Путин обеща социалните задължения в пълен обем; отбраната получава 35% от бюджета

🇷🇺🏛️ Руският президент Владимир Путин поиска на първото заседание на Държавната дума бюджетът за следващите три години да бъде „балансиран, реалистичен“ и обеща, че социалните задължения на държавата „трябва да бъдат и безусловно ще бъдат изпълнени в пълен обем“. Още на същия ден правителството внесе проекта за гласуване в парламента. Според документи, с които се е запознала агенция Reuters, през 2027 г. отбраната получава 17,1 трлн. рубли, или 35% от разходите. Средствата по разделите за социална политика, образование и здравеопазване са с 6 до 7% по-ниски от сумите, които действащият закон определя за същия период.

За първи път от 5 октомври 2016 г. Путин произнесе реч при откриването на нов състав на Държавната дума. Последното му посещение там беше на 10 март 2020 г., когато депутатите разглеждаха поправките в конституцията. Датата на заседанието е определена с президентски указ и съвпада с четвъртата годишнина от незаконното анексиране на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области на Украйна. Речта си той започна с тази годишнина: поздрави депутатите с „Деня на обединението“ и приветства избраните за първи път в Думата представители на четирите области, чието присъединяване няма международно признание.

След поздравленията Путин премина към задачите на парламента. „Сплотеността на нашето общество е сигурната, основна гаранция, че заедно ще постигнем поставените цели и ще осигурим надеждни гаранции за сигурността и суверенитета на Русия за много поколения напред“, заяви той и продължи: „Така ще бъде, абсолютно съм убеден в това“. Путин отправи призив към депутатите да отделят първостепенно внимание на „повишаването на отбранителната способност на страната“, да направят „всичко за нашата победа“ и да подкрепят „защитниците на Родината“ и техните семейства. Според него системата от мерки за подкрепа „в общи линии вече е създадена“ от предишния състав и „трябва да се усъвършенства“.

Бюджетът е „един от ключовите закони“ на първата, есенна сесия, каза руският държавен глава и напомни, че пакетът вече е подготвен от правителството. „Трябва да бъдат финансирани всички национални проекти и федерални програми, а в същото време се запази макроикономическата стабилност“, заяви той и веднага добави, че социалните задължения на държавата ще бъдат изпълнени „в пълен обем“. Поиска и достатъчно средства за демографски задачи, жилищата и семейства с деца. После той уточни, че законът за бюджета „трябва да бъде балансиран, реалистичен“, и се обърна към депутатите: „Моля ви да не допускате никакъв популизъм, който ни разрушава отвътре. Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“.

Непосредствено след това заяви: „Русия не може като някои – няма да сочим с пръст – да тича по целия свят и унизително да проси подаяния с протегната ръка. Първо, защото, както вече казах, е унизително. Второ, никой няма да ни даде подаяния, това го знаем добре. И трето, най-важното: това не ни е нужно. Руската финансова система и икономика са в добро състояние“. Путин не назова за кого говори.

Проектът, внесен по разпореждане на премиера Михаил Мишустин, предвижда приходи от 43,3 трлн. рубли и разходи от 48,8 трлн. рубли за фискалната 2027 г. Дефицитът е 5,5 трлн. рубли (2,2% от БВП). За пенсиите проектът предвижда 2 индексации: според министъра на финансите Антон Силуанов осигурителни пенсии ще се вдигнат с 6,8% от 1 февруари и с още 3,3% от 1 април. Министерството на финансите обаче определя като „стратегически приоритет“ на бюджета финансирането на отбраната и сигурността и подкрепата за участниците във войната и семействата им, макар Силуанов да определи като първи приоритет изпълнение на социалните задължения. Сред мерките за икономии той посочи по-стриктното насочване на социалните помощи според нуждите на получателите. Заедно с останалите мерки икономиите надхвърлят 2 трлн. рубли годишно.

