Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Пет водещи кюрдски групировки обявиха създаването на единен фронт в Иран.

🇮🇷🇮🇶 Пет водещи групировки на иранските кюрди обявиха създаването на единен фронт срещу режима в страната на съвместна пресконференция, снимки от която бяха публикувани в социалните мрежи днес.

Този ход е доказателство за засиленото партньорство между фракциите, които в миналото създадоха „център за диалог“, в рамките на който да обсъждат общи действия срещу режима на Ислямската република.

В коалицията влизат:

• Демократическа партия на Ирански Кюрдистан (PDKI)
• Партия за свободен живот на Кюрдистан (PJAK)
• Партия на свободата на Кюрдистан (PAK)
• Партия „Комала“ на Кюрдистан (ръководена от Реза Кааби)
• организация „Хабат“

„Комала“ разполага с три крила, две от които остават извън списъка, което не е изненада, тъй като двете фракции не участваха и в предните инициативи на центъра за диалог. Снимките от събитието потвърждават присъствието на петима лидери, които представляват основните движения в новия съюз.

Сред присъстващите бяха няколко емблематични иранско-кюрдски лидери с дълги години опит. Ръководителят на PDKI Мустафа Хиджри представляваше лично своята група. Хиджри е ключова фигура в кюрдската политика. Една от петте групи беше представена на срещата от жена. PJAK е ляво ориентирана организация, разпределяща често лидерските роли между мъже и жени и разполагаща с голям брой жени бойци в редиците си.

Четиримата кюрдски лидери мъже бяха облечени в традиционни кюрдски носии, включващи характерните пояси. Ръководителят на PAK Хюсеин Язданпана беше в зелено облекло с маслинов нюанс, напомнящ военна униформа. Язданпана е добре познато име в кюрдските среди – той и групата му се биха срещу Ислямска държава рамо до рамо с Пешмера, въоръжените сили на Иракски Кюрдистан.

PAK държеше фронтовите линии западно от Киркук и в Башика, с изглед към равнините на Ниневия. Нейните бойци изиграха решаваща роля при офанзивата за прочистване на региона от ДАЕШ, доказвайки се като дисциплинирана бойна сила с ценен опит. Във войната срещу терористичната групировка Язданпана заяви пред The Jerusalem Post, че режимът в Техеран и подкрепяните от него иракски милиции представляват сериозна заплаха.

Според платформата Rohelat.Info, новото обединение носи името „Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан“. Преди седмица същият източник посочи, че „иранско-кюрдският политически пейзаж минава през значителна структурна еволюция, а основните партии се стремят да трансформират консултативния „център за диалог“ в стабилна и единна платформа за сътрудничество“.

„Тази инициатива цели да разшири обхвата на партньорството, гарантирайки, че партиите могат да упражняват максимално влияние и да поддържат оперативна готовност за всяка потенциална политическа промяна в Ирански Кюрдистан“, отбелязва Rohelat.Info.

Новата коалиция надгражда този процес, полагайки усилия за политическо единство и по-добра координация. Тя заяви подкрепа за демокрацията, справедливостта и правото на самоопределение. След месеци преговори се взе решение, че формирането на такъв съюз е наложително, особено след протестите в края на декември и началото на януари, които бяха потушени от Техеран с цената на десетки хиляди невинни жертви, сред които кюрди.

В новото съвместно изявление на партиите се посочва, че са оставили различията в миналото и ще координират своите политически и медийни дейности. Разпространен е нов устав, в който се настоява за правото на кюрдско самоопределение и сътрудничество с други потиснати народи. Партиите декларират подкрепа за демокрацията и ангажимент за пълно равенство между мъжете и жените.

Освен това групите изразяват готовност за партньорство с други опозиционни сили в Иран и планират създаване на единна организация, отговаряща за външните и международни отношения. Програмата им включва и точки за организиране и администриране на „освободени зони“, което загатва за очаквания за бъдещи териториални придобивки.

Кюрдите, често определяни като най-голямата етническа група в света без собствена държава (наброяваща 30-45 милиона души), съставляват една от най-значимите малцинствени групи в Иран с численост от 8-10 милиона души (около 10% от населението). Концентрирани най-вече в провинциите на северозапад, известни под името Ирански Кюрдистан (Рожхелат), те притежават силно изразена идентичност, базирана на кюрдския език и преобладаващо сунитското изповедание, което ги поставя в двойна периферна позиция спрямо официалния шиитски и персийски център в Техеран.

