Руски военнослужещ не пусна ранен другар в землянка под наблюдението на дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски военнослужещ не пусна в землянка ранения си боен другар, опитал се да се скрие в нея от украински дрон, и го избута обратно навън заради безопасността на убежището. Тази сцена беше запечатана на видео, публикувано от 23-ти отделен мотопехотен батальон „Хортица“ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Мястото и денят на заснемането не са установени.

Дронът, заснел кадрите, е застанал над ивица от голи храсти и дървета. До ствол на дърво зее малка дупка, в който руски военнослужещ се побира само приведен. Пред отвора лежи друг руски войник в зелено яке и камуфлажен панталон. На входа е вторият военнослужещ: той се навежда над лежащия, хваща го за торса и го избутва от отвора, после се прибира в землянката. Раненият остава да лежи на земята. По-късно дронът се снижава и показва как военнослужещият в дупката зарежда автомата и го насочва към ранения войник, вероятно като заплаха, а после надзърта нагоре към камерата. През последните секунди раненият лежи по гръб до отвора. Експлозия в записа няма. Какво е съдбата на двамата след последния кадър, не е известно, но досегашната практика не очертава щастлива развръзка.

Руската и украинската пехота се движат в ивица, която украинското командване нарича зона на поражение. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Робърт Бровди, известне като с позивната си „Мадяр“, оцени дълбочината ѝ на 25 км и повече от всяка страна на фронта и уточни, че това посочва не обсега на отделни безпилотни апарати, а честотата и плътността на ударите. Говорителят на Командването на обединените сили на ВСУ Виктор Трегубов говори на 20 септември за около 20 км. Според него руската армия до голяма степен е спряла да използва танкове и друга тежка техника за щурмове и изпраща напред групи от по няколко души, а понякога поединично.

Как изглежда това за самия щурмовак, разказват руски военнослужещи. Четирима от тях заявиха пред BBC в документалния филм „The Zero Line: Inside Russia's War“ от 24 февруари, че щурмовете, които те наричат „месни“, се водят на вълни. Един от тях, представен от BBC като Дима, описва схемата по следния начин: изпращат 3 души, после още 3, при неуспех 10, после 50, докато някой пробие. По думите му при първия такъв щурм на полка му са загинали 200 души за три дни. Друг, Денис, казва, че вълните имат за цел силите на Киев да изразходят боеприпаси и дронове, за да може следващата вълна да стигне до целта.

Ранен в такава ивица трудно стига до лекар. Колко трудно е това, са измерили руските военни хирурзи. Колектив от ВМА „С. М. Киров“ и 442-ра военна клинична болница, сред чиито автори е Рустам Касимов, проследява ранените от пролетта на 2022 до есента на 2024 г. В изследването са включени 17 692 ранени, като резултатите от него са публикувани в Бюлетина на Руската военномедицинска академия през 2025 г. В позиционната фаза на войната, при която основното средство за поражение станаха дроновете, 75,5% от ранените в извадка от 5813 случая са от дронове. До хирург в предна медицинска група в препоръчителния срок от два часа са стигали само 11,6% от тежко ранените, срещу 35,4% в началото на войната. Половината от всички ранени са чакали над 6 часа и 57 минути, а в началото на войната – над 2 часа и 50 минути. Всеки четвърти тежко ранен е чакал над 10 часа и 42 минути. Авторите пишат, че евакуацията често е невъзможна или възможна само пеша и скрито.

Министерството на отбраната представя картината другояче. Според годишния доклад на Главното военно медицинско управление за 2025 г., публикуван през януари, раненият стига до болница за не повече от денонощие, а началникът на управлението Дмитрий Тришкин твърди, че от постъпилите в болница умират 0,5%. И срокът до болницата, и смъртността от 0,5% обхващат само достигналите до нея. Измерването на хирурзите е занижено заради начина, по който е направено: онези, които не са стигнали до хирург, не са включени в него. Самите автори свързват спада на дела на тежко ранените на етапа на хирургичната помощ с трудната им евакуация, а изследването свършва едва през есента на 2024 г. За тези две години, изминали оттогава насам, употребата на дронове нарасна допълнително.

По данни на Генералния щаб на ВСУ руските загуби през септември са 46 230 души, най-високият месечен брой за 2026 г. Според оценка на Института за изследване на войната (ISW), въпреки най-тежките загуби за годината през септември руската армия вероятно не е завоювала територия, а системата за попълване на личен състав набира все по-малко военнослужещи, които от месеци не покриват загубите.

