Рогозин учи студентите на МГИМО на метода, който приписва на НАТО

🇷🇺🗣️🇺🇸 Победа във войната се постига „преди всичко“ с дискредитиране на политическо ръководство и военно командване на противника. Това заяви Дмитрий Рогозин, бивш ръководител на „Роскосмос“ и руският сенатор, представящ окупираната Запорожка област, за първокурсници по международна журналистика в МГИМО към края на март 2024 г.

В същата лекция той внуши, че зад терористичното нападение в „Крокус Сити Хол“, извършено дни по-рано, стои „някой друг“, а не поелата отговорност „Ислямска държава“. Записът с дължина от 84 минути „Основи на психологическата война в медиите на воюващите страни“. Рогозин го публикува в своя канал в YouTube на 29 март 2024 г. На 8 април същата година руският опозиционен канал „Настоящее время“ готви репортаж за лекцията.

Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) към Министерството на външните работа – основната школа на руската дипломация. Пред студентите Рогозин разказва и за собствената си подготовка. По думите му във военната катедра на факултета по журналистика на Московския университет е получил специалност „офицер по психологическа война с владеене на чужди езици“. От 2008 до края на 2011 г. е постоянен представител на Русия при НАТО. Той настоява, че от октомври 2022 г. е на фронтовата линия като доброволец и пътува до Москва само за пленарни заседания на Съвета на федерацията, където е член на комисията по отбрана и сигурност.

Основната теза прозвучава малко след 20-ата минута. Според Рогозин, победата беше постигната, висшето ръководство на врага бъде представено пред собственото му население като неспособни хора, случайно се озовали на върха на властта, изпращащи сънародниците си „на сигурна смърт, на кланица“. Вторият похват е дискредитирането с обвинения в корупция. За целта, обяснява той, бяха използвани огромни количества дийпфейк – снимки, аудио и видео, фалшифицирани с AI. С тях трябва да се внуши, че даден представител на врага е „просто крадец и корупционер и затова не бива да се вярва“. Такъв метод се прилага „основно към най-известните сред народа на противника фигури“. Третият похват е сплашването с демонстрация на собствената сила и безкомпромисност на армията.

Рогозин не приписа тези методи като на изцяло руска практика. Поставя ги в рамките на „езика на войната“, за чийто съвременен застъпник посочва Джейми Шей – говорителя на НАТО по време на ударите по бивша Югославия през 1999 г. Лекторът каза, че е познавал лично. По думите му НАТО нарича бомбардировките „използване на авиацията“ или „въздушна кампания“, блокадата – „временно ограничаване на външните комуникации“, обиска – „проверка с цел недопускане на контрабанда на оръжие и наркотици“, а ареста – „задържане за установяване на самоличността“. Такива термини „използва НАТО, а сега вече и украинската страна“. Рогозин определя този език като задължително условие за всяко използване на въоръжена сила извън националната територия.

Шей реално води ежедневните брифинги на алианса през 78-те дни на въздушната кампания срещу режима на Милошевич, докато смекчаващият речник на военните говорители не е руско изобретение. Подборът на Рогозин обаче е едностранен: когато преминава към руските медии, той обсъжда замяната на тежки думи с по-безобидни, без да разглежда собствената страна като възможен източник на изфабрикувани обвинения.

Описанието на втория похват има ясен паралел с работата на руската мрежа за дезинформация Storm-1516, която Microsoft описва под това име през април 2024 г. Публикация на италианския проект Facta, споделена от Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO), обобщава разследвания, показващи офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) като предполагаем финансист и координатор на мрежата. През 2023 г. тя тиражира измислена история, че украинският президент Володимир Зеленски е купил луксозни яхти с пари от западната помощ. През юли 2024 г. следва друга, че съпругата му е платила 4,5 млн. долара за Bugatti във Франция. Като доказателство е представена фалшива фактура. И при двата случая мишената е семейството на украинския президент, а предполагаемите доказателства са изфабрикувани. Сходството е в метода на дискредитиране; то само по себе си не установява връзка между Рогозин и мрежата.

За руските медии Рогозин признава употребата на евфемизми – думи, смекчаващи начина на възприемане на тежки събития. Те „се страхуват да кажат взрив“ и затова използват хлопок – „пукот“. Вместо за пожар съобщават за возгорание – „запалване“, а самолетна катастрофа, при която „всички са загинали“, описват като жёсткая посадка – „твърдо кацане“. Пресслужбите на ведомствата пък съобщиха, че нейният министър е дошъл на мястото „незабавно“, което според Рогозин „може да е и пет минути, и три часа, и половин ден“.

