Русия готви офанзива към Покровск с 950 въздушни удара за 18 дни.

🇷🇺💥🇺🇦 Френският OSINT експерт Клеман Молен публикува подробен анализ, базиран на сателитни снимки от спътника Sentinel-2, които разкриват мащабна кампания на въздушни удари срещу втората линия на отбрана на украинските сили, вероятно в подготовка за бъдеща сухопътна офанзива.

От 25 май 2025 г. насам в компактна зона по фронтовата линия между Покровск и Костантинивка са регистрирани близо 950 въздушни удара, насочени предимно срещу полета и горски пояси, които са използвани от украинските сили за разполагането на по-малки скрити позиции като част от новия си тактически подход.

Според анализа на Молен, ударите са били концентрирани в западния сектор на последните руски маневри, особено в близост до противотанкови ровове. От сателитните изображения става ясно, че повечето украинските позиции просто изчезват след поредица от бомбардировки, което предполага усилия за систематично унищожаване на укрепленията. Ударите са особено интензивни в горските линии, където украинските войски се укриват, за да избегнат директен сблъсък.

За разлика от района между Покровск и Костантинивка, оста Дружкивка-Костантинивка е мишена на значително по-малък брой удари, което води до две основни хипотези: или украинските позиции в този район са по-слабо укрепени, или руското командване планира да обкръжи Покровск от източна посока. Подобна стратегия би позволила на руските сили да подновят офанзивата западно от града, като едновременно с това атакуват от изток. Тази тактика може да цели превземането на ключовите градове като Покровск и Костантинивка преди края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Молен посочва, че концентрация на толкова много въздушни удари в такъв ограничен периметър е истинска рядкост. Единствено в Сумска област, северно от едноименния областен център, може да бъде наблюдавана подобна интензивност, особено в горските райони, в които украинските сили се укриват, за да спрат руското настъпление. За разлика от това, районите южно от Покровск, където е един от участъците на фронта с най-интензивни сражения, са регистрирани едва около 15 удара, което подчертава стратегическия фокус на руското командване над определени ключови зони.

Концентрацията на въздушни удари напомня на по-ранни руски операции, като тази в Роботине през 2023 г. и Курска област през 2024 г. В тези случаи Москва също използва масирани бомбардировки, за да отслаби украинската отбрана преди сухопътни офанзиви. Анализът на Молен е подкрепен от сателитни изображения и видеозаписи от фронта, един от които беше геолокиран от потребителя @giK1893 до местоположение, северно от Нова Полтавка. Сателитните данни дават възможност на анализатора да извърши задълбочено OSINT изследване, включващо картиране на укрепления, оси на настъпление и зони на въздушни удари.

Тази интензивна въздушна кампания подсказва, че Москва вероятно подготвя условията за следващ етап от офанзивата си, като се стреми да отслаби украинската съпротива преди решителния момент на атака. Обкръжаването на Покровск и потенциалното достигане до Дружкивка като основна руска цел подчертава стратегическото значение на региона за плановете на руското военно ръководство. Ако тези действия постигнат успех, те могат значително да променят динамиката на конфликта в Донбас през следващите месеци.

Руската армия започна мащабна офанзива в Донбас с бързо настъпление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските въоръжени сили започнаха първата си голяма стратегическа операция за годината, пренасочвайки офанзивата си към фронтовата линия при Очеретине в Донецка област.

Според френския военен анализатор Клеман Молен, след месеци на подготовка руските войски се опитват да пробият защитната линия Покровск–Костантинивка с цел разделяне на фронта в Донбас.

В последните дни руските войски превзеха няколко ключови селища, включително Миролюбивка, Малинивка, Нова Полтавка, Новооленивка и Олександропил, което бележи значителен за текущите темпове на конфликта напредък от почти 10 км. Този локализиран успех им позволи да проникнат през важна укрепена линия покрай магистралата Покровск–Костантинивка.