Дрон порази роботизирана евакуация с ранен боец; втори дрон – свален навреме

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руски камикадзе дрон, насочил се директно срещу ранен украински военнослужещ, докато наземен роботизиран комплекс го евакуира от бойното поле, е свален от екипаж на 33-ти отделен щурмови полк, секунди преди да достигне целта си. По данни на самия полк, оповестени в неговия канал в Telegram, машината с ранения боец на борда вече била поразена по маршрута към тила от първи руски дрон с FPV, а вторият апарат, този път насочен към ранения, е бил прехванат точно навреме от украинските пилоти.

Полкът не посочва нито участъка от фронта, нито състоянието на военнослужещия след случката. Разказът стъпва изцяло на собственото му сведение – заинтересована страна, описваща успешен свой епизод, към момента без независима проверка или външно потвърждение. Пресята през тази уговорка, ситуацията все пак сглобява в един кадър двете технологични линии, преобразили най-опасната фаза на съвременното бойно поле: изнасянето на ранените.

Логиката, която вмъква машината между ранения и смъртта, е едновременно проста и безмилостна. По дължината на фронтова ивица, широка вече десетки километри, всяко видимо движение е потенциална мишена за FPV дрон – евтин, изобилен и все по-точен. Евакуацията, при която санитари изнасят ранения на носилка или с брониран автомобил, в много участъци се е превърнала в самоубийствена; дроновете дебнат именно спасителните екипи, защото знаят, че към падналия ще бъде изпратена помощ. Оттам и възходът на наземните роботизирани комплекси – верижни или колесни платформи, които поемат ранения в брониран отсек и го изтеглят на километри назад, без да излагат втори жив човек на обстрела. Самата случка на 33-ти полк носи по-мрачния детайл: вторият дрон не гони робота, а ранения на него – практика на доубиване, която прави от бронираната платформа колкото транспорт, толкова и последна преграда между падналия боец и дрона на преследващия го оператор.

Мащабите отдавна са излязли от експерименталното. Украинските наземни роботи изпълняват около 10 000 евакуации и логистични мисии месечно, а за първата половина на тази година Киев планира да поръча над 25 000 такива системи – двойно повече, отколкото за цялата 2025 г. Платформите като Tor-800, Maul, Vepr и „Змий“ изнасят по няколко ранени наведнъж, преодоляват осеяни с противопехотни мини полета и оцеляват при преки попадения; в един документиран случай наземен комплекс на 1-ви медицински батальон изтегли ранен боец от 64 км навътре в контролирана от Русия територия, издържайки на многократни удари и поне един взрив на мина, докато военнослужещият пътувал в бронирана капсула, разчетена да поеме и обстрел, и осколки. Ограниченията са също толкова конкретни: екипажите избягват да ги придвижват през деня, тъй като едрото им туловище е лесно за засичане, а FPV дроновете остават, по думите на самите оператори, „заплаха номер едно“ за тях. Точно тя се материализира по маршрута на 33-ти полк.

Друг оперативен детайл, който случката осветява, е отговорът на същата тази заплаха: дрон срещу дрон. Свалянето на вражеския апарат от украински екипаж, намесата на „нашите пилоти“, както я нарича полкът, принадлежи към бързо нарастващ пласт анти-дрон отбрана, изградена точно върху евтината технология, която създаде проблема. В началото на 2026 г. украински производители излизаха с до 1000 прехващащи дрона дневно; през февруари прехващачите поеха 70% от свалените „Шахеди“ в Киевска област. Апарати като Sting на Wild Hornets, на цена около 2500 долара, гонят разузнавателните и ударните дронове на врага за част от стойността на класическа зенитна ракета. Прехванатият над ранения защитник дрон е от същия клас оръжие, използвано в обратна посока – знак за симетрията, в която се води тази война: и заплахата, и щитът струват няколкостотин долара и се управляват през очила за виртуална реалност от оператор на километри назад.

Проследен докрай, епизодът на 33-ти полк не е обрат, а моментна снимка на равновесие, изместващо се пред погледа на воюващите. Роботът измества човека от директния обстрел при евакуация; прехващащият дрон се опитва да върне на ранения защитата, която жива санитарна група вече не може да му осигури. Нито едно от двете не отменя опасността – поразеният по маршрута комплекс показва, че дистанционното управление и бронята не правят изнасянето безопасно, а единствено по-малко гибелно за спасителите. Ако тенденцията от последните месеци се задържи, най-вероятно тъкмо това надбягване – брониран робот и прехващач срещу все по-плътното FPV покритие на врага – ще определя каква част от ранените по линията на фронта изобщо ще стигат живи до операционната маса.

Ранени, но все още мобилизирани: как руската армия държи осакатените си войници на фронта?

