Загина генерал, награден от Путин за превземането на Константиновка – градът още държи.

🇷🇺🪦 Казанското Суворовско военно училище съобщи за смъртта на генерал-майор Антон Грунис, командир на 4-та отделна мотострелкова бригада. Некролог със снимката му е публикуван на 14 септември в официалния канал на учебното заведение и обединението на неговите възпитаници „Суворовско братство“. Само 17 дни по-рано Министерство на отбраната съобщи, че министърът Андрей Белоусов му е връчил медала „Златна звезда“ на Герой на Русия. Церемонията последва доклад на Грунис за превземането на Костянтиновка в Донецка област – град, който по налични оценки към 10 септември украинската отбрана продължава да удържа.

Няма потвърждение за смъртта му от руското военно командване, което по правило не коментира подобни случаи. В цитираните публикации не са посочени дата, място и обстоятелства около смъртта му. Telegram каналът ASTRA, записът в базата данни „Миротворец“ и публикациите на каналите, проследяващи руските загуби в Украйна, възпроизвеждат некролога, без да предлагат допълнителни подробности. Съобщението идва от училището, което Грунис е завършил, а не от министерството, което наскоро го е наградило.

Грунис е роден през 1979 г. в Казан. Завършва местното Суворовско военно училище и Московското висше общовойсково командно училище. Воюва в Чечня, Южна Осетия и Сирия и участва в превземането на Крим в навечерието на незаконното му анексиране през февруари 2014 г. Преминава в запаса през 2021 г. и през 2023 г. се връща обратно в активна служба. През май същата година, в разгара на битката за Бахмут, поема 4-та бригада след смъртта на нейния командир полковник Вячеслав Макаров при удар по команден пункт. Получава генералско звание на 2 май 2024 г.

Бригадата не е създадена като редовна част на руската армия. Сформирана е през 2014 г. от въоръжените формирования на т.нар. „Луганска народна република“. В сведенията за нея фигурира като войскова част 40318 в състава на 2-ри гвардейски армейски корпус. Участва в боевете за Тошкивка и Гирске в Луганска област, а след това – за Бахмут, Часив Яр и подстъпите към Костянтиновка. От 2023 г. действа изцяло по това направление.

Руската военна преса превръща Грунис в публична фигура. Путин го споменава поименно, като изтъква, че офицер с литовска фамилия, роден в Казан, се бие блестящо. Коментатори го причисляват към „маршалите на победата“ по аналогия със съветските военачалници от Втората световна война.

Вечерта на 3 юли Министерство на отбраната обяви падането на Костянтиновка, използвайки „освободена“. Според Conflict Intelligence Team съобщението е било съобразено с посещението на Путин в спомагателен команден пункт. Там генералите му показват карта на фронта, която в споделените кадри по изключение е ясно видима, а не замъглена.

На следващата сутрин Грунис и полковник Александър Картавкин докладват по конферентна връзка лично на Путин. „ отделна мотострелкова бригада в хода на боевете за Костянтиновка настъпваше в левобрежната част на града“, казва Грунис. Той описва 4 отбранителни рубежа, подготвени от украинците на подстъпите и вътре в града. Руското министерство твърди, че украинските загуби в боевете за Костянтиновка възлизат на 13 500 души, и предлага на Киев прекратяване на огъня.

Разпространените на същия ден руски кадри показват военнослужещи, които поставят знамена в различни квартали. Такива записи сами по себе си не доказват траен контрол върху заснетите места или целия град. Според описаната тогава оперативна обстановка по-голямата част от града остава сива зона, с украински позиции и продължаващи сражения в пределите му.

На 4 юли Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна заяви, че украинските войски продължават да държат Костянтиновка. Неговият говорител майор Андрий Ковальов характеризира руските твърдения като дезинформация. Зеленски предложи на Путин да се срещнат лично в Костянтиновка, след като настоява, че руските войски я контролират, и да потърсят дипломатическо решение на място.

