобщи, че въздушната база е внедрила J-20 в допълнение към съществуващите J-11.

Други вероятни подразделения с J-20 – Противоречиви доклади

54-та въздушна бригада в авиобаза Чансин беше последно с Су-30МКК, но някои анализатори съобщиха, че те са били заменени с изтребители J-20. 8-а авиационна бригада от същата авиобаза вече разполага с J-20, така че това е малко вероятно.

По същия начин се появиха противоречиви доклади, че 55-та авиационна бригада в авиобаза Джининг, Шандонг също е преминала към J-20, но за това не съществува ясни доказателства. Малко вероятно е да са верни съобщенията, че 131-ва изтребителна бригада също се е превърнала в J-20. Бригадата последно е използвала J-10.

По същия начин 98-ма изтребителна бригада за последно е използвала J-11, J-16 и Су-27 във въздушната база Байшийи, Чонгчин, и няма потвърждение, че е преминала към J-20. Във всеки случай 97-ма изтребителна бригада в Дазу, Чунцин, вече е преобразувана. 95-та изтребителна бригада преминава към J-16, поради което може би погрешно някои съобщават за J-20.

Изводи за местоположенията на J-20.

Повечето от J-20 са разположени на източното крайбрежие, с лице към Източно и Южнокитайско море. Основният приоритет е обединението на Тайван. Основната заплаха за това идва от САЩ и техните съюзници в Западния Пасифик. Следователно ETC и STC са тежко въоръжени с J-20. WTC, който е най-големият театър (географски по-голям от Индия), също има три въздушни бригади J-20, с които покрива цялата граница с Индия.

Въпреки че постоянните въздушни бази са малко далеч от Линията на действителния контрол (LAC), J-20 са били забелязани да работят в Тибет. Съвсем наскоро шест изтребителя J-20 бяха видени на летището с двойно предназначение Шигаце в Тибет. J-20 по-рано са действали от Хотан и Кашгар в провинция Синдзян, недалеч от Ладак.

Китай укрепва инфраструктурата и съоръженията за логистична поддръжка във въздушните бази в близост до LAC. Повече въздушни бази ще могат да поемат операции с J-20. Във всеки случай, с дозареждане във въздуха, J-20 могат да летят от бази много по-дълбоко.

Междувременно военновъздушните сили на САЩ отчитат присъствието на нарастващ брой J-20 по източното крайбрежие на Китай. Су-35С също са в състава на STC. САЩ продължават да разполагат F-22 и F-35 в региона. Надпреварата ще стане по-агресивна, след като J-31 също влезат в експлоатация през следващите 4-5 години.