Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.

Мамдани проучва възможен арест на Нетаняху при визитата за ООН

🇺🇸⚖️🇮🇱 Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани заяви, че води „активен разговор“ с правния отдел на кметството по въпроса дали изобщо разполага с правомощието да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако той пристигне в града за сесията на Общото събрание на ООН през септември. Думите му са от интервю за програмата The Interview на The New York Times, публикувано в събота.

„Смятам, че мястото на премиера Нетаняху е в Хага. Той е военнопрестъпник, обвинен от Международния наказателен съд“, каза Мамдани, позовавайки се на заповедта за арест, издадена от съда. В същото време той сам очерта границите, в които е готов да действа: „Каквото законът ми позволява да направя в Ню Йорк, това ще направим, но няма да пишем собствени закони за тази цел.“ Ще спазва действащите правила на града, „защото е важно законът да се следва“, добави той.

Именно тази уговорка стои в центъра на цялата история. Мамдани призна, че не е сигурен дали има властта да нареди на полицията в Ню Йорк да задържи чужд правителствен ръководител и точно затова се съветва с юристите на общината, вместо да обявява готова стъпка. Арестът на Нетаняху беше едно от най-показните обещания на предизборната му кампания през 2025 г. Тогава Мамдани заяви, че ще нареди на полицията да задържи израелския премиер, ако той стъпи в града. Спечелил вота през ноември и встъпил в длъжност в началото на годината, първият мюсюлмански кмет на Ню Йорк и открит демократичен социалист пренесе темата от предизборната сцена в кметския кабинет.

Заповедта, на която Мамдани се опира, е издадена от Международния наказателен съд през ноември 2024 г. по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната срещу Хамас в ивицата Газа; успоредни заповеди бяха издадени срещу бившия министър на отбраната Йоав Галант и срещу командир на Хамас. Това бяха първите заповеди за арест на действащ ръководител на близък съюзник на САЩ в историята на трибунала. Държавите – страни по Римския статут, учредил съда, по принцип са длъжни да изпълняват подобни заповеди на своя територия.

САЩ обаче не са сред тези държави, тъй като никога не са ратифицирали Римския статут и не признават юрисдикцията на съда. Нещо повече, федерален закон изрично ограничава всякакво сътрудничество с него. Но дори това да не стоеше на пътя, външните отношения и договорните задължения на страната са изцяло в ръцете на федералната власт, а не на отделни общини. Кметът командва полицията на Ню Йорк, но в същото време няма никаква власт върху имунитета на чужд държавен глава. Нетаняху би пристигнал със защитата, която се полага на действащ правителствен ръководител, а споразумението за седалището на ООН от 1947 г. задължава домакина да осигури на чуждите официални лица безпрепятствен достъп до заседанията на организацията, поради което Държавният департамент по традиция издава визи дори на противници, стига да идват единствено за ООН. Отделна разпоредба на федералния закон наказва именно посегателства над чужди официални представители. Така собственото настояване на Мамдани, че ще действа само в рамките на закона, се оказва и най-здравата спирачка пред неговата закана, тъй като законът почти сигурно не я допуска.

Отговорите дойдоха бързо от няколко посоки. Губернаторът на щата Ню Йорк Кати Хочул отсече, че „кметът на Ню Йорк няма властта да стори това.“ Постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон обяви, че Нетаняху ще присъства и ще направи обръщение към Общото събрание, и добави, че „ако някой трябва да бъде арестуван, това е Мамдани.“ Генералният консул на Израел Офир Акунис определи, че кметът „няма никакви правомощия“ за такава стъпка и по-добре да се заеме с управата на града. Президентът Доналд Тръмп още по-рано нарече заканите за арест „неуместни“ – знак, че всеки опит на полицията в Ню Йорк да задържи Нетаняху би се сблъскал челно с федералните власти.

Трудните отношения с Израел белязаха и досегашните месеци на Мамдани начело на града. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност извън Израел, а позицията на кмета към израелската държава и войната в Газа беше сред най-оспорваните теми в кампанията му; произраелски организации в града нееднократно се обявиха срещу него. Обещанието за арест на Нетаняху беше един от най-острите изрази на тази линия – и остава такъв сега, когато Мамдани държи реалната, макар и тясно очертана, власт на кмет.

Самият Нетаняху даде да се разбере, че няма да се откаже от пътуването. Израелският премиер заяви, че планира да се изкаже пред Общото събрание през септември; официално потвърждение за визитата засега няма, но израелската страна вече я представя като решена.

Дали Мамдани изобщо ще стигне до заповед към полицията, остава отворен въпрос – по думите му всичко опира до това какво ще му отговорят юристите на кметството. Очертаният дотук отговор сочи в обратната посока. Засега в „активния разговор“ има повече политически сигнал, отколкото реален правен механизъм: заявена позиция, която самият град, щатът и федералната власт описват като невъзможна.

Кметът на Ню Йорк щял да арестува Нетаняху, Саар му се присмива.

🇮🇱⚔️🇺🇸 Израелският министър на външните работи Гидеон Саар се е изсмял на заплахата, отправена от новоизбрания кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани, обещал да арестува премиера Бенямин Нетаняху, ако той стъпи в Ню Йорк. Това става ясно от негово ексклузивно интервю за New York Post.

Израелският топ дипломат заяви пред вестника, че подобна заплаха дори не е вземана под внимание при планиране на пътуванията на Нетаняху.

„Не искам да влизам в правен спор с новоизбрания кмет на Ню Йорк, но ще кажа единствено онова, което самият премиер вече заяви – той ще дойде в Ню Йорк“, заяви Саар. Той изрази надеждата си, че в бъдеще има време за „конструктивен диалог“, макар да признава, че остава скептичен относно това, поради острата критика на Мамдани към страната му.

В същото интервю външният министър остро разкритикува отказа на Хамас да се разоръжи и да сдаде оръжията си в съответствие с подкрепяния от САЩ мирен план за Газа.

„Ако прочетете публичното изявление, направено този уикенд, то съвсем не показва, че наистина е ангажиран с мирния план и с изискванията му за следващия етап“, обясни Саар.

„Ще предоставим справедлив шанс, за да видим дали можем да накараме Хамас да се разоръжи и да демилитаризираме Газа в рамките на плана“, добави той пред New York Post. „Ако не успеем – ще го направим сами.“