Русия удари „Епицентр“ в четири града за по-малко от денонощие

🇺🇦🎯🇷🇺 Руската армия порази обекти на водещата украинска верига за строителни материали и стоки за дома „Епицентр К“ в Харков, Запорожие, Виница и Полтава между вечерта на 24 октомври и днес сутринта. „Харков, Запорожие, Виница, Полтава. Отново за по-малко от денонощие“, написа днес във Facebook Юлия Чудновец, която ръководи връзките с обществеността на компанията. В официалното си съобщение „Епицентр“ описа случващото се като „тотално унищожаване на мрежата“.

Мрежата не е случайна жертва на масираните удари: Министерство на отбраната на Руската федерация я назова като цел на атаките. В бюлетина от тази сутрин ведомството обяви, че е ударен „логистичен център“ в град Харков, „на чиято територия се съхраняват стоки с двойна употреба, предназначени за снабдяване на въоръжените сили на Украйна“. Веригата присъства в още 4 руски сводки от края на септември насам – за Одеса (26 септември), Хмелницки (14 октомври), Дубно (20 октомври) и Ривне (21 октомври), всеки път като логистичен възел, който работи за украинската армия. В съобщенията не се посочва какво точно се е съхранявало там. Собственикът на хипермаркета отхвърля това обвинение поне от началото на септември, когато след 6 попадения в своя обект в Николаев заяви, че те са „обикновени търговски центрове. Място за пазаруване“, докато руската армия „ни смята за логистични комплекси“.

Най-тежко е в Харков. Около 19:00 ч. на 24 октомври кметът Игор Терехов съобщи за удар по търговски център в Основянски район, а половин час по-късно уточни, че попаденията са 2, сградата гори и персонал и посетители са евакуирани предварително. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) хипермаркетът е ударен от дронове, а по местата, където са работели спешни екипи, са нанесени повторни удари: двама спасители са ранени, пожарна цистерна е напълно унищожена, а трети спасител е пострадал при самото гасене. Говорителят на местното управление на ДСНС Евген Василенко заяви пред „Суспилне“, че заради заплахата от нови удари спасителите не са могли веднага да пристъпят към гасенето и огънят е обхванал още по-голяма площ. Кореспондент на обществената медия предаде, че пожарът се е разширил по цялата територия на обекта. По сведения на ръководителя на областната военна администрация Олег Синегубов след удара медицинска помощ е потърсил и 39-годишен мъж.

Президентът Володимир Зеленски написа: „В Харков руснаците първо удариха хипермаркет за строителни стоки, а после нанесоха циничен повторен удар по спешните служби, пристигнали на място.“ Същата сграда беше ударена и на 27 август, когато загина 40-годишен мъж. Пак в Харков руски удар по друг хипермаркет на веригата уби 19 души на 25 май 2024 г.

Останалите 3 удара бяха нанесени в ранните часове и сутринта на 25 октомври. Малко преди 6:00 ч. Иван Федоров, съпредседател на Съвета за отбрана на Запорожка област, написа, че „един от търговските обекти“ в Запорожие е атакуван, при което е избухнал пожар; след около половин час е бил локализиран от спасителите. Няма пострадали. Според местното издание „РИА-Пивден“ ударът е по сграда на „Епицентр“, която след предишни удари отдавна не работи. Във Виница, където призори дрон уцели 5-етажен жилищен блок и рани шестима души, „Епицентр“ назовава свой обект, без да даде подробности за щетите. В Полтава около 10:00 ч. дрон удари местния „Епицентр“. Областната военна администрация докладва за пожар, при който е пострадала 52-годишна жена.

Ударът по Харков е нанесен в периода от 18:00 ч. снощи до тази сутрин, за който ВВС на Украйна отчетоха 153 ударни дрона от типа „Шахед“, сред които 92 реактивни, заедно с дронове от други типове и примамки. 119 от тях са свалени или неутрализирани със средства за електронна война, а попадения има на 15 места. Зеленски изброи удари по ТЕЦ, подстанции, въглищни мини, хранилища за зърно, пощенски терминал и Геран. Щети има в 9 области. По думите му за седмицата, завършила на 25 октомври, Русия е използвала срещу Украйна около 1600 управляеми авиобомби, 48 ракети и близо 2300 ударни дрона.

Харков, Запорожие, Виница и Полтава са поредните градове в серия от удари, която през октомври обхвана страната от Волиня до Запорожие. През нощта срещу 9 октомври в Чернигов бяха разрушени 60% от новия хипермаркет на веригата, издигнат наново, след като старият изгоря в първите дни на войната през 2022 г. „Обектът, който с такава вяра и усилия върнахме към живот, отново лежи в руини“, пише хипермаркетът на своята страница във Facebook. На 12 октомври беше поразен хипермаркет в покрайнините на Днипро. Още на следващия ден логистичният комплекс в Хмелницка област понесе 10 попадения, докато присъствието на около 30 дрона в небето пречеше на гасенето; според Forbes Ukraine са изгоряли около 85% от стоките. Последваха удари по складове в Ковел и магазини в Дубно и Первомайск, където бяха ранени съответно 3 и 8 души. На 21 октомври беше ударен обектът в Уман, а в нощта срещу 22-ри при удара с балистични ракети срещу столицата беше унищожен хипермаркетът на „Почайна“ в Киев. Общо това са 12 обекта за 17 дни.

Мащабът на загубите си проличава и по броя на обектите. В края на 2021 г. „Епицентр“ е имал 80 търговски центъра, а по данни на самата компания през август 2026 г. са работели 70, въпреки откритите по време на войната нови хипермаркети. Към 23 август, според обобщените данни на Forbes Ukraine, руските удари бяха унищожили 11 хипермаркета и повредили още 15, а групата беше загубила 2 логистични комплекса и завода си за керамични плочки. В нощта срещу 5 август в Калинивка, Киевска област, загина 1 служител, а 3 бяха ранени. Фирмата оцени, че реконструкцията на унищоженото производство ще отнеме най-малко година и половина. Зад всеки разрушен магазин стоят хора: в хипермаркета в Николаев, сринат на 4 и 5 септември, са работили 520 души, част от които „Епицентр“ вече беше преместил там след загубата на своите обекти в Херсон, Запорожие и Одеса.

„Епицентр“ не е единствената частна мрежа, потърпевша от руските удари. При същата атака на 5 август наред с двата логистични комплекса на веригата в Киев и Калинивка бяха поразени центърът за сортиране на „Нова пошта“, 2 разпределителни склада на „Силпо“ и логистичният комплекс на Novus. По данни на Kyiv Post са загинали най-малко 10. И на 25 октомври Зеленски споменава пощенски терминал, а Министерство на отбраната на Руската федерация изброи в Харков освен хипермаркета още един разпределителен обект и терминала във Васищеве. Двете картини не се изключват: удари по частни логистични и търговски обекти са част от по-широка поредица, но в нея „Епицентр“ е мрежа, която руското министерство назовава по име и чиито обекти бяха поразени поне 12 пъти за 17 дни.

Президентът Зеленски направи коментар за удара: „Така Русия отговаря на дипломацията и на извеждането от изолация.“ Той поиска да бъдат отблокирани „вече одобрените от европейците доставки на прехващачи“ за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot, както и да продължи подкрепата за украинската авиация срещу реактивните дронове „Шахед“. Конкретна стъпка президентът не назова. В предходната седмица, на 16 октомври, Тръмп подписа указ, който отменя ключови санкции срещу Москва, след като беше обявил и сделка с Путин за руския дизел; Зеленски вече беше предупредил, че тези мерки ще окуражат Путин и ще удължат войната. На 19 октомври Тръмп заяви, че е готов за тристранна среща с участието на Путин и Си Цзинпин в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Шънджън на 18–19 ноември: „Бихме я направили, за да говорим за ядрените оръжия и денуклеаризацията.“ Според The Wall Street Journal Путин е предложил на същата среща да се преговаря и за края на войната в Украйна, без участието на Зеленски, а Кремъл потвърди, че такава среща е обсъждана.

Хронологията показва, че ударите засягат и двете части на бизнеса: складовете, които снабдяват мрежата, и магазините, които продават. След 13 октомври, когато според компанията е изгорял последният ѝ голям логистичен комплекс, ударите по хипермаркетите продължиха от Ковел до Полтава. В Николаев, Хмелницка област и Харков повторните попадения държаха спасителите далеч от пожарите. Затова решаващ ще бъде изборът на „Епицентр“ за бъдещето на повторно ударените обекти: търговския център в Основянски район, поразен на 27 август и отново на 24 октомври, и обекта в Чернигов, възстановен повторно след 2022 г. и отново разрушен. Ново възстановяване ще покаже, че компанията продължава да залага на тези градове въпреки повторните удари, а затварянето им – че ударите водят до трайно ликвидиране на бизнеса, поне до края на войната.

📽️ Видео: Компилация от кадри на разрушенията след руски въздушни удари през изминалата седмица.

„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Мерц отхвърли капитулацията на Украйна в деня на срещата Уиткоф–Путин

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че капитулацията на Украйна не е вариант, защото би означавала същото и за европейските ѝ партньори. В същия ден специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф представи на руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург предложенията от разговорите в Осло предишната вечер. Мерц говори в Берлин на дискусия от конференцията Berlin Global Dialogue, водена от Стефани Фландърс, която ръководи икономическото и правителственото отразяване в Bloomberg.