Награждаването се проведе близо два месеца по-късно. На 28 август Министерство на отбраната съобщи, че Белоусов е връчил „Златна звезда“ на Грунис и Картавкин, вече произведен в чин генерал-майор, а като основание е посочено проявено мъжество и героизъм при изпълнение на воинския дълг. Тази израз сам по себе си не уточнява дали наградите са присъдени конкретно за обявеното превземане на Костянтиновка, но така или иначе не са известни други успехи, постигнати от формирования под командването на Грунис.

На 2 септември Народният съвет на т.нар. „Донецка народна република“ учреди медал „За освобождението на Костянтиновка“. Председателят на съвета Денис Пушилин подписа документа, в който „освобождението“ е записано с дата 3 юли.

Оценките за обстановката обаче не показват установен пълен руски контрол. Според картата на DeepState към 10 септември руските сили държат тясна ивица по южния край на Костянтиновка, а до 80% от нейната територия е обозначена като сива зона. Френският анализатор Клеман Молен оценява руския контрол на около половината град.

Сведения за разположението на украинските позиции описват изтегляне на източния бряг на Кривий Торец и задържане на позиции в промишлената зона, в центъра по улица „Правобережна“, а също така и на малък плацдарм отвъд реката.

Костянтиновка има ключово значение и за украинската логистика. От града тръгват пътища към Славянско-Краматорската агломерация – последната голяма градска зона в Донецка област, която е контролирана от украинските сили. Падането му би удължило маршрутите за снабдяване на техния контингент в града. Киев прехвърли подкрепления в началото на септември, а около 10 септември беше докладван забележим спад в активността на опитващите се да настъпят руски сили. Възможни обяснения са прегрупиране и изтощение, но наличните сведения не позволяват да се установи конкретна причина.

Съобщението за Грунис значи, че двама последователни командири на бригадата са починали от битката за Бахмут насам. Макаров загина през май 2023 г. при удар по команден пункт. Грунис го наследи начело през следващите над 3 години – период, обхванал боевете за Часов Яр и подстъпите към Костянтиновка. Между момента на поемане на командването и публикуването на некролога изминават около 3 години и 4 месеца, но точната продължителност на службата му начело на бригадата остава неясна без дата на смъртта.

Случаят илюстрира пропастта между очакванията за руски пробив през пролетта на 2026 г. и резултатите от опитите за това около половин година по-късно. Руските загуби през пролетно-лятната кампания вече надхвърлят 200 000 души, без нито един успешен механизиран щурм. Киев съобщи, че неговите сили са освободили 745 кв. км и 26 населени места около Олександривка.

Само за юли украинската страна отчита загубата на 42 860 руски военнослужещи – най-високата месечна стойност от януари 2025 г. насам. Тези числа не подлежат на независимо потвърждение и не следва да се представят като брой убити, тъй като цитираните сведения не предлагат конкретна разбивка или описание какво включват те.

Отделно Институтът за изследване на войната (ISW) оценява върнатата под украински контрол територия на същото направление на 627 кв. км между 29 януари и 12 август. DeepState отчита нетно разширение на територията под руска окупация в Донецка област с 36 кв. км през юли. Тези териториални оценки дават допълнителен контекст за хода на сраженията, но не доказват украинските данни за загубите.

В случая с Костянтиновка разминаването е конкретно и очевидно: руското военно командване обяви града за превзет на 3 юли; участвалите в доклада офицери впоследствие са наградени; учреден е и медал с тази дата. Същевременно описаните оценки към 10 септември показват продължаващи боеве и само частичен руски контрол. Тази последователност показва как обявеният успех получава официално признание, преди такъв изобщо някога да е бил постиган.

Русия губи 316 войници на км² и все още не може да завземе Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.

Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.

Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.

Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.

Четири големи града

В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.

Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.

Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.

Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.

Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.

Русия бомбардира Константиновка с бял фосфор.

🇷🇺 28-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) публикува кадри, които илюстрират нагледно поредното военно престъпление, при което руската армия извърши атаки срещу жилищен район на град Константиновка в Донецка област с бял фосфор, чиято употреба при цивилни е строго забранена от международното право.

Ударът е заснет от оператори на дронове от звено R.V. към 3-ти механизиран батальон на бригадата. Същото видео е уловило и момента на въздушен удар с фугасна авиациона бомба ФАБ-1500 по украински позиции.

