Анализ: Руски канал прегледа видеата на МО – войниците носят търговски радиостанции

🇷🇺📻 Във видеа, публикувани на Министерството на отбраната, руски военнослужещи на бойното поле в Украйна носят предимно евтини цивилни радиостанции от клас „уоки-токи“, а не армейски апарати, за които държавата инвестира милиарди рубли. Това показва подборката на „Минная дивизия“, руски военен канал в Telegram. По думите му авторът е прегледал целия каталог с видеа на министерството от втората половина на октомври, където се вижда тактическа радиостанция. На 30 октомври авторът публикува 10 колажа с 19 кадъра от тях, където апаратите са оградени в червено. 4 години и 8 месеца след началото на пълномащабната война срещу Украйна, комуникацията между войник и командира му зависи от онова, което войникът си е купил сам.

Каналът пише за военноморския флот, подводната война и войната срещу Украйна, има 32 хил. абонати и подкрепя войната, но язвително критикува руското военно ръководство. Кадрите му са откъси от обичайни пропагандни клипове на МО: войници разказват пред камерата, оператор на дрон е седнал с FPV очилата в землянка, артилерист говори по радиостанция до оръдието. Ръчните станции висят на жилетките или стоят в ръцете им. Подборката започва с кадър от поздрав от ведомството за Деня на военния свързочник на 20 октомври.

Каналът ги нарича с жаргонните названия „тутки“ и „бафики“, които произлизат от известни производители TYT и Baofeng. Първата марка са дигитални и работят в Digital Mobile Radio (DMR), европейския стандарт за служебни и търговски радиомрежи. Авторът ги определя като „най-евтината (и примитивна) радиостанция по стандарта DMR“ и подчертава с 3 удивителни, че стандартът е граждански. Аналоговите Baofeng са още по-евтини и съответно още по-уязвими. Още в първите седмици на нахлуването британският институт RUSI отбеляза, че моделът BaoFeng UV-82HP няма криптиране от военен клас и такива апарати се засичат лесно с елементарна техника за радиоразузнаване, която може да следи и придвижването на предаващия.

МО не е купило нито една от тях. Всички са платени от самите военнослужещи или набавени със собствени сили и средства. „Основната тактическа радиостанция на СВО“, както авторът нарича тутката „изобщо не е закупувана“, а всичко е „изкрънквано“ по един или друг начин. Изводът му е остър: „На практика в Руската федерация НЯМА система за тактическа свръзка“. Онова, което съществува под такова име, са „патерици“, годни само за „войни на папуаси“, и първият сериозен професионален противник би разбил всичко това. Каналът завършва с въпроса какво тогава остава от „готовността за война с НАТО“.

Армейските апарати съществуват. Р-168 „Акведук“ е семейство тактически цифрови радиостанции от пето поколение, въведени до 2000 г. с варианти за къси вълни с обхват до 350 км и за ултракъси вълни до 20 км. Наследникът му, преносима радиостанция от шесто поколение Р-187П1 „Азарт“, има вградено криптиране, работи в обхватите УКВ/ДМВ и при наземна връзка покрива около 18 км според конфигурацията. Договори по държавните поръчки за разработка и доставки са подписани през далечната 2009 г. и производители са Ярославският радиозавод и зеленоградският „Ангстрем“. Същият анализ на RUSI от март 2022 г. се позова на руски военни форуми с оплаквания от „детски болести“ и кратък живот на батериите на радиостанции от семейството „Азарт“.

По версията на следствието над 60 хил. станции „Азарт“ са доставени в армията между 2015 и 2018 г. по завишени цени. Компонентите са закупувани в Китай, а от там станциите се сглобяват на руска територия. Според обвинението от общо 18 млрд. рубли за доставки са били откраднати 6,7 млрд. Този епизод беше в центъра на делото срещу генерал-полковник Халил Арсланов, бивш заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното управление на свръзките (ГУС). През май 2022 г. следствието го изключи от обвинението, след като защитата доказа, че пазар на такава техника в Русия не съществува, а това от своя страна означавало,че нямало с какво да се сравни цената.

