Ал-Шараа отклони призива на Макгърк да се отрече от клетвата пред ал-Кайда

🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.

Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.

Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.

Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.

Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.

„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“

Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.

Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“

На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.

Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.

През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.

Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.

Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.

През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“

По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.

В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.

Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.

Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.

По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“

Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.

На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.

Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.

В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.

Генерал Петреъс: САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Генерал Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и ръководител на Централното командване, заяви пред Bloomberg, че САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран, ако Техеран продължи да настоява за контрол и такси върху корабоплаването в Ормузкия пролив. В интервюто, излъчено на 23 май, той определи безусловното отваряне на пролива като „най-значимия приоритет в момента" и допусна, че иранската делегация засега не приема такова споразумение.

Изявлението идва около 7 седмици след края на 5-седмичната война между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. с американо-израелски удари по ирански военни и правителствени обекти. Военните действия приключиха с примирие, договорено на 7-8 април. Според The Washington Post към 24 май страните преговарят за рамка, която да удължи примирието с 60 дни и да позволи разминиране и пълно отваряне на пролива.

Петреъс открои три проблема извън корабоплаването, които остават нерешени. Първият е иранският запас от уран, обогатен до 60% – „почти хиляда паунда" (около 454 кг), описан като „само едно ниво под оръжейния клас". По доклад на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) от 27 февруари Иран е натрупал около 441 кг такъв материал преди ударите от 12-дневната война през юни 2025 г. След ударите агенцията няма достъп до иранските обекти за обогатяване и не може да потвърди текущото състояние на запаса. Вторият проблем е иранската подкрепа за регионалните проксита – Хамас, Хизбула, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен. Третият са ракетните програми. „Опасявам се, че само малка част от тези проблеми ще се решат", каза Петреъс.

Иранската позиция, че Техеран има право да налага такси върху преминаването, по думите му е „напълно неприемлива" – и може да се наложи „да се върнем към война, за да покажем, че сме прекалено сериозни". Допусна и компромисна формула – „скромна такса, която да отива частично за Иран, Оман или за навигационни средства" – но я нарече текущ императив, който иранската страна засега отхвърля.

Петреъс описа как изглежда Заливът след войната. ОАЕ, най-потърпевши от иранските удари с дронове и ракети, реагират най-остро – „именно защото подкрепят САЩ и са страна по Авраамовите споразумения" с Израел. Катар е загубил около 17% от мощностите си за втечнен природен газ за период от 3-5 години. По данни на QatarEnergy от 19 март 2026 г. иранската атака срещу газовите инсталации в Рас Лафан е извадила от строя 2 от 14 LNG линии и една от двете установки за газ в течно гориво – годишна загуба от около 12,8 млн тона и близо 20 млрд долара пропуснати приходи. Саудитска Арабия се позиционира като посредник.

Петреъс е разговарял лично с престолонаследника Мохамед бин Салман предишната седмица. Кралството действа и през Пакистан: около 8000 пакистански войници, ескадрила изтребители (предимно JF-17), два ескадрили дронове и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9 са разположени на саудитска територия от април, съгласно отбранителния пакт от септември 2025 г., който позволява до 80 000 души при нужда. Силите се финансират от Рияд и са насочени основно срещу заплахата от дронове.

Общата кауза на държавите от Залива – „алфата и омегата за абсолютно всички тях", по израза на Петреъс – е напълно отворен Ормузки пролив без такси и контрол от страна на Иран. По-дълбокото следствие от войната обаче са огромни инвестиции в укрепване, устойчивост и алтернативни маршрути за износ на петрол и газ по море. Тези средства се пренасочват към вътрешни проекти, а не към инвестиции в САЩ, както е досегашната практика на държавните им фондове. Предстои период от няколко години, в който приоритетът ще бъде намаляване на уязвимостта спрямо нови атаки – с произтичащи промени за военното комплектуване, обучението, поръчките и оперативните доктрини.

Може би най-показателното признание в интервюто беше как Централното командване воюва на практика. Военновъздушната база Ал Удейд в Катар – основната предна щаб-квартира на CENTCOM, с щаб за 100 млн долара, наполовина над земята – е била твърде уязвима. Настоящият командир, адмирал Бредли Купър, не е напуснал главната квартира на база Макдил във Флорида, за да ръководи операциите оттам. Съвместният оперативен център, който командва въздушната война за региона и в този случай е включвал и израелските ВВС, също не е работил от Ал Удейд, а от военновъздушна база в Южна Каролина.