„Константиновка. Бруталната реалност в град, който руснаците заличават от лицето на земята. Операторите в отряд R.V. на 3-ти механизиран батальон регистрираха руски удари с бял фосфор срещу жилищен квартал. Забранени оръжия, които изгарят всичко живо. А веднага след това – удар с ФАБ-1500“, пишат от бригадата.

Фосфорните боеприпаси съдържат запалителна смес, която гори при температури над 800°C и се простира на площ от стотици квадратни метри. Пораженията от такива оръжия причиняват много грозни и болезнени рани или провокират бавна и болезнена смърт. Употребата им срещу цивилно население е строго забранена съгласно Протокол III към Конвенцията за някои конвенционални оръжия.

По официални данни в града остават около 2000 цивилни. От бригадата заявиха, че руските войски „не само не се свенят да ги поразяват с такива средства, но и ги ловуват с дронове“, като разпространиха снимка на местен жител, опитал се да напусне града с велосипед, превръщайки се в мишена на руски дрон.

„Операторът на руския FPV дрон ясно е видял, че това е цивилен“, посочват от бригадата.

„Това, пред което сме изправени, не е армия, а истинско зло. И единственият начин да живеем в мир е да го спрем“, заключиха от бригадата.

Русия готви офанзива към Покровск с 950 въздушни удара за 18 дни.

🇷🇺💥🇺🇦 Френският OSINT експерт Клеман Молен публикува подробен анализ, базиран на сателитни снимки от спътника Sentinel-2, които разкриват мащабна кампания на въздушни удари срещу втората линия на отбрана на украинските сили, вероятно в подготовка за бъдеща сухопътна офанзива.

От 25 май 2025 г. насам в компактна зона по фронтовата линия между Покровск и Костантинивка са регистрирани близо 950 въздушни удара, насочени предимно срещу полета и горски пояси, които са използвани от украинските сили за разполагането на по-малки скрити позиции като част от новия си тактически подход.

Според анализа на Молен, ударите са били концентрирани в западния сектор на последните руски маневри, особено в близост до противотанкови ровове. От сателитните изображения става ясно, че повечето украинските позиции просто изчезват след поредица от бомбардировки, което предполага усилия за систематично унищожаване на укрепленията. Ударите са особено интензивни в горските линии, където украинските войски се укриват, за да избегнат директен сблъсък.

За разлика от района между Покровск и Костантинивка, оста Дружкивка-Костантинивка е мишена на значително по-малък брой удари, което води до две основни хипотези: или украинските позиции в този район са по-слабо укрепени, или руското командване планира да обкръжи Покровск от източна посока. Подобна стратегия би позволила на руските сили да подновят офанзивата западно от града, като едновременно с това атакуват от изток. Тази тактика може да цели превземането на ключовите градове като Покровск и Костантинивка преди края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Молен посочва, че концентрация на толкова много въздушни удари в такъв ограничен периметър е истинска рядкост. Единствено в Сумска област, северно от едноименния областен център, може да бъде наблюдавана подобна интензивност, особено в горските райони, в които украинските сили се укриват, за да спрат руското настъпление. За разлика от това, районите южно от Покровск, където е един от участъците на фронта с най-интензивни сражения, са регистрирани едва около 15 удара, което подчертава стратегическия фокус на руското командване над определени ключови зони.

Концентрацията на въздушни удари напомня на по-ранни руски операции, като тази в Роботине през 2023 г. и Курска област през 2024 г. В тези случаи Москва също използва масирани бомбардировки, за да отслаби украинската отбрана преди сухопътни офанзиви. Анализът на Молен е подкрепен от сателитни изображения и видеозаписи от фронта, един от които беше геолокиран от потребителя @giK1893 до местоположение, северно от Нова Полтавка. Сателитните данни дават възможност на анализатора да извърши задълбочено OSINT изследване, включващо картиране на укрепления, оси на настъпление и зони на въздушни удари.

