🇩🇪 Министерство на отбраната на Германия планира да отреже държавната канцелария на провинция Саксония-Анхалт от оперативния план за отбрана на страната, в случай че се оглави от „Алтернатива за Германия“. Това обяви министърът на отбраната Борис Писториус, излагайки намерението си във вторник, 8 септември, по време на закрито заседание с говорителите по отбранителна политика на парламентарните групи от управляващия кабинет. Два дни по-късно той беше цитиран от Bloomberg. Ведомството отговори единствено, че планът е секретен, и отказа допълнителни детайли. Писториус иска да е напълно сигурен, че регионалното правителство на AfD няма да има възможността да даде документа на Русия.
Документът, за който става дума, е „Оперативен план Германия“ (Operationsplan Deutschland) – около 1000 страници, които свързват военната отбрана на германската територия и съюзната отбрана с гражданските услуги, необходими да ги обслужат. Планът урежда защитата на инфраструктурата, без която страната не би могла да води отбрана, и обхваща както ескалиращото напрежение, така и обявената позиция. Изготвя се и се обновява непрекъснато от Оперативното командване на Бундесвера, наследник на закритото през 2024 г. Териториално командване, като в работната група по него участват федералната власт, провинции, общини, спасителни организации и частен сектор. Ръководството на Бундесвера изхожда от допускане, че планът ще бъде задействан при ескалация с Русия.
Цялата конструкция стъпва върху централното положение на страната: при отбрана на Алианса Германия е главният транзитен възел, през който съюзни части се придвижват на изток. Оттам идва и разпределението на достъпа – пълната версия стои при ръководителите на 16 федерални провинции, докато по-ниските нива получават единствено онази част, която реално ги засяга. Саксония-Анхалт не е периферия в схемата: през нея минава автомагистрала A2, основната връзка на Рурската област със столицата Берлин, като в източна посока граничи с Бранденбург и Саксония. Изтеглянето на документа от Магдебург затваря един канал за теч, но оставя без копие именно онази администрация, която би трябвало да осигури транзита.
Поводът е вотът от 6 септември. AfD събра 43,8% и 39 от 83 мандата в ландтага, провинциалния парламент, при абсолютно мнозинство от 42. Избирателната активност стигна 77,8%, най-високата в Саксония-Анхалт от 1989 г. насам. Резултатът сам по себе си не прави партията управляваща, но следващата стъпка е близо: новият ландтаг трябва да се конституира най-късно на 6 октомври, а с него идва и изборът на министър-председател.
Именно въпросната процедура превръща изборния резултат във възможност. Член 65 от конституцията на провинцията изисква мнозинство от всички депутати в първия и втория тур, но в третия е достатъчно само обикновено мнозинство от подадените гласове, докато въздържалите се не се считат за гласували. Водачът на листата на AfD Улрих Зигмунд обяви, че ще се кандидатира, ако успее да получи устойчиво мнозинство; водачът на листата на Съюза на Сара Вагенкнехт Томас Шулце допусна неговата фракция да се въздържи в евентуален трети тур. AfD и Съюзът на Вагенкнехт заедно имат 44 места. Същите излизат обаче ако Съюзът се обедини с християндемократите, социалдемократите, Зелените и Левицата: и двата сбора ще изпратят фракцията с 5 мандата вътре, затова тя решава изхода, накъдето и да се обърне. Ако Зигмунд бъде избран, AfD ще оглави германска провинция за първи път от Втората световна война насам.
Залогът не се изчерпва с един секретен документ. Правителството в дадена провинция назначава вътрешен министър, който се разпорежда с провинциална полиция, а Саксония-Анхалт защитата на конституцията не е самостоятелно ведомство, а отдел в неговото министерство. AfD, чиято местна организация тази служба наблюдава, би застанала директно над нея. Именно затова Берлин обмисля не изваждането на една папка, а цял режим на достъп.
Твърдението, че службата за вътрешно разузнаване гледа на партията „отчасти“ като на директна заплаха за конституционния ред в страната, е мотивирано от конкретно правно състояние. На федерално ниво тази класификация е прекратеа: на 26 февруари 2026 г. Административният съд в Кьолн по обезпечителен ред наложи забрана на Федералното министерствоя за защита на конституцията да определя AfD като сигурно дясноекстремистка формация и да го обявява публично, докато не приключи производството по същество. Провинциалните ведомства обаче продължават да го правят в 5 провинции, сред които и Саксония-Анхалт, където местната организация носи определението от 7 ноември 2023 г. С други думи тази забрана важи за партията като цяло, а не за клона, който сега може да състави правителство.
Тревогата на апарата по сигурността не стъпва върху предположения за лоялност, а върху заявени позиции и документирани епизоди. AfD настоява за връщане на икономическите връзки с Русия и отхвърля военната помощ за отбраната на Украйна. На 30 август, 6 дни преди вота, BILD пусна кадри от предизборния офис на заместник-председателя на провинциалната организация Ханс-Томас Тилшнайдер, на които той обяснява защо държи на бюрото си чаша с марката на руското министерство на отбраната; неговият опит да заличи записа през адвокат се провали. „Това не е нашата война“, отговори той на въпроса за армията, сражаваща се срещу Украйна.
Мярката, която Писториус обмисля, не е първата от вида и не импровизира от изборната нощ. Вариантите – заличаване на определени данни от провинциалните материали или повишаване на грифа им – се обсъждат от юли, няколко месеца преди вота, а Bloomberg съобщи по това време. На 17 август тюрингският вътрешен министър Георг Майер от ГСДП заяви, че при участие на AfD във властта в Саксония-Анхалт е „необходимо от гледна точка на сигурността и правно защитимо“ да ѝ бъде отказан достъп до най-чувствителните данни на защитата на конституцията, и предложи прегради, налагащи фактическа блокада по цели направления: цялата контраразузнавателна материя и всичко по линия на десния екстремизъм. Неговият правен довод е, че една партия като такава няма право на достъп до разузнавателни данни. Тюрингия дава и втория пример: там AfD е най-силната фракция, но не получи място в комисията по парламентарен контрол на ведомството на провинциално ниво, а конституционният съд в Ваймар отхвърли двете ѝ жалби срещу състава на органа на 25 април 2025 г. – по бързата процедура, без да се произнася по същество, с аргумент че съставянето на комисията не търпи отлагане.
Преградите, отказаният достъп и празните места в комисиите обаче отнемат по нещо от система, която са замислени да защитят. Парламентарният контрол без най-многобройно представената фракция е контрол с празно място; план за отбрана, от който липсва една власт, е план с празно място на същото трасе, по което трябва да мине движението в източна посока. Възражението идва и от самата регионална служба: нейният досегашен ръководител Райнер Робра от ХДС алармира, че с все повече изключване Германия не би могла да излезе от кризата, а провинцията остава неограничен участник в Бундесрата и при сценарий на обявена отбранителна ситуация. Германските служби веднъж вече отговориха на външния риск и затвориха руската консулска мрежа – последното генерално консулство в Бон спира работа на 18 септември. Сега въпросът е какво да се прави, когато рискът е избран на вота и се готви да заеме канцеларията в Магдебург. Отговорът има краен срок: на 6 октомври ландтагът се конституира, а дотогава Берлин трябва да реши дали хилядата страници остават в Магдебург, или се връщат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар