Кремъл отрече да е обсъждал политзатворници срещу санкции, но не и размените

🇷🇺⚖️🇺🇸 Кремъл отрече Русия и САЩ да са коментирали освобождаването на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите, но не отхвърли канала, по който досега са реализирани няколко размени на задържани чрез контактите между разузнавателните служби на двете държави. „В тази формулировка въпросът не е обсъждан и не може да бъде обсъждан, защото категорично отричаме съществуването на каквито и да било политически затворници“, заяви говорителят Дмитрий Песков по време на брифинг с пресата. Той определи самата постановка на въпроса като напълно неуместна.

Отричането се отнася до твърдение, което публикацията, породила въпроса, не прави. В статия на Саймън Шустър, публикувана на 29 септември в списание The Atlantic, се посочва, че специалният пратеник Джон Коул е предложил на президента Доналд Тръмп обмен по модела от Студената война: Кремъл освобождава политически затворници, докато в замяна Вашингтон облекчава санкции. Тръмп се съгласил. Инициативата се намира в начален етап и дотогава не е огласявана. Статията не твърди, че Москва е водила разговор по темата. Според нея въпросът за политическите затворници тепърва ще бъде поставен в разговори между двете страни. Коул вече е събрал списък с американци в руски затвори и втори списък, съставен с помощта на руския дисидент Муратов. Затова думите на Песков не засягат нито инициативата на САЩ, нито казаното от самия Коул пред Шустър.

Идеята възниква на среща във Вашингтон през май между Коул и Дмитрий Муратов, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. и съосновател на закритата през 2022 г. „Новая газета“. Муратов донесъл снимки на хора, осъдени заради позицията си срещу войната, като режисьорката и поетеса Евгения Беркович. Той припомнил, че по времето на президента Роналд Рейгън американски пратеници са подавали на Горбачов списъци със затворени дисиденти. Коул обясни логиката си пред Шустър така: „Икономическите връзки обикновено водят до нормалност.“ Самият Муратов живее в Москва, а властите там наскоро са започнали проверка на данъчните му задължения.

За образец служи Беларус. След повече от една година на преговори с президента Александър Лукашенко Коул и други американски дипломати са осигурили освобождаването на около 500 затворници, сред които има и няколко американски граждани. В замяна САЩ отмениха част от санкциите и в момента договарят покупка на поташ – калиевия тор, който е най-ценната експортна стока на Беларус. На 22 септември Тръмп обяви „мащабна“ сделка за поташ. Тъй като европейските страни отказват да пропускат товара през своите територии, той вероятно ще бъде превозван на изток през Руската федерация, което я прави страна по тази сделка. Зеленски каза пред изданието, че ще направи всичко, за да „блокира“ облекчаването на санкциите срещу Русия преди края на войната, но призна, че това ще бъде трудно.

Песков оспорва определението „политзатворници“, но не и практиката на размени. Руската правозащитна организация „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, признава 1826 души в Руската федерация за политически затворници. В същото време Песков потвърди, че разузнавателни служби на САЩ и Русия поддържат редовни контакти за обмен на задържани. От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. двете страни са осъществили две размени. През февруари американският учител Марк Фогъл беше разменен за руския предприемач в областта на криптовалутите Александър Виник. През април рускинята с двойно гражданство Ксения Карелина, осъдена на 12 години заради дарение на стойност около 50 долара на американска организация в подкрепа на Украйна, бе разменена за германско-руския гражданин Артур Петров, арестуван в Кипър по искане за екстрадиция от САЩ. След тази размяна директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) даде да се разбере, че диалогът по тези въпроси ще продължи. През август Москва освободи и Боб Гилман, американски учител, който е бил в руски затвор от 2022 г. На 5 септември Стив Уиткоф благодари на Путин за това по време на срещата им в Кремъл.

На 28 септември Белият дом номинира Коул за специален пратеник по въпросите на заложниците с ранг на посланик. Назначението изисква одобрение от Сената. Коул ще координира действията си с Уиткоф, който е разговарял с Путин най-малко 7 пъти откакто заема поста. Успоредно се поддържат и други контакти: на 23 септември, след среща с Лавров в ООН, държавният секретар Марко Рубио покани Путин на срещата на Г-20 в Маями на 14-15 декември. Песков заяви, че решение все още не е взето. Оттук нататък могат да се проследят няколко конкретни развития: кога Кремъл ще отговори на поканата за Маями, дали Сенатът ще разгледа номинацията на Коул преди срещата и дали до декември някой от тези 1826 души от списъка на „Мемориал“ ще излезе на свобода в рамките на нова размяна.