🇮🇱🇺🇳🇮🇷 Израелският посланик Дани Данон се опита да подари терминал за сателитен интернет Starlink на един от иранския дипломат в залата на Общото събрание на ООН. Малко преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху показа същото устройство от трибуната по време на своята реч.
„Искате ли да го вземете и отнесете в Техеран? Може да ви бъде много полезен в Иран. Обичаме иранския народ и се молим за смяна на режима там. Този ден ще дойде“, предлага Данон на английски. Дипломатът на Ислямската република не прие устройството, не каза нито дума и на моменти дори избягваше погледа му. Данон публикува видеото на своя профил в X с думите: „Иранският представител не поиска Starlink :(“. До сутринта на 25 септември видеото беше събрало над 1,6 млн. гледания.
Според Iran International, опозиционен канал на фарси със седалище в Лондон, иранският дипломат е Насер Асади, член на постоянната мисия на Ислямска република Иран в ООН. Два дни по-рано той е единственият ирански дипломат, останал в залата по време на речта на американския президент Доналд Тръмп, тъй като всички останали членове на делегацията излязоха в знак на протест. Iran International представя Асади като зет на Манучехр Мотаки, бивш външен министър в правителството на Махмуд Ахмадинежад, а сега депутат.
У дома присъствието му по време на речта на Тръмп разпали политически скандал. Потребителят Камран Фалахати го нарече „безчестен“, тъй като е останал да слуша „престъпника“ и „убиеца на водача мъченик“ – препратка към върховния лидер Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари, в първия ден на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел.
Депутатът Хосейнали Хаджи-Делигани, заместник-председател на парламентарна комисия за разглеждане на жалби срещу държавни органи, определи случилото се като „повод за срам и съжаление“. Той се закани, че депутатите ще използват „всички средства за надзор“, включително ще поискат вот на недоверие срещу външния министър Абас Арагчи.
„Мястото на Иран в зала като Общото събрание на ООН е нашият окоп. Ако трябва да напускаме този окоп заради грубите думи, враждебността и хулите на другите, значи не сме изпълнили дълга си“, заяви Есмаил Багаи, говорител на Министерство на външните работи, в защита на решението да остане в залата.
Твърдолинейното издание „Раджа нюз“ обвини Багаи, че си играе с думите, за да избегне отговорност, като попита защо тогава делегацията е напуснала залата, когато говори израелския премиер Бенямин Нетаняху. Полуофициалната агенция „Мехр“ публикува коментар под заглавие „Стол на пасивността и окоп, от който не се стреля“.
На 24 септември пред Общото събрание на ООН говори и самият Нетаняху. Той първо вдигна пейджър, за да напомни за операцията на Мосад по взривяване на хиляди пейджъри на членове на „Хизбула“ в Ливан и Сирия на 17 септември 2024 г. и след това показа антена за сателитен интернет на Starlink.
„Това е комуникационно устройство, Starlink, което позволява на хората да достигат до истината, да правят избор, да се ползват със свобода на мисълта и свобода на словото“, заяви той. Според Нетаняху режимът в Техеран харчи огромни суми за цензуриране на интернет.
След това се обърна към председателя на Общото събрание: „Г-н председател, ще оставя това устройство при вас, за да го дадете на иранската делегация. Когато неизбежно дезертират, и те ще могат свободно да разкажат своята история в социалните мрежи.“ Той завърши тази част от речта с прогнозата, че иранският режим „ще падне и всички ще празнуваме този ден“.
Вместо терминалът да остане при председателя, Данон го занесе до местата на иранската делегация. Този запис е направен, докато от трибуната вече говори друг оратор. „Помислих, че е уместно да ви дам Starlink. Ако сте чули министър-председателя, може да ви бъде много полезен, за да позволите на иранския народ да получи свободата си след онова, което сте му причинили“, заяви Данон, преди да попита дали Асади ще отнесе устройството в Техеран.
Използването на реквизит е отколешен похват на израелските представители в ООН. През 2012 г. Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да посочи директно границата, която иранската ядрена програма не бива да премине. През 2024 и 2025 г. показваше карти на региона, озаглавени „Благословия“ и „Проклятие“. По време на речта си през септември 2025 г. носеше на ревера значка с QR код, който водеше към материали за нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.
