Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.

Хондурас се обръща към украинските дронове срещу картелите — Киев търси латиноамерикански пазар

🇭🇳🤝🇺🇦 Хондурас води преговори за закупуване на украински дронове, с които да подсили контрола по границите си и борбата с наркотрафика – намерение, което президентът Насри Асфура оповести на 22 юни, три дни след официалната си визита в Киев, където се срещна с украинския си колега Володимир Зеленски.

На този етап няма нито подписан договор, нито яснота за конкретен модел и количество. По време на самата среща двамата лидери са обсъдили възможностите за сътрудничество в областта на военните технологии и безпилотните системи. Асфура публично заяви интерес към подобно партньорство, без да поема конкретни ангажименти. Въпреки това значението на разговора не бива да се подценява. За първи път украинската дронова индустрия получава реална перспектива за навлизане на пазар в Западното полукълбо, докато Тегусигалпа се вписва все по-видимо в регионалната архитектура за сигурност, оформяща се около Вашингтон.

Зад тази на пръв поглед ограничена инициатива се преплитат четири процеса, всеки със собствена логика. Първият е свързан с украинската отбранителна индустрия, която за няколко години премина от зависимост от внос към износ на иновативни технологии и натрупан боен опит. Вторият е регионален и отразява стратегията на САЩ в Латинска Америка. Асфура дойде на власт с открита подкрепа от Доналд Тръмп в момент, когато Вашингтон затвърждава силовия си подход към наркотрафика в региона. Третият фактор е чисто практичен за самия Хондурас – страната остава един от основните транзитни коридори за кокаин към Северна Америка и търси по-ефективни средства за наблюдение на труднодостъпни райони. Четвъртият е дипломатически: Киев все по-целенасочено използва репутацията на своите дронове като инструмент за разширяване на международните си партньорства далеч извън европейския театър на войната.

Най-добре проследим е именно индустриалният аспект. На 28 април 2026 г. Зеленски представи рамката за контролиран износ на въоръжение под названието „Drone Deals“. Механизмът допуска износ единствено към държави, подкрепили Украйна, и се базира на принципа на реципрочността – междудържавно споразумение за сигурност, последвано от договорки между институции и производители. Според украинския президент капацитетът за производство за конкретни системи надвишава нуждите на армията с 50%. Основен приоритет остава снабдяването на фронта, но този излишък дава възможност за пренасочване на част от продукцията към външни пазари.

Досега географията на тези проекти беше концентрирана в Европа и Близкия изток – сделки със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, както и подготвени инициативи в Германия, Италия, Норвегия, Нидерландия и Швеция. На този фон интересът на Хондурас е географски пробив. Макар да не е подкрепен от подписан договор, той показва, че пазарът, който Киев се стреми да изгради, вече излиза извън пределите на Евразия и достига до американския континент.

Тук обаче е важно едно уточнение. Нито Асфура, нито украинската страна посочиха кои видове дронове са били предмет на разговорите. Не беше назована конкретна платформа, клас или предназначение. Това има значение, защото украинският арсенал включва всичко – от евтини разузнавателни и ударни квадрокоптери до системи с далечен обсег. Какво точно възнамерява да придобие Хондурас, засега остава неизвестно.

Логиката предполага, че за нуждите на граничния контрол вероятно става дума за разузнавателни системи. Това обаче е аналитичен извод, а не потвърден факт. Самият Асфура подчерта и потенциалните граждански приложения на подобни технологии, например в селското стопанство – акцент, който смекчава отбранителния характер на инициативата и едновременно с това говори за интерес към системи с двойно предназначение.

Политическото измерение на темата става по-отчетливо, една когато бъде разгледан регионалният контекст. Насри Асфура, два пъти кмет на столицата Тегусигалпа в периода 2014-2022 г. и кандидат на консервативната Национална партия, встъпи в длъжност на 27 януари 2026 г. след изключително оспорвани избори, спечелени с под 30 000 гласа разлика. Кампанията му премина под знака на открита подкрепа от Тръмп, а основните му приоритети – сигурност, заетост и борба с престъпността – съвпадат с посоката на американската политика в региона.

