Тихата буря: Как Китай може да превземе Тайван без война?

🇨🇳⚔️🇹🇼 За политиците и военните стратези, мислещи в рамките на конвенционални модели и смятащи, че времето е на тяхна страна, е лесно да отхвърлят потенциална инвазия в Тайван като нелогична. Въпреки това би било разумно тези лидери да добавят пет основни схващания към разбирането си за ситуацията, а именно:

• Китай иска Тайван поради националния суверенитет.
• Китай иска Тайван заради напредналите му технологии и индустрии.
• Китай иска да защити собствените си военни способности.
• Международната общност няма да действа превантивно.
• Международната общност е зависима от доказуема вина.
• Международната общност иска да предотврати пълното унищожение на Тайван.

Има поне два съществени урока от Украйна, които Пекин би могъл да приложи в своя евентуален план за Тайван. От инвазията през 2022 г. стана ясно, че голяма част от международната общност е твърдо против открита военна агресия срещу независима държава. Скоростта тук има решаващо значение. От анексията на Крим през 2014 г. пък е ясно, че има и други начини за упражняване на военна сила – използването на „зелени човечета“ беше военен ход, който обърка международната общност достатъчно, за да бъде ефективен и да постигне целите си.

Китай разполага с човешки ресурс, достатъчен да инфилтрира Тайван с 50 до 100 000 войници, дори и по-малко, под прикритието на бизнесмени, туристи, работници и моряци без униформи. С помощта на малки оръжия, гранати, експлозиви и евентуално РПГ-та, малки бойни единици биха могли да неутрализират ключова инфраструктура и важни пътни възли и да ангажират отбраната на острова. По модел, подобен на офанзивата при Тет, такива формирования от специални части и командоси могат да нанесат хаос върху комуникации, транспорт, командване и контрол.

Втората фаза ще бъде въздушна кампания в подкрепа на силите на терен, която ще е последвана от пълномащабна военна инвазия. Китайски войски и оборудване ще бъдат транспортирани по въздух, възможно е дори използване на десантни войски. В този етап за разлика от Крим ще се водят ожесточени сражения. След като правителството в Тайпе бъде свалено от власт, намесата на международната общност ще стане невъзможна. Китай ще обяви случващото се за вътрешен проблем, което допълнително ще ограничи външната намеса.

Предварително разположени войски и оръжия могат да бъдат скрити в контейнери, доставени на острова или все още на кораби в пристанищата. Полицията ще бъде претоварена и неефективна. Ако тайванската армия не е въоръжена и приведена в бойна готовност предварително, тя ще бъде парализирана, а маршрутите ѝ ще се намират под обсада. Крайбрежната и противовъздушната отбрана могат да бъдат временно неутрализирани, за да се осъществи въздушният десант. Малки групи от 4–6 бойци могат да извадят от строя клетъчни кули, сървърни центрове, електрически подстанции и полицейски участъци. По-големи военни формирования могат да нападнат казарми, арсенали, мостове, тунели, железопътни линии и важни правителствени сгради. Всичко това ще бъде подкрепено от масирани кибератаки и по всяка вероятност – вътрешни сътрудници.

Всякакви търговски превозни средства могат да бъдат използвани за прехвърляне на войници и оръжие преди и след началото на операцията. Пътнически самолети могат да кацат с въоръжени бойци под претекст на технически аварии. С помощта на таксита, платформи като Uber и дори откраднати полицейски коли, нападателите могат бързо да се придвижат до целите си из целия остров. Колкото по-мащабни са шокът, хаосът и насилието – толкова по-благоприятни ще са условията за нападателите.

Ръководството на Тайван ще бъде поставено пред трудната задача да определи дали става въпрос за координирана военна атака, преди вече да е станало твърде късно. Първите 24 до 48 часа са от решаващо значение. След това ще остане само консолидация и прочистване. След като целта бъде постигната, независимо правителство на Тайван няма да съществува. Островът ще бъде обявен за част от Китай.

Отвън ще изглежда, че Тайван е в хаос и че Китай се готви за инвазия. Но всъщност превземането и окупацията вече ще са факт. Както през 1939 г., може да се появят „призиви“ от острова към Китай за помощ. Ако не срещне съпротива, китайската армия може да наводни острова с огромен брой войници и да затвърди контрола си. Всеки отговор след това ще трябва да избира между прогонване на китайските сили и запазване на Тайван.

Ако Китай започне традиционна, мащабна военна инвазия, рискува провал или прекомерни разходи. Но необходимо ли е на Пекин да демонстрира пълната сила и модернизация на армията си, или просто резултатът сам по себе си ще е достатъчен? По-бързият и по-малко зависим от ресурси подход има своите предимства: превземането на Тайван за дни, а не седмици, ограничава чуждата намеса. Успехът си е успех. Ако Китай избегне мащабна война, ще защити репутацията на своята армия. По-добре да остане неясно дали тя може да превземе Тайван, отколкото да стане ясно, че не може.