Албанци протестираха пред ООН срещу присъдите на командирите от АОК

🇦🇱⚖️🇺🇸 Албанци от диаспората в САЩ се събраха вечерта на 22 септември край седалището на ООН в Ню Йорк с искане да бъдат освободени четиримата бивши командири на Армията за освобождение на Косово (АОК), които бяха осъдени шест дни по-рано в Хага за военни престъпления. Протестът на площад „Даг Хамаршелд“ беше организиран от платформата „Liria ka emër“ („Свободата има име“) по време на срещите на високо равнище в кулоарите на Общото събрание на ООН, които са събраха държавни и правителствени ръководители от цял свят.

Косовското издание Koha публикува кадри с плакатите на участници, които гласяха: „Справедливост, не политика“, „Освободете героите ни“, „Герои на войната и на мира“ и „Къде са престъпниците, избили 147 цивилни в Избица“. Броят на протестиращите остава неясен. Koha описва многолюдно събиране, докато други издания съобщават за десетки участници.

Присъдата беше произнесена на 16 септември от Специализираните състави за Косово – съд, създаден по законодателството на Косово, със седалище в Хага и международни съдии. Бившият президент Хашим Тачи и бившият председател на парламента Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18, а Реджеп Селими – 13. Съдът ги призна за виновни за произволно задържане на поне 385 души, изтезания на 303, жестоко отношение към 49 и убийството на 96 души.

Прокуратурата беше поискала по 45 години затвор за всеки един от четиримата. Тачи подаде оставка като президент през ноември 2020 г., за да се яви пред съда. Оттогава е задържан в Хага, като това време ще се приспадне от наказанието му.

По шестте обвинения за престъпления срещу човечеството четиримата бяха оправдани. Според съдиите обвинението не е доказало, че престъпленията са извършени в рамките на широкомащабно и систематично нападение срещу цивилни. Председателят на състава Чарлс Смит подчерта, че делото не разглежда доводи за легитимността на АОК или нейната цел – независимостта на Косово, а отговорността на конкретни хора. По думите му Тачи е използвал ръководната позиция и авторитета си, за да насърчава престъпления, които впоследствие не е разследвал.

Всички жертви, посочени в решението, са лица, които не са участвали в бойните действия. Обвинението включваше задържани в места за лишаване от свобода на АОК в Косово и съседна Албания и политически мотивирани убийства на сърби, албанци и роми. Съдът установи обща престъпна цел, насочена срещу хора, които АОК е смятала за врагове, сред които политически опоненти и обикновени цивилни, които са считани за сътрудници на противника или предатели. В процеса участваха 156 души с признат статут на жертви. Human Rights Watch определи присъдите като стъпка към справедливостта.

Лозунгите пред ООН поставят решението в по-широк спор за войната и отговорността за нейните жертви. Въпросът за Избица, където сръбските сили разстреляха албански цивилни през март 1999 г., насочва вниманието към престъпленията на другата страна. Съдът обаче изрично разграничи отговорността на подсъдимите от оценката за легитимността на АОК и нейните цели.

Престъпленията на сръбските сили в Косово бяха предмет на дела пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. През 2009 г. той осъди петима висши сръбски и югославски военни и политици за депортации и убийства на албанци. Отделните специализирани състави имат различен мандат. Създадени след доклад на Съвета на Европа от 2010 г. те разглеждат престъпления, приписвани на АОК. Това стои в основата на критиките в Косово, че съдът прилага едностранно правосъдие. Доказателствата, предоставени от Белград, допълнително подхранват обвиненията в пристрастност.

Протестът в Ню Йорк е част от вълна от демонстрации, започнала в деня на присъдата. В Прищина хиляди души следяха произнасянето на живо в очакване на оправдателно решение. След обявяването на присъдите част от тях отидоха пред правителствената сграда, хвърляха камъни и счупиха няколко прозореца. Пред съда в Хага имаше кратък сблъсък с нидерландската полиция. Оттогава в Косово се провеждат протести всяка вечер. Демонстрации имаше и във Виена, Мюнхен, Швейцария и Канада.