„Капитулация или дори безусловна капитулация на Украйна не е вариант, защото това би било капитулация на всички нас, и затова оказвам толкова силна подкрепа на Украйна. Това е нашият собствен интерес. Това е изцяло в наш собствен интерес“, казва канцлерът в записа от залата.

Мерц определи и целта на германската подкрепа: „Не подкрепяме Украйна, за да продължи тази война. Правим го, за да я приключим възможно най-бързо.“ В интервю за Bloomberg, излъчено ден по-рано, той каза, че основната цел на Берлин е войната да приключи, а не да бъде удължена, а ключовото условие за това е запазването на териториалната цялост на Украйна, която „не подлежи на спор“.

Изказването идва след повече от седмица остър спор между Киев и Вашингтон. Поводът е сделката на президента Доналд Тръмп с Путин, която позволява на Русия да продава част от своя дизел на световните пазари. Тръмп намекна, че Зеленски трябва да се оттегли от поста си, а украинският президент го обвини, че се опитва да тласне Украйна към капитулация.

Мерц свърза своята позиция с преговорите в Осло. „Снощи в Осло имаше среща със Зеленски, с нашите представители от Европа, и постигнахме известен напредък в разговора. Винаги сме готови за преговори“, цитира го Укринформ. На срещата в норвежката столица вчера Уиткоф проведе разговори със Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александер Стуб. По данни на n-tv там са били и представители на Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, ЕС и НАТО.

Мерц постави войната в по-широка рамка. „Това не е просто война в Украйна. Това е фундаментална атака срещу целия политически ред, който постигнахме след 1990 г.“, предава думите му Укринформ. В записа от дискусията той споделя, че най-голямата му тревога в момента не е икономиката, ЕС, Америка или Китай, а „въздействието на Русия върху нашето общество и това как успяват да дестабилизират обществата ни“. Дезинформацията в Германия, добави той, е ежедневна и се подхранва от „една партия, която има силни позиции в Бундестага“. Немското издание t-online разчете това като намек за „Алтернатива за Германия“. Според обобщението на Укринформ канцлерът е включил в хибридните заплахи за Европа още саботажа, кибератаките и дроновете.

Докато Мерц говори в Берлин, Уиткоф вече беше при Путин. Срещата в Константиновския дворец продължи около 3 часа и пратеникът донесе документи с предложения за край на войната. След нея съветникът Юрий Ушаков съобщи, че Руската федерация е готова да поднови тристранните преговори със САЩ и Украйна от 10 ноември, като посочи Абу Даби за възможно място. Путин обяви и освобождаването на Стивън Хъбард – пенсиониран учител от САЩ, отвлечен в Украйна през 2022 г. и обвинен в наемничество. Уиткоф определи разговорите като „конструктивни“ и добави, че „остава още важна работа“, предава n-tv.

Кремъл очерта и своята граница за европейците. Говорителят Дмитрий Песков засегна евентуално участие на Стуб в преговорите с думите, че ако финландският президент „може само да повтаря общата позиция на Европа, едва ли това може да стане конструктивен принос“, цитира го „Ведомости“.

Зеленски заяви пред Fox News, че е готов войната да бъде замразена по сегашната линия на фронта, преди да се премине към преговори и гаранции за сигурност от САЩ. По думите му всяко мирно споразумение трябва да мине през референдум, защото решението може да включва загуба на територии. „Разбира се, можем да подкрепим или да не подкрепим сделката […] Но преди всичко само една нация трябва да я подкрепи – украинският народ, защото загубите са наши“, заяви той, цитиран от Bloomberg.

Ударите по „Яндекс“ оставиха клиентите на банката му без достъп до парите

🇷🇺🚫💳 От вчера сутринта клиентите на Yandex Pay не могат да видят баланса си, да превеждат пари или да теглят пари в брой, а към момента компанията все още не може да уточни кога това ще бъде коригирано. Безпрецедентният срив засяга стотици хиляди руснаци и се превърна в най-болезнената за тях последица от украинските удари с дронове, които между 8 и 11 октомври поразиха 3 от общо 5 центъра за данни на руския интернет гигант: в Сасово (Рязанска област), Калуга и Владимир.

Yandex Pay е приложението, през което клиентите на „Яндекс Банк“ управляват картите и спестяванията си, плащат вноските по кредити и купуват на изплащане чрез услугата „Сплит“. Според компанията, цитирана от RTVI, в момента не работят проверката на баланса, преводите, тегленето на пари, плащанията с QR код, NFC и Bluetooth, както и самият „Сплит“. Пластмасовата карта и стикерът за безконтактно плащане могат да се използват за плащане на каса, макар че някои операции отнемат повече време от обичайното. Който има такава карта, може да пазарува с нея, но не и да изтегли парите си, да ги прехвърли в друга банка или дори да види колко са.

Дима Пирогов, който ръководи финансовите услуги на „Яндекс“, се обърна към потребителите вечерта на 11 октомври в официалния Telegram канал на услугата. „Самите пари не се съхраняват в центъра за данни. Там се намират сървърите, които осигуряват работата на услугите“, пише той. Според Пирогов записи за всяка сметка се пазят в няколко копия на различни места и при проверката на целостта им не е открит нито един изгубен запис. Той не уточни срока за възстановяване и обясни забавянето с предпазливост: когато става въпрос за пари, екипът иска не само да възстанови услугата в кратки срокове, но и да се увери, че работи надеждно. „Разбирам, че очаквате не думи, а достъп до парите си“, добави той.

Още сутринта на 11 октомври услугата обяви, че вноските по „Сплит“ и по кредитите, които длъжниците не успяват да платят, няма да се смятат за просрочени, а условията за погасяване няма да бъдат променяни. Влоговете остават застраховани, защото „Яндекс Банк“ участва в системата за гарантиране на влоговете, която покрива до 1,4 млн. рубли на вложител.

Приложението спря след третия удар от поредица, която започна 4 дни по-рано. В нощта срещу 8 октомври удар с дрон нанесе тежки поражения на площадката в Сасово. Там избухна силен пожар и работата ѝ спря изцяло. Сутринта на 9 октомври „Яндекс“ съобщи, че няколко модула в Калуга са били напълно извадени от строя. На 10 октомври компанията вписа в потребителското си споразумение клауза за непреодолима сила, която изрично включва атаки с дронове и ракети, а в нощта срещу 11 октомври спря напълно и центърът във Владимир. Облачната платформа Yandex Cloud, която през първото полугодие обслужваше 64 000 клиенти, определи оставащата конфигурация като неустойчива и мина в авариен режим. Засегнатите корпоративни клиенти се прехвърлят по ускорена процедура към конкурентите VK Cloud, Selectel и K2Cloud.

Още с първия удар имаше прекъсвания в работата на търсачката, пощата, картите и таксиметровата услуга „Яндекс Go“, както и на сайтовете на фирми, използващи облака на „Яндекс“, например търговските вериги „Магнит“ и „М.Видео“.

Центърът в Сасово се намира на територията на завода за металорежещи машини „Саста“, произвеждащ стругове с цифрово програмно управление за отбранителната, авиокосмическата и тежката промишленост. Той не произвежда въоръжение, но машините му са нужни за изработката на прецизни детайли, а неговият собственик е под санкции на САЩ, Великобритания и Украйна. „Яндекс“ разполага с три суперкомпютъра, които разработват моделите си за изкуствен интелект, и трите се намираха в Сасово и във Владимир. Дали са повредени, компанията не съобщава.

Киев не назова конкретна цел. Президентът Зеленски потвърди удара в Сасово още на 8 октомври по време на брифинг с пресата: „Определено и ние можем. Винаги отговаряме огледално“. Той свърза нападенията с руските удари по украински центрове за данни от края на септември. На 1 октомври след обстрел изцяло спрян работа киевският център „Парковий“, а на 6 октомври „Омега Телеком“ съобщи, че нейният център в столицата също е разрушен. Москва твърди, че украинските обекти са обслужвали военното разузнаване на Украйна.

На 12 октомври пред комисия на Държавната дума министърът на цифровото развитие Максут Шадаев определи мащаба на атаките като безпрецедентен и обяви, че ведомството му обсъжда защитата на тези обекти с Министерството на отбраната. Реконструкцията им ще бъде бавна и скъпа. Източници на бизнес вестника „Комерсант“ от ИТ пазара изчисляват, че подмяната на унищоженото оборудване ще отнеме до половин година, защото „Яндекс“ ще купува оборудване в условията на световен недостиг на изчислителна мощност, особено на ускорители за изкуствен интелект. Услугите за клиентите може да бъдат възстановени по-рано: Тимофей Воронин от Висшето училище за съвременни социални науки на МГУ отбеляза пред „Ведомости“ очакването си основните услуги да заработят стабилно в рамките на две-три седмици.

Сривът се усети и извън Русия. В Казахстан таксиметровата услуга „Яндекс Go“ спря и после частично заработи, а средната цена на пътуване при конкурента inDrive скочи около 2,5-3 пъти, съобщава Profit.kz. Министерство на изкуствения интелект и цифровото развитие в Астана увери, че течове на данни няма, а сървърите с лични данни на потребителите са в страната. В Армения, където „Яндекс“ доминира на пазара на таксиметрови услуги и доставки на храна, местният клон обяви временно недостъпни услуги, а в Ереван „Яндекс Карти“ спряха да показват разписанията на градския транспорт. Смущения бяха усетени също така в Киргизстан, Узбекистан и Беларус.

