Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.

Въоръжени мъже нахлуха в изборна секция в Абхазия.

🇬🇪🇷🇺 Действащият лидер на Абхазия спечели президентските избори в грузинския регион, управляван от проруски сепаратисти, съобщиха държавните медии в неделя, месеци след като неговият предшественик подаде оставка след масови протести срещу инвестиционно споразумение с Русия.

Действащият президент Бадра Гунба взе почти 55% от гласовет в събота в контролирана от Русия територия, изпреварвайки опозиционния лидер Адгур Ардзинба, който взе малко под 42%, съобщи държавната информационна агенция Apsnypress, позовавайки се на предварителните резултати от избирателната комисия.

Международната общност смята Абхазия за част от територията на Грузия, която описа изборите като „поредно грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Грузия“.

В кадри, публикувани от държавните медии, Гунба благодари на избирателите и обеща да работи, за да направи Абхазия „независима, свободна и просперираща“.

В последните месеци регионът беше измъчван от електрическа криза, предизвикана от ниски нива на водата в ключова водноелектрическа централа и мащабно копаене на криптовалута, изискващо големи количества енергия.

Вицепрезидент на Абхазия от 2020 г., Гунба пое поста на действащ лидер през ноември, след като неговият съюзник Аслан Бжания беше принуден да подаде оставка след мащабни протести срещу инвестиционно споразумение с Русия, довели до превземането на правителствени сгради.

Това беше третият случай от 2014 г. насам, в който абхазки лидер е отстраняван от поста си в резултат на масови.

Тучна черноморска крайбрежна територия, населявана от около 240 000 души, Абхазия се отдели от Грузия след война в началото на 90-те години с подкрепата на Русия. Регионът се намира под де факто руски контрол от руско-грузинската война през 2008 г.

Десетки хиляди етнически грузинци бяха прогонени от региона в последователни конфликти. Въпреки че територията е политически и икономически зависима от Москва, много от нейните жители са критични към това, което смятат за безконтролно нарастващо руско влияние.

🥷 Маскирани нападатели нахлуха в избирателна кабина в Абхазия в събота, спирайки временно гласуването във втория тур на президентските избори, обхванати от опасения относно намесата на Русия.

„Около 19:30 ч. група от до 20 въоръжени маскирани мъже нападнаха избирателна секция“, заяви прокуратурата на Абхазия, допълвайки, че инцидентът се е случил в сградата на средно училище в района Гантиади. Извършителите са сплашили служителите в изборната секция и служителите на реда, „повредили са избирателната урна и са избягали от местопрестъплението“.

Лидерът на абхазката опозиция Адгур Ардзинба е в Москва за преговори.

🇷🇺🇬🇪 Един от лидерите на абхазката опозиция Адгур Ардзинба е в Москва, където според съобщенията води задкулисни преговори с Кремъл.

Това съобщи ВЧК-ОГПУ, известен рускоезичен канал в Telegram, който често разкрива вътрешна информация от службите за сигурност на Москва

В навечерието на протестите в Абхазия политикът се срещна с кураторите на абхазкото направление в президентската администрация, на които обеща да съдейства за изпълнението на задълженията, поети от Сухуми.

Това включва споразумения за инвестиционната дейност на Руската федерация в Абхазия, както и борбата срещу неправителствени организации, които получават финансиране от „неприятелски настроени към Русия държави“.

Трябва да се отбележи, че политикът обеща да изпълни съответните задължения независимо от резултата от президентските избори в Абхазия.

Адгур Ардзинба беше един от основните инициатори на протестите срещу ратифицирането на инвестиционното споразумение с Руската федерация. Успоредно с опозиционната си дейност той се опитва да си изгради имидж на човек, който ще защитава руските интереси по-ефективно от бившия президент.

Източници на ВЧК-ОГПУ съобщават, че след като е използвал радикални националисти и членове на НПО за организиране на преврата, Ардзинба сега се опитва да се дистанцира от тях по всякакъв възможен начин, за да не стане персона нон грата в Москва.

Ардзинба обещава, че ще успее да прокара закон за чуждестранните агенти. Освен това лидерът на “Абхазкото народно движение“ уверява Москва, че ще приеме инвестиционното споразумение с козметични промени.

Депутат уби свой колега при стрелба в парламента на Абхазия.

Депутатите от парламента на Абхазия Вахтанг Голандзия (вляво) и Кан Кварчия (вдясно).
📸 Колаж: Эхо Кавказа

🇷🇺⚡🇬🇪 Депутат от отцепилия се грузински регион Абхазия е беше убит от свой колега при стрелба в сградата на парламента в столицата Сухуми, съобщиха местните медии днес следобед.