През 2026 г. тази политика придобива все по-настъпателен характер. На 3 януари САЩ проведоха операция „Absolute Resolve“ във Венесуела, при която беше заловен Николас Мадуро и транспортиран до Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Няколко месеца по-късно, на 12 юни, американски въздушен удар, извършен в координация с властите в страната, ликвидира лидера на транснационална организирана престъпна група „Трен де Арагуа“.

Паралелно с това Вашингтон продължи да разширява практиката да третира големи престъпни структури като чуждестранни терористични организации (FTO). MS-13 (Мара Салватруча) беше включена в списъка с FTO на 20 февруари 2025 г. Конкурентната на нея структура Barrio 18 също намери място в списъка на 23 септември същата година. И двете групировки имат силно присъствие в Хондурас. С оглед на това интересът към активи за въздушно наблюдение вероятно е част от широката стратегия за сигурност, която Вашингтон насърчава в региона.

От гледна точка на Хондурас мотивите са достатъчно ясни. Страната остава един от основните транзитни маршрути за кокаин към Северна Америка, а нивата на насилие и влиянието на престъпните организации продължават да създават сериозни проблеми за държавните институции. Според Асфура технологиите на Украйна могат да помогнат за осъществяване на мониторинг върху отдалечени райони и за пресичането на трафикантските маршрути. Граничният контрол в трудно достъпни зони вече е определен като национален приоритет.

„Става дума за дронове, които да пазят границите ни, да охраняват ефикасно, да се борим с организираната престъпност“, заяви президентът.

В същото време обаче е необходимо да отчетем и ограничението на подобни инструменти. Дроновете могат да разширят значително възможностите за наблюдение, но сами по себе си няма как да решат проблемите с правоприлагането. Те могат да откриват цели и маршрути, но не заменят работата на полицията, граничните служби, съдебната система и логистичната инфраструктура. Именно поради тази причина евентуална покупка следва да бъде разглеждана като част от по-широка стратегия, а не като самостоятелно решение.

Погледнато от Киев, подобни разговори имат и друго значение. За държава, чиято дипломация в последните години се фокусира над поддържане на международна подкрепа, всеки нов клиент носи не само потенциални приходи, но и политическа стойност. Това е доказателство, че украинският отбранителен сектор има значение далеч отвъд собствената война и че международната му мрежа от партньори продължава да се разширява.

В този контекст изказването на Зеленски, че „в сферата на сигурността днес, във военните и безпилотните технологии Украйна е сред най-силните в света“, звучи не само като оценка, но и като послание към бъдещи купувачи. Рамката „Drone Deals“, която изключва държави, сътрудничещи на Русия, допълнително превръща износа на технологии в инструмент на външната политика. Достъпът до украинските разработки се превръща не само в търговски, но и в политически въпрос.

Ето защо интересът на Хондурас има значение дори преди да се е превърнал в реална сделка. Самият факт, че такъв разговор се води, говори, че украинската индустрия вече търси и намира възможности на пазари, които доскоро изглеждаха далеч отвъд нейния естествен обсег.

Засега обаче най-важните въпроси остават без отговор. Не е ясно дали разговорите ще доведат до сделка по модела на „Drone Deals“, какви системи биха били доставени и дали ще бъдат сведени единствено до функции за разузнаване. Не е известно и доколко евентуалната сделка ще бъде свързана с по-широката американска стратегия за борба с наркотрафика.

Докато тези детайли липсват, най-точното заключение остава и най-предпазливото: Хондурас заявява своя интерес към украински дронове като инструмент в борбата срещу организираната престъпност, а Украйна получава още едно доказателство, че създадената във военно време индустрия вече намира своето място на световния пазар. Останалото тепърва предстои.

📽️ Видео: Хондураският президент Насри Асфура започна първата си официална визита в Киев с отдаване на почит към паметта на загиналите украински военнослужещи. Президентът Зеленски описа това като значим жест на уважение към украинския народ и неговата саможертва за свободата и мира.