Данон, който е израелски посланик в ООН за втори път (след мандата си в периода 2015-2020 г.), използва същия похват и на някои заседания на Съвета за сигурност. На 24 март 2026 г. той пусна запис на сирена за ракетна тревога с 15-секундно обратно броене и се обърна към посланиците в залата с въпрос – кое точно от трите си деца биха грабнали първо на път към убежището. В края на юни показваше плакати с въпроса „Терорист или журналист?“.
На 10 май 2024 г. предшественикът му Гилад Ердан унищожи страница от Устава на ООН с малък шредер за хартия. Той направи това по време на речта си преди гласуването за правата на Палестина в организацията.
Що се отнася до Starlink, на територията на Иран той е изцяло забранен. Законопроектът беше внесен през юни 2025 г. по време на 12-дневната война с Израел. Съветът на пазителите, който проверява законите за съответствие с конституцията и исляма, го одобри окончателно в края на септември същата година.
„За засилване на наказанията за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави“ е озаглавен законът, който в своя член 5 налага забрана на Starlink. За притежание и използване на такова устройство са предвидени от 6 месеца до 2 години затвор и конфискация, а за внос и разпространение – от 2 до 5 години затвор. За същото деяние се предвижда смъртно наказание, ако се приеме, че обвиняемият е действал срещу режима или е извършвал шпионаж и го определи като „вражеска сила“. Във военно време и при особени условия, свързани със сигурността, наказанията могат да бъдат увеличени с до три степени по скалата на иранското наказателно право.
Общонационалните прекъсвания на интернет от началото на годината превърнаха Starlink в един от малкото начини иранците да получат достъп до световната мрежа. Терминалът се свързва директно със спътниците на SpaceX и заобикаля местните доставчици, чиято връзка властите прекъсват.
На 8 януари властите спряха интернет в отговор на масовите протести срещу режима, в чието потушаване по данни на правозащитната група HRANA са били убити над 30 хил. граждани. Достъпът постепенно беше възстановен през февруари, но в последния ден от месеца с началото на американско-израелските удари отново беше прекъснат за 88 дни. Възстановяване на достъпа беше предприето на 26 май, но YouTube и Instagram останаха силно ограничени и след това.
Още през януари правозащитна група Witness изчисли броя на работещите в страната терминали Starlink на поне 50 000. Активистът Ахмад Ахмадиан, чиято организация Holistic Resilience доставя подобни терминали, каза пред AFP през март, че цената им на черния пазар е скочила от 800–1000 долара за края на миналата година до около 4000 долара. През февруари The Wall Street Journal съобщи, че Държавният департамент е купил поне 7000 терминала, които са били пренесени тайно в Иран.
Режимът отговори с конфискации и арести. Между март и юли полицията е иззела 997 устройства Starlink и е задържала 163 души, съобщи на 23 август шефът на икономическа полиция Хосейн Рахими. По думите му повечето устройства влизат през Азербайджан и Иракски Кюрдистан, а по море пристигат от Катар, ОАЕ и Оман.
Посочените 997 устройства се равняват на приблизително 2% от минималния брой, оценен от Witness през януари, преди началото на войната. Сравнението обаче не показва какъв дял от активните терминали е бил конфискуван: данните се отнасят за различни периоди, а оценката на Witness е долна граница.
Нетаняху представи Starlink като средство за осигуряване на достъп на иранците до истината и свободната информация и като шанс дипломатите им да говорят свободно, ако избягат от режима. Законодателството на Ислямската република поставя това устройство в законите относно партньорство с Израел и вражески държави. Именно това придава на демонстрацията значение отвъд размяната на реплики в ООН.
Асади вече беше обект на нападки заради своето присъствие по време на речта на Тръмп. До 25 септември сутринта нито той, нито мисията на Иран бяха коментирали публично записа с Данон.
Следващият конкретен въпрос е дали депутатите в Техеран ще предприемат обещаните действия срещу Арагчи заради поведението на дипломата по време на речта на Тръмп. Евентуално отзоваване на Асади може да бъде отделен знак за евентуални последици за самия дипломат, но представените сведения не съдържат данни за такава стъпка.
Възможно е иранските държавни медии или прокуратурата да използват сцената с Данон, за да подкрепят обвинения в сътрудничество с Израел срещу хора, задържани с терминали Starlink. Това засега е хипотеза. Самото предложение на израелския посланик не установява връзка между ползвателите на устройствата в Иран и израелската държава.