Вахтанг Голандзия, един от двамата депутати, пострадали в стрелбата, е починал от раните си, докато другият депутат е хоспитализиран с прострелни рани в ръката, съобщава информационна агенция Apsnypress.

Стрелбата е извършена в сградата на парламента на самопровъзгласилата се Република Абхазия по време на обсъждане на законопроект за забрана на копаенето на криптовалута.

„По време на срещата Адгур Харазия и Кан Кварчия се скараха, в резултат на което Адгур извади пистолет и започна да стреля по Кан. Починалият Вахтанг Голандзия се е опитал да ги раздели“, пише изданието.

На мястото на инцидента е пристигнала следствена група. Според ръководителят на местното министерство на вътрешните работи стрелецът е избягал от местопрестъплението. „В момента няма специални препоръки. Има фрактура на раменната кост, в бъдеще ще оперираме втория етап“, отбеляза Аслан Мкелба.

Адгур Харазия е бивш кмет на столицата Сухуми. През 2020 г. той беше задържан по обвинение за умишлено причиняване на тежка телесна повреда, опасна за човешкия живот, както и за незаконно придобиване, съхранение, транспортиране или носене на огнестрелно оръжие. Съобщава се, че той е ранил Алмас Шакрил, служител на администрацията на централния пазар в Сухуми.

В момента Абхазия изпитва недостиг на електроенергия, отчасти поради високото потребление, и тази седмица призова Москва за безплатно електричество през следващата година. Кремъл взе решение да спре финансовата помощ за Абхазия през септември и нареди на затруднения регион да купува руска енергия на пазарни цени.

Русия не е коментирала публично твърденията на Абхазия, че е задържала едностранно 1,8 милиарда рубли (около 18 милиона долара) финансиране. Понастоящем Абхазия работи по план за непрекъснато спиране, като електричеството е пуснато само нощем между 21:00 ч. и 7:00 ч.

Кремъл спря финансовата помощ за Абхазия и остави целия регион без ток.

🇷🇺⚡🇬🇪 Отцепилият се грузински регион Абхазия остана без електричество в сряда, след като критично ниските нива на водата доведоха до аварийно спиране на електроцентрала, докато Русия се възползва от момента, за да задържи милиони финансова помощ.

Енергийната криза идва дни след като лидерът на Абхазия подаде оставка и депутатите в местния парламент отмениха противоречивата руска инвестиционна сделка, която предизвика протести в черноморския регион през ноември.

От началото на миналия месец Абхазия купува електричество от Русия поради енергиен дефицит, причинен от ниските нива на водата в язовира „Енгури“, захранващ най-големия ВЕЦ в региона. Обемът на внесената електроенергия обаче не успя да покрие нуждите на региона, което накара властите да наложат ежедневни 10-часови прекъсвания на тока от този понеделник.

„Поради критично ниското ниво на водата и недостатъчния приток системата за аварийна защита се задейства и водноелектрическата централа спря. В момента няма електричество на цялата територия на републиката“, съобщиха от държавната енергийна компания „Черноморенерго“ в сряда.

Властите на сепаратисткия регион заявиха, че Кремъл е спрял финансовата си помощ за региона на 5 декември, включително ключови средства за енергийния сектор.

Москва не е коментирала твърденията на Абхазия, че е задържала едностранно финансиране в размер на 1,8 милиарда рубли (около 18 милиона долара).

По-рано местните медии разкриха, че Русия е започнала да продава на Абхазия електроенергия на пазарни цени, тъй като регионът не успя да изпълни ангажиментите си, включващи ратифициране на руската инвестиционна сделка.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза във вторник, че Москва е в „редовни преговори“ с партньорите си в Абхазия както за руската помощ, така и за отменената инвестиционна сделка.

Така нареченият „законопроект за апартаментите“ щеше да премахне забраната за чуждестранна собственост върху жилищни имоти в региона, позволявайки на руснаците да купуват недвижими имоти на брега на Черно море.

Валери Бганба, действащ министър-председател на Абхазия, по-рано призна възможността за въвеждане на извънредно положение в енергийния сектор, докато изпълняващият длъжността президент Бадра Гунба предупреди, че регионът е изправен пред „много сериозни трудности при гарантирането на енергийната сигурност“.

През ноември Москва посъветва своите граждани да не пътуват до Абхазия, която е популярна ваканционна дестинация за много руснаци.

