Първата среща Зеленски–Такаичи опря до японските правила за износ на оръжие

🇺🇦🤝🇯🇵 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че японските технологии за ПВО могат да помогнат на страната му да премине зимата, а японският премиер Санае Такаичи обеща подкрепата за Киев да продължи и санкциите срещу Руската федерация да останат в сила. Двамата се срещнаха на 22 септември в седалището на ООН в Ню Йорк – за първи път, от встъпването на Такаичи на власт през октомври 2025 г. Конкретна договореност за доставка на японски ракети за ПВО не е обявена.

Зеленски благодари за енергийната помощ, санкционните решения и хуманитарните проекти. В официално съобщение той посочи, че Япония разполага с напреднали технологии за защита на живота, особено в ПВО, които биха помогнали на Украйна през предстоящата зима, ако Русия отново отхвърли мирните преговори. Такаичи увери Зеленски, че „Япония ще бъде до Украйна“ и „тази политика няма да се промени“ и подчерта нуждата от обединена подкрепа за Киев в името на справедлив и траен мир. Зеленски я покани да посети Киев.

Същата покана беше отправена и седмица по-рано. На 15 септември председателят на долната камара на японския парламент Ейсуке Мори посети Киев начело на делегация. Зеленски описа визитата като израз на уважение в дни на постоянни руски атаки и отбеляза, че Украйна винаги ще се радва да посрещне Такаичи. Тогава също бяха обсъдени енергийната подкрепа преди зимата и японското участие в PURL – механизма, по който партньорски държави финансират американско въоръжение и оборудване за Украйна.

Киев търси сътрудничество в технологиите за безпилотни системи и борба с руските дронове, а също така способности да получи прехващачи за попълване на изтънелите си запаси. Интересът е взаимен: японското правителство се интересува преди всичко от морските безпилотни системи, с които Украйна натрупа боен опит. Общото изказване на Зеленски за японски технологии за ПВО обаче не уточнява какви системи или форми на сътрудничество са били обсъдени в Ню Йорк.

Потенциалните доставки зависят от частично облекчените правила за износ на японската държава. На 21 април 2026 г. кабинетът на Такаичи ревизира Трите принципа за трансфер на отбранително оборудване и технологии и правилата за тяхното прилагане. Промените разшириха съществено възможностите за износ на въоръжение в рамките на режим, чиито ограничения датират от 1967 г. Това обаче не означава общо разрешение за оръжейни доставки към Украйна.

За готовото въоръжение остава принципното ограничение за износ към държави, в които се водят военни действия. Изключения са възможни при особени обстоятелства, свързани с японската сигурност. Режимът разграничава такива доставки от трансфера на компоненти, небойно оборудване и определени форми на съвместно или лицензно производство.

Друга предпоставка по общия ред за износ на готово оръжие е международно споразумение с държавата получател. Данни от юли показват, че 17 държави имат подписани споразумения с Япония за трансфер на военно оборудване и технологии. Украйна не е сред тях. Още през февруари заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Игор Жовква заяви, че работата по такъв документ вече се намира на финален етап. Той го определи като ключов за съвместното производство и разполагането им в Украйна. Подписването му обаче не е обявено в представените сведения.

Скоро след ревизията на ограниченията през април украинският посланик в Токио Юрий Лутовинов я оцени по-предпазливо: „Това ни позволява да разговаряме. Теоретично е много голяма крачка напред.“ По същото време обаче японското министерство на външните работи подчерта, че засега страната няма намерение да предоставя оръжие.

Япония вече е сред участниците в PURL, но ограничава вида на финансираните доставки. На 30 май 2026 г. тя се включи с вноска от 14,7 млн. долара, предназначена изрично за небойно оборудване – радари и лични предпазни средства. Според цитираните данни през механизма минават около 95% от доставяните на Киев ракети за Patriot, а общият обем на вноските от 29 страни надхвърля 6,7 млрд. долара. Следователно Токио подпомага украинската отбрана, но не финансира ракетите, от които тя изпитва недостиг.

Финансовият принос на Япония извън военната област е значителен. Бюджетната подкрепа за Украйна след февруари 2022 г. надхвърля 9,8 млрд. долара. Само от началото на 2026 г. по проекти на Световната банка са преведени 850 млн. долара. Ангажиментът по ERA – механизма за заеми за Украйна, чието обслужване се покрива с приходи от замразени руски държавни активи – възлиза на над 3 млрд. долара. От него около 1,8 млрд. долара вече са постъпили в украинския бюджет.

Япония произвежда и ракети PAC-3 за системите Patriot. Mitsubishi Heavy Industries ги изработва по лиценз на Lockheed Martin, а посочваният производствен обем е около 30 годишно. Предвижда се той да се удвои след преодоляване на ограниченията в доставките на самонасочващи глави от Boeing – развитие, очаквано от 2027 г. нататък.

През ноември 2025 г. Япония изнесе за първи път такива ракети за САЩ при изричното условие да останат под техен контрол и да не бъдат предавани на трета страна. Доставките на Украйна бяха от американските запаси, а не пряко предоставяне на японските ракети.

Искането на Украйна отразява недостига на прехващачи спрямо интензивните руски удари. По думите на Зеленски през 2026 г. страната разполага с два пъти и половина по-малко прехващачи, отколкото година по-рано, докато Русия изстрелва месечно двойно повече балистични ракети. През август той заяви, че 5% от американския запас от ракети за Patriot биха били достатъчни, за да може Украйна да премине зимата.

На 22 септември в Ню Йорк Зеленски обсъди и друг възможен отговор на този недостиг. На срещата си с Доналд Тръмп той постави въпроса за лицензно производство на прехващачи за Patriot в Украйна, а след разговора заяви, че американският президент гледа положително на идеята. Японският опит показва, че такива ракети вече се произвеждат по лиценз и извън САЩ. Това обаче само по себе си не означава, че е договорено японско участие в евентуално украинско производство.

Основата на двустранното сътрудничество беше положена с подписването на споразумение за подкрепа и сътрудничество в сферата на сигурността през юни 2024 г. В същото време се влошиха рязко отношенията между Япония и Русия. След японските санкции заради нахлуването в Украйна Москва прекрати през март 2022 г. преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на Курилските острови и се оттегли от съвместните стопански проекти.

Разширяването на способностите за отбранително сътрудничество съвпада и с промени в самата Япония. Бялата книга по отбраната от 4 август 2026 г. посочва за първи път разходи над 9 трлн. йени и достигнат праг от 2% от БВП две години по-рано от предвиденото. Този курс среща и обществена съпротива. На 19 април, два дни преди ревизията на правилата за износ, над 30 000 души се събраха пред парламента в Токио срещу облекчаването на ограниченията за оръжейния износ и срещу конституционната ревизия.

Обещанието на Такаичи продължава вече установена политика на санкции, хуманитарна и енергийна помощ и сътрудничество по икономическата сигурност. Преминаването към доставки на прехващачи би изисквало допълнителни решения. Двустранното споразумение за трансфер би било важна стъпка, но няма автоматично да разреши износа на ракети за Украйна. Напредъкът ще се измерва и с конкретно одобрение, определени количества и срокове за доставка. Срещата в Ню Йорк очерта украинското искане, но неговото изпълнение засега остава открит въпрос.