🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.
Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.
Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.
Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.
Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.
„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“
Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.
Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“
На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.
Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.
През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.
Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.
Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.
През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“
По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.
В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.
Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.
Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.
По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“
Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.
На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.
Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.
В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар