🇺🇸⚔️🇮🇷 Генерал Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и ръководител на Централното командване, заяви пред Bloomberg, че САЩ може да се наложи отново да воюват с Иран, ако Техеран продължи да настоява за контрол и такси върху корабоплаването в Ормузкия пролив. В интервюто, излъчено на 23 май, той определи безусловното отваряне на пролива като „най-значимия приоритет в момента" и допусна, че иранската делегация засега не приема такова споразумение.
Изявлението идва около 7 седмици след края на 5-седмичната война между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. с американо-израелски удари по ирански военни и правителствени обекти. Военните действия приключиха с примирие, договорено на 7-8 април. Според The Washington Post към 24 май страните преговарят за рамка, която да удължи примирието с 60 дни и да позволи разминиране и пълно отваряне на пролива.
Петреъс открои три проблема извън корабоплаването, които остават нерешени. Първият е иранският запас от уран, обогатен до 60% – „почти хиляда паунда" (около 454 кг), описан като „само едно ниво под оръжейния клас". По доклад на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) от 27 февруари Иран е натрупал около 441 кг такъв материал преди ударите от 12-дневната война през юни 2025 г. След ударите агенцията няма достъп до иранските обекти за обогатяване и не може да потвърди текущото състояние на запаса. Вторият проблем е иранската подкрепа за регионалните проксита – Хамас, Хизбула, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен. Третият са ракетните програми. „Опасявам се, че само малка част от тези проблеми ще се решат", каза Петреъс.
Иранската позиция, че Техеран има право да налага такси върху преминаването, по думите му е „напълно неприемлива" – и може да се наложи „да се върнем към война, за да покажем, че сме прекалено сериозни". Допусна и компромисна формула – „скромна такса, която да отива частично за Иран, Оман или за навигационни средства" – но я нарече текущ императив, който иранската страна засега отхвърля.
Петреъс описа как изглежда Заливът след войната. ОАЕ, най-потърпевши от иранските удари с дронове и ракети, реагират най-остро – „именно защото подкрепят САЩ и са страна по Авраамовите споразумения" с Израел. Катар е загубил около 17% от мощностите си за втечнен природен газ за период от 3-5 години. По данни на QatarEnergy от 19 март 2026 г. иранската атака срещу газовите инсталации в Рас Лафан е извадила от строя 2 от 14 LNG линии и една от двете установки за газ в течно гориво – годишна загуба от около 12,8 млн тона и близо 20 млрд долара пропуснати приходи. Саудитска Арабия се позиционира като посредник.
Петреъс е разговарял лично с престолонаследника Мохамед бин Салман предишната седмица. Кралството действа и през Пакистан: около 8000 пакистански войници, ескадрила изтребители (предимно JF-17), два ескадрили дронове и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9 са разположени на саудитска територия от април, съгласно отбранителния пакт от септември 2025 г., който позволява до 80 000 души при нужда. Силите се финансират от Рияд и са насочени основно срещу заплахата от дронове.
Общата кауза на държавите от Залива – „алфата и омегата за абсолютно всички тях", по израза на Петреъс – е напълно отворен Ормузки пролив без такси и контрол от страна на Иран. По-дълбокото следствие от войната обаче са огромни инвестиции в укрепване, устойчивост и алтернативни маршрути за износ на петрол и газ по море. Тези средства се пренасочват към вътрешни проекти, а не към инвестиции в САЩ, както е досегашната практика на държавните им фондове. Предстои период от няколко години, в който приоритетът ще бъде намаляване на уязвимостта спрямо нови атаки – с произтичащи промени за военното комплектуване, обучението, поръчките и оперативните доктрини.
Може би най-показателното признание в интервюто беше как Централното командване воюва на практика. Военновъздушната база Ал Удейд в Катар – основната предна щаб-квартира на CENTCOM, с щаб за 100 млн долара, наполовина над земята – е била твърде уязвима. Настоящият командир, адмирал Бредли Купър, не е напуснал главната квартира на база Макдил във Флорида, за да ръководи операциите оттам. Съвместният оперативен център, който командва въздушната война за региона и в този случай е включвал и израелските ВВС, също не е работил от Ал Удейд, а от военновъздушна база в Южна Каролина.