Рамката на цялото изложение е спомен от ученическите му години. Според разказа на Рогозин писателят Юлиан Семьонов, автор на „17 мига от пролетта“, поставил на първия ред 9 предварително инструктирани ученици, сред които бил и той.  участник не знаел правилата. Когато асистентът на режисьора минал пред тях за първи път, подготвените ученици го хвалели, а при второто минаване го хулели. Десетият се съгласил и с похвалите, и с хулите. По думите на Рогозин опитът бил повторен 5 пъти с различни участници. Изводът, който предлага на студентите, е, че „не всичко е такова, каквото изглежда“, и че никоя информация не бива да се приема на доверие, „дори подкрепена с документални кадри“.

Броени минути след това използва този пример, за да постави под съмнение обяснението за нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Първо уточнява, че не твърди, че събитията са се развивали така. По-късно пита дали Мосад не може да е провокира атака по „международен детско-юношески лагер“, за да отвърже ръцете на правителството на Израел. Описанието на мястото е неточно: провежда се музикален фестивал „Нова“, а освен него са нападнати и кибуци край границата с Газа. В отговор на въпроса Рогозин допуска версията за провокация на Мосад.

След това насочва същото разсъждение към „Крокус Сити Хол“. Нападението е извършено на 22 март 2024 г. в голямата концертна зала в Красногорск. Според по-късните справки на руското следствие, оповестени през юни 2025 г., загиналите са 149. Отговорност поема „Ислямска държава – Хорасан“, а разузнаването на САЩ също посочва групировката като извършител.

Рогозин представя западните съболезнования, в които се споменава „Ислямска държава“, като аналогия на поведението на предварително инструктираните ученици от разказа за Семьонов. „Защо всички казват, че го е направила ИДИЛ? Защото това са същите онези 9 души, включително и аз, които седяха на първия ред, а вие всички сте десетите“, обясни той. Според заключението му истинските организатори „изобщо не са ИДИЛ, а някой друг, а може би точно онези, които се опитват да отклонят вниманието ни“. Това внушение се прави към президента Владимир Путин, когато поставя въпроса защо според руската версия нападателите са се опитали да избягат към Украйна и кой ги е чакал там.

В отговор на въпрос за смъртно наказание Рогозин дава студентите да не вярват дори на самопризнания. Предлага изпълнението на смъртните присъди да се отлага с 5 години, за да има възможност за поправяне на съдебна грешка. В същото време подкрепя премахването на мораториума за тероризъм, за „измяна на Родината“ и корупция в особено големи размери при държавните поръчки за отбрана.

Лекцията е изнесена дни след като на 24 март заподозрените за нападението в „Крокус“ са били доведени в съда с видими следи от насилие – единият с превързано ухо, другият в инвалидна количка. Според Human Rights Watch служители на руската отбрана са изтезавали най-малко двама от тях, заснели са насилието и са споделили записите.

Рогозин разказва и за участието си в насочване на общественото внимание. По думите му в заложническа криза в театъра на Дубровка през октомври 2002 г. го извикали в 4:00 ч. сутринта в ефир на канал „Россия“, за да коментира щурма. Той обяснява поканата с това, че в президентската администрация дълго търсели човек, който „може да води аудиторията“. Докато специални части влизали в залата, той говорел за корени на международния тероризъм и, по собствените думи, „в известен смисъл отвличах вниманието“. Разказва, че за да не предизвика паника, демонстрирал увереност, спокойствие и убеждение, че службите са наясно – „знаят работата си“. Преди щурма във вентилационната система на театъра е пуснат газ с неясен състав. При операцията загиват 125 заложници, от които 10 деца, а други петима са разстреляни от нападателите.

Още през първата четвърт на лекцията Рогозин казва на студентите, че не изключва някои от тях сами да се заемат „със специална или военна пропаганда“ и затова трябва да овладеят напълно занаята. Малко преди края думите му са лишени от всякакви евфемизми: „Вие трябва да се научите да управлявате обществото“. Призовава ги да изучат себе си, за да прилагат тези техники към други хора и да контролират масите. Сам отбелязва, че това „вече не е журналистика, а по-скоро политика“.

В лекцията се преплитат дискредитация с изфабрикувани обвинения, сплашване, смекчаване на събития по езика и насочване на общественото мнение. Противоречието се изразява в начините, които самият Рогозин използва за съвета за критично отношение към информацията: аналогията с учениците на първия ред била заместила доказателства за организаторите на „Крокус“. Версията, че ударът не е била дело на „Ислямска държава“, е поднесена на студентите от човека, който според своя разказ някога е помагал на Семьонов да наложи предварително подготвено мнение.