Присъдата оспориха и ръководителите на Косово и Албания. Косовският премиер Албин Курти я определи като „недопустима несправедливост“, която „без съмнение трябва да бъде отменена или поправена при обжалването“. Външният министър Глаук Конюфца я нарече „ужасна присъда за Косово, за освободителната ни война“. Президентът на Албания Байрам Бегай написа, че „за албанците никой и нищо не опетнява АОК“, а премиерът Еди Рама публикува графика с една дума: „Срам“.

Белград приветства присъдите, но оспорва оправдателната част и обхвата на делото. Вътрешният министър Ивица Дачич, лидер на Социалистическата партия, някога оглавявана от Слободан Милошевич, представи произнесените присъди като „ясно, макар и закъсняло потвърждение“ на тезата, че АОК е била „престъпна и терористична организация“. Оправдаването по обвиненията за престъпления срещу човечеството обаче той нарече „пряка обида към жертвите“.

Президентът Александър Вучич призова осъждането да не се посреща „с каквато и да е еуфория“ и изброи случаи със сръбски жертви, които решението не обхваща. Сред тях посочи убийствата на езерото Радонич, убийството на 22 сръбски цивилни в Клечка и на семейство Сутанович в Джаковица. По думите му съдът не е разглеждал случаите след 20 юни 1999 г., защото приема тази дата за край на въоръжения конфликт.

Вучич сравни западните реакции с осъждането от страна на западните държави на погребението с военни почести на Ратко Младич в Белград седмица по-рано. Ако Сърбия беше защитила по подобен начин своите обвиняеми, попита той, „колко резолюции и декларации щяха да приемат срещу страната ни в различни регионални, европейски и международни парламенти?“. Той повтори няколко пъти извода си: „Сърбите винаги ще бъдат престъпниците, а всички останали винаги ще бъдат освободителите, героите.“

Вучич пристигна в Ню Йорк за сесията на Общото събрание и говори от трибуната му на 23 септември, ден след протестите край сградата. Косово не е член на ООН и няма собствено място в Общото събрание като държава членка.

Реакциите на присъдите от двете страни придават противоположен политически смисъл на едно и също решение. За протестиращи и лидери в Прищина и Тирана те засягат пряко репутацията на освободителната война. За Белград тя потвърждава обвиненията срещу АОК, но не обхваща достатъчно престъпления срещу сърби. Самото решение установява отговорността на четирима души за конкретни престъпни деяния. То не представлява присъда над войната, нито разрешава спора за всички престъпления, останали извън делото.

ЕС и Обединеното кралство също подчертаха индивидуалния характер на отговорността. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос написа, че решението е въпрос на „индивидуална отговорност и справедливост за жертвите и техните семейства от всички общности в Косово“. Британският министър за Европа лорд Ууд предупреди, че изводите на съда се отнасят до конкретни хора и не бива да се използват за разпалване на напрежение между общностите в региона.

Четиримата могат да обжалват пред апелативния състав на същия съд. Срещу Тачи се води и второ дело – за възпрепятстване на правосъдието.

Официална подкрепа на косовското правителство за защитата при обжалването или натиск от Прищина и Тирана за промяна на съдебния мандат биха показали, че политическата съпротива срещу решенията се засилва. Ограничаването на протестите до дните около заседанията по жалбите би било признак за отслабване на уличната мобилизация. Засега лозунгите пред ООН показват колко тясно присъдите срещу бившите ръководители на АОК се свързват с оценката за самата война – въпрос, който съдът многократно и изрично поставя извън предмета на делото.

Ешафод в Исфахан засилва опасенията за публични екзекуции по делото „Алихани“

Амирхосеин Сафари и братовчедите му Алиреза и Аболфазл Сепахи бяха осъдени на смърт след техния арест по време на безпрецедентните протести срещу режима в Иран през януари.

Архивна снимка от подготовката за публична екзекуция в Иран

20-годишните близначки Таране Рахими (вляво) и Ромина Рахими (вдясно) също са заплашени от смъртна присъда заради участието си в протестите през януари в Исфахан.

🇮🇷 Метална площадка за екзекуции беше издигната на 27 юли на площад „Алихани“ в иранския град Исфахан, а семействата на трима от осъдените на смърт – Амирхосейн Сафари и Аболфазл Сепахи и Алиреза Сепахи – бяха извикани в централния затвор „Дастгерд“ за свиждане, което те възприемат като последно.