Молен предполага, че руската армия може да се насочи на север към Дружкивка, с цел прекъсване на връзките на Покровск с Днипропетровска област от една страна, и Костантинивка и Краматорск от друга. Възможно е да бъде извършена маневра за обкръжение на Покровск или настъпление към Добропиля – важен логистичен център в западната част на Донецка област.

Успоредно с това в идните седмици руските войски се готвят да навлезат в Днипропетровска област след дълго отлагана операция на фронтовата линия при Новопавливка. В посока Велика Новосилка руските сили укрепват своите позиции в село Багатир, като им предстои да превземат само още две населени места, Комар и Одрадне, преди да достигнат до сливането на реките в района.

Украинската отбрана среща някои съществени затруднения, а текущите укрепления, включително противотанкови ровове и окопи, на места се оказват недостатъчни. Украинските инженерни части се адаптират, изграждайки по-малки и по-многобройни окопи, но ефективността на тази стратегия остава под въпрос.

Освен това руските дронове са започнали да достигат магистралата Краматорск–Доброполие, която минава на над 30 км от фронтовата линия. Те използват безпилотни летателни апарати с фиксирани крила „Молния“ или новите дронове „Тювик“, които са умалена версия на „Шахед“. Това е ключово развитие – ако тези дронове могат да достигнат толкова далеч зад линията на съприкосновение, това показва, че Русия е разширила способностите си за нанасяне на дълбоки удари. Използването на по-малки, по-трудни за откриване безпилотни самолети като „Тювик“ може да усложни допълнително усилията на украинската противовъздушна отбрана.

В по-широк план конфликтът се изостря по протежение на цялата руско-украинско гранична зона. Русия очевидно разполага с числено превъзходство, привличайки над 30 000 нови войници месечно, докато украинските войски се борят с дефицит на личен състав и все повече разчитат на дроновете, физически прегради и позиционна отбрана.

Преговорите между двете страни остават в застой, като Русия продължава да настоява за налагането на условията, предложени в Истанбул през април 2022 г. без да зачита реалната ситуация на терен, а именно, че в момента руската армия контролира по-малко територия отколкото тогава. С оглед на развиващата се ситуация, международната общност следи с растящо безпокойство възможността за по-нататъшна ескалация в региона.

Разширено резюме на ежедневния отчет на ISW – 8 април 2025 г.

📌 На този етап руските сили преследват три основни тактически цели в сектор Покровск: пресичане на шосейния път Т-0504 Костантиновка-Покровск на североизток от Покровск, обкръжаване на Покровск от запад и настъпление към Новопавливка на югозапад.

Въпреки че успяха да постигнат ограничени успехи североизточно и югозападно от града, те се затрудняват да напреднат директно на юг и югозапад от Покровск, където украинските войски провеждат операции с дронове и концентрирани контраатаки от началото на 2025 г. Тези контрамерки продължават да прекъсват руската инерция и ограничават ефективността на техните атаки.

‎ 

📌 Руските сили са разположили допълнителни части в районите на изток и североизток от Покровск в опит да натиснат Константиновка и да обгърнат Покровск.

Части като 5-та мотострелкова бригада и елементи от 20-та и 150-та мотострелкови дивизии бяха прехвърлени в района в началото на годината, за да използват очакваните пробиви. Напредъкът им обаче е минимален, като едва 5-7 км са изминати северно от Воздвиженка за два месеца. Въпреки че руските войски са достигнали покрайнините на Торецк и са напреднали леко на югозапад от него, те не са изместили значително фронта и не застрашават Константиновка.

‎ 

📌 Ситуацията на юг и югозапад от Покровск остава нестабилна, със засилени руски атаки и локализирани украински контраофанзиви.