Историческият им стремеж към автономия датира от краткотрайната Република Махабад (1946 г.), а в текущия век регионът се превърна в епицентър на съпротивата. Именно от кюрдските райони тръгнаха масовите протести под наслова „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. след смъртта на Махса Амини. Тази политическа активност превръща кюрдските територии в зона на постоянна милитаризация от страна на Революционната гвардия (IRGC), тълкуваща техните стремежи за самоопределение като екзистенциална заплаха за териториалната цялост на страната.

Нарастващо напрежение между иракската армия и Пешмерга заради нефтеното находище Камбар

Бойци от въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, известно като „Пешмерга“ и военнослужещи от звеното за бързо реагиране на Иракската армия (вдясно).📸 Снимка: Safin Hamed, Ahmad Al-Rubaye/AFP

🇮🇶 Иракската армия провежда подготовка за поемането на контрол върху нефтеното находище „Камбар“, разположено в спорния район в близост до границата между провинциите Дияла и Сулеймания, които в момента са под контрола на Пешмерга.

Според репортаж на местния телевизионен канал „Ал-Ахд“, напрежение и безредици са ескалирали около нефтеното находище Камбар, намиращо се между Дияла и Сулеймания в район, известен като село Дуанза Имам.

Съобщава се, че част от иракската армия е пристигнала в района и води подготовка за поемане на федерален контрол над стратегическия обект. Ръководството на Пешмерга разглежда подобен ход като провокация и предупредиха, че може да предизвика криза.

Източници посочиха, че районът в момента е под контрола на сили, близки до Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK). На фона на опасността от нови сблъсъци в един от най-спорните райони на федералното и регионалното правителство, местните жители изразиха тревога относно неотдавнашната необичайна военна активност, включително присъствието на неразпознати войски.

Според политически източници, запознати със ситуацията, прогнозират, че в следващите няколко дни кризата може да ескалира, в случай че Багдад и Ербил не извършват координирани стъпки за деескалация на напрежението и осуетяване на въоръжен конфликт, което поражда опасенията от по-широката заплаха за стабилността на спорната граница между Дияла и Сулеймания.

Обединението на Пешмерга навлиза във финална фаза, предстои завършване до края на годината

🇮🇶 Дългоочакваното обединение на силите Пешмерга в Иракски Кюрдистан e в последната си фаза и се очаква да приключи до края на годината, заяви Бабакир Зебари, съветник на председателството на региона и бивш началник на щаба на иракската армия пред Rudaw. Усилията са съсредоточени над формирането на последната от 11-те планирани бригади, като десет вече са създадени.

„Работим по унификацията на силите и формирането на бригади. Досега са сформирани десет бригади. Сега сме на последната, а процесът ще приключи тази година. Всички сили ще бъдат унифицирани“, подчерта Зебари.

Тази стъпка представлява важен напредък към консолидирането на всички части на Пешмерга под Министерството на въпросите на Пешмерга. Усилията включват интеграцията в единна командна верига на мощните сили от Отдел 70 и 80, свързани с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) и Кюрдската демократична партия (KDP). Заедно тези две формирования съставляват повечето от силите Пешмерга, наброяващи над 100 000 войници.

Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG) преследва унификацията на военните си сили от години, целяща да създаде професионална, деполитизирана национална сила, свободна от партиен контрол.

Инициативата е получила постоянна подкрепа от международни съюзници на Ирак, включително САЩ и ръководената от тях глобална коалиция за борба с Ислямска държава. През януари 2025 г. подсекретар на министерството на Пешмерга Абдулхалик Бабири заяви, че подкрепата от коалицията – включително логистична, оборудване и финансова помощ – е постоянна. Вашингтон обеща да продължи подкрепата си до 2026 г.

Въпреки постоянната международна подкрепа, процесът на унификация е срещал множество пречки. Между 2010 и 2013 г. приблизително 42 000 пешмерги от Отдел 70 и Отдел 80 бяха обединени и бяха формирани 14 бригади. Въпреки това напредъкът беше възпрепятстван от вътрешни политически напрежения и избухването на войната срещу Ислямска държава през 2014 г.

Подновен тласък дойде през 2018 г. с обявяването на план за реформи от 35 точки за унификация, разработен в сътрудничество с международни партньори.

По-скоро, през декември, министерството на Пешмерга разкри планове за създаване на два командни центъра за операции, които да контролират 11-те бригади. Тези усилия имат за цел да подобрят командването и контрола, да стандартизират обучението и да подобрят оперативната ефективност.

В допълнение, в края на април беше стартирана инициатива за дигитализиране на здравните данни за силите Пешмерга, финансирана от базираната в САЩ НПО Spirit of America, като част от по-широките усилия за професионализиране и деполитизиране на силите.