🇷🇺👨‍🦽🩼 „Ето, работят сакатите, мъкнат трупи. На един вече му хлопа дъската“ – това са думите, с които руският военнослужещ Дмитрий Бугаков, с позивна „Гуфи“, придружава кадрите, които сам заснема в тила на 283-ти мотострелкови полк на руските въоръжени сили.

На видеото, разпространено от рускоезичния канал „Para Pax“ в Telegram, се виждат мъже, влачещи дървени греди, по думите им болни и негодни за служба хора, които продължават да изпълняват своите задължения. Сцената е банална по съдържание и точно затова показателна: тя илюстрира явление, което не е изключение, а системно явление – задържането на ранени и осакатени руски военнослужещи в строя, което е независимо потвърдено от наблюдатели и международни експерти.

Записът на Бугаков е красноречив именно със своята небрежност. Войник с позивна „Акробат“ обяснява пред камерата, че има тежка травма в коремната област, но от дълго време не го уволняват. Друг отбелязва, че при категориите за годност, които им се присвояват, физическата работа е непосилна. Военнослужещите наричат FPV-дроновете „птички“ и признават, че не са в състояние да избягат от тях. Каналът отбелязва, че на един от мъжете „вече му е протекъл покривът“ – руски армейски жаргон за човек, изгубил разсъдък. Свидетелството се вписва точно в модела, който утвърдени институции описват вече години наред.

Анализ на Центъра за европейски политически анализ (CEPA) описва формирането на фактически инвалидни щурмови части – войници със счупени кости, ампутирани пръсти, увредени вътрешни органи, шрапнелни рани и протези, които въпреки това са връщани на бойното поле. По оценка на CEPA, негодните за служба често са мобилизирани и разпределяни към щурмови части без надлежен медицински преглед и лечение. Мащабът на телесните поражения личи и от друго число, цитирано в същия анализ: през 2024 г. в Русия са поставени 152 500 протези на крайници – с 53 процента повече отколкото през 2023 г. Украинската медия UNITED24 твърди, че ампутирани войници са връщани на фронта без протези и без поддръжка.

Паралелно с това руската държава систематично прикрива реалните мащаби на инвалидност. В разследване на Радио Свободна Европа от януари бивш експерт по освидетелстване на инвалидността, останал анонимен, обяснява логиката директно: „Властите разбраха, че войната ще увеличи броя на хората с увреждания. Затова решиха да разкрасят статистиката – и да спестят пари.“ Според данни на изданието затягането на правила за признаване на инвалидност датира от април 2022 г. – само седмици след началото на пълномащабната война. Ефектът е измерим: към началото на 2025 г. официално регистрираните хора с увреждания в страната са 11,1 милиона – около милион по-малко отколкото през 2017 г. Според данни от същия източник съкращаването на регистъра с близо един милион души спестява на държавата около 120 милиарда рубли (близо 1,6 милиарда долара) годишно.

Тези две практики – задържане на ранените в армията и заличаването им от регистрите за инвалидност – се захранват от един и същ натиск: цената на войната в жива сила. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), цитирана в същото разследване, от февруари 2022 г. убитите и ранените руски военнослужещи надхвърлят 950 хиляди, докато западни разузнавателни служби говорят за повече от 1 милион. При подобен обем на санитарните загуби пълноценното освобождаване, лечение и пенсиониране на всеки негоден за бой войник е едновременно непосилно за бюджета и пагубно за попълването на щурмовите части. Връщането на ранените в строя решава и двата проблема наведнъж – за сметка на самите тях.

От военно-оперативна гледна точка практиката е част от руския модел за война на изтощение, в който поток от попълнения има предимство пред състоянието на отделния боец. Анализът на тенденциите сочи, че докато месечните загуби остават високи, а наборът на нови контрактници – недостатъчен, армията ще продължи да черпи от резерва на собствените си ранени, удължавайки службата им чрез манипулиране на категориите за годност. Икономическото измерение работи в същата посока: всеки войник, останал „годен с ограничения“ вместо да получи инвалидност, е едновременно попълнение за фронта и спестен разход за хазната. Именно това двойно изчисление – на бойната численост и на бюджета – обяснява защо мъже, които едва се движат, продължават да мъкнат греди в тила на 283-ти полк, вместо да бъдат изпратени у дома.

Руските военни болници са препълнени: Превръщат родилни домове и цивилни клиники в лазарети

🇷🇺🏥 Военните болници в Руската федерация вече не могат да поемат безкрайния поток от ранени войници от бойното поле в Украйна, което принуждава Министерството на отбраната да използва цивилни лечебни заведения в няколко региона за настаняване на военнослужещи.