По последни данни на „Комерсант“ от юли 2025 г. разследването по този епизод не е завършило и присъда по „Азарт“ няма. Съобщенията на информационните агенции за присъдата на Арсланов повтарят сумата от 6,7 млрд. Епизодите, описани от съда обаче, не я съдържат. Защитата на Арсланов отбелязва, че договори за „Азарт“ са подписани през 2009 г., когато той е бил заместник-началник на свръзките в Сухопътните войски, а войските за свръзка е оглавил едва през декември 2013 г., след като делото вече е образувано. Двама негови бивши подчинени, генерал-майор Александър Оглоблин и полковник Павел Кутахов, първо признават вина и сътрудничат на разследващите, а после оттеглят показанията си срещу него, става ясно от материал на „Новая газета“ от 2021 г. Съдът въпреки това го осъжда по друг епизод.

Арсланов все пак се намира в затвора, но за друг вид престъпления. На 7 юли 2025 г. 235-ият гарнизонен военен съд в Москва го осъди на 17 години затвор при строг режим. Присъдата е за измама с апаратура за космическа свръзка за над 1,6 млрд. рубли, закупена чрез АО „Воентелеком“ по завишени цени, и за подкуп от 12 млн. Кутахов, бивш началник на управлението за поръчки, получи 7 години. Арсланов получил подкуп от ръководителят на Ярославския радиозавод Сергей Якушев, като в замяна заводът е бил привлечен към производството на станциите от новото поколение. На 22 май 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд отхвърли жалбите на защитата и вдигна наказанието на 19 години, а глобата – 60,5 млн. рубли. Наказанието на Кутахов беше увеличено на 8 години. Уважен беше и гражданският иск на Главната прокуратура за 1,419 млрд. рубли. Арсланов отрича вина и пред съда заявява, че пазарната цена, с която обвинението сравнява доставките, „просто не съществува“.

На 17 април 2025 г. неговият наследник начело на ГУС генерал-лейтенант Вадим Шамарин получи 7 години затвор при строг режим. Според обвинението в периода 2016-2023 г. той е прибрал 36 млн. рубли подкупи от генералния директор на Пермския телефонен завод „Телта“ в замяна на по-големи доставки по договори с ведомството. Шамарин сключи досъдебно споразумение и призна, че е получил 19 млн. рубли. Така двама последователни началници на структурата, отговорна за армейската свръзка, са осъдени за престъпления, свързани с доставките. Оглоблин, бивш ръководител на 1-во управление на ГУС, още през 2022 г. получи 4,5 години за измамата с „Воентелеком“. Олег Царьов, бивш украински депутат и проруски политик, изреди 5 нови дела, свързани със структури от 46-и централен научноизследователски институт до Славгородския завод за радио апаратура в Алтайския край, и отбелязва, че отделни числа няма, тъй като делата за военна свръзка се отчитат като престъпления, свързани с държавните поръчки за отбрана.

Проруските коментатори заговориха за липсата на собствена свръзка в първите дни на февруари 2026 г. По същото време Украйна въведе т.нар. „бял списък“ на терминалите Starlink и до 5 февруари руската армия по фронтовата линия загуби достъп до мрежата. Тогава Царьов написа: „Помня как в началото на СВО всички подразделения си купуваха радиостанции Motorola. Друга свръзка нямаше.“ По думите му свръзката рухва, а военните, с които говори, твърдят, че „собствена свръзка на практика все още нямаме“. За аналоговите Baofeng, с които армията разполага от февруари 2022 г. Царьов пише: „Лесно подслушваха радиоефира и обстрелваха предаващите с артилерия.“ Постът му завършва с три изречения: „Задачи се възлагаха. Пари се отпускаха. Свръзка няма.“

Оплакванията не са нови и не идват само от критици на властта. Когато на 16 декември 2024 г. президентът Владимир Путин поиска от колегията на министерство на отбраната „единна информационна мрежа, която обединява средствата за разузнаване и поразяване“, изданието „Важные истории“ събра оценки на военни експерти и близки до Кремъл канали, че такива системи все още не са стигнали до войските. Популярният мозъчен тръст „Рибар“ например пише, че разработки има, но Главното управление на свръзките така и не е проявило истински интерес към тях. Алексей Рогозин, син на бившия ръководител на „Роскосмос“, пише, че на фронта информацията минава през Telegram, защото е по-удобен от радиообмена „чрез купените от доброволци Baofeng“. Официалната линия остава оптимистична: на 20 октомври 2026 г. в деня на поздрава от първия кадър на „Минная дивизия“, началникът на свръзките в Московския военен окръг генерал-майор Дмитрий Квитка съобщи, че през 2026 г. военните са тествали повече от 20 нови средства и комплекси за свръзка. Информацията е споделена с позоваване на ТАСС. Той не уточни кои конкретно са те и резултата, който са постигнали в изпитанията.