Зеленски вижда и друг ефект от успешните удари. На 12 октомври, по видеовръзка пред Варшавския форум за сигурност, той отбеляза, че в социалните мрежи „има по-малко омраза, раздори и провокации, тъй като ботовете намаляха“. В подкрепа на тезата цитира статистика на Cloudflare, според която автоматизираните заявки от мрежата на „Яндекс“ са спаднали до 0,4% от пиковото си равнище за предходните две седмици. Този показател обаче отчита всички заявки от мрежата на „Яндекс“, включително легитимни инструменти като търсачните роботи, а не пропагандни профили. Чешкият евродепутат Томаш Здеховски пусна графика за остър спад на онлайн активността около „Алтернатива за Германия“, но германският проект Rohtext не откри връзка с ударите и отбеляза, че през същия уикенд е спаднала активността и при други германски партии.

Сривът на Yandex Pay тежи повече от прекъсването на търсачката или таксиметровите услуги. От тях даден човек може да премине към конкурент, а парите в „Яндекс Банк“ са му достъпни само доколкото може да плаща с картата на каса. В първото си съобщение до потребителите на 11 октомври самата услуга нарече центъра за данни на „Яндекс“ свой „дом“. Пирогов обяснява забавянето с предпазливост, докато Yandex Cloud счита оставащата си конфигурация като неустойчива. Двете обяснения не се изключват. С поетапното връщане на облачните услуги на 12 октомври става по-вероятно приложението също да заработи частично в рамките на няколко дни. Ако то остане недостъпно и след 18 октомври или Банката на Русия се намеси с извънредни мерки за клиентите, ударите ще са показали, че останалите два центъра на „Яндекс“, заедно с частично работещия в Калуга, не могат да поемат натоварването на банка. Засега за стотици хиляди руски граждани войната се появи на екрана на телефона, отнемайки достъпа до собствените им средства.

Норилск е на ръба на обсега на украинските далекобойни дронове

🇺🇦🚨🇷🇺 Сирените, отекнали над Норилск вчера сутринта, са част от общоруската планова проверка на системите за оповестяване. Часове по-късно украинският президент Володимир Зеленски обяви, че версията Ан-196 RS на дрона „Лютий“ има обсег около 2500 км. Градът на „Норникел“, най-големият производител на паладий в света, се намира на около 3400 км от най-близката украинска територия. Максималният обсег, който компанията Fire Point обяви през юли за модернизирания дрон FP-1, също е 3400 км.

Министерството на извънредните ситуации (МЧС) обяви предварително проверката, която обхвана всички региони на Руската федерация. Според сценария сирени и високоговорители се включват в 10:43 ч. местно време за не повече от минута, а програмите на телевизии и радиостанции се прекъсват с информационни съобщения. Законът изисква такава проверка поне два пъти годишно; предишната беше през март. В запис от Норилск над панелните блокове и заснежените възвишения се разнася гласът от високоговорителите: „Внимание, всички!“, а след него – съобщението, че се проверява готовността на системата за известяване на населението. Същия следобед местният канал „Норилск | Новости“ попита абонатите си дали са чули сирените и уточни, че е ставало дума за „планова проверка на системата за оповестяване“.

Зеленски посочи 2500 км обсег в публикацията, с която потвърди удари по две руски рафинерии. „Целта в Ухта е поразена с дронове Ан-196 RS, които летят около 2500 км, а предишния ден по Омската рафинерия са използвани FP-6 (модифицирани FP-1)“, написа президентът в Telegram. Рафинерията на „Лукойл“ в Ухта в Република Коми е преработила около 3 млн. тона петрол през 2025 г. и се намира на 1900 км от Украйна. Сутринта в града се чуваха сирени, експлозии и стрелба, а местните власти обявиха заплаха от дронове и призоваха жителите да не се паникьосват.

FP-6 е обозначение на модификацията на основния дрон на Fire Point за нанасяне на удари в дълбокия тил. На 29 юли украинската компания публикува новите характеристики на модернизирания дрон FP-1: крило с вградени допълнителни горивни резервоари, обсег до 3400 км и бойна част от 60 кг. Според Militarnyi тази конфигурация е получила името FP-6 и за първи път се използва за нанасяне на удар през юли. Оператори от Главното управление на разузнаването (ГУР) говореха още през май за дронове с 3500 км обсег, докато Зеленски заяви в интервю, публикувано на 24 юли, че до края на годината страната ще разполага с апарати с обсег от 4000 км.

По права линия, т.е. по най-краткия път по земното кълбо, Норилск е на около 3340 км от североизточния край на Сумска област и на около 3450 км от Харков. От Киев разстоянието възлиза на 3640 км. Градът се намира на 1500 км северно от Красноярск, но е по-близо до Украйна от административния център на края, защото най-краткият път минава над Северна Русия: разстоянието до Красноярск от същата точка в Сумска област е около 3740 км. Нови Уренгой, най-далечната цел досега, е само на 600 км югозападно от Норилск.

Настоящият рекорд за разстояние беше поставен на 9 септември, когато дрон удари промишлен обект в Нови Уренгой, неофициалната газова столица на Русия в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Губернаторът Дмитрий Артюхов съобщи за пожар след падане на отломки, а пълномощният представител на президента в Уралския федерален окръг Артьом Жога определи атаката като първата в арктическата част на окръга. Според украински мониторинг канали, следящи атаките, целта е бил заводът на „Газпром“ за подготовка на кондензат за транспортиране. Според „Комерсант“ Нови Уренгой е на около 3000 км от границата, а Fire Point намекна за участие, като съобщи, че дронът е прелетял над 3300 км, преди да порази целта. Дотогава най-далечната цел бе Омската рафинерия, на 2500 км, ударена за първи път на 6 юли и пак на 8 октомври.

Максималният обсег от 3400 км обаче се отнася за изминатия полет. Дроновете не излитат непременно от най-близката точка и не летят по най-краткия маршрут, затова маршрутът им е по-дълъг от разстоянието до границата. До Нови Уренгой въздушното разстояние от североизточния край на Украйна е около 2850 км, а изминатият път според Fire Point надхвърля 3300 км, т.е. е с около 15% по-дълъг. При Омск разликата беше още по-голяма: според Defender Media дроновете, ударили рафинерията в първите дни на юли, са изминали 3400 км при въздушно разстояние от около 2550 км. Ако маршрутът до Норилск се удължи колкото до Нови Уренгой, полетът ще е около 3900 км, а при същото удължаване като по маршрута до Омск ще стигне 4500 км. От най-близката територия на Украйна градът вече попада в обявения обсег на новото поколение дронове, ако разстоянието се измерва по права линия. Реалният маршрут до него надхвърля публикувания максимален обсег с между 500 и 1100 км. Обещаният от Зеленски обсег от 4000 км е достатъчен за полет с удължаване на маршрута като при Нови Уренгой, но не и като при Омск.

Около Норилск и съседния Талнах са рудниците и обогатителните фабрики на „Норникел“, който държи над 40% от световното производство на паладий. През 2025 г. компанията произведе около 198 000 тона никел и 2,7 млн. унции паладий. Градът с около 177 хиляди жители се намира на 300 км северно от Полярния кръг, няма пътна или железопътна връзка с останалата част на страната и е затворен за чужденци без специално разрешение. До момента украинските удари отвъд Урал засягаха петролния и газовия сектор: рафинериите в Тюмен и Омск и газокондензатния завод в Нови Уренгой.

Каквото и да се случи в небето над Таймир, ще бъде публично описано само властите. В Красноярски край, към който принадлежи Норилск, от 26 юни действа указ на губернатора Михаил Котюков, който забранява снимането и споделяне на информация за последиците от украински атаки, включително вид дрон, място на падане и траектория. Забраната обхваща информацията за работата на ПВО и средства за електронна война, разположението на военни, енергийни и промишлени обекти, мостове и комунални съоръжения. Предвиждат се глоби за граждани в размер на 1000-3000 рубли, а за юридически лица стигат до 0,5 млн. Забраната не се отнася до официалната информация, публикувана от властите. Указът важи до отмяната на режима на базова готовност, въведен през 2022 г. Съседният Ямало-Ненецки автономен окръг за пореден път от началото на септември обяви режим на опасност от дронове на 8 октомври – предупреждение при наличие на дронове в близки региони.

Между Омск през юли и Нови Уренгой през септември границата на ударите се премести с няколкостотин км на север; до Норилск остават още около 550 км въздушно разстояние. Ако Fire Point и конструкторите на „Лютий“ достигнат обещаните 4000 км, градът ще влезе в обсега и по най-краткия от реалните маршрути, а това ще проличи преди първия взрив в сухите служебни съобщения: първо обявяване на режим на опасност от дронове в Красноярски край, въвеждане на ограничения за полети на летище „Аликел“ и нов оперативен обхват над 4000 км в характеристиките на дроновете.

САЩ разрешиха сделките с руски дизел до април 2027 г.

🇺🇸⛽🇷🇺 Министерството на финансите на САЩ разреши за половин година продажбата, доставката и вноса на руски дизел, включително в страната, почти паралелно с изявлението на президента Доналд Тръмп, че Владимир Путин се е съгласил да пусне милиони тонове гориво на световния пазар.

