🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.
Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.
Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:
- 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
- 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
- 22 основни бойни танка Т-72
- 2 бронирани машини M1151 HMMWV
- 1 бойна машина на пехотата БМП-1
Докато Обединеното кралство е получило от нас:
- 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
- 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
- 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)
На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.
Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.
Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.
Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.
Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.
Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.
И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.
Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.
Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.
📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)