Отбраната е разделът с най-голям ръст спрямо досегашния план. Според документите, видяни от Reuters, за следващата година са заложени 17,1 трлн. рубли, или 35% от всички бюджетни средства – най-високата сума от началото на войната през 2022 г. Това възлиза на 27% повече от определените за същата година в действащия закон 13,5 трлн. рубли, т.е. 3,6 трлн. повече. За 2028 г. се предвиждат 16,6 трлн. рубли вместо досегашните 13 трлн. За 2029 г. са заложени 16,3 трлн. рубли; общата сума за трите години стига 50 трлн. Заедно с раздела „Национална сигурност“ средствата за армията, полицията и силовите структури са 21,4 трлн. рубли, или 43,9% от бюджета за 2027 г. Действителните военни разходи през 2026 г. са засекретени, а The Bell отбелязва, че част от увеличението вече е настъпила през 2026 г. и реалните разходи са много над заложените 12,1 трлн. рубли.

Средствата по останалите големи раздели, с изключение на лихвите по дълга, намаляват спрямо текущия закон дори номинално, т.е. в рубли, без да се отчита инфлацията, съобщава Reuters. През 2027 г. разходите за социална политика, включващи държавни пенсии, плащания на ветераните и помощи за майчинство са със 7% по-ниски, за образование – с 6%, а за здравеопазване – с 6,8%. Финансирането за националната икономика, което покрива пътища и субсидии за селското стопанство, спадат със 7,4%. Сравнението е със сумите, записани преди година за 2027 г. Утвърденият бюджет за 2026–2028 г. предвижда 7,2 трлн. рубли за социална политика през 2027 г. Намалението със 7% свежда тази сума до около 6,7 трлн. Разходите за лихви скачат с 21,6% спрямо досегашния план и достигат 9,4% от всички разходи. Фондация „Карнеги“ за международен мир отбелязва, че общите разходи са с 2,7 трлн. рубли по-високи от миналогодишния план за 2027 г., а разходите за отбрана скачат с 3,6 трлн. Така всички останали разходи, включително лихвите, остават с около 0,9 трлн. рубли по-ниски.

За покриване на увеличението, бюджетът разчита на икономии, нови данъци и заеми. Министерството на финансите предлага данъчни ставки от 13 до 22% върху дивиденти, лихви по депозити и различни пасивни доходи. Според изчисленията на ведомството данъкът върху свръхпечалбата на минните и металургичните дружества ще носи около 200 млрд. рубли годишно. Обемът на заемите през 2027 г. нараства с 43% до 7,7 трлн. рубли. Държавният дълг вече е 21,7% от БВП, а властите смятат за безопасно равнище от 20%. Reuters добавя, че новите данъци и високите тарифи за комунални услуги, обявени след изборите, са предизвикали гняв дори сред част от поддръжниците на Кремъл. Същите документи оценяват дефицита за 2026 г. на 3,2% от БВП срещу заложените в закона 1,6%. Очакваните приходи от петрол и газ са намалени от 8,9 на 7,6 трлн. рубли, а правителствената прогноза за растежа през 2027 г. е 1,4%.

Сравнението показва, че речта и проектът описват един и същ избор. Обещанието на Путин се отнася до изпълнение на задълженията, а не до размера на средствата по отделните раздели: пенсии се индексират два пъти, а средствата по разделите, включващи плащанията към гражданите, са под сумите от досегашния план. Общите разходи растат номинално с около 0,4% спрямо очаквания резултат за 2026 г. – 48,8 срещу 48,6 трлн. рубли – а пенсиите се индексират с 6,8%, колкото е инфлацията за 2026 г. Призивът да не бъде допускан „популизъм“ е отправен към депутати, които ще гласуват разпределение, оставящо гражданските разходи под досегашния план. Всяка поправка, която ги връща към него, изисква средства от отбраната, от данъците или заемите. Има и възражение, подкрепено с конкретни данни: Carnegie отбелязва, че бюджетът е по-строг от заложеното от Централната банка, при структурен първичен дефицит – без лихвите по дълга – от 0,6% от БВП. Силуанов пък определи като цел дефицит от 2% от БВП годишно през 2027–2029 г. Затова „реалистичен“ може да означава предвиденото движение на дефицита, а не запазване на средствата за отбрана. И в двата случая следствието е едно: Думата е приканена да не преразпределя сумите.