Общият лиценз № 135, който важи за всеки, без да е необходимо отделно заявление, е подписан в 14:43 ч. местно време на 9 октомври от Брадли Смит, директор на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която прилага американските санкции. Той важи до 7 април 2027 г. По-малко от 3 минути след това Тръмп написа в Truth Social, че е приключил „изключително успешен разговор“ с Путин, а след още толкова министерството обяви, че издава разрешението „по указание на президента Тръмп“.

Документът разрешава всички сделки, забранени от двата основни пакета санкции срещу Русия от 2014 и от 2021 г. в случаите, когато са свързани с „продажба, доставка, разтоварване или внос, включително вноса в САЩ“ на дизел с руски произход. Единственото изключение засяга плащанията: те не могат да минават през сметки на руската Централна банка, Фонда за национално благосъстояние и Министерството на финансите в американски банки. Няма условия за купувача, пристанището или датата на товарене.

С това лицензът се различава от пролетните разрешения, издадени в първите седмици на войната с Иран. Лиценз № 133 от 5 март разреши на индийски клиенти да купуват само петрол, натоварен преди същата дата, а № 134 и продълженията му позволяваха до 16 май да бъдат продадени вече натоварените товари; вносът не се споменава в нито един от двата лиценза. Тогава министърът на финансите Скот Бесент нарече първия от тях „краткосрочна мярка“. Новото разрешение включва текущото производство и покрива всички забранени сделки, включително дизел на „Роснефт“, „Лукойл“, „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“, четирите най-големи петролни компании в Русия, които и днес са в списъка на САЩ на блокираните лица.

Двете столици представят по различен начин количествата, които Русия ще достави. Тръмп обяви, че Русия ще достави „веднага“ над 300 хил. тона, допълнителни 500 хил. през ноември и 1 млн „веднага след това“. После според състоянието на рафинериите си тя трябва да достави още 3 млн тона „в кратък срок“. Руският вицепремиер Александър Новак посочи пред ТАСС същите количества по месеци от октомври до декември, но описа различно последващото увеличение: „В перспектива обемът може да нарасне до 3 млн. тона на месец.“ Той обяви, че Русия „незабавно започва да отменя ограниченията за износ на дизел преди предвидените срокове“, и увери, че вътрешният пазар ще бъде „напълно снабден“. Заявлението на Путин на сайта на Кремъл потвърждава само „готовност“ за доставки на американския и световния пазар, без числа.

Ограниченията, които Новак обещава да отмени, са руски. Москва забрани на производителите да изнасят дизел през юли, след поредица от украински удари с дронове по заводите им, и на 30 септември удължи забраната до 31 октомври, за да запази, по думите на правителството, „стабилността на вътрешния пазар на горива“. За търговците без собствено производство тя важи до края на януари. Международната агенция по енергетика изчислява, че руското производство на дизелово гориво е спаднало с около 30%, а по данни на Vortexa, цитирани от Bloomberg, морският износ на дизел и газьол през септември е бил 144 хил. барела на ден – най-ниското ниво от над десетилетие. На 2 октомври Новак допусна частично подновяване на износа само ако производството надхвърли вътрешното търсене.

На 1 октомври, на форума „Валдай“, Путин отхвърли като нелепо предложението Русия да прекрати ударите по украинските кораби, ако Украйна спре ударите по рафинериите. Според него дори тогава санкционният режим не би позволил на Русия да изнася повече дизел, който е „толкова нужен в САЩ“. Осем дни по-късно Вашингтон премахна пречките, произтичащи от американските санкции.

Мащабът обяснява скептицизма на пазара. През януари 2026 г. преди забраната за производителите Русия изнесе по море 4 млн. тона дизел и газьол, по данни на LSEG, цитирани от Reuters. Обещаните „веднага“ 300 хил. тона са под 10% от износа през този месец, а дори 3-те милиона месечно, за които говори Новак, не стигат нивото от януари. Том Клоза от Gulf Oil описа съобщението като „поредния шум от Truth Social“ и посочи пред Newsweek, че след украинските удари Русия няма как да увеличи доставките със значителни количества. Фючърсите на дизела поевтиняха с 4% в петък, отчита NBC News, докато индексът IMOEX2 на Московската борса, който включва и вечерната търговия, скочи с 4%.

У дома Тръмп се бори с цените на горивата, които са близо до рекордните си нива. Галон (3,8 литра) дизел струва средно 6,23 долара, по данни на AAA, след рекорда от 6,52 долара на 22 септември. От началото на войната с Иран на 28 февруари горивото е поскъпнало с близо 70%, изчисли NBC News. NPR и Newsweek свързват сделката с междинните избори на 3 ноември. Самият Тръмп нарече по-ниските цени за фермери, животновъди и превозвачи свой „най-голям приоритет“ и пред репортери благодари на Путин. Още на 13 септември, в ирландския Дунбег, той посочи, че Зеленски „трябва да спре да унищожава дизела в Русия“, защото това „вреди на света“.

Киев отговори същата вечер. „Всяко облекчаване на санкциите срещу Русия без ясна и трайна договорка за деескалация е очевидна слабост“, категоричен е президентът Володимир Зеленски. „Подаръците за Путин няма да донесат нито мир, нито каквато и да е полза за цивилизования свят“, а Русия ще се отблагодари за дизела „с още терор и подлости“. Разрешението да продава петролни продукти той нарече „инвестиция във войната“. Зеленски повтори и предложението, което Киев вече е отправял към Вашингтон: „Украйна няма да подпалва руските нефтопреработвателни предприятия, ако Русия не разрушава нашата енергетика.“ В петък сутринта той обяви удар по рафинерията на „Лукойл“ в Ухта, на 1900 км от украинската граница, ден след поредния удар по тази в Омск, най-голямата руска петролна рафинерия. Също на 9 октомври украинските преговарящи започнаха двудневни разговори в Маями с пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, а Зеленски каза, че те са използвани „като димна завеса“.

Оценката на Кремъл за разговора имаше съвсем друг тон. Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, разказа, че навръх рождения ден на руския президент Уиткоф е предал желанието на Тръмп да го поздрави лично по телефона. Според Ушаков Путин е заявил пред Тръмп, че украинските удари в дълбокия руски тил няма да спрат руското настъпление по цялата фронтова линия, а за тристранни преговори „сега ситуацията е друга“ и Путин ще реши кога да бъдат подновени. Новак заяви положителната руска оценка за американските стъпки към „постепенно възстановяване на нормалната търговия с енергоносители“.

Решението идва три седмици след като Тръмп подписа закона „Линдзи Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран, който го задължава да вдигне митата върху всички руски стоки до 500% и да наложи първите мерки до 18 октомври. За неговото прилагане Зеленски настоя в петък пред двупартийна делегация на Конгреса в Киев. Републиканецът Дон Бейкън заяви, че горивата трябва да поевтинеят, но „купуването на руско гориво е грешният отговор“. В Европа лицензът не променя правния режим: ЕС наложи пълна забрана на вноса на петролни продукти от Руската федерация от февруари 2023 г. Забрана на горивата, произведени от руска суровина в трети страни, беше въведена от януари 2026 г. Върховният представител на ЕС Кая Калас каза през март, че американското решение за руския петрол „не би могло да дойде в по-лош момент за Украйна“.

Съпоставката показва, че лицензът разхлабва санкциите там, където те отдавна не бяха главната спирачка. Русия изнесе 4 млн. тона през януари, когато „Роснефт“ и „Лукойл“ вече бяха под санкции; износът спадна до най-ниското си ниво от повече от десетилетие едва след въвеждането на собствената ѝ забрана и след летните удари по заводите. Колко гориво ще бъде изнесено оттук нататък, зависи от руските рафинерии, т.е. от това дали Украйна ще продължи да ги удря, а точно това Тръмп поиска от Зеленски да спре. По този начин мярката вероятно ще натежи повече на украинската кампания срещу рафинериите, отколкото върху цената на галон в Америка. На Кремъл тя носи приходи и конкретна стъпка от Вашингтон в съответствие с тезата на Путин от „Валдай“, че санкциите спират износа на руско гориво.

Ту-160 във въздуха, Ту-95МС на Колския полуостров: Украйна чака масиран удар

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската стратегическа авиация се готви за масиран ракетен удар по Украйна тази нощ. В 22:19 ч. във вторник местно време, което съвпада с българското, Командването на украинските ВВС отчете излитането на три бомбардировача Ту-160М от летище „Белая“ в Иркутска област. Ако те изстрелят крилати ракети, първите ще навлязат във въздушното пространство на Украйна след 03:00 ч. Малко повече от два часа преди излитането президентът Володимир Зеленски съобщи, че разузнаването разполага с нови данни за подготовка на атаката, и отправи призив към гражданите да не игнорират въздушните тревоги.

Прехвърлянето на тежките бомбардировачи започва още през деня. „Стратегічна авіація“, украински канал в Telegram, който проследява движенията по руските авиобази, очерта прехвърлянето на три ракетоносеца Ту-160М от авиобаза „Украинка“ в Амурска област до авиобаза „Белая“ в Иркутска област. От същото това летище в Далечния изток общо 8 ракетоносеца Ту-95МС бяха прехвърлени на запад, към летище „Оленя“ в Мурманска област (Колския полуостров). Още два са кацнали на „Енгелс-2“ в Саратовска област, откъдето поне един бомбардировач е продължил към „Оленя“. Двата типа самолети носят Х-101, основната крилата ракета с въздушно базиране в арсенала на руската стратегическа авиация.

