Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)