Подборката на канала показва какво носят войниците пред камерата, а не какво стои в командно-щабните машини и по-високите нива на командването, където работят радиорелейни станции и далекобойни версии на „Акведук“. Авторът разпознава моделите по кадрите, а не по инвентарни списъци. Възможно е също така една част от войниците да предпочитат търговските модели пред наличните „Азарт“, за чиито батерии RUSI отбелязва оплаквания още през 2022 г. Недостигът обаче е хроничен на най-ниското звено – отделението и щурмовата група, където заповедта, корекцията на огъня и сигналът за дрон минават през ръчната станция. Точно там клиповете на министерството показват обикновени цивилни уоки-токи. RUSI и Царьов разказват за този недостиг през 2022 г. Царьов – за същия дефицит четири години и половина по-късно.

Сравнението на кадри и отчети показва, че преносимата защитена радиостанция не стига до отделението в количества, които да я направят видима. Делата казват само част от цялата истина. Присъдите на двамата поредни ръководители на свръзката са дадени за съвсем други доставки – космическа свръзка и апаратура на „Телта“, а епизодът „Азарт“ все още изчаква съдебно заседание. Те обаче показват как се харчат парите за армейската свръзка в годините, в които войската трябваше да получи новото поколение станции. Много вероятно е тутките да бъдат основната радиостанция в руското отделение и през цялата следваща година, защото един и същ недостиг е описан през март 2022 г. и февруари 2026 г. и отново към края на октомври. Клиповете на ведомството няма да решат въпроса, тъй като то само избира какво да снима. По-надежден знак ще дадат доброволците, от които според Рогозин идват и досегашните Baofeng: ако през 2027 г. все още продължават да закупуват радиостанции за фронтовите части, свръзката на руската пехота ще остане такава, каквато е била през цялото време дотук – това, което войникът успее да си осигури сам.

DARPA стартира разработката на универсален кодек, обединяващ всички комуникации на бойното поле.

🇺🇸📡 Всяка радиостанция, сателитна връзка и мрежа за данни, с която армията разполага, говори малко по-различен език. Преводът между тези езици в бойна среда – където заглушаването, смущенията и влошените условия са норма – струва време, честотна лента и човешки животи. На 5 юни Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната на САЩ (DARPA) публикува специално изявление, с което обяви плановете си за програма, наречена Lightweight Universal Codec (LUC), чиято цел е да бъде създадена единна система за кодиране и декодиране, способна да комуникира чрез всеки известен стандарт за коригиране на грешки, както и всеки нов такъв, разработен занапред – способност, която в момента не съществува в нито една военна или търговска система за комуникации.

Службата за техники за обработка на информация към DARPA, която ръководи изследванията в областта на изчислителните технологии, комуникациите и изкуствения интелект за военни цели, публикува изявлението под номер DARPA-SN-26-86. Начело на проекта застава програмният мениджър Адисън О'Брайън. Официално споразумение все още не е сключено и DARPA не се ангажира твърдо с пускането на такова, но изявлението само по себе си е сигнал за намерението на агенцията да финансира изследвания в тази област и кани всички изпълнители да се запознаят с целите на програмата, преди да започне официалният конкурс.

