Израел отговори на Абдула II с решението на Йордания от 1988 г.

🇮🇱🇺🇳🇯🇴 Министерството на външните работи на Израел отговори на речта на йорданския крал Абдула II пред Общото събрание на ООН, припомняйки решение на Йордания преди 38 години, с което всички жители на Западния бряг бяха едностранно лишени от своето гражданство. Според ведомството така кралството е нарушило международното право, на което сега се позовава.

Публикацията започва с думите: „Особено забавно е да чуем краля на Йордания да говори така страстно за международно право и правата на палестинците в Юдея и Самария“ – израелското название за Западния бряг. Завършва с ироничното: „Разкажете ни още за международното право“.

Поводът е речта на Абдула II в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 22 септември. Отделна част от нея той посвети на Западния бряг. Според него постепенното разширяване на израелския контрол там е придобило много по-агресивен характер, а за действия, които той определя като нарушения израелските власти използват смекчаващи определения. По думите му събарянето на палестински домове за разширяване на незаконни селища не е прилагане на закона, а „принудително преместване“. Той описа присвояването на окупирана територия като „фактическа анексия“, а мрежата от контролно-пропускателни пунктове – като „система на подчинение“. Абдула II попита и дали бездействието на военнослужещи, докато заселници нападат палестинци, е „поведение на демократична държава, управлявана от закона“. Основният му въпрос беше: „Ако международното право може да бъде игнорирано десетилетия, тогава колко струва това право?“

Публикацията на израелското външно министерство не разглежда тези обвинения и не обсъжда селищата, събарянето на домове, насилието на заселници и регистрацията на земя. Вместо това ведомството насочва вниманието към решенията на Аман от лятото на 1988 г.

Обвинението се отнася до спирането на правните и административните връзки между Йордания и Западния бряг. На 30 юли 1988 г. крал Хюсеин разпуска долната камара на йорданския парламент, където половината места се полагат на представители на Западния бряг. На следващия ден, 31 юли, той прави обръщение към нацията, в което обявява прекъсването на връзките с територията, която Йордания е анексирала през 1950 г. и над която губи контрол във войната от 1967 г.

Инструкциите за изпълнение на решението определят като палестинци, а не като йорданци, всички, които към 31 юли 1988 г. живеят на Западния бряг. Постоянните им паспорти са заменени с временни, валидни две години, без национален номер. Този номер удостоверява йорданско гражданство; временният паспорт служи като документ за пътуване, но не удостоверява гражданство. Според оценка на базираната в Бейрут организация за правни изследвания Legal Agenda така около 1 млн души са оставени без гражданство под израелска окупация. В обръщението си Хюсеин обявява и спирането на програма за развитие на Западния бряг на стойност 1,3 млрд. долара.

Израелското обвинение обаче не посочва мотива, с който Хюсеин обосновава решението си. През 1974 г. срещата на върха на Арабската лига в Рабат признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен законен представител на палестинския народ. В обръщението си кралят заявява, че Йордания „уважава желанието на ООП, единствения законен представител на палестинския народ, да се отдели от нас като независима палестинска държава“. Решението е оповестено в разгара на първата интифада – палестинското въстание срещу израелската окупация. Хюсеин го представя като стъпка в подкрепа на бъдеща палестинска държава.

В същата реч кралят уверява гражданите от палестински произход, които живеят на източния бряг на река Йордан, че запазват „пълните права на гражданството“. Формулировката на израелското министерство, че паспортите са били „конфискувани или неподновени“, също не описва целия механизъм: инструкциите от 1988 г. предвиждат замяната им с двегодишни временни паспорти. Тази възможност за пътуване обаче не означава запазване на гражданството.

Критики към йорданската практика има и извън израелските официални изявления. В доклада „Отново без гражданство“ от февруари 2010 г. Human Rights Watch описва отнемане на гражданство, което определя като произволно и „без ясно основание в закона“. Организацията се позовава на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че никой не може да бъде произволно лишен от гражданството си.

Докладът разглежда и случаи след 1988 г. Инструкциите не уреждат изрично положението на йорданците от палестински произход, които тогава живеят извън кралството и извън Западния бряг. Според Human Rights Watch тази неяснота позволява на служителите да отнемат националния номер „по хаотичен и произволен начин“. Само в периода 2004-2008 г. повече от 2700 души губят своето гражданство.

Human Rights Watch цитира официалното обяснение на Йордания: не иска да улеснява обезлюдяването на Западния бряг от палестинци. Организацията допуска и друг възможен мотив – желанието на властите да прекратят гражданството на стотици хиляди души с перспективата те да бъдат върнати на Западния бряг или в Израел при бъдещо уреждане на бежанския въпрос.

Описаната от Legal Agenda съдебна практика разграничава прилагането на инструкциите от разширяването им извън определения обхват. Тя се позова на решение № 129 от 1998 г. на Висшия съд на справедливостта – административната съдебна инстанция на кралството. В него съдът приема отнемането на гражданство за законно, тъй като в досието на жалбоподателя като местоживеене е посочен Витлеем, а паспортът му носи печат за „зелена карта“ за преминаване по мостовете над река Йордан.

По данни на Legal Agenda в други дела съдът отменя решения за отнемане на гражданство, когато дадените инструкции не се отнасят за засегнатото лице. В такива случаи приема за незаконни замяната на постоянен паспорт с временен и заличаването на националния номер с довода, че лицето е палестински гражданин. В цитираните решения съдът прилага инструкциите, но ограничава разширяването на техния обхват. Това все пак не решава въпроса за съответствието на йорданската практика с международното право.

Публичната размяна на остри реплики е между две страни, които имат мирен договор от 1994 г. но включва иронично обръщение на израелско ведомство към йорданския държавен глава. В речта си Абдула II нарече експанзионизма на израелското правителство „регионална заплаха“. Той предупреди, че всяка заплаха за северната граница на Йордания или за водната ѝ сигурност е заплаха за националната сигурност. Според него, когато става дума за Израел, резолюциите „свършват там, където започват: на хартия“.

Отговорът на министерството не коментира и представената от краля карта на селищата, нито твърдението му, че в ивицата Газа са убити поне 300 палестински деца през първите 300 дни от примирието. Вместо да разгледа тези сведения, ведомството поставя под въпрос основанията на йорданския монарх да отправя критики.

Обвинението за 1988 г. и твърденията на краля засягат различни периоди и различни действия. Решението на Абдула II се отнася до гражданството на хора, които дотогава счита за свои граждани. Обвиненията от 2026 г. за Западния бряг засягат земята, домовете и свободата на движение на хора под израелски военен контрол. Евентуално установено нарушение от страна на Йордания не решава въпроса за законността на израелските действия.

В този смисъл публикацията оспорва последователността на критикуващия, без да отговаря по същество на отправените от него критики. В същото време позоваването на международно право не освобождава Аман от отговорност за собствената му практика, която Human Rights Watch определя като произволно лишаване от гражданство.