След кратък военен конфликт, известен като „петдневната война“, при който руската армия нахлу на грузинска територия през 2008 г., Москва призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, двата сепаратистки региона в северната част на Грузия, граничещи с Русия, и оттогава поддържа постоянно военно присъствие там.

Абхазия обяви едностранно независимостта си от Грузия през 1992 г. – едва няколко месеца след разпадането на Съветския съюз. В последвалия въоръжен конфликт абхазките сили, подкрепени от етнически арменци и руснаци и с неофициалната подкрепа на Москва, се сражаваха срещу грузинската армия.

Нови безредици в Абхазия, този път пред сградата на местния парламент.

🇷🇺🇬🇪 Протестиращи щурмуваха сградата на парламента на Абхазия в Сухуми, в знак на остро недоволство от инвестиционно споразумение с Русия, което според тях застрашава икономическите интереси и сигурността на сепаратисткия регион.

Десетки демонстранти се събраха в Сухуми, столица на непризнатата държава, когато депутатите се събраха, за да обсъдят ратифицирането на противоречиво двустранно инвестиционно споразумение между Русия и Абхазия, което според активисти ще позволи на руски граждани да купуват наскоро построени жилищни комплекси в региона.

В избухналите безредици протестиращите хвърляха камъни по силите за сигурност, изпратени да потушат напражението, докато камион се вряза в металната ограда на парламента. В един момент пред сградата беше изведена пожарна кола, за да попречи на тълпата да влезе, съобщава руската държавна информационна агенция ТАСС.

Силите на реда използваха сълзотворен газ и се съобщаваше за стрелба на мястото, съобщава Ехо Кавказа – рускоезичното бюро на Радио Свободна Европа за Кавказкия регион. Министърът на вътрешните работи и началникът на службата за държавна сигурност на Абхазия се появиха пред тълпата от протестиращи в опит да осъществят диалог и да потушат недоволството.

На фона на ескалиращото напрежение пред сградата на парламента, планираното вътре заседание за ратифицирането на договора беше отложено. Противниците на споразумението изразиха опасения, че ще позволи на руснаци да си купуват апартаменти в градовете, разположени по крайбрежието на Черно море. Продажбата на жилищна собственост на чужденци е забранена в сепаратисткия регион от 1995 г.

След кратък военен конфликт, известен като „петдневната война“, при който руската армия нахлу на грузинска територия през 2008 г., Москва призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия – двата сепаратистки региона в северната част на Грузия, граничещи с Русия. От този момент насетне Кремъл поддържа постоянно военно присъствие там.

Абхазия обяви едностранно независимостта си от Грузия през 1992 г. – едва няколко месеца след разпадането на Съветския съюз. В последвалия конфликт абхазките сили, подкрепени от етнически арменци и руснаци и с неофициалната подкрепа на Москва, се сражаваха срещу грузинската армия.

След година и един месец бойни действия и близо 30 хиляди жертви, Грузия изгуби фактическия си контрол върху Абхазия, като последната се установи като де факто независима територия. Краят на 90-те години беше белязан от подобрение в отношенията между Русия и Абхазия, което доведе до вдигане на икономическата блокада на региона.

В същия период бяха приети и закони, позволяващи на други държави да станат част от Руската федерация, което беше интепретирано от мнозина като предложение към Абхазия и останалите непризнати държави в постсъветското пространство, управлявани от проруски сепаратисти.

Русия призовава за демаркация на границите на Грузия с Абхазия и Южна Осетия.

Бодлива тел и предупредителна табела на английски и грузински език, поставени от Русия на границата между Грузия и контролираната от проруски сепаратисти Южна Осетия.
📸 Снимка: Reuters/David Mdzinarishvili

🇬🇪🗣️🇷🇺 62-рото издание на Женевските международни дискусии по въпросите на конфликта в Грузия, което се проведе на 5-6 ноември, завърши с призив на грузински официални лица към Русия да се придържа към сключеното през 2008 г. споразумение за прекратяване на огъня, както и да позволи безопасното завръщане на разселените лица.

Преговорите, които се провеждат веднъж на няколко месеца под съпредседателството на Европейския съюз, Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, събраха делегациите на Грузия, Русия и Съединените щати, заедно с фактически официални лица от двата сепаратистки региона – Абхазия (Сухуми) и Южна Осетия (Цхинвали).

Грузинската делегация, водена от първия заместник-министър на външните работи Лаша Дарсалия, подчерта това, което описа като влошаваща се ситуация в окупираните територии, позовавайки се на опасения за сигурността, хуманитарните проблеми и правата на човека.