За да се разбере защо универсалният кодек е толкова важен, трябва да изясним какво точно прави той и как изглежда настоящият пейзаж на военните комуникации без него. Кодекът (съкратено от енкодер-декодер) е софтуерният и хардуерният слой, който взема суровата информация – било то глас, данни, потоци от сензори или видео – и я опакова за предаване по комуникационен канал. Това става с добавяне на код за коригиране на грешки – математически слой, който позволява на приемната система да открива и поправя грешки, които са причинени от шум, заглушаване или отслабване на сигнала по трасето. Различни комуникационни системи използват различни кодове за коригиране на грешки, разработвани в продължение на десетилетия за дадени характеристики, честотни ленти и заплахи. Радиостанция, проектирана за един стандарт, не може да „говори“ директно с оборудване, работещо по друг стандарт, без допълнителен хардуер или софтуер за превод. А това забавя сигнала (латентност), увеличава консумацията на енергия и създава нови слаби звена в системата.

В момента комуникационният арсенал на американската армия е същинска мозайка от несъвместими един с друг стандарти, натрупани през десетилетията назад. Различните видове войски, платформи и съюзнически държави използват системи, които трудно обменят информация помежду си при съвместни операции. Силите на терен, самолетите в небето, корабите в морето и командните пунктове в тила разчитат на комуникационни връзки, които са проектирани независимо и сертифицирани по различни спецификации. Това създава пролуки в единната мрежа, от които противниците могат да се възползват, а съюзниците са принудени да преодоляват чрез сложни алтернативни решения, шлюзове и ретранслаторни възли, които само увеличават уязвимостта.

Подходът на програмата LUC за решаване на този проблем се базира на конкретен пробив в изследванията на DARPA, наречен GRAND (Guessing Random Additive Noise Decoding). Технологията за декодиране с отгатване на произволния адитивен шум е разработена в Масачузетския технологичен институт (MIT) и вече доказа своята способност да декорира практически всеки код за коригиране на грешки. Тя разглежда проблема като задача за отгатване на шума, а не със специфичен за даден код алгоритъм. Традиционните декодери са създадени да разбират само един конкретен стандарт за коригиране на грешки – точно както преводач от френски, не може автоматично да превежда от испански без допълнително обучение. GRAND подхожда различно: той моделира свойствата на шума в канала и използва този модел, за да отгатне какви са били първоначално изпратените данни, независимо от това кой код е използван за изпращането им. Ако програмата LUC успее да превърне изследванията на GRAND в практически военен кодек, резултатът ще бъде един-единствен декодер, способен да работи с всеки код, без да е необходимо предварително да знае какво е използвал предавателят.

Кодиращата страна на системата LUC е второто голямо предизвикателство. Концепцията на DARPA изисква енкодер, способен да избира динамично и в реално време от широк набор кодове за коригиране на грешки. Той трябва да избира най-добрия код според текущото състояние на канала, наличния енергиен ресурс, както и изискванията за пропускателна способност и конкретната мисия. Изключително важно е, че енкодерът ще включва модела на шума от GRAND декодера директно в процеса на избор на код. Така се създава затворена система за обратна връзка: енкодерът избира кодовете, с които сдвоеният GRAND декодер може да се справи най-ефективно при действителните условия на връзката. Тази адаптивна способност, описана в изявлението като „промени в кодовете за коригиране на грешки в движение“, ще позволи на комуникационната система на военните непрекъснато да оптимизира работата си при промяна на условията на заглушаване, изместване на източниците на смущения и развитие на радиочестотната среда по време на операция.

Обещаните показатели на базирания на GRAND подход са впечатляващи. DARPA описва бъдещия кодек като постигащ „рекордно ниска консумация на енергия при декодиране“. Това е свойство от огромно значение за преносимото комуникационно оборудване, захранвано от батерии, както и за малките дронове със силно ограничен енергиен бюджет. По-ниската консумация на енергия при същата скорост на декодиране на данни е равносилно на по-дълъг живот на батерията, по-малък размер на хардуера и намален топлинен отпечатък – все фактори, носят директни оперативни предимства за войските и системите, действащи в оспорвана среда.

Решението на програмата да се изпълни на некласифицирано ниво (участниците да работят с информация до ниво „Контролирана некласифицирана информация“, но не и по-нагоре), отразява намерението на DARPA да привлече максимално участие от страна на нетрадиционни за отбраната компании, академични институции и търговски компании за комуникационни технологии. Търговската телекомуникационна индустрия инвестира сериозно в изследвания за коригиране на грешки за 5G и сателитни комуникации. Отворената архитектура на програмата LUC потенциално би могла да позволи на военните комуникации да се възползват от тези цивилни иновации, като в същото време върнат подобрения от военно ниво към търговския сектор именно чрез този универсален кодек.