Според IranWire присъдите може да бъдат изпълнени още днес, 28 юли. Iran International докладва засилено присъствие на полиция и паравоенни от „Басидж“ около площада, а публикации на очевидци в социалните мрежи описват ограничен достъп до района. Иранската съдебна власт не е потвърдила публично нито дата, нито място за екзекуциите.

Разполагането на ешафод на градски площад е значим сигнал. Публичните екзекуции остават малък дял от общия брой смъртни присъди в Ислямската република, но имат несъразмерно силна политическа функция: превръщат наказанието в демонстрация на държавна власт. По данни на Iran Human Rights и Ensemble contre la peine de mort най-малко 11 от общо 1639 екзекуции през 2025 г. са били изпълнени пред публика. От своя страна HRANA отчита 10 публични екзекуции при по-висок общ брой от 1922. Фактът, че съоръжението беше издигнато именно на площада, дал името на делото, засилва опасенията, че режимът води подготовка не за поредното изпълнение на смъртна присъда, а за символичен акт на възмездие.

Делото и протестите от януари

Производството произтича от събитията на 8 януари 2026 г. – 10-ия ден от протестната вълна, започнала на 28 декември 2025 г. със стачка на търговци в Големия базар в Техеран след рязкото обезценяване на риала. Впоследствие протестите се превърнаха в най-сериозното движение срещу ислямския режим за цялото му съществуване от революцията през 1979 г.

На 8 и 9 януари силите за сигурност откриха безразборен по демонстранти в Исфахан и застреляха няколко жители на града. Държавните медии съобщиха, че при сблъсъците са загинали четирима бойци от „Басидж“ и специалните части – Хосейн Рамезани, Мохамад Хемати, Сеид Али Хошуеи и Валиола Сафари. След това властите задържаха най-малко 59 души.

Съдебният процес се проведе пред Първи състав на Революционния съд в Исфахан, ръководен от Мортеза Барати, с участието на съдия Мохамад Реза Таваколи и прокурора Мохамад Нахджавани. Според Hengaw делото е приключило в три заседания, всяко от които е продължило около час. Подсъдимите не са могли свободно да изберат защитници, а част от присъдите са основани на самопризнания, които обвиняемите настояват, че са били изтръгнати с изтезания. Заседанията срещу двамата Сепахи са били проведени по видеовръзка от затвора.

23-ма обвиняеми са получили присъди от 5-10 години затвор, а най-малко 12 получиха смъртни присъди, въпреки че точния им брой е обект на разминавания. HRANA, позовавайки се на защитник по делото, посочи 15 присъди на първа инстанция, 14 от които вече са потвърдени. Съдебната агенция „Мизан“ от своя страна посочи обвинителни актове срещу 16 души. Алиреза Сепахи е получил 4 смъртни присъди, докато Аболфазл Сепахи – 3.

Процедура, изолация и вече изпълнени присъди

След като Върховния съд потвърди смъртните присъди, делото беше върнато на службата за изпълнение на наказанията към Революционния съд в Исфахан. На 18 юли около 30 политически затворници, включително всички осъдени на смърт по делото, са били изведени от отделението си под предлог за среща със съдия. Връзката им с останалите затворници е прекъсната, докато лишените от свобода, останали в отделението, обявиха стачка. HRANA съобщава отделно, че Алиреза и Аболфазл Сепахи са били преместени в единични килии.

На 19 юли Ерфан Есфандиари и Гол Мохамад Мохамади бяха обесени – първите изпълнени присъди по това дело. „Мизан“ потвърди екзекуциите. Според различни източници Есфандиари е бил на 18 или 19 години, а Мохамади – афганистански гражданин – на 23 или 24 години.

Семейството на Есфандиари е чакало пред затвора до ранните часове на сутринта. След като близките са се прибрали, баща му е бил повикан обратно и принуден да подпише декларация, че синът му няма да бъде погребан в Исфахан и че няма да се организира публична траурна церемония. Тялото е било погребано в Буин Миандащ без присъствието на семейството.

Оспорена доказателствена основа

Доказателствата срещу двамата Сепахи са предмет на сериозни спорове. Източник, близък до семействата, твърди, че записи от камерите за видеонаблюдение и други материали ги поставят на друго място по време на инцидента, но съдът не ги е разгледал по същество. Други подсъдими, държани в затвора „Довлатабад“, са заявили, че са били принуждавани чрез натиск и изтезания да потвърдят присъствието на братовчедите на площада и да подпишат предварително подготвени показания.