От средата на март Русия има за цел да превземе Покровск и близкия Мирноград, но не успява да пробие поради дейността на украинските дронове и маневрената война. Украинските сили наскоро постигнаха ограничени успехи близо до Котлине и Шевченко, въпреки че повечето напредък беше обърнат от руските сили. Въпреки това Киев провежда локализирани контраатаки, конкретно насочени към руската логистика и концентрации на войски в изявената югозападна част на Покровск.

‎ 

📌 Руските сили са ескалирали използването на механизирани атаки на югозапад, особено близо до Ясеново и Срибно, но това е на висока цена.

В последните сражения украинските сили унищожиха множество танкове, бронирани машини и мотоциклети, нанасяйки десетки жертви. Украинските командири съобщават, че руската армия е използвала мотоциклети и дори колички за голф, за да поддържа напредъка, което подчертава остър недостиг на оборудване. Въпреки известен напредък към областната граница между Донецк и Днипро, руските войски все още не са навлезли в Днепропетровска област и техните материални загуби продължават да растат.

‎ 

📌 Украинските операции с дронове остават критичен фактор за забавяне на руското настъпление.

Дронове се използват за наблюдение и прекъсване на руските линии за снабдяване, за да принудят войските да пътуват пеша и дори за задържане на фронтови позиции без подкрепа от пехотни части. Руски военни блогъри потвърдиха, че безпилотните самолети ограничават маневреността и достъпа на руските войски до ключови пътища близо до Селидове. Ефективната интеграция на дронове в украинските сухопътни операции попречи на Русия да проведе координирани атаки в района на Покровск.

‎ 

📌 Въпреки огромните загуби, включително танкове и бронирана техника, възлизащи на над пет дивизии и десетки хиляди войници, Русия продължава настъплението си към Покровск и Константиновка.

Украински оценки показват, че руските загуби само в посока Покровск са достигнали до 45 000 през първите три месеца на годината, включително 7 000 убити на месец. Руските загуби в района на Торецк надхвърлят 50 000 души. Тези тактики на изтощение натовариха руската отбранителна промишлена база, която не може да попълни понесените загуби на бронирана техника и артилерия със скоростта, необходима за поддържане на офанзивата в дългосрочен план.

‎ 

📌 Руският президент Владимир Путин и военното ръководство изглежда са готови да поемат тези загуби в преследване на своите стратегически цели.

Офанзивата срещу украинския крепостен пояс в Донецка област се очаква да отнеме години, ако Киев продължи да получава подкрепа от Запада. Путин изглежда залага на бавен и постепенен напредък и продължителна война, без намерение да прекрати конфликта, освен ако украинското ръководство не капитулира, в съответствие с подновените руски политически съобщения и оценката на Директора на Националното разузнаване на САЩ, че Путин все още е ангажиран да принуди Украйна да капитулира.

‎ 

📌 Русия възобнови ударите на далечни разстояния на 7-8 април 2025 г. след кратка пауза, изстрелвайки ракета Искандер-М и 46 безпилотни летателни апарата Шахед и примамки.

Украинските сили прехванаха много дронове, но някои достигнаха цели в Харковска, Донецка и Днепропетровска област. Тактиката на руските атаки с дронове се развива, включвайки по-плътни формации и синхронизирани удари, които имат за цел да преодолеят украинската отбрана. Сега дроновете се шляят близо до градовете, преди да атакуват, а новите стартови площадки близо до украинската граница намаляват прозорците за прехващане. Украйна се опитва да внедри мерки за противодействие, включително FPV дронове и лазерно базирана защита.

Първа регистрирана употреба на френските AASM-250 "Hammer" от украински Су-25.

🇺🇦🤝🇫🇷 Видео, публикувано онлайн на 31 декември 2024 г., показва първата документирана употреба на съветския щурмови самолет Су-25 с френска управляема бомба AASM Hammer в близост до Константиновка, Донецка област.

Съобщава се, Украйна е започнала да използва западните боеприпаси в комбинация с едноместния щурмовик през юни миналата година, тъй като запасите от съветски неуправляеми бомби са били изчерпани и западните са започнали да намаляват.