„Половината от тази структура е над земята и мога да ви уверя, че настоящият командир не направи това, което неговите предшественици винаги правеха – да бъде там", обясни Петреъс. На 3 март балистична ракета на Иран проби противоракетната отбрана на Катар и удари радарната система AN/FPS-132 на стойност 1,1 млрд долара в района на Ал Удейд – събитие, което потвърждава оценката на Петреъс за уязвимостта на американското разполагане в Залива.

В средната част на разговора Петреъс се върна на тема, по която пише от години, че САЩ не са научили урока от Украйна. По думите му само украинската страна използва около 10 000 дрона на ден, а 90% от руските жертви се причиняват от дронове. Танкове и бронирани машини вече не могат да маневрират и оцеляват в „зоната на смъртта" – около 35 км от двете страни на фронтовата линия. Украйна е увеличила производството си от 3,5 млн дрона през 2025 г. до планирани над 7 млн през 2026 г.; капацитетът би могъл да достигне 20 000 на ден, ако се намерят оператори. В следващите година-две предстоят изцяло автономни бойни системи, а отбраната срещу рояци дронове – включително мощни микровълнови оръжия с обсег 2–3 км – е нерешен проблем дори за Съединените щати.

„Арсеналът на демокрацията е в Украйна, не тук", обобщи Петреъс. Според него президентът Доналд Тръмп вече е поставил пред големите отбранителни компании задачата за утрояване или четирикратно увеличение на производството; това изисква нов модел на командване, обучение, поръчки и експлоатация – с промени в софтуера всяка седмица или две, и хардуерни – на всеки няколко седмици.

По темата за Украйна Петреъс е по-оптимистичен, отколкото през последните месеци. Според него заемният пакет на ЕС от 90 млрд евро, формално одобрен от Съвета на ЕС на 23 април 2026 г. след оттегляне на ветото от Унгария, с 60 млрд за отбрана и 30 млрд за бюджетна подкрепа, ще осигури Украйна за година и половина. През 2026 г. Брюксел планира постепенен превод на около 45 млрд. Руските жертви, по оценката на Петреъс, наближават 1,4 млн убити и ранени – „повече, отколкото нашите загуби през Втората световна война".

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви общите руски загуби за 1,357 млн души; независими западни оценки, цитирани от New York Times през май 2026 г., поставят числото в диапазона 1,1–1,2 млн – без независимо потвърждение на точната цифра. През април и май, за втори път през тази година, украинските сили си връщат повече територия, отколкото руснаците отнемат – според Института за изучаване на войната (ISW) и аналитичната група DeepState нетната руска загуба за април е около 116 км.км. При продължаване на украинското производство на дронове и на ударите дълбоко в Русия, Петреъс очаква в един момент догодина Путин да се изправи пред пълната сметка – жертви, изтощен Национален фонд за благосъстояние (към януари 2026 г. около 4,1 трилиона рубли неизразходвани активи, под половината от предвоенния връх), и евентуални подновени санкции върху петрола. „Просто не мисля, че Русия може да продължава така".

В края на интервюто Петреъс направи рядка за бивш директор на ЦРУ критика към собствената си страна – за дисбаланса между твърдата и меката сила. „Твърдата сила е водеща, докато меката е силно намалена", заяви той, посочвайки разпускането на Агенцията за международно развитие (USAID) в началото на втория мандат на Тръмп. Конгресът е върнал голяма част от финансирането – на 3 февруари с двупартийно мнозинство беше одобрен пакет от 50 млрд долара за чужда помощ, 16% по-малко спрямо 2025 г. – но институционалната рамка остава разглобена. Поуката от Ирак и Афганистан, която Петреъс цитира, е, че военните успехи се затвърждават само със системна хуманитарна помощ и възстановяване на основни услуги. Без меката сила „не можете да превърнете военните успехи в трайни". Това според него е основание за тревога след ареста на Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. в Каракас и сериозното използване на твърда сила срещу Иран.