Към него се присъединиха Леван Мгалоблишвили, председател на правителството на автономна република Абхазия, и Тамаз Бестаев, ръководител на администрацията на регион Цхинвали, които изразиха своята загриженост относно предизвикателствата, пред които са изправени ежедневно вътрешно разселените грузинци.

Представителите на подкрепяните от Русия сепаратистки власти в Цхинвали и Сухуми напуснаха демонстративно дискусиите, след като беше повдигната темата за завръщането на вътрешно разселените лица.

Женевските международни дискусии бяха инициирани с посредничеството на Европейския съюз след спирането на огъня през 2008 г. с мандат за разглеждане на прилагането на споразумение за прекратяване на огъня, сигурното завръщане на вътрешно разселените лица, текущите въпроси на сигурността и затруднената хуманитарна ситуация, предизвикана от окупацията.

В Абхазия е обявено извънредно положение.

🇬🇪⚔️🇷🇺 В Абхазия, частично призната сепаратистка държава в Южен Кавказ, беше въведено извънредно положение, след като най-малко шестима представители на местната опозиция са били задържани внезапно от силите за сигурност след употреба на насилие.

Според съобщенията, те са се прибирали от среща с жители на град Гудаута, когато автомобили на службите за сигурност са ги пресрещнали на автомагистралата, където ги изваждат от колите им, хвърлят ги на земята и ги закопчават с белезници.

Местни медии докладват, че сред задържаните са имената Омар Смир, Хари Кокая, Алмасхан Ардзинба, Рамаз Джопуа и Аслан Гварамия. Видеокадри, разпространени онлайн, показват първите мигове от ареста, когато потърпевшите са обект на словесни нападки от силите за сигурност.

В крайна сметка задържаните бяха изпратени в сградата на Държавна охрана, която само няколко минути по-късно беше обсадена от голяма тълпа, съставена от местни активисти, близки и роднини на задържаните. Опитите на тълпата да влезе насила в сградата бяха осуетени, което стана причина за избухването на насилие между недоволната тълпа и силите за сигурност.

До този момент властите в Абхазия не са дали официално изявление, с което да изяснят причините за случилото се, а протестиращите не са били потърсени от представители на местните органи.

Местни опозиционни медии алармираха за влошаващата се ситуация. Протестиращите са препречили няколко моста с искане задържаните да бъдат освободени, а ключови пътни артерии в цяла Абхазия са прекъснати от силите за сигурност.

Според очевидци, премахването на протестиращите няма как да бъде осъществено без използването на сила, а до сутринта опозицията „вероятно ще нарасне значително“.

Грузия отбелязва 16 години от руската инвазия

Руски бронетранспортьор минава покрай грузинска къща, подпалена от южноосетинските сепаратисти, в грузинското село Квемо-Ачебети.
📸 Снимка: Dmitry Kostyukov/AFP via Getty Images

🇷🇺⚔️🇬🇪 Съединените щати, Европейският съюз и други западни държави потвърдиха още веднъж подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в навечерието на 16-ата годишнина от руската инвазия през 2008 г.

Късно вечерта на 7 август 2008 г. грузински войски навлязоха в контролирания от проруски сепаратисти регион Южна Осетия в опит за възвръщане на контрола върху територията му на фона на, по думите на Тбилиси, растящата руска милитаризация.

Конфликтът прерасна в петдневна война, при която руската армия навлезе дълбоко в грузинска територия преди да се оттегли след мирно споразумение, постигнато с посредничеството на Европейския съюз.

Грузински войници, возещи се в цивилно превозно средство като грузински бронетранспортьор, лежат разбити на пътя на 11 август 2008 г. близо до Гори, Грузия. Русия отрече съобщенията за напредване на руски войски по време на крехкото прекратяване на огъня, обявено в региона.
📸 Снимка: Cliff Volpe/Getty Images

Конфликтът, за чието начало Тбилиси и Москва взаимно се обвиняват, доведе до стотици жертви и прогони хиляди от домовете им.

След войната Южна Осетия и Абхазия бяха признати за независими държави от Москва, която остави хиляди военнослужещи като постоянен контингент на територията на двете републики.

Отбелязвайки годишнината от конфликта, посолството на САЩ в Тбилиси излезе с изявление във Facebook, в което се отбелязва, че събитията от август 2008 г. „продължават да оказват влияние върху грузинците“.