Видеото показва Су-25 от 299-та тактическа авиационна бригада в полет на ниска височина, преди да се дръпне нагоре, освобождавайки двете 250-килограмови бомби. Въпросната маневра има за цел да увеличи обхвата им, който е намален при пускане от малка надморска височина.

Видеото е записано от екшън камера, монтирана под най-външния пилон на самолета, но не е ясно кога е записано. Рамката позволява да се види добре модифицираният пилон, използван за носене на произведената във Франция бомба, който изглежда е същият, използван и на МиГ-29.

Украйна използва AASM Hammer в продължение на близо година, като първите снимки се появиха онлайн през март 2024 г. Досега обаче единствените платформи, за които бе потвърдено, че използват оръжието, бяха МиГ-29 и Су-27 .

Су-25 използва и друг западен боеприпас, Zuni 5-inch Folding-Fin Aircraft Rocket (FFAR), зареден в 4-зарядни ракетни капсули LAU-10, навлязла в употреба от началото на 2023 г. когато започна да заменя 80-милиметровите неуправляеми съветски ракети С-8.

AASM (Armement Air-Sol Modulaire „Highly Agile Modular Munition Extended Range“) е комплект, състоящ се от секция за насочване на носа и комплект за разширение на обхвата на опашката, който може да бъде приложен към 250 и 1000-килограмовите бомби. Предлага се в три различни варианта: инерционно и GPS насочване, GPS, инерционно и лазерно насочване и SBU-64 GPS, инерционно и инфрачервено насочване.

Франция се ангажира да предостави общо 600 комплекта бомби AASM със скорост от 50 месечно, считано от януари. Производителят Safran също увеличи производствения си капацитет до 90 комплекта на месец.

Боеприпасът може да бъде използван по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия, на разстояние, достигащи над 70 км при изстрелване от голяма надморска височина. AASM също така може да се използва ефективно на ниска надморска височина (като от Safran посочват, че все още може да достигне далечни обхвати) и има способността да извършва прецизни вертикални удари. Има ракетен двигател с твърдо гориво в опашката за задвижване на бомбата.

Оръжието е напълно интегрирано в Rafale, в Mirage 2000, Mirage F1 и F-16 е интегрирано като самостоятелна система. Поради това се очакваше AASM да се използва от западните F-16, доставени на Украйна. Вместо това обаче се използва от МиГ-29, Су-27 и Су-25, докато F-16 изпълняват задачи по противовъздушна отбрана.

През март 2024 г. френски официални лица споменаха, че AASM ще бъде интегриран във F-16 преди доставянето им в Украйна. Очаква се бомбата да се представя по-добре в комбинация с тях, тъй като западната им авионика прави интегрирането и използването ѝ значително по-лесно в сравнение с реактивните самолети от съветската епоха.

Ако обаче оръжието не се използва на F-16, съществува още един вариант за изтребител, който скоро вероятно ще се присъедини към редиците на украинската бойна авиация и също ще може да използва AASM – Mirage 2000. През юни 2024 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще прехвърли към Украйна неуточнен брой изтребители Dassault Mirage 2000-5, започвайки от началото на следващата година.

Руския дрон С-70 „Охотник“ свален от приятелски огън.

🇷🇺💥 В събота, 5 октомври 2024 г. се появиха множество доклади, според които руските сили са унищожили свой самолет при инцидент с приятелски огън над град Константиновка в Донецка област на Украйна.

Според източници сваленият самолет първоначално е бил идентифициран от руските военни блогъри като безпилотен летателен апарат, но допълнителен анализ на отломките от мястото на катастрофата разкри, че останките принадлежат на модерния руски дрон С-70 „Охотник“.