„Половината от тази структура е над земята и мога да ви уверя, че настоящият командир не направи това, което неговите предшественици винаги правеха – да бъде там", обясни Петреъс. На 3 март балистична ракета на Иран проби противоракетната отбрана на Катар и удари радарната система AN/FPS-132 на стойност 1,1 млрд долара в района на Ал Удейд – събитие, което потвърждава оценката на Петреъс за уязвимостта на американското разполагане в Залива.
В средната част на разговора Петреъс се върна на тема, по която пише от години, че САЩ не са научили урока от Украйна. По думите му само украинската страна използва около 10 000 дрона на ден, а 90% от руските жертви се причиняват от дронове. Танкове и бронирани машини вече не могат да маневрират и оцеляват в „зоната на смъртта" – около 35 км от двете страни на фронтовата линия. Украйна е увеличила производството си от 3,5 млн дрона през 2025 г. до планирани над 7 млн през 2026 г.; капацитетът би могъл да достигне 20 000 на ден, ако се намерят оператори. В следващите година-две предстоят изцяло автономни бойни системи, а отбраната срещу рояци дронове – включително мощни микровълнови оръжия с обсег 2–3 км – е нерешен проблем дори за Съединените щати.
„Арсеналът на демокрацията е в Украйна, не тук", обобщи Петреъс. Според него президентът Доналд Тръмп вече е поставил пред големите отбранителни компании задачата за утрояване или четирикратно увеличение на производството; това изисква нов модел на командване, обучение, поръчки и експлоатация – с промени в софтуера всяка седмица или две, и хардуерни – на всеки няколко седмици.
По темата за Украйна Петреъс е по-оптимистичен, отколкото през последните месеци. Според него заемният пакет на ЕС от 90 млрд евро, формално одобрен от Съвета на ЕС на 23 април 2026 г. след оттегляне на ветото от Унгария, с 60 млрд за отбрана и 30 млрд за бюджетна подкрепа, ще осигури Украйна за година и половина. През 2026 г. Брюксел планира постепенен превод на около 45 млрд. Руските жертви, по оценката на Петреъс, наближават 1,4 млн убити и ранени – „повече, отколкото нашите загуби през Втората световна война".
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви общите руски загуби за 1,357 млн души; независими западни оценки, цитирани от New York Times през май 2026 г., поставят числото в диапазона 1,1–1,2 млн – без независимо потвърждение на точната цифра. През април и май, за втори път през тази година, украинските сили си връщат повече територия, отколкото руснаците отнемат – според Института за изучаване на войната (ISW) и аналитичната група DeepState нетната руска загуба за април е около 116 км.км. При продължаване на украинското производство на дронове и на ударите дълбоко в Русия, Петреъс очаква в един момент догодина Путин да се изправи пред пълната сметка – жертви, изтощен Национален фонд за благосъстояние (към януари 2026 г. около 4,1 трилиона рубли неизразходвани активи, под половината от предвоенния връх), и евентуални подновени санкции върху петрола. „Просто не мисля, че Русия може да продължава така".
В края на интервюто Петреъс направи рядка за бивш директор на ЦРУ критика към собствената си страна – за дисбаланса между твърдата и меката сила. „Твърдата сила е водеща, докато меката е силно намалена", заяви той, посочвайки разпускането на Агенцията за международно развитие (USAID) в началото на втория мандат на Тръмп. Конгресът е върнал голяма част от финансирането – на 3 февруари с двупартийно мнозинство беше одобрен пакет от 50 млрд долара за чужда помощ, 16% по-малко спрямо 2025 г. – но институционалната рамка остава разглобена. Поуката от Ирак и Афганистан, която Петреъс цитира, е, че военните успехи се затвърждават само със системна хуманитарна помощ и възстановяване на основни услуги. Без меката сила „не можете да превърнете военните успехи в трайни". Това според него е основание за тревога след ареста на Николас Мадуро на 3 януари 2026 г. в Каракас и сериозното използване на твърда сила срещу Иран.