Според извършените наблюдения авторът поставя на 95% вероятността Ту-95МС да участват в очакваната нощна атака и уточнява, че Ту-160 и Ту-22М3 не влизат в тази оценка. В 23:07 ч. той обяви, че очаква около 8 ракетоносеца Ту-95МС да излетят от „Оленя“ към 01:00 ч. Пусковете на крилати ракети Х-101 са очаквани в интервала от 02:30 до 03:30 ч. Морските крилати ракети 3М-14 „Калибр“ около 03:00 ч. Каналът допуска и използването на балистични ракети. Самите Ту-160 трябва да достигнат района на пусковете в небето над Ивановска област след 02:00 ч. През деня каналът отчете и излитането на 15 разузнавателни самолета Су-34 и Су-24МР от девет летища.

Зеленски публикува своето предупреждение в Telegram в 20:05 ч. „Моля ви, много ви моля, пазете се. Моля ви, реагирайте на сигналите за ракетна опасност“, написа той. Украинските служби и Въздушните сили са готови да реагират, „и то дотолкова, доколкото позволят средствата ни за защита“. Президентът не посочи кога точно очаква атаката. Той призова всеки лидер и всяка държава, които разполагат с необходимите на Киев средства за защита, да ги предадат, и настоя за политическа воля „особено в САЩ, особено в Европа“. „Светът е по-голям от руското зло и защитата на живота трябва да бъде обща кауза“, написа Зеленски. По-рано през деня, след съвещание с правителството и военните, той посочи най-слабото място на отбраната: „Най-трудно остава със средства срещу, а наличието на тези доставки зависи само от партньорите.“

Предупреждението идва след денонощие, в което руските атаки по цялата страна са убили поне 13 души и раниха 104 други, съобщиха местните власти на 6 октомври. В Кривий Рих две ракети „Бандерол“ удариха територията на градска болница в центъра. Украинското военно разузнаване описва „Бандерол“ като лека крилата ракета с реактивен двигател. Ранени са шестима, сред които двама служители на болницата, а 57-годишна жена се намира в тежко състояние, обяви Олександър Вилкул, ръководител на градския съвет по отбрана. Пострадали са и 16 жилищни сгради и художествено училище. Зеленски посочи, че през същото денонощие е атакувана и болница в Краматорск.

От седмици Киев живее под денонощни атаки с реактивни дронове, които предизвикват тревоги, огън на противовъздушната отбрана и взривове посред работния ден. Според преброяване на Kyiv Independent въз основа на официални данни между 25 септември и 2 октомври в столицата и региона около нея са убити най-малко 16 души, а ранените са над сто. Най-много ранени има на 25 септември, когато дроновете заварват хората на работа: най-малко 59. Вечерта на 6 октомври Въздушните сили отново проследиха групи реактивни дронове покрай Киевското водохранилище към Вишгород и столицата.

От 1 октомври целите включват и мостовете през Днепър. На 1 и 2 октомври дронове поразиха Южния мост в Киев. Повредени са опора, мантинела, пътната настилка и бетонната преграда покрай метрото, а към 4 октомври мостът оставаше затворен за автомобили и метровлакове. На 3 октомври беше ударен Северният мост: ранени са двама души, а движението е частично ограничено. Според „Медуза“ руските сили нанасят удари по киевските мостове за първи път от началото на инвазията. Зеленски говори за „руска операция срещу украинската логистика“, в отговор на която правителството и областните власти са подготвили допълнителни логистични решения.

Готовността на украинците да издържат остава несломима. Проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), чиито резултати бяха публикувани във вторник, 6 октомври, показва, че около 62% от украинците са готови да търпят войната толкова, колкото е нужно, 23% говорят до половин година, а 11% не могат да преценят. Делът практически не се е променил спрямо края на юли и началото на август, макар че анкетата е проведена между 12 и 21 септември, когато атаките с реактивни дронове вече са започнали. В Киев готовите да търпят трудностите са 72% при 69% през лятото, разликата в рамките на статистическата грешка. ISW отчита спад в увереността: общо 79% вярват в победата на Украйна, но безусловно убедените са спаднали от 60 на 47%. Както отбелязва КМИС, анкетата е приключила преди ударите по мостовете.

Първият признак за мащаба на нощната атака ще бъде излитането на Ту-95МС от „Оленя“ около 01:00 часа. Ако прогнозата на мониторинговия канал се потвърди и към крилатите ракети се добавят балистични, Украйна ще бъде изпитана точно там, където Зеленски посочи слабото място по-рано през деня: срещу балистичните ракети отбраната ѝ зависи от доставки, които Киев не може да си осигури сам.

Киев поставя автоматични картечни турели срещу реактивните дронове

🇺🇦🛡️ В Киев вече са поставени над 12 автоматични бойни модула за картечници с калибър 12,7 мм срещу руските реактивни дронове, а още 8 ще бъдат монтирани в Киевска област, съобщи Ukrinform, позовавайки се на думите на украинския президент Володимир Зеленски от 4 октомври. Във видеото от съвместния брифинг с германския канцлер Фридрих Мерц президентът не дава числа. Според него програмата „Турели“ тепърва започва да се развива пълноценно и ще има „десетки такива турели на различни обекти“.

Реактивните дронове са ударни дронове от типа „Шахед“ с турбореактивен двигател, като „Геран-3“ и „Геран-4“. Те летят по-бързо от витловите и оставят на отбраната по-малко време. Зеленски очаква, според Укринформ, при руските удари да се премине от количество към качество, от обикновените „Шахеди“ към възможно най-широко използване на тези апарати. По думите му само за седмицата реактивните дронове са около 900, към които се прибавят още хиляди обикновени. Сутринта на 4 октомври дрон удари пътното платно на Северния мост в Киев, докато Мерц беше в града, а кметът Виталий Кличко съобщи за двама ранени. На 3 октомври руското външно министерство призова чужденците и дипломатите да напуснат столицата и предупреди за нови масирани удари. Мерц заяви, че въпреки заплахите е дошъл.

Модулите са един от няколкото слоя на по-широката отбранителна система. Зеленски оцени дяла свалени реактивни дронове на около 50–55%, понякога 60%, и го отдаде на авиацията: F-16 помагат много, а 20 мм боеприпаси се справят добре. Обикновените „Шахеди“ се неутрализират в 85-92% от случаите. Дроновете-прехващачи „Барс“, които според него са почти ракети с далечен обсег, постигат успеваемост от около 30% и резултатът се подобрява, а 2000 от тях Украйна ще получи с финансиране от Германия. Резултат от програмата за малки ракети, включваща няколко вида, той очаква през втората половина на октомври.

Германският пакет е за над 1,3 млрд. евро, по данни на Reuters: около 1 млрд. за военна помощ и 350 млн. за ремонт на енергийната мрежа. Украйна и Германия подписаха 15 споразумения и документа за над 8,5 млрд. евро, сред тях и договор за сътрудничество срещу дронове, чрез който Берлин ще използва опита на Украйна, отбеляза Мерц. Reuters свързва визитата с бързото производство на прехващачи срещу реактивни дронове, изпитани от германската Quantum Systems.

Зеленски не назовава нито модела, нито производителя на турелите. Полският автор Thorkill посочва с 99% сигурност Sky Sentinel, автоматична зенитна турела с картечница M2 Browning върху поставка с механично задвижване, която сама засича и следи целта, но не публикува основание за идентификацията. Описанието обаче отговаря и на други украински разработки: Mechatronics предлага мобилна зенитна станция с изкуствен интелект и компютърно зрение, в която се монтира M2, а Dron ZP изпита през януари 2025 г. при Националната гвардия 12,7-мм турела с елементи на невронна мрежа.

Разработчиците на Sky Sentinel твърдят от първото ѝ представяне през май 2025 г., че системата поразява малки и бързи цели. Скоростите, които посочват, са 200, 400 и дори 800 км/ч, според UNITED24 Media. Максималният ѝ обсег е засекретен; 1500 м е ефективният обсег на M2 по въздушни цели, посочва Militarnyi. Частната фирма Carmine Sky ползва Sky Sentinel на кули за частна противовъздушна отбрана и съобщи пред украинската редакция на Deutsche Welle през април, че ефективността е 85%, а операторът, който понякога е на стотици километри, само потвърждава откриването на огън. Публикуваното не обяснява как е изчислен процентът, а говорител на фирмата заяви, че преди репортажа е бил свален реактивен „Шахед“. Частната противовъздушна отбрана действа в единната система за командване на ВВС, съобщи през март тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров. Офицер от 636-и отделен зенитно-картечен батальон описва турелата като напълно автономна от откриването на целта до началото на стрелбата. В системата за обществени поръчки Prozorro като доставчик фигурира киевската фирма „Скай Фортрес“, например в поръчката на Черкаската областна администрация от 3 март за две турели по 7,67 млн. гривни.