Президентът на Грузия Михаил Саакашвили се среща с президента на САЩ Джордж У. Буш в Белия дом през февруари 2004 г. Съединените щати започнаха да обучават 5000 грузински войници няколко месеца по-късно.
📸 Снимка: Tim Sloan/AFP via Getty Images

„Продължаващите нарушения от страна на Русия на споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г. подчертават продължаващата борба за мир и стабилност в региона. Съединените щати продължават да се застъпват за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в нейните международно признати граници“, се казва в изявлението на американското посолство.

Британското посолство в грузинската столица също изрази подкрепата на Лондон за суверенитета и териториалната цялост на Грузия, като добави, че Обединеното кралство си спомня „убитите, ранените и разселените от бруталните и незаконни действия на Русия“.

Стремежът към членство в ЕС и НАТО остава заложен в конституцията на бившата съветска република, но наскоро приетият от грузинското правителство закон за чуждестранните агенти нанесе съкрушителен удар върху евроатлантическата интеграция на страната.

Конвой от руски войски, който си проправя път през планините към въоръжения конфликт между грузинските войски и сепаратистите южноосетински войски на 9 август 2008 г. Грузинският президент Михаил Саакашвили обяви "положение на война", докато неговите войски се бият с руските сили над отцепилата се провинция Южна Осетия.
📸 Снимка: Dmitry Kostyukov/AFP via Getty Images

Управляващата партия „Грузинска мечта“ се възприема от мнозина като завой към антизападната реторика и авторитарните практики след приемането на вдъхновения от Русия законопроект за „чуждестранните агенти“, налагащ строг контрол върху неправителствените организации и медии, които получават над 20 процента от финансирането си от чужбина.

Посланикът на ЕС в Грузия заяви, че процесът по присъединяване на страната е спрян в резултат от действията на правителството на „Грузинска мечта“ и изрази надежда, че на предстоящите избори грузинските граждани ще направят „правилния избор“.

Отбелязвайки годишнината от 7 август, Евросъюзът осъди „продължаващото военно присъствие на Русия в окупираните сепаратистки региони Абхазия и Южна Осетия в нарушение както на международното право, така и на ангажиментите на Русия съгласно споразумението от шест точки от 12 август 2008 г.“

Грузинска жена се държи за главата, докато минава покрай разрушена от руските бомбардировки жилищна сграда в Гори, Грузия, 23 август 2008 г.
📸 Снимка: Uriel Sinai/Getty Images

„Човешките права на засегнатите от конфликта грузински общности продължават да се нарушават, включително чрез затваряне на пропускателни пунктове и незаконни задържания от страна на руските военни и де факто власти“, се казва в изявление на ЕС.

„Ограниченията върху свободата на движение трябва да бъдат прекратени, нарушенията срещу правата на човека трябва да бъдат разследвани и справедливостта трябва да бъде осигурена за всички жертви“, добавя той, като същевременно изразява своята „непоколебима подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници“.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, външното министерство на Норвегия, външните министри на Естония и Литва - Маргус Цахна и Ингрида Симоните, бяха сред другите чуждестранни лица, изразили подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Грузия на 7 август.

🇷🇺🇬🇪 Изграждането на руско военно пристанище в окупирана Абхазия е почти завършено

Русия завършва изграждането на пристанище за военноморска база в Очамчирския район на окупираната Абхазия, твърди репортаж на грузинския телевизионен канал Pirveli.

Пирвели съобщи, че Русия почти е завършила изграждането на пристанище, предназначено за разполагане на военни кораби в окупираната част на Грузия.

Публикуваните кадри от дрон показват новопостроена сграда, вероятно предназначена за подслоняване на персонал, обслужващ руския военен обект в окупирана Грузия. Кадрите разкриват и интензивно движение на строителна техника, което показва непрекъсната работа на обекта.

Телевизионният канал предполага, че пристанището може да бъде използвано срещу Украйна и е възможно да стане мишена на нейните въздушни удари.

По-рано съобщения в информационното постранство сочат, че Русия е започнала да строи военноморска база в Абхазия, като в района на Очамчире се извършват инфраструктурни работи и започнало разполагането на военни кораби.

В началото на октомври Аслан Бжания, лидерът на непризнатия регион, обяви създаването на нов пункт за постоянна дислокация на руския флот в района на Очамчире, като съответното „споразумение“ беше подписано с Русия.

Впоследствие заместник-председателят на грузинския парламент заяви, че грузинският парламент няма намерение да осъжда намеренията на Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че поради действията на Въоръжените сили на Украйна, Черноморският флот на Русия е загубил контрол над северозападната част на Черно море и частично се е изтеглил от Крим, като Украйна е готова да „отблъсне“ руските кораби в други места, включително бази в окупираната грузинска територия.

Карта

Видео