Тази интензивна въздушна кампания подсказва, че Москва вероятно подготвя условията за следващ етап от офанзивата си, като се стреми да отслаби украинската съпротива преди решителния момент на атака. Обкръжаването на Покровск и потенциалното достигане до Дружкивка като основна руска цел подчертава стратегическото значение на региона за плановете на руското военно ръководство. Ако тези действия постигнат успех, те могат значително да променят динамиката на конфликта в Донбас през следващите месеци.

Руската армия започна мащабна офанзива в Донбас с бързо настъпление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските въоръжени сили започнаха първата си голяма стратегическа операция за годината, пренасочвайки офанзивата си към фронтовата линия при Очеретине в Донецка област.

Според френския военен анализатор Клеман Молен, след месеци на подготовка руските войски се опитват да пробият защитната линия Покровск–Костантинивка с цел разделяне на фронта в Донбас.

В последните дни руските войски превзеха няколко ключови селища, включително Миролюбивка, Малинивка, Нова Полтавка, Новооленивка и Олександропил, което бележи значителен за текущите темпове на конфликта напредък от почти 10 км. Този локализиран успех им позволи да проникнат през важна укрепена линия покрай магистралата Покровск–Костантинивка.

Молен предполага, че руската армия може да се насочи на север към Дружкивка, с цел прекъсване на връзките на Покровск с Днипропетровска област от една страна, и Костантинивка и Краматорск от друга. Възможно е да бъде извършена маневра за обкръжение на Покровск или настъпление към Добропиля – важен логистичен център в западната част на Донецка област.

Успоредно с това в идните седмици руските войски се готвят да навлезат в Днипропетровска област след дълго отлагана операция на фронтовата линия при Новопавливка. В посока Велика Новосилка руските сили укрепват своите позиции в село Багатир, като им предстои да превземат само още две населени места, Комар и Одрадне, преди да достигнат до сливането на реките в района.

Украинската отбрана среща някои съществени затруднения, а текущите укрепления, включително противотанкови ровове и окопи, на места се оказват недостатъчни. Украинските инженерни части се адаптират, изграждайки по-малки и по-многобройни окопи, но ефективността на тази стратегия остава под въпрос.

Освен това руските дронове са започнали да достигат магистралата Краматорск–Доброполие, която минава на над 30 км от фронтовата линия. Те използват безпилотни летателни апарати с фиксирани крила „Молния“ или новите дронове „Тювик“, които са умалена версия на „Шахед“. Това е ключово развитие – ако тези дронове могат да достигнат толкова далеч зад линията на съприкосновение, това показва, че Русия е разширила способностите си за нанасяне на дълбоки удари. Използването на по-малки, по-трудни за откриване безпилотни самолети като „Тювик“ може да усложни допълнително усилията на украинската противовъздушна отбрана.

В по-широк план конфликтът се изостря по протежение на цялата руско-украинско гранична зона. Русия очевидно разполага с числено превъзходство, привличайки над 30 000 нови войници месечно, докато украинските войски се борят с дефицит на личен състав и все повече разчитат на дроновете, физически прегради и позиционна отбрана.

Преговорите между двете страни остават в застой, като Русия продължава да настоява за налагането на условията, предложени в Истанбул през април 2022 г. без да зачита реалната ситуация на терен, а именно, че в момента руската армия контролира по-малко територия отколкото тогава. С оглед на развиващата се ситуация, международната общност следи с растящо безпокойство възможността за по-нататъшна ескалация в региона.

Разширено резюме на ежедневния отчет на ISW – 8 април 2025 г.

📌 На този етап руските сили преследват три основни тактически цели в сектор Покровск: пресичане на шосейния път Т-0504 Костантиновка-Покровск на североизток от Покровск, обкръжаване на Покровск от запад и настъпление към Новопавливка на югозапад.

Въпреки че успяха да постигнат ограничени успехи североизточно и югозападно от града, те се затрудняват да напреднат директно на юг и югозапад от Покровск, където украинските войски провеждат операции с дронове и концентрирани контраатаки от началото на 2025 г. Тези контрамерки продължават да прекъсват руската инерция и ограничават ефективността на техните атаки.

‎ 

📌 Руските сили са разположили допълнителни части в районите на изток и североизток от Покровск в опит да натиснат Константиновка и да обгърнат Покровск.