Зад обещанията за социална сигурност бюджетът очертава посоката към икономическа бездна: повече финансиране за войната, по-малко за образование, здравеопазване и гражданска икономика, а разликата се покрива с нови данъци и растящ дълг. На този фон особено мрачно за руския елит би трябвало да звучи твърдението на Frankfurter Allgemeine Zeitung: според висш дипломат директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е предал на Кремъл при посещението си в края на август предупреждение, че руската икономика няма да издържи войната, защото я очаква срив, подобен на довелия до разпадането на Съветския съюз. Това е разузнавателна оценка, а не присъда с известна дата. Но бюджетният избор на Кремъл е видим: Путин продължава да финансира войната, като прехвърля цената ѝ върху обществото и изяжда ресурсите за бъдещето му. Колкото по-дълго този курс се представя като защита на Русия, толкова по-дълбока става пропастта между оцеляването на режима и благополучието на страната.

Путин увеличи щатната численост на армията за четвърти път през 2026 г.

🇷🇺🪖 Владимир Путин увеличи щатната численост на Въоръжените сили на Руската федерация до 2 441 630 щатни бройки, от които 1 550 500 за военнослужещи. Указът беше подписан днес и влиза в сила в рамките на деня. Това задължава правителството да осигури на Министерство на отбраната допълнителните средства от бюджета, нужни за увеличението. Щатна численост е броят длъжности, които въоръжените сили имат право да поддържа, а не броят хора, които реално служат в нея.

Указът излиза 3 дни преди 1 октомври, крайния срок за внасянето на бюджета за 2027–2029 г. в Държавната дума. Според документи, с които се е запознала агенция Ройтерс, през следващата година отбранителните разходи ще достигнат 17,1 трлн. рубли вместо заложените досега 13,5 трлн. Увеличението е 27% и довежда разходите до най-високото им ниво, откакто започна войната. За 2028 г. проектът предвижда 16,6 трлн. при досегашни 13 трлн. Общо за периода 2027–2029 г. сумата възлиза на 50 трлн. Официално проектът все още не е публикуван.

Това е четвъртата промяна на армейския щат от началото на тази година. Указът от 4 март определи обща численост от 2 391 770 души, от които 1 502 640 за военнослужещи. На 12 юни щатът беше повишен отново до 2 399 130, от които 1 510 000 военни. Най-голямото увеличение беше подписано на 27 юли, когато бяха добавени 27 000 места, 25 000 от тях за военни. Според „Комерсант“ със същия указ за първи път от 2018 г. беше увеличен и цивилният щат, с 2000 места.

Указът от юли, влязъл в сила от началото на август, сам назова повода: сформиране на строителни войски. На 5 август Министерство на отбраната обясни, че въоръжените сили имат нарастваща нужда от военни и военно-социални обекти, а особените изисквания към строежа и режимът на секретност представляват трудност за гражданските изпълнители. Новосъздадените войски ще строят приоритетни и стратегически обекти на отбраната в цялата страна. За подготовката на кадри ведомството взе решение да възстановява  Военния инженерно-технически университет, който по плана трябваше да заработи на 1 септември. Строителните батальони на съветската и руската армия бяха закрити през 2000-те при министъра на отбраната Сергей Иванов, а работата им беше прехвърлена на граждански фирми.

Новият указ добавя 15 500 длъжности, като всичките са за военнослужещи, а цивилните остават със същата численост – 891 130. За разлика от текстът през юли, този не посочва причина. От март насам военният щат е нараснал с 47 860 места. Част от руските държавни медии, сред тях „Ведомости“, отчетоха ръст с 40 500 военнослужещи, защото сравниха с юнския указ, който новият документ формално заменя, а юлският само изменяше. Спрямо щата, действал от 1 август, стъпката е 15 500.

Указът от 28 септември е общо седмо увеличение от началото на пълномащабната война. Преди нея щатът предвиждаше малко над милион военнослужещи. Указът от септември 2024 г. увеличи броя им до 1,5 млн. През 2026 г. стъпките станаха по-малки и чести. Така от февруари 2022 г. насам военните длъжности се увеличиха с над 500 хиляди, т.е. с малко повече от половината.

Павел Лузин, старши научен сътрудник в Saratoga Foundation, смята, че поредното увеличение не означава непременно 15 500 повече във войската. „Това е разширение на хартия. Щатните бройки означават преди всичко финансиране, а съвсем не реални хора“, обясни той пред The Insider. Според него те „ту решават да възродят строителните батальони, ту създават някакви други структури“, а към всяка такава инициатива се добавят хиляди нови щатни бройки.