Това съобщи онлайн изданието „Новая газета Европа“, според което в края на 2025 г. местните власти в Омск са затворили женска болница, чиято сграда е била преустроена в поликлиника, след което е била прехвърлена на Министерство на отбраната. По-рано същият град затвори Родилен дом № 5, за да открие военна болница на негово място.

В момента в региона се изгражда нов клиничен, медицински и хирургичен център, а длъжностни лица описват, че „специално внимание“ се отделя на ранените военнослужещи от войната срещу Украйна. Местните жители масово се оплакват, че за обикновените пациенти става все по-сложно да си осигурят лечение. Жена от града разказа, че майка ѝ, която се възстановява от тежки операции, е получила категоричен отказ за настаняване с думите: „Няма легла. Момчетата от СВО... Нали разбирате.“

Подобен модел се наблюдава и на много други места. Единствената болница за пациенти с кистозна фиброза в столицата Москва е преустроена на военен обект, а по същия начин в Ростов на Дон е преформатиран родилен дом.

Дори с новото строителство и изземването на налични болнични заведения, леглата остават дефицит и не могат да поемат колосалния брой ранени военнослужещи, които сега се настаняват в стандартни граждански болници с изолирани специални отделения, а все по-често попадат в общи помещения с обикновени пациенти. Ранените военнослужещи, завърнали се живи от Украйна, имат право на медицинско обслужване с предимство от 2023 г. насам.

„Новая газета Европа“ посочва, че в момента почти всяко едно голямо медицинско заведение в Санкт Петербург приема предимно ранени от фронта. Само в Мариинската болница в града са извършени над 2000 операции на военни пациенти през изминалата година, според публично оповестени данни.

Бивша медицинска сестра в Научноизследователски институт за спешна медицина „Джанелидзе“ сподели пред медията, че истинските мащаби на проблема се прикриват напълно умишлено „За момчетата от СВО всъщност не се говори, защото са толкова много, а никой не иска да обявява, че са толкова проклето много, че военните болници не могат да ги поберат“, заявява тя.

Същата медицинска сестра описва и постоянни проблеми с поведението на военните пациенти в отделенията. „Купуваха алкохол, постоянно пристигаха доставки за тях, кофите за боклук бяха пълни с бутилки, не слушаха нито лекари, нито медицински сестри“, добавя тя.

Напрежението в руската болнична система съвпада с нарастващите загуби на бойното поле, които са отлично документирани от чуждестранни анализатори и мозъчни тръстове.

Според Center for Strategic and International Studies (CSIS), авторитетен изследователски център във Вашингтон, окръг Колумбия, общият размер на руските военни загуби в Украйна е достигнал близо 1 милион и 198 хиляди души до началото на годината, сред които 873 000 ранени и 325 000 убити. Експертите от CSIS определят тези цифри като „безпрецедентни“ и припомнят, че нито една голяма държава не е поемала загуби в такива мащаби от Втората световна война насам.

Украйна въвежда нова модулна броня за войниците си

🇺🇦 Министерството на отбраната на Украйна обяви, че Държавният оператор за осигуряване на тила (ДОТ) е започнал първата си покупка на модулна броня в разширената конфигурация 1–11. Решението беше прешествано от одобрение на нови защитни елементи, предназначени да отговорят на нарастващия брой ранени от шрапнели сред войниците.

„Разширяването на конфигурацията се дължи на промяната в характера на травмите на фронта: над 90% от тях са причинени от фрагменти и шрапнели“, се посочва в изявление на министерството на официалния му уебсайт.

Новата конфигурация 1–11 включва защита за предмишниците, подбедриците и опашната кост, наред със съществуващата модулна система от осем компонента.

Пълната конфигурация на бронята включва осем компонента:

• предни и задни покрития с меки балистични вложки и твърди бронирани плочи;
• покрития за врата и слабините с меки балистични вложки;
• покрития за раменете и бедрата с мека балистична защита;
• разтоварващ колан с мека балистична вложка;
• пояс.

Според министерството новите модули могат да спрат пистолетни куршуми и шрапнели с тегло до 1,1 грама при скорости до 600 метра в секунда. Устройствата за предмишници и подбедрици служат и като наколенки и налакътници.

„Новите елементи имат висока клас защита, осигурявайки допълнителен комфорт и безопасност по време на бойни мисии“, се уточнява в изявлението.

Ведомството подчерта, че модулната броня предоставя гъвкавост на войниците да адаптират нивото на защита според изискванията на мисията.

По-рано беше съобщено, че военното министерство започна тестване на нови униформи за жени и изтъкна нуждата от брони за жени, които отговарят на изискванията за защита, като същевременно намаляват теглото на плочите.