Стелт безпилотният боен летателен апарат (UCAV) С-70 представлява една от най-новите разработки на Русия в дрон технологиите. Проектиран за различни роли, сред които разузнаване и прецизни удари, той е част от по-широките усилия на Москва за модернизация на военните ѝ способности.​

Ако бъде потвърден, този инцидент ще подчертае още веднъж продължаващите проблеми с координацията и комуникацията между руските сили, които неведнъж доведоха до инциденти с приятелски огън. Въпреки подобни инциденти не са рядкост в зоните на конфликт, загубата на толкова ценна военна техника може да се окаже сериозен удар върху руските бойни безпилотни способности.

Руската армия все още не е направила официално изявление по темата и не е предоставена подробна информация за това как се е случил инцидентът. Въпреки това, той предизвика дискусия сред отбранителните анализатори в социалните мрежи относно възможните причини за несполуката, както и за текущото състояние на операциите на руските дронове в Украйна.

Проектиран от Сухой и МиГ, С-70 е замислен като проект за самолет от шесто поколение. Дизайнът на дрона е базиран на по-ранния Микоян Скат, включващ технологии от Су-57.

Съобщава се, че руското министерство на отбраната е поръчало три нови прототипа на С-70, който ще служи като „wingman“ дрон за изтребителя от пето поколение Су-57, но може да се управлява и от земята.

Първият прототип на С-70 беше завършен през 2018 г., като два допълнителни прототипа са планирани за завършване през 2024 г.

Нови подробности за инцидента

Според докладите чифт самолети, съставен от пилотиран Су-57 и безпилотен С-70, са излетели от авиобаза Ахтубинск, разположена на около 590 километра от фронтовата линия, за оперативен тестов полет. Мисията беше част от тестовите изпитания на дрона, целящи да пробват възможностите му в реални бойни ситуации. Техническа неизправност обаче е накарала дронът да загуби контакт с наземния си оператор, отклонявайки се от курса към контролираната от Украйна територия.

Последва паника сред руските военни, отговорни за теста. Радиоприхващания от центъра за управление на полета разкриват, че наземните командири са наредили на придружаващия пилот на Су-57 да се опита да наруши траекторията на полета на дрона. В крайна сметка е взето решение за изстрелване на ракета въздух-въздух, за да бъде свален дронът.

С-70 „Охотник“ се разбива в Константиновка, само на 16 километра от фронтовата линия, а останките му бяха открити от украинската армия. Първоначалните им оценки поставят под съмнение твърденията за авангардните възможности на дрона. Противно на руската пропаганда, С-70 не изглежда да включва стелт полимери или усъвършенствани системи за изкуствен интелект, каквито бяха рекламирани. „Това не е усъвършенстван боен дрон“, каза украински експерт по отбраната. „По-скоро прилича на планер, оборудван с основни летателни способности и радиоуправление.“

Освен това използването на пилотирания изтребител Су-57 като командно предаване за дрона се смята за неефективно и подчертава ограниченията на руските мрежови възможности. На С-70 липсват надеждни стелт технологии, за които Русия твърди, че притежава, както и не разполага с централизирани мрежови системи, сравними с Link-16 на НАТО. Вместо това дронът разчита на основна радиовръзка за насочване, което ограничава оперативната му гъвкавост.

Руското министерство на отбраната отдавна рекламира С-70 като „лоялен помощник“ на Су-57, способен да участва в координирани мисии и да използва широка гама от бордови оръжия. Инцидентът обаче поставя под съмнение неговите способности за изпълняване на сложни бойни маневри, включително използването на ракети въздух-въздух или прецизно насочвано оръжие.

Докато Русия продължава да настоява за разработването на С-70, бойната му готовност остава под въпрос. Загубата на дрона при този инцидент, съчетана с предизвикателствата, подчертани от този оперативен провал, поражда сериозни опасения за бъдещето на програмата. Въпреки амбицията на Русия да пусне усъвършенствани безпилотни системи, реалностите на терен предполагат, че С-70 все още е далеч от високотехнологичния актив, който Кремъл рекламира.