Публичният опит със системата е противоречив. Генералният щаб съобщи на 1 август, че при учения Sky Sentinel е показала висока ефективност срещу „Геран-3“ и „Геран-4“, а 636-и батальон в Сумска област получи 5 модула за около 40 млн. гривни, към които към края на август се добавиха още 5, общо 10. Командирът на батальона обясни, че турелата работи най-ефективно срещу реактивните, защото на войник му е трудно да порази цел, летяща с 300 км/ч. Друга картина дават определения на Галицкия районен съд във Лвов от 8 юли. На полигонен тест през февруари 2026 г. Sky Sentinel не е могла да поразява въздушни цели с всички заявени от производителя възможности: сензорите и далекомерите откривали целите със закъснение, стрелбата била неточна, а условната цел не била унищожена. Доставчикът все пак предал два комплекта и получил плащане, а следствието твърди, че фирмата е доставила продукция с лошо качество и е присвоила над 1 млн. гривни. Zaxid.net не цитира позиция на фирмата.

Заявените 800 км/ч надвишават всеки посочен максимум за конкретен реактивен дрон. Главно управление на разузнаването (ГУР) дава за „Геран-3“ скорост от 300-370 км/ч. UNITED24 Media посочва до 500 км/ч за „Геран-4“ и 650 км/ч за ракетата-дрон „Бандерол“. Генералният щаб на ВСУ описва „Геран-3“ и „Геран-4“ като дронове, които могат да надхвърлят 300 км/ч. Затова числото няма значение; решаващо е времето. Обикновеният „Шахед“ прекосява зона с радиус 1500 м за около 30 секунди при скорост около 180 км/ч. Дрон със скорост 450–500 км/ч я прекосява за 11–12 секунди, ако лети право към турелата. „Геран-3“ достига максималната си скорост в крайното пикиране към целта, според ГУР. Прозорецът за стрелба се скъсява около два и половина пъти още преди потвърждение на оператора, ако системата работи в такъв режим. Много вероятно е затова една турела да сваля реактивен дрон при едно преминаване по-рядко, отколкото обикновен „Шахед“, а 85% не могат да се пренесат върху него. На този извод се противопоставят твърдението на разработчиците, че за един град са нужни 10 до 30 турели, които получават данни от радар, и добрите резултати от учения, отчетени от Генералния щаб: няколко модула удължават общото време за стрелба. Процентите, които Зеленски публикува за такива цели, са 50–60% за авиацията със самолети F-16 и 20 мм боеприпаси и около 30% за прехващачите „Барс“. За турелите не е посочен процент, а сметката за времето ги поставя по-скоро в ролята на последен слой около отделни обекти, отколкото на щит над града.

Кой е доставил и кой обслужва киевските модули, не е съобщено. Ролята им като реален слой на отбраната би се потвърдила, ако бъде публикуван броят на реактивните дронове, свалени от модулите над киевски обекти, и бъде назован доставчикът в поръчките. Обратното би показала липсата на такъв брой и в края на октомври, когато Зеленски очаква резултат от малките ракети.

Зеленски: Путин е вдигнал през септември ограниченията за въздушните удари

🇷🇺🚀🇺🇦 Руският президент Владимир Путин е наредил на висшето военно командване да се откаже от ограниченията, които дотогава са определяли въздушните удари по Украйна. Това заяви президентът Володимир Зеленски, позовайки се на сведения от разузнаването, получени от прихванати разговори на официални лица от Кремъл. „Той каза, че вече няма правила“, заяви Зеленски, цитиран от Financial Times. Той разказа това на кореспондента на изданието Кристофър Милър в укритието на киевското училище № 12, ударено от руски дрон същата сутрин.

Според Зеленски заповедта е дадена, когато руската армия е започнала рязко да ескалира ударите по Киев и други големи градове, а сред поразените цели все по-често попадат училища, болници, комуникационни възли и центрове за данни. Преди това, отбеляза той, руските въздушни удари бяха концентрирани основно в енергетиката и военните съоръжения, а Украйна отговаряше с удари срещу съответните цели в Руската федерация. По думите му руските дронове вече удрят цивилни не само в прифронтовите Херсон и Суми. Последната вълна е засегнала енергетиката, комуникациите и търговската инфраструктура на територията на цяла Украйна, а преди разсъмване на 30 септември ракети и дронове удариха голяма ТЕЦ в околностите на Киев, оставяйки няколко квартала без ток и вода.

Именно училището в Соломенски район е примерът, който посочи самият Зеленски. Въздушната тревога е обявена в 8:48 ч. и около 10 минути по-късно дронът поразява директно сградата, разрушавайки фасадата и стълбището, което предизвиква пожар на третия етаж. Вътре има 104 деца и 60 души персонал, но след сигнала учебните часове минават към бомбоубежището, благодарение на което няма пострадали. Бойната глава не избухна, съобщи кметът Виталий Кличко, а по данни на Kyiv Post тя е открита в поразената сграда. Дронът е реактивен, пише FT, а журналистите на изданието разглеждат отломките: по тях има маркировка на руски производители и надписи на руски език.

Около 11:30 ч. два дрона се разбиват близо до опорните стълбове на Южния мост, една от главните връзки между левия и десния бряг на река Днепър, докато по него минава влак на метрото. Взривната вълна вкарва прах през вентилацията във вагона. Пътниците и машинистът остават невредими, за три часа движението е спряно, а предварителният оглед не установява критични поражения по конструкцията. Преди 1 октомври мостовете на Киев не бяха удряни, отбелязва BBC.

Кремъл отрича. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред FT, че руската армия не нанася удари по училища и болници. Москва повтаря това от началото на пълномащабната си инвазия, докато ударите ѝ повреждат и рушат хиляди жилищни сгради, училища и болници из цяла Украйна. Срещу уверението стоят отломките с надписите в училище № 12 и видеозаписите на удари по цивилни обекти, които FT е проверило.

Основното средство на тази вълна са дроновете с реактивен двигател, които развиват значително по-бързи скорости от класическите версии на „Шахед“ с бутален двигател. До 29 септември руската армия изстреля 3177 такива дрона срещу 2850 за целия август, съобщи говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат. През юни те бяха 350, а през юли около 1500, така че за три месеца месечният им брой е скочил девет пъти. За 29 дни през септември това прави средно около 110 на денонощие, а Зеленски описа денонощие с около 500 дрона, от които близо половината са били реактивни. По думите му по-високата скорост затруднява прехващането и Украйна изпитва няколко модела бързи дронове прехващачи. Игнат настоява и за повече ракети за ПВО.

Зеленски свързва вдигнатите ограничения с Донбас: Русия не успя да превземе областта със сила и сега търси същата цел с масирани удари, сплашване на мирното население и натиск хората да се изселят от големите градове. FT поставя ескалацията заедно с засилващата се украинска кампания на удари срещу рафинерии, пристанища и складове дълбоко в Русия. Тя наруши части от рафинерийната промишленост на страната и пренесе последиците от войната в градове и области, които доскоро изглеждаха изключително далечни от фронта; на 25 септември Пермската рафинерия прекрати работа след атака с дронове, съобщи Reuters. Според украинското военно разузнаване, отбеляза Зеленски, отговорът на Москва е бил да махне ограниченията пред собствената си въздушна кампания.

Путин открито заяви това, макар и по начин, с който опита да прикрие неспособността на руската отбрана да защити стратегически обекти на хиляди километри дълбочина. На заседанието на клуба „Валдай“ на 1 октомври той изчисли загубите, причинени от ударите срещу рафинерии на около 1% от БВП: „Получиха огледален отговор“. По думите му, руската армия е започнала да атакува обекти, ключови за украинската икономика, и като резултат тя на практика вече няма металургия. Предложението ударите по украинските кораби в Черно море да спрат срещу прекратяване на ударите по рафинерии Путин отхвърли: „Съгласете се, че това изглежда просто нелепо“. Обяснението, което той предложи на публиката, включва икономика, но не споменава нищо за ежедневните удари по училища, болници и жилищни райони.

На 2 октомври The New York Times публикува втори документ, изнесен от украинска страна. Денис Шмигал, вицепремиер и министър на енергетиката, го показа на европейските съюзници на срещата в Париж около две седмици по-рано, описвайки го като план на Кремъл за унищожаване на украинската енергийна мрежа. Документът е на руски и датира от август; вестникът разполага с копие от него, чиято автентичност не може да потвърди независимо. Планът предвижда до 1000 ракети, дронове и авиобомби в три етапа. Първо идват подстанциите по западната граница, по които се внася ток от Европа, после ВЕЦ, ТЕЦ и накрая трите АЕЦ, които още работят, изключени с ракетни удари по откритите разпределителни уредби, които ги свързват с мрежата. Четвъртата АЕЦ е Запорожката, която падна под руска окупация още в първия ден на инвазията и не произвежда ток за териториите под контрола на Киев. Целта е да се извадят от строя близо 15 гигавата мощности, колкото Украйна имаше в края на лятото, а подаването на ток в Киев, Харков и Одеса да спадне с 90%, отоплението с до 90%. Отделно са набелязани помпените станции и пречиствателните съоръжения на водоснабдяването.

Подредени хронологично, тези сведения образуват последователност. В края на август The Economist писа, че след няколко седмици на размишления относно хода на войната през лятото Путин е избрал да поеме по пътя на ескалацията, включително с масирана кампания на удари по украинската енергетика. Показаният от Шмигал план е датиран от същия месец, а заповедта, спомената от Зеленски, е дадена през септември, докато училището и мостът бяха поразени на 1 октомври. И двата документа обаче идват от украински официални лица в момент, когато искат от партньорите си допълнителни средства за ПВО: достъпът им до прихванатото е реален, но и интересът им е ясен. По-сигурната опора е онова, което се вижда с просто око: 104 деца в укритие под ударен етаж, влак на метрото върху мост под удар посред бял ден, 3177 реактивни дрона за 29 дни.