Части като 5-та мотострелкова бригада и елементи от 20-та и 150-та мотострелкови дивизии бяха прехвърлени в района в началото на годината, за да използват очакваните пробиви. Напредъкът им обаче е минимален, като едва 5-7 км са изминати северно от Воздвиженка за два месеца. Въпреки че руските войски са достигнали покрайнините на Торецк и са напреднали леко на югозапад от него, те не са изместили значително фронта и не застрашават Константиновка.

‎ 

📌 Ситуацията на юг и югозапад от Покровск остава нестабилна, със засилени руски атаки и локализирани украински контраофанзиви.

От средата на март Русия има за цел да превземе Покровск и близкия Мирноград, но не успява да пробие поради дейността на украинските дронове и маневрената война. Украинските сили наскоро постигнаха ограничени успехи близо до Котлине и Шевченко, въпреки че повечето напредък беше обърнат от руските сили. Въпреки това Киев провежда локализирани контраатаки, конкретно насочени към руската логистика и концентрации на войски в изявената югозападна част на Покровск.

‎ 

📌 Руските сили са ескалирали използването на механизирани атаки на югозапад, особено близо до Ясеново и Срибно, но това е на висока цена.

В последните сражения украинските сили унищожиха множество танкове, бронирани машини и мотоциклети, нанасяйки десетки жертви. Украинските командири съобщават, че руската армия е използвала мотоциклети и дори колички за голф, за да поддържа напредъка, което подчертава остър недостиг на оборудване. Въпреки известен напредък към областната граница между Донецк и Днипро, руските войски все още не са навлезли в Днепропетровска област и техните материални загуби продължават да растат.

‎ 

📌 Украинските операции с дронове остават критичен фактор за забавяне на руското настъпление.

Дронове се използват за наблюдение и прекъсване на руските линии за снабдяване, за да принудят войските да пътуват пеша и дори за задържане на фронтови позиции без подкрепа от пехотни части. Руски военни блогъри потвърдиха, че безпилотните самолети ограничават маневреността и достъпа на руските войски до ключови пътища близо до Селидове. Ефективната интеграция на дронове в украинските сухопътни операции попречи на Русия да проведе координирани атаки в района на Покровск.

‎ 

📌 Въпреки огромните загуби, включително танкове и бронирана техника, възлизащи на над пет дивизии и десетки хиляди войници, Русия продължава настъплението си към Покровск и Константиновка.

Украински оценки показват, че руските загуби само в посока Покровск са достигнали до 45 000 през първите три месеца на годината, включително 7 000 убити на месец. Руските загуби в района на Торецк надхвърлят 50 000 души. Тези тактики на изтощение натовариха руската отбранителна промишлена база, която не може да попълни понесените загуби на бронирана техника и артилерия със скоростта, необходима за поддържане на офанзивата в дългосрочен план.

‎ 

📌 Руският президент Владимир Путин и военното ръководство изглежда са готови да поемат тези загуби в преследване на своите стратегически цели.

Офанзивата срещу украинския крепостен пояс в Донецка област се очаква да отнеме години, ако Киев продължи да получава подкрепа от Запада. Путин изглежда залага на бавен и постепенен напредък и продължителна война, без намерение да прекрати конфликта, освен ако украинското ръководство не капитулира, в съответствие с подновените руски политически съобщения и оценката на Директора на Националното разузнаване на САЩ, че Путин все още е ангажиран да принуди Украйна да капитулира.

‎ 

📌 Русия възобнови ударите на далечни разстояния на 7-8 април 2025 г. след кратка пауза, изстрелвайки ракета Искандер-М и 46 безпилотни летателни апарата Шахед и примамки.

Украинските сили прехванаха много дронове, но някои достигнаха цели в Харковска, Донецка и Днепропетровска област. Тактиката на руските атаки с дронове се развива, включвайки по-плътни формации и синхронизирани удари, които имат за цел да преодолеят украинската отбрана. Сега дроновете се шляят близо до градовете, преди да атакуват, а новите стартови площадки близо до украинската граница намаляват прозорците за прехващане. Украйна се опитва да внедри мерки за противодействие, включително FPV дронове и лазерно базирана защита.

