🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.
40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.
36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.
„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.
Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.
„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.
Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.
Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.
Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.
7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.
Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.
Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.
Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.
По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.
Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.
Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.
Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.