Не всяко попадение е избрана цел. На 30 септември в Оболонски район реактивен дрон закачи покрива на 9-етажен блок и падна до детска площадка, без да избухне. Южният мост обаче не прилича на отклонение от курса: военни блогъри в Русия открито пишат, че целта е да се прекъсне движението и с повторни удари в една точка да се натрупват щети по конструкцията, посочва Институтът за изследване на войната (ISW) в оценката си от 1 октомври. В описанието на енергийния план от август, публикувано от NYT, няма мостове, нито училища. Затова е много вероятно разширяването на целите през септември да е съзнателен избор отвъд енергийната кампания, а не страничен ефект от по-масираните вълни.

Украйна предаде на Южна Корея двамата севернокорейски пленници от Курск

🇺🇦🤝🇰🇷 Украйна е изпратила в Южна Корея двамата севернокорейски военнослужещи, попаднали в плен на украинските сили в Курска област през януари 2025 г. Това съобщи президентът Володимир Зеленски. „Наскоро изпратихме двама севернокорейски военнопленници в Република Корея“, заяви той на 23 септември пред Общото събрание на ООН, без да уточнява как е извършено предаването.

Повече подробности на следващия ден даде Ю Йон-уон, депутат от опозиционната консервативна Партия на силата на народа и член на парламентарната комисия по отбрана. Пред журналисти в Сеул той заяви, че пленените войници са напуснали Украйна на 19–20 септември, след което са минали през неназована трета страна и са достигнали Южна Корея три-четири дни преди изявлението му. „Точното им местоположение не е известно, но смятам, че нашите разузнавателни служби ги пазят“, добави Ю.

Министерство на външните работи в Сеул отказа да потвърди информацията, като се позова на сигурността на военнослужещите и семействата им, останали в Северна Корея. В същото време то потвърди разговора, проведен с украинската страна: „Въз основа на тази позиция проведохме нужните контакти и консултации с Украйна, както и с други заинтересовани държави и институции“.

Става дума за обявената през юни позиция на Сеул, че ще приема всеки севернокорейски военнопленник, сражавал се на руска страна, и се обяви против връщането им в Русия или Северна Корея. Министерството на обединението, което отговаря за отношенията с Пхенян, не отговори веднага на запитване по случая.

Според публикации в местни медии двамата ще бъдат разпитани от Националната разузнавателна служба. Процедурата може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, след което ще бъде решено каква закрила да получат по закона за избягалите от Северна Корея.

Военнослужещите са родени през 1999 и 2005 г. Единият е снайперист-разузнавач, а другият е стрелец. Те попаднаха в плен, след като през 2024 г. Пхенян изпрати войски в помощ на руските опити за изтласкване на украинските войски от пограничната Курска област. В речта си Зеленски заяви, че залавянето им живи е било трудно: единият направил опит за самоубийство, когато разбрал, че попада в плен, и бил потресен, че е оцелял.

От попадането им в плен до тяхното прехвърляне в Южна Корея изминаха около 20 месеца. Първоначално Зеленски заяви, че е готов да предаде двамата на Ким Чен Ун, ако севернокорейският лидер съдейства за размяната им срещу украинци в руски плен. Правозащитни групи настояха те да бъдат изпратени в Южна Корея заради рисковете от наказание при завръщане в родината им.

Самите пленници също поискаха да отидат в Южна Корея. Те заявиха това в интервюта за южнокорейски медии, а по-късно изпратиха и ръкописни писма до организации на избягали сънародници. Южна Корея разглежда всички жители на Севера като свои граждани – позиция, която е в основата на готовността за приемането им.

Ю Йон-уон разкри, че Русия е настоявала двамата да бъдат включени в размяна на военнопленници. След посещение в Украйна в края на февруари, депутатът съобщи, че имената им многократно са присъствали в руските списъци за размяна. Последната размяна преди визитата му, на 5 февруари, беше на по 157 души от всяка страна. Ако двамата бяха предадени по този механизъм, щяха да попаднат в ръцете на Русия.

На 30 юни южнокорейският външен министър Чо Хьон и украинският му колега Андрий Сибига обсъдиха случая и постигнаха съгласие, че трябва да бъде решен „съгласно международното право и хуманитарните принципи“. Според южнокорейски медии в крайна сметка Зеленски е взел решение да предаде двамата без условия, като е изоставил първоначалното предложение за размяната им срещу украински войници в руски плен.

В речта си пред ООН Зеленски отправи и по-общо обвинение към Пхенян: „Защо корейци трябва да дават живота си във война срещу Украйна? Ким Чен Ун ги използва като валута. И получава нещо в замяна.“

Според украински и южнокорейски оценки от 2024 г. насам 14-15 хил. души от Корейската народна армия са били изпратени в помощ на руските сили. Повечето от тях бяха разположени в Курска област в подкрепа на руските усилия за отблъскване на трансграничната операция на украинските сили. Първоначално двете страни отричаха това, но в крайна сметка го признаха към края на април 2025 г., след като Русия обяви, че е изтласкала украинските сили от региона. Украински и независими оценки посочват доставки на милиони артилерийски и минохвъргачни снаряди, балистични ракети, далекобойна артилерия и реактивни системи за залпов огън.

В същото време Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разкри, че се води подготовка за разполагане на севернокорейски контингенти, които да обслужват ракетни системи в погранични региони на Руската федерация. В началото на август Андрий Черняк от ГУР заяви пред Reuters, че Москва се готви да изпрати отряд от около 90 севернокорейци в състава на 112-а ракетна бригада във Воронежка област.

По негови данни Пхенян вече е изпратил най-малко 40 балистични ракети KN-23 и KN-24, а Москва очаква звеното да разполага с 6 пускови установки и до 120 ракети. Сибига заплаши, че се превръщат в легитимна цел, ако руското командване ги използва за нанасяне на удари по Украйна.

Съобщеното предаване показва възможен изход за севернокорейски граждани, които желаят да отидат на юг. Обявената през юни готовност на страната да ги приеме не се ограничава до двамата военнослужещи, но наличните сведения все още не са установили постоянна процедура: преминаването през трета страна беше съобщено от депутат, а безусловното им предаване – от медийни публикации. Няма основание да се заключи, че следващ случай ще бъде решен по същия начин или по-бързо.

Възможността за попадане в плен на нови военнослужещи от Северна Корея е свързано преди всичко с характера на бъдещото им участие във войната срещу Украйна. Прякото ангажиране в сухопътни операции предполага различни обстоятелства от обслужването на ракетни комплекси на руска територия. Данните за подготовката на контингент във Воронежка област само по себе си не позволява прогноза дали ще има още пленени севернокорейски военни.

Петербург готви девет станции на метрото за убежища срещу радиоактивен прах

🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.

9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.

Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.

Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.

Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.

Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.

Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.

Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.

Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.

Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.

Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Украйна атакува 17 руски региона, „Фламинго“ порази завод за ПВО в Киров.

🇺🇦🚀🇷🇺 През изминалата нощ Украйна проведе една от най-масираните далекобойни атаки за годината – синхронен удар по петролни рафинерии, тръбопроводна и военна инфраструктура дълбоко в руския тил, по две военни летища в окупирания Крим и логистичната мрежа на най-големия онлайн търговец в страната. В отделен, най-смъртоносния епизод крилата ракета „Фламинго“ порази завода за ПВО в град Киров: 6 убити и 26 ранени. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви прехванати 571 дрона над повече от дузина области, което според него е сред най-големите вълни, изпращани от началото на годината.

Ударът беше разпределен паралелно към цели от различен клас и на различна дълбочина, за да раздроби ПВО – почерк, който Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определя като своя далекобойна специална операция.

По данни на агенция ТАСС дроновете са били свалени над 17 региона: Белгородска, Брянска, Владимирска, Калужка, Курска, Ленинградска, Новгородска, Орловска, Псковска, Рязанска, Смоленска, Тверска, Тулска и Московска област, Краснодарски край, Република Крим, както и над Азовско и Черно море.

Числото 571 е руско твърдение за прехващане, а не независим брой изстреляни машини или поразени цели; за сравнение, ТАСС определи вълната като по-малка от рекордната на 26 юни, когато обявиха свалянето на 660 дрона.

Горивна и тръбопроводна инфраструктура

Основната тежест на удара легна върху петролния сектор. В официално изявление СБУ пое отговорност за пожара в депо на линейно-производствена диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия – възлов пункт по тръбопроводната мрежа на около 1350 км от украинска територия. На около 900 км пламна и мини-рафинерията „Новоспасский“ на НС-Ойл в едноименното селище в Уляновска област – предприятие с обявен годишен капацитет 600 000 тона суров петрол. Пожарът беше потвърден от областния управител. Трети засегнат обект е мини-рафинерията „1-ви завод“ в Калужка област, също с горящ резервоарен парк по описанието на СБУ.