Честите промени според него може да се обяснят преди всичко с бюрократичен ред, при който различните структури подготвят и съгласуват документите по различно време. „Едни са успели да подготвят книжата и съгласуванията веднага, други не са успели. Оттам и указите през месец-два.“ Цифрата от 1,55 млн. военни по думите му не отговаря на действителната численост на армията: „Става въпрос за пари и длъжности в дългосрочен план, а не за реални хора.“ Изводът му е, че военните се стремят да си гарантират повишено финансиране за години напред, „независимо от войната“.

Темпът на попълване подкрепя тази оценка. Според Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, договор с Министерството на отбраната през първите шест месеца от годината са подписали около 200 000 души, а повече от 16 000 са заминали като доброволци на бойното поле. Медведев настоява, че нуждата от личен състав на въоръжените сили е изцяло покрити. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон обаче оценява притока през настоящата година на около 27 000 нови договора месечно, под онези 33 000, които следват от цифрата на Медведев. Според CSIS руските загуби от над 30 000 военнослужещи месечно вероятно го изпреварват. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 301 030 убити и ранени в руските редици от 1 януари до 15 септември 2026 г. Дори при официалната цифра и дори ако част от ранените се завръщат на служба, то притокът и загубите се движат почти в равновесие, докато щатът расте с десетки хиляди бройки.

Бюджетът, от който новите длъжности ще се финансират, също се намира под натиск. Според документите, цитирани от Reuters, досега правителството е повишило очаквания дефицит за годината от 1,6 до 3,2% от БВП. Прогнозата за приходите от петрол и газ за годината е намалена от 8,9 до 7,6 трлн. рубли. Заемите за догодина ще скочат с 43%, до 7,7 трлн., а държавният дълг ще достигне 21,7% от БВП.

Щатът може да се окаже и подготовка за реален прираст. На 30 август The Economist съобщи, цитирайки анонимни източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал ескалацията, поради което войската трябва да бъде попълнена с нови 300–400 хил. души и то за непосредствените цели в Донецка област. Авторитетното издание припомня, че те се привличат чрез натиск от регионалните власти и без нов мобилизационен указ, тъй като заповедта от септември 2022 г. никога не е отменяна. Указът от юли също свързва увеличението с конкретна нова структура, строителните поделения.

Новият указ обаче не посочва нито една структура и нито една причина, а съдържа изрично разпореждане за финансиране и излиза в седмицата на бюджета. При сегашния темп на попълване 15 500-те нови места много вероятно в близките месеци ще останат предимно бюджетна позиция, а хората, ако такива изобщо дойдат, ще дойдат след парите. Потвърждение за това би бил пети указ до края на тази година, отново без обосновка, при приток, който остава на нивото на загубите. Обратен знак би било обявявяването на изцяло нови съединения с назован състав и данни за привлечените по договор за девет месеца, които изпреварват загубите с десетки хиляди. Дотогава руската армия расте първо в бюджетния ред и едва после, ако изобщо, в строя.

Недостигът на ликвидност затруднява финансирането на руския дефицит

🇷🇺🚫💰 Министерството на финансите на Руската федерация е изправено пред все по-трудна задача: бюджетният дефицит на федералното правителство вече надхвърля годишния план, а банките, които обичайно купуват основната част от новия държавен дълг, разполагат с по-малко свободни средства в рубли. Натискът върху пазара на облигации на федералния заем (ОФЗ) принуди ведомството да спре аукционите през юли, точно когато нуждата от допълнително финансиране расте.

За първите шест месеца на годината федералният бюджет събра 18,622 трлн. рубли приходи и извърши разходи за 24,353 трлн. рубли. Разликата е дефицит от 5,731 трлн. рубли, или 2,5% от БВП. Той е с 2,345 трлн. рубли по-голям от дефицита за същия период на 2025 г. и вече превишава с 51% заложените за цялата година 3,786 трлн. рубли. Министерството обясни голяма част от разминаването с авансовото финансиране на държавни договори, но числата сочат, че възстановяването на баланса през второто полугодие изисква или по-високи приходи, или по-бавни разходи, или повече дълг.

