🇬🇧⚔️🇷🇺 Британското министерство на отбраната съобщи на 20 май, че през април руски изтребители Су-35 и Су-27 многократно и рисковано са прехванали разузнавателен самолет Boeing RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС над международни води в Черно море. Ведомството публикува онлайн снимки и видео от инцидентите, преди да представи по-широка хронология пред парламента.
При най-сериозния от случаите руски Су-35 се е приближил до британската машина на дистанция, достатъчна да активира бордовите аварийни системи и да изключи автопилота. При друг инцидент Су-27 е извършил шест прелитания непосредствено пред носа на Rivet Joint, приближавайки се на около 6 метра разстояние. Въпреки множеството провокации, екипажът на RAF е изпълнил мисията си до край. Лондон вече е отправил официален протест към руското посолство, а Министерството на отбраната и Форин офис са привикали руски дипломати, за да им връчат позиция за „опасното и неприемливо“ поведение.
Британският министър на отбраната Джон Хийли реагира остро. „Този инцидент е пореден пример за опасно и неприемливо поведение от страна на руски пилоти спрямо невъоръжен самолет, опериращ в международно въздушно пространство“, заяви той в писмено изявление и добави, че „тези действия създават сериозен риск от инциденти и потенциална ескалация“. Хийли определи поведението на британския екипаж като „изключителен професионализъм и смелост“ и подчерта, че инцидентите няма да променят оперативния модел на британското разузнаване. „Нека бъда пределно ясен: този инцидент няма да повлияе върху ангажимента на Обединеното кралство да защитава НАТО, съюзниците и интересите си от руската агресия“, категоричен е Хийли. По-късно пред Камарата на общините съобщи, че официално е отправен демарш към Москва за „напълно неприемливия акт“.
RC-135W Rivet Joint, който се използва от 51-ва ескадрила в авиобаза Уадингтън в Линкълншър, а британската конфигурация е наричана Airseeker, е една от най-способните платформи за електронно разузнаване в Алианса. Изграден върху корпуса на Boeing 707 и силно модифициран със специални антени и сензори, той е проектиран да засича, прихваща и анализира радарни излъчвания, електронни сигнали и комуникации в широк географски обхват, обикновено от безопасна дистанция извън спорното въздушно пространство. Достига височина до 12 км и предава почти в реално време сигнално разузнаване към командвания в рамките на НАТО. Присъствието ѝ над Черно море е част от рутинния британски принос към наблюдението на руската военна активност по източния фланг на Алианса – мисия, която се засили значително след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През последните две години британски и американски Rivet Joint самолети многократно са действали съвместно над региона в подкрепа на тази разузнавателна линия.
Британското министерство на отбраната описа априлските епизоди като най-опасните действия на Русия срещу британски Rivet Joint от септември 2022 г. насам. Тогава руски самолет освободи ракета в близост до RC-135W на RAF над Черно море – случай, който Кремъл представи като техническа неизправност. Инцидентът от 2022 г. накара тогавашния министър на отбраната Бен Уолъс временно да прекрати патрулите и да изпрати официално писмо до руския си колега, преди мисията да бъде подновена с ескорт от изтребители. Фактът, че настоящите епизоди се определят като по-сериозни от всичко през последните четири години, показва колко чувствително е спаднал прагът на риск в северния черноморски сектор.
6 метра са равни на около една дължина на средно голям автомобил. При скоростите и височините, на които оперират изтребители, такава дистанция не е „близко прелитане“, а практически нулево разстояние. В случай на контакт последствията и за двата самолета биха били катастрофални. 6-те последователни прелитания на Су-27 пред носа на Rivet Joint, всяко от които е било резултат от съзнателно решение на пилота да повтори маневрата, не отговарят на нито един професионален стандарт за безопасно пилотиране. Приближаването на Су-35 пък е било достатъчно близко, за да задейства бордовите системи за автоматична реакция при критична близост – системи, създадени именно за случаи, в които друг обект застрашава структурата или траекторията на полета.
