Естонският външен министър: Европа се нуждае от гаранциите за сигурност, които само Украйна може да даде.

🇪🇪🛡️🇺🇦 Дискусиите за колективната сигурност на Европа все по-често се насочват към Украйна и нейната роля не само като получател на гаранции за сигурност, но и като  активен сътрудник в регионалната отбрана, заяви външният министър на Естония.

Топ дипломатът на прибалтийската страна Маргус Цахкна заяви, че интеграцията на Украйна в Европейския съюз и НАТО ще послужи като гаранция за сигурността на целия континент.

„НАТО не значи само предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна, но и фактът, че регионът се нуждае от гаранции за сигурност от страна на Украйна, тъй като в момента тя е най-голямата, най-ефективната и най-опитната военна сила в нашия регион“, каза Цахкна.

Той определи настоящият момент като „исторически“ във връзка с напредъка на интеграцията в западни институции и посоочи, че подобен ход би укрепил както Украйна, така и широката архитектура за сигурността на Стария континент. Той също така предупреди срещу оставянето на Украйна в геополитическа „сива зона“, тъй като това би позволило на Русия да продължи своята агресия.

„Тези сиви зони, неутрални държави или буферни зони, както и да ги наречем, са просто зелена светлина за Путин да продължи агресията срещу Европа“, категоричен е Цахкна.

Естонският министър допълни, че Украйна не само защитава собствения си суверенитет, но и купува време на Европа да възстанови и адаптира своята рамка за сигурност. Изказванията идват на фона на продължаващите разговори относно бъдещо членство на Украйна в ЕС и НАТО, както и на дебатите за дългосрочните гаранции за сигурност.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев се стреми да бъде готов за присъединяване към ЕС до 2027 г. и в същото време отправи призив към Брюксел да посочи ясна дата за приемане. Въпреки това съвсем наскоро комисарят на ЕС по разширяването Марта Кос заяви, че членството до 1 януари 2027 г. е непостижимо, като се позова на необходимостта както от прекратяване на огъня, така и от допълнителни реформи в бъде.

Естонски политици критикуват Меркел за коментари относно руската война срещу Украйна

🇪🇪🇩🇪 Естонски политици отправиха остри крити към скорошно изказване, направено от дългогодишния германски канцлер Ангела Меркел относно причините за руската инвазия в Украйна, съобщи Радио Свобода на 6 октомври.

Бившият канцлер намекна, че прекратяването на мирните преговори с руския президент Владимир Путин е повлияно от позициите на Полша и страните от Прибалтика, наред с други фактори.

Председателят на комисията по външна политика Марко Михкелсон нарече думите на Меркел „нова и за съжаление много ниска точка от Ангела Меркел: да обвинява балтийските държави и Полша за предизвикването на руската имперска война“.

„За съжаление това хвърля сянка върху целия ѝ мандат като канцлер на Германия. Дори няма да започвам за Северен поток тук“, добави той.

По-късно естонският външен министър Маргус Цахкна реагира, без лично да спомене Меркел, че има само една причина за руската война срещу Украйна: отказът на Москва да приеме края на Съветския съюз и нейните трайни имперски амбиции.

„Само Русия е виновна за тази агресия“, подчерта Цахкна.

Меркел направи изявленията в интервю за унгарското издание Partizán, където разказа, че към края на своя мандат е поискала да създаде нов формат за преки разговори между Европейския съюз и Путин, тъй като е „почувствала, че вече не взима сериозно Минските споразумения“.

„Затова исках нов формат, където да преговаряме директно с Путин като Европейски съюз. Някои не подкрепиха това, най-вече балтийските държави, но и Полша беше против, защото се опасяваше, че няма да можем да изработим обща политика спрямо Русия“, каза Меркел.

Медиите тълкуваха коментарите на Меркел като частично обвинение срещу Полша и балтийските държави за цялостното нахлуване.