Тези твърдения не са били независимо разследвани. Защитникът не е получил пълен достъп до делото и не му е било позволено да копира или фотографира присъдата. Това е ограничило възможността на защитата да провери приложените доказателства и оставило семействата без точна информация за формулировката на обвиненията.

Случаят има и своето директно семейно измерение. Майката на Алиреза Сепахи, Сомайе Афшар, излежава 5-годишна присъда по същото дело. За свиждането със сина и племенника си тя е преместена от женското отделение. При ареста на Алиреза на 10 януари силите за сигурност са открили огън при влизането в дома на семейството; следи от куршуми са останали по сградата и съседните постройки.

Други обвиняеми и моделът на наказателно преследване

Сред останалите осъдени е Шервин Багериан Джебели, навършил 18 години броени дни преди задържането си. Иранската държавна телевизия излъчи негови самопризнания седмица след ареста и преди началото на процеса. Според експерти на ООН той не разбира напълно обвинението „мохаребе“ – „вражда срещу Бог“ – което може да бъде наказано със смърт.

Друг красноречив пример е Алиреза Раеиси, чиято смъртна присъда първоначално е заменена с 20 години затвор, а по-късно възстановена и потвърдена от Върховния съд. Един от материалите, представени срещу него, е гласово съобщение, с което е поканил своя братовчед Рамин Раеиси да участва в протестите. Рамин изчезва на 9 януари, а 9 дни по-късно неговото семейство открива трупа му в моргата с 4 огнестрелни рани в гърдите.

Същият съдебен състав разглежда и второ дело, свързано със събитията от 8 януари. 16 души, сред които собственик на магазин, две близначки на 20-годишна възраст и техни близки, са обвинени в „мохаребе“ за предполагаемо производство на запалителни бутилки и за връзка със смъртта на полковника от Корпуса на стражите на ислямската революция Абас Камрани. Според „Радио Фарда“ прокуратурата не е повдигнала отделно обвинение за убийство и не е представила доказателства, които да свързват пряко подсъдимите с неговата смърт.

Международният натиск и неговите граници

На 23 юли Независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите за Иран отправи призив към Техеран незабавно да спре екзекуциите и да въведе мораториум върху смъртното наказание. На 27 юли 8 мандата на специалните процедури на ООН повториха призива и заявиха, че осъждането на 12 души на смърт в рамките на едно закрито производство, без ясно разграничаване на индивидуалната отговорност, не отговаря на международните стандарти за справедлив процес.

Държавният департамент на САЩ също поиска прекратяване на екзекуциите. До момента обаче международната реакция не е довела до видима промяна в съдебната или изпълнителната процедура. Това е съществено: Техеран традиционно оценява международния натиск не само по неговата политическа острота, но и по наличието на конкретна цена за продължаване на репресиите.

От индивидуално дело към по-широка кампания

Делото „Алихани“ е част от значително по-широка вълна на екзекуции по политически мотивирани обвинения. Центърът за човешки права в Иран е документирал най-малко 46 подобни екзекуции от 19 март насам, включително поне 23 на лица, задържани при януарските протести. Iran Human Rights отчита 24 екзекутирани демонстранти от същата протестна вълна. Само в „Дастгерд“ повече от 70 души очакват изпълнение на смъртни присъди, а десетки други протестиращи и политически затворници са изложени на непосредствен риск.

Темпото на производствата не е случайно. На 15 юли главният прокурор на Техеран Али Салехи съобщи, че по разпореждане на председателя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи делата, свързани с протестите и последвалите военни кампании, са приключени и внесени в съдилищата. Това предполага централизирано административно ускоряване на репресивния цикъл – от разследване и присъда до изпълнение.

Разполагането на ешафод на площад „Алихани“ следователно трябва да се разглежда не като изолиран местен епизод, а като потенциална промяна в начина, по който държавата използва смъртното наказание. Ако присъдите бъдат изпълнени публично, властите ще преминат от ограничени, предимно затворнически екзекуции към открито демонстративно наказание на място, превърнато в символ на протестното движение. Това би означавало, че целта вече не е единствено елиминиране на обвиняемите, а дисциплиниране на по-широка обществена аудитория чрез страх.