Британската реакция съчетава дипломатически демарш, публикуване на визуални доказателства и изявление пред парламента – подход, който цели да представи Лондон като страна, предпочитаща открития политически натиск пред тихото военно конфронтация. За кабинета на премиера Кийр Стармър, който от месеци изгражда линия около по-високия бюджет за отбрана и увеличаването на британската подкрепа за Киев, категоричното определение като „напълно неприемлив акт“ има и функция за вътрешната политическа сцена: то затвърждава тезата, че именно Москва, а не Лондон, е страната, която предизвиква повишено напрежение.
В оперативен план Черно море остава най-напрегнатият район за западните SIGINT платформи извън Балтийско море. Полетите от Уадингтън и базата Суда Бей в остров Крит, където от години действат и американски RC-135, осигуряват картина на руските радарни мрежи в Крим, на дейността на Черноморския флот в Новоросийск и Севастопол, както и средствата за електронна война. Преминаването от формално съпровождане към активни блокиращи маневри от руските изтребители показва стремежа на Кремъл да наложи фактическа буферна зона над международни води – модел, който вече е наблюдаван в Балтийско море и Източното Средиземноморие.
В рамките на НАТО случаят добавя нов аргумент към дебата за единни правила на ангажиране срещу опасни прехващания. Към момента Алиансът поддържа въздушно дежурство по Източния фланг в рамките на мисията Air Policing с участието на британски, италиански и германски ескадрили, но защитата на разузнавателни мисии над Черно море остава предимно британско-американска отговорност. Сред вероятните варианти на реакция е и възстановяването на изтребителен ескорт по модела от края на 2022 г., което почти сигурно ще бъде обсъдено на следващото заседание на Военния комитет.
Икономическият и енергиен ефект е косвен, но не и незначителен. Черноморските SIGINT мисии следят не само военната активност, но и движението на руския „сив флот“ танкери, схемите за заобикаляне на петролния таван и логистиката към Сирия и Либия. Всеки опит за стесняване на оперативния периметър на тези полети директно влияе върху способността на западните санкционни режими да налагат реална цена за нарушенията.
В хибриден план Москва използва подобни епизоди като двупосочен сигнал – към собствените въоръжени сили, че опасните маневри срещу западни военни самолети са политически допустими, и към западните общества, че близкото наблюдение носи реален риск. Впоследствие излъчените от руски държавни медии кадри се вписват в наратива за „непровокираното“ приближаване на НАТО до руските граници.
Историческият прецедент не се изчерпва само със случая от 2022 г. Подобни близки срещи са документирани още в края на Студената война в Балтийско море, както и при инцидента над остров Хайнан през 2001 г., когато китайски J-8 се сблъска с американски EP-3 и го принуди да извърши аварийно кацане. Изводите от Хайнан, най-вече колко тънка е границата между агресивно прехващане и международен инцидент, продължават да бъдат част от подготовката на британските и американските екипажи за реакция.
Най-непосредственият риск не е целенасочено сваляне, а грешка в преценката от страна на руски пилот, която да доведе до неконтролируемо съприкосновение. Британските и съюзническите анализатори вече разглеждат сценарии, при които подобен сблъсък над международни води би задействал консултации по член 4 на НАТО, а при загуба на британски екипаж – и по-сериозна дискусия за член 5, особено ако се установи преднамереност. Втори, по-малко драматичен и по-вероятен сценарий е постепенното налагане на смесен ескорт по британско-американско-турски модел над западната половина на Черно море, който формално отчита турския контрол над проливите по силата на Конвенцията от Монтрьо.
Стратегическото значение на априлските инциденти надхвърля самия конкретен случай. Те са част от вече утвърден модел на все по-агресивно руско поведение спрямо западни разузнавателни средства – от GPS заглушаване над Прибалтика и подозрителни инциденти с подводни кабели в Северно море до прелитания в непосредствена близост до американски дронове MQ-9 в Сирия. Целта на Кремъл не е непременно свалянето на конкретен апарат, а повишаването на политическата и оперативна цена на западните разузнавателни мисии до степен, при която западните столици да започнат да ограничават полетите си. Реакцията на Великобритания, публикуване на доказателства, изявление пред парламента, дипломатически демарш и категоричен отказ от отстъпление, е пряк отговор именно на тази стратегия: цената на западното разузнаване над Черно море може да бъде повлияна от руските действия, но не и диктувана от тях.