Сравнението с 2025 г. подчертава колко бързо се разширява фискалният натиск. Тогава годишният дефицит достигна 5,7 трлн. рубли, почти 5 пъти над първоначалната цел и най-високото равнище след пандемичната 2020 г. Федералният бюджет за 2026 г. трябваше да намали разликата, но разходите надхвърлиха прихода с 1,7 трлн. рубли още през януари. До края на април натрупаният дефицит нарасна до 5,877 трлн. рубли, през май премина 6 трлн. рубли, а юнският месечен излишък само го намали до 5,731 трлн. рубли.

Русия все още има дълбок вътрешен пазар и нисък държавен дълг спрямо повечето от големите икономики. Според обобщение на The Moscow Times през 2025 г. Министерството на финансите е пласирало 6,7 трлн. рубли ОФЗ брутно, или около 5,5 трлн. след падежите, като освен банките купувачи са били инвестиционни и пенсионни фондове, застрахователи и частни инвеститори. Следователно описаното затруднение от юли не доказва изчерпване на възможностите за заемане. То показва, че при настоящите лихви и очаквания инвеститорите искат цена, която министерството засега не приема.

Първоначалният план предвиждаше Министерство на финансите да привлече около 4,4 трлн. рубли от ОФЗ с държавни облигации. През пролетта този механизъм все още работеше. На 17 юни ведомството пласира ОФЗ за 120 млрд. рубли и вече беше изпълнило почти целия план за второто тримесечие. Само няколко дни по-късно обаче пазарът рязко се обърна. Индексът на държавните облигации RGBI записа най-големия си дневен спад от септември 2022 г., а доходността на дългосрочните книжа достигна около 15,5%.

На 24 юни Министерство на финансите отмени аукцион за първи път от две години, като посочи повишената пазарна волатилност. На 1 юли то успя да продаде едва 10,4 млрд. рубли по номинал, най-слабия резултат от близо година. Следващият аукцион, насрочен за 8 юли, отново беше отменен. На 15 юли предложената емисия с плаващ купон не намери достатъчно заявки на приемливи за министерството цени. Пет дни по-късно ведомството прекрати аукционите за неопределено време „в интерес на стабилизирането на пазарната ситуация“.

Решението временно подкрепи цените на вторичния пазар, но не реши задачата за финансиране. За третото тримесечие ведомството беше планирало продажби на ОФЗ в размер на 1,5 трлн. рубли, като до спирането беше пласирало само 10,4 млрд. рубли. Ако аукционите останат затворени дълго, държавата ще трябва да използва бюджетни наличности, средства от резервите, други форми на вътрешно финансиране или да се върне на пазара при по-висока доходност. Последният вариант увеличава бъдещите разходи за обслужване на дълга, които вече са около 4 трлн. рубли в бюджета за тази година.

Проблемът не е просто цената, която инвеститорите искат. Банковата система, основният купувач на ОФЗ, изпитва сериозен недостиг на ликвидност. Парите в брой извън банките се увеличиха с над 17% на годишна база и преминаха 19 трлн. рубли, след като домакинства и фирми започнаха да държат повече кеш заради прекъсвания на мобилния интернет, опасения за електронните плащания и промени в данъчното поведение. До юни това беше създало ликвиден дефицит от около 2 трлн. рубли.

Данните на Централната банка на Русия сочат, че към 28 юли вземанията на централната банка от кредитни институции по операции за предоставяне на ликвидност са достигнали близо 6,77 трлн. рубли. Нетният дефицит на ликвидност в системата е бил около 2,21 трлн. рубли. Това не означава, че банките са останали без средства за нормалната си дейност, но означава, че имат по-малък буфер за едновременно разширяване на кредитирането и покупка на големи количества нов държавен дълг.

Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов описа ограничението директно: банките разполагат със средства преди всичко за кредитиране на клиентите, а ОФЗ се купуват без специална премия, когато има свободна и предвидима ликвидност. „Днес ситуацията е обратната“, каза той, цитиран от Ройтерс, като добави, че „цялата надежда“ е за някаква подкрепа от Централната банка. Изказването е показателно, тъй като Сбербанк е най-голямата руска банка и традиционно държи значителен дял от първичния пазар на държавен дълг.