Разстоянията очертават обхвата: Башкирия и Уляновск лежат отвъд река Волга, стотици километри навътре в тила, където руската ПВО е по-разредена, отколкото в граничния пояс. Ударите продължават кампанията, която Киев води от месеци срещу рафиниращите мощности и снабдителните възли на руската армия, и се вписват в поредица от пожари по петролни депа и станции през юли.

Военни обекти в окупирания Крим

В окупирания полуостров СБУ насочи дроновете към две авиобази. На летище „Белбек“ край Севастопол службата заяви, че е поразила радарна станция „Небо-У“, която засича въздушни цели на голяма дистанция и захранва системата за ранно предупреждение.

Друг удар порази склад за горива и смазочни материали в летище „Саки“. Оценката на понесените щети по тези обекти все още не е потвърдено от независим източник; руската страна традиционно омаловажава или премълчава пораженията по военни цели в Крим.

Заводът „Авитек“ в Киров – крилата ракета

Най-смъртоносният и технически най-отличим епизод на нощта не беше дронов. В ранните часове на деня крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point реализира попадение в завода „Авитек“ в град Киров, разположен на около 800 км североизточно от Москва и 1200 км от най-близката територия, контролирана от Украйна.

Заводът е част от концерна „Алмаз-Антей“ и произвежда ракети-прехващачи за ЗРК „Тор“ и „Оса“, както и компоненти за бойната авиация. Загинаха 6 работници, а поне 26 са ранени; по данни на руски източници ударът е предизвикал пожар, оставяйки части от града без ток и вода.

Fire Point документира попадението с видео, а президентът Володимир Зеленски потвърди операцията, като описа предприятието като производител на „компоненти за самолетите и ракетните системи на окупатора, използвани в масираните удари срещу нашите градове“.

Ако мащабът на употребата ѝ се потвърди през следващите дни, това ще бъде сред най-осезаемите бойни приложения на новото украинско далекобойно оръжие досега.

Логистичната мрежа Wildberries

Успоредно с горивата и военните обекти украински дронове удариха складове на Wildberries – най-големия онлайн търговец в Русия. По потвърждение на съоснователката Татяна Ким и на президента Зеленски бяха ударени обекти в Шушари (южно от Санкт Петербург), комплексът „Уткина Заводь“ в Ленинградска област и склад в окупирания Симферопол. Персоналът е бил евакуиран, като не се съобщава за жертви. По оценки на компанията от предходния уикенд насам са засегнати 5 склада, или близо 10% от нейния логистичен капацитет – трети удар по мрежата за под седмица.

Зад спора за характера на тези складове стоят проверими факти. На платформата Wildberries се предлагат бойни дронове и гексакоптери, макари с оптично влакно, полетни контролери, механизми за пускане на боеприпаси, прицели и бронирани плочи – военни стоки и стоки с двойно предназначение, документирани от украинското издание Defense Express и потвърдени в репортажи на CNN и Fortune. Част от дроновете се рекламират като „одобрени“ от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“.

Въпросните обяви дават материална опора на твърдението на президента Зеленски, че мрежата „снабдява окупационната армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и военно снаряжение“. Кремъл и съоснователката Татяна Ким, известна като най-богатата жена в Русия, продължават да представят бизнеса като чисто граждански – търговец на потребителски стоки – уверение, което бива опровергано от обявите на самата платформа.

Мащаб, ответен удар и картина на нощта

Дроновата вълна е сред най-големите за годината по собствените данни на руското военно ведомство, но числото описва прехванатите машини, не поразените обекти – реалната щета се измерва по потвърдените пожари и попадения, а не по заявените свалени дронове. Украйна не обяви общ брой изстреляни апарати; СБУ формулира целта на операцията като понижаване на военния и икономическия потенциал на Русия и затрудняване на нейната отбрана.

Нощта беше двупосочна. Часове след украинската атака руската армия нанесе ответни удари по Украйна: две планиращи авиобомби (КАБ) паднаха върху Славянск около 10:40 часа, убивайки 5 цивилни и ранявайки 9 други, и повредиха сградата на почетното консулство на Латвия, заради което украинската прокуратура образува разследване за военно престъпление. Отделен руски ракетен удар срещу събитие на украинската отбранителна промишленост в Киевска област отне живота на около 10 души и рани най-малко 100 други. По сборни данни на международните агенции жертвите от двете страни за денонощието надхвърлят 20.

Нощта срещу 24 юли очерта широкообхватна далекобойна кампания, разгърната едновременно по горивна, военно-промишлена и логистична инфраструктура – от Башкирия и Уляновск в дълбокия тил до летищата в окупирания Крим – с крилата ракета срещу завод в Киров като най-скъпия епизод откъм човешки загуби. Потвърдените пожари по петролните обекти и жертвите в Киров очертават реалния резултат на една от най-масираните украински атаки за годината.

Бърнам поема Даунинг стрийт с уверение за неизменна подкрепа за Украйна

🇬🇧🤝🇺🇦 Анди Бърнам встъпи в длъжност като премиер на Обединеното кралство и още същата вечер проведе първия си телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Новият лидер на Даунинг Стрийг 10 отправи изричното уверение, че рокадата на върха няма да доведе до никаква промяна в подкрепата за Украйна.

„Ще кажа на президента Зеленски съвсем ясно още днес: промяна няма. Ще бъда зад него на 100%, точно както беше и Кийр Стармър“, заяви новият правителствен ръководител пред Sky News само часове по-рано. Той обяви, че първите си международни разговори ще проведе именно с украинския държавен глава, както и с американския си колега Доналд Тръмп.

Очаква се външната политика да погълне голяма част от дневния ред на новия кабинет в идните седмици и месеци. Бърнам подчерта, че основната му задача в разговора е да потвърди устойчивостта на помощта за Киев. „У президента Зеленски няма да остане и капка съмнение, че подкрепата на Обединеното кралство е непоколебима и решителна. Великобритания ще бъде до него и аз лично ще бъда до него“, заяви той.

Самото предаване на властта се разигра за броени дни. Бърнам, доскорошен кмет на Голям Манчестър, бе обявен за лидер на управляващата Лейбъристка партия на 17 юли като единствен кандидат за наследник на Кийр Стармър. Стармър беше принуден от вътрешнопартиен бунт да обяви своето оттегляне през юни след две години начело на кабинета. В понеделник той връчи своята оставка на крал Чарлз III, а Бърнам пое поста след аудиенция в Бъкингамския дворец, превръщайки се в седмия премиер на страната само за последните 10 години.

Въпреки че основните му ангажименти са свързани с вътрешната политика – поскъпването на живота, младежката заетост, реиндустриализацията на страната, връщането на основните услуги под обществен контрол и разширяването на правомощията на местната власт – той изведе националната сигурност сред ключовите си приоритети още преди да поеме поста и обеща да остане твърдо до украинския народ срещу пълномащабната руска инвазия.

Разговорът се проведе снощи. Зеленски благодари за непрекъснатата политическа и отбранителна помощ и отбеляза, че двете страни са изградили най-силното партньорство в историята на отношенията си, съобщи Kyiv Post. Двамата се договориха за лична среща, на която да обсъдят разширяването на сътрудничеството между двете страни, включително в рамките на антибалистичната коалиция – формат, обявен на 13 юли от общо девет европейски държави и Украйна с цел изграждане на европейски капацитет за ракетна отбрана.

Украинският президент приветства новия британски премиер с готовност за пълноценна съвместна работа още преди провеждането на разговора. „Готови сме да сътрудничим във всички възможни формати. Високо ценим политическата, военната и ценностната подкрепа на Великобритания. Основата на двустранните ни отношения е по-здрава от когато и да било и ще продължим взаимно да се укрепваме. Очаквам разговора ни тази вечер“, заяви той.

Зад уверенията на Бърнам стои богат личен опит. Годините му като кмет на Голям Манчестър бяха белязани от пряка работа с украински градоначалници. Заедно с кмета на Лвов Андрий Садовий и своя колега от Ливърпул Стив Ротеръм той основа мрежата UNBROKEN Cities Network. Инициативата свърза медицински и благотворителни ресурси на западни градове с UNBROKEN – национален център за лечение, протезиране и физическа и психологическа рехабилитация на ранени военни и цивилни, поел грижата за над 16 000 души.

„Ще използвам целия този опит в новата си роля“, обеща Бърнам, поемейки ангажимент да укрепи близките си връзки с кметовете на Киев и Лвов. Още на 10 юли, в разгара на битката за партийното ръководство, той се зарече да запази военната и финансовата помощ за страната и обвърза пряко британската сигурност с евроатлантическата – и с изхода от войната.

Поетите обещания стъпват върху стабилна рамка, която новият кабинет наследява. Споразумението за 100-годишно партньорство, сключено през януари 2025 г. от Стармър в Киев, обвързва двете държави с военна подкрепа от поне 3 млрд британски лири годишно до бюджетната 2030/31 г. и „докато е необходимо“ след това. Въпросната приемственост, потвърдена от Бърнам по телефона, се базира на действащо двустранно споразумение, а не разчита само на личния ангажимент на поредния обитател на „Даунинг стрийт“ 10.

За Киев най-важният сигнал от първия ден на новия премиер беше именно препотвърденото статукво. Подкрепата за Украйна остава една от малкото константни величини в британската политика от февруари 2022 г. насам, поддържана последователно от петима премиери от двете водещи партии. Бърнам потвърди този курс още с първите си ходове във външната политика – броени часове след като встъпи в длъжност.