Първа регистрирана употреба на френските AASM-250 "Hammer" от украински Су-25.

🇺🇦🤝🇫🇷 Видео, публикувано онлайн на 31 декември 2024 г., показва първата документирана употреба на съветския щурмови самолет Су-25 с френска управляема бомба AASM Hammer в близост до Константиновка, Донецка област.

Съобщава се, Украйна е започнала да използва западните боеприпаси в комбинация с едноместния щурмовик през юни миналата година, тъй като запасите от съветски неуправляеми бомби са били изчерпани и западните са започнали да намаляват.

Видеото показва Су-25 от 299-та тактическа авиационна бригада в полет на ниска височина, преди да се дръпне нагоре, освобождавайки двете 250-килограмови бомби. Въпросната маневра има за цел да увеличи обхвата им, който е намален при пускане от малка надморска височина.

Видеото е записано от екшън камера, монтирана под най-външния пилон на самолета, но не е ясно кога е записано. Рамката позволява да се види добре модифицираният пилон, използван за носене на произведената във Франция бомба, който изглежда е същият, използван и на МиГ-29.

Украйна използва AASM Hammer в продължение на близо година, като първите снимки се появиха онлайн през март 2024 г. Досега обаче единствените платформи, за които бе потвърдено, че използват оръжието, бяха МиГ-29 и Су-27 .

Су-25 използва и друг западен боеприпас, Zuni 5-inch Folding-Fin Aircraft Rocket (FFAR), зареден в 4-зарядни ракетни капсули LAU-10, навлязла в употреба от началото на 2023 г. когато започна да заменя 80-милиметровите неуправляеми съветски ракети С-8.

AASM (Armement Air-Sol Modulaire „Highly Agile Modular Munition Extended Range“) е комплект, състоящ се от секция за насочване на носа и комплект за разширение на обхвата на опашката, който може да бъде приложен към 250 и 1000-килограмовите бомби. Предлага се в три различни варианта: инерционно и GPS насочване, GPS, инерционно и лазерно насочване и SBU-64 GPS, инерционно и инфрачервено насочване.

Франция се ангажира да предостави общо 600 комплекта бомби AASM със скорост от 50 месечно, считано от януари. Производителят Safran също увеличи производствения си капацитет до 90 комплекта на месец.

Боеприпасът може да бъде използван по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия, на разстояние, достигащи над 70 км при изстрелване от голяма надморска височина. AASM също така може да се използва ефективно на ниска надморска височина (като от Safran посочват, че все още може да достигне далечни обхвати) и има способността да извършва прецизни вертикални удари. Има ракетен двигател с твърдо гориво в опашката за задвижване на бомбата.

Оръжието е напълно интегрирано в Rafale, в Mirage 2000, Mirage F1 и F-16 е интегрирано като самостоятелна система. Поради това се очакваше AASM да се използва от западните F-16, доставени на Украйна. Вместо това обаче се използва от МиГ-29, Су-27 и Су-25, докато F-16 изпълняват задачи по противовъздушна отбрана.

През март 2024 г. френски официални лица споменаха, че AASM ще бъде интегриран във F-16 преди доставянето им в Украйна. Очаква се бомбата да се представя по-добре в комбинация с тях, тъй като западната им авионика прави интегрирането и използването ѝ значително по-лесно в сравнение с реактивните самолети от съветската епоха.

Ако обаче оръжието не се използва на F-16, съществува още един вариант за изтребител, който скоро вероятно ще се присъедини към редиците на украинската бойна авиация и също ще може да използва AASM – Mirage 2000. През юни 2024 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще прехвърли към Украйна неуточнен брой изтребители Dassault Mirage 2000-5, започвайки от началото на следващата година.

Руския дрон С-70 „Охотник“ свален от приятелски огън.

🇷🇺💥 В събота, 5 октомври 2024 г. се появиха множество доклади, според които руските сили са унищожили свой самолет при инцидент с приятелски огън над град Константиновка в Донецка област на Украйна.

Според източници сваленият самолет първоначално е бил идентифициран от руските военни блогъри като безпилотен летателен апарат, но допълнителен анализ на отломките от мястото на катастрофата разкри, че останките принадлежат на модерния руски дрон С-70 „Охотник“.