Централната банка вече предоставя тази подкрепа чрез репо и обезпечени кредити. Механизмът позволява на банките да заложат ОФЗ и други допустими активи срещу рублево финансиране. Така бюджетът може косвено да получава ресурс през баланса на банковата система, без Банката на Русия да купува директно новите облигации. Каналът обаче не е безплатен: той увеличава зависимостта на банките от регулатора и добавя ликвидност в икономика, в която бюджетните разходи вече поддържат силно парично търсене.

На 24 юли Централната банка понижи основната лихва с 0,25% до 14%, но предупреди, че по-стимулираща бюджетна политика налага по-бавно разхлабване на паричните условия. Управителят Елвира Набиулина заяви, че фактическите разходи са много над равнищата от предишни години и че очакваният структурен дефицит е по-висок от заложения. При равни условия това принуждава централната банка да ограничава по-силно растежа на частното кредитиране, за да не допусне бюджетният импулс да се превърне в нова инфлационна вълна.

Тук се сблъскват две държавни цели. Министерство на финансите се нуждае от евтин и постоянен купувач на ОФЗ, докато централната банка се опитва да задържи инфлацията чрез скъпи пари и по-умерен кредит. Ако регулаторът предостави повече ликвидност на банките, те могат да купят повече държавни облигации, но част от ефекта на високата лихва се отслабва. Ако подкрепата остане ограничена, Министерството на финансите трябва да приеме по-висока доходност, да намали други разходи или да използва натрупани наличности.

Военните разходи правят това противоречие по-трудно за управление. В приетия бюджет националната отбрана получава около 13 трлн. рубли, а заедно с вътрешната сигурност свързаните пера достигат близо 16,8 трлн. рубли. Източници на Bloomberg, запознати с бюджетните обсъждания, оценяват, че реалните военни разходи за 2026 г. могат да надхвърлят плана с още 4–5 трлн. рубли. Според тях това би наложило нови вътрешни заеми за 2–3 трлн. рубли, освен ако други разходи не бъдат съкратени или приходите не се окажат значително по-силни.

На 10 юни Държавната дума даде на правителството право да увеличава разходите и държавния дълг над ограниченията в бюджетния закон без обичайната продължителна процедура за поправка. Мярката дава оперативна свобода, но намалява предварителната видимост върху окончателния размер и структура на разходите. Така формалният годишен план вече не е твърда граница за заемите, а отправна точка, която кабинетът може да промени според военните и икономическите нужди.

По-високите цени на петрола могат временно да подобрят постъпленията, но не махат риска от по-слаби приходи извън суровинния сектор. Забавянето на икономиката, влошаването на корпоративните кредитни портфейли и исканията за преструктуриране на заеми ограничават данъка на печалбата и потреблението. В същото време държавата плаща субсидии и компенсации на рафинериите и горивния пазар, включително след щети и производствени прекъсвания, причинени от украински удари с дронове.

Официалните проектировки вече сочат дефицит над първоначалния план. Данни от правителствения портал предполагат разходи от 45,11 трлн. рубли и дефицит около 4,83 трлн. рубли. Частните оценки са по-високи: експерти на Газпромбанк допускат разлика между 6,5 и 7,5 трлн. рубли, ако разходите надхвърлят закона с 3–4 трлн. рубли и приходите отслабнат наесен. Тези прогнози не са равнозначни на окончателен резултат, защото авансовото финансиране може да забави разходите през второто полугодие, а по-скъпият петрол може да увеличи приходите.

Пазарът на ОФЗ ще покаже коя от двете сили надделява. Ако Министерство на финансите поднови аукциони без значителна премия и успее да изпълни плана, сривът от юли ще остане временен епизод. Ако са нужни по-високи приходи или нова вълна от финансиране от централната банка, бюджетният дефицит ще започне по-видимо да се прехвърля към банковите баланси, лихвените разходи и паричната политика. Това не значи непосредствена невъзможност Русия да финансира бюджета си. Означава, че цената на това финансиране расте, а свободата едновременно да се поддържат военните разходи, кредитирането и ниската инфлация намалява.