Петиция на близки от 11 септември иска Мамдани далече от Граунд Зиро

🇺🇸🕯️ Над 300 близки и роднини на загинали при атентатите от 11 септември 2001 г. подписаха петиция с настояване кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани да не бъде допускан до церемонията за 25 години от атаките на мястото на някогашните Кули близнаци. Публикувана в Change.org и споделена първо от New York Post, петицията се появи в края на юли, около шест седмици преди възпоменанието.

Инициативата е водена от Джовани Галанте, чиято съпруга Грейс Катрин Галанте е сред близо 3000 жертви в Кулите. Тя определя Мамдани като „нежелан гост“ и настоява той да остане извън мемориалния площад, където всяка година близките четат на глас имената на загиналите. До края на първата седмица петицията е събрала над 2000 подписа. От общия брой, по думите на организаторите, най-малко 300 са на потвърдени роднини на жертвите. Числата остават по собствената им преценка и не са независимо потвърдени. Темата придоби широка гласност благодарение на консервативни издания, които я подхванаха след публикацията в New York Post.

Възраженията са свързани с публични позиции и действия на кмета – негови изказвания, назначения и контакти. Организаторите изтъкват отказа му ясно и недвусмислено да осъди лозунга „globalize the intifada“, подкрепата и назначенията на лица, обвинявани в омаловажаване на атентатите и защита на извършители на тероризъм, както и приписвано му твърдение, че САЩ радикализират Анвар ал-Аулаки – американския проповедник, свързан с похитителите от 11 септември и по-късно водеща фигура в „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

„Възражението ни е основава на публичната му история – на неспособността му смислено да признае ужаса от онзи ден, както и на това, че назначава, подкрепя или е свързан с хора, които са омаловажавали 11 септември, защитавали са терористи или дори са внушавали, че Америка си е заслужила нападенията“, гласи текстът на Галанте.

Самата фраза, около която се върти голяма част от спора, се тълкува коренно различно от двете страни:

За еврейските организации като Антидефамационната лига (ADL) и Американския еврейски комитет (AJC) думата „интифада“ се свързва преди всичко с насилието от Втората палестинска интифада. Според тях призивът за нейното „глобализиране“ е директно подстрекаване към насилие срещу израелски граждани, евреи и еврейски институции по света.

За защитниците на израза той е израз на палестинския стремеж към свобода и равенство. Те напомнят, че арабската дума буквално означава „отърсване“ или „борба“ и съдържа в себе си както насилствени, така и ненасилствени форми на съпротива.

Именно това двусмислие e в основата на обвиненията срещу кмета.

По отношение на самата фраза позицията на Мамдани претърпя промяна по време на кампанията си през 2025 г. Първоначално той отказваше да я осъди с аргумента, че не иска да „цензурира езика“, определяйки подобен подход с тези на президента Доналд Тръмп. Той посочваше също, че „интифада“ означава „борба“ и се използва дори от Мемориала на Холокоста при превода на арабски за Въстанието във Варшавското гето. Под натиск от еврейски организации, бизнес среди и съпартийци той по-късно омекоти риториката си. Мамдани заяви, че самият той няма да използва израза и ще призове съюзниците си да се откажат от него, а според участници в закрита среща с над 100 бизнес лидери е казал: „Чух от евреи нюйоркчани, че тази фраза събужда съвсем реален страх.“ Критиците му обаче продължават да смятат, че той така и не е отправил пряко и еднозначно осъждане. Твърдението за ал-Аулаки също идва от неговите критици; кметът не е потвърждавал публично подобна формула в цитирания вид.

Спорът за възпоменанието възниква на фона на обтегнати отношения между Мамдани и част от еврейската общност в града. Кметът последователно определя действията на Израел в Газа като „геноцид“ и твърди, че с подкрепата си САЩ го „субсидират“. Той подкрепя движението за бойкот, дезинвестиции и санкции (BDS) още от студентските си години като съосновател на клона на „Студенти за справедливост в Палестина“ в колежа „Боудън“. Освен това отказва да признае Израел за еврейска държава и обещаваше да разпореди арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху при евентуално негово посещение в града – правомощие, с каквото всъщност не разполага. През 2026 г. ADL стартира инициатива за наблюдение на публичните му изказвания, а според данни от проучване над две трети от американските евреи възприемат Мамдани като антиизраелски и антисемитски настроен. Самият той отрича обвиненията и оспорва работната дефиниция за антисемитизъм, използвана от критиците му.

Кабинетът на кмета отхвърли искането в петицията. Говорителят Джереми Едуардс потвърди, че Мамдани възнамерява да присъства: „Кметът Мамдани с гордост ще почете семействата, оцелелите и спасителите от първа линия, чийто живот беше белязан завинаги от тези опустошителни нападения. Той ще застане рамо до рамо с тях на възпоменанието тази година, за да потвърди, че никога няма да забравим онзи скръбен ден, изживян от всички нас, които наричаме този град свой дом.“

Националният мемориал и музей „11 септември“ – частната организация с идеална цел, която организира церемонията – се дистанцира от спора. Неин говорител подчерта, че институцията „съзнателно се стреми да запази възпоменанието далеч от политиката, тъй като паметта за загиналите на 11 септември никога не бива да се превръща в партиен въпрос“. По установения протокол официални лица присъстват единствено за да отдадат почит – без да държат речи и без да участват в програмата, независимо от политическата си принадлежност. Имената се четат от близките на жертвите, често от деца, които никога не са познавали загиналите си роднини. През годините на мемориалния площад като мълчаливи опечалени са стояли един до друг действащи и бивши президенти, губернатори и кметове – от Джордж Буш и Барак Обама до Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и предшественика на Мамдани – Ерик Адамс.

Именно този протокол oчертава разликата между исканията на петицията и организацията на събитието. Церемонията не предвижда процедура, по която близките да отстранят действащ кмет, дошъл да отдаде почит заедно с останалите официални лица. В същото време Мемориалът вече заяви, че държи събитието извън политиката и приема представителите на властта без оглед на тяхната партийна принадлежност. При тези две обстоятелства и при обявеното намерение на Мамдани да присъства, петицията остава символ на несъгласие – начин близките да заявят позицията си публично.

Конфликтът се разгаря през първата година от един исторически мандат. 34-годишният Мамдани встъпи в длъжност на 1 януари 2026 г. Той е 112-ият кмет на Ню Йорк, първият мюсюлманин и първият американец от южноазиатски произход начело на града. Демократичен социалист и бивш щатски депутат, той се издигна от политически аутсайдер до победител срещу Андрю Куомо през ноември 2025 г. Възпоменанието за 11 септември, замислено като надпартиен момент, се оказва сред първите големи публични поводи, при които напрежението около мандата му – от отношението към Израел и антисемитизма до символиката на самия град след атентатите – излиза на преден план.