Стелт безпилотният боен летателен апарат (UCAV) С-70 представлява една от най-новите разработки на Русия в дрон технологиите. Проектиран за различни роли, сред които разузнаване и прецизни удари, той е част от по-широките усилия на Москва за модернизация на военните ѝ способности.​

Ако бъде потвърден, този инцидент ще подчертае още веднъж продължаващите проблеми с координацията и комуникацията между руските сили, които неведнъж доведоха до инциденти с приятелски огън. Въпреки подобни инциденти не са рядкост в зоните на конфликт, загубата на толкова ценна военна техника може да се окаже сериозен удар върху руските бойни безпилотни способности.

Руската армия все още не е направила официално изявление по темата и не е предоставена подробна информация за това как се е случил инцидентът. Въпреки това, той предизвика дискусия сред отбранителните анализатори в социалните мрежи относно възможните причини за несполуката, както и за текущото състояние на операциите на руските дронове в Украйна.

Проектиран от Сухой и МиГ, С-70 е замислен като проект за самолет от шесто поколение. Дизайнът на дрона е базиран на по-ранния Микоян Скат, включващ технологии от Су-57.

Съобщава се, че руското министерство на отбраната е поръчало три нови прототипа на С-70, който ще служи като „wingman“ дрон за изтребителя от пето поколение Су-57, но може да се управлява и от земята.

Първият прототип на С-70 беше завършен през 2018 г., като два допълнителни прототипа са планирани за завършване през 2024 г.

Нови подробности за инцидента

Според докладите чифт самолети, съставен от пилотиран Су-57 и безпилотен С-70, са излетели от авиобаза Ахтубинск, разположена на около 590 километра от фронтовата линия, за оперативен тестов полет. Мисията беше част от тестовите изпитания на дрона, целящи да пробват възможностите му в реални бойни ситуации. Техническа неизправност обаче е накарала дронът да загуби контакт с наземния си оператор, отклонявайки се от курса към контролираната от Украйна територия.

Последва паника сред руските военни, отговорни за теста. Радиоприхващания от центъра за управление на полета разкриват, че наземните командири са наредили на придружаващия пилот на Су-57 да се опита да наруши траекторията на полета на дрона. В крайна сметка е взето решение за изстрелване на ракета въздух-въздух, за да бъде свален дронът.

С-70 „Охотник“ се разбива в Константиновка, само на 16 километра от фронтовата линия, а останките му бяха открити от украинската армия. Първоначалните им оценки поставят под съмнение твърденията за авангардните възможности на дрона. Противно на руската пропаганда, С-70 не изглежда да включва стелт полимери или усъвършенствани системи за изкуствен интелект, каквито бяха рекламирани. „Това не е усъвършенстван боен дрон“, каза украински експерт по отбраната. „По-скоро прилича на планер, оборудван с основни летателни способности и радиоуправление.“

Освен това използването на пилотирания изтребител Су-57 като командно предаване за дрона се смята за неефективно и подчертава ограниченията на руските мрежови възможности. На С-70 липсват надеждни стелт технологии, за които Русия твърди, че притежава, както и не разполага с централизирани мрежови системи, сравними с Link-16 на НАТО. Вместо това дронът разчита на основна радиовръзка за насочване, което ограничава оперативната му гъвкавост.

Руското министерство на отбраната отдавна рекламира С-70 като „лоялен помощник“ на Су-57, способен да участва в координирани мисии и да използва широка гама от бордови оръжия. Инцидентът обаче поставя под съмнение неговите способности за изпълняване на сложни бойни маневри, включително използването на ракети въздух-въздух или прецизно насочвано оръжие.

Докато Русия продължава да настоява за разработването на С-70, бойната му готовност остава под въпрос. Загубата на дрона при този инцидент, съчетана с предизвикателствата, подчертани от този оперативен провал, поражда сериозни опасения за бъдещето на програмата. Въпреки амбицията на Русия да пусне усъвършенствани безпилотни системи, реалностите на терен предполагат, че С-70 все още е далеч от високотехнологичния актив, който Кремъл рекламира.