На изпълнителите ще е позволено сами да избират целевите комуникационни системи за интеграция. DARPA очаква от тях да посочат платформи, при които внедряването на LUC ще има най-значително и въздействащо подобрение. Тази гъвкавост е умишлена: агенцията иска кодекът да бъде доказан в редица реални системи, а не просто тестван в една контролирана среда. Позволението на изпълнителите да избират най-убедителните цели за интеграция увеличава вероятността създадената технология да намери пряк път не само към военно, но и към търговско внедряване.

Бойното поле на днешния ден се захранва от информация. Силите, които могат да я придвижат най-надеждно, най-ефективно и най-сигурно през най-разнообразни системи, ще притежават трайно предимство пред тези, които не са способни да го правят. Универсалният кодек, който кара всяка радиостанция да разговаря с всяка една друга, е не просто техническо подобрение. Това е фундаментална способност, която променя напълно възможностите на съвместните военни операции.

Южнокорейското разузнаване спря пропагандните емисии за Севера.

🇰🇷🤝🇰🇵 Националната разузнавателна служба (NIS) на Южна Корея е прекратила своите радио и телевизионни предавания, насочени срещу севернокорейския режим, като част от усилията на новия президент И Дже Мюнг за разведряване на обтегнатите отношения с Пхенян.

„Радио-телевизионните канали на NIS, насочени към Северна Корея, са преустановили излъчване“, заяви И Куанг-бек, президент на южнокорейската Unification Media Group – частна медийна група, фокусирана върху радиопредавания за аудитория в КНДР.

Ким Сеунг-чул, ръководител на друга медия North Korea Reform Radio, също така изброи Voice of the People и Echo of Hope като част от радиостанциите срещу режима в Пхенян, които наскоро са прекратили своите емисии.

Съобщава се, че шпионската агенция е преустановила и своите телевизионни предавания, насочени към Севера, въпреки че организацията отказа да потвърди прекъсванията.

Тези предавания, работили в продължение на десетилетия при различни правителства, излъчваха пропагандни послания, популяризиращи ценностите на свободното общество в Южна и критикуващи режима в Пхенян, подобно на западни радиостанции като Свободна Европа и Дойче Веле в разгара на Студената война.

Всичко това идва в момент, когато властите в Сеул работят за облекчаване на военното напрежение и връщане на диалога с Пхенян. Малко след встъпването си в длъжност миналия месец, президентът спря излъчванията на военните по високоговорители, насочени към Северна Корея и отправи призив за прекратяване на кампаниите за разпространение на пропагандни листовки от граждански групи.

Служители на Народната въоръжена полиция на Китай с късовълнова „тактическа“ радиостанция TBR210A-2 20W

🇨🇳📻 Народните въоръжени полицейски сили (PAP) са китайска паравоенна организация , която отговаря основно за вътрешната сигурност, контрола на безредици, борбата с тероризма, реакцията при бедствия, правоприлагането и защитата на морските права, както и предоставянето на подкрепа на Народната освободителна армия (PLA) по време на война.

За разлика от гражданската Народна полиция, PAP е специализирана паравоенна сила, докладваща директно на Централната военна комисия. Офицерите и войниците на PAP носят тъмно маслиненозелени униформи, различни от боровозелените униформи на Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF) или светлосините и черни униформи на Народната полиция.

Смята се, че PAP има обща численост от 1,5 милиона. В сегашната си форма е създадена през 1982 г., но подобни сили за сигурност са действали от основаването на Китайската народна република през 1949 г. По време на маоистката ера предшествениците на PAP са били Китайските народни сили за обществена сигурност, и по-късно Корпусът за обществена сигурност, който е поставен под командването на Народната освободителна армия.

PAP е сравняван както от китайски, така и от чуждестранни учени със силите на жандармерията в много страни, най-известната от които е френската жандармерия, но основното вдъхновение за създаването и функционирането на PAP идва от Вътрешните войски на Съветския съюз и свързаните паравоенни сили на Източния блок, като източногерманските алармиращи звена, адаптирани към специфичната военно-